Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тукПриемам
24 април 2017
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Разни
FACEBOOK

Мартин Рейнхарт: В бъдеще ще бъде лукс да изключиш телефона си

"За да направиш една кола способна на самоуправление, трябва да вградиш в нея определен тип морал – ако автомобилът трябва да избере дали да убие група с дечица от детската градина или 90-годишен мъж, кого трябва да прегази?"

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 18 август 2016 в 11:0071662
Мартин Рейнхарт. Снимка: Stephan Wyckoff/binakoeppl.com

Мартин Рейнхарт е австрийски изобретател в областта на дигиталните технологии, артист, режисьор, фото и кино историк, университетски лектор, създател и член на няколко различни компании за иновации и технологии.

Той е създател на филмовата техника tx-transform, която размества и преобразува времевата и пространствена ос; Vertigo Rush, механизъм за изпълняване на екстремни "dolly zoom" снимки (техника на снимане, при която се зуумва, докато се движите към или от съответния обект) с крайно изкривяване на перспективата; Indiecam, лека 3D камера с висока резолюция. 

Работил е заедно с режисьора на "Аватар", Джеймс Камерън, и неговата компания "Cameron Pace" във възхода на 3D киното, както и е снимал редица свои късометражни и пълнометражни филми, обиколили световните фестивали, последният от които е документалната продукция "Окабелени мечти" ("Dreams Rewired"/"Mobilisierung der Träume").

До момента продукцията има няколко номинации и награди, а зрителите в България имаха възможност да гледат лентата по време на тазгодишния София Филм Фест.

Творбата на Мартин Рейнхарт събира в себе си части от близо 200 филма (много от които непоказвани) от края на 19 век и 40-те години на 20 век, навързани заедно от гласа на невероятната Тилда Суинтън, която разказва за зората на технологичната лудост по света.

OFFNews се срещна с технологичния и кино пионер, за да поговорим за неговия филм, който обаче се превърна във формалния повод да разширим разговора към темите за потенциала за добро и зло у технологиите, бъдещото им развитие, ерозията на човешките взаимоотношения, лудостта на съвремието, провала на интернета, гибелта на планетата, диктата на световните компании и въпросите на етиката и морала при хората и машините.

Работите по филма от 12 години, кое Ви отне толкова много време?

Да, започнахме през 2002 г., но вършехме и други неща паралелно. Основният проблем с проекта обаче бе, че националното филмово спонсориране винаги е свързано с това, че трябва да изхарчиш парите, получени от Виена, да речем, неизменно във Виена. Ако ти дадат 10 хил. евро, трябва да ги похарчиш там. Парите са свързани с щата, града. Проблемът при нас бе, че това не е нормален филм, в който снимаш всичко в определен град или снимачна площадка, ами трябваше да обикаляме. Най-малката част от кадри, които използвахме, дойдоха от Австрия. Трябваха ни доста пари, за да платим за филмовите права извън Австрия.

Отнема време, за да подадеш документи за финансиране, да бъдеш одобрен и т.н. Това бе една от причините целият проект да се удължи. Трябваше да правим проучвания за материалите, хората винаги мислят, че всичко е онлайн и просто си седиш у дома, пишеш някаква ключова дума в интернет и всичко излиза. При нас просто не беше така.

Прекарахме години в различни архиви в Амстердам, Берлин, Виена. Повечето филми не са описани кадър по кадър и трябва да предположиш от заглавието, че ще намериш нещо интересно вътре. Трябва да разчиташ на приятели и специалисти в областта, които да те насочат какво да гледаш. Отне ни доста време, за да съберем грубия материал, с който да направим желания филм.

Гледали сте стотици филми и сте станали експерт. Когато гледах Вашата творба, усещането беше... плашещо?

Нямахме намерението да е филм на ужасите. Искахме да постигнем паралел между ситуацията сега и в миналото, да изтъкнем, че нещата са се променили като мащаб, но основните въпроси и проблеми още стоят на дневен ред. Щом казваш, че е плашещ, значи фактът, че ние сме контролирани от толкова много време и сме заплашени от медиите, е непроменен. Не сме искали да правим дистопичен филм, нито пък да казваме, че медиите са извън контрол, че живеем в ужасно време и сме роби на технологията.

По-скоро, че трябва да сме наясно със заплахите и че стана доста по-лесно и евтино да ползваме всичката тази технология. Както винаги, някой трябва да плати цената. Основната разлика между минало и настояще е, че от нашата перспектива инфраструктурата е по-невидима, например: телефонните стълбове, висящите из градовете кабели. Ако погледнете снимки от 1900-те, ще видите, че всичко е било масивно, масмедиите са дефинирали как ще изглеждат градовете.

Сега всичко е безжично, кабелите се скриха под земята, има сателити и т.н. Просто вече не ги виждаме, мисля, че това бе едно от големите постижения на „Епъл“ - Стив Джобс направи устройство без копчета и др. придатъци, което прикри един инструмент, който може да е всичко. Направихме технологията лесна за употреба, за консумиране, във филма се вижда, че в началото технологията е била голяма, неудобна, било е трудно да се ползва, разбира се, тогава обаче им се е виждало връх в модерността.

Да, което ме подсети за нелепо изглеждащите жени, които са нарамили огромен телефон, вързани с антени към чадъри. Реални ли са били подобни ранни мобифони всъщност?

Не съм сигурен, че ги е имало, може да са били просто измислица. Ние винаги сме били по-заинтересовани от фантастиките и утопиите отколкото от реалните технологични постижения. Виждаме визията за телевизията, за безжичната връзка, затова искахме да намерим филми от миналото, които говорят за бъдещето. Това, което усещам в днешно време, е липса на утопичните визии, ако се замислиш за бъдещето, ще забележиш, че не мислим за него като за по-добро място, в което обществото ще помъдрее и всички ще сме свободни граждани. Всички тези идеи в началото на века, когато радиото се разпространява: че най-накрая ще чуем гласовете на враговете си и ще ги разберем и заобичаме, не се случват. Ако твърдиш същото сега, ще те сметнат за луд.

Показаните в "Окабелени мечти" жени с мобилен телефон от 1922 г.:

Както сега някои казват, че расистите са хора, които не са общували достатъчно с негри, азиатци и хора от други раси.

Мисля, че просто не е вярно. Ако контактуваш с хора от други страни и ги наблюдаващ, това не те прави автоматично по-добър човек или човек с отворен ум. Има един цитат на Троцки, когато е попитан дали телевизията в бъдеще ще увеличи разбирането между хората, той отвърнал: „Не, те дори ще се намразят още по-вече от преди“. Може би е прав.

Отново, говорейки от нашата перспектива, това няма да проработи, исках да подчертая, че ни липсва позитивната концепция за медиите. Когато интернет стана по-достъпен през 1980-1990 г., първата реакция на хората бе: „Уау, сега вече ще имаме директна демокрация, ще гласуваме за всичко“. Това не стана. На интернета сега се гледа като на начин, който да ти продава повече неща, като по-добра платформа за реклама, като способ за контрол и следене на това, което вършим.

Мисля, че нещата вървят ту напред, ту назад. За мен е голяма досада, ако погледна някакъв продукт и 3 секунди по-късно получавам имейл от „Амазон“, съдържащ списък с всички великолепни продукти, които предлагат. Леле, какво искате да ми кажете с това – че каквото и да сторя, ме наблюдавате? И най-доброто, което може да направите с цялата тази власт и информация, е да ми предлагате стоки? Наистина ли мислите, че ще си купя нещо чрез тази тактика? Единственият резултат е, че на хората ще им писне.

В бъдеще, дори в близкото бъдеще ще стане привилегия да не комуникираш, истинският лукс може да се окаже просто да изключиш телефона си, да не си достъпен за другите. Много, много богатите хора дори може да нямат телефони, защото секретарките им се грижат за това. И високата класа просто ще е недостъпна. Нормалните хора ще станем роби на комуникацията, на линия 24 часа на ден и шефът ще ни търси по всяко време, ще ни наблюдават и ще знаят какво вършим.

Но технологията сама по себе си не е добра или лоша, тя може да бъде използвана за различни цели. Потенциалът технологията да се превърне в нещо добро и полезно е там, но съществува и възможността да бъде създадено нещо чудовищно.

Оръжията не убиват хора, хората убиват хора.

Е, оръжието е направено с определена цел, по-скоро като бутилка, която да напълниш с бира и да си я занесеш у вас, или да сипеш бензин и да направиш коктейл „Молотов“. Бутилката не е направена за специфична цел, може да е бомба или друго нещо. Докато бомбите и пистолетите се правят с точна цел.

Идеята е, че всичко зависи от нас, както казвате. Смятате ли, че технологията се е развила, но не и хората? Има проучвания, според които умственият капацитет на хората не се е променил от Античността досега, тоест ние сме точно толкова умни колкото живелите преди хилядолетия, единствено различно е натрупаното знание.

Не мисля, че въпросът до технологията се отнася само до хората. Устройствата имат определени фабрично вградени механизми, по-лесно е да изкушиш хората с тях. Ние имаме вроден афинитет към мързела, не искаме да мислим много, следваме пътя с най-малко съпротивление. Ако кажеш на някого, че има избор: да иде до магазина и да си купи нещо или да го пожелае и то да се яви пред него незабавно – естествено, че ще избере втория вариант. Повечето хора, изправени пред възможността за получаване на още комфорт и леснота, веднага биха жертвали автономията си за тях. По-скоро биха се отказали от определени ценности в замяна на по-лесен или удобен живот. Зависи какви избори им даваш.

Мисля, че да обвиняваме хората не е съвсем редно и трябва да обърнем обвинителния си поглед към индустриите. За пример можем да вземем която и да е индустрия, да речем хранителната: оттам ще ви запитат, „Защо има толкова много хора, които се оплакват от качеството на храната, след като има пазар за нея и тя се купува, ето, значи вината си е тяхна, ние просто угаждаме на потребителя“. Но това е лицемерна позиция, те дори не дават избор на хората. Дават ти продукт А, който струва наполовина по-малко от продукт Б, и ако евентуално имаш времето и желанието да се информираш, че продукт А е вреден за здравето, за природата, за обществото, може и да не го купиш. Индустриите обвиняват потребителя за всичкото това, вменяват му вината: „Ти си си купил тези обувки, заради които бе заличен още един животински вид“. В случая не мисля, че хората вземат решенията.

Светът наистина стана по-сложен и многопластов в това отношение. Има огромни политически и икономически интереси, които не виждаме и разбираме и които не е предвидено да виждаме и разбираме. Не е в полза на никого да развием критична мисъл към тези неща. Затова ще поправя твърдението ти, че хората носят вина.

Има нужда от определен морал, който да дойде първо от индустриите и след това от регулативните органи в държавите и по света. Има си причина определени неща да не са възможни или никога да не станат възможни за огромните синдикати и обединения, защото те заявяват: „Ние не сме обвързани с нито една държава, защото сме глобални играчи“, и получават разрешение да вършат каквото поискат.

Но не искам да навлизам в тази тематика. Ти попита дали технологията не се развива твърде бързо, за да можем да не изоставаме. Според мен това също е трудна тема, защото може да се намерят аргументи в полза и на двете тези, може да изтъкнеш биологични и психологични фактори, сочещи, че не сме се развили пред последните 10 000 г., че не сме по-умни от предците ни. Но, от друга страна, справянето и работенето с информационни технологии създава нова генерация хора, които мислят и гледат на света по различен начин. Малките деца, още преди да тръгнат на училище, могат да управляват електронни устройства и да играят, за тях това е най-естественото нещо. Този опит в ученето и събирането на информация ще промени възгледа им към света – за добро или за лошо.

Те няма да имат много наши способности, например ако ти се счупи колелото, сега можем да си го поправим, защото сме учени на това, но те няма да са способни. Бъдещите поколения пък ще могат много други неща, които ние не. Трябва да сме наясно с това. Всяко поколение трябва да се справя с настоящето и да преосмисля миналото, защото еволюираме, нещата се променят и никога не знаеш коя иновация до какво ще доведе. Всяко поколение трябва да минава през същите теми. Начинът, по който гледаме на миналото, ни казва в каква ситуация се намираме в момента. Миналото не е нещо свършено, то продължава постоянно.

Сега обаче технологията усили неимоверно много магнитута на действията на човечеството – преди 1000 години сме променяли околната среда с един сравнително бавен темп, преди 300 години това е ставало малко по-бързо, но сега вече, от началото на епохата, която разглеждате във филма си, до ден днешен, нашите действия могат буквално за дни да унищожат всичко. В същото време мисленето ни все още не е станало достатъчно социално и природосъобразно, че да спрем бързите темпове на унищожаване на природата. В този смисъл технологията се е развила стотици, хиляди пъти за последните 1000 години, но развитието в мисленето ни не чак толкова.

Друг пример е, че всяка година капацитетът на технологията се удвоява, достигайки за няколко години огромни скокове. Само преди 20 години се случи възходът на интернет, а ето, че той вече масово става безжичен, колко още години ще минат, преди инкорпорираме технологията вътре в телата си, както се пита в „Окабелени мечти“? И дали подобно нещо би било редно? Не изостават ли мисленето и етиката ни на фона на този технологичен век?

Ако трябва да съм честен, съм напълно разочарован от темповете, с които технологиите се развиват. Не помня конкретния момент, в който се сблъсках с интернет, но бе около 1991 г. Тогава уеб-страниците си изглеждаха като уеб-страници, а 20 години по-късно всичко е същото. Вижте Уикипедия, Гугъл – имаш си страницата, текстът, полето за търсене, получаваш писмен отговор на въпроса си. Просто уау... къде е развитието?

Роден съм през 1967 г., за мен и връстниците ми като деца 2000-та година бе мечтаното време, когато ще летим с джетове и ще имаме всички джаджи от футуристичните сериали. Когато бях на 7 г., за мен бе абсолютно сигурно, че ще имам летяща кола, ще е възможно да ползваме телепортация и т.н. Нищо от това не е възможно. Огледайте се, 2/3 от света умира от глад, не контролираме нищо, не сме способни да променим нищо, с какво ни е помогнала технологията кардинално? Разочарован съм, много ми се ще да бяхме постигнали по-голям прогрес. Някои хора просто станаха невероятно богати, а думите ти са верни, що се отнася до консуматорските общества.

Ако трябва да съм честен обаче, не виждам никакво сериозно развитие или откритие, в която и да е сфера, през последните 40 години. Ако помислим малко, ще разберем, че големите открития са правени в началото на миналия век, когато Айнщайн измисля своята Теория на относителността през 1911 г. Досега не съм видял сравнимо с това откритие. Разрешихме ли енергийния си проблем – не, хората все още горят фосилни горива, въглища и петрол, за да произвеждат енергия. Това не е 21-и век, както го очаквах.

Трейлър на "Окабелени мечти":

Но технологията, която да измести фосилните горива, съществува, имаме атомна енергия, слънчева, водна и т.н.

Прав си, може би тя наистина е там, ние просто не знаем какво отлежава в чекмеджетата на компаниите. Но изглежда, че има добри политически и икономически причини да не ги изкарват на показ или за масово потребление.

И отново стигаме до морала на компаниите.

Да. Така че технологията сама по себе си не значи, че нещата отиват на добре или на зле. Ако има огромен интерес в това хората да бъдат държани глупави – те ще бъдат държани глупави, и то не защото технологията, с която те могат да се образоват, не съществува. Това е вярно за толкова много неща.

Връщайки се към филма, когато миналото е било по-примитивно, ако щеш, на нас нещата, показани в него, ни се струват доста елементарни и наивни. Затова трябва да знаем ние как ще изглеждаме в очите на децата ни след 40 г. Ние ще сме тези странни смешни човечета със странните мобифони. Това е усещането на филма, че всяко поколение мисли, че то е новото, но не е - сегашното е новото. Ние просто надграждаме над вече направеното, същото важи за всичко в бъдеще. Дълбоко в себе си се надявам, че скоро ще бъде открит нов източник на енергия, който ще я направи достъпна, и няма да се водят войни, ще поправим най-тежките климатични промени, пред които сме изправени.

Ситуацията в момента, доколкото съм запознат, навлиза в нова ускорена фаза – нещата наистина отиват от лошо към по-лошо и то в пъти, днес е 2 пъти по-зле, утре ще е 4, вдругиден 16.

Четох статия за дъждовните гори, в която пише, че има граница в унищожаването им, която ако бъде премината, цялата екосистема ще се срути. Не става дума за едно дърво повече или по-малко, нещата ще станат непоправими. Ние вредим на планетата по начин, за който няма извинение. За това си прав, все още се държим като пещерняци.

Във филма има кадри на гълъб, който напътства бомба, това е измислица или прототип на първите ракети с насочване?

Истински си е. Слагали са телевизионни камери върху гълъбите, чрез които са наблюдавали даден кораб, по който са изстреляли ракетата. Самите гълъби са се намирали вътре в ракетите и са я насочвали. Наскоро четох, че гълъбите все още се използват да откриват някои ракови клетки в снимките от скенер, те са по-добри от машините в това.

Невероятно, за пръв път чувам за подобно нещо... Но има логика, както военните се опитаха да използват делфини за разузнаване, прикачане на бомби към кораби и подводници, или са ползвали през ВСВ кучета, които да се завират под танковете и да се взривяват.

Във филма също така се казва, че „Преди стигахме до 100 метра с вик, а сега стигаме до края на света с шепот“, но изглежда, че не е достатъчно, че все не ни е достатъчно и колкото повече получаваме, толкова повече искаме.

Мисля, че настава определен тип объркване, трябва да се научим да различаваме истинския живот от абстрактния. Технологията не ни дава 100% изживяване. Ние можем да бъдем интимни с някого, който не е наблизо, или с човек, когото не познаваме, дори който не съществува, но няма да е пълноценно. Тези номера ни убягват, не сме подготвени да ги преодоляваме. Все още сме на фазата, в която сме впечатлени и е по-лесно да ни заблудят, и това се използва от корпорациите. Но може би си прав, с всеки следващ път очакваме повече, да е по-шумно, по-голямо, по-бързо.

Колкото по-силна е музиката, толкова повече оглушаваме и се налага да я увеличаваме още и още.

Да забързаме нещата, да. В същото време обаче, когато дойдох в България, всеки от хората, с които разговарях, ми каза, че иска да се премести в провинцията, да спре интернета и да отглежда своя градина. Така че съществува и желанието да бъдеш себе си отново, да слушаш какво казват сърцето или мозъкът ти, или другите хора. Но в живота просто ни се налага да се справяме с толкова много неща.

Днешните подрастващи, например, имат толкова много трудности пред себе си, накъдето и да се обърнеш, се сблъскваш с порнография. Как може да изградиш собствено усещане за сексуалност, собствени нужди и желания, когато всичко е унищожавано, когато всякакви образи те облъчват отвсякъде? Това важи за всички сфери на живота. Да вземем друг пример: какво значи да си успял? Откъде идва идеята за успешен живот – вече не е от родителите, ами от интернета, киното, телевизията. Те дефинират какво е успешният живот – да си красив, богат, млад, да караш определена скъпа кола, да носиш дадени марки дрехи.

Може би трябва да научим децата си да имат повече доверие на себе си, да създадат определена дистанция между тях и показваното по телевизията, от това, което им казват. Да бъдат по-критични, дори към родителите си, защото ние сме пълни с цялата тази гнус, ние я създадохме.

Може би технологията е заместител на истинското преживяване, което изпитват хората. Например, ние сега си говорим на живо, но можехме да го направим по телефон или по интернет, щеше да ни свърши работа, но нямаше да е същото, нямаше да е по-добро. Технологията често ни осигурява един по-достъпен минимум на задоволяване, но е далеч от качествата на живото общуване. Като бързата храна и домашната манджа.

Нека да се върнем към зората на интернета. От колко време ни обещават киберсекса? Помня, че ни рекламираха едни глупави очила и костюми – просто не се получава. Никога не съм опитвал подобно нещо, но ако наистина работеше, вече щеше да е масово на пазара. То е хубаво обещание: „Ние можем да създадем симулация, която е по-добра и по-голяма от живота, можем да ти дадем най-доброто, да те направим супергерой и да преживееш всичко, за което се сетиш“.

Ако наистина погледнеш какво съществува реално, то е много по-назад. Ако пробваш въпросните очила, ще видиш, че са с ужасна резолюция, да, забавно е, но е много далеч от съвършенството. Отново съм разочарован, не е това, което ни обещават по филмите и конвенциите.

Винаги сме се стремeли да създадем съвършената симулация – дали под формата на операта, театъра или църквата. Днес също има определен стремеж към това, но лично аз мисля, че технологията за това отново е голо обещание. Всеки евтин наркотик ще ти свърши по-добра работа от най-добрите VR очила.

Гълъби, използвани за навигирането на бомби, част от документалните кадри са използвани и в "Окабелени мечти":

Мисля, че имаме заглавие: „Не ползвайте технология, взимайте наркотици – по-добри са“.

Дейвид Кронънбърг има интересна гледна точка, която подчертава във филмите си, които са доста визионерски в контекста на това как инкорпорираме технологията, доколко тя става част от нас, от телата ни. Когато машините станат част от нас и започнат да ни контролират, тогава нещата ще се променят. Но каквото и да си пъхнеш в ушите или поставиш пред очите, няма да промени преживяването.

Знам, че се занимавате и с развитието на технологиите, не само с ползването им?

Винаги съм се занимавал с „Research and Development” (“Изследване и развитие“). Много често просто не съм доволен с техническите решения, които съществуват, и винаги съм се запитвал защо не можем да направим нещо по-добре, защо нещата са такива, каквито са. Много от въпросите, които ти ми зададе, може да се сведат до това – какво да очакваме от бъдещето, нещо, за което говоря и във филма.

През 2000-та година започнахме да конструираме дигитална кинокамера, което по онова време беше странна фантазия. Тогава дигиталната фотография едвам прохождаше и никой дори не бе сънувал, че може да замести класическата кинолента с дигитални образи. Живеехме в бъдещето, може би около 8 години напред във времето, а това е самотно занимание, трябваше сами да си направим камерите, програмите, устройствата за запис, да измислим формата на филмите. Но на нас ни беше напълно ясно, че ще успеем, нямаше съмнение в това, което знаем и можем.

Ние създадохме т.нар. „суров“ формат на снимане („Raw recording”), който се използва от всички филми в днешно време. Разработихме го с „Dolby” преди около 8 г. и тогава дори нямаше устройства, които да го четат. Наблюдавах това развитие от много близо разстояние, знам колко е трудно да наложиш общ стандарт за нещо.

Бях в центъра на цялата 3D вълна, когато започна да става популярна. Работихме заедно с Джеймс Камерън и компанията му „Cameron Pace”. Бяхме много близко до последния писък на технологията. Те промотираха тази технология в Холивуд и бе невероятно да се види как всичко започна, достигна своя връх и много бързо отмина. От 6-7 години насам всичко е 3D, вече почти не се снимат филми по конвенционалния начин, няма 2D, като изключим анимациите.

Сега новата мода ще бъдат очилата за виртуална реалност, до чийто процес на създаване също сме много близо. Въпросът отново е – дали в крайна сметка потребителят ще иска да се разхожда с тези глупашки очила? Добър аргумент срещу това е самите хора, които ги ползват, само ги вижте, те приличат на идиоти.

От наша гледна точка, да, но, както сам казахте, за нашите деца това ще е напълно естествено, те едва ли не ще се раждат с тях.

Когато „Харли Дейвидсън“ са рекламирали своите мотори, те са показвали на хората снимки на мотористи, обяснявайки усещането на свобода и възторг, което ти носи продуктът. Един поглед и ти стига да се поставиш на мястото на рокера – ти си готиният пич на мотора, който си прекарва супер.

Но като погледнеш снимките на някого с тъпите VR очила, правейки малоумни жестове с ръце, едва ли може да си кажеш, че това е най-якото усещане на света. От рекламна гледна точка е много трудно да комуникираш с потребителя готината страна на тези очила. Проблемът с тази технология е, че има в себе си доза задръстеност, въпреки че по света има доста задръстеняци (nerds). Ако искаш да я направиш масова по света обаче, факторът „задръстеност“ просто трябва да отпадне, защото не се продава. Трябва да измислиш нещо друго, а просто не виждам какво може да е то.

Нека да погледнем начина, по който са продавали телевизорите в началото – те са били представяни като телефон с картина, начин да комуникираш с другия не само със звук, но и с картина. И точно този телефон с картина е нововъведението, което така и не се наложи по света и до ден-днешен. Може да ползваш смартфона си за телефон с картина, но аз лично не познавам някой, който да го прави.

Може би Скайп и др. компютърни програми често ползват тази възможност.

Да, но те не са телефони, повечето хора ги ползват от стационарните си компютри или лаптопи вкъщи, за да се чуят с роднина или приятел в чужбина или някъде по-далеч. Никъде по улиците няма да видиш хора, които си вървят и говорят, гледайки в дисплея си. Никой не ползва телефонът с картина.

Не е практично просто.

Именно, не е. В края на краищата не искаш да те видят, че го правиш. Същото е било, когато във фотографията се въвежда моменталната снимка (snapshot), хората просто не са се чувствали комфортно да са в среда, която не могат да контролират, защото апаратът вижда повече от това, което ти искаш да покажеш. През 1880-те години хората са били в ужас, не са искали да ги снимат, защото са знаели, че ще изглеждат глупаво. Преди това са имали време да подредят, да се оправят, да застанат в кадър. И изведнъж започваш да снимаш всичко и навсякъде.

Същото е с диктофона, хората често млъкват, когато го извадя, или започват да преосмислят какво казват, други пък тотално отказват да говорят.

Да, защото се отказваш от определена доза контрол, отдаваш на някой друг своите думи, мисли, образ. И на всичкото отгоре тези неща се трият трудно или направо невъзможно. Написаното във вестника може да бъде забравено, унищожено, но попадне ли веднъж в интернет – там нищо не изчезва. Даже се водят съдебни спорове за „Правото да бъдеш забравен“.

Доколкото разбирам, сте част от технократската върхушка и живеете поне 8 години в бъдещето, можете ли да ми кажете какво ще бъде то? Също така, как виждате нещата след 100 години и повече?

Имаше един момент в „Окабелени мечти“, който така и не стигна до големия екран, относно последните изобретения на Томас Едисън, публикувани в „Ню Йорк Таймс“, по онова време е прехвърлил 80-те. Той е имал идеята за нещо близко до фонографа, което обаче да записва мислите на човек. Да извлечеш житейските преживявания на някого, преди да умре, и да ги запишеш и пресъздадеш, така че да можеш да бъдеш някой друг, да пребродиш мислите и спомените му. Има доста филми и истории на база на визията на Едисън.

Честно казано, понякога ми се ще да мога да извлека собствените си спомени, които съм забравил или променил. Не знам дали това е нещо, което ще се случи, но определено е нещо, за което си мисля. Когато някой почине, винаги остават куп незададени въпроси и неизказани работи, които никога няма да разберем. Да се надяваме – или може би да не се – че това ще се случи. И отново тя може да бъде използвана за добро или за зло.

Лекция на Мартин Рейнхарт в Центъра за проучване на изящните изкуства към университета в Бирмингам:

Колкото до близкото бъдеще, за мен е много интересно, когато отпадат определени ограничения. Има голям напредък в развитието на паметта и компютърната мощност. Законът на Мур спря да бъде валиден преди около 8-10 години (Първи закон на Мур). Преди 8 години компютърната технология стигна до своя край, процесорите вече не могат да бъдат по-бързи отколкото са сега. Те стигнаха физическата си граница, дизайнът на чиповете не може да бъде по-стегнат отколкото е сега. Единственото, което можеш да направиш, е да създадеш група от чипове, да речем 3000, и по този начин ще увеличиш мощността си. Но чипът сам по себе си вече не може да се развива при настоящите ни технологични познания.

Наскоро бях в Силициевата долина, където имаха доста интересни нови дизайни за 3D чипове, което би увеличило компютърната мощност не знам колко пъти. В моментът, когато компютърната мощност и памет станат безгранични, нещата ще започнат да се случват. И то неща, които дори не можем да си представим. Ще можем да изчисляваме в реално време неща, които преди това са били непредвидими. Повече няма да се майтапим, че прогнозата за времето никога не е напълно вярна. Ако при симулацията наистина можеш да вземеш под внимание всеки дребен детайл, тя ще бъде почти реална. Това също може да бъде добро или не.

Има една шега, че никой не е напълно здрав, просто не е тестван достатъчно подробно. Ако се чувстваш добре и лекарят ти казва, че си добре, ти пак може да се заровиш дотам, че да откриеш проблем. Въпросът е, дали искаш да знаеш? Дали искаш да имаш перфектен компютърен модел на себе си, който да ти каже кога ще умреш? Каквото и да правим, винаги ще го има удобството на това, което не можем да сторим или да узнаем. Не мога да кажа какво ще се случи, ако внезапно това отпадне, ако всичко стане предвидимо и се знае. Мисля, че основните тайни, даже не бих искал да употребявам тази дума, са ни необходими като човешки същества, трябва ни определен процент несигурност, шанс, непредвидимо бъдеще. Ако наистина сме способни да изчисляваме всичко, да знаем и пресметнем всичко, не знам дали ще бъдем щастливи, не мисля, че ще бъдем.

Мозъците и начинът ни на мислене не биха били способни да се приспособят към подобна власт. Може би наистина не ползваме целия потенциал от мозъка си, може някой ден да станем като Скарлет Йохансон в "Люси". И като споменах Скарлет, се сетих за темата за секса и виртуалната реалност от преди малко, възможно ли е някой ден технологиите да го заместят, да предложат алтернатива?

Защо не, в края на краищата ние сме сбор от биохимични елементи. Толкова е по-евтино да правиш истински секс, вместо да сътвориш компютър за милиарди, който да симулира секса. Мисля, че истинското преживяване винаги е основният въпрос пред симулациите – защо да ги правиш? Дали симулираната реалност е подобна на Матрицата, която не искаме да напуснем, или цели да ни научи на нещо. Ако пуснем въображението си на воля и речем, че абсолютната възстановка може да ти даде усещането, преживяването на секс между мъж и жена, ще те направи ли това по-добър човек? И тук се връщаме към основния въпрос: ако технологията може да ти покаже какво е да си сакат – ще станеш ли по-разбиращ и учтив към тях? Ако ти покаже какво е да си когото и да било, би ли станал по-добър човек, по-симпатизиращ?

Със сигурност под въпрос биват поставени концепциите за индивидуалността и личността, защото ако можеш просто ей така да сменяш самоличности, това би те накарало да си поставиш граници, да знаеш кой си ти и кой не си. Да си наясно докъде стигаш ти, вместо да се размиеш, да изчезнеш. Това са много интересни въпроси, които вървят заедно с технологичното развитие.

Научно-фантастичната литература постоянно се занимава с подобни въпроси, тя пита: „Какви би станало, ако...?“

Тя е като теория на философията.

Да, не знам в България как стоят нещата, но немските вестници в момента пускат доста статии относно моралността на колите с автопилот. За да направиш една кола способна на самоуправление, трябва да вградиш в нея определен тип морал – ако автомобилът трябва да избере дали да убие група с дечица от детската градина или 90-годишен мъж, кого трябва да прегази?

Нещо като Трите закона на роботиката на Айзък Азимов.

Точно. Но виждаш как в бъдещето въпросите на технологията стават въпроси на морала. Подобен тип технологии никога няма да спрат да повдигат въпроси с различни отговори, които ще продължават винаги да са актуални заради възможността за дебат. Всяко следващо поколение трябва да преразглежда същите въпроси през своята призма. Всяка нова технологична иновация или възможност повдига още въпроси. Може би трябва да развием култура, основана на тези дилеми, да има инструменти за решаването на този род проблеми. Като при ин витро оплождането, където си задават въпроса кой е този човек за закона, кой е той като човешко същество, защото когато започнем да се занимаваме с ДНК и да го променяме, това наистина повдига въпроси за индивидуалността и личността на някого или нещо, например на хибридните форми на живот.

Технологията непрекъснато изисква и пред нея стои дилемата: Да направим или не нещо? Най-трудното е да прекратим нещо, което сме започнали, да затворим отворената врата, защото е твърде страшна. Не знам кои точно кутии на Пандора ще отворим в бъдеще, дали някакви екстремисти няма да използват за свои цели дадено откритие.


+ 3
- 0
* * *
"Законът на Мур спря да бъде валиден преди около 8-10 години... Преди 8 години компютърната технология стигна до своя край, процесорите вече не могат да бъдат по-бързи отколкото са сега"

Законът на Мур не се отнася за бързината на процесорите, а за броя на елементите върху площ 1 инч. Преди 8-10 години чиповете се правеха по 65 nm процес. Сега се правят по 14 nm, а догодина се очаква да излязат 10 nm. Как ще са стигнали края на технологията? Ежегодно излизат по-бързи процесори.
Освен това централният процесор в един компютър не е всичко и изобщо не е задължително да е само един. От доста време има софтуер, който ползва ресурс на видеокартите, в професионалната видеообработка често се ползват двупроцесорни машини, които на много поносима цена, а същевременно излизат и по-бързи памети. Крайният резултат от дадена задача идва от бързината на цялата система, а не само на централния процесор.
+ 2
- 1
Хубав разговор, с добри наблюдения. Но същевременно примесен с големи, ама големи глупости.

"През 2000-та година започнахме да конструираме дигитална кинокамера, което по онова време беше странна фантазия."

Само че през 1997 Лукас вече снимаше цифрово някои сцени от "Звездни войни: Епизод едно". А през 2000 година Сони пусна цифрова кино камера. Райнхарт може и да е участвал в разработката на RAW формата, но цифровото снимане и обработка вече съществуваха. Изобщо не беше фантазия - то беше очаквано развитие на технологиите.

* * *
"От 6-7 години насам всичко е 3D, вече почти не се снимат филми по конвенционалния начин, няма 2D, като изключим анимациите."

Отново пълни глупости. Годишно в света се снимат близо 10 000 филма. Пълен абсурд е да се твърди, че всичко е 3Д. Даже все още има кинаджии, които снимат на кинолента - тя все още се произвежда.
 
Още от : Технологии

Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.