20 октомври 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Боян Рашев: Пазарът проваля политиката за въглеродните емисии

Очаква се скок на въглеродните емисии през 2018 г.

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 06 август 2018 в 10:1616951

Допреди няколко години ми се струваше, че светът ще достигне пик на въглеродните си емисии преди 2020 г. Смятах, че имам достатъчни аргументи за подобна прогноза. Вярвах, че енергийната ефективност, масовото навлизане на ВЕИ и електромобилността, споделената икономика и дематериализацията ще успеят да ограничат употребата на фосилни горива. Освен това, вследствие на прекаленото четене и слушане на ентусиазирани коментари за успеха на горните, бях с впечатление, че реалното човешко поведение (или пазарът) вече възприема въглеродните емисии като нещо лошо и съответно ще ги минимизира, както се случва с всеки замърсител.

Да, ама не. Сбърках и това беше единствената ми неточна прогноза за 2017 г. (от всичките ми 20+1 оптимистични прогнози за околната среда на глобално ниво). Първо го забелязах в Европа, а през 2017 г. стана очевидно навсякъде – глобалните въглеродни емисии, напук на цялото говорене, обещания, споразумения и трилионите долари инвестиции и субсидии в обратната посока, отново тръгнаха нагоре. На база реалните данни за икономически ръст, енергийно потребление, инвестиции във фосилни горива, продажби на коли и метеорологични условия от началото на 2018 г., днес правя следната прогноза:

През 2018 г. глобалните въглеродни емисии от изгаряне на горива ще направят невиждан в последните години скок – с около 800 милиона тона (+/- 100 млн.) или 2.5% увеличение спрямо 2017 г.

За първи път от доста време едновременно ръст ще отчетат всички най-големи емитери, които заедно формират около две трети от глобалните СО2 емисии:

  1. Китай вероятно ще осигури поне 250 милиона тона или около 2.5% повече от 2017 г. Ще регистрира огромен ръст на потреблението на природен газ, с който уж заменя мръсните въглища, но всъщност подсигурява новоинсталираните си полета с фотоволтаици и ветрогенератори. А потреблението на въглища упорито не намалява – просто централите и стоманодобивът излизат извън големите градове.
  2. САЩ ще имат поне 1.6-2% ръст или допълнителни около 75-100 милиона тона СО2 – основно заради бързия икономически растеж, подхранван с повече потребление на природен газ и нефт. Тази година ще отбележи края на спада на емисиите на САЩ, който така или иначе нямаше как да продължи безкрайно.
  3. Европейският съюз, въпреки цялото тупане в гърдите, отново ще отчете ръст на въглеродните си емисии – вероятно с 40-60 милиона тона или само около 1.2-1.6% заради сравнително по-слабия си икономически растеж. Така 2018 г. ще стане поредната, която показва неефективността на борбата за намаление на СО2 емисиите в Европа. Очевидно е, че огромните инвестиции в енергийна ефективност и ВЕИ не водят до очаквания резултат.
  4. Индия ще добави поне 100 милиона тона или ръст от около 4%. Подемът в нейната икономика, както и разрастването на електроенергийната система, просто имат нужда от ужасно много допълнителна енергия.
  5. Русия вероятно няма да има значимо изменение. Нивото на енергийна ефективност там е толкова ниско, че подобряването й все още може да компенсира нуждата от допълнителна енергия.

Всички останали страни ще направят около 300 милиона тона допълнителни емисии (при среден ръст от около 3%) като те ще бъдат концентрирани в големите и бързо-растящи икономики в Югоизточна Азия, Арабския полуостров, както и международната авиация и корабоплаване, които често забравяме в сметките. В дългосрочен план, големият бум на емисиите ще се премести към Африка, където енергийното потребление на човек от населението все още е на нивото на Англия от 18-ти век.

През декември, 2018 г. ще се проведе поредната среща на страните по Парижкото споразумение в Катовице, Полша, а сметките вече ще показват катастрофата. Страната-домакин ще открие форума с новината за разработване на нови лигнитни мини, които да захранват въглищната й енергийна система. Европа ще го играе климатичен лидер, който има временни (какво са пет години за планетата?) затруднения, но те няма да й попречат да нахока Полша и да се закълне в нови, още по-амбициозни и безумни цели за 2030 г. Развиващите се страни ще питат „Кой ще ни даде пари-и-и?“, визирайки обещаните 100 милиарда долара годишно за проекти за адаптация и ще заплашват да се оттеглят от споразумението. Големите корпорации и градове масово ще се кичат с „въглеродна неутралност“, постигната основно с купуване на „зелена енергия“. Странно обаче защо това не се отразява на ръста на глобалните емисии? И на никой няма и да му мине през акъла да се замисли, че може би настоящите политики за намаление на емисиите не са съвсем адекватни и има нужда от радикални промени.

Америка просто ще гледа целия този сеир и ще си гони интереса. А той съвпада с пазарния или неизказаната, но ясно видима в реалното поведение, мечта на всеки един човек на планетата – неограничен достъп до евтина и надеждна енергия, която да подхранва както базовите ни потребности, така и безкрайните ни желания.

***

Авторът Боян Рашев е експерт по управление на околната среда и ресурсите, консултант по устойчиво развитие, основател и управляващ съдружник в denkstatt България.

Оригиналната статия със заглавие "Пазарът пак надцаква политиката: Лъвски скок на въглеродните емисии през 2018 г." е публикувана в www.sustainability.bg и ни е предоставена от автора й Боян Рашев.


Препоръчани материали
1 Коментара
Коментирай
Виж всички |  Новите отгоре  |  Първите отгоре
Bad Horse
Рейтинг : 1600
06.08 2018 в 13:06 1
+ 3
- 3
"мечта на всеки един човек на планетата – неограничен достъп до евтина и надеждна енергия" Тоест, "зелената" енергия отпада - не е надеждна и не е евтина. Остават фосилите и ядрената.

Фосилите замърсяват ужасно и не са ефективни - енергията излиза през комина. Технологията е добре разработена, изтискват се минимални проценти ефективност и чистота вече.

Ядрената енергия - на практика нищо не знаем за нея. Още не сме разработили реактори на базата на торий, плутоний, или уран-238. Горим редкия уран-235, който е по-малко от един процент от урана на планетата. И ефективността на процеса е ужасна - почти целия уран-235 остава в "употребеното" ядрено гориво. Технологията на практика е замръзнала в 1950-те.

Време е да инвестираме там. Китай е заделил милиарди за разработването на ториев реактор, като проекта се води лично от сина на бившия премиер Дзян Дзъмин, Дзян Мянхенг. При енергийна плътност и ефективност милиони пъти по-добра от фосилите, защо въобще се занимаваме с друго?
 
Още от : Скептик
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.