Учени превръщат въглероден диоксид в здрав бетон (видео)

Наука ОFFNews Последна промяна на 17 март 2016 в 08:55 7944 4

Кредит UCLA

Дж. Р, ДеШазо (вляво) и Гаурав Сант (Gaurav Sant) показва образец от новия строителен материал, създаден, за да замени бетона.

Може ли въглеродният диоксид да се превърне в полезен строителен материал? Според учени от Калифорнийския университет в Лос Анджелис това е възможно, съобщава сайтът Рhys.org.

Бетонът вече 200 години е част от нашата цивилизация. Той е навсякъде - в нашите къщи, сгради, мостове и всякакви инженерни съоръжения.

Но производството на цимент, който заедно с водата образува свързващото вещество в бетона, е също и един от най-големите източници на емисии от парникови газове - около 5% от емисиите на парникови газове на планетата идва от бетона.

Много по-голям източник на емисии въглероден диоксид е димът, отделян от комините на електроцентралите.

Интердисциплинарен екип изследователи от Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA) работи по уникално решение, което може да превърне това негативно влияние в нов материал, наречен CO2NCRETE, което може да се произвежда с помощта на 3D-принтери. 

"Това, което прави тази технология, е да вземе нещо, на което гледаме като неприятност - въглеродният диоксид, който излиза от комините, и да го превърне в нещо ценно", заяви Дж. Р. ДеШазо (JR DeShazo), професор от UCLA, школата от връзки с обществеността и директор на центъра за иновации.

"Тази технология се занимава с глобалните климатични промени, които са едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправено обществото сега и през следващия век" - подчерава проф. ДеШазо.

ДеШазо се занимава икономическата част на това изследване. Научната част се ръководи от доцент Гаурав Сант (Gaurav Sant) и Хенри Самуели (Henry Samueli) сътрудник в областта на строителството и екологията; Ричард Канър (Richard Kaner), изтъкнат професор по химия и биохимия и материалознание; Лоран Пилон (Laurent Pilon), професор по механика и космическо инженерство и биоинженерство и др.

До този момент новият строителен материал се произвежда само в лаборатория, като се използва 3D принтер, за да се оформят малки цилиндри. "Ние доказахме идеята, доказахме, че можем да я осъществим", заяви ДеШазо. "Но трябва да започнем да увеличаваме обема на материала и след това да помислим за това как да го наложим на пазара ... и да видим как ще работят при реални условия". 

"Доказахме процеса, при който вземаме вар и я комбинираме с въглероден двуокис за производство на циментоподобен материал. Голямото предизвикателство е това, че ние се опитваме не само да разработим строителен материал. Ние се опитваме да разработим целия процес, една интегрирана технология, която започва от CO2 до готовия продукт", отбелязва Сант. 

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

17.03 2016 в 17:53

Преди да упреквате, направете си вие справка. Циментът, който се използва сега за правене на бетон е тип Портланд, много различен от римския. А първият завод за Портланд цимент е изграден 1826 г.

17.03 2016 в 13:59

НаукаOffnews,малко повече старание моля :)
Бетона не се използва последните 200 години, а от най-дълбока древност.
Особено голямо разпространение получава по време на Римската империя.
Римските учени първи установятат,че добавяне на материали в него променя качествата му-конски косми против напукване,вулканична пепел за изливане под вода и т.н.
След 5ти век от новата ера технологията на римляните се губи за почти 1000 години и бива преоткрита около 1400ната година.
А последните 200 години са за щирокото разпространение на бетона като едно от нещата довели до индустриалната революция и модерното строителство и общество като цяло.

17.03 2016 в 10:30

Много "+" за коментара на Росен!:)
Застанали двама ендженери, единият - матов и се хилят като репички:) Че открили топлата вода.

17.03 2016 в 10:12

"Доказахме процеса, при който вземаме вар и я комбинираме с въглероден двуокис за производство на циментоподобен материал..."
Думата "доказахме" звучи направо умопомрачително. Реакцията гасена вар плюс въглероден двуокис равно на калциев карбонат е известна от хилядолетия. Тя е в основата на всички класически зидаро-мазачески работи. Какво е процесът на свързването в зидарията? Ами точно това - превръщането на гасената вар от хоросана в калциев карбонат. Също така от хилядолетия е известен и начина за получаване на гасената вар. А той е доста енергоемък. От природния варовик при висока температура се получава негасена вар. После я гасят с вода и получават гасена вар. Високата температура в миналото са я получавали със силен огън, за който са използвали дърва. Сега има по-модерни методи, ама пак в общи линии си е същото. При процеса на горенето се получава много повече въглероден окис, отколкото от разлагането на варовика. Те могат да свържат обратно само толкова CO2, колкото се е отделило при разлагането на варовика. А другия къде отива? Всичко това ми изглежда като готварска печка с хелиево охлаждане.