На 24 април се навършват 25 години от изстрелването на космическия телескоп Хъбъл с помощта на космическата совалка Дискавъри. На височина 540 км на орбита около Земята е изведен високоточен оптичен телескоп с диаметър на главното огледало 240 см и обща тежест от 11110 кг, разказва Любомир Илиев, научен сътрудник към Института по астрономия на БАН.
Първоначално телескопът е смятан за най-колосалния провал в историята на космическите изследвания. Елементарна грешка при сглобяването на огледалата му остава некоригирана, поради икономисани лабораторни тестове. След преодоляването на техническите проблеми обаче, мисията на Космическия телескоп постепенно се превръща в най-големият успех на съвременната наука. Удивителната жизнеспособност на системите и научната апаратура на телескопа в продължение на четвърт столетие разшириха невероятно кръгозора на човечеството, като му позволиха да надзърне до самите подстъпи на първоначалния Голям взрив, довел до създаването на Вселената. За 25 годишната си история телескопът Хъбъл претърпява 5 сервизни мисии, обслужвани от Космическите совалки на НАСА. За първи път в историята си човечеството извърши толкова сложни инженерни задачи в открития Космос.
За своята забележителна кариера Космическият телескоп направи повече от милион отделни наблюдения, което го превръща в най-успешната изследователска апаратура създавана от хората. Изображенията получени с различните инструменти на телескопа Хъбъл, добиха глобална известност и станаха без забавяне част от културното наследство на човешката раса. Красивите снимки от архива на телескопа могат да се срещнат както в сериозните научни трудове, така и в детските книжки и енциклопедии. Сред изображенията, които с право претендират, че са променили разбирането ни за Вселената, са кадрите от програмите за дълбоко проникване в дълбините на Вселената: Deep Field, Extra Deep Field и Ultra Deep Field. Експериментално насочени към области, смятани за празни от звезди, кадрите изненадващо откриват хиляди неизвестни галактики. Някои от тях са толкова далечни и толкова млади, че дори не съдържат в себе си звезди, защото те още не са имали време за да се образуват.
Списъкът с важните открития на Космическия телескоп е дълъг. Той включва наблюдаването за пръв път на забележителни явления в нашата собствена Слънчева система - от активността в атмосферите на големите планети Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун, през детайлния поглед върху частния живот на астероиди и комети, та до първите наблюдения в най-далечните части на тъй наречения пояс на Куйпер. В галактиката Млечен път, в която обитава човечеството, телескопът Хъбъл достигна до дълбините на областите, където се образуват звездите, подобни на нашето Слънце. Открити бяха нови типове екстрасоларни планети, наблюдавани бяха и финалните стадии от жизнения път на звездите. Прониквайки както никога преди в дълбините на пространството и времето, космическият телескоп успя да наблюдава далечни галактики и квазари, родени през първите 10% от историята на Вселената. По негови наблюдения беше съставена и първата карта на разпределението на загадъчната черна материя, която съставлява до 94% от света, който ни заобикаля.
След славния 25 годишен марш в космическите простори, остава да си пожелаем Космическия телескоп Хъбъл да продължи да изпраща своите снимки от космическите дълбини още дълги години. Или поне до изпращането в Космоса на още по-мощни космически телескопи, които да продължат започнатото от Хъбъл и да не спират да бъдат отворените очи на човечеството към просторите на Вселената.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
21272
2
02.06 2017 в 22:01
30.04 2015 в 17:43
Последни коментари