На тазгодишния Софийски фестивал на науката ще присъства един учен от световна величина - Ричард Докинс - етолог и еволюционен биолог, скептик и хуманист и един от най-изявените критици на креационизма. В цикъл от статии, имаме намерение да ви представим някои от идеите в книгите на Докинс.
“Егоистичният ген” е първата му книга , публикувана за първи път през 1976 г., и е посветена на социобиологията.
Основният принцип на социобиологията, представен от Докинс е, че естествения отбор действа на ниво ген (а не ниво личност, група или вид).
Забележителната идея в книгата на Ричард Докинс се състои в това, че човекът и всички други същества представляват машини, създадени от гени. Подобно на ловки чикагски гангстери, нашите гени са съумели да оцелеят в свят, където цари най-жестока конкуренция. Това ни дава право да очакваме от нашите гени определени качества.
Докинс твърди, че преобладаващото качество на преуспяващия ген трябва да бъде безжалостният егоизъм. Генът на егоизма обикновено дава началото на егоизма в поведението на индивида. Обаче, при някои особени обстоятелства, генът е способен за да достига по-лесно своите собствени егоистични цели, да поощри особена и ограничена форма на алтруизъм на ниво индивиди. Колкото и да ни се иска да вярваме, че това не е вярно, всеобщата любов и благополучие на вида като цяло са безсмислени в еволюционен план концепции.
Социобиологията
Социобиологията е ново перспективно направление в науката за поведението, което възниква в биологичната литература през късните 60 г. на 20 век. Принципите й са разработени от George C. Williams (1966) Adaptation and Natural Selection; Edward O. Wilson (1975) Sociobiology: The Emerging Synthesis; и Ричард Докинс "Себичният ген"(1976). Основна идея на новата научна област е, че гените могат да влияят на поведението не само на животните, но и на хората и че са също резултат от естествен отбор.
Парадоксът на алтруизма |
|
Чарлз Дарвин в "Произходът на видовете" (1859) пише, че естественият отбор е основан на три процеса:
Пример: Дългата шия на жирафите се е развила за да могат да достигат високите листа на дърветата. "Естественият отбор, в същността си, никога не ще създаде нещо, което за животните е повече вредно, отколкото полезно, защото той действа само благодарение преимуществата на отделното животно". От гледната точка на Дарвин, еволюцията на алтруистичното поведение е съвършено понятна - от взаимната помощ до саможертвата, когато това поведение има значение за запазването на вида. |
 Снимка: BIRDS AS ART |
Съществува една категория, която има много важно значение за поведенческата биология - тази категория е "алтруистично поведение". Самият термин "алтруизъм" бил предложен от френския философ Огюст Конт (1798–1857) за да изрази понятие, противоположно на егоизма. Според Конт принципът на алтруизма гласи: "Живей за другите". В социобиологията под алтруизъм се разбира поведение, което намалява дарвиновата адаптивност на инициатора на действието, а в същото време повишава адаптивността на получателя на действието. С други думи, такова поведение, което увеличава броят на потомството, произведено от получателят и намалява броя на потомството на алтруиста
Примери за алтруистично поведения:
|
 Снимка:Land Birds at Sandy Hook |
 Снимка: Bee the Best |
Алтруизмът на безплодните работнички при такива насекоми като мравки и пчели е безспорен - тук алтруизмът е краен, работничките не се размножават. Обаче при пчелите, осите и мравките, стерилните работнички всъщност са генетично по-близко до царицата, отколкото братя и сестри при други организми. Грижейки се за нея, работничките пазят собствените си гени. |
Чист и мек алтруизъм
Съгласно еволюционната теория, "алтруизмът, вероятно, възниква в хода на нашата филогенеза" [Дарвин] като генетична програма. Наред с
- "чистия алтруизъм" (hard-core altruism, по Уилсън) в социобиологията се определя и
- мек (soft-core) алтруизъм или "реципрочен алтруизъм". В този случай става дума за обмен на алтруистични действия между индивидите, които не са в родствени отношения и не принадлежат към един вид, поначало непознати един с друг. Основната идея се състои в това, че процесът на взаимно възнаграждение (съвкупността от позитивни подкрепи) се възпроизвежда от генетичната им програма.
Героите рядко имат деца
Ако идеята за "реципрочния алтруизъм" достатъчно леко се вписва в общата еволюционна теория ("мекия" алтруизъм в крайна сметка е "егоистичен"), то да се обясни "чистия" алтруизъм не е лесно. Известният афоризъм "героите рядко имат деца" от поведенческо-генетична позиция може да се интерпретира по следния начин: гените, които намаляват шансовете за оцеляване и размножаване у носителите си, би трябвало задълго да изчезнат от генофонда или поведения, последствията на което намаляват "пригодността", едва ли биха възникнали благодарение на биологичната еволюция.
Ричард Докинс: За какво живеем?
Еволюцията действа чрез естествения отбор, а естественият отбор означава диференцирано преживяване на "най-приспособените". Но за кого става дума: най-приспособените индивиди, най-приспособените раси, най-приспособените видове?
Групов или индивидуален отбор
Ако в процеса, който Дарвин нарича борба за съществуване, се конкурират видове, то на индивидите трябва да се гледа като на пешки в играта, където биват жертвани в името на по-висшите интереси на вида като цяло. С други думи: Такава група, вид или популация в границите на вида, отделните членове на която са готови да принесат себе си в жертва в името на благополучието на дадената група, има повече шансове да оцелее, отколкото съперничеща с нея група, отделните членове на която поставят на първо място собствените си егоистични интереси.
Това е същността на теорията за груповия отбор, която дълго време се смяташе от биолозите за единствено правилна - изложена от В. Уин-Едуардс (V. С. Wynne-Edwards) и популярно представена от Роберт Ардри в книгата "Социален контракт". Но във всяка група от алтруисти почти сигурно ще има някакво дисидентско малцинство, което ще откаже да се принася в каквито и да са било жертви.
|
Ако в групата има поне един егоист- бунтовник, готов да експлоатира алтруизма на останалите й членове, то той определено има повече шансове да преживее и остави потомство, отколкото другите. Всеки от потомците му ще наследи неговите егоистични черти. След няколко поколения такъв естествен отбор "алтруистичната група" ще бъде наводнена от егоистични индивиди. |
 Снимка: china.org.cn |
| Кралските пингвини стоят на края на водата, колебаейки се да се гмурнат, защото се страхуват да не станат жертва на тюлените. Ако някой рискува, осталите ще узнаят има ли наблизо тюлен или не. Но никой, естествено, не иска и затова те често се опитват да се изблъскат един друг във водата. |
Алтернативната теория се нарича теория за индивидуалния подбор, но Ричард Докинс настоява, че основна единица на подбор не е вида, не е групата и даже строго погледнато - не и индивида.
| Основната единица на естествения подбор е генът, единицата за наследственост. |
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
16.04 2015 в 18:37
Последни коментари