10 декември 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Защо вярваме в невидими свръхестествени същества

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 22 септември 2015 в 11:422477011
Снимка: medicalxpress.com

Вярата в невидими свръхестествени същества като призраци, ангели, мъртви предци и богове е почти универсална характеристика на човешките общества. Има доказателства, че предразположението към подобни вярвания е вродено, част от нашето еволюционно наследство.

В последните години психолозите и невролозите показаха, че мозъците ни са програмирани да разграничат нещата около нас на живи и неживи. Но "жив" от психологическа гледна точка не съвпада с понятието от биологията, в психологията това е агент - нещо, което може да действа на базата на своите желания по начин, който е рационален в по-голяма или по-малка степен. Разбира се, това е свойство на живите същества, но в нашите мозъци това не винаги е така. Ние можем да възприемаме като агенти и неживи неща, ако те действат така, сякаш са агенти. Интересно е, че децата виждат в любимата си играчка свойствата на един агент и я третират като жива. Това подсилва идеята, че разграничението правим, не е толкова между живо и неживо, колкото между агент и обект.

Това се отразява дори в нашата сензорна система, която разделя постъпващата информация на различни потоци в зависимост от вида на информацията - на информация за активни агенти и информация за обекти. Различни са и областите на мозъка на такива, които се занимават с неодушевени предмети и други, които се занимават с живи същества или одушевени обекти. Така че на фундаментално ниво мозъците ни третират по различен начин агенти и обекти, още от момента, в който ги видим. Обектите са напълно взаимозаменяеми. Докато агентите имат своя собствена уникална същност.

Човешките същества си обясняват явленията в света около тях по два много различни начина. Например, понякога предпочитаме естествените причини или природните закони, за да си обясним дадено събитие. Защо ябълката падна от дървото? Защото вятърът клати клоните. Но също така можем да си обясняваме явленията с влиянието на агенти. Защо ябълката падна от дървото? Защото на някой му се ядат ябълки и клати дървото.

Вродена параноя

"Ако звездите светят, това означава, че има някой, който се нуждае от тях"

HADD

Оксфордският психолог Джъстин Барет (Justin Barrett) смята, че разпространението на подобни вярвания може отчасти да се обясни с когнитивен механизъм, наречен Hypersensitive Agency Detection Device (HADD). Това означава "прекалено чувствителен към агенти детектор" или с други думи - склонността да намираме "агенти" (същества с неопределени намерения) в окръжаващата ни реалност.

Ние сме еволюирали в среда, съдържаща много агенти - членове на семейството, приятели, конкуренти, хищници, плячка и т.н. Откриването и знанието за съществуването на други агенти ни помага да оцелеем и да се възпроизвеждаме. Ние сме развили способността да бъдем чувствителни към тях, дори свръхчувствителни.

Тази свръхчувствителна система заставя първобитният ловец, случайно чул шумолене зад себе си всеки път да предполага, че към него се промъква тигър. Не случайно когнитивният механизъм започва със "хиперсензитивност" (т.е. свръхчувствителност) и основният му принцип на работа е презастраховането. Повечето пъти в храстите няма никой - просто вятърът шумоли в листата. Но в средата, в която сме еволюирали, понякога откриването на истински агент може да ни спаси живота. Много по-добре да се опасяваме от въображаеми хищници, отколкото да бъдем изядени от истински.

Така при естествения подбор оцеляват и дават потомство предпазливите, а щете - параноиците - тези, които не просто са могли да откриват агентите, но и такива, на които много често им се е струвало, че "има някой там", дори и да няма никой. 

Когнитивният механизъм HADD е нашият вътрешен параноик, който постоянно се опитва да усети проявата на нечия чужда воля, най-вече - зла.

Стремежът да търсим одушевени същности навсякъде

Човешкият стремеж да търси одушевени същности навсякъде е познат отдавна на психолозите. Още през 40-те е доказано, че хората са склонни да приписват мисли и емоции дори на движещи по екрана геометрични фигури.

Изглежда като че ли тези триъгълници замислят нещо, нали?

Тези експерименти доказали, че хората често интерпретират тези двуизмерни фигури като притежаващи "одушевеност", въпреки, че нямат обичайните белези на агенти като очи или крайници. Това означава, че движението е достатъчно, за да се тълкува като целенасочено отношение.

Връзката между формирането на митологични понятия и HADD е съвсем ясна. Всякакви необясними събития могат да бъдат повод за търсене на агенти. Възможно и удобно обяснение за необясними природни явления са свръхестествените същества, които все пак приемат близки и разбираеми форми. Така мълниите стават отблясъци на сраженията, които води богът на гръмотевиците, например.

Конспиративните теории

С HADD лесно може да се обяснят всякакви конспиративни теории от психологическа гледна точка. На действието именно на този когнитивен механизъм се дължи съществуването на някои концепции, толкова популярни сред обществото.

Човек се сблъсква с различни събития в политиката и икономиката, които не е в състояние да си обясни поради непознаване на законите, действащи в тези сфери. В резултат на това той започва да търси одушевена активна сила - агентът, който отговаря за събитието. И ако събитията са неприятни (хиперинфлация или общ дефицит), на сцената на излизат чужди разузнавателни агенции, древни рицарски ордени и мрачни секти, които се опитват да клатят лодката.

Хипотезата HADD не твърди, че не съществуват невидими агенти. Може би някои от невидимите агенти, които хората предполагат, че съществуват, са реални. Може би наистина има призраци, духове или богове. Но ако хипотезата HADD правилно обяснява защо толкова много хора вярват в съществуването на невидими агенти, след това фактът, че мнозина вярват в тях, вече не може да се счита за доказателство, че има такива агенти.

Интересно е как митологичните концепции се запазват и предават от човек на човек? HADD може прекрасно да обясни защо, например, човек в стара изоставена къща през нощта, изплашен от скърцащите дъски на пода, може да реши, че къщата е обитавана от духове. Но как тази вяра се усвоява от другите? Защо всички автоматично се съгласяват с предложеното обяснение и не забравят, а преданията се запазват от поколение на поколение.

 

Строгият минимализъм

"Духът на прабаба ви казва да копаете в градината? Нормално.
Духът на прабаба ви иска да му направите профил във Facebook? Това е прекалено."

MCIC

Отговорът на този въпрос се крие в една друга концепция за когнитивната психология -  "минимално контраинтуитивни концепции" (Minimal counter-intuitive concepts - MCIC). С този термин се наричат идеите, които са в противоречие с представите ни за реалността, но не прекалено.

Пример за минимално контраинтуитивна концепция е говорещо дърво. Знаем, че дърветата не могат да говорят, но нашето съзнание е готово за това допускане. Но говорещо дърво, член на управляващата партия, страдащо от срамежливост, мечтаещо да напише еротичен роман - това вече съвсем не е "минимално контраинтуитивна концепция".

В този случай има противоречие не една, а с няколко представи за реалността: дърветата не говорят, нямат политически възгледи, чувства и настроения и не пишат романи. 

Тези два примера дават възможност да се разбере какво е минимално контраинтуитивно (минимум нелогично): говорещите дървета са по-често фолклорни персонажи, докато дървета партийни членове - са само в най-извратената човешка фантазия.

Хипотезата, която предлагат последователите на когнитивната теология, се заключава в това, че цялата митологична същност - това са минимално контраинтуитивни концепции, идеи, които се отклоняват от нормата само с една - две стъпки.

Ако живеете сред суровите скандинавски фиорди и сте запознати с реални бойни чукове, то "бойният чук, управляващ енергията на бурята" ще бъде за вас да минимално контраинтуитивна концепция. Към обичайните свойства на чука като бойно оръжие се добавя още едно, свръхестествено. Духовете се покриват със същото понятие, той е човек, само че "без физическо тяло".

Такива понятия са най-лесно остават в масовото съзнание и се предават от поколение на поколение, според психолозите, които работят в тази посока.

Селективността на възприятията е крепостта на вярата

"Молитвите помагат!"

SP

Когнитивната психология показва и как религиозните или митологични представи се загнездват дълбоко в човешкото съзнание. 

Например, такова когнитивно изкривяване е селективността на възприятията (Selective perception - SP) - склонността на нашата психика да помни положителните резултати и да забравя негативните, навикът на мозъка ни да отбелязва всяко попадение в целта и да не обръща внимание на пропуските. Селективността на възприятията ни кара да не забелязваме и по-бързо да забравяме събития, факти, които противоречат на нашите предишни убеждения. 

Това когнитивно изкривяване силно влияе на интерпретацията на резултатите от молитвите. Вярващият ще си спомня само случаите, когато божеството е "отговорило" на молитвите му и ще забравя всички ситуации, когато молитвите не са чути. После той ще разказва на познатите си, че молитвите работят и боговете реагират на тях. Тук трябва да се включи и ситуацията, когато в резултат на случайно стечение на обстоятелствата човек оцелява при катастрофа. Това той няма да свърже с теорията на вероятностите, а с намесата на свръхестествени сили.

Ефектът на илюзорната истина

"Не могат да грешат толкова поколения!"

ITE

Друго когнитивно изкривяване, което укрепва религиозните представи е ефектът на илюзорната истина (Illusory truth effect - ITE), който всъщност е многократно усилен принцип на "общественото доказателство", предложен от Робърт Чалдини (Robert Cialdini). В съответствие с този принцип, информацията, която се повтаря и преразказва от няколко поколения поред автоматично се приема за истина.

Колкото по-често чуваме или четем някакво изявление, толкова сме по-склонни да му вярваме, дори и когато се повтаря от един човек или институция.  Ефектът на илюзорната истина се обяснява с това, че за подсъзнанието ни повторението се свързва с точност, прецизност, правилност.

Накрая, трябва да се спомене още едно когнитивно изкривяване, наречено компенсаторен контрол, особено характерен за общества, преживяващи силни катаклизми. Всеки от нас в една или друга степен отказва да приеме факта, че ев живота му има фактори, които са извън неговия контрол. Но войната и икономическата криза са ситуация, на които отделният човек почти не може да влия. При такава ситуация човешкият ум си създава защитни механизми, които да поддържат илюзията за контрол над реалността. Магическото и религиозното мислене са един от тези механизми. Илюзията за контрол се поддържа от молитви, отправени към свръхестествени същества. Не случайно казват, че "в падащ самолет (на война, в болница) няма атеисти".

Това е нормално

Това са долу-горе когнитивните механизми, които ни тласкат към ирационалното.

Вярата в ирационалното е присъщ на всеки човек модел на мислене. Просто мозъците ни са проектирани така - това е помогнало на нашите предци да оцелеят. И това, че потръпваме от вида на тъмни нощни сенки или скърцането на стара къща, носим талисмани, имаме предчувствия, вярвате в сбъдването на желания, сънища, съдба или карма, това не ни прави тъпи или луди. Това е нормално човешко поведение.

Но скептицизмът е филтърът, с който можем да отсеем ирационалните представи. Трябва да се признае, че мозъкът ни не е съвършен като инструмент и за възприятие, и обработка на информация. Съществуват безброй специфични начини, по които човешкият мозък греши и е пристрастен. Но колкото повече се разбира как работят нашите умове, толкова по-способни ще сме да предвиждаме нашите грешки и да ги коригираме.

Използвана и допълнителна литература:

Why do people believe in invisible beings? Why do so many cultures believe in unseen beings?, Stephen Law Ph.D.

Cognitive Science of Religion and Religious Worldviews , Justin Barrett

Hyperactive Agency Detection Device (HADD) und Natürliche Selektion, Joe Dramiga

The Role of Agency Detection in the Invention of Supernatural Beings An Abductive Approach, Tommaso Bertolotti and Lorenzo Magnani

Hyperactive Agency Detection, Steven Novella 

Caveman instincts may explain our belief in gods and ghosts, Steve Kelly, The Conversation

Как мы творим богов: поведенческая экономика объясняет веру в иррациональное, Сергей Лебедев


Препоръчани материали
van gogh 23.09 2015 в 10:20 11
+ 1
- 7
Г-н Минков, бъркате се. Въпроса не е само до тази статия, зебелязва се тенденция в поредица от статии в сайта. Следете и кои хора са част от водещите коментатори на главната страница,(има видни политолози сред тях) не си стойте само на повърхността.
борис 23.09 2015 в 10:18 10
+ 1
- 5
А на същият когнитивен механизъм ли се крепи свръхестествената вяра, че ако видим къща, след това се обърнем с гръб и после пак се завъртим обратно, това което виждаме сега е СЪЩАТА къща?
Спас Минков 23.09 2015 в 08:59 9
+ 9
- 1
Господин van gogh, никъде не се казва, че не трябва да сме скептични към "властта и институциите". Статията описва, механизмите които стоят, зад човешката ирационалност. Дори самото ви изказване е доказателство, на описаните от статията, когнитивни механизми. Намирате "опит за злонамерена манипулация", без да има реални доказателства за това. Всъщност всяка нова информация е "опит за манипулация", от гледна точка на това, че малко или много променя начина ни на мислене. Вашата задача, като рационално същество, е да "решите", коя информация си струва да се възприеме, и коя трябва да се отхвърли като недостоверно. Това решение, обаче, трябва да стане на базата на други познания в областта, а не на лични пристрастия.
Росен 23.09 2015 в 08:55 8
+ 12
- 0
Цитат: "Но скептицизмът е филтърът, с който можем да отсеем ирационалните представи."
По принцип съм съгласен, че известна доза скептицизъм никога не е излишна. Но трябва да се държи сметка и за друго: скептицизмът се намира в пряка връзка с понятието "здрав разум". На практика двете понятия са синоними. Но "здравият разум" може и да греши. Най-често поради незнание. Винаги в такива случаи привеждам примера с Лавоазие. Той не признавал космическия произход на метеоритите. Аргументите му били горе долу следните:
От небето не могат да падат камъни, защото там няма камъни. Това била и официалната позиция на френската академия на науките. Да, ама накрая Хладни доказал, че на небето все пак има камъни и понякога те имат неприятното свойство да падат на Земята.
"Здравият разум" е карал нашите предци да мислят, че Земята е плоска и неподвижна. И днес може да се чуе въпроса:
Добре де, Земята е кълбо, но как тия които живеят от другата страна на кълбото не падат? Нали ходят с главата надолу!
"Здравият разум" отхвърля теорията на относителността, с нейния странен закон за събиране на скоростите. "Здравият разум" още повече отхвърля квантовата механика, с нейните тунелни преходи, надбариерни отражения, заплитания и т.н.
Затова смятам, че трябва да проявяваме умереност във всичко, включително и в скептицизма. Или казано по друг начин:
Нека бъдем скептични дори и по отношение на скептицизма.
van gogh 22.09 2015 в 17:04 7
+ 12
- 6
Проблема е, че всички алтернативни версии на официалната пропаганда се слагат в един куп с "рептилиите" и "баба Ванга" за да се осмеят. Бъдете по-конкретни, не манипулирайте. Например финансирането на Хитлер, връзката на ЦРУ с наркотиците, връзката им с Ал-Кайда и ИД, сътрудничеството между СССР и запада когато официално са били врагове, БКП-ДС произхода на най- видните ни "антикомунисти" днес, това може да се проследи по всички правила. А пък официалната версия за 11 септември звучи също толкова фантастично както и теорията за рептилиите. "Намерения" паспорт на терорист край отломките е доста показателен пример...
н.о. 22.09 2015 в 16:25 6
+ 8
- 4
Ако вярвате в кемтрейлс, палеоконтакти с извънземен разум, некацането до Луната, влиянието на HAARP, вредата от ваксините, ГМО - да, конспиративен теоретик сте.
Петър Влахов 22.09 2015 в 16:20 5
+ 8
- 3
Всичко това показва, че вярата е заложена в човека, то ест, тя естествена и отговаря на природното.

От нищо не следва, че ирационалното е грешка, напротив, оказва се, че чисто рационалното мислене е проявя на някаква непълноценност на възприятията.
van gogh 22.09 2015 в 15:33 4
+ 6
- 6
Явно трябва да съм скептичен, но не и към силните на деня защото ако съм скептичен към властта и институциите, според статиите ви съм "конспиративен теоритик". По този начин случайно или не, вие "пеете" в един хор с официалната пропаганда.
н.о. 22.09 2015 в 15:09 3
+ 6
- 0
van gogh, прав сте, че се поддаваме на манипулации от властта и институциите. Но НаукаOFFNews се старае да бъде аполитичен сайт. За това, което говорите, се пише достатъчно на други места.
van gogh 22.09 2015 в 14:55 2
+ 6
- 9
В подобни статии никога не се споменава, че грешките на човешкият мозък лесно могат да се използват за манипулация и контрол. Излиза ,че трябва да сме скептични, но никога към властта и и нституциите, ах колко удобно...
 
Още от : Скептик
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.