Как оса превръща хлебарка в истинско зомби (видео)

Антония Петрова Последна промяна на 21 май 2017 в 10:14 14570 0

Специална химическа смес, инжектирана в мозъка на хлебарки, ги превръща в пионки на вид оса - и перфектната жива храна за нейното поколение.

По този начин изумрудената хлебаркова оса (Ampulex compressa) контролира съзнанието на хлебарките, като отнема чувството им за страх и желанието за бягство, превръщайки ги в истински зомбита.

Много други видове оси също използват сложни отрови, за да парализират паяци, гъсеници и дори ларви на оси - понякога като ги превръщат в зомбита, защитници на ларвите.

Това поведение е като извадено от филми на ужасите - и наистина се оказва така, защото именно тези оси са вдъхновили филми за излизащи от гостоприемника си извънземни същества, пише Scientific american, като препечатва статия на Кристи Уилкокс (Christie Wilcox) в Farrar, Straus and Giroux.

Изумрудената хлебаркова оса е единак, известна със своята странна репродуктивна практика. Осата систематично жили хлебарката по корема. Отровата на осата действа като наркотик, който парализира предните крака на хлебарката. След това осата ужилва хлебарката в мозъка и създава зомби хлебарка.

По този начин евентуално хлебарката ще може да ходи отново, но вече няма желание да бяга от осата. Осата от своя страна започва да се държи с хлебарката като с куче, като използва антените й като каишка и я издърпва в убежището си.

Докато още химическата смес контролира съзнанието на хлебарката, парализата я отпуска и тя започва да се почиства - процес, който отнема около час и половина. Учените са установили, че това поведение е специфично за отровата. Внезапната нужда от почистване може да бъде причинена от притока на допамин в мозъка на хлебарката. Някои учени смятат, че това поведение осигурява чиста от микроби храна за уязвимите бебета-оси.

Докато това трае осата оставя жертвата си в търсене на подходящо място - тя се нуждае от тъмно убежище, където да остави децата си и зомбираната хлебарка. При завръщането й, след около половин час, ефектите от отровата са в действие - хлебарката е загубила желание да бяга. Принципно това състояние е временно - ако бъде отделена преди ларвите да започнат да се хранят от нея, хлебарката може да се възстанови до една седмица. За съжаление на хлебарката преди мозъкът й да успее да се върне към нормалното си функциониране младите оси вече са убили гостоприемника си.

Двигателните способности на хлебарката остават недокоснати, но насекомото просто не изглежда да желае да ги ползва. Отровата не сковава неговите усещания - докосването, например, на крилата или краката й продължава да изпраща сигнали до мозъка й, те просто не предизвикват поведенчески отговор. Причината е, че отровата притъпява конкретни неврони и те са по-малко активни и не дават отговор, което води до внезапната липса на страх и воля.

Щом веднъж жертвата е упоена, осата прехвърля енергията си в пречупване на антените на хлебарката и като си пийва малко сладка, хранителна кръв от насекомото. След това поема към гнездото си като влачи хлебарката за остатъците от антените. Щом веднъж влезе вътре, осата прикрепва едно яйце към крака на хлебарката, след което снася още яйца вътре в насекомото.

В този момент се задейства последният трик на отровата. Докато хлебарката чака своята неизбежна съдба, отровата забавя нейния метаболизъм, за да осигури това, че ще бъде достатъчно дълго жива, за да продължи да бъде свежа. Ключът към продължителното оцеляване изглежда е хидратацията. По какъв начин точно отровата действа за поддържане на хлебарката хидратирана обаче не е известно. Скоро след това новите оси излизат от яйцата с осигурена храна, излизат от бърлогата и оставят останките зад себе си.

Хлебарките не са единствените цели на тези паразитиращи оси, които снасят яйцата си в паяци, гъсеници и мравки. Разпространената в Северното полукълбо оса Agriotypinae може дори да се гмурка под вода, за да прикачи яйцата си върху ларви на ручейници и да остане под водата до 15 минути, за да приключи задачата си.

Смелата оса Lasiochalcidia в Европа и Африка се хвърля в ужасяващите челюсти на мравколъви, като ги разделя и снася яйцата си в гърлата им. Има дори оси, наречени хиперпаразити, които паразитират други оси, подобни на себе си, като видовете Lysibia в Европа и Азия. 

И за да осигурят безопасен преход от ларва към зрялост, тези оси често получават не само храна от своите гостоприемници. Една от тях превръща гъсеницата-гостоприемник в бодигард, който защитава младите оси, които се хранят от тялото му. Друг вид кара паяка-гостоприемник да направи издръжлива паяжина, която да защити ларвите преди те да го убият.

Въпреки че осите са усъвършенствали изкуството за владеене на съзнанието, в природата съществуват и други отровни видове, които използват токсините си за промяна на психичното състояние. Има дори видове, чиито невротоксични съединения преминават през човешкия мозък. Но за разлика от хлебарките, ние, хората, имаме странно влечение към съединения, които си играят с нашето съзнание. Хлебарките бягат от онези, които насочват тяхното съзнание, докато някои хора са готови да плащат по 500 долара за доза отрова, която им дава подобно усещане, пише Conversation.

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !