26 юни 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Електрическите контакти по света

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 01 август 2015 в 14:51663201

Всеки пътешественик знае, че в много страни по света се използват различни стандарти за електрически щепсели и контакти, за което не трябва да се забравя, когато тръгнете на пътуване.

Когато става въпрос за зареждане на електрически прибори, забравете за глобализацията. Дори в рамките на ЕС, може да намерите различни типове щепсели и щепселни кутии. Проблемът е стар, няма ясно решение и принуждава туристите да пълнят багажа си адаптери и конвертори.

Но видът на конекторното устройство е само част от проблема. Необходимо е да се обърне внимание и какво е напрежението в електрическата мрежа в конкретната страна. По-добре е да не проверявате какво би станало, ако устройството, работещо на 100-127 V, се включи в контакта с 220-240 V. Но дори и да сте проверили, че в страна, където отивате, е приет стандарта от 220 волта (50 херца), пак може да би очакват изненади. Опитът показва, че например в Индия, напрежението може да скача от 100-300 волта

В света най-често срещани са две основни стандарта за напрежение и честота:американски - 100-127 волта 60Hz и европейски - 220-240 волта 50Hz. Но има уникални и преходни стандарти. А в някои страни, няма никакви стандарти.

Какви са причините

Първо, борбата на технологиите в зората на усвояването на електричеството е оставила своя отпечатък. Става въпрос за съперничество на Томас Едисон и Никола Тесла при създаването на мрежите с постоянен и променлив ток. Едисон умело водел бизнеса си и затова се разпространили мрежите с постоянен ток с напрежение от 110 V. Постепенно САЩ превключили на променлив ток, но напрежението така и останало 110-120V.

В крайна сметка печели променливият ток, но въпреки това, инфраструктурата за постоянен ток (създавана в САЩ до 1920 година, а в Стокхолм - до 50-те години), е необходимо да се поддържа и използва до наши дни.

Второ, много изобретатели предлагат собствените си варианти като най-добри конструкции за контакти. Така например, през 1904 г., американският изобретател Харви Хюбел (Harvey Hubbell) получава патент за първия контакт. По проект, това е един вид преходник електропатрон-щепсел. Адаптерът се завинтва в контакта, вместо лампата, а в него се свързва някакъв електроуред.

Немският инженер Алберт Бюттнер (Albert Büttner) е създал известния днес контакт тип "Шуко" през 1926. «Schuko» — е съкращение от немския термин Schutzkontakt (Шу́тцконта̀кт или дословно: "защитен контакт"), което просто означава, че щепселът и контактът имат контакти за защитно заземяване (като скоби, а не като шифтове). Свой контакт със заземяване създава и Филип Лабре през 1927.

Националните компании добавят още хаос като монтират електрозахранването и директно доставят на клиентите си електроуреди, въвеждайки различни видове конектори с пълно игнориране на подобни чуждестранни разработки.

На трето място, до разнообразие в дизайна на контактите влияят и особености на производството и достъпността на материалите. В Обединеното кралство, поради липса на суровини (особено мед) по време на Втората световна война, е създаден три пинов щепсел с къси медни предпазители, за да се пести от ценния метал, нужен за военни цели. Този щепсел се разпространи в цялата Британска империя и превърна в традиция използването на три пинов конектор в много страни от Азия и Африка.

Показателен пример е Япония, където понастоящем има две захранващи енергосистеми - Западна и Източна. Европа още през XIX век се установила на честота на променлив ток от 50 Hz, а САЩ -  60 Hz. През 1895 г за Токио закупили генератори немско производства, а година по-късно в Осака доставили американски генератори. Оттогава развитието на електроенергийната система на Япония следва две различни пътеки.

Всички тези фактори лесно обясняват липсата на единни стандарти, но и доскоро не са били толкова необходими. В началото на XX век много малък брой хора пътуват зад граница с преносими електроуреди. 

Менажения на контакти и щепсели

През 1998 г. Министерството на търговията на САЩ пределя с латински букви всеки тип контакти и щепсели. Тази класификация е възприета по целия свят.

Използва се в Северна и Централна Америка и в Япония. Щепселът се състои от две плоски паралелни контактни клеми, но в японската версия двете са с еднакъв размер, а в САЩ - едната клема е малко по-широка от другата.


Използва се в Северна и Централна Америка и в Япония. Отличава се от тип A контакт със заземяването. В Америка е много популярен, а в Япония са много по-редко.

Използва се във всички европейски страни, с изключение на Великобритания, Ирландия, Кипър и Малта. Type C е остарял, но все още се използва. В Европа по-широко се използват типове E, F, J, K и L.

Използва се в Индия, Непал, Намибия, Шри-Ланка, в отделни райони на Великобритания и Ирландия. Тип D е остарял щепсел британски образец, която се използва там до 1962 г.

Използва се във Франция, Белгия, Полша, Словакия, Чехия, Тунис и Мароко.

Този тип е известен също като "Шуко". Той се използва в Германия, Австрия, Холандия, Швеция, Финландия, Норвегия, Португалия, Испания и Източна Европа. В България също е основен тип.

Използва се във Великобритания, Ирландия, Малайзия, Сингапур, Хонконг, Кипър и Малта.

Израелски тип.

Използва се в Австралия, Китай, Нова Зеландия, Папуа-Нова Гвинея и Аржентина. Те могат да бъдат с две или три (с заземяване) щепсел.

Използва се само в Швейцария и Лихтенщайн.

Използва се само в Дания и Гренландия

Използва само в Италия и много рядко - в Северна Африка.

Свои уникални контакти - Type M - имат в Южна Африка и няколко други африкански държави. Съществува и няколко редки видове, повече подробности за които могат да бъдат намерени на този адрес.

Да обобщим

Карта на напрежението и честотата на променливия ток в електромрежите по света:

Каррта на типовете щепсели и контакти според американския стандарт:

Но дори и тези карти не винаги могат да ви помогнат. Така например, в Бразилия, няма национален стандарт за напрежение на мрежата. Пътувайки из Бразилия, може да намерите мрежи и с напрежение 127 волта и с 220 волта. На Малдивите е подобна ситуацията.

За щастие, повечето адаптери и зарядни устройства са предвидени да работят във всяка мрежа със стандартни напрежения 100-240 волта. Повечето от проблемите могат да бъдат решени с помощта на универсални адаптери и универсални зарядни устройства. Но и те не биха помогнали в Африка например

Можем ли да се намери решение на проблема?

Първите опити да се стандартизира свързването с електроенергията са от началото на 30-те години. Международният стандарт за универсален щепсел е създаден през 70-те, но в света има стотици милиони контакти и промяната изисква огромни финансови разходи. Предприемат са действия за интегриране на стандартите и сега, но е трудно да се предскаже, кога ще завърши този процес.

Най-вероятно решение ще бъде постигнато чрез универсален USB-конектор или повсеместно безжично разпространение.

WiTricity (съкратено от Wireless Electricity) е технология за безжично предаване на енергия, разработена от американската компания WiTricity Corporation.


Препоръчани материали
Поп Дръвчо 04.08 2015 в 16:44 1
+ 12
- 2
Спокойно, WiTricity засега е vapourware (продукт-обещание). А даже и някой ден да се внедри масово, кой е казал, че ще бъде само един вариант?
 
Още от : Въпроси
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.