Но учените са грешили и преди!

argumentum ad hominem

Емил Вълков Последна промяна на 18 март 2015 в 15:58 8722 2

На всеки се е случвало да влиза в спор по различни научни въпроси. Без значение научната подготовка и разбирането на темата, някои сфери на науката безспорно са привлекателни за дискутиране от много хора.

Обикновено, поне един от дискутиращите ще е защитник на анти­научна теза отхвърлящ конкретните научни постижения или науката като метод изцяло. Макар по принцип да е най­-добре във всеки дебат да се влиза с добра подготовка по материала, не всеки е способен да води дебат поради липса на опит в реториката. При всички случаи, особено когато налице са представени множеството научни аргументи от данните на съответните проучвания, рано или късно защитникът на анти­научната теза, притиснат от липсата на собствени аргументи, прибягва до последната и единствена възможна защита ­ “Учените са грешили и преди, така че като нищо може да грешат и сега!”. Произнасяйки тези думи, защитникът на анти­научната теза обикновено счита дебата за приключен, убеден в собствената си победа. В същност, единственото, което е употребил, е един логически грешен аргумент, който демонстрира единствено колко слаба и незащитима е анти­научната му позиция.

Първият и най-­очевиден проблем с аргумента “Учените са грешили и преди, така че като нищо може да грешат и сега!”, е че той е вариация на логическата грешка argumentum ad hominem, в зависимост как се използва ­ най-­често е във вид на "вина по асоциация".

Само защото учените са допускали грешки в миналото не означава, че сляпо можем да отхвърлим всички доказателства и автоматично да предположим, че учените грешат и в този конкретен казус. Така че, правилата на логиката ни казват, че този аргумент по начало не е издържан. Но нека се задълбочим малко отвъд това, за да бъдем сигурни в това заключение.

Към този проблем ще подходим, следвайки стъпките на самия научен метод.

  • Първо, разпознаваме проблема ­ "учените грешат".
  • Второ, формулираме проблема ­ "щом учените грешат, защо да им се има доверие".
  • Трето, ще наблюдаваме, т.е. ще съберем информация, в нашия случай - извличайки от историята на съвременната наука.
  • Четвърто и пето­ разсъждаваме върху проблема и неговите измерения и формулираме хипотеза ­ "щом учените грешат, значи не може да им се има доверие".
  • Шесто, ще направим предвиждане в следствие на хипотезата.
  • Седмо и осмо, ще проверим с експеримент тази хипотеза, а в нашият случай ще проверим дали хипотезата издържа логически пред фактите, събрани в предхождащите стъпки и в следствие на това, ще приемем или отхвърлим тази хипотеза.

Да преминем директно към събирането на информация и разсъждаването върху проблема.

Били ли са учените в грешка преди? Да, разбира се. Науката е процес, основна част от който е това едни учени да разкриват и доказват грешките на други учени. Така работи науката по принцип. Би било трагично за цивилизацията, ако учените никога не грешаха, защото това би означавало, че науката е в застой и прогресът е спрял. Тук обаче трябва да подчертаем нещо особено важно:­ учените винаги са оборвани от други учени! Не съществува важен научен принцип, който да е бил отхвърлен от някой без научна подготовка, докато гледа клипове в ютюб и спекулира във форумите. Няма дори въображаема вселена, в която нечие необосновано, неподготвено и необразовано мнение да е също толкова валидно, колкото резултатите на десетки и стотици проверявани от научната общност проучвания.

Следва да погледнем и същината на въпроса. Обикновено, този аргумент се използва придружен от изказвания от рода на "учените са мислели, че Земята е плоска". Дали наистина учените са мислели това?

За да отговорим, трябва да се каже нещо много ясно: терминът наука е нещо съвсем ново, принципите на науката са дефинирани приблизително в рамките на изминалите малко повече от стотина години, от края на 19 век насам.

Спокойно можем да заявим, че всички примери за грешни представи, които предполагаемо учените са защитавали, са от периоди, които предхождат установяването на научния метод. Науката днес е един много внимателен, систематичен процес, който позволява да се отдава висока степен на увереност в истинността на резултатите. Статистическият анализ, който позволява тестване на количествените измерения на хипотезите, съществува само от около стотина години.

Просто няма база за сравнение между "учените", които са мислели, че Земята е плоска, и учените днес. Тогавашните "учени" са били алхимици, които не са използвали нито един от внимателните и задълбочени научни методологии, които се употребяват днес.

Нека преминем директно към стъпка шеста, седма и осма, за да проверим хипотезата ни, че “Учените са грешили и преди, така че като нищо може да грешат и сега!”, ерго "на учените не може да се има доверие".

В следствие, ако твърдим, че "учените са грешили в миналото, съответно не трябва да им се вярва и днес", следва да се ограничим в рамките на последните стотина години.

Сега, нека зададем въпроса "грешили ли са учените в последните 100 години?" разбира се, че са грешили, при това за много неща. Последните 100 години са периода на най­-мащабния научно­технически прогрес в почти всяко поле на науката, като нови открития изцяло подменят много стари хипотези. Но нека не забравяме ­ "учените са грешили и преди" се използва като аргумент срещу научни теории и концепции, които са потвърдени от огромен обем доказателствен материал. Не се използва срещу конкретна кладограма на еволюционните взаимоотношения на някой биологичен род или семейство, а се използва срещу теорията на еволюцията в нейната цялост. Не се използва срещу някой конкретен модел на климатичните изменения, ами срещу самата теория на антропогенното влияние върху климата. Така че, въпросът би следвало да бъде такъв ­ "били ли са учените в рамките на последните стотина години в дълбока грешка за нещо много важно, за което са били категорично убедени (нещо на нивото на теорията на еволюцията или на ефикасността на ваксинациите в съвременната медицина)?". Отговорът е не, не са били.

Нека помислим още малко върху този аргумент. Ако аргументът беше логически издържан, то той щеше да работи в абсолютно всяка ситуация, като например:

"Мислите си, че Земята се движи около Слънцето? Аз пък мисля, че е обратното. В крайна сметка, учените бяха в грешка за формата на Земята, защо сега да са прави за това движение?" Видно е, че ако допуснем този аргумент за верен, то тогава нямаме никакво основание да се доверяваме на науката.

Това води и до финалния проблем с този аргумент. Той създава самоунищожителен логически парадокс. Ето защо: - ­ аргументът твърди, че не можем да се доверяваме на учените, защото са грешили в миналото, но единствената причина, поради която сме на това мнение е, че други учени са ги дискредитирали. Но ние току що установихме, че не можем да се доверяваме на учените, което означава, че не можем да се доверим и на учените, които са дискредитирали онези първоначално сгрешили учени. Следвайки този пример, защо да вярваме на учените, които твърдят, че Земята е кръгла, вместо на "учените", които твърдят, че тя е плоска? Ако този аргумент работеше, щеше да превърне всяка наука в невалидна и нямаше да има никаква причина да приемаме нито едно научно откритие.
В заключение, въпреки че е един от най-­честите аргументи против науката, това твърдение представлява логическа грешка, основана на дефектно разбиране на науката, редуцирайки съжденията в хаотична бъркотия, в която науката никога не може да ни каже нищо. Всичко това ясно показва, че този аргумент е изцяло недействителен и никога не трябва да се използва, а най-­добре би било да се запознаваме с метода на науката и да следим развитието й, вместо да спираме прогреса с грешни решения в следствие на неинформираност.


Още за научния метод:
Др. Нол ­ Scientific Methods
Дейвид Бана ­ The Logical Empiricist Interpretation of Scientific Method

Аристотелианска логика:
Stanford Encyclopedia of Phylosophy

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

10.06 2015 в 01:14

Да, това си е съвършенно базова технология на науката. По някой въпрос се събират много факти и знания. На тяхната база се генерира хипотеза. Изследва се кога и доколко тя работи, и когато резултатите и са достатъчно точни спрямо разполагаемите в момента знания, тя се обявява за официално приета теория. Не за природен закон, в който се твърди че нещо е така, и само така, а именно за теория. След това тази теория за някакво време, обикновенно дълго, става основен инструмент за по-нататъшни изследвания в областта. Когато се натрупат нови факти, които съществуващата теория не може да обясни, тя се обявява за вече невярна, и се създава нова, по-вярна. След достатъчен брой такива итерации, може да се стигне до точно описание на някакво явление, което задължително трябва да може да предсказва с абсолютна достоверност и точност резултатите от всеки експеримент, свързан с явлението. Когато се намери и доказателство за невъзможност на друг резултат, или когато след безброй опити не се намери нарушение в предсказанието, то текущата теория се обявява за природен закон. Естествено, всичко това е работа на върховите за времето си учени, а не на интернет троловете и на БГ-мама.
В такъв смисъл учените всъщност никога НЕ грешат. Когато твърдят нещо, те са съвсем наясно че то е вярно само донякъде. И за разлика от квазиучените, винаги обявяват границите на приложимост на твърденията си, както и интервалите на достоверност на резултатите си. Което, естествено, лаиците и войнстващите дилетанти не чуват поради неподготвеността си (а всъщност невежеството си, което обожават), а квазиучените като войнстващи носители на "истината от последна инстанция" не желаят да чуят. Те пък раждат всеки своята "Обща теория на всичкото", която някоя година се мотае из жълтите вестници, докато поразеното от тоя тумор вестниче - носител не фалира. Или от ентусиазирани невежи из интернета в по-ново време, докато не досади на всички с кресливата си глупост, и не угасне в неплатили за хостинга си маргинализирани сайтчета с по трима луди читатели.

26.03 2015 в 17:46

Всъщност опровергаването на теории и модели ражда велики научни открития, поради това и авторите на опревергани и отречени теории имат също значителен научен принос, въпреки че служат за опора на тъпаците.
Всяка научна теория се опровергава не в съвременността а след известно време.
Поради това докато медицината на Авицена е взета за канон около 1000 години, това е време и на закостеняло мислене и научен прогрес, зависи от гледната точка, но опровергаването на някои пунктове от неговите теории след 1000 години не значи, че не е бил гений изпреварил времето си.А три четвърти от днешните хора живеят под равнището на неговите знания достигнати през 1015 година.