10-те най-големи изненади от Плутон

Кои са десетте най-неочаквани открития за системата Плутон, които направи мисията New Horizons?

За тях разказва Алън Стърн, ръководител на научния екип на проекта в Sky&Telescope.

И така, какво може да е изненадало най-силно главния изследовател на New Horizons, кои за него са най-удивителните открития, направени при историческото близко прелитане на космическия кораб на НАСА New Horizons покрай Плутон през юли.

Няма нови луни

Очакваше се, че ще се открият повече спътници, обикалящи Плутон. След намирането на четирите луни от космическия телескоп Хъбъл, "все още съм изумен, че нашият космически кораб с 20 до 30 пъти по-добра чувствителност от Хъбъл и не намери нищо", споделя Стърн.

Петте луни на Плутон са показани в мащаб. Харон, с диаметър 1212 километра е най-долу и е много по-голям от другите. Останалите имат неправилни форми. Източник: NASA / JHU-APL / SWRI

Плутон е по-голям от Ерида

Преди прелитането, истинският размер на Плутон не е бил много несигурно определен - между 2300 и 2400 километра. За сравнение, диаметърът на Ерида е 2326 ± 12 км. Това имаше не малка роля в "детронирането" на Плутон като планета и някои смятаха, че той е вторият по големина в пояса на Кайпер. Но сега, благодарение на изображенията от New Horizons, вече е измерен точно диаметъра на Плутон точно - 2374 ± 6 км. Това "прави Плутон безспорният цар на пояса на Кайпер" - определя Алън Стърн.

Високите планини

Всъщност не е изненадващо, че са открити планини, а това, че са толкова много и толкова високи - някои се извисяват на 3-4 км или повече. Нищо подобно не забелязва Voyager на Тритон - тяло, подобно по размер на Плутон на орбита в пояса на Кайпер.

Две от ледените планини на Плутон са неофициално наречени Хилъри (вляво от центъра) и Норгей (най-вдясно) на имената на сър Едмънд Хилъри и Тензинг Норгей, първите хора, достигнали Еверест през 1953 г. Източник: NASA / JHU-APL / SWRI

"Мисля, че това идва да покаже, че трябва да очакваме голямо разнообразие сред най-големите тела в пояса на Кайпер."- коментира Стърн.

Дюни

Малък участък от повърхността близо до екватора на Плутон показва структури, наподобяващи дюни. Източник: NASA / JHU-APL / SWRI

Съществуват дюнни полета на повърхността на Плутон. Това е голяма изненада, защото атмосферата на Плутон не е достатъчно плътна, за да се създаде вятър, който да оформи повърхностните частици в дюни. Тези образувания карат изследователят да предположи: "Обзалагам се, че полетата с дюни и някои от дендритните мрежи ни показват, че атмосферата на Плутон е била много по-дебела в някакъв момент в миналото."

Синьо небе

Атмосферната мъгла на Плутон създава синьо небе на изгрев и залез, поради същия процес (разсейване на Рейли), който прави небето на Земята синьо. "Преди години изчислявахме дали разсейването на Рейли ще има ефект при слабото атмосферно налягане на Плутон - 0.00001 от това на Земята - и стигнахме до заключението, че няма да има видими следи на синьо небе. Така че никога не сме предполагали, че мъглите в атмосферата ще създадат син ореол, докато не го видяхме в цветните ни снимки." - разказва Алън Стърн.

Частиците на мъглата в тънката атмосфера на Плутон разсейват светлината по начин, който ги оцветява в синьо. Източник: NASA / JHU-APL / SWRI

Сложността на Плутон

И преди прелитането се е знаело, че на Плутон протичат сложни процеси и има сложен състав - чрез спектроскопски изследвания е установено, че има замразен азот (N ₂), метан (CH ₄) и въглероден оксид (CO) , че атмосферното налягане на планетата се увеличава от 1980 г. до 2000 г.; че има сложна система от спътници и др.

"Но честно казано, сложността и разнообразието от цветове, състав и повърхностна морфология на Плутон са още големи от това, което очаквах. Ние си представяхме Плутон да е "Тритон на стероиди", но вместо това получихме друг Марс. Някои може дори да кажат, че получихме "Марс на стероиди" - споделя Стърн.

Съвременна активност

С неформалното име равнина "Спутник" (Sputnik Plain), тази огромна площ без кратери е раздеена на сегменти с неправилна форма, обрамчени от тесни корита. Източник: NASA / JHU-APL / SWRI

На Плутон нв са открити гейзери, каквито има на Тритон и това е изненада. Но много по-голяма изненада от нея е откриването на широката 1000 км ледена равнина, наричена неофициално "Спутник". Невероятно, но по нея все още не се виждат кратери, което означава, че не може да е по-стара от може би 100 милиона година, а може и много по-млада.

"Това ми взе акъла! Някак си, 4 милиарда години след образуването му, вътрешните сили на Плутон са все още активни и създават огромни релефни форми. Как става това?" - се удивлява ученият.

Плутон има сърце!

New Horizons на разстояние от 70 милиона мили видя на Плутон обширна, светла, с форма на сърце област. Предвид нейната популярност екипът на мисията й е дал неофициалното име Томбо в почит на откривателя на Плутон, Клайд Томбо. Изненадата тук не е, че съществува такава форма, но "голямото "сърце" на Плутон емоционално свърза всякакви хора, които обикновено не се интересуват изобщо от изследване на планети", обяснява Стърн.

Голямото, светло "сърце" в този изглед на Плутон е с неофициално име Tombaugh Regio. Източник: NASA / JHU-APL / SWRI

Сложността на Харон

Тази снимка е създадена с помощта на сини, червени и близо до инфрачервеното изображения, подчертава драматичните повърхностни различия в Харон. Източник: NASA / JHU-APL / SWRI

Преди прелитането, учените са смятали, че спътникът на Плутон Харон няма някакъв интересен релеф, почти без цвят, на практика без ясни повърхностни петна, без атмосфера и непроменящ се с в течение на времето. Предполагало се е , че е ледена топка, подобна на луните на Уран. Но изображенията с висока резолюция от New Horizons разкриха един свят със своя собствена сложна геоложка история, някои нови видове релфни форми като планини в сухи ровове, тъмно полярно петно и цветове които са наистина впечатляващи. Харон без съмнение е сред най-сложните светове във външните части на Слънчевата система, а това наистина бе очаквано.

"Знам, че не съм единственият - тази сложност на Харон изненада много планетарни учени" - споделя Алън Стърн.

Ледници

Една от големите изненади са недвусмислените доказателства за движението на ледници на Плутон. Когато бяха открити издайническите следи в първите изображения на New Horizons, изпратени на Земята, след най-близкия подход, това стана поредното доказателство колко жизнена планета е Плутон.

На снимката на Алън Стърн най-горе, на която е с ококорени очи и отворена уста, изненаданата физиономия на научния ръководител на мисията е по повод ледниците на Плутон.

В северозападния рейон на равнината "Спутник" вихрите, очертани в светло и тъмно дават повод да се предположи, че повърхностния слой от екзотични ледове е протекъл около препятствията и в пониженията, а това поведение много прилича на ледниците на Земята. Източник: NASA / JHU-APL / SWRI

Да не забравяме, че това е само началото. В следващите 10 месеца New Horizons ще предава още данни от прелитането край Плутон почти всеки ден. Тъй като повечето от резултатите от срещата са все още на космическия кораб, включително и много изображения с висока резолюция, този списък "Топ 10" най-вероятно ще се промени, докато научаваме все повече и повече.

Още по темата

31/07/2015

Космос

Плутон е джудже, а не планета? "Глупости!", каза шефът на мисията New Horizons