Процесът акреция е първата стъпка към образуването на нашата планета. |
Въз основа на анализ на метеорити и лунна почва, възрастта на Земята се оценява на 4.5-4.6 милиарда години или по-точно на 4567 милиона години. Формирана е от материал (газове и по-тежки елементи) от протооблака на Слънчевата система, останал неизползван след образуването на самото Слънце. (виж Произходът на Слънчевата система).
Чрез процесите кондензация, коагулация и акреция, по-малките фрагменти се втвърдяват, присъединяват се един към друг, слепват се за да станат по-големи фрагменти, които оформят т.нар. планетезимали или протопланети от няколко десетки километра в диаметър.
Сред тях е имало едно важно за нас натрупване на материя на около 150 милиона километра от Слънцето - Земята.
Летоброенето
В геологията са приети следните имена на времевите интервали: еон, ера, период, епоха. Най-големият геохроноложки период е еонът. Еонът до преди 4,6 млрд г. е периодът на образуване на Земята - Хаос. Еонът от 4,6 млрд г. до преди 3,9 млрд г. се нарича Хадей на името на древногръцкият бог на подземното царство - Хадес, защото Земята по онова време е напомняла скучните му владения.
Земята е пуста, студена и еднообразна
В началото, Земята е съставена от сравнително еднородна смес от тежки и леки елементи, които вероятно са се натрупвали на части, без някакъв определен ред. Не е имало нито ядро, нито земна кора.
Веднага след образуването си, нашата планета била сравнително хладно космическо тяло. Най-новите данни сочат, че температурата е била средно 0° и дори в недрата си никъде не достигала точката на топене на веществата, които я съставят.
Небето е било почти безоблачно, черно, защото атмосферата е била много разредена. Температурната разлика между деня и нощта достигала около 50° C.
Ландшафт
Отпечатъкът на първата стъпка, оставен върху лунен риголит. Снимка: НАСА |
По онова време, Земята е изглеждала като огромна негостоприемна пустиня и никак не напомнялана това, което виждаме днес.
Пейзажът е бил насечен от контурите на остри планински върхове със стръмни склонове, дълбоки долини, още незасегнат от ерозията на дъждове, реки и вятър. Някои твърдят, че назъбеният релеф бил изглаждан от интензивни приливни земетресения.
Повърхността на нашата планета била осеяна с кратери, подобни на лунните, от разбиващите се небесни тела, всичко било покрито с монотонно тъмносив дебел слой реголит. (Реголитът е прахообразен материал, който се среща и днес на Земята, а Луната е изцяло покрита с него.)
В началото не е имало нито атмосфера, нито хидросфера
Първоначално атмосферата е била много рядка и нямало почти никакъв вятър. По това време не е имало вулкани, които да изхвърлят лава, не е имало фонтани с водни пари и газове. Земята е била без океани, морета, без реки или ледници, все още изобщо не съществували атмосфера и хидросфера. В интерес на истината, повърхността е изпускала водна пара, но само след части от секундата е била поглъщана от порестия реголит.
В материала, от който е създадена Земята, е имало големи количества вода, но водните молекули се откъсвали с лекота от земната гравитация - по онова време тя е била по-слаба отколкото днес. Водородът и хелият непрекъснато изтичали в космоса.
Образуване на земното ядро и мантията на Земята
По-късно започва гравитационната диференциация на материала, съставящ планетата: тежките съединения (желязо) ще потъват към центъра на планетата, а леките (силиций) – ще изплуват към повърхността й. Така строежът й се оформя с метално, най-вече желязно ядро и скалиста силикатна мантия. По изчисления на геофизиците, при този процес се отделя чудовищна енергия 4 ·1030 калории (еквивалентно на трилион пъти ядрените запаси на Земята). Това е напълно достатъчно за да се нагрее поначало студената Земя до почти разтопено състояние.
Море от магма и разтопени метали
Има три причини Земята да е толкова гореща:
- гравитационната диференциация, причина за сеизмичната и вулканичната активност,
- честите сблъсъци с други тела
- радиоактивен разпад, които е бил много повече, отколкото днес.
Земята е светела като неярка звезда.
И така, в началото си, Земята е била буквално море от магма и разтопени метали. Все пак, в един момент външният слой на планетата се охлажда и се превръща в кора. Ако съставът на мантията е предимно силикати, богат на желязо и магнезий, подобен на състава на каменните метеорити и лунните скали, то кората е по-богата на силициев диоксид с малки количества от желязо и магнезий.
Минералите в скалите на земната кора обикновено имат по-ниска плътност и по-ниски температури на топене от скалите на мантията. Скалите на земната кора са образувани от частично разтопяване на скалите на мантията като по-леките като кварцовите скали са изплували в по-горните слоеве.
Магмата е по-малко плътна от скалите, от които е разтопена, затова се издига на повърхността, охлажда се и кристализира. Този процес е протичал бавно и преди 4.4 млрд години, след като Земята се охлажда достатъчно, че се образува континентална кора от богати на силиций скали.
Според сегашните представи, по онова време всичко било покрито с дебел слой разтопена лава. Непрестанно изригвали вулкани, а повърхността на планетата ни е бомбардирана от метеорити и комети. Плътната атмосфера от метан, амоняк и водни пари била раздирана от страховити бури. Тя бавно се охлаждала, образувайки океани, които били отначало много горещи, а след това топли.
Атмосфера
Първата атмосфера на Земята се е състояла от газове (водород и хелий) на протооблака, образувал Слънчевата система. Освен тях, вероятно е имало и прости хидриди - вода пара, метан и амоняк - като тези, които има и сега в газовите гиганти като Юпитер и Сатурн. Днес съдържанието на тези леки, летливи вещества (съединения на водорода, въглерода и азота) на Земята като цяло е много малко – примерно милион пъти по-малко, отколкото в космоса. Причината за това е, че тези леки вещества, се нагряват и са прогонени от слънчевия вятър, така, че атмосферата е трябвало да се създаде отново.
Всички елементи на бъдещата атмосфера и хидросфера на Земята са били в свързан вид, в състава на твърди вещества: водата – в хидроокиси, азота – в нитриди и в нитрати, кислорода – в метални окиси, въглерода – в графит, карбиди и карбонати. Съгласно съвременните представи, атмосферата и хидросферата са възникнали в резултат на дегазация на магмата, изливаща се при вулканични процеси от горната мантия и създаваща земната кора.
Съвременните вулканични газове се състоят от около 75% вода, 15% – въглеродни окиси, а остатъка – метан, амоняк, съединения на сярата (H2S и SO2), “кисели пушеци” (HCl, HF, HBr, HJ), а също и инертни газове; свободен кислород напълно липсва. Подобен е бил състава и в най-ранния етап от развитието на Земята, което е било потвърдено и от изследването на газовите мехурчета в най-древните (архайски) кварцити от Алданския щит.
Счита се, че първичната атмосфера се състояла предимно от амоняк, вода, метан, окиси и двуокиси на въглерода. Отсъствието на кислорода й придавало възстановителни свойства. В такива условия органичните вещества можели да се създават по-просто и можели да се запазват дълго време.
Заради по-голямата си маса (в сравнение с Меркурий, Марс, Венера) Земята е успяла да задържи достатъчно от отделящите се от недрата й газове и водна пара, за да се формира плътна атмосфера и хидросфера. Тази атмосфера e имала едно важно свойство – парниковия ефект. Благодарение на него, земната повърхност се e защитила от въздействията от космоса (силно охлаждане, ултравиолетовата радиация на Слънцето и космическите лъчи), а също и от голяма част от метеоритите. Температурата на земната повърхност, благодарение на парниковия ефект е била благоприятните +15оС.
Еволюция на атмосферата
Схема: The Physical Earth , Mitchell Beazley
На схемата се виждат огромните промени в състава на атмосферата на Земята. Значителна част от метанът и водородът са отлетели в космоса още в първите 200-300 млн.г. Така важния свободен кислород започнал да се натрупва преди 3500 млн.г. Сега атмосферата съдържа около 78% азот (N2), 21% кислород (O2), 1 % аргон, и 0.033% въглероден диоксид (CO2). |
Интересно е да се разбере как атмосферата на Земята, която първоначално е била доминирана от вулканичните газове (водна пара H2O, CO2 , N2 и др.), се променя до сегашното състояние, където N2 и O2 са доминиращи, а CO2 е в малки количества?
От създаването си Земята се е променила значително под влияние на биосферата. Когато се е появила фотосинтезата преди 2.4-2.5 милиарда години, растенията са започнали да съхраняват енергия в прости въглехидрати (CH2O), да отнемат CO2 от атмосферата и да го заменят с O2 .
CO2 + H2 O (плюс слънчева светлина) -> СН2 О + O2
Енергията от фотосинтезата се съхранява и се използва от организмите. Те, включително и фотосинтезиращите дишат, което отнема O2 от въздуха и издишат CO2 обратно в атмосферата.
СН2О + O2 -> (енергия за клетъчни процеси) CO2 + H2O
Но двата процеса не са балансирани - отделяният кислород е бил много повече и през геоложките времена, повечето от въглеродния диоксид СО2 е отстранен от атмосферата и се съхранява в утаечните скали, атмосферата се е наситила с кислород O2 , а азотът N2 продължава да се натрупва. Повечето от освободената водната пара се кондензира и съдейства за образуването на океаните.
Част от органичната материя се депозира в седиментни пластове, където се съхранява. Изкопаемите горива са останки от органична материя, а изгарянето на изкопаеми горива връща въглеродния диоксид СО2, който е бил заключен за стотици милиони години и днес се връща обратно в атмосферата, променяйки текущият баланс на атмосферата и климата на Земята, защото CO2 е парников газ.
Атмосферата се е насищала все повече с кислород, на един етап се е образувал озоновия слой, който защитава всички живи същества от вредните ултравиолетови лъчи. Тя определя времето на повърхността на Земята, защитава планетата от космически лъчи и частично от падащите метеорити. В атмосферата се развиват основните климатични процеси: водния цикъл, циркулацията на въздушните маси, отвеждането на топлината.
Хидросферата
Водата на нашата планета
Това, че на нашата планета има течна вода е уникална характеристика, която отличава нашата планета от други обекти в Слънчевата система. Изключение прави спътникът на Сатурн, Титан, за когото има съмнение, че вулканите му изригват вода, примесена с течен амоняк.
Водата на Земята е толкова много, че може да се каже: Нашата планета е океанска. Ако равномерно се разпредели водата по повърхността й, то би се образувал слой с дълбочина 2.7km. Водата на Земята е предимно течна – 95%, Благодарение на удивителните свойства на водата – висока топлоемкост и ниско топлоотдаване, максималните температурни колебания рядко са извън диапазона от -50оС до +50о. В тези граници водата от хидросферата може да се намира и в трите си фази: течна, твърда и газоообразна и при определени условия да преминава от една в друга, което има огромно значение за функционирането на природната среда. Смекчаващо въздействие на топлинния режим има и облачната покривка, разпространена приблизително над 50% от земната повърхнина за разлика от плътната обвивка на Венера и нищожната на Марс.
Как се изменяла хидросферата?
В разтопен базалт при температура 1000оС и налягане 5-10хил. атмосфери е разтворена до 7-8% H2O: именно толкова вода, както е установено от вулканолозите, се дегазира при изливането на лавата. Голяма част от тази вода, имаща мантиен произход, се освобождава в хидросферата, но част от нея се поглъщала обратно от скалите на океанската кора - този процес се нарича серпентинизация.
За да се формира хидросферата, почти всичката водна пара от състава на вулканичните газове е трябвало да се кондензира, образувайки облаци и дъжд, които създали първите големите водни басейни на повърхността на Земята. В този първичен океан преминавали, разтваряйки се във водата и други съставни части от вулканичните газове, най-вече въглеродни окиси, “кисели пушеци”, окиси на сярата и част от амоняка.
Вулканичната пара се е кондензирала в продължение на две хиляди години. Течните водни басейни са съществували въпреки повърхностната температура от 230 ° С заради високото атмосферно налягане на наситената с СО2 атмосфера. С процеса на охлаждане, разтвореният в океанската вода СО2 се отделя в атмосферата.
Много е вероятно, освобождаваната от вулканите и чрез дегазация на скалите, водна пара да не е достатъчно за да се напълнят океаните. Възможно е главният източник на вода да са били множеството разбиващи се върху Земята планетезимали и комети, чиито състав е бил предимно лед, прах и камъни.
Такава е била средата, в която е трябвало да се зароди наистина най-уникалното явление не само в Слънчевата система, но и в познатата ни Вселена - Животът.
Създаването на Луната
Илюстрация: National Geographic / Dana Berry; Quelle: Robin Canup, Southwest Research Institute |
Преди около 4 500 милиона години, през еона Хадей, се е случило едно забележително събитие - нашата планета се сблъсква с астрономичен обект с размерите на Марс и маса около 10% масата на Земята.
Това небесно тяло я удря по допирателна и в резултат на това, огромно количество земен материал и голяма част от това хипотетично тяло били изхвърлени в орбита. От тези фрагменти се е събрала бъдещата Луна, която започнала да обикаля по орбита с радиус от около 60 000 км. От удара Земята получава рязко увеличение на скоростта на въртене, като прави един оборот в рамките на 5 часа, а оста й се фиксира в положение със забележим наклон.
Този катастрофирал гигант е наречен Тея на името на Тея от древногръцката митология, дъщеря на Уран (небето) и Гея (Земята). Тея е майка на Хелиос (Слънцето), Еос (Зората) и Селена (Луната).
Доказателства за тази хипотеза са редица научни факти:
- Наклонът на оста на Земята (заради който се сменят сезоните) и този на Луната имат подобни ориентации.
- В рамките на програмата Аполо е изследвана лунна почва и е установено, че съотношението на изотопите на Луната са почти идентични със земните, което означава общ произход.
- В лунните образци не са открити летливи вещества и леки елементи, вероятно защото са се образували при достатъчно висока температура, довела до изпаряването им. Този факт показва, че повърхността на Луната някога е била разтопена.
- С помощта на сеизмографа, доставен от екипажа на кораба "Аполо-12" е измерен размера на лунното ядро, което се оказва по-малко, от колкото ако Земята и Луната са се образували по едно и също време. Фактът, че ядрото е малко е в съответствие с предвижданията на теорията, че Луната се формирала от сблъсъка.
Денонощието на Земята в началото на Хадея продължавало 6 часа и приблизително бил равен на периода на завъртане на Луната, но последния много бързо нараствал.
В началото Луната обикаляла на разстояние само около 17 хиляди км от Земята, но разстоянието помежду им бързо се е увеличавало с около 10 км на година. В края на Хадея скоростта на раздалечаване намаляла до 4 cm / год. Сега разстоянието между тях е около 150 хиляди километра.
Вдясно се вижда схема на орбитата на Луната през последните 4570 милиона години.
Едно малко зрънце циркон преобръща представите за най-древната история на Земята
Съществуват спорове за времето, когато се е формирала атмосферата, както и за първоначалния й състав. Много учени твърдяха, че атмосферата и океаните са се образували едва по време на последната част на еона. Но няколко малки зрънца циркон, вградени в пясъчник, намерен в ранчо в Австралия, преобръщат представите на палеогеолозите.
Цирконът съдържа радиоактивниия елемент уран, който геолозите "цирконов часовник", защото той се разпада с определена скорост в продължение на дълъг период от време, което го прави най-надеждния природен хронометър. Времето на полуразпад на радиоактивния изотоп уран 238 е 4,5 милиарда години, което го прави изключително полезен за изследване на древни материали. (Продължителността на полуразпад е времето, необходимо половината от първоначалния радиоактивен изотоп се превърне в друг елемент.)
Ново изследване от началото на 2014г. потвърждава, че циркониевите зърна, събрани от Западна Австралия, в района Джак Хилс са кристализирали заедно с образуването на земната кора преди около 4.374 милиарда години. Те свидетелсват, че до този момент в своята история, Земята вече е имала охладена и твърда повърхност. Има следи, че те са били в контакт с вода в течно състояние, което предполага, че по това време на Земята е започнало образуването на океани и морета и в крайна сметка вече е имало условия за възникване на живот.
Архаят (преди 3,9 млрд г.) започва, когато Земята е била охладена след бурния период на мощни вулканични изригвания и бомбардировка от по-големи и по-малки небесни тела.
През това време вече Земята е била покрита от голямо количество лагуни и плитчини. Те периодично пресъхвали и били заливани отново от приливите, които по онова време били огромни, защото Луната, отскоро спътник на Земята е била на разстояние три пъти по-малко от сегашното. Ултравиолетовата радиация на Слънцето безпрепятствено преминавала през безкислородната атмосфера, но първичният океан вече бил готов за първите си обитатели.
Основното
Първият еон в историята на Земята, Хадей (някои го наричат Преархей или Катархей) започва с образуването на Земята и продължава 770 млн години.
Източници:
Катархей. Древнейшие ландшафты планеты
Архей или Архейская эра, Алешков С.
Развитие жизни на Земле История Земли, А.Е. Карелов
Early Earth embroiled in constant solar storm , Heather Catchpole
The First Four Billion Years. The Biological Cosmology of Global Warming and Global Freezing . Rhawn Joseph, Ph.D
Earth Formation,TEGA JESSA
The Solar Nebula. Formation of the Earth. Origin of the Atmosphere and Oceans, columbia.edu
Zircon Chronology: Dating the Oldest Material on Earth
The Archean Eon and the Hadean, Brian R. Speer
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
8034
2
04.11 2017 в 23:11
07.11 2015 в 18:32
Последни коментари