Някои от добре пазените тайни на планетата джудже Церера са разкрити в две нови проучвания, публикувани в списание Nature, благодарение на данните от космически кораб на НАСА Dawn. Една от тези разгадани загадки е произхода на мистериозните ярки петна, които с срещат по цялата повърхност на планетоида.
В едното изследване, учени определят този светъл материал като вид сол. А второто проучване предполага наличието на богати на амоняк глини, което повдига нови въпроси за начина на формиране на самата Церера, съобщава сайтът на НАСА.
За светлите петна
Церера, най-големият обект в астероидния пояс, разположен между Марс и Юпитер, има повече от 130 светли области. Екипът учени, автори на първото изследване, водени от Андреас Натуес (Andreas Nathues) от Института Макс Планк, Гьотинген, Германия, смята, че яркият материал съответства на един тип магнезиев сулфат, наречен хексахидрит. Друг тип магнезиев сулфат е познат на Земята като английска сол.
Тези бели петна са разположени предимно в кратери и са много различни от останалата част от повърхността на планетата джудже, която има отражателна способност не по-добра от тази на прясно положен асфалт. Светлите петна, разхвърляни по повърхността, са с много широка гама яркост, като най-ярките области отразяват около 50% от слънчевата светлина. Но никога не е имало недвусмислени доказателства за наличието на воден лед на Церера. Необходими са данни с по-висока разделителна способност, за да се изясни този въпрос.
Натуес и колегите му, с помощта на изображенията получени от сондата Dawn, са стигнали до заключението, че тези богати на соли области са останали на повърхността след като водния лед е сублимирал в миналото.
"Глобалният характер на светлите петна на Церера" подсказва, че тя има подземен слой, който съдържа солен воден лед", каза Натуес, а попаденията на метеорити разккриват тази смес от лед и сол.
Какво показва наличието на амоняка
Във второто проучване, публикувано в Nature, членове на научния екип на Dawn са изследвали състава на Церера и открили доказателства за наличието на богати на амоняк глини. Те са използвали данни от картографирането със спектрометъра за видима и инфрачервена светлина, устройство, което разглежда как различните дължини на вълните на светлината се отразява от повърхността, което позволява да бъдат идентифицирани различните минерали.
Амонячният лед се изпарява от само себе си на Церера, защото планетата джудже е прекалено топла сега. Но въпреки това, амонячните молекули могат да бъдат стабилни, ако са химически свързани с други минерали.
Изображение на кратера Occator осигурява изглед в 3D-подобна перспектива на структурата му. Източник: NASA / JPL-Caltech / UCLA / MPS / DLR / IDA
Наличието на амонячни съединения поражда предположението, че Церера не произлиза от главния астероиден пояс между Марс и Юпитер, където е в момента, а може да се е образувала във външната Слънчева система. Според друга хипотеза Церера се е формирала близо до сегашното си положение, но в нея са включени материали, които са донесени от външната Слънчева система - от области в близост до орбитата на Нептун, където азотните ледове са термично стабилни.
"Наличието на различни видове свързан амоняк показва, че Церера е съставена от материали, натрупани в среда, където амонякът и азотът са в изобилие. Следователно, според нас този материал произхожда от външните студени области на Слънчевата система", заяви Мария Кристина де Санктис (Maria Cristina De Sanctis), водещ автор на изследването, от Националния институт по астрофизика в Рим.
При сравняване на спектъра на отразената светлина от Церера с тази на метеорити, учените са намерили някои прилики. По-конкретно, те са се фокусирали върху спектрите или химичните "пръстови отпечатъци" на въглеродните хондрити, тип богати на въглерод метеорити, за които се смята, че са аналози на планетата джудже. Но се оказва, че няма съответствие за всички дължини на вълните, които инструментът е намерил. По-специално, има характерни абсорбционни ивици, които съответстват на смеси, съдържащи амонячни минерали.
Кратерът Охо, който е около 9 км в диаметър, е второто по яркост петно на Церера. Източник: NASA / JPL-Caltech / UCLA / MPS / DLR / IDA
Учените отбелязват, че другата разлика е, че тези въглеродни хондрити имат общо съдържание на вода от 15% до 20%, докато съдържанието на вода на Церера е около 30%.
Проучването показва също, че дневните температури на повърхността на Церера варират от 180 до 240 Келвина. Максималните температури са измерени в екваториалната област. Температурите в и близо до екватора обикновено са твърде високи, за да се задържи лед на повърхността дълго време, но авторите коментират, че данните от следващата орбита Dawn ще разкрият повече подробности.
Считано от тази седмица, Dawn е достигнал крайната си орбитална височина спрямо Церера, около 385 км от повърхността на планетата джудже. В средата на декември, Dawn ще започне наблюдения от тази орбита, включително ще направи снимки с резолюция от 35 метра на пиксел.
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари