Приказка за "добрите" животни и "лошите" хора

Природата, това сме ние

Ваня Милева/Никола Кереков Последна промяна на 04 октомври 2015 в 13:32 32060 7

Кредит БГНЕС

Флашмоб срещу насилието над животни вчера на площада пред Народното събрание. Хора с маски на прасета влязоха в клетки, а червена боя играеше ролята на животинската кръв по "нашите ръце".

"Да защитим животните, природата, планетата..."  От кого я пазим? От нас. А кои сме ние? Не сме ли и ние част от природата?

Разбира се, повечето от нас, не мислят, че човекът е господар на природата - но не се и виждат като част от нея. Стоят някъде отстрани - от една страна е човекът, а от друга - природата. Животните са "добри", а хората са "лоши".

Темата за опазването на околната среда днес предизвиква у мнозина единствено досада. И не защото планетата ни няма нужда от защита или че на хората не им пука за нея. А защото тези, които са се заели с този проблем, живеят в свят на илюзии.

Ние се опитваме да "пазим природата" въз основа на нашата представа какво е нужно на природата. Но ако в главите на защитаващите витаят фантазии, дори от най-добрите намерения няма полза. Всички са заинтересовани планетата ни да е в добро здраве и не трябва да губим време, занимавайки се с глупости.

Що е то "природа"

Още в изясняването на това какво е "природа" сме изправени пред проблем. Повечето "зелени" активисти живеят в един измислен свят, в който природата е хармонична. Сякаш тя е била един абсолютно балансиран рай, докато не се е намесил човекът. Този мит идва от нюейдж философията, създадена от хора-романтици с оскъдни познания не само за природата, но и за Живота, Вселената и всичко останало.

Философията на нюейджа ни подари още един мит - за добрите животни, които се грижат едно за друго. Дори да сте виждали в ютуб клипове как лъвица кърми малка газела, не би било обективно да се правят глобални заключения по отделни необичайни случаи. (Между впрочем, това може да се обясни: лъвицата вероятно е загубила малкото си и хормоните, отговорни за родителските грижи, правят от нея робот, приемащ за детето си всичко, което изглеждат или напомня по мирис на чедото й.)

Всъщност природата е балансирана по-лошо даже от пазарната икономика. Единствената причина за нейната стабилност е огромното количество съставящи я елементи, които постоянно взаимодействат помежду си. Всяко незначително въздействие, като изчезването на един вид, се компенсира от хилядите други, които са готови да заемат мястото му.

Да се гледа на природата като единен организъм е неуместно, за нея не може да се прилага концепцията за общо благо или обща цел. Всеки вид, всяко животно или растение се съобразява само със собствените си интереси. Ние сме егоисти, именно защото сме животни. Всичко, което го има у нас, в една или друга степен, го има и у тях.

Животните може да са "алчни". Много хищници, например вълците, ще поглъщат храна, докато не свърши, понякога докато в буквален смисъл не им се пръсне стомаха. Понякога през зимата, при определени климатични условия,свързани с бързо наваляло голямо количесво сняг, много едри копитни животни като елените затъват в дълбоките преспи и не могат да се движат. Има множество документирани случаи, че при тези условия глутниците вълци могат да избият цели стада елени въпреки, че е абсолютно невъзможно да изядат цялата плячка. Това не прави вълците "зли", но показва категорично, че те със сигурност не са "добри" по нашите критерии.

Макаците никога не дояждат плода, ако до него виси друг цял. Папагалите какаду могат да се натъпчат до такава степен, че да не могат да летят. Ако животните имаха нашите възможности, планетата щеше да бъде трансформирана първо в огромна градина (всичко останало да бъде унищожено), а след това - в огромно сметище.

Животните са жестоки. Косатките се хвърлят на брега, хващат новородените тюленчета и ги завличат в морето - само за да си поиграят с тях като живо парче месо, подхвърляйки ги високо в небето и силно удряйки ги с опашка. Видрите изнасилват до смърт тюленчетата, морските котки - пингвините. Да не говорим за шимпанзетата с техните войни и за котките с техните игри.

Трябва да си човек, за да можеш съзнателно да потискаш импулсите си за насилие. 

Всеки вид има за цел да запълни със себе си цялото възможно пространството и да употреби всички възможни ресурси. Природата не може да мисли за бъдещето, тя не планира. Преди около един милиард години, древните водорасли са започнали да произвеждат големи количества кислород и така са унищожили всички, които не могат да го дишат, т.е. останалата част от планетата. 

Нормално е природата да се променя, точно както е нормално видовете да измират. Не съществува хармония, няма божествен замисъл в това. Единственото правило на природата е граби и се размножавай. Дори това да доведе до смъртта на всички, няма значение.

Земният рай

Увереността, че всичко "преди човека" е "хубаво", е заблуда.

Вярата в мита за хармоничната Майка Природа винаги поражда желанието да се запази природата в най-чистата й форма. Организации за защита на животните изкупуват гори, за да ги върнат в състоянието, в което са били преди появата на човека. Заселва се с животни, засаждат се "правилните" растения. На пръв поглед, какъв е проблемът? Проблемът е, че определението за "първоначален вид", употребен за природата, трябва да се разбира като "първичната плазма" (или каквото там е имало в момента на Големия взрив). Тази гора, която е израстнала на мястото, да речем, Манхатън, е заместила друга гора, тя от своя страна е заменила степ или блато и така нататък, докато стигнем до безжизнена скала.

Ако такава "дочовешка" гора "се възстановява" на мястото на завод, няма нищо лошо - но това не винаги е така.

Така например в Австралия активисти се опитват да изчистят горите от инвазивните видове. Чуждестранните растения се смятат за зло, с тях се води сериозна борба. Но ако се замислим по-задълбочено, откриваме, че преди 40 милиона години, всички "местни" видове също са били чужди и просто са изместили тези, които са били преди тях. Няма обективни причини да се ценят едни и да се води борба с други. Освен това, не може да се каже, че видовете-пришълци са еднозначно "лоши".

Например, пълзящата лоза - лантана (Lantana camara), превзела всички австралийски евкалиптови гори, позволила да се разпространят много видове птици и влечуги, които дотогава не са имали къде да се скрият от хищниците. С лозата лантана се води активна борба с мотива, че тя е изместила местен храст. Но какво всъщност се опитват да постигнат нейните противници? Борят се в името на своята носталгия? Не разбират ли, че сега този нов вид е пълноправен член на гората и че унищожаването му би било катастрофално за много животни, които вече зависят от Lantana?

Пълзящата лоза - лантана (Lantana camara), превзела всички евкалиптови гори на Австралия.

Както цялата природа, така и всяка екосистема се променя.

Преди 3000 години, лъвовете са живеели почти в цяла Евразия. После дошъл човекът и лъвовете изчезнали. Ако решим да върнем на горите, например в Италия, "девствения" вид и заселим в тях лъвове, това ще доведе неизбежно до унищожаване на всички животни, които са заживяли там в тяхно отсъствие. Това, от своя страна, ще доведе до промени в горите и най-вероятно, лъвовете няма да могат да живеят в тях и ще загинат и това ще задейства нова промяна и т.н. А какво да направим с такива диви животни като например североамериканския мустанг или кучето Динго, които са станали част от екосистемите само благодарение на човека? И това не са единствените причини, заради които е глупаво да се опитаме да върнем природата в "дочовешкото" й състояние.

Ако трябва да бъдем честни, ние въобще не знаем как е изглеждала тя преди човека. С изключение на няколко острови, на планетата няма място, недокоснато от нас. Нашите предци и братовчеди са били навсякъде и то много отдавна, преди последния ледников период. Ако искаме да направим всичко такова, каквото е било преди нас, трябва първо да разберем какво е било. А след това да унищожим абсолютно всичко, което е сега и едва след това да пресъздаде природата в нейното палеолитно състояние. Тя, разбира се, почти веднага ще загине, тъй като нито Слънцето, нито Земята, нито атмосферата са вече същите.

Махни се и не пипай повече

Разбира се, има и други проблеми. Често с опазване на природата не се занимават утвърдени професионалисти. Хората например се вълнуват от съдбата на тигрите и дават пари, за да ги спасат. Това е прекрасно. Но за съдбата на някакви дребни гущери в Мадагаскар, на много малко хора им пука. Изчезват и хиляди видове насекоми, но хората са равнодушни.

Ние спасяваме само тези, които чувстваме по-близки до нас, на които можем да съчувстваме, които изглеждат красиво. Така налага своеобразен натиск върху еволюционния процес, продиктуван повече от естетическите разбирания на хората, отколкото на безпристрастния разум. Неслучайно по света съществуват безброй програми за спасяване на различни застрашени животински видове, но повечето от тях са бозайници, като нас.

Хората имат право да постъпват така, но да се счита, че това е голям принос за спасението на природата е илюзия.

Липсват ни много знания. Всъщност имаме малка представа колко видове обитават планетата и как живеят. Запазвайки едни, ние унищожаваме други и обратното. Например, тръстиковата жаба от Южна Америка, която е докарана в Австралия през 30-те години на ХХ век, за да се изтребят бръмбарите, унищожаващи плантациите със захарна тръстика. Бурното й разпространение на новия континент, при липса на естествени врагове, значително съкратило броя на почти всички местни хищници, защото в кожата на тези жаби си съдържа силна отрова. Затова пък, много редки видове змии живнали, защото били преследвани по-малко.

Това не означава, че във всички краища на света, трябва да се завъдят жаби. Това означава, че природата е много по-сложна от нашите представи за нея. Не е чудно, че много съвременни еколози на въпроса как да се спаси природата, отговарят: "Да се махнем и да не пипаме".

Австралийска тръстикова жаба, пренесена там през 30-те години на миналия век. "Вредна" или "полезна"?

Този свят е и наш

Единственият вид, на който му пука за оцеляването на други видове, е Homo Sapiens

Какво разбираме под "Опазване на природата"? От кого я пазим? От нас. А кои сме ние? Защо се разграничаваме от природата?

Разбира се, повечето от нас, не мислят, че човекът е господар на природата - но не се и виждат като част от нея. Стоят някъде отстрани - от една страна е човекът, а от друга - природата. Само се замислете как са организирани градовете ни - основната цел на съвременната архитектура е да се изолира човека от природата.

Подобни представи са глупави, дори и само защото именно ние сме направили планетата такава, каквато е сега. Ние строихме градове, пресушавахме блата, засаждахме гори. Ние унищожихме едни видове и позволихме да се разпространят други. Преди да дойдат хората в Северна Америка, тя е била обитавана от странни животни като броненосци с размерите на къща. Те изчезнали и това позволило да се размножат други видове като бизоните.

Ние сме част от природата, а границата между нея и нас не е просто изкуствена - тя не съществува изобщо.

От друга страна, ние пазим природата, не заради нея самата (на природата й е все едно), а заради себе си.

Не е нужно да се заблуждаваме.

Източници:

DEBUNKING MYTHS ABOUT CANE TOAD IMPACT

This tree is out of place!

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

12006

6

Elena Koceva

28.06 2016 в 23:28

Адмирации за страхотната и професионално написана статия.

Време е хората да осъзнаят опасностите от еко-фанатизма.
Това е една идеология без аргументи целяща да унищожи човешкия дух и прогреса.

Сега е времето да се изправим пред страха.

24.01 2016 в 12:58

Статията наистина е доста ограничена и е писана от човек с абсолютно никакво образование....дори със завършен 5-ти клас където се учи природознание можеш да разбереш че няма нищо общо с реалността статията...

06.10 2015 в 11:23

Уважаеми автори, хубаво ще е да си припомните от учебниците по биология за различните типове 'инвазивни' видове и последствията от тяхното присъствие, особено в места като Австралия. Нелепо повърхностно е да твърдите че точно там, инвазивните видове като въпросната Лантана са "пълноправен член на гората и че унищожаването му би било катастрофално за много животни, които вече зависят от Lantana". Екосистемите на континента Австралия са съсипани от инвазивни видове растения и животни привнесени там от човека, и не, повечето местни видове не могат да се приспособят към тази промяна. Това не е 'естествен' процес, а съзнателно ( и не чак толкова съзнателно) предизвикан от нас хората, тоест подлежи на контрол и регулация, което и се прави ( в Австралия и повечето страни в Ю. Америка примерно). Оставете активистите да си демонстрират по площадите, но не бъркайте техните наивни разбирания със сериозните знания които имаме за екосистемите на планетата ни..

05.10 2015 в 11:46

Статията е прекалено крайна и авторът използва ограничена информация, която наглася според собствените си изкривени разбирания за природата. Звучи като поръчана от инвеститор, който иска да строи в защитена територия. Никой не се опитва да възстановява местообитания опреди 3000 години, а предимно такива, които са пряко увредени от човека в близките няколко десетилетия, когато точно такива разбирания, които лъхат от статията са били на мода. А частта за инвазивните видове е просто нелепа - колко точно вида са започнали пряко да зависят от лозата Лантана? А колко растителни вида са били унищожени от същата лоза? А тръстиковите жаби спомагат за равновесието в екосистемата? Много смели твърдения, пуснати от въздуха.
Иначе съм съгласен с това, че природозащитниците не винаги разбират какво искат и не трябва да се хвърлят с плам за всяко нещо, което прочетат в интернет

05.10 2015 в 10:53

Ой, на батко доброто животинче.

05.10 2015 в 09:35

Невероятно глупава статия, с която жалко се опитвате да оправдаете чудовищното отношение на хората спрямо всичко заобикалящо, което ще ни погуби всички скоро. Пожелавам ви да сте повече животни и по-малко хора.. а да, между другото, май забравяйте, че хората са просто вид животни ;)