Каква е била медицината през Средновековието?

Мариана Тодорова Последна промяна на 05 май 2021 в 11:17 29291 0

Миниатюра на Св. Лука, покровител на медицината през Средновековието. Кредит: Wikimedia.org

Средновековието е период от историята, който продължил от 395 г. (разделянето на Римската империя на Източна и Западна) до 1453 г. (падането на Константинопол). Характерното за тези векове е, че в южна Испания, Северна Африка и Близкия изток ислямските учени продължават да превеждат медицинската литература от древногръцки. В Европа обаче научният напредък съществено забавя своя ход, заради ограниченията на Църквата.

Средновековието е мрачен период от гледна точка на здравеопазването. През 1350-та например средната продължителност на живота била около 30-35 години. Детската смъртност била изключително висока – 1 от 5 деца умирало преди да навърши една годинка. Смъртността по време на раждане също била висока. Хората се прощавали с живота си заради най-обикновени наранявания и от заболявания като проказа (болест, засягаща кожата и нервната система), едра шарка (вирусно заболяване с температура и обриви по тялото), различни видове трески и т.н.

След залеза на великата Римска империя, медицината в Европа изпаднала в регресия и се върнала към лечението с билки, пускането на кръв и пречистването на душата в църква. Хората масово вярвали в свръхестествените причини за техните заболявания и разчитали на Бог и светците за изцеление.

Суеверията изместват науката

В ранното Средновековие (известно и като тъмните векове) повечето хора живеели в т.нар. селски сервитути. Западна Европа била разбита на малки територии, управлявани от феодали. По това време нямало служби за обществено здравеопазване, образованието било под всякаква критика, а комуникацията между отделните сервитути – почти невъзможна. Научните теории нямали почти никакъв шанс да се разпространят и доразвият.

Освен това самите хора били свръх суеверни. Те не умеели да четат и да пишат, защото нямало училища. Само в манастирите човек можел да се учи на писмо и четмо. Там науката продължавала да се развива, но само под покровителството на църквата. Често монасите били единствените хора, които разпространявали натрупаните до момента знания.

Около 1066 г. обаче нещата започнали да се променят. Създадени били първите университети – тези в Оксфорд и в Париж. Монарсите „притежавали“ информацията (цялото натрупано към момента познание). Поради тази причина богатството им започнало да нараства (те търгували с информация), а домовете им се превърнали в културни центрове. Учението започнало да пуска корени. Търговията нараствала бързо след XI век и това довело до оформянето на първите по-големи градове. С тях обаче се появил и проблема с опазването на общественото здраве.

Средновековни медицински практики

В цяла Европа нямало практикуващите лекари с добро образование. Ето защо хората рядко посещавали докторите – те търсели услугите на местните възрастни жени (често наричани вещици), които лекували с помощта на билки или заклинания. Акушерките също помагали при израждането на бебетата, макар и с променлив успех.

Църквата била изключително важна институция и затова хората се молели денонощно за изцеление на своите светци – вярвали, че ако греховете им бъдат опростени, те ще оживеят. Заедно с това обаче приемали и различни билкови отвари. Някои монаси, като тези от Бенедиктинския орден например, се грижели за болните и посвещавали живота си на това. Други смятали, че медицината не е в съответствие с вярата им и отричали всички нейни постижения.

По време на кръстоносните походи много хора пътували до Близкия изток и така научавали за постиженията на медиците (предимно от арабските текстове, които попадали в ръцете им). Това според историците обяснява и някои техни открития, които се базирали предимно на лекарите от арабски произход. Кръстоносците превели „Канон на медицината“, написан от Авицена. С времето този ръкопис станал основно четиво в западноевропейските университети. Той останал един от най-важните текстове в продължение на няколко века. Естествено, бъдещите лекари изучавали също така теориите на Хипократ и на Гален.

Теория за четирите течности в тялото

Хуморалната теория (за четирите течности в човешкото тяло) е дело на древногръцките лекари. Тя обаче се изповядва не само от гърците, но и от римляните, арабите и дори от европейците през Средновековието.

Според тази теория четирите различни телесни течности влияели пряко върху човешкото здраве. Те трябвало да бъдат в перфектен баланс. В противен случай човек се разболявал както физически, така и психически. Дисбалансът можел да възникне при вдишване или абсорбиране на някакви изпарения.

Лекарите в Средновековна Европа също вярвали, че нивата на тези течности варират в тялото в зависимост от това какво ядат, пият или вдишват хората, както и от това как живеят. Белодробните проблеми например се случвали тогава, когато в тялото имало твърде много храчки. Естествената реакция на организма била да ги изкашля. За да възстанови правилния баланс на течностите, лекарят препоръчвал пускане на кръв, използване на пиявици или специална диета плюс билкови лекарства. За съвременните пулмолози това звучи странно, но тази теория продължила да съществува близо 2000 години.

Болниците изглеждали като днешните хосписи

Средновековните болници приличали повече на хосписи или на социални домове за възрастни хора с хронични заболявания. В тези лечебни заведения били настанявани болни, бедни и слепи пациенти, както и поклонници, пътешественици, сираци, хора с психични заболявания и лица, които нямали къде другаде да отидат. Християнското учение проповядвало, че хората трябва да са гостоприемни към онези, които се нуждаят от подслон, храна и медицински грижи.

Билките били основна част от лечението през Средновековието, а манастирите разполагали с обширни билкови градини. Растенията отглеждани в тях служели за възстановяването на баланса между четирите течности в тялото. Болните прибягвали обаче и до услугите на т.нар. вещици – те също можели да осигурят необходимите билки, да пуснат кръв, да приложат пиявици, да предпишат специална диета и т.н. Християнската доктрина обаче заклеймявала вещиците. Хората трябвало да вярват само в Бог и да разчитат на неговата милост, за да оздравеят.

Болниците през Средновековието изглеждали като хосписи и в тях настанявали както болни, така и бездомни хора. Кредит: Wikimedia.org

Хирургия, антисептици и анестетици

Една от областите, в която лекарите все пак са успели да постигнат напредък, е хирургията. Бръснарите били и хирурзи – те извършвали голяма част от операциите. Техните умения били важни най-вече на бойното поле, където те лекували ранени войници. Задачите включвали премахване на върховете на стрели от меките тъкани и поставянето на шини при счупени кости.

Монасите пък открили някои ценни растения с мощни анестетични и антисептични качества. Любопитен факт е, че са използвали виното като антисептик за промиването на рани и за предотвратяването на по-нататъшна инфекция. В тези векове хората не са имали представа, че инфекциите се причиняват от микроби. Мнозина лекари смятали, че появата на гной е добър знак, т.е. че тялото се освобождава от токсините в кръвта. Никой не разбирал, как точно се появяват инфекциите и каква е тяхната роля в човешкото тяло. Хората не свързвали липсата на хигиена с риска от инфектиране и голяма част от тях умирали по тази причина.

Средновековните хирурзи използвали различни вещества като анестетици – корени от мандрагора, опиум от жлъчка от глиган и т.н. Тъй като били истински експерти по външни наранявания, те рядко правели операции дълбоко в тялото. Извън зашиването на рани, лекували катаракта на очите, язви и различни видове рани. Има исторически сведения, че някои хирурзи през Средновековието са успявали да премахнат дори камъни от пикочния мехур.

Развила се и неврохирургията, макар методите на лечение да са твърде спорни от днешна гледан точка. Някои пациенти с неврологични разстройства (като например епилепсия) пък били подлагани на трепанация – пробиване на дупка в черепа, за да „излязат демоните навън“.

Тези тъмни векове били запомнени също така и с епидемиите си. Средновековна Европа започнала да търгува с държави от цял ​​свят. Това довело да бързо забогатяване на определени прослойки от населението, но и до внасянето на различни патогени от далечни земи. Непознатите вируси предизвиквали тежки пандемии и силно редуциране на населението на Стария континент.

Чумата е първата регистрирана пандемия

Юстиниановата чума е първата регистрирана пандемия в медицинската история. Продължавайки от 541 г. до 750 г. (общо 18 вълни в рамките на две столетия), тя е убила половината от населението на Европа. Черната смърт, както още наричат тази болест, е регистрирана за пръв път в Етиопия или Египет. Пренесла се е в Константинопол (по време на управлението на Юстиниан I), използвайки търговските пътища през Средиземно море. Оттам се разпространила на север, изток и запад. Тази епидемия под формата на пандемия достигнала своя връх около 544 г., когато само в Константинопол умирали по около 10 000 души на ден. Всичко това е описано от Прокопий Кесарийски – източноримски историк, учен и писател от VI век.

Черната чума обаче била най-опустошителната пандемия в историята на човечеството. Тя била регистрирана за пръв път в град Кофа на остров Крим през 1345-1347 г. Италианските търговци са внесли заразата в Европа, бягайки от Крим. Историците разказват, че монголите катапултирали мъртви тела през крепостните стени на Кафа, за да заразят вражеските войници. Това бил и един от първите примери за воденето на биологична война. За жалост тя причинила смъртта на 23 840 000 европейци – данните фигурират в записки на папа Климент VI, като в тях са описани само смъртните случай след християнското население в Европа (липсват данни за другите вероизповедания).

Средновековните лекари ходели със специални маски за предпазване от чумата. Кредит: Flickr.com

Черната смърт върлувала на Стария континент до XVI век, като се характеризирала със своята цикличност от по 10-20 години. В промеждутъците между чумните епидемии населението на Европа нараствало бързо – от около 25 млн. то достигнало до 75 млн. в средата на XIV век. През втората половина на XV век обаче, след поредната епидемия, населението било редуцирано до 40-45 млн. жители, което ще рече, че вследствие от черната смърт само за един век са починали около 30 млн. европейци.

Третата глобална вълна на пандемията от чума избухнала в Индия през 1892 г. и бързо обиколила света през Азорските острови и Южна Америка. Жертвите на тази пандемия само в Индия били 6 млн. души.

Средновековието отстъпва място на Ренесанса

От 1450 г. нататък се развива т.нар. епоха на Ренесанса, която наследява закостенялото Средновековие. Тази нова епоха се отличава с бурните си открития, в това число и в областта на медицината.

Джироламо Фракасторо (1478-1553 г.) е италиански лекар, учен и писател. Той за пръв път изказал предположението, че епидемиите се дължат на патогени извън тялото – те попадали в човешкия организъм от замърсени повърхности (като например дрехи, предмети от бита, мръсни ръце и т.н.). Не осъзнавал обаче, че тези патогени са живи същества – смятал ги за „невидими семена на заразата“. Работил предимно върху начина по който се разпространявал сифилиса. През 1546 г. той за пръв път въвежда в медицината термина „инфекция“.

Андреас Везалий (1514-1564 г.) е фламандски анатом и лекар. Той е написал една от най-значимите и влиятелни книги за човешката анатомия – De Humani Corporis Fabrica („За структурата на човешкото тяло“). Работата му била свързана с аутопсията на мъртви хора. Това му помогнало да изучи много добре човешката анатомия и да я опише такава, каквато я познаваме и днес. Тъй като тези векове са белязани и от бурното развитие на печата, той успял да публикува своя учебник по анатомия и така да ускори развитието на медицината.

Уилям Харви (1578-1657 г.) е английски лекар – анатом и физиолог. Той е първият човек, който най-точно описва циркулацията и свойствата на кръвта – как сърцето я изпомпва и как тя се разпространява до най-отдалечените краища на тялото. Редно е да се припомни обаче, че Авицена е започнал да описва кръвоносната система през 1242 г., но той не е разбрал напълно как функционира сърцето. Д-р Уилям Харви нарича своя труд „Анатомично изследване на движението на сърцето и кръвта у животните“ (1628 г.).

Филип Ауреол Теофраст Бомбаст фон Хохенхайм (1493-1541 г.), по-известен като Парацелз, е немско-швейцарски лекар, учен, алхимик, астролог и философ. Той е пионер в изучаването на минералите в човешкия организъм. Вярвал, че в тялото се развиват химически процеси, както и че балансът между тях гарантира здравето на всеки индивид. Ето защо трябвало да се поддържа хармония между човека и природата. Вместо пречистване на душата, той предлагал да се обърне внимание върху баланса на минерали в организма. Освен това бил убеден, че някои лекарства, създадени по химически път, можели да лекуват определени заболявания. Историците твърдят, че си е спечелил омразата на другите лекари с нескритото саркастично отношение към техните остарели методи на лечение. Парацелз има и няколко запазени до днес статии за това, как работещите с метали и химикали да се предпазят от някои професионални заболявания.

Леонардо да Винчи (1452-1519 г.) е един от най-забележителните умове в Италия през Ренесанса. Той бил известен като един от най-бележитите експерти по анатомия, който изучил до съвършенство сухожилията, мускулите и костите в човешкото тяло. Имал разрешение да прави аутопсии на човешки трупове. Работейки съвместно с проф. Маркантонио дела Торе, той създава над 200 страници с илюстрации и бележки за човешката анатомия. Леонардо да Винчи също така е известен с това, че е изучавал механичните функции на костите и как мускулите ги карат да се движат. Той бил един от първите изследователи в областта на биомеханиката.

Амброаз Паре (1510-1590 г.) е известен френски лекар, който положил основите на съвременната съдебна патология и на хирургията. Той бил кралски хирург и лекувал четирима крале (Анри II, Франсоа II, Шарл IX и Анри III). Възприемали го като най-добрия военен лекар – експерт по медицина на бойното поле. Успявал да се справи с всяка рана и не допускал бойците да умират от инфекции. Изобретил е няколко хирургически инструмента, които му помагали да прави и по-дълбоки операции. Паре също така вярвал, че т.нар. фантомна болка, която понякога изпитват хората с ампутирани крайници, се дължи на някакви процеси в мозъка. Но не успял да доразвие теорията си.

Диагностика и лечение – има ли нещо ново?

Въпреки че през Ренесанса медицината започнала да се развива бурно, Средновековните методите за диагностика и лечение все още били на почит в различни точки на Европа. Лекарите все още не знаели как да лекуват инфекциозните заболявания. Те били объркани и притеснени, когато се изправили пред първата пандемия от чума или пред епидемията от сифилис. Ето защо в началото те се обръщали за помощ към магиите и някои суеверни обреди. Докторите в Стара Англия дори молели крал Чарлз II да им помогне – той трябвало да докосва болни хора, за да ги излекува от туберкулоза. Все пак имало и известен напредък. Например, в тези векове бил открит хинина, който се използвал за лечение на маларията.

Д-р Дженър с младата доячка Сара Нелмс, която е болна от едра шарка.  Кредит: Wikimedia.org

Д-р Дженър и появата на първите ваксини

В края на XVIII век и началото на XIX век се появяват първите ваксини. Заслуга за това има Едуард Антъни Дженър (1749-1823 г.). Той е английски лекар и учен, известен като „бащата на имунологията“. Създава първата ваксина срещу едра шарка (1796 г.). Неговото откритие се оценява от историците като огромен медицински пробив, спасил живота на безброй хора.

Д-р Дженър мечтаел да ликвидира едрата шарка, която по това време била истински бич за човечеството. В продължение на няколко години той слушал истории за това, че млекарките, които са се сблъсквали с шарката по кравите, не могат да се разболеят от вариола. Размишлявайки над това, лекарят заключил, че тази кравешка шарка би могла съзнателно да се предава от човек на човек, като механизъм на защита.

През май 1796 г. д-р Дженър открил младата доячка Сара Нелмс, на чиято ръка имало пресни лезии от едра шарка. Той решил да зарази умишлено 8-годишния Джеймс Фипс, като за целта използва епителни частици, взети от ръката на Сара. Впоследствие момчето вдигнало температура и се почувствало дискомфортно. Девет дни след процедурата обаче то се почувствало значително по-добре.

Два месеца по-късно д-р Дженър повторно заразил същото момче, но този път използвал материал получен от свежа вариолна лезия на друг пациент. Детето не се разболяло от едра шарка, а медикът стигнал до заключението, че защитата е съвършена. Английският лекар за пръв път въвел термина „ваксина“, въпреки че днес някои историци преписват това на френския микробиолог Луи Пастьор. Думата произлиза от латинското vacca, което в превод означава „крава“.

Източници:

„What was medieval and Renaissance medicine?“ by Daniel Murrell, Medical News Today

Medicine through time, BBC

„Medicine in the Middle Ages“ by Sigrid Goldiner, The Metropolitan Museum of Art

Edward Jenner, Famous Scientists

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !