13 ноември 2018
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Механична телевизия

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 08 май 2015 в 08:1654310
1926: Baird Mechanical Television

По случай вчерашния Ден на радиото и телевизията ви представяме разказа на Антон Оруш за първите стъпки на телевизията, за една телевизия, която може би не сте предполагали, че е имало.

Ако Ви попитат, да речем, кога е осъществено първото телевизионно предаване в България, съм сигурен, че ще посочите поне отговор от типа на "края на 50-те". Да, ама не!

Всъщност много, много преди началото на експерименталните излъчвания и още доста преди редовните, българите – и в частност софиянци – са имали възможност да се запознаят с чудото на предаването на образи от разстояние. Но да не избързваме.



Човекът на снимката е шотландският изобретател Джон Лоджи Беърд, който през 1925 г. изумява своите съвременници с първата публична демонстрация на движещи се изобретения, осъществена в Лондон чрез механичен телевизор. Корените на тази идея обаче са още по-стари.

Неговата телевизионна система почива на изобретението на германския студент от полски произход Паул Нипков, който но 23 г. през 1884 г. стига до идеята, че за осъществяването на такъв вид предаване е нужен диск с разположени спираловидно по него еднакво големи дупки – т. н. диск на Нипков. Този бързо въртящ се дървен или метален кръг е задвижен чрез електродвигател и се върти пред прожекционен апарат, който осветява една сцена. Зад високооборотната шайба тази сцена се разгражда на светли и тъмни точки чрез фотоклетка, поставена зад диска. Така вече е по-лесно тази светлинна серия чрез телеграф да се изпрати на зрителя. За да я види, той трябва да преобразува постъпващите точки в "начален" образ, което става чрез апарат, оборудван с бързовъртящ се диск като първия.

Ето Ви по-долу един механичен телевизор. Можете сами да се убедите колко малък е "екранът" или по-скоро "окото" в сравнение с шайбата. Ако желаете да направите "полезната част" по-голяма, то трябва да увеличите диаметъра на всички дупки по шайбата, оттам самата нея, а оттам и целия апарат. Колкото по-голям желаете да бъде екранът, трябва да спазвате тази степен на мащабно увеличение.


Добавъчна светлина е разположена точно зад отвора с "окото" и фокусира светлината върху кадъра. Един пълен оборот на диска е равен на един кадър от "видеопотока". А оборотите при Беърд са били 12,5 в секунда при 30 отвора на диска.
Германия обаче е страната, която първа осъзнава голямата приложимост на телевизията като средство за масово осведомяване и пропаганда, разбира се. Там редовните предавания започват през 1929 г., а Берлинската олимпиада от 1936 г. е предавана на живо и е показвана пред публика в Берлин и Лайпциг.

Откриването на Берлинската олимпиада 1936 г. В центъра можете да забележите телевизионна камера.


ПТС (подвижна телевизионна станция) на Deutsche Reichspost. Това държавно предприятие е едноличен излъчвател в Хетлорав Германия от 1935 г.

По-пригодни за масова употреба обаче се оказват телевизорите с електронолъчева тръба. Още през 1907 г. руският учен Борис Л. Розинг предлага вместо диска за видеотерминал да се използува електронен метод за запис и възпроизвеждане на изображението. То трябва да се предава чрез поредово сканиране отляво надясно и отгоре надолу, а след това да се изчертава на приемник с електронолъчева тръба. На 25 юли 1907 г. Розинг подал заявка за регистриране на неговия патент "Способ за предаване на изображения на разстояние по електрически път". На 20 октомври 1910 г. молбата му е удовлетворена и патентът – издаден.

Независимо, че патенти за същия метод са били издадени по-рано (1908, 1909) в Англия и Германия (между другото – тук отбелязваме бавната бюрокрация на Руското имперско патентно ведомство, позволило в тригодишното протакане изобретателят да бъде "изпреварен"), та – казваме – независимо от това – Розинг патентовал същата методика в САЩ, Англия и Германия. На 9 май 1911 г. чрез самоделен кинескоп Розинг осъществил в своята лаборатория първият прием на телевизионни изображения, и то на самоделен кинескоп!
Какви били телевизорите за дома? Ето като този например:


Квалифициран като "модерен" в статия в научно-популярното списание "Природа" от 1938 г., този "телевизен апарат" притежава естетически издържано оформление. Няколкоинчовият екран е единственото, което се вижда, когато капакът се вдигне.

Така, а сега да се продължим "българското участие". Появата на термина "телевизия" в България успяхме да открием в началото на 30-те години, и то в няколко различни и интересни употребления.

Преди всичко, през 1934 г. преподавателят от Телеграфопощенското училище Марко Манчев издава специална книга с интересното заглавие "Радиотехника и далечно виждане с 103 чертежи в текста", одобрена от Министерството на народното просвещение, в която надълго и нашироко развива теорията и практиката на радиотехниката, а накрая цялата трета част (около 20-ина страници) посвещава на "далечното виждане". Характерно за Манчев е, че той предпочита да превежда термина "телевизия". В книгата има кратък исторически преглед, в който са споменати заслугите на Розинг и "австрийския изобретател Михали, който през 1918 г. изпита на дело първия апарат за далечно виждане". Първото нелабораторно излъчване обаче се приписва на американския учен Дженкинс, "който предаде и прие образи по радиото на едно разстояние от десет километри". Джон Лоджи Беърд е споменат като усъвършенствовател, - "англичанина Бърд". След това надълго и нашироко се описва действието на Нипковия диск.

Не мога да устоя на изкушението да ви ги представя в сканиран вид:




Нататък се описват другите главни елементи на механичния телевизор – фотоклетката и как се извършва синхронизацията на образа обратно в приемника, след като образът веднъж е бил предаден.

В България е имало и производител на радиоапарати, решил да ги продава под названието на новото техническо откритие:


Това обаче не са първите български телевизори – знам, и ние настръхнахме! J

Първата голяма обзорна статия за телевизията, до която успяхме да се доберем, е в споменатото сп. "Природа" от 1938 г. Тя е от Константин Христович – сина на основателя на списанието – който я е озаглавил "За най-новото техническо чудо". "В 1934 г. Германия построи една предавателна телевизна станция, принадлежаща на Министерството на ПТТ". След първите няколко абзаца, издържани в характерния за епохата дитирамбичен стил, който величае гениалните достижения на човешката мисъл, идва реди на техническата част. Мощността на тази станция е около "40-50 клм в радиус". Отбелязана е и първата телевизионна станция в Англия, създадена през 1932 г.

"Принципът на телевизията е много прост. Той изхожда от снемането на изображението точка по точка с помощта на една много сложна фотоелектрическа камера. Когато тази камера "види" едно светло място, тя предизвиква появата на електрически ток сравнително силен, а напротив, когато "погледът" на камерата се спре на тъмни места от изображението, появява се ток много по-слаб".

Ние нямаме намерение да преразказваме цялата статия, а само искаме да дадем представа за съдържанието и стила.
По-нататък се говори за принципа на "предавателната камера" и вътрешното устройство на "телевизния приемник":



Показаната камера видимо е на Philips:


Ето и телевизор на Philips от 1935-36 г.:


"Телевизия" е заглавието на "месечно списание за техническа просвета", излизало в София през 1938-39 г. Съществувало е и техническо списание със заглавие "Радио и телевизия" – броеве 1 и 2 от 1939 г. Такова има и от 1946 г., но с име"Телевизия и радио".

Тези думи ясно говорят за силното желание на издателите и въобще предприемачите тогава да показват продукция в крак с последните технически новости.

През ноември 1941 г. е осъществена първата в България демонстрация на работата на телевизор. На ул. Раковски е поставена телевизионна камера, която заснема движението. В един от салоните на БИАД е инсталиран телевизионен апарат, на който посетителите наблюдават в реално време заснетото от камерата.

Следващият етап от историята на телевизията в България е свързан с опитите в лабораториите на ВМЕИ, но мислим, че това е вече предмет на отделна статия.

Страница на статията : 0102

Препоръчани материали

Няма коментари към тази новина !

 
Още от : Технологии
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.