Прекалената чистота може да доведе до развитие на алергии, астма, възпаление на червата и други автоимунни заболявания. Идеята е, че много деца от по-богатия свят страдат от липса на излагане на бактерии, вируси и алергии. Това, от своя страна, пречи на нормалното развитие на имунната система и повишава опасността за здравословното им състояние в бъдеще. Тази теория е известна като "Хигиенната хипотеза на Страчан".
Теорията все още е въпрос на активен дебат сред учените. С времето все повече доказателства се натрупват в полза на хипотезата.
Как лекарите се сетиха, че мръсотията може да ни направи по-здрави?
Очевидно е, че санитарните практики, които са част от нашето модерно общество, като канализацията например, носят много предимства, като премахването на инфекциозни болести - холера, коремен тиф и др. В същото време обаче автоимунни болести като астма, сенната хрема, възпаления на червата, както и различни видове алергии стават все по-често срещани с напредъка на хигиенните навици в по-богатите страни.
В края на 1980 г. британския епидемиолог Дейвид Страчан, докато проучва детските алергии в Източна и Западна Германия, започва да подозира, че има връзка между тези заболявания и хигиената. В по-замърсените, по-малко богати градове на Източна Германия, той открил, че има много по-ниски нива на заболявания от типа на сенна хрема и астма при децата, отколкото в по-чистите, по-богати градове на Западна Германия.
За да обясни това явление, той сравнил всякакви аспекти от начина на живот на децата. Така установил, че много по-малко вероятно е западногерманчетата да прекарат времето си в детски градини около други деца, отколкото източногерманчетата. Страчан извел хипотезата, че по-малкото излагане на бактерии и други антигени, нормално придобити от други деца, по някакъв начин засяга имунната система, което води до увеличаване на опасността от развитие на автоимунни заболявания.
Доказателства в полза на "Хигиенната хипотеза"
През следващите десетилетилетия се събират множество епидемиологични доказателства в подкрепа на идеята на Страчан.
Първоначално Страчан провел проучване в родината си, Великобритания. Там установил, че за децата, които са израснали в по-големи семейства развитието на астма и сенна хрема е по-малко вероятно, защото те са били изложени на влияние на повече бактерии от своите братя и сестри.
Други лекари също стигнали до извода, че хората в по-богати райони по-често страдат от автоимунни болести. Дори в рамките на една развиваща се страна като Гана, богатите градски деца имат по-високи нива на тези заболявания, отколкото по-бедните или живеещи на село деца. В богатия свят, възрастни, които почистват къщите им с антибактериални спрейове и са изложени на триклозан (активната съставка на антибактериален сапун) има по-високи нива на заболявания от алергии и сенна хрема. В същото време, при децата, които растат във ферми или имат домашни любимци нивата на заболявания са драстично по-ниски.
Всички тези корелации предполагат, че нещо в сравнително чистата, модерна градска среда прави развитието на тези автоимунни заболявания по-вероятно. Шепата контролирани проучвания, проведени по темата предоставят допълнителна подкрепа.
Едно такова изследване е проведено наскоро в Уганда. Изследвани са бебета, родени от майки, които не са приемали лекарства и такива, които са взимали лекарства за лечения на инфекции по време на бременността. Оказало се, че вторите страдат по-често от екзема и асма.
Контролирани проучвания с животни, също са предоставили убедителни доказателства за идеята. В експериментални проучвания с мишки, отгледани в стерилна среда, изследователите открили, че те са изключително склонни към развитие на колит, астма и доста други проблеми. Но интересното е, че ако по време на детството си, мишките се заразят с стомашни бактерии, които присъстват в нормалните мишки, рискът за автоимунно заболяване се понижава. Явно, ако не са в контакт с бактерии по време на детството си, се увеличава рискът от автоимунни заболявания, както за мишките, така и за хора.
Как бактериите могат да предотвратят болести?
Доказателства за хигиенната хипотеза се появяват с цялостното "събуждане" на учените за значението на "добрите" бактерии в човешкия организъм. Конкретните видове, живеещи в тялото, наречени микробиоми, могат да спомогнат за превенция на затлъстяването, диабета и дори депресията.
Учените са предложили няколко различни механизми за това как ограниченото излагане на бактерии може да доведе до развиване на по-голям процент на автоимунни заболявания. Тогава се включват специализирани клетки, които са част от имунната система, наречена Т-клетки.
Доказателството за това е част от споменатия вече експеримент с мишки. При него учените установили, че при обезпаразитените мишките има изключително висок брой на тези клетки в организма, по-точно в техните стомаси и белите им дробове.
Обикновено, Т-клетките извършват редица важни роли в имунната система - те разпознават и премахват вредни вируси и бактерии. Има случаи, в които някои видове Т-клетки играят роля в развитието на колит и астма при мишките. Такъв изглежда е случаят и с обезпаразитените мишки, защото когато учените им сложили химикали, които деактивират тези Т-клетки, намалява процента на развитие на тези болести.
Ако същото е валидно и за хората, това ще е силно доказателство в подкрепа на "хигиенната хипотеза".
Но защо анормалното поведение на T-клетките се проявява при отсъствие на бактерии в организма? Една от теориите, наречена хипотеза "Стари приятели" е, че присъствието на бактерии, вируси и микроорганизми в организма ни, води до еволюция на имунната ни система.
Все още не е напълно ясно как имунната система се развива при растежа, но идеята е, че излагането на действието на бактерии действително е необходимо, за да се развиете тя правилно. Без това организма няма да може да разпознае вредните нашественици, които трябва да бъдат елиминирани.
Все още съществуват разногласия в научните среди
В момента, хигиенната хипотеза все още е хипотеза: работна теория, която подлежи на промяна. Един от основните проблеми е, че "хигиенната теория" не може да бъде причина за всички видове алергии и най-вече за асмата.
Автоимунните заболявания имат ясен генетичен компонент, така че взаимодействието между околната среда и гените на човека допринасят за процента на тези заболявания.
Всички учени обаче са съгласни, че основните хигиенни практики са донесли огромни ползи на обществото. Те спасяват живота на милиони хора като намаляват броя на всички видове инфекциозни заболявания и вероятно са най-важното здравно постижение, които сме направили.
Какво всъщност значи това за вас?
Нищо от това не означава, че трябва да спрете да почиствате дома си или да се къпете, или да започнете да пиете вода от канала.
От една страна, повечето случаи на излагане на бактерии се случват по време на детството, а не когато вече сме възрастни. Освен това, по-малкото излагане на бактерии в съвременното общество се дължи на тенденции като прекалената употреба на антибиотици и антибактериални почистващи средства.
Така че, практическото приложение на "хигиенната хипотеза" в личен план е сравнително ограничено.
Това, което е най-важно обаче е как лекарите ще възприемат автоимунните заболявания в бъдеще. Ако учените успеят да разгадаят механизмите на хипотезата на клетъчно ниво и по този начин разберат какъв е точния баланс между хигиената и излагането на бактерии, тогава можем да намерим правилния начин за излагане, който да доведе до намаляване на развитието на алергии, възпаление на червата и асма.
Източник: The hygiene hypothesis: How being too clean might be making us sick
Превод: Мира Даскалова
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
16.02 2015 в 23:11
Последни коментари