Да се накара засегнатия организъм сам да атакува рака е трудно, тъй като много тумори могат да потискат имунната активност. Едно възможно решение, публикувано по-рано тази година в Nature Biomedical Engineering, включва инжектиране на отслабен бактериален щам, за да предупреди имунната система за наличието на тумор.

Водещият автор на изследването Дзинхуей У (Jinhui Wu), изследовател по биотехнологии от Университета в Нанкин, Китай, разказва, че идеята за експеримента идва от научнофантастичния филм от 1966 г. Fantastic Voyage, който „се фокусира върху процеса на навлизане на роботи с микронни размери в организма за премахване на кръвни съсиреци“, обяснява изследователят. Той и екипът му се питат дали биха могли да направят нещо подобно, но за рак, и избират да използват Salmonella typhimurium като терапевтично средство, защото вече е доказано, че е безопасен за употреба при хора като част от терапията на рак. Вместо да използват бактерията като оръжие за директно атакуване на туморните клетки, Дзинхуей У и колегите му виждат потенциала й да овласти имунните клетки да направят това.

Екипът покрива Salmonella с положително заредени наночастици, преди да ги инжектира в мишки, които са били лекувани с лъчетерапия. Радиацията задейства туморите да отделят отрицателно заредени антигени, които привличат бактериите. Измервайки активирането на дендритните клетки като прокси за антитуморния имунен отговор, те наблюдават 83% преживяемост в сравнение с едва 25% при мишки, лекувани с лъчетерапия и инжектирани с физиологичен разтвор.

Резултатите показват, че модифицираната Salmonella  е помогнала да се гарантира, че откриващите антигени дендритни клетки, които имуносупресивните тумори могат да деактивират или държат на разстояние, влизат в контакт с туморните антигени и активират имунния отговор.

Полина Вайценфелд (Polina Weitzenfeld), туморен имунолог от университета Рокфелер, и Кристин Андерсън (Kristin Anderson) от Центъра за изследване на рака на "Фред Хътчинсън", които не са участвали в работата, казват, че очакват лечението да работи по-добре при тумори с висок процент на мутация. Както обяснява Андерсън, "туморите, които произвеждат много протеини, които изглеждат различни от здравите протеини, вероятно ще доведат до повече антигени, които бактериите да транспортират". Вайценфелд коментира пред The ​​Scientist, че екипът провеждат „добре проектирано проучване“ с „интересен подход“, който според нея „включва всички необходими контроли“.

Слабост на изследването според Андерсън е, че изследователите са използвали трансплантирани тумори, получени от клетъчна линия в техния миши модел. Такива тумори са по-хомогенни от човешките ракови заболявания, отбелязва тя, и „невинаги симулират напълно туморната микросреда на човешкия рак“. 

Нарастващите туморни модели като тези, използвани в проучването, „могат да бъдат чудесни за задаване на въпроси за доказателство на концепцията“, коментира Андерсън, но понякога те са лош модел за човешки рак, при който имунните клетки могат да загубят функционалност с течение на времето. Поради тези причини Андерсън подозира, че тази терапия може да има по-малки ефекти, когато се прилага при хора.

Все пак Дзинхуей У за, че планира да тества лечението при хора, но че са необходими допълнителни тестове за безопасност, преди това да се случи.

„За съжаление“, предупреждава Вайценфелд, „много по-лесно е да се лекуват мишки, отколкото хора“.

Справка:  W. Wang et al., “Systemic immune responses to irradiated tumours via the transport of antigens to the tumour periphery by injected flagellate bacteria,”  Nat Biomed Eng, 6:44–53, 2022.

Източник: Salmonella Injection Helps the Mouse Immune System Kill Tumors, 
Dan Robitzski, The ​​Scientist

Още по темата

21/04/2022

Медицина

Унищожени с ултразвук тумори на плъхове не рецидивират. Изпитанията върху хора вече са в ход

19/04/2022

Земята

Промените в климата и микробиологичните хранителни опасности

07/03/2022

Медицина

При мишки потенциално ново лечение премахва рака на яйчниците и колоректалния рак за дни

04/02/2022

Медицина

Пациенти с рак с помощта на генна терапия след 10 години нямат следи от болестта