В книгата "Най-великото шоу" Ричард Докинс, който ще гостува на тазгодишния Софийски фестивал на науката, представя ясно, атрактивно и аргументирано основните доказателства на теорията на еволюцията.
Доказателствата за еволюцията, която не е "само теория" (хипотеза), а стройна система от доказани на базата на факти знания, са многобройни и могат да се съберат в няколко групи:
- изкуствен подбор - резултатите от селекцията на растения и животни от хората;
- палеонтологични доказателства;
- случаите на бърза еволюция, които могат да се проследят за сравнително кратък период време;
- ембрионалното развитие;
- случаите на съвместна коеволюция;
- хомоложкият строеж;
- дивергенцията на видовете в популационните острови;
- наличието на рудиментарни органи;
- генетични и молекулярни доказателства.
От всички доказателства, по думите на Докинс, най-маловажни са фосилните. Дори и да липсваха (защото да се образува фосил и после той да се намери от палеонтолог си е въпрос на късмет) останалите доказателства са повече от достатъчно.
Много интересна част от аргументите на еволюцията са генетичните, а генетиката и молекулярната биология са едни от най-динамично развиващите се клонове на съвременната наука - както отбелязва Докинс - към тях може да се приложи закона на Мур за прогреса в изчислителната техника.
Снимка: AP/Twentieth Century Fox
Не може да не сте чували твърдението, че имаме 98% общ генетичен материал със шимпанзетата. Как е изчислено това?
"Ако загрявате постепенно ДНК, идва момент - някъде около 85°С - когато връзките между двете вериги на двойната спирала се прекъсват и двете спирали се разделят - 85°С може да се разглежда като своеобразна „точка на топене". Като оставите ДНК да се охлади, всяка отделна спирала спонтанно ще се свърже с друга отделна спирала или фрагмент от отделна спирала, с които може да образува чифт, използвайки обичайните правила на двойната спирала за образуване на базови двойки."
Вероятно мислите, че това ще бъде винаги партньорът, от който е била отделена и с който, разбира се, си съответстват съвършено. Това наистина е възможно, но обикновено нещата не са толкова прости, фрагмента ДНК откриват други фрагменти, с които могат да образуват двойка, и най-често те не са първоначалните им партньори.
Спиралата обаче не се свързва в първоначалния си вид - фрагментите ДНК откриват други фрагменти, с които могат да образуват двойка и това рядко са първоначалните им партньори. Силата на свързването не винаги е еднаква. Самотните вериги ДНК се свързват по-здраво със съответстващите им самотни вериги, отколкото със самотните вериги, с които имат по-малко сходство. В резултат връзките на веригите са отслабени - като цип с липсващи зъби.
За да се измери силата на свързване, се използва един прост метод - като измерваме „точката на топене" на връзките. Вече стана дума, че точката на топене на двойната верига ДНК е около 85°С, когато се отнася за съответстващата си по всички правила двойна верига ДНК, например когато става въпрос за две допълващи се човешки вериги ДНК.
Но колкото са по-далечни роднини два вида, толкова е по-слабо свързването на фрагментите и толкова е по-ниска "точката на топене".
"... всяко намаляване с 1°С на температурата на „точката на топене" се равнява приблизително на 1% намаляване на броя на съответстващите си ДНК букви (или увеличаване с 1% на броя на липсващите зъби на ципа)".
Така че, това е в общи линии, техниката, свързана с ДНК хибридите. С нея учените да стигнали до числа като 98% сходство между хората и шимпанзетата, и, както може да се предположи, процентите неизбежно намаляват, когато сравняването на двойки животни с по-далечно родство.
Защо се налага сериозен учен да се занимава с азбучни, отдавна установени истини? Докинс го обяснява в началото на книгата си:
"Представете си, че преподавате римска история и латински език и горите от желание да предадете своя ентусиазъм към древния свят - елегиите на Овидий и одите на Хораций, строгата икономичност на латинската граматика в реториката на Цицерон, стратегическите тънкости на Пуническите войни, изкусното предводителство на Юлий Цезар и сладострастните ексцесии на последните императори. Това е голямо начинание и изисква време, концентрация, всеотдайност. Но установявате, че постоянно ограбват безценното ви време, а вниманието на класа ви бива отвличано от нахална, невежа глутница, която, със силна политическа и най-вече финансова подкрепа, неуморно опитва да убеди злочестите ви ученици, че древните римляни изобщо не са съществували. Че никога не е имало Римска империя. Сякаш светьт не е сыцествувал преди живата памет. Испанският, италианският, френският, португалският, каталонският, окситанският, романш (ретроромански) - всички тези езици и съответните им диалекти са се появили спонтанно и поотделно и нямат нищо общо с латинския като техен предшественик. Вместо да посветите цялото си внимание на благородното призвание на класически учен и учител, вие сте принудени да хабите време и енергия в защита срещу твърденията, че римляните изобщо не са съществували, защита срещу изявата на невежество и предразсъдъци, които можеха да ви накарат да се разплачете, ако не бяхте прекалено заети с битката."
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
24.05 2015 в 18:53
Последни коментари