25 юни 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Космическата програма на Третия Райх

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 26 юни 2015 в 12:3498762
ЗУР “Rheintocher” R-1

Някои фенове на научната фантастика и любители на теории на конспирацията просто не могат да заобиколят такава тема като хипотетичната програма на Третия райх за изследване на космическото пространство. Идеите, че това е възможно, са се зародили ако не по време на съществуването, то със сигурност скоро след изчезването на нацистката заплаха.  А ракетите V-2' стават отправна точна за бъдещите космически полети!

Робърт Хайнлайн

"Космонавтите на Третия райх се завръщат на Земята!"

На 2 април 1991 г. американски катер на бреговата охрана се натъкнал в Атлантическия океан на капсула с трима "космонавти" на борда. Изяснило се, че това били пилоти от Луфтвафе, напуснали Земята преди 47 г.  – в разгара на Втората световна война. Полетът им бил извършен по личната заповед на Хитлер; те излетели с ракета V-2" а тези 47 г. космонавтите изкарали в състояние на анабиоза.

Както е логично, съобщението за чудното завръщане било снабдено с обилно количество "цитирани" източници, дело на неназовани "представители на НАСА", които се занимавали с разследване на събитието.

"Самото наличие у немците на космическа техника преобръща на 180 градуса всички наши представи, но 47-годишният им полет може да се смята за истинско чудо!" – гласи изявлението на един от "експертите".

Но във всяко чудо има и зрънце истината. Ракетните разработки на Третия райх били така напреднали и изпреварили времето си, че всичко това приятно подразнило въображението на аудиторията и логично предизвикало очакването на нови и нови чудеса.

Ракетите

Известният фантаст Робърт Хайнлан още през 1947 г. пише романа "Ракетата Галилео" със сюжет, в основата на който е база на Луната, организирана от германски военни сили. Такъв е и сюжетът на филма "Желязно небе" (Iron Sky) от 2012 г.

Дали действително Третият райх е имал космическа програма? По мнението на специалиста по история на космическите изследвания от Смитсъновия институт Майкъл Нюфелд, такива предположения са резултат от неправилна интерпретация на фактите. "Това е типичен случай не недоразбиране. Нацистка Германия е имала програма за ракетно производство (изключително за военни нужди, разбира се), а хората я приравняват към космическа програма. Идеята на ракетната програма била да се създаде възможно най-далекобойното оръжие".

През периода 1933-1945 г. икономиката и науката се развивали изключително и само в тези области, които подпомагали хитлеристите във воденето на война. Сфера, в която производството расте в пъти за година, е ракетната.

Всъщност германските изследвания в тази област достигат дори по-назад във времето – преди нацисткото управление – до 20-те години – когато Херман Оберт публикува няколко теоретични труда върху ракетното инженерство. От 1928 г. до 1929 работи в Берлин като консултант на филма Frau im Mond (Жена на Луната). Това е първия в света филм, който показва сцени, заснети в Космоса.

Макар отделни германски учени, като Вернер фон Браун, да мечтаели за изследователски полети в Космоса, единствената област, в която такива специалисти можели да приложат своите знания, били балистическите ракети. Биографът на фон Браун, Боб Уърд, пише: "Те твърдели, че космическите изследвания стоят плътно зад оръжейно-ракетната програма. Неизбежно би трябвало да се начертае и самостоятелна космическа програма, това бил пътят, по който Германия ще достигне технологично превъзходство, но едва след края на войната. Не смятам, че до средата на 40-те г. в управленските структури на Германия е имало ясен план на развитието на космическите технологии."

Вернер фон Браун (1912-1977)

През 1929 г. Оберт – преподавател в Техническия университет в Берлин - изстрелва успешно първата в света ракета с течно гориво, наречена Kegeldüse (Конус-дюза). Един от студентите, които активно работи по този проект, е гореспоменатият Вернер фон Браун, който по-късно участва силно при разработването на военните ракети А4, по-известни днес като V-2.

След войната много от германските инженери заемат висши постове в американски конструкторски бюра. Фон Браун не прави изключение – той става един от водещите специалисти в НАСА и е възможно именно успехите на тези хора да са станали тлеещият огън, от който се е вдигал митът за нацистката космическа програма.

"По време на Студената война фон Браун и неговите колеги преднамерено изкривявали правдата, говорейки, че съвсем не са се опитвали да създадат оръжие, а са се интересували само от Космоса – отбелязва Нюфелд. – Това е логично. Тъй като много от тях наистина са поддържали програмата за усъвършенствуване на оръжията, били са идейни нацисти... и за тези неща просто не е било удобно да говорят след войната".
"В биографията си на фон Браун аз написах,че той е бил фанатик на Космоса. Той действително му е отделял много внимание, но не трябва да се забравя, че е бил еи праволинеен нацист. Едното не изключва другото. Той е работил и над ракетно строителство, а една построена от него и изстреляна от нацистите ракета би служила и на двете му страсти – националсоциалистическата и космическата".

В деня, когато германците изстреляли първата ракета V-2, ген.-лейтенант Валтер Дорнбергер я нарекъл "нова ера н транспорта и космическите пътешествия". Скоро след това тези ракети, способни да носят няколко тона взривно вещество със свръхзвукова скорост, отнели живота на 2724 войници само във Великобритания. Де факто, с или без високопарните речи, в истинското предназначение на v-2 никой не се съмнявал.

Ракета V-2, готова за изстрелване

Нещо повече – след края на Третия райх тази ракета служела за сплашване и водене на войни. Именно на нейна основа се създават съветските и американските ядрени ракети, направили атомната заплаха истина. "Всъщност, производството на V-2 не донесло на германците никаква реална полза. А СССР, САЩ, Франция и някои други страни всячески разсъждавали как да извлекат от нея изгода. Тези ракети станала отправна точна за бъдещите космически полети".

По свидетелството на специалистите, работещи в германската ракетна станция Пенемюнде, повечето от висшите нацистки ръководители имало съвсем смътна представа за приложението на тежките балистически ракети. Това се обяснява с факта, че сам Хитлер малко се интересувал от ракетната програма. За 12 г. той само веднъж посетил изпитателната станция в Кумерсдорф.


Нещо повече, ракетната програма още изначално не била в списъка на приоритетите при бюджетното разпределяне, нейната субсидия постоянно се орязвала, а станцията Пенемюнде била задраскана от списъка на "особено важните" по личната заповед на Хитлер. Дори ракетата V-2 едва ли някога би била изстреляна, ако не е била личната настойчивост на Валтер Дорнбергер, който периодически посещавал Берлин, изисквайки от неотстъпчивите фелдмаршали нужните специалисти и оборудване.

Летящите чинии

Първите сведения за създадени от нацистите летателни машини от съвършено нов вид се появили малко след края на войната. В ракетния център Пенемюнде били построени и изпитани "летящи кръгове" (Deutsche Flugscheibe). В един момент, поради недостатък на работна сила, на Валтер Дорнбергер му се наложило да привлече затворници от концентрационния лагер А-4. Ето какво разказва един от тях: "През септември 1943 г. на мен ми се случи да стана свидетел на едно забележително събитие. На една от бетонните площадки около близкия хангар четирима работници лъскаха кръгъл апарат, подобен на чаша с дъното нагоре, който имаше и малка капкообразна кабина. Беше поставен на малки надуваеми колеса.

След това, при ръкомахането на невисок човек, странният апарат, блестящ на слънцето и проскърцващ при всяко полъхване на вятъра, издаде шипящ звук като от горелка, оттласна се от бетонната площадка и се издигна на височина около пет метра. След кратко време той започна да се разфокусира – неговите контури се размиха.

После рязко започна да набира височина. Полетът обаче премина неустойчиво. Внезапно лъхна вятър откъм Балтика и странната конструкция се преобърна във въздуха и започна рязко да пада. Усетих мириса на етилов спирт и горещ въздух. Чу се удар, звук от чупещи се части и машината падна недалеко от мен. Инстинктивно се затичах към нея – нужно беше да спася пилота! То обаче висеше безжизнено от разбитата кабина, части от обшивката, залети с гориво, постепенно се покриваха с тлеещ пламък. Изведнъж избухна реактивният двигател.

Това беше опитна летателна машина с двигател – модернизиран вариант на този в самолета Месершмит 262. Газовете, излизащи от направляващото сопло, обтичаха корпуса, взаимодействаха с въздуха и така създаваха въздушна възглавница за движението на машината".

Пита се в задачката: ако тази летяща чиния се е изпитвала в Пенемюнде, дали не би могла тя да бъде част от космическата програма на Третия райх?

До наши дни е дошла информация за осем технически проекта, които можем да класифицираме като проекти за летящи чинии. И, четейки ги, не преставаме да се удивляваме колко плодотворна може да бъде конструкторската мисъл.

Дискообразната форма на летателен апарат отдавна привлича вниманието на аеродинамиците. При високи скорости тя е най-добра, защото предизвиква най-малко съпротивление на околния въздух. Освен това, такава машина не се нуждае от крила, защото сама е нещо като "летящо крило", при това с висока устойчивост и неподвластно на колебания.

Преминавайки през 1909 и 1910 г. (времето на Сфероплан 1 и 2 на руския изобретател Анатолий Уфимцев), стигаме до 1915-16 г., когато в САЩ е създаден кръгъл самолет. През 30-те г. компанията Маклери издигала в небето аероплани със същата конструкция. През 1939 г. французи дори построили летящ "триъгълник", а го изпитвали и германци.

Но всички тези устройства били произведени само в един екземпляр – опитен, а летателните им часове се броели на пръстите на едната ръка. Работейки с новата форма летателен апарат, конструкторите непрекъснато се сблъсквали с трудности, които по това време нямали адекватно решение. Доста по-сериозно подходили към проблема инженерите на Нацистка Германия.

Модел 1 (Колело с крило) бил построен от германските инженери Шивер и Габермол още през 40 г. и изпитан през февруари 1941 г. близо до Прага. Тази "чиния" се смята за първия в света летателен апарат с вертикален полет. Конструктивно тя напомняла велосипедно колело в легнало положение: около кабината имало широко колело, ролята на чиито спици изпълнявали регулируеми лопатки. Те можели да се настройват в необходимата позиция както за вертикален, така и за хоризонтален полет. Вътре пилотът са разполагал първоначално както в обикновен самолет, а впоследствие изменили положението му на лежащо. Двигателите били както обикновени бутални, така и такива от Палтеров тип.

Тази машина обаче донесла на конструкторите си немалко проблеми, тъй като дори и най-малкият дисбаланс предизвиквал значителна вибрация, особено при високи скорости, а това било виновно за редица аварии. Бил предприет опит за увеличаване на тежестта на външния обков, но в края на краищата "Колелото с крило" изчерпало възможностите си.

Модел 2 (Вертикален самолет или V-7) представлявало усъвършенстван вариант на предишната версия. Размерите били увеличени, за да се поберат двама пилоти, лежащи в кресла. Също така били усилени двигателите и запасите от гориво. За стабилизация във въздуха се използвал рулеви механизъм, подобно на самолетния.

Летяща чиния V-7

Изпитанията на V-7 се провели на 17 май 1944 г. Скоростта на новата машина достигнала 288 км/ч, което по тогавашните стандарти било близо до рекорда, а скоростта на хоризонталния полет била около 200 км/ч. Когато се наберяла необходимата височина, подвижните лопатки изменяли положението си и апаратът летял подобно на съвременен самолет.

Друга модификация на Модел 2 получила название "Дисколет", била произведена от завода "Ческа Морава" и била изпитана на 14 февруари 1945 г. Имала течнореактивен двигател от Валтеров тип, а главният ротор се задвижвал чрез сопла, разположени на края на лопатките.

Обаче на тези два проекта било съдено да останат на равнище опитни образци. Множество технически и технологически препятствия не позволили да бъдат доведени те до състояние, пригодно за серийно производство.

Но конструкторите на Третия райх не желаели да останат на половината път, и не минало много време, и се появило поредното устройство, с много изпреварило времето си.

Модел 3 (Дискът на Белонце), над който работили трима германски конструктори: Белонце, Шривер и Мите, бил произведен в два варианта – 38 и 68 м в диаметър. Вероятно, един от тях, а може би и по-ранен прототип, е видял и затворникът от КЦ А-4. Апаратът бил обграден от 12 турбореактивни двигатели – вероятно серийно произвеждащите се Jumo 004 или BMW 003. С въздушните си струи те охлаждали главния двигател и, всмуквайки въздух, създавали около него област на "разреждане", което подпомагало издигането във въздуха с по-малко усилия.

Главният двигател заслужава особено внимание. Негов конструктор е австрийският изобретател Виктор Шаубергер. В корпуса на мотора имало ротор, лопатките на който били спираловидни късове с правоъгълно сечение. Използвала се и вода. Моторът-стартер задвижвал ротора, който образувал бързовъртящ се воден вихър. Шаубергер подчертавал, че при определени условия той можел да стане самоподдържащ се, като природен смерч. За тази цел трябвало да се подаде на двигателя топлина, която се поглъщала от него и по този начин поддържала въртенето. Този процес изобретателят наричал "имплозия" или "антивзрив". Когато двигателят влезел в "самодостатъчен" режим, стартерът се изключвал, а в двигателя чрез въздухозаборниците, разположени под долната част на устройството, влизал въздух. Той се подавал към центъра на водния въртеж, изхвърлял се от централното сопло и създавал тяга. Някаква част от водата се губела заедно с въздуха, затова освен гориво трябвало да се подава на двигателя и вода.

Същевременно двигателят въртял и вала на електрогенератор, който можел да се използва за захранване на системите за управление и зареждане на батериите на цялата машина.

Двигателят на Шаубергер

На 19 февруари 1945 г. Дискът на Белонце извършил своя първи и последен пробен полет. За 3 минути височината достигнала 15 км и скорост 2200 км/ч при хоризонтално движение! Той можел да стои на едно място във въздуха и да лети напред и назад почти без развъртания, а за приземяване имал прибиращи се стойки, подобни на плазове.

Схема на V-7

Устройството, струващо милиони райхсмарки, било унищожено в края на войната. Заводът в Бреслау (Вроцлав), където то било построено, попаднал в съветски ръце. Но те не намерили никакви чертежи – Шривер и Шаубергер били избягали.

В писмо до свой приятел от август 1958 г. Виктор Шаубергер пише:

"Моделът, изпробван през февруари 1945 г., беше построен в сътрудничество с първокласни инженери-специалисти по взривове, набрани от лагера Маутхаузен. След това ги прибраха отново в лагера, за тях това беше краят. След войната слушах, че задълбочено се разработват кръгли летателни устройства, но, независимо от миналото време и на завзетите в Германия разработки, нито една от страните не създаде нищо подобно на моя модел. Той беше взривен по заповед на Кайтел".

Атомната бомба на Третия райх е един от митовете на ХХ век, създаден "по поръчка" на публиката, жадуваща за евтини сензации. Същото може да се каже и за космонавтите на Нацистка Германия.

В политическата история няма "ако", но в техническата? Дали, ако нацистите бяха останали на власт, идеите от 20-те години щяха да започнат да се прилагат още през следващите десетилетия? Според биографа на Вернер фон Браун на този въпрос отговаря самата човешка природа: "Аз мисля, че космическият век би настъпил едва след няколко десетилетия.

Колкото и да не ни се иска да го признаваме, войните винаги са били катализатор на технически напредък. Космическите полети са неизбежно достижение, но щяхме да чакаме за тях доста повече".

Ако ракетната програма се беше ползвала с благоволението на нацистките вождове, то вероятно рано или късно на инженерите в Пенемюнде би се удало да изстрелят многостепенна ракета, чиято главна част да излезе в открита орбита. Но това предполага и съвсем друго развитие на историческите събития, което едва ли е наш приоритет да анализираме.

­

Страница на статията : 0102

Препоръчани материали
Стефан 28.06 2015 в 08:57 2
+ 4
- 0
Не те познавам, но само това че пишеш километрите в хиляди метри, за мене значи че си обикновен рекламен идиот.
Космоса започва все пак след 101-я километър, за домашно научи защо.
Как и защо снарядите на германските оръдия са стигали на 30 - 60 километра височина преди да се сгромолясат върху Париж още през Първата световна война, е друг въпрос, и разбираем в рамките на курса по физика за осми клас.
Защо летящите чинии нямат работа в атмосферата знаят не само пилотите, а даже и жените. Някоя от бившите ми жени беше аероинженер, но не това е моя аргумент:), независимо какво кьопаво и безкрило съм карал.
Вятъра, бате. Аеродинамичния фокус, и бързината на възникване на срива на потока. Може да правиш каквото ти скимне от игла до триъгълник, но нищо друго, ако искаш да летиш бързо. Може и диск, като любимите ми омразни въртолети, но там няма да е бързо, макар и странно маневрено.
До което немците през 40-те все пак не са стигнали. Първите намеци за това бяха американския Ф-16, аеродинамично превъзхождащия го, но подобен МиГ-29, а после Су-тата от 27 нататък, които засенчиха Ф-15. Тия самолети могат повече от летящите чинии от самодейните романи, но дилетантите ги избягват, понеже работят все пак по-сложно от кухненскиге им разбирания.
Су-31, 35, еле па с букви отзад, правят фокуси, които няма даже в наивните книжки от 60-те. Те вече умеят да висят почти като въртолетите, ако и да нямат винтове, и да тежат вече по 50 тона с оръжието и горивото. За сравнение - стратегическите бомбардировачи от Втората световна война са носели по три тона бомби.
cerngeneva 26.06 2015 в 18:24 1
+ 4
- 1
Много голямо зрънце истина има в нациската държава.Една воюваща държава с първокласни специалисти и дисциплиниран народ направи такива гигантски крачки в технологиите че човечеството още се движи по техните идеи.Ракетната техника,реактивната авиация,генетиката показват на какво е
способен човек когато е мотивиран.Хитлер поставя задача за тенологичния прототип-шест седмици.Иначе в най-добрия случей
редник на источния фронт.Относно първите космонавти за първи път срещнах във обилните материали за немското ракетно оръжие в края на 50-те години.Трима немски офицери
от луфт вафе са загинали при испитания на ракета целяща да порази Америка.Те са летяли по балистична крива на височина 60-70 000 метра.Т.е космоса.И трите пилотирани полета са били несполучливи.Това са първите хора летяли в космоса.Целта е поразяване на Емпаир стейп билдинг.Преди това подводница сваля двама диверсанти които да монтират преедавател по който да се насочи ракетата.Шпионите са заловени и това е края на програмата.Това прочетох тогава в много материали и от една голяма книга СС в действие.
 
Още от : Технологии
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.