Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
21 септември 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Разни
FACEBOOK

Защо намалява човешкият мозък. Оглупяваме ли?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 20 юни 2015 в 11:13165692
Възстановка на неандерталец. Кой е бил по-умен?

Защо за последните 30 000 години мозъкът на Homo Sapiens постоянно намалява? 

На тази и други загадки се опитват да отговорят Станислав Дробишевски, к.б.н., доцент по антропология в МГУ Ломоносов и Сергей Савелиев, палеоневролог, професор и ръководител на лабораторията за изследване на нервната система към Руската академия на медицинските науки.

Мозъкът на хората през горния палеолит и дори на неандерталците е средно много по-голям от мозъка на съвременните хора. Средно мозъкът на мъжете неандерталци по най-занижени оценки е 1460 cm3, а по-често се изнасят числа повече от 1500 cm3 . При хората от горния палеолит данните са почти същите, около 1500 cm3  и даже по-големи. За съвременните мъже от всички раси средният размер е около 1425 cm3, като жените е 1350 cm3.

Намаляването на човешкия мозък започва преди около 25 000 години, а последните около 10 хиляди години продължава с доста забележим темп. 

Различните изследователи се опитват да обяснят този факт по различни начини. Някои, особено горди от собствената си интелигентност, говорят неопределено за значението на количеството и качеството на невронните връзки, че абсолютна мозъчна маса не е важна, за липсата на корелация между масата и нивото на интелигентност, за разликите между мозъчната маса и обема на черепната кухина. Но за невронните връзки на неандерталците и кроманьонците знаем малко, имаме данни само за размера на мозъка им.

В дясната си ръка Станислав Дробишевски държи череп на кроманьонец, а в лявата си ръка - череп на съвременен човек. Значителната разлика в размера е очевидна. Снимка: antropogenez.ru

Съвременен човек (вляво), неандерталец (вдясно). Снимка: wikimedia

Има втори вариант: древните хора са били по-умни от нас

За мнозина това е изненадващо предположение. Основните аргументи против са два:

  • Ако неандерталците и кроманьонците бяха по-умни, защо нямат висока култура;
  • Обемът на мозъка не е свързан с интелекта.

Отговорът на първото възражение по-лесен. Древните хора са живели в много по-трудни условия, отколкото имаме сега. Освен това, те са били универсални. В главата на един тогавашен човек е трябвало да се съхранява информация за всичко: как да си направи всички инструменти, как да накладе огън, как да построи къща, как да проследи, улови, изкорми и сготви дивеч, къде може да намери плодове и корени и какво не бива да се яде, как да се спаси от лошо време, хищници, паразити и съседи. И тези знания са различни за четирите сезона. Трябва да се добави и митология, легенди, приказки, а и как да се общува със своята група и със съседните. Освен това, мозъкът на древния човек е трябвало да работи бързо с цялата тази информация.

Снимка: paleontologylib.ru

Съвременния живот е много различен от този през палеолита. Сега човек получава всичко готово: храната и информацията. Много малко хора от съвременната цивилизация са способни да направят някакъв инструмент, изработен от естествени материали. В най-добрия случай, съвременният човек ще съчетае готови елементи, като острието на брадвата ще закрепи към дръжката. Но той не прави брадвата от началото до края - от добива на руда и отсичане на дървото за дръжката - а още по-малко тези дейности ще извърши с инструменти, направени от самия него.

Специализацията не е проблем на XX век, както често се говори. Тя е започнала в началото на неолита, след първата голяма реколта, позволила да се изхранват хора, които не участват в производството на храна, а в нещо друго. Така са се появили грънчари, тъкачи, книжници, разказвачи и други професионалисти. И цивилизацията тръгва с големи крачки напред. Но докато количеството на общото знание расте с огромни темпове, в главата на всеки отделен човек знанията значително намалят. Цивилизацията става толкова сложна, че един човек не може по принцип да побере в съзнанието си дори една малка част от общата информация, а обикновено не се и опитва, защото не му е нужна. Ролята на "винтче" устройва по-голямата част от цивилизованите хора.

Древните хора са постигали всичко, напрягайки собствения си ум. Възможностите за обучение са били минимални. Средната продължителност на живота е била ниска, поради което мъдрите старци с опит, че и с желание и умение на учители били твърде малко. Като цяло, хората в групите са били малко. Ето защо, много неща е трябвало да се узнаят от личен опит, при това - много бързо и без право на грешки.

Сега всеки от раждането си е обкръжен от специално обучени преподаватели, които бързат да му разкажат за всички тайни на Вселената. А да не говорим за интернет, чийто бази данни разширяват обема на достъпната информация до колосални размери.

Съвременният човек ползва колективната интелигентност. Такава е нямало за кроманьонците, така че всеки е трябвало да използва собствения си мозък.

"Далаверата" като наркотик

Противно на популярните възгледи, интелектът сам по себе си не дава никакви особени предимства в днешното общество. Всяка мисловна дейност дава резултати само когато има някои от трите основни стимули - храна, размножение, доминиране. Без стимули на мозъка не му се работи. Мозъкът е енергозависима и енергоемка система и ако може да си спести усилия - би предпочел да не прави нищо. Дори и докато човек си почива, мозъкът, който представлява 1/40 телесно тегло, консумира 9% от енергията на организма. Дори малко да се замислим, консумацията на енергия се увеличава до 25% - една четвърт от всичко, която вдишаше, ядем и пием. Затова мозъкът насърчава безделието и ползите без умствени разходи.

Когато получим нещо без усилия, мозъкът насища кръвта ни със серотонин - "хормонът на щастието". Но напрягането на мозъка не носи същите радостни усещания, той недоволства и започва да произвежда съвсем други вещества. Те причиняват у нас раздразнение и преждевременна умора. "Мозъкът сякаш ни казва: откажи се от работата и потърси далаверата." - обяснява палеоневрологът проф. Сергей Савелиев.

Големият мозък консумира огромни количества енергия. Не случайно хората от палеолита често имат мощна физика - те е трябвало да хранят голям мозък, а неизтощената среда с многобройните стада мамути и бизони е позволявала това. Но от неолита насам отборът води до намаляване на размера на мозъка. Въглехидратната диета на земеделците им помага неограничено да се размножават, но не и да хранят голямо тяло и мозък. Печелят хората с по-малки размери, но с повишена плодовитост.

При скотовъдците нещата са малко по-различни - те разполагат с по-калорична храна. Не случайно съвременният групов рекорд за размер на мозъка е на монголците. Но и при тях животът става много по-стабилен и по-лесен, отколкото на първобитните ловци-събирачи. Появява се специализация и възможността да ограбват земеделците, без да напрягат интелекта си. Всички скотовъдни култури зависят от съседните им земеделски цивилизации. Така че:

големината на мозъка намалява тотално, за всички хора на планетата.

Всички разсъждения по-горе са на базата на предположението, че големината на мозъка е свързана с неговата функционалност. Тук е необходимо да се направи по подробно обяснение.

Размерът на мозъка не е пряко свързан с интелигентността в рамките на вида

В рамките на вида Homo sapiens размерът на мозъка е свързан с размера на тялото и качеството на храната. Затова в много страни през последните десетилетия се наблюдава увеличение на мозъчната маса - започнали са да се хранят по-добре и мозъкът им е пораснал малко.

Интелигентността не зависи основно от размера на мозъка, още повече, че масата на мозъка в 90% се определя от глиалната тъкан, а не от невроните. Глията, разбира се, също е необходима, тъй като подсигурява работоспособността на невроните, но в нея не стават невронни процеси.

Интелигентността не зависи дори от броя на невроните - те може да бъдат повече моторни или сензорни клетки, не зависи дори и от броя на асоциативните неврони, а само от количеството на връзките между невроните. Броят на връзките варира с няколко порядъка и отчасти се определя от наследствеността, отчасти - от начина на живот и опита. Който се учи - увеличава броя на връзките и става по-умен, ако не се учи - остава глупав. Стремежът към обучение обаче, също е наследствен. Ако човек с голям интелектуален потенциал не пожелае да тренира мозъка си, деградира.

Показателно е, че броят на невроните през целия живот намалява, а способностите на мозъка нарастват. Това се определя от появата на нови невронни връзки.

По този начин, трябва да признаем, че големият мозък е само някаква потенциална възможност, която трябва да ни направи по-интелигентни, но има толкова много уговорки, че може да се каже, че такава връзка липсва. Не случайно шампионите по размер на мозъка никога не са държали рекорда за постижения - нито индивидуално, или по отношение на популацията. Това може да бъде доказано по различни начини:

Първо, знаем за велики мислители и с големи, и с малки мозъци. Средните стойности на тези мислители са средните за човечеството.

Фамилия Професия Маса на мозъка, г
Байрон Поет 2230
Кромуел Политик 2000
Уебстър Политик 1895
Кювие Учен, зоолог 1861
Бисмарк Политик 1807
Текери Писател 1658
Кант Философ 1650
Ландау Учен, физик 1580
Шилер Поет, историк 1580
Дирихле Математик 1520
Гаус Математик 1492
Уитман Поет 1282
Анатол Франс Писател 1017

Второ, възрастните хора, чиито мозък е установено, че намалява, могат да избират между два начина на живот. Ако през целия си живот се занимават с интелектуална дейност - ангажирани са в областта на науката или изкуството - или просто се занимават с нещо умно, те не са заплашени от старческа деменция. Сред университетските преподаватели, хората с деменция са несравнимо по-малко, отколкото сред хората с неинтелектуални професии. Ако човек през целия си живот не е чел нищо по-сложно астрологична прогноза, опасността от сенилност на стари години е реална.

Трето - всички древни цивилизации са възникнали в Средиземноморската зона, където живеят не най-едрите и с големи глави популации.

Липсата на корелация (връзка) ясно се вижда при патологичните крайности - те най-често имат проблеми с интелекта и психиката.

Има корелация размер/интелигентност, когато сравняваме различни видове

Когато сравняваме различни биологични видове връзката между интелигентността и размера на мозъка е съвсем очевидна, но разбира се, в съотношение с общата маса на тялото.

Мишката е по-глупава от слона, котката е по-глупава от кучето. Шимпанзетата не достигат размера на мозъка на човека. Китовете имат три пъти по-голям мозък от този на човека, но са хиляди пъти по-големи по тегло, така че съотношението е в полза на хората.

За мозъка на приматите е установено, че с увеличаване на размера му, със същата скорост расте и броят на невроните (в червено) в него.

Сравними със  съвременните хора, неандерталците и кроманьонците (които също са от вида Homo sapiens, но по-древни и по-специфични) имат по-голям мозък. Тези промени не могат да се припишат само на връзката между размера на тялото и размера на мозъка - тялото не се е променило особено, а храненето е общо взето подобно.

Ето защо, промените са преди всичко свързани с интелекта.

Каква е прогнозата? Нарастващата специализация и независимост от условията на околната среда, като се гарантира оцеляването, независимо от личните качества, прави прогнозата не особено оптимистична. 

Има ли шанс мозъкът за биологичен прогрес? Вероятно не, поне дотогава, докато действието на биологичния отбор се подменя от изкуствения социален отбор. Преференции получават най-добре социално адаптираните, а на тях малките мозъци в повечето случаи не им пречат.

От друга страна, общият разум на човечеството неизменно расте. 

Източници:

Мы теряем мозг: Выживает глупейший, Сергей Савельев

Объем мозга ископаемых гоминоидов

Глупеем ли мы? О причинах уменьшения мозга, Станислав Дробышевский


+ 0
- 0
Четох статия за връзката между големината на главата и стойката. Хората с неправилна стойка имат по големи глави. Но не знам дали мога да намеря тази статия.
Поп Дръвчо 22.06 2015 в 15:22 1
+ 4
- 4
Нема-нема и излезне отнякъде било "теория", било старчешко мърморене, че едно време животът е бил дървен, а хората железни.

Нема такова нещо.

Людете търпят досущ същия отборен натиск като всички останали твари, а обществото като цяло поставя нарастващи задачи пред индивидите.
 
Още от : Скептик

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.