Продължаваме да ви запознаваме идеите на Ричард Докинс, който ще посети България в рамките на Софийския фестивал на науката.
В книга си, “Егоистичният ген”, известният учен твърди, че ние, а и всички живи същества са само машини за оцеляване на собствените си гени.
Машините за оцеляване са започнали като пасивни контейнери за гените, предоставяйки им не повече от стени, за да ги защитават от химическата война на техните съперници и опустошенията на случайна молекулярна бомбардировка.
В ранните дни те "се възползват" от наличните свободни органични молекули в бульона. Този безгрижен живот свършва, когато запасите органична храна се изчерпат. Един от главните клонове машини за оцеляване, наречени сега растения, започват да използват слънчевата светлина за да изграждат от прости молекули по-сложни.
 Снимка: The Jungle Store |
Друг клон, наречен сега животни, "открил" за себе си възможността да експлоатира растенията, изяждайки или непосредствено плодовете на биохимичната им дейност или други животни. В процеса на еволюцията двата главни клона машини за оцеляване създавали все по-съвършени методи за повишаване своята ефективност в съответствие със своите различни начини на живот, непрекъснато разширявайки кръга на достъпни ниши и местообитания. |
Координацията на многоклетъчните тела -> нервна система
В резултат на еволюцията възникнали многоклетъчните тела, при това всяка клетка получила пълни копия на всички гени на дадения вид. Някои описват тялото като колония от клетки. Докинс предлага тялото да се представя като колония от гени, а клетката - като удобна работна единица за химическата дейност на гените.
Но даже представлявайки колонии от гени, телата се движат като съгласувано цяло. Естественият отбор облагодетелства тези гени, които са способни да сътрудничат с други гени. В отчаяната конкуренция за оскъдните ресурси, в непрекъсната борба за изяждане на другите машини за оцеляване или в стремежа да се избегне това, централната координация на активността на тази "комуна" несъмнено давала преимущество в сравнение с анархията.
Животните станали активни предприемчиви носители на гените - генни машини. Необходимостта от съгласуването на движенията довело до появата на нервната система. Основният начин, с който мозъкът помага на машините за оцеляване да постигнат успех, е регулацията и координацията на мускулните съкращения, като ритъма на тези съкращения се съгласува по някакъв начин с ритъма на събитията, ставащи във външния свят. Затова естествения подбор благоприятствал запазването на животни, придобили органи на чувствата ( очи, уши, вкусови луковици) позволяващи да се превеждат образите, ставащи във външния свят от физически събития в импулсния код на невроните.
Снимка: BIRDS AS ART
Върховните програмисти - обучение и моделиране
Гените регулират поведението на своите машини за оцеляване не непосредствено, дърпайки конците като кукловод, а косвено, като програмист. Гените са върховни програмисти, те съставят програмата за собственото си съществуване. За тях съдят според това, колко успешно се справят с всички опасности, с които се сблъскват в живота техните машини за оцеляване, а безмилостният съд е само съдът на оцеляването. Те могат само да вложат необходимите инструкции, после машините действат самостоятелно, а гените пасивно си седят вътре в тях, защото могат да програмират само когато се създава машината. Гените трябва да имат способността да предвиждат. В периода, когато ембрионалната машина за оцеляване само се строи, опасностите и проблемите, чакащи я в бъдещия живот са неизвестни.
Един от начините, позволяващи на гените да решат проблема с непредсказуемите условия на средата, е да се снабди машината за оцеляване с умение за обучение. Съответната програма може да бъде под формата на следните инструкции: "Ето списък на усещания, определени като възнаграждение: сладкия вкус в устата, оргазма, комфортната температура, вида на усмихващо се дете. И ето списък на неприятни усещания: болка, повръщане, чувство на глад, плачещо дете. Ако извършите нещо, след което следва една от тези неприятности, не правете това повече, но затова повтаряйте всички тези действия, които предизвикват възнаграждение" .
Когато ви предстои да предприемете трудно решение, касаещо неизвестни величини в бъдещето, прибягвате до някаква форма на моделиране. Вие се стараете да си представите, какво ще стане в случай на приемане на всяка от възможните алтернативи. Вие строите мислен модел не на всичко, а само на ограничен набор същности, които по ваше мнение, имат отношение. Можете ясно да ги видите със своята мисъл или можете да видите техните традиционни абстракции и да манипулирате с тях. Машините за оцеляване, способни да моделират бъдещето, са с няколко стъпки напред в сравнение с тези, които са способни да се обучават само по пътя на пробите и грешките - метод, за които отива повече време и енергия, а и грешките нерядко се оказват и фатални. Моделирането е и по-безопасно и по-бързо.
Разумът - нашата еманципация от строгите ни господари - гените
Еволюцията на способността за моделиране стига кулминацията си в субективното съзнание. Защо това се случва е най-дълбоката загадка за съвременната биология. Може би, съзнанието възниква тогава, когато модела на света, създаван от мозъкът, достига такава пълнота, че му се налага да включи в него модела на самия себе си.
Диктувайки, как трябва да бъдат построени машините за оцеляване и техните нервни системи, гените в крайна сметка държат в своите ръце върховната власт над поведението. Обаче във всеки даден момент решението за това, какво трябва да се прави по-нататък, приема нервната система. Гените изработват политиката, а мозъкът е изпълнител.
С развитието си мозъкът във все по-голяма степен приема собствени решения, използвайки такива методи като обучение и моделиране. Логичният завършек на това направление, не достигнат от нито един вид, би било положението, при което гените дават на машината за оцеляване една всеобхватна инструкция: прави това, което смяташ за най-важно за нашето оцеляване.
Снимка Steve Hoffmann's Nature and Landscape Photography
Съзнанието, може да се представи като кулминацията на някакво еволюционно направление към независимост на машините за оцеляване, способни да предприемат решение независимо от своите върховни господари - гените. Мозъкът се занимава с все повече дейности на машините за оцеляване; той е способен да предсказва бъдещето и да реагира съответно. Може даже да се разбунтува против диктата на гените, например да се откаже да има толкова деца, колкото е в състояние да има. Но в това отношение човекът заема особено положение.
Винаги когато система на комуникацията се развива, има опасност някои да експлоатират системата за собствени користни цели.
Както и да е, ние трябва да очакваме лъжи и измама, и егоистична експлоатация на комуникацията да възникват винаги, когато интересите на гените от различни индивиди се разминават. Това може да включва и индивиди от един и същи вид. Както ще видим (в следващите статии), трябва да очакваме, че дори децата ще измамват родителите си, че съпрузи ще се мамят един друг, че брат ще лъже брата.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
20.04 2015 в 20:40
Последни коментари