Как да видим Плутон през "очите" на New Horizons

Наука ОFFNews Последна промяна на 13 юли 2015 в 10:21 12140 5

Кредит NASA

Плутон. Последната снимка от 11 юли

Сондата New Horizons ще направи най-близкия си подход към Плутон утре, 07:49 AM EDT (14:49 българско време) вторник, 14 юли, като премине на около 7 800 мили (12500 км) от планетата-джудже.

НАСА дава възможност всеки да следва пътя на космически кораб тези дни в реално време с визуализация на актуалните данни, траектория, използвайки онлайн приложението "Eyes on Pluto" или записа на YouTube:

Moжем да проследим прелитането покрай Плутон с Orbiter. За това ще трябва:


Инсталиране:

  1. Разархивираме в папката на симулатора "Pluto and Moons".
  2. В папката \Config на симулатора добавяме във файла Sol.cfg редовете:
    Planet## = Pluto
    Pluto:Moon1 = Charon
    Pluto:Moon2 = Nix
    Pluto:Moon3 = Hydra
    
    заменяйки диезите с номера на планетата. Например ако последният номер е 8, сменяме ## на 9:
  3. Разархивираме в папката на симулатора "New Horizons".
  4. Разархивираме в папката на симулатора "New Horizons Pluto Encounter", презаписвайки съществуващите файлове.


Пускаме Orbiter. Нужният ни сценарий се нарича - New Horizons — Pluto Encounter




Здравей, Плутон!




Клавиши за управление:

  • F1 - превключва изгледа от първо/трето лице.
  • T - ускорява времето 10 пъти, R - забавя.

Клавиши за управление на ориентацията:

Num 5 спира въртенето по всички оси.

  • Z -  приближава обекта, X - отдалечава обекта
  • F9 - режим на планетариум, с надписани имена на обектите и съзвездията.
  • H - режим на индикатор на челното стъкло. Циклично превключва режимитеОрбита/Повърхност/Стиковка.


11:50 UTC (14:50 българско време). Точката на максимално приближение до Плутон, който ще се вижда като сърп.

~20 часа EDT 14 юли. От околностите на тази точка, "New Horizons" ще трябва да изпрати сигнал до "дома", което ще означава, че всичко е минало добре. На Земята ще бъде приет около 4 часа сутринта българско време.

Въпроси и отговори:

Ще има ли онлайн транслация от сондата? 

Няма. На 14 юли сондата ще лети през повечето време в режим на радиомълчание. Защото антената и научните инструменти през цялото време ще се събират данни и ще ги предават на земята. Освен това, скоростта на предаване на данните е ниска, около 1 Kbps. В този режим, една снимка от камерата LORRI ще бъде предавана около час. Освен това антената Deep Space Network, която работи с междупланетните станции не е само за нуждите на New Horizons, в Слънчевата система има достатъчно станции, с които да работи, а New Horizons получава не повече от 8 часа на денонощие.

Тогава какво можем да очакваме?

Най-важното събитие, което ще бъде известно на обществеността - е "сигналът до дома" около 4 часа българско време. Това би означавало, че сондата New Horizons с нищо не се е сблъскала, не е в безопасен режим и не са се случили никакви други инциденти.

Кога ще има нови уникални снимки? 

Снимки от района на най-близкия подход до Плутон се очаква да се получат на 15 юли, снимка на Харон се очаква на 16. Първите цветни снимки се очакват около 18 юли. Прехвърлянето на всички събраните данни ще отнеме месеци, като се планира да завърши чак през 2016.

Защо е толкова бавна връзката?

Скоростта на комуникация се определя от способността да се различи сигнал от шум. По-просто казано, колкото е по-малка мощността на предавателя, по-малка антената и по-голямо разстоянието, толкова по-бавно ще се предават данните, така че да може да бъдат разбрани от приемащата страна. А New Horizons има антена с диаметър 2 метра и източник на енергия 200 вата, така че трябва да се задоволи с по-бавна скорост.

Какво ще стане с New Horizons после?

След преминаването покрай Плутон ще бъде потърсен подходящ обект в пояса на Кайпер. Заради избраната траектория, подходящият обект трябва да бъде в много тесен конус, например, планетата-джудже Ерида не е подходяща. 

Не може ли New Horizons да мине на орбита около Плутон?

New Horizons се движи спрямо Плутон със скорост ~ 13 км/сек. Общият запас от гориво на сондата е достатъчен да промени скоростта си с около 500 м / сек. Ако корабът бе проектиран за това, при същото общо тегло на станцията от  478кг, тогава на орбита около Плутон биха доставени около 6 килограма, включително двигателите, които ще трябва да направят забявянето и резервоарите.

В същото време теоретично мисията с изход на орбитата около Плутон е възможно. Но изисква: 

  1. Десетилетия гравитационни маневри или просто по-бавно движение (за да се забавя относителна малко от скоростта, когато стигне Плутон) ;
  2. Използване на ядрени двигатели или комбинация на ядрени реактор и йонни двигатели;
  3. Използване на по-тежка ракета носител за извеждане на много по-голяма първоначална маса в орбита около Земята.

На фона на това, идеята да се изпрати сравнително малък апарат с висока скорост, който да долети до Плутон само за десет години и да събире информация премионавайки само покрай планетата изглежда бързо, евтино и ефективно.



Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

14.07 2015 в 10:52

Натискам бекспейс и екран написано изчезва (напр. фактите за LORRI и колко по-различна е една камера от 2006, спрямо "визията" на товарищ Стефан за камера, останали от фотолюбителският курс от 70-те години). Оправете си скапаният интерфейс за коментари, оффнюз!

14.07 2015 в 09:24

Това , че някой не е съгласен с твоето мнение ти дава повод да го нападаш ли? Такиева сте всички възпитаници на СССР, не търпите чуждо мнение и ако някой си позволи по иновативно мислене - в Белене. Това ли ти те прави умен, ерудиран? Ти си мишка човек, така показваш само безсилие!
Дали ще гледаме холограми, фотошоп или маслени боички, за теб е по важмо, че идват от империалистическо-капиталистическите ционисти а не от светлия православен великий Сожетски Союз и това не ти дава покой!

14.07 2015 в 08:58

Понеже виждам че има будни минусатори, ще им разкажа още една тъжна история. Както обикновенно, тяхното мнение не ме интересува, не интересува и Мирозданието.
Спектрите.
Нищо от спектралните прибори от оная комета не работи, не работят особено и плутонианските. Иначе казано - картинките са черно-бели, освен че размазани. После разбира се ще ги направят шарени, в "условни цветове", което е почти нормално при такава осветеност. Но ще забравят да го кажат, и значи пак ще излъжат.
Такива като мене ще мрънкат и защо приборите нямат елементарни микрофони, макар че колкото и да е беззвучен вакуума, хрущенето на краката на кацащия апарат все някак се чува по конструкцията. Което вече е безценна ареологическа информация. Примерно половин килобайт за целия експеримент, но не е красиво. Както не е красива и лазерната спектроскопия. Там стигат единици ватове от батерията за единичен изстрел, който ще докара удивително много информация, а вместо това ...

14.07 2015 в 01:36

Гледам, някой умник вече е прочел мнението, и се е изказал с минус.
Разбирам - неграмотен дървеняк.
От спътниковите снимки, до красивите картинки в гланцовите списания, има години работа. Битово на това му казват фотошоп, това е примитивна програма за разкрасяване на снимки.
От космоса идва не това, а унили колонки от цифри, които се намотават на скучни магнетофонни ленти. Когато човечеството получи първата си орбитална обсерватория, "Рожен", на станцията "Мир", за това ни разрешиха да получим забранения за комунисти суперкомпютър Нюмелек. Голяма стая, можеше да генерира 25 садъра в секунда. Сега толкова могат ръчните часовници с камера за 100 лева, тогава струваше без малко половин милион долара. Струваше 10 години да се научим да правим от запетайките, кремвиршчетата и бетите звезди. Това включва филтрацията на собствените вибрации на прибора и топлинните му шумове, маневрите, вибрациите, топлинните, магнитни, електрически и газови флуктуации на носителя, сезонните и денонощни колебания, активността на Слънцето и атмосферата. Привързването на картинката към всичко това, и по време. След това може да се види първичното изображение. Нещо като като ренгенова снимка или на кътник, или на футболист, правена през 47-а, и после половин век стояла на слънце на мокър балкон.
После вече може да се търси нещо в изображението. Пиксел по пиксел. После какво има вътре във всеки пиксел. После същото - за следващия кадър. Когато има много кадри - от тях се прави един, той може и да е четлив. Може и да не е. От много-много снимки на едно място, става снимка като за вестник. На това му казват синтезирана апертура, и е трудно даже за низкоорбиталните земни спътници. За малките роботи към външните планети е принципиално невъзможно, чисто по енергетиката. Те нямат ток за толкова снимки, нито за антената, да ги пратят до Земята. Даже това което успяват, е омазано със шумове, и колкото и хубаво да е кодирането и приемниците - резултата е омазан. Въпреки че статистическата радиофизика помага неимоверно много за чуването.
Та, в крайна сметка красивите картинки в списанията са именно фотошоп - будалкане на публиката с ниска разделителна способност. Нещо като Бриджит Бардо на снимка на корицата (красива - ум да ти зайде), и на живо (бегай бате, доде не ни е видела!)

13.07 2015 в 23:41

Мда. "Гъзарията над всичко!", както казваха през 70-те, или пиар, както казват сега.
После още 20 години ще ровят в тия снимки с фотошопа, това ще струва три пъти повече, и по време, от нормална станция, но днеска ще са се изкряскали "снимки!!!".
А на тия снимки няма да има нищо. Както и от пишман кацането на кометата. Никаква полезна информация, еле пък свързана със спешност. Затова пък са потрошени планини от пари, по-големи от самата комета, или от някое метаново море на Плутон.
Но реклама до бога, дори да го няма.
Прочее, по същия начин на времето строшиха и българската космическа програма. Ако не бяха, с налудничаво бързане за евтини сензации, днес вече щяхме да имаме поне някаква сеизмична прогноза. Тъпите руснаци нямат "снимки! от Плутон!!!", нито "знаме! на Луната!!!", но методично усвоиха ниските земни орбити, научиха се да държат там космонавтите не просто живи, а работоспособни, и тихомълком да произвеждат там материали, които по принцип не може на Земята. Както и събраха така и недочетените от нас данни, прочетоха ги, помислиха, разбраха ги, ужасиха се, и зарязаха рекламата. Сега 60% от спътниците които изстрелват, се занимават не с рекламни глупости или военно безумие, а с йоносферата. Единственото важно за живота и оцеляването ни, прочее.