30 юни 2022
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Квантовата механика изключва ли свободната воля? (видео)

Супердетерминизмът, радикална квантова хипотеза, казва, че нашите „избори“ са илюзорни

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 28 март 2022 в 00:01 86760

Предположението, наречено супердетерминизъм, очертано преди десетилетия, е отговор на няколко особености на квантовата механика:

1. привидната случайност на квантовите събития;

2. тяхната зависимост от човешкото наблюдение или измерване и

3. привидната възможност измерване на едно място да определи незабавно резултата от измерване на друго място, ефект, наречен нелокалност.

Айнщайн, който се е присмивал на нелокалността като „призрачно действие от разстояние“, е настоявал, че квантовата механика най-вероятно е непълна - трябва да има скрити променливи, които теорията пренебрегва.

Супердетерминизмът е радикална теория за скритите променливи, предложена от физика Джон Бел. Той е известен с теорема от 1964 г., сега кръстена на него, която драматично разкрива нелокалността на квантовата механика.

Бел казва в интервю за Би Би Си през 1985 г., че загадката на нелокалността изчезва, ако се приеме, че „светът е супердетерминистичен, като в това е включена не само неживата природа, работеща като задкулисен часовников механизъм, но и нашето поведение, абсолютно предрешено, включително вярата ни, че сме свободни да изберем да направим един експеримент, а не друг."

В скорошно видео физикът Сабине Хосенфелдер (Sabine Hossenfelder) отбелязва, че супердетерминизмът елиминира очевидната случайност на квантовата механика.

„В квантовата механика“, обяснява тя, „можем да предвидим само вероятността на резултатите от измерването, а не самите резултати от измерването. Резултатите са неопределени, така че квантовата механика е недетерминистична. Супердетерминизмът ни връща към детерминизма."

„Причината, поради която не можем да предвидим резултата от квантово измерване“, обяснява тя, „е, че ни липсва информация“, тоест скрити променливи.

Супердетерминизмът, отбелязва тя, се отървава от проблема с измерването и нелокалността, както и от случайността. Скритите променливи определят предварително как физиците провеждат експериментите. Физиците може да си мислят, че избират една опция пред друга, но не го правят. Хосенфелдер нарича свободната воля „логически непоследователни глупости“.

Хосенфелдер прогнозира, че физиците може да са в състояние да потвърдят експериментално супердетерминизма.

„В един момент“, коментира тя, „ще стане очевидно, че резултатите от измерването всъщност са много по-предвидими, отколкото казва квантовата механика. Наистина, може би някой вече разполага с данните, просто не ги е анализирал по правилния начин.”

Хосенфелдер защитава супердетерминизма по-подробно в научна статия, написана с физика Тим Палмър (Tim Palmer).

Отдадеността на Хосенфелдер към детерминизма я поставя в добра компания. Айнщайн също е вярвал, че специфичните причини трябва да имат специфични, неслучайни ефекти и се е съмнявал в съществуването на свободна воля. 

„Ако Луната, в акта на завършване на своя вечен път около земята, бе надарена със самосъзнание, тя щеше да се чувства напълно убедена, че пътува по своя път по собствено желание“, пише Айнщайн.

"Въпреки това съм озадачен от супердетерминизма, независимо дали е обяснен от Хосенфелдер или друг известен привърженик, нобеловият лауреат Жерар т'Хофт. Когато чета аргументите им, имам чувството, че нещо пропускам", пише авторът Джон Хорган на статията в Scientific American.

"Аргументите ни въртят в кръг: светът е детерминистичен, следователно квантовата механика трябва да е детерминистична."

"Супердетерминизмът не уточнява какви са тези скрити променливи на квантовата механика. Той просто постановява, че те съществуват и че те уточняват всичко, което се случва, включително моето решение да напиша тези думи и вашето решение да ги прочетете".

Хосенфелдер и авторът на статията в Scientific American Джон Хорган (John Horgan) спорят за свободната воля в разговор миналото лято. Той посочва, че и двамата са избрали да си говорят. Техният избор произтича от психологически фактори на „по-високо ниво“, като нашите ценности и желания, които са подкрепени от, но не могат да бъдат сведени до физика. Физиката не може да отчита избора и следователно свободната воля, възразява Джон Хорган.

Позоваването на психологически причини „не отменя законите на физиката“, строго отвръща Хосенфелдер. „Всичко е физика. Ти си направен от частици."

Гледните точки на двамата тотално се разминават. За нея един недетерминистичен свят няма смисъл. За Хоган свят без избор няма смисъл.

Други физици настояват, че физиката оставя достатъчно място за свободна воля.

Джордж Елис (George Ellis) се застъпва за „низходяща причинно-следствена връзка“, което означава, че физическите процеси могат да доведат до „възникващи“ феномени, особено човешки желания и намерения, които от своя страна могат да окажат влияние върху нашето физическо аз.

Математиците Джон Конуей (John Conway) и Саймън Кочен (Simon Kochen) отиват още по-далеч в своя документ от 2009 г. „Теорема за силната свободна воля“ (“The Strong Free Will Theorem”). Те представят математически аргумент, който наподобява теоремата на Джон Бел за квантовата нелокалност, че имаме свободна воля, защото частиците имат свободна воля.

Според Хоган дебатът дали физиката изключва или позволява свободната воля е спорен. Това е като да цитирате квантовата теория в дебат дали Бийтълс са най-добрата рок група за всички времена (което очевидно са). Философите говорят за „обяснителна пропаст“ между физическите теории за съзнанието и самото съзнание. На първо място, разривът е толкова голям, че наистина може да се нарече пропаст. Второ, пропастта се отнася не само за съзнанието, но и за цялата сфера на човешките дела.

Физиката, която проследява промените в материята и енергията, няма какво да каже за любовта, желанието, страха, омразата, справедливостта, красотата, морала, смисъла. Всички тези неща, разглеждани в светлината на физиката, могат да бъдат описани като „логически непоследователни глупости“, както се изразява Хосенфелдер. Но те имат последствия. Те променят света.

Физиката като цяло, а не само квантовата механика, очевидно е непълна. Както философът Крисчън Лист (Christian List) казва, хората „не са просто купища взаимодействащи частици“. Ние сме „преднамерени агенти, с психологически характеристики и психични състояния“ и способността да правим избор. Физиците са признали границите на своята дисциплина. Филип Андерсън (Philip Anderson), лауреат на Нобелова награда, твърди в есето си от 1972 г. „Повече е различното“, че тъй като явленията стават по-сложни, те изискват нови начини на обяснение; дори химията не се свежда до физика, да не говорим за психология.

Бел, изобретателят на супердетерминизма, изглежда е на противното мнение. Той може би предлага супердетерминизма като reductio ad absurdum (довеждане до абсурд), което да подчертае странността на квантовата механика. Той не е бил във възторг от нито една интерпретация на квантовата механика, като веднъж ги описа като „подобни на литературни фикции“.

"Защо дебатът за свободната воля и супердетерминизма е важен? Защото идеите имат значение. В този момент от човешката история много от нас вече се чувстват безпомощни, на милостта на сили извън нашия контрол. Последното нещо, от което се нуждаем, е теория, която засилва нашия фатализъм", закючава Хоган.

Авторът Джон Хорган (John Horgan) ръководи Центъра за научни публикации в Технологичния институт Стивънс. Сред книгите му са "The End of Science" ("Краят на науката"), "The End of War" ("Краят на войната") и "Mind-Body Problems" ("Проблемите на ума и тялото"), достъпни безплатно на mindbodyproblems.com. Дълги години той пише популярния блог Cross Check за Scientific American.

Източник: Does Quantum Mechanics Rule Out Free Will?, John Horgan, Scientific American


Още от : Скептик
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.