21 октомври 2020
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Каква е разликата между паниката и разумната подготовка за криза?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 27 февруари 2020 в 10:14 95170
Снимка: Wikimedia commons

Последните дни донесоха данни за редица изпразнени магазини, от Ухан и Хонконг през Сингапур и Милано, дори до съседна Румъния, като реакция на разпространяващия се коронавирус. Това поведение често се описва като "паникьосано купуване". Изследванията показват обаче, че това не е точно паника, а донякъде психологически обяснима реакция на ситуацията. 

Реакция на бедствието

Паниката е едно от най-неразбираните и неправилно тълкувани човешки поведения. Ако тя се разглежда като състояние на неконтролируем страх, който ни подтиква към нерационално поведение, тогава начинът, по който хората реагират пред заплаха от бедствие, е нещо съвсем различно. 

Често се смята, че социалните закони рухват в случаи на бедствие. Както в холивудските филми, когато хората започват да се държат нелогично и да опустошават всичко наоколо. 

Някои изследвания отхвърлят понятието "синдром на бедствието", описван като вцепенен шок или появата на масова паника. При реални случаи на бедствия, хората обикновено запазват ценностите в поведението си като морал, лоялност и спазване на закона. 

Планиране напред

Ако това не се описва като паника, какво е тогава? За разлика от повечето животни, хората могат да предусетят бъдеща заплаха и да се подготвят за нея. В ситуации като настоящата с разпространението на коронавируса, разпространението и истинността на информацията играят ключова роля. 

Когато гледат видеа и снимки от празните улици на Ухан и други градове, хората не желаят да излизат навън и се страхуват да не се заразят също с вируса. Този страх е донякъде естествен и води до желанието да се подготвим за заплахата, което може да обхване много голяма част от обществото. 

Запасяването с храни и други продукти помага на хората да се чувстват, все едно имат контрол над ситуацията. При разпространението на вируса е необходимо да се намалят контактите и затова хората се подготвят за периода на изолация.

Колкото по-голямо е усещането за заплаха, толкова по-крайни стават и реакциите. В момента СЗО посочва инкубационния период на вируса между 1 и 14 дни, което означава, че такъв следва да бъде и периодът на изолация - поне 14 дни. Световната Здравна Организация дава отговори на най-често задаваните въпроси за коронавируса и постоянно обновява информацията на своя уебсайт. 

Разумният отговор

Подготвянето за период на изолация не трябва да е резултат от крайни ирационални страхове, а по-скоро адекватен израз на вродените ни механизми за оцеляване. Исторически хората са се предпазвали успешно от събития като сурови зими, слаби реколти и инфекциозни заболявания без помощта на съвременните институции и технологии

Запасяването с продукти е валидно решение, когато става дума за адекватно преценени количества. Така хората няма да се окажат безпомощни в крайни ситуации на липса и ще са подготвени. 

И ако донякъде става дума за лично решение, доста често причината за такива действия е стадният инстинкт. Това е поведенчески механизъм на имитация на действията на другите, тези поведения могат да са част от кооперативност, предизвикана от събития или условията на средата.  

Грешки в предпазливостта

Бедствията са винаги съпътствани от много несигурност, което означава, че всички решения се взимат на базата на очакваните заплахи, а не на самата реална ситуация. Заради тази несигурност хората често реагират пресилено. Като цяло тенденцията винаги е да сме подготвени за най-лошия вместо за най-добрия възможен вариант. 

Когато става дума за запасяването (или презапасяването), хората са склонни да натрупват огромни количества всякакви продукти, просто защото не знаят колко дълго ще продължи ситуацията. 

Затова често се прави грешката да се купи твърде много, защото "за да стигне, трябва да остане". Това е естествен отговор на несигурността и израз на желанието да се осигури оцеляването, макар и често да достига твърде големи размери. 

Значението на емоциите

Покупката на огромни количества запаси, което може да доведе до изпразнени рафтове на магазините, изглежда като ирационален емоционален отговор. Емоциите в тези случаи оказват накъде да насочим вниманието си. 

Емоциите ни карат да се тревожим по-дълго и по-силно за проблемите и да бъдем в готовност. Те са инстинктивен елемент от човешкото поведение, които понякога пренебрегваме, когато изучаваме реакциите. 

Тези промени в индивидуалното поведение може да доведат до резултати в много голям мащаб. Например магазините организират доставките си според нормалното потребление. Затова в ситуациите на свръхзапасяване доставчиците не могат да отговорят бързо на търсенето и се получават ситуациите с празни рафтове по магазините, както в Китай и Италия.

Трябва ли да се запасявам?

Не е необходимо да изтичате веднага и да купите 20 консерви фасул, но можете постепенно да съберете нещо като комплект за кризисни случаи, в който да се съдържат неща като основни лекарства, хигиенни материали някои консервирани храни. 

За целта можете да подготвите списък за пазаруване и постепенно да съберете необходимите продукти. По този начин магазините ще имат възможност да попълнят липсите с нови доставки и няма да се стига до ситуации на опразнени рафтове, които сами по себе си допринасят към чувството за безнадеждност. 

Авторите на тази статия са Дейвид А. Севидж (David A. Savage), професор по поведенческа икономика в Университета на Нюкасъл и Бено Торглер (Benno Torgler), професор в Технологичния университет на Куинсленд. Текстът е публикуван оригинално в The Conversation под лиценза Creative commons. 


Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Скептик
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.