18 октомври 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Случайните открития в медицината

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 29 септември 2015 в 13:3044610
Снимка: www.swr.de

"За много от откритията в медицината трябва да благодарим на случайността – дори и днес", - разказва немският SWR2 за удивителната история на откриването на някои лекарства.

Едва преди няколко години един утвърден от години медикамент за лечение на сърдечни заболявания доказа своята ефективност срещу хемангиом при децата. При това през последните десетилетия се смяташе, че времето на нецеленасочените открития е отминало и че бъдещето на фармацията се крие в целенасочения дизайн на активните вещества. Истинските иновации обаче се появяват без да бъдат планирани. Когато фармакологичната индустрия залага на определени очаквания, често резултатът е псевдо-иновации. Истинските открития се нуждаят от учени с наблюдателска дарба, своеобразно мислене и невъобразимо търпение.

Бернд Мюлбауер е професор по клинична фармакология в клиниката Bremen-Mitte и член на Германската комисия по лекарствата. За него е ясно: важни научни открития, които носят голям напредък, винаги са плод на случайността. Медицината дори е измислила специално понятие за това: серендипитет, т.е. случайно откритие. Терминът произхожда от една арабска приказка: Тримата принцове от Серендип – старото име на Шри Ланка – с много късмет и смелост непрекъснато откриват през време на своите пътувания неща, които изобщо не са търсили. Историята на медицината познава много примери за открития, станали абсолютно нецеленасочено …

Само случайност? Важните открития в медицината

Нелегални опити с хора

В края на 18-ти век на британския учен Едуард Дженър направило впечатление, че доячките се разболяват по-често от шарка по кравите, отколкото от много по-опасната човешка шарка. През 1796 Дженър се осмелява да проведе експеримент, който ние днес бихме окачествили като непозволени опити с хора. Той заразява 8-годишния син на своя градинар с причинителя на шарка по кравите, като одрасква кожата му с остър предмет и намазва раната със секрет от болна доячка. И детето наистина се разболява от безобидното заболяване. След излекуването му следва по-рискованата част от експеримента: По същия начин Дженър заразява момчето с човешка шарка. Момчето не се разболява, изглежда, че организмът му си бил изградил защита срещу вируса. Появява се ваксината срещу едра шарка (вариола).

Гъби срещу бактерии


През 1928 шотландският бактериолог Александър Флеминг изследва в лондонската си лаборатория стафилококи, болестотворни организми, които причиняват например възпаления на белите дробове. Една от многото проби е замърсена със спори на гъби. Когато Флеминг решава да ги изхвърли, забелязва, че там, където се били разпространили гъбите, няма бактерии. Той култивира гъбата и установява, че произвежда отрова, която убива множество болестотворни микроорганизми: стрептококи, менингококи и бактерията, причините на дифтерия. Флеминг нарича субстанцията пеницилин - на името на гъбата Penicillinum notatum, от която е извлечена. Първият антибиотик в света е факт.

Урина и морски свинчета


При медикаментозно лечение страдащите от депресия по правило получават препарати, които да повишат вътрешната им активност. И до днес литият за много експерти представлява най-добрата терапия срещу биполярно разстройство, т.е. при редуване на депресивни и маниакални състояния при пациенти.

Австралийският психиатър Джон Кейд е този, който през 40-те години открива неподозираните свойства на лития. Той изхожда от едно погрешно предположение: Кейд вярва, че биполярното разстройство е резултат от отравяне на организма чрез свойствени за него вещества. Съмненията му са насочени към уреата и пикочната киселина. Когато решава да изпробва вредното въздействие на тази комбинация върху морски свинчета, той е изправен пред проблема, свързан с трудната разтворимост на пикочната киселина. По случайност става ясно, че литиевият урат е най-добре разтворимата сол на пикочната киселина. Кейд инжектира от него на морските свинчета и с изненада установява, че веществото не е толкова вредно, колкото той предполага. Всички морски свинчета оцеляват, а когато им инжектира по-големи дози, забелязва, че те стават летаргични и не реагират вече на дразнения. Кейд е убеден, че е открил успокояващо средство. Той тества поносимостта на организма към литий върху самия себе си и после върху 10 пациенти с голям успех. През 1949 публикува резултатите от проведените експерименти. Но едва през 1954 след проведено контролирано изследване от датския медик Могенс Шоу литият се налага като средство за лечение на маниакални разстройства.

Стръмна кариера


Силденафил е разрешен за продажба в повече от 120 държави и е един от най-предписваните медикаменти в историята на фармацията. Той осигурява на своя първи производител, американската фармацевтична компания Pfizer, повече от 2 млрд. долара оборот на година. Първоначално силденафил е разработен като средство за лечение на коронарна болест на сърцето. Учените се надяват активното вещество да предизвика отпускане на сърдечните съдове и така да смекчи симптомите на Ангина пекторис. Изследванията обаче са разочароващи. Един мъж от участниците в експериментите въпреки всичко е въодушевен, тъй като силденафил няколко пъти му помогнал да достигне ерекция. След приключване на изследванията много мъже отказват да върнат неизползваната част от медикамента. Непознати дори нахлуват в една от лабораториите за изследване на силденафил, за да си набавят от магическото лекарство. След това Pfizer изследва силденафил при еректилна дисфункция. Още по време на експерименталната фаза се получават стотици благодарствени писма от щастливи участници в експеримента. През 1998 новият медикамент получава своето име и е разрешен за употреба в САЩ и Европа: Виагра. Оттогава само в Германия лекарството е предписано на повече от 1 млн. мъже.

Бетаблокери срещу хемангиом

Логото на Специализирания детски център за лечение на деца със съдови образувания към Берлинската болница „Сейнт Йозеф“

Хемангиомите са доброкачествени тумори. Могат да възникнат при образуване на нови кръвоносни съдове и затова се появяват и при новородени. В Бордо е лекувано кърмаче с хемангиом на носа. Поради нарастване на хемангиома съществува опасност от притискане структурите на носа. Тъй като трябвало да се предприеме нещо, френските лекари предписват на детето кортизон. Приемът довежда до леко намаляване размера на хемангиома, но се проявяват някои странични ефекти и детето заболява от дефект на сърцето. Този проблем е много по-сериозен от хемангиома и лекарите бързо трябва да действат. Те предприемат лечение с бетаблокери.

Още на втория ден се забелязва спад в размера на хемангиома. До известна степен буквално пред очите на лекарите хемангиомът започва да се стапя; след 6 месеца той почти изчезва. Лекарите изпробват лечебния метод при още 10 деца и постигат същия успех. През 2008 те публикуват своите резултати в медицинското издание New England Journal of Medicine.

От 2014 са налице резултати от контролирано проучване върху повече от 450 малки деца с хемангиом. Според тях 4/5 от лекуваните деца реагират на медикамента. Не са наблюдавани тежки странични ефекти. През юли 2015 Общата медицинска комисия, най-важната комисия в германското здравеопазване, признава огромното значение на бетаблокерите при лечение на хемангиом.


Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Скептик
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.