Какво ще се случи, ако парченце от Слънцето попадне на Земята (видео)

НаукаOFFNews Последна промяна на 09 септември 2017 в 09:30 15627 4

Последната седмица Слънцето напомни за себе си - то изригна с най-голямата си мощност от 12 години насам.

Съвременната наука казва, че силата на нашата звезда един ден може да изтрие човечеството от лицето на планетата. Но какво ще стане, ако учените по някакъв начин успеят да телепортират на Земята малка част от Слънцето?

Всъщност въпросът е много по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. Накратко - човечеството ще загине, защото няма технологии в света, които могат да ни предпазят от дори малка част от нашата звезда. Сценарият за гибелта ни обаче зависи от това, от коя част от Слънцето ще дойде смъртоносната порция на Земята.

Хромосфера

Хромосферата е външната обвивка на Слънцето, чиято дебелина е около 2000 км. Горната й граница не е гладка и ясно определена - звездата ни е изпъстрена с тънките игли на гореща - в основата нейната температура достига 3700°C, а в горните слоеве е около 19 500°C.

Плътността на хромосферата е милион пъти по-малка от плътността на земната атмосфера и следователно налягането на нашата планета незабавно ще унищожи парченце от нея. Това няма да спаси експериментатора. Вакуумът, който се образува, ще запълни въздуха, създавайки ударна вълна, която може да разкъса човек на парчета.

Структура на Слънцето: 1. Ядро 2. Междинна зона 3. Конвективна зона 4. Фотосфера 5. Хромосфера 6. Корона 7. Петна 8. Гранули 9. Протуберанс

Фотосфера

Фотосферата представлява видимата повърхност на Слънцето. Тя е много тънък слой. Според различни оценки дебелината му варира от 100 до 400 км. От нея идва основната част на оптичното излъчване на звездата, по което астрономите изчисляват размера на Слънцето, разстоянието му до други космически обекти и т. н.  Тя също има много по-ниска плътност, но поради нагряването парче от фотосферата няма да се унищожи при контакт със Земята. Вместо това тя ще излъчи кратка, но невероятно интензивна светлина - каквато обикновено виждаме на разстояние около 148 милиона километра. Разбира се, ако сте наблизо, фотосферата моментално ще ви изгори. Но щом пробата се охлади, тя веднага ще се превърне в безопасен за хората инертен газ.

Корона

Външната обвивка на Слънцето се състои от плазмени протуберанси изригващи частици йонизирана плазма, а потоците енергия се разпростират на милиони километри наоколо. Ако образец от нея попадне на Земята в същия си вид като на нашата звезда, налягането, което удържа плазмата в някаква форма веднага ще изчезне. В резултат на това ще се случи мощна термоядрена експлозия, в която всички живи същества ще горят в огнен ад. 

Ядро

Смята се, че ядрото заема централната част от Слънцето до около 20 – 25% от слънчевия радиус. Разбира се, най-впечатляващата смърт е смъртта от фрагмент от слънчевото ядро. Плътността му е 6,6 пъти по-висока от плътността на осмия, най-плътният метал на Земята, а температурата достига 14 милиона градуса по Целзий. В него непрекъснато протича термоядрена реакция, известна като "протон-протонен цикъл", при който четири изотопа хелий, хелий-4, се получават от четири протона. Тя се извършва в ядрото на Слънцето около 9,2×1037 пъти всяка секунда, преобразувайки около 620000000 тона протони в алфа частици (хелиеви ядра) като синтезът на хелий от водород освобождава около 0,7% от създадената маса във вид на енергия.

Какво ще се случи, ако това чудовищно вещество попадне на Земята - вижте края на видеоклипа.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

23293

4

Стефан

02.11 2017 в 01:59

Вярата в Радиуса на Дебай, още не значи, че той е непреодолим.
Не се дръж като наш общ познат, бива ли? А то ще се сблъскаш с мнението на модератора. Както аз на времето.

15914

3

поп Дръвчо

03.10 2017 в 16:50

Все още няма прилична оценка която да обяви изобщо възможна самоподдържаща се термоядрена реакция в атмосферата на Земята. Или в която и да било част от Земята. Атмосферата се състои главно от азот и кислород които хич не са лесни за запалване и даже големи звезди не успяват отведнъж. Слънцето никога не би могло, защото е мъничко.

Впрочем технологиите които имаме днес не позволяват използването на необогатен природен водород даже и в самата бомба. Нямаме с какво да го запалим, деленето на тежки ядра не стига. Ползват се деутерий и тритий (и да речем че може и само с деутерий). Деутерий в природния водород има мммм 1/5000 да речем. Тритий няма.

А политическите възгледи на един учен никога не са били определящи за приноса му към науката. Е, поне докато не го гилотинират (пр. Лавоазие), защото липсата на глава е ограничаващ фактор при заниманията с наука.

23293

2

Стефан

01.10 2017 в 03:29

Задачата от статията е безсмислена.
Но.
100 мегатонна ТЕРМОЯДРЕНА експлозия в атмосферата, е възможно да въвлече в себе целият и водороден потенциал. Тогава ЦЯЛАТА атмосфера ще се превърне в бомба.
Единственият съществуващ пример:
"Цар бомбата" на Нова земя, е трябвало да бъде 100 мегатона, по желание на физиците. Въпреки, че е имало скептици. Политиците са се уплашили, и Хрущов е наредил да я отрежат наполовина. Така и не са успели да запалят ръкотворна тежка звезда, но това е друг разговор.
А по тогавашния факт - от реално гръмналите 55 мегатона, експлозията е трябвало да трае примерно 40 секунди. Траяла е повече от 50.
Прочее, и заради това, и изпитвам отвращение към май нобеловия лауреат за мир сахаров. Затруднявам се да го оценявам като колега - различни области. Но моралното му свинство, преди да го удари на вулгарен антисъветизъм ...

15914

1

поп Дръвчо

14.09 2017 в 13:51

Много пресилено. Ако приемем дадената идея (с размер на къща - куб с размер 10м) то ще получим следното:

Корона, хромосфера и фотосфера: съдържат части от грама материя, нямат с какво да ни изненадат освен с имплозия на 1000 куб. м. вакуум. Може да срути къща - неприятно ама не и апокалиптично. Средна ръка торнадо прави приблизително същото, по същия начин. Оптичната плътност и на трите е доста условна и най-вероятно няма да видим светлината, която излъчват.

Ядрото: със своите около 100 тона на кубичен метър и 15 милиона градуса съдържа енергия като, ... да речем мощна термоядрена бомба. Вероятно ще гръмне досущ по същия начин. Крайно неприятно, разбира се, но пак не е апокалипсис. На 1000км оттам ще има спорадични счупени прозорци.

За никаква термоядрена експлозия не може да става дума нито в короната, нито в ядрото, нито в нещо помежду. Даже и при тези условия 1000 куб.м. от ядрото произвеждат с термоядрен синтез единици ватове.