Открити са първите биоинженерни хибридни животни - в древна Месопотамия

Скелети на "кунга", открити в разкошно погребение

Ваня Милева Последна промяна на 17 януари 2022 в 00:01 16873 0

Смятало се, че животинските кости в Ум ел-Мара са от кунга, тъй като зъбите им имат следи от хамути и модели на износване, които показват, че са били хранени, а не оставени да пасат. Кредит: Glenn Schwartz/Johns Hopkins University

Жителите на Древна Месопотамия са използвали хибриди от опитомени магарета и диви магарета, наречени "кунга", за да теглят бойните им колесници преди 4500 години - най-малко 500 години преди да бъдат отгледани за целта коне, разкрива ново проучване.

Анализът на древна ДНК от животински кости, открити в Северна Сирия, разрешава загадката за това какъв тип животни са били „кунгите“, описани в древни източници, че са теглили бойни колесници.

„От скелетите разбрахме, че са еднокопитни [животни, подобни на коне], но те не отговаряха нито на мерките на магарета, нито на сирийските диви магарета“, разказва съавторът на изследването Ева-Мария Гейгъл (Eva-Maria Geigl), генетик в Института Жак Моно в Париж. "Така че те бяха някак различни, но не беше ясно каква е разликата."

Новото проучване обаче показва, че кунгите са били силни, бързи и все пак стерилни хибриди на женско домашно магаре и мъжко сирийско диво магаре, или хемиона - вид еднокопитни животни, произхождащи от региона.

Новото проучване е публикувано на 14 януари в списание Science Advances.

Древните летописи споменават кунгите като високо ценени и много скъпи животни, което може да се обясни с доста трудния процес на отглеждането им, обяснява Гейгъл.

Тъй като всяка кунга е била стерилна, като много други хибридни животни като мулетата, те е трябвало да бъдат произведени чрез чифтосване на женско опитомено магаре с мъжко диво магаре, което е трябвало да бъде уловено, разказва Гейгъл.

Това е било особено трудна задача, защото дивите магарета са можели да тичат по-бързо от магаретата и дори от кунга и е било невъзможно да бъдат опитомени.

„Те наистина са извършили биоинженеринг на тези хибриди“, отбелязва Гейгъл пред Live Science. "Доколкото знаем, това са най-ранните хибриди и те е трябвало да правят това всеки път за всяка произведена кунга - така че това обяснява защо са били толкова ценни."

Бойни магарета

Паното "Война" от "Стандарта на Ур", 4500-годишна шумерска мозайка, която сега се намира в Британския музей, показва екипажи от кунги, теглещи четириколесни колесници. Кредит: Thierry Grange/IJM/CNRS-Université de Paris

Кунгите се споменават в няколко древни клинописни текста върху глинени плочки от Месопотамия и са изобразени като теглещи четириколесни бойни колесници върху известния „Стандарт на Ур“, шумерска мозайка отпреди около 4500 години, която сега е изложена в Британския музей в Лондон.

Археолозите са подозирали, че това е някакво хибридно магаре, но не са знаели с кое еднокопитно, разказва Гейгъл.

Някои експерти смятат, че сирийските диви магарета са твърде малки - по-малки от магаретата - за да бъдат отглеждани за производство на кунги, отбелязва Гейгъл.

Костите на кунги са открити при разкопки преди около 10 години от гробна могила в Тел Ум ел-Мара в Северна Сирия от археолога Джил Вебер (Jill Weber) от Университета на Пенсилвания. Кредит: Glenn Schwartz/Johns Hopkins University

Видът вече е изчезнал и последното сирийско диво магаре - не много повече от метър - умряло през 1927 г. в най-стария зоопарк в света, Tiergarten Schönbrunn във Виена, Австрия; останките му сега се съхраняват в природонаучния музей на този град.

В новото проучване изследователите сравняват генома от костите на последното сирийско диво магаре от Виена с генома от 11 000-годишни кости на диво магаре, открити в археологическия обект Гьобекли Тепе, в днешната югоизточна Турция.

Това сравнение показа, че и двете животни са от един и същи вид, но древното диво магаре е било много по-голямо, разказа Гейгъл. Това предполага, че сирийският вид диво магаре е станал много по-малък в последно време, отколкото е било в древността, вероятно поради влиянието на околната среда като лова, обяснява Гейгъл.

Древна Месопотамия

Историците смятат, че шумерите са първите, които развъждат кунга от поне 2500 г. пр. н. е. - най-малко 500 години преди първите опитомени коне да бъдат внесени от степта на север от Кавказките планини според проучване от 2020 г. в списание Science Advances.

Древните летописи показват, че държавите-наследници на шумерите - като асирийците - продължават да отглеждат и продават кунги в продължение на векове, каменен релеф от асирийската столица Ниневия, сега в Британския музей, показва двама мъже, които водят диво магаре, което са уловили.

Този издълбан каменен панел от асирийската столица Ниневия показва двама мъже, които водят неукротимо диво магаре, което са заловили, вероятно за отглеждане на кунги. Кредит: Eva-Maria Geigl/IJM/CNRS-Université de Paris

Костите на кунга за последното изследване са от гробищен комплекс в Тел Ум ел-Мара в Северна Сирия, който е датиран около ранната бронзова епоха между 3000 г. пр. н. е. и 2000 г. пр. н. е. Смята се, че мястото представлява руините на древния град Туба, споменат в египетските надписи.

Съавторът на изследването Джил Уебър (Jill Weber), археолог от Университета на Пенсилвания, изкопава костите преди около 10 години. Вебер предполага, че животните от Тел Ум ел-Мара са били кунги, защото зъбите им са имали следи от хамути и модели на износване, които показват, че са били целенасочено хранени, а не оставяни да пасат като обикновени магарета, разказва Гейгъл.

Кунгите са можели да бягат по-бързо от конете и затова практиката да се използват за теглене на бойни колесници вероятно е продължила след въвеждането на опитомени коне в Месопотамия.

Но в крайна сметка последните кунги са загинали и повече не са били отглеждани от магарета и диви магарета, вероятно защото опитомените коне са по-лесни за отглеждане, отбелязва Гейгъл.

Справка: The genetic identity of the earliest human-made hybrid animals, the kungas of Syro-Mesopotamia
E. ANDREW BENNETT, JILL WEBERWEJDEN BENDHAFER, SOPHIE CHAMPLOT, JORIS PETERS, GLENN M. SCHWARTZ, THIERRY GRANGE,  AND EVA-MARIA GEIGL, SCIENCE ADVANCES • 14 Jan 2022 • Vol 8, Issue 2 • DOI: 10.1126/sciadv.abm0218

Източник: 1st bioengineered hybrid animals discovered — in ancient Mesopotamia
Tom Metcalfe, Live Science

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !