15 ноември 2019
Категории
  •  Космос
  •  Физика
  •  Науки за земята
  •  Биология
  •  Медицина
  •  Говорят медиците
  •  Математика
  •  Научни дискусии
  •  Разни
FACEBOOK

Могат ли животните да мислят?

| ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 25 октомври 2015 в 09:00115581
Снимка: clubbrain.ru

Mогат, но зависи от това, какво разбирате под думата "мисля".

"Да мисля" означава да се вземат правилни решения за промени на начина на живот според от условията на околната среда.

На пръв поглед изглежда логично, но е безсмислено - така правят всички живи организми - включително напълно безмозъчните гъби, растения и бактерии. Благодарение на готовите знания, записани в тяхната ДНК във вид на генетична информация, тези същества се справят много добре с околната среда и могат да се видят и при най-неблагоприятните условия на нашата планета.

"Мисля" означава да се използват знанията, придобити с жизнен опит, а не информацията, заложена в ДНК.

Това определение се опитва да раздели животните на две групи: умни (като нас, маймуни, делфини ...) и такива, които не научават нищо, а само сляпо изпълняват заложените в тях вродени форми на поведение или т.нар. инстинкти. Но се оказва, че такива няма:

  1. всички, дори най-примитивните животни могат да се учат,
  2. много от "инстинктивните" поведения всъщност се придобиват от "жизнен" опит,
  3. не може да се каже, че животните изпълняват своите инстинкти "без мисъл", дори точно обратното.

1. Те могат да се учат

Ако разтресете епруветка с инфузории (ресничести, едноклетъчни животни), те по "рефлекс" ще се свият и след известно време ще се отпуснат. Ако направите това 100-120 пъти, то инфузориите ще разберат, че разклащането не е опасно и ще престанат да се свиват и това "знание" ще се запази в едноклетъчни същества за около половин час. Тъй като инфузориите са без нервна система, неясно къде пазят тези знания. И това не е всичко - ресничестите запазват траекторията на движение, когато се прехвърлят от триъгълен в кръгъл съд; задържат се в неосветената част на съда, ако в осветената са наказани с електрически шокове и дори могат да се обучат да преминава по извити тръби на лабиринт.

Чехълчето (Paramecium) е също в групата на ресничестите. Макар и най-сложни от едноклетъчните, те нямат нервна система. Как става обучението не е ясно.

2. "Жизнен" опит

Много неща, които по-рано се считаха за вродени, всъщност са резултат от "облигатно обучение". У животното в определено време, все едно, че се включва магнетофон, който записва усещанията - и този запис след това се използва за изпълнение на строги безусловни рефлекси.

Ако магнетофонът е включен за много кратко време, този процес се нарича "импринтинг" (отпечатък). Импринтингът е най-пълно изследван при малките на птици и бозайници - защото детето е много важно да помни външния вид на майка си, защото тя ще го храни и ще ги защитава в началото. У детето няма вроден образ на майка му, но има една вродена команда "помни първото впечатление".

  • Новородени агнета и телета запомнят гласа и миризмата на майката в първия половин час след раждането. Предвидливите майки леко изостават от стадото, за да останат сами с детето си. Вътре в стадото е, разбира се, по-безопасно, но малкото може лесно да се обърка от изобилието от миризми.
  • При патетата кръгът от предмети, които могат да предизвикат реакция за следване е много широк - от кибритена кутия до човек. Между другото, патетата запечатат и противоположния пол. Ако от ранна възраст, се отглеждат затворен те, когато пораснат, се опитват да се чифтосват с хора като не обръщат внимание на другите патици.

3. Опит, който се превръща в инстинкт

Инстинктът е строго вроден и изпълняван автоматично, "без мисъл" само в най-последната фаза, а докато тече подготовката за тази финална фаза, поведението на животните може да бъде много гъвкаво и се основава на опита, придобит през живота му. Така например, един опитен шофьор извършва много движения автоматично, но това не е било така в началото.

  • Папагалите неразделки Agapornis, в природата правят гнездата си от стръкчета трева. Когато са отглеждани в домашни условия, вместо трева те използват тънки ивици хартия, които сами изрязват с човка от лист хартия. 
  • Бобрите са невероятни строители - те могат да създадат огромен яз на малък горски ручей. Може цялата местност да бъде обхваната от мрежа от канали, пълни с вода. И всеки път бобрите са намерили ново, нетривиално и оптимално за условията хидротехническо решение. За това се изискват значителни познания, но и творчески опит.

"Мисля" означава да решиш нова задача без предварително обучение.

Да уточним фразата "без предварително обучение". За да може да разсъждава животното, а и човекът, трябва да се натрупва доста голям запас от знания за обектите в околната среда и законите, с които си взаимодействат, така че няма не може без обучение. Например всяка маймуна, ако й дадете сандък, тя ще се качи върху него, за да си вземе закачената високо храна без някой да й показва и без съдействието на условни рефлекси. Но за да се досети, маймуната трябва още като дете да разбере, че ако стъпи на възвишение, ще стане по-висока. По същия начин, притежавайки някакви знания, маймуните се справят и с други нови задачи.

Шимпанзето Султан показва "мислене" в решаването на даден проблем. Първо опитва с пръчка, а след това нарежда сандъци, а после използва и пръчка, за да достигне банан, висящ от дърво. Снимка: www.intropsych.com

Преди да изискваме обаче това от животните, нека си признаем, че и ние, хората с нежелание решаваме нови задачи, а предпочитаме да "препишем", да разберем как са решили преди нас задачата другите.

Техните мозъци са организирани и работят също като нашия.

Те имат същите неврони и тези клетки действат чрез генериране на електрически потенциали. Но все пак, животинските мозъци се различават по сложност. Насекомите имат само това, което при хората е гръбначен мозък. Хората използват тази част от мозъка, за неща като ходенето. Тя включва огромно количество функции за координация и контрол. Животните с по-сложни мозъци като влечугите имат таламус. При хората, той отговаря за емоции като страх и гняв. Животните с още по-големи мозъци като плъхове имат добре развит кортекс (мозъчна кора). Тази част на мозъка се занимава с обучението и решаването на задачи. Животни с по-големи мозъци са маймуните. Те имат неокортекс. Това дава по-високоразвитите примати усещане за себе си като отделен индивид, което е важно за разбирането на мотивацията на другите същества. Приматите са най-вече социални животни и това ниво на разбиране позволява на групата да действа като единен организъм като се възползва от опита на всеки отделен член.

Това, което имат хората, но нито едно друго животно няма е въображението. Дори не всички човешки видове са го имали. Например неандерталците не са оставили нищо освен инструментите, които са използвали. Съвременните хора, които ги заменят са оставили сложни пещерни рисунки. Въображението е това, което е позволило на съвременните хора да бъдат приспособими и успешни. Ние можем да си представим нещо, което никога не е съществувало, а след това да го създадем. Всички други животни виждат света само какъвто е в действителност.

Източници:

Зорина З.А., Полетаева И.И. «Зоопсихология. Элементарное мышление животных».

Invertebrate Learning and Memory, Randolf Menzel, ‎Paul Benjamin

ОСНОВНЫЕ ЗАКОНОМЕРНОСТИ ЭВОЛЮЦИИ ПОВЕДЕНИЯ БЕСПОЗВОНОЧНЫХ, Н.А. Тушмалова

Chimp Cognition, Dr. Dewey


Препоръчани материали
Божан Божков 25.10 2015 в 19:24 1
+ 7
- 0
Всъщност, открити са образци и на неандерталско изкуство, така че заключението не е съвсем вярно ;)
 
Още от : Въпроси
Всички текстове и изображения публикувани в OffNews.bg са собственост на "Офф Медия" АД и са под закрила на "Закона за авторското право и сродните им права". Използването и публикуването на част или цялото съдържание на сайта без разрешение на "Офф Медия" АД е забранено.