В продължение на повече от 150 години, Австралия е измъчвана от огромната популация зайци. За пръв път донесени от английски заселник като ловен обект през 1859 г., популацията на европейския заек скоро експлодирала до около 10 млрд., което значително допринесло за пораженията върху околната среда и изчезването на някои местни видове. През последния век, биолозите са се опитали - макар и не много успешно - да се справят с нашествието от зайци с помощта на огради, отрови и патогени.
Сега, случаен подход изглежда е на път да овладее инвазията. Смъртоносен заешки вирус, който учени по погрешка освободили през 1995 г. внесъл хаос сред безгрижния живот на зайчетата - той също така е позволил на някои застрашени местни бозайници да се възстановят, според ново изследване публикувано в списанието Conservation Biology.
По ирония на съдбата, успеха с вируса в Австралия започнал с унизителна грешка. Правителствени изследователи експериментирали с заешкия хеморагичен вирус (rabbit haemorrhagic disease virus - RHDV) на остров Уорданг, близо до южния браг на Австралия, когато мухи пренесли патогена до континента. За щастие, процедурния провал се превърнал в изумителен успех. Вирусът ликвидирал приблизително 60% от зайците в Австралия, като имал особено висока леталност в сухите региони на континента. Правителството започнало официалното разпространяване на вируса през 1996 г.
Нашествие на зайци в Австралия през 1930 г.
С разпространението на RHDV, учените докладвали окуражаващи промени в екосистемите. Естествената растителност започнала да се завръща, а популациите на големите тревопасни като кенгуру се повишили.
Все пак, никой не бил напълно убеден как напредъка на RHDV е повлиял някои групи животни, включително малките пустинни бозайници в Австралия. Някои гризачи, като мургавата подскаща мишка и полската мишка, били почти изчезнали при заешкото нашествие. В същото положение била гребеноопашатата мулгара, торбест бозайник с размер на хамстер, който ловува гущери и насекоми. Както мургавата подскаща мишка, така и полската мишка се смятат за уязвими от Международния съвет за опазване на природата (IUCN), а мулгарата се определя като застрашена в Южна Австралия.
Наскоро, обаче, учените са забелязали признаци на завръщането на тези видове. Карайки нощем в пустината, например, биолози сега виждат навсякъде мургави подскащи мишки пред фаровете си, твърди Рийс Педлър (Reece Pedler), еколог от Отдела по околна среда, водни и естествени ресурс в Южна Австралия. "Стана ни ясно, че нещо съществено се бе променило."
За да добият по ясна представа, Педлър и колегите му обобщили резултатите от изследванията с улавяне на бозайници извършени от правителството, минните компании и неправителствените организации през последните 45 години. Когато сравнили данните от преди и след внасянето на RHDV заболяването, те открили, че популациите на малки бозайници са експлодирали в първите години след появата на вируса при зайците. Гребеноопашатата мулгара разширила своя "обхват на срещаемост" - района, в който даден вид е бил забелязван - близо 70 пъти. Мургавата скачаща мишка и полската мишка, съответно утроили и удвоили своя ареал.
Проучването предполага, че RHDV е отговорен за наблюдаваното завръщане на тези видове. Популациите на малки бозайници в Южна Австралия имат склонност на нарастват рязко след тежки валежи, но Педлър отбелязва, че най-големите промени са наблюдавани именно в сухи години. Корелацията може да не значи непременно причина, но Педлър смята, "че всичко сочи към понижаването на броя на зайците" като причина за това.
Брайън Куки изследва уловен заек в Южна Австралия
Тези открития отговарят на наблюденията на някои биолози. Според Брайън Куки (Brian Cooke), еколог от Университета на Канбера, който не е участвал в това изследване, "има значителни промени в растителността в сухите зони, откакто бе внесен RHDV преди 20 години." Изследванията на Куки са показали екологичните предимства на различния набор от видове. Когато той премахнал зайците от експериментални терени, той наблюдавал възстановяване на кенгурутата и вомбатите. "При условие, че данните за малките бозайници показват сходни резултати, това само затвърждава още по-убедително полезната роля на RHDV," смята Куки.
Но защо изчезването на зайчетата, води до експлозия на местните бозайници? Педлър предлага две възможни обяснения. Първо, преустановяването на прекомерната паша на зайците е позволило на естествената растителност да израсте отново, осигурявайки храна и подслон за мишки и мулгари. Но това не е всичко. Когато Педлър и екипът му разгледали докладите от уловеното в капаните, те наблюдавали рязък спад в популацията на хищниците, които се хранели със зайците, като диви котки и лисици. Вирусът вероятно е оказал влияние в цялата хранителна верига, като е намалил наличността на храна за тези инвазивни хищници, които наред със зайците се хранят и с местните видове - верижна реакция, наречена трофична каскада.
Дори мащабните проекти за изграждане на огради не са достатъчно ефективни срещу нашествието от дългоухи в Австралия
Австралия годишно харчи милиони долари за справяне с котките и лисиците, които са отговорни за по-голямата част от изчезванията на видове бозайници в страната. Според Педлър, обаче, допълнителното внасяне на вируси може да осигури ефективна екологична алтернатива на капаните. "Котките и лисиците могат да се контролират много по-евтино и много по-широкомащабно, като се премахне основната им плячка - зайците."
Благодарение на вируса RHDV, малките бозайници, които сега се възстановяват от заешкото нашествие, може да подобрят статуса си в "Червената книга" на IUCN. Междувременно, вирусния метод за контрол може да стане дори още по-ефективен. По-късно тази година, Австралия планира да пусне нов щам на RHDV, който се очаква да работи по-добре при влажен климат. "Зайците са толкова масово разпространени, че се приемат като част от пейзажа от повечето хора," твърди Куки - но може би това няма да продължи още дълго.
Източник: Science Magazine
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари