Дори и в най-твърдото царевично зърно вътре има вода. Ако нагреем тези зрънца, водата вътре в тях се разширява и се превръща в пара. Тя създава вътрешно налягане от около 9 атмосфери и в определен момент парата разкъсва плътната целулозна обвивка зърна и се чува малка експлозия.
Парата не само разпуква обвивката, но и изпича скорбялата във вътрешността на зърното, тя увеличава обема си и се превръща в леко пухкаво бяло цвете - пуканка.
А защо някои царевични зрънца не стават пуканки? Защото водата вътре в тях е била недостатъчно. Затова от стари зърна остават повече "циганчета" - изгорели, но не разпукани зрънца.
Обвивката на семената на други растения, а и на повредените царевични зрънца не е плътно затворена, лесно пропуска парата. Така под нея не може да се създаде достатъчно налягане за експлозията.
При неравномерно разпределение на топлината, заради което част от зърното се нагрява недостатъчно, а друга - прегаря, също не се получават пуканки. Затова се слагат мазнини - олио или масло - за равномерно разпределение на топлината.
