От откриването на Плутон от Клайд Томбо през 1930 г. и до кулминацията на мисията New Horizons за планета джудже почти нищо не се знаеше. Но дори и от 5 млрд км бившата девета планета от Слънчевата система очарова хората.
Nature представя едно вълнуващо пътешествие в историята на този загадъчен свят, който през юли бе за първи път разгледан отблизо от човешко творение.
18 февруари 1930: Първи поглед
Клайд Томбо - един фермер, станал астроном, открива Плутон на 18 февруари 1930 само на 24 години. Той прави това чрез анализ на фотографски плаки, изобразяващи нощното небе от обсерваторията Лоуел в Аризона. Откриването на Плутон е обявено на 13 март същата година. Първоначално Томбо търсел "Планетата X", която според изчисленията е трябвало да бъде отвъд орбитата на Нептун и да смущава движението му.
1-ви май 1930: Името на откритието
Обсерваторията Лоуел обявява, че наименованието на откритата планета е Плутон, предложено от 11-годишната Венеция Бърни (на снимката) от Оксфорд, Великобритания, на името на римския бог на подземния свят. С името Венеция по-късно е наречен инструмент на космически кораб New Horizons - детектор-брояч на космически прах.
22-ри юни 1978: Плутон е двойка
Джеймс Кристи и Робърт Харингтън, от Военноморската обсерватория Флагстаф откриват най-голямата луна на Плутон, Харон. Тя се вижда като издутина (най-горе в ляво на изображението), която редовно се появява и изчезва в изображенията, когато двете тела обикалят около общия им център на маса. Луната е толкова голяма, в сравнение с Плутон че двете образуват двойна планетна система. В римската митология, Харон е лодкарят, който пренася душите на мъртвите през реката Стикс в подземния свят на Плутон.
Юни 1988: Атмосферата
Астрономите борда на Въздушната обсерватория Кайпер на НАСА правят първото пряко наблюдение на атмосферата на Плутон, проследявайки как светлината на звездите преминава през нея. По-късни изследвания разкриват, че повърхността на Плутон е покрита с ледове от метан, азот и въглеродни окиси, както как тези ледове сублимирайки образуват тънката атмосфера на Плутон.
30 август 1992: Плутон не е сам
Дейвид Джуит от Университета в Хавай и Джейн Луу от Университета на Калифорния, Бъркли, открили зад орбитата на Плутон движещо се светно петно, което кръстили 1992 QB14. Това е първото небесно тяло, открито в пояса на Кайпер, различно от Плутон и неговото съществуване потвърждава, че Плутон не е сам във външната Слънчева система.
29-ти Юли, 2005: Ерида - убиецът на Плутон
Астрономите, водени от Майк Браун в Калифорнийския технологичен институт в Пасадена обявяват съществуването на Ерида, наречена на името гръцката богиня на раздора, обект в пояса на Кайпер, за който се смята, че е с размерите на Плутон. Браун, известен също като "убиецът на Плутон", е сред лидерите на една малка група от учени, които започват да поставят под въпрос определението "планета" за Плутон. По-късни изображения разкриват съществуването на спътник на Ерида, наречен Дизмония.
Октомври 2005: Още герои на подземното царство
Хал Уийвър от университета Джон Хопкинс в Балтимор, Мериленд и колегите му съобщават, че снимките, направени от космическия телескоп Хъбъл разкриват още две луни на Плутон. Те по-късно са наречени Никта и Хидра. Допълнителните луни, Цербер и Стикс са открити през 2011 г. и 2012 г., съответно. Всички имена се отнасят за митологични герои, които населяващи царството на мъртвите на Плутон. Никта е богиня, олицетворение на нощта, Хидра е Лернейската хидра - чудовище с тяло на змия и девет глави на дракон, убито от Херакъл (Херкулес). Цербер е куче с три глави, покрити със змии, което пази изхода на подземния свят, а Стикс е една от петте реки, които протичат през царството на Плутон.
Само изключителната чувствителност на Хъбъл може да намери нови спътника на Плутон. Например Стикс е едва доловим, около 150 000 пъти по-блед от Плутон.
19-ти януари 2006: Излитането
New Horizons, космическият кораб на НАСА стартира като първата сонда към Плутон от кейп Канаверал. Сред седемте научни инструменти New Horizons носи на борда си малък контейнер с праха на първооткривателя на Плутон Томбо.
24 август 2006: Плутон вече не е планета
Международният астрономически съюз предефинира какво означава планета. В новото определение се приема, че една планета трябва да обикаля около Слънцето, че трябва да бъде достатъчно голяма, че гравитацията й да я оформи почти като сфера, както и да няма в своята орбита други подобни по размер формации. Плутон е просто един от многото обекти в пояса на Кайпер и не минава този тест, той е понижен в ранг от планета на планета-джудже. Списъкът на планетите в Слънчевата система е съкратен от девет планети на осем.
11 юли 2015: Плутон е сложен
На снимките на Плутон, получени от сондата New Horizons на 11 юли 2015, на повърхността на планета-джудже се забелязват сложна геология, включително широка светла екваториална зона и тъмни и многоъгълни форми на релефа, разположени в североизточната част на планетата джудже.
14 юли 2015: Близка среща
New Horizons със скорост от около 14 километра в секунда профуча само на 12 500 км до Плутон.
След историческа среща с Плутон, New Horizons ще се опита да "прихване" още 1 или 2 от астероидите на пояса на Кайпер, като разшири границите на познанието на човечеството на този отдалечен и заледен участък на Слънчевата система. По нататък пътят на космическия кораб ще мине през облака на Оорт, а след хиляди или десетки хиляди години полет, ще може да посети и някоя съседна звездна система. Само че това никога няма да разберем. Енергията на радиоизотопните термоелектрически генератори на New Horizons ще продължат работа около 15 години, а след това хората ще трябва просто да се сбогуват с него. Но в просторите на Вселената ще остане прашинка от първооткривателя на Плутон Клайд Томбо като единствен представител на човечеството в открития космос.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари