Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
26 септември 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Разни
FACEBOOK

Върховно зло ли е конформизмът

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 04 декември 2016 в 13:1037601
Снимка: AP Photo/Charles Rex Arbogast

Нека си го признаем - хората рядко създават история, когато се нагаждат на обстоятелствата. Необходим е един Нелсън Мандела или Ганди, за да се привлече общественото внимание към дадена кауза. Джордж Лукас или Мадона, за да се предизвика революция в развлекателния жанр. Или Доналд Тръмп, за да се промени естеството на политическата обстановка.

Но за повечето хора нагаждането е далеч по-удобно, отколкото борбата със статуквото. Тази човешка склонност стои зад широкото разпространение на поведения като рециклиране, чистене след домашните любимци и даване на бакшиши. Но конформизмът носи също така негативни последствия - съдебните заседатели може да достигнат до единодушно решение, защото един или двама от тях са се притеснили да изкажат несъгласието си пред другите. Даден мъж може да се престори, че харесва сексистка шега само защото неговите приятели се смеят на нея. И тийнейджърите може да започнат да пушат или пият алкохол, защото "всички готини деца го правят", пише Скот Слийк (Scott Sleek) в Psychological Science.

Психологическите изследвания върху конформизма са изминали дълъг път, откакто Соломон Аш разработва небезизвестните си експерименти със социален натиск през 50-те години. Те показват, че конформизмът не е просто заучено поведение, а вродено и далеч по-силно изразено при хората, отколкото при останалите примати.

Сега учените изследват мозъчните процеси, които насочват конформисткото поведение - както и отклоненията от него. Изследванията предоставят нови прозрения за начина, по който хората се справят с несъгласия, и защо спазват правила, обичаи и нареждания, дори когато ги смятат за неприятни. Нещо повече - тези изследвания започват да разкриват невронните механизми зад социалните отклонения.

Възнаграждаващият отговор

Сред учените, проучващи връзката между конформизма и процесите в мозъка, е Кристофър Фрит (Christopher D. Frith), професор по невронаука към Университетския колеж в Лондон, в сътрудничество с експерименталния психолог Даниел Кембъл-Мейкълджон (Daniel Campbell-Meiklejohn) от Университета на Съсекс. Тяхната работа показва, че когато други хора се съгласяват с нас, в нашия мозък се наблюдава повишена активност в области, свързани с усещането за награда.

В изследване преди няколко години Кембъл-Мейкълджон, Фрит и международен екип от учени набират 28 доброволци и ги молят да направят списък с 20 песни, които харесват, но не притежават в никакъв формат. Участниците после оценяват до каква степен биха искали да притежават всяка от песните в скала от 1 до 10, като десет е най-високата степен.

Те също така прочитат профилите на двама музикални критици и оценяват до колко мислят, че могат да се доверят на всеки от тях да избира музиката, която те (участниците) биха харесали.

Докато минават през функционална магнитно-резонансна томография (fMRI) една седмица по-късно, участниците гледат към екран, изписващ името на песен от списъка на предпочитаните от едната страна на екрана и името на друга песен, избрана от експериментатора. Участниците получават на случаен принцип жетон за дадено име при всеки опит (техният избор или изборът на експериментатора) и им се казва, че песните с най-много жетони към края на задачата ще им бъдат дадени на диск.

Преди да получат жетона обаче, на участниците се показва коя от двете песни се предпочита от всеки от критиците. След като задачата приключва, те отново оценяват песните за степента, в която ги желаят.

Резултатите от fMRI показват повишена активност във вентралния стратум при участниците - регион в мозъка, който се свързва с чувството на награда, когато предпочитаната от тях песен получава жетон, отколкото когато другата песен получава жетона. Активността е дори по-силна, ако мненията им съвпадат с тези на двамата критици, и този ефект е най-голям при тези от тях, чиито оценки на песните са повлияни от мнението на критиците.

В последващ етап от изследването учените наблюдават специфична зона в мозъка, която е свързана с нашия отговор при консенус. Те откриват, че лицата, които разполагат с по-голям обем в латералната орбитофронтална кора са по-склонни да променят оценките си в съответствие с онези на критиците.

Откритията подсказват - според изследователите, че латералният орбитофронтален кортекс е особено чувствителен на знаци на социален конфликт или несъгласие, които могат да ни повлияят да променим мнението си.

"Резултатите ни показват, че социалният конформизъм е поне в частност присъщ на структурата на нашия мозък", обяснява Фрит.

Заплахата от наказание

Други изследователи проучват активацията в структури на мозъка, обработващи заплахи, когато нарушим дадени социални норми. Сред тях са Манфред Спитцър (Manfred Spitzer) и Ернст Феър (Ernst Fehr). В изследване, публикувано през 2007 г., те изследват мозъчната активност, която се получава, когато се изправим пред последствията от отклоняване от социални очаквания. Допълнително те решават да разберат по какъв начин личността повлиява индивидуалните реакции на наказание за неподчинение.

Спитцър, Феър и колеги набират 24 мъже и карат доброволците да попълнят въпросник, измерващ Макиавелистки личностни черти - като например егоизъм и опортюнизъм. После те разделят групата на двойки за игра. На всяка двойка се дават за начало 100 виртуални парични единици, които играчът А може да разпредели между себе си и играча Б. Те също така получават 25 допълнителни парични единици.

Участниците, които са в ролята на играч А, носят видео очила, съвместими с fMRI, и участват в поредица от 24 опита, като всеки път си взаимодействат с различен играч Б в едно от две променящи се на случаен принцип условия.

В контролното условие, играчът Б получава просто това, което му предлага А от стоте единици. В условието на наказание Б - ако сметне, че е получил несправедлив дял, може да накаже А, като похарчи всичките или една част от допълнителните 25 единици, за да намали неговите печалби. По-конкретно, всяка единица, която Б похарчи, намалява печалбите на А с 5 единици. Ако играчът А задържи всичките 100 единици за себе си например, Б може да го накаже максимално, като похарчи всичките 25 единици и следователно го остави без нищо.

При анализа на резултатите, изследователите установяват, че средно А дава около 10 единици на Б в контролното условие, но поделя 40 единици в условието на наказание. Всъщност няколко участници в ролята на А, които не споделят парични единици в контролното условие, променят своето поведение значително в условието с наказание, отбелязват учените. Откритията показват, че участниците са накарани да бъдат честни, когато са изправени пред заплахата от наказателен отговор на своя егоизъм. Както се очаква, колкото по-малко играчите А споделят в условието на наказание, толкова по-силна реакция от Б се наблюдава в отговор.

Учените установяват, че в сравнение с контролното условие, при наказателното играчите А демонстрират значително по-висока степен на активация в латералния орбитофронтален кортекс и десния дорсолатерален префронтален кортекс (rDLPFC), когато решават колко да дадат на Б. С оглед на това, че rDLPFC има роля в преценяването на заплахите за наказание, откритията подкрепят теорията, че натискът да се съобразим със социални очаквания активира предупреждаващите за наказание системи в мозъка.

Очаквано участниците, които имат висок резултат при Макиавелистките черти, споделят по-малко пари в контролното условие и повече в наказателното. При тях се забелязва също така повишена активация в ключови области, свързани със спазването на социални норми. Всичко това е в съгласие с характерното за макиавелистите фокусиране върху собствения интерес.

За да сравнят протичащите мозъчни процеси с тези при наказание, което не е социално, изследователите провеждат допълнителен експеримент, в който играчът А си взаимодейства с предварително програмиран компютър - вместо с играч Б. Те откриват, че наказанието от компютър предизвиква далеч по-слаба активация в мозъчните области, отколкото взаимодействието с хора. Психолозите предполагат, че техните открития могат да послужат за ново разбиране на поведението на психопатите - тъй като индивиди с увреждания в префронталните области на мозъка демонстрират неспособност да спазват социалните норми, дори когато ги разбират.

Контрол над конформизма

Ако науката е способна да свърже определени мозъчни области със социалния конформизъм, възможно ли е, от друга страна, да доведе до техники за манипулиране на нашата склонност да вървим със стадото или да се отклоняваме от него? Кембъл-Мейкълджон и Фрит също така вземат участие в научен екип, който проучва дали риталинът или други метилфенидати, използвани за лечението на синдром на дефицит на вниманието и хиперактивност, са способни да увеличат конформизма не само като поведение, но и преценка.

Научният екип дава на 38 жени доброволци доза от MPH или плацебо и след един час кара участниците да разгледат изображения на 153 лица и да оценят нивата им на благонадеждност. След като оценяват всяко лице, на доброволците се съобщава средностатистическата оценка на даденото лице от други участници, които изпълняват същата задача в други европейски университети - с други думи, социалната норма.

След като изпълняват няколко несвързани задачи за 30 минути, доброволците неочаквано са помолени отново да оценят лицата за тяхната благонадеждност. Резултатите показват, че средно участниците, които получават MPH, променят втората си оценка в два пъти по-голяма степен от групата на плацебо, за да се съобразят със социалната норма (ако първоначалната им оценка умерено се отклонява от средната съобщена; но ефектът не се наблюдава, ако оценките им твърде много се различават от нормата). Учените стигат до извода, че MPH стимулира връзките в мозъка, които насърчават конформизъм.

В множество случаи склонността на човек да се подчинява може да има негативни последствия - например хората, които се присъединяват към изпълнен с насилие протест или започват да подкрепят политическа пропаганда. Научен екип, воден от психолога Василий Клучарев от Университета на Радбаунд в Холандия, проучва възможността да се контролира подтикът ни да се подчиняваме. Изследователите опитват да го повлияят, като изпращат електромагнитни импулси към постериорния медиален фронтален кортекс (pMFC), друга част от фронталния кортекс, свръзана с обработката на усещане за награда и промени в поведението, за която се смята, че има роля в социалния конформизъм.

Клучарев и неговите колеги набират 49 жени студенти и ги разпределят на случаен принцип в една от три групи. Първата група получава транскраниална магнитна стимулация (TMS) на pMFC. Втората получава слаба TMS към същата област (т.е. фалшива манипулация). Третата група получава TMS в различна част на мозъка - медиалният париетален кортекс.

После на жените се показват 220 снимки на лицата на други жени в случаен ред и са помолени да ги оценят в скала с 8 точки (като 8 е най-привлекателно). При всяко лице набързо се показва сравнение между тяхната собствена оценка и средната, дадена от 200 други жени. При втората сесия те са инструктирани да оценят привлекателността на същите лица отново в случаен ред.

Анализът на разликите в оценките между двете сесии установява, че участниците във всичките три групи с TMS променят своите оценки във втората сесия, за да ги доближат до средните.
Тези, които получават пълна стимулация на pMFC, обаче променят по-малко оценките си в сравнение с жените с фалшива манипулация и тези в контролната група. Клучарев и неговите колеги смятат, че проучванията им трябва да бъдат разширени, за да включат и мъже, както и други социални ситуации.

Конформизъм в името на общото благо

Някои учени проучват невронните механизми, водещи до конформизъм в просоциална или здравословна посока. Джамил Заки от Университета Станфорд провежда няколко невропсихологически експеримента върху конформизма и открива възможни приложения в сферата на общественото здраве и благотворителността.

В експеримент от миналата година например, Заки и аспирантът Ерик Нук от университета на Харвард карат участниците да минат през fMRI сканиране, докато оценяват колко харесват различни полезни и нездравословни хранителни артикули. На участниците после се показват средните оценки, дадени от други 200 измислени участници за всеки артикул, и са помолени отново да оценят храните, докато още минават през fMRI.

Оценките на доброволците от втората група се променят в съответствие с предполагаемата средна стойност.
По-конкретно участниците, който демонстрират по-висока активност в нуклеус акумбенс - част на мозъка с важна роля в отговора на възнаграждаващи обстоятелства, по-силно доближават оценките си до средната. Оценките на тези с по-слаба активност в областта съответно се доближават по-малко до средната стойност.

В допълнение учените установяват повишена активност във вентромедиалния префронтален кортекс, който има роля в правенето на оценки и вземането на решения, при участниците - когато те са подведени да мислят, че другите харесват определена храна повече от тях. Действително тези индивиди показват повишено предпочитание за тези храни, след като ги оценяват наново.

Заки и Нук смятат, че бъдещи проучвания ще установят колко дълго продължават такива промени в предпочитанията, но те смятат, че резултатите от работата им могат да се използват за епидемията от наднормено тегло в обществото.

Дали ще развият хората неприязън към вредната храна, ако смятат, че техните приятели и съседи ядат зеленчуци, плодове и пълнозърнести храни?

Заки уточнява, че проучвания като неговото показват, че конформизмът не е просто въпрос на лъгане или преструване, за да се впишеш сред другите - както обикновено се вярва, а всъщност път към промяната на нашите собствени мнения и ценности.

"Свикнали сме да гледаме на конформизма като слабост. Казваме, че насърчава лошо поведение" - като например пушене или преяждане, обяснява той. "Но ако мислим за конформизма като силен социален механизъм, чрез който ние променяме нашите идеи за света, бихме могли да го използваме положително" - например за окуражаването на взаимопомощта и придобиването на здравословни навици от хората.

Източници:

Campbell-Meiklejohn, D. K., Bach, D. R., Roepstorff, A., Dolan, R. J., & Frith, C. D. (2010). How the opinion of others affects our valuation of objects. Current Biology, 20, 1165–1170. doi:10.1016/j.cub.2010.04.055

Campbell-Meiklejohn, D. K., Kanai, R., Bahrami, B., Bach, D. R., Dolan, R. J., Roepstorff, A., & Frith, C. D. (2012). Structure of orbitofrontal cortex predicts social influence. Current Biology, 22, R123–R124.

Campbell-Meiklejohn, D. K., Simonsen, A., Jensen, M., Wohlert, V., Gjerløff, T., Scheel-Kruger, J., … Roepstorff, A. (2012). Modulation of social influence by methylphenidate. Neuropsychopharmacology, 37, 1517–1525.

Klucharev, V., Munneke, M. A. M., Smidts, A., & Fernández, G. (2011). Downregulation of the posterior medial frontal cortex prevents social conformity. The Journal of Neuroscience, 31, 11934–11940.

Nook, E. C., & Zaki, J. (2015). Social norms shift behavioral and neural responses to foods. Journal of Cognitive Neuroscience, 27, 1412–1426.

Ruff, C. C., Ugazio, G., & Fehr, E. (2013). Changing social norm compliance with noninvasive brain stimulation. Science, 342, 482–484. doi:10.1126/science.1241399

Spitzer, M., Fischbacher, U., Herrnberg, B., Grön, G., & Fehr, E. (2007). The neural signature of social norm compliance. Neuron, 56, 185–196. doi:10.1016/j.neuron.2007.09.011

Zaki, J., Schirmer, J., & Mitchell, J. P. (2011). Social influence modulates the neural computation of value. Psychological Science, 22, 894–900. doi:10.1177/0956797611411057


Препоръчани материали
+ 0
- 0
ЧетЪх до "...Мандела и Ганди..." и се отказЪх. Авторът явно е бил още в течно състояние по онова време. Индия в момента е вероятно много по-зле, отколкото ако не бяха изгонили преждевременно британските цивилизатори. Благодарение на Ганди. Потресаваща бедност и невежество, кастова система, глад и ядрени оръжия.

Благодарение на Мандела расизмът в Южна Африка процъфтява, белите хора са подложени на репресии и масово бягат от терора на черното мнозинство. Икономиката на тази, някога най-процъфтяваща страна ба този континент, е съсипана.

Това е "приносът" на Ганди и Мандела към цивилизацията. Дьорд Лукаш, с неговото филмово деЦко сериалче, и Мария Чиконе, с обещанията за орален секс на противниците на Тръмп, изобщо не ги коментирам. Omerzen sum.
 
Още от : Скептик
23 септември 2017 в 13:52
23 септември 2017 в 13:520

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.