Екип от изследователи представя модел на нов вид, основана на метан, безкислородна форма на живот, способна на метаболизъм и да се възпроизвежда, подобна на земните форми. Тя би могла да оцелее на Титан, съобщава сайтът phys.org.
Спътникът на Сатурн Титан особено интригува учените. Това е единственото космическо тяло, различно от Земята, където има течни океани, макар че вместо вода, те са пълни с метан и други въглеводороди, съществуващи при изключително ниски температури (средната температура на повърхността на Титан е - минус 170-180 ° С).
Това не е много гостоприемно място за живи същества, но все пак някои форми на живот биха могли да съществуват.
Учени от интердисциплинарен екип от изследователи от университета Корнел (Cornell University), който включва експертът по спътниците на Сатурн и участник от мисията "Касини-Хюйгенс" Джонатан Лунин (Jonathan Lunine), представят идеята си какви именно може да са организмите, които могат да съществуват на Титан.
Клетките на земните организми са най-малките биологични единици, способни да се размножават. Всички клетки се делят на два вида: прокариотни и еукариотни. Те се различават по много белези, но основният е, че прокариотите нямат обособено ядро. а пръстеновидната им ДНК "плува" в цитоплазмата
|
Прокариотна клетка
|
Еукариотна клетка
|
 |
 |
Всяка земна клетка представлява здраво пропускливо мехурче, покрито с двустранна фосфолипидна мембрана, която затваря в себе си всички необходими органели. За нормалното функциониране на тези природни конструкции се изискват специфични условия и най-вече - наличие на вода в течно състояние. Поради това се счита, че съществуването на извънземни организми е възможно само в т. нар. обитаемата зона на звездите, където температурният режим е близък до земния.
Астрономи и химици са обединили усилията си за да предложат потенциално възможна безкислородна форма на живот.
Изследователите са използвали метод от молекулярната динамика, който представлява по същество сортиране на съединенията, които могат да съществуват на Титан. Тяхната цел била да намерят такива молекули, които могат потенциално да се самоорганизират в структури като клетъчните мембрани. Оказа се, че най-добрият вариант е акрилонитрилът - безцветно течно токсично съединение, което се използва в производството на акрилни влакна, смоли и термопластични материали.
Моделът мембрана на базата на акрилонитрил е наречен "азотозома" (от гр. "азотно тяло"), по аналогия на липидните липозоми ( "липидно тяло") на земните клетки. Според статията в Science Advances, такава структура може да функционира в течен метан при температура от минус 292° C.
Вдъхновени от успеха изследователите вече планират следващата стъпка, която ще бъде опит да се покаже, как ще се държи структурата в метанова среда и какви процеси могат да са аналог на кислородния метаболизъм при такива условия.
Джеймс Стивенсън споделя, че бил вдъхновен за експериментите си от Айзък Азимов, който още през 1962 споделил концепцията си за живот, който не е базиран върху водата в есето си "Не, какъвто го познаваме"
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари