22 април 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Британски учени разбраха откъде идват вицовете за "британските учени"

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 12 ноември 2016 в 08:0057880
Публиката на раздаването на Антинобеловите награди Ig-Nobel Prize за 2016 г. Снимка: CrossTalk

"Британските учени" станаха персонаж на многобройни вицове като двигател на нелепи изследвания на странни теми.

Сега именно британски психолози от Университетите в Бристол и Екзитър в ново изследване, достъпно в списание PLoS Biology, обясняват защо се случи това.

Според статията вината е в критериите за финансиране на научните изследвания, които притискат учените да публикуват сензационни констатации и лъжи.

Преди година бяха публикувани резултатите от "Проекта за изследване на възпроизводимостта на научните публикации: Психология", които се оказаха шокиращи. Опитът на 270 изследователи да възпроизведат резултатите е бил успешен само в 39 от 100 изследвания.

Новото проучване показва, че тези резултати не трябва да ни учудват, тъй като изследователите са насърчавани да работят по определен начин, ако искат да напредват в кариерата си - да работят с голям брой малки проучвания, а не по-малък брой, но по-големи и по-дефинитивни проучвания. И ако това ускорява кариерата им, то не прави същото с научния прогрес. подчертава Рhys.org.

Професор Маркъс Мунафо (Marcus Munafò) и д-р Андрю Хигинсън (Andrew Higginson), изследователи по психология от Университетите на Бристол и Екзитър, заключават, че учените, сремящи се към кариера, трябва да извършват много малки изследователски проучвания, тъй като това е по-вероятно да доведе до изненадващи резултати. Най-престижните списания публикуват само необикновени и странни нови открития, а учените често печелят грантове и получават популярност, дори ако успеят да публикуват само една статия в тези издания, което означава, че тези малки (но ненадеждни) проучвания могат да бъдат непропорционално възнаградени в сегашната система.

Авторите използват математически модел, който предсказва как един изследовател, който се опитва да се постигне максимален ефект от своите публикации, трябва оптимално да употреби своето време и усилия на изследовател. 

Моделът показва, че най-бързо се напредва в кариерата с многобройни малки изследователски проучвания, вместо с такива, които ги верифицират (потвърждават резултатите им). Техните експерименти е малко вероятно да идентифицират истински ефект, а по-често получават неверни положителни резултати, които за съжаление, се публикуват.

"Това е важен въпрос, защото се харчат много пари за изследвания, на чиито резултати не може да се вярва. Гръмките констатации много често се оказват лъжливи" - отбелязва Андрю Хигинсън (Andrew Higginson) от Университета на Екзитър.

Това не би се случило, ако вместо големия брой публикации, една или две знакови, имаха значение за професионалното развитие на учените и ако новите открития не бяха ценени много повече, отколкото работата, която потвърждава предишните им резултати, казват изследователите.

"Най-добре за научния прогрес ще е ако се съчетаят изследвания от среден мащаб с големи проучвания, които имат за цел да потвърдят констатациите от средните изследвания" - заяви Хигинсън.  "Нашата работа показва, че учените ще направят това, ако финансиращите агенции и комисии започнат да насърчават изследвания по важни въпроси и с добра методология, а не сензационни открития и вълнуващи интерпретации" - заключава британският учен.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Скептик
10 мита в психологията
05 март 2019 в 07:121
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.