Видът на Луси е имал мозък като на маймуна и дълго детство

НаукаOFFNews Последна промяна на 03 април 2020 в 08:14 5165 0

Кредит Museum of Natural Science in Houston

От откриването й в Етиопия през 1974 г., еволюционната суперзвезда Луси, е помогнала на учените да разрешат някои от най-сериозните палеонтологични загадки и да проследят произхода на редица човешки черти.

Древният вид, към който тя принадлежи, е считан за предшественик на всички съвременни хоминини, включително и хората и новото изследване, публикувано в Science Advances, предполага, че мозъкът й е структуриран като на човекоподобна маймуна, но се е развил по начин, по-близък до човешкия.

Известни като Australopithecus afarensis, Луси и нейните събратя са важно звено в родословното дърво на семейството на хоминидите, живели в Източна Африка преди около 3,8 до 2,9 милиона години.  За тях се смята, че са ходели изправени и дори са използвали каменни сечива. Заради това досега се предполага, че A. afarensis може да е имал мозък, който да прилича повече на човешки, отколкото на най-близката ни човекоподобна маймуна - шимпанзето.

За съжаление мозъкът е мека тъкан, която се разгражда и изчезва с течение на времето, вместо да се превърне във фосил, което означава, че не сме способни директно да изучим мозъчния апарат на този вълнуващ вид. Но в новото си проучване учените обясняват, че са успели да приложат компютърно томографски техники, за да разкрият отпечатъците от мозъка по вътрешната страна на фосилизираните части от череп на осем индивида от A. afarensis, разкривайки структурата на липсващите вече мозъци.

Отпечатъци от мозък върху фосилите на черепи от вида Australopithecus afarensis (на известните Луси и "детето Дикика") хвърлят нова светлина върху еволюцията на нарастването на мозъка. Изключително добте запазеният отпечатък от мозъка на детето Дикика показва организация на мозъка като на човекоподобна маймуна. Кредит: Philipp Gunz, MPI EVA Leipzig.

Авторите обръщат особено внимание на зоната, наречена окципитален лоб , която се намира в задната част на мозъка и формира част от зрителния кортекс. В този регион, структура, наречена lunate sulcus, е разположена по-напред при човекоподобните маймуни, отколкото при хората.

В новото изследване учените обясняват, че изображенията ясно показват, че lunate sulkus при A. afarensis се намира в позиция, подобна на тази при човекоподобните маймуни, което означава, че мозъкът на този вид е бил сходен по структура повече с онзи на шимпанзето, отколкото с човека. 

Още повече, детайлният анализ разкрива, че два от осемте екземпляра са били на възраст по-малко от 2,5 години, когато са починали, което дава на учените възможност да сравнят мозъците на възрастните и децата. Малкият размер на черепа на младите индивиди показва, че на мозъка на A. afarensis са му били необходими години, докато достигне пълният си размер, особеност, наблюдавана само при хората.

Бавното развитие на човешкия мозък означава, че за разлика от други животни, ние сме напълно зависими от своите родители за много години, докато развием нервната инфраструктура, отговорна за мисленето и социалното ни поведение. Откритието на подобна скорост на развитие при роднитите на Луси предполага, че те също вероятно са разчитали на родителите си, за да оцелеят през дългото си детство.

"Комбинацията от мозъчна структура като на човекоподобна маймуна и забавено нарастване на мозъка като при човека при вида на Луси беше неочаквана", обяснява авторът на изследването Уилиям Кимбъл (William Kimbel). "Това откритие подкрепя идеята, че еволюцията на човешкия мозък е постепенен процес с удължено нарастване на мозъка, появило се преди произхода на нашия собствен род Homo".

Източник: IFLScience - “Lucy” Had An Ape-Like Brain And A Long Childhood

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !