Преди около 460 милиона години морски скорпиони с размер на възрастен човек са плували из праисторическите води, които са покривали територията на съвременния щат Айова. Те най-вероятно са вечеряли с миди и тънки, подобни на змиорки, създания, сочат резултатите от ново изследване.
Древните морски скорпиони са евриптериди (eurypterids) - тип ракообразни, които са близкородствени до съвременните паякообразни и т.нар. "подковообразни" раци (horseshoe crabs).
Откритите поне 20 екземпляра са по-стари с около 9 милиона години от всички открити досега фосили на евриптериди, съобщава ръководителят на екипа Джеймс Леймсдел (James Lamsdell), постдокторант по палеонтология в Йейлския университет.
Находките съдържат също най-големите известни евриптериди от периода Ордовик, който започва преди приблизително 488 милиона години и продължава до преди 443,7 милиона години. Морските създания са били дълги около 1,7 метра (снимки на предполагаемия начин, по който са изглеждали древните създания може да видите ТУК).
Изследователите нарекли новоктирития вид Pentecopterus decorahensi, по името на гръцките бойни кораби (penteconter) и гръцката дума за крила (pterus) от големи крайници, с които създанията са плували. Името на вида включва също и името на града Декора в щата Айова, където са били открити фосилите. Морските скорпиони най-вероятно са стояли на върха на хранителната си верига.
Най-точния начин, по който можем да опишем тези животни е "изключително странни," разказва Леймсдел. "Дълго време не бях сигурен, че става дума за един вид, тъй като имаше толкова много странности покрай него."
Крайници-гребла
Анализът показал, че P. decorahensis имал специализирани крайници, които се развивали с възрастта. Задните крайници са били с форма на лопатка със стави, които изглеждат заключени, което предполага, че хищникът ги е използвал като гребла, за да плува или да копае, съобщават учените.
Втория и третия чифт крайници вероятно са били насочени напред, което предполага, че са помагали на древното ракообразно да улавя плячката си. Освен това, трите задни чифта крайници са по-къси от предните, което показва, че P. decorahensis се е движел на шест крака вместо на осем.
Тази схема показва подвижни и фиксирани шипове. Мащабната линия се равнява на 1 cm. Снимка: James Landell
Любопитно е че младите индивиди имали различни членчета по краката си от възратните.
"Изглежда сякаш младите са се държали по-скоро като подкововидни раци, движейки се по дъното и ровейки в тинята, като се хранели с червеи или каквото успеели да намерят. С възрастта техните задни крака се смалявали и това е помогнало на евриптеридите да поддържат баланс по време на плуване. Предните крака пък нараствали, заедно с острите шипове по тях, които те може би са използвали, за да улавят по-голяма плячка, " твърди Леймсдел.
Както и други ракообразни, P. decorahensis вероятно е сменял кожата си, докато е растял. Учените спекулират, че евриптеридите линеели масово на големи групи, тъй като "големи количества сменени кожи са открити на различни места," отбелязват учените в изследването си. Може би открития образец в Айова представлява сменена кожа, смятат те.
Но дори да е така, фосилите са изключително детайлни, заедно с люспи и твърди четинки, които някога покривали животните. Например, задните им крака са били покрити с гъсти четинки. Подковообразните раци имат подобни четинки, които увеличават повърхността на лопатките им докато плуват, но по-малките четинки при P. decorahensis предполагат, че те са имали по-скоро сетивна роля, смятат учените.
На мястото на паднал метеорит
Фосилите били открити в горната част на течението на река Айова по време на картиране на района. Те се намирали на дъното на кратер, получен при падането на метеорит, останал от времето, когато планетата ни е била бомбардирана от такива обекти преди около 470 милиона години, посочва Леймсдел. Т.нар. "метеорен дъжд по време на периода Ордовик" оставил редица кратери на територията на съвременен САЩ, като това се е случило няколко милиона години преди периода, на който били датирани фосилите.
Учените открили повече от 150 фосилни фрагмента на мястото представляващо 27-метрово образувание в североизточна Айова, известно като Winneshiek Shale. Фосилите са добре запазени и позволяват да се отделят от скалата и да се изследват под микроскоп. 
Фосилите били открити от Iowa Geological Survey в рамките на проект за картиране на река Айова. Изследователите в последствие открили поне 20 предствителя на P. decorahensis и трябвало да изградят дига на реката, за да могат да изолират находките. Снимка: Iowa Geological Survey
"Наистина изглежда като животно, което току що е сменило своята обвивка," разказва Леймсдел. "Никога не съм виждал такова нещо."
"Тези открития са изключително вълнуващи," смята Рой Плотник (Roy Plotnick), професор по палеонтология към Университета в Илинойс, който не е участвал в откритието. "Да намериш нещо толкова добре запазено е нещо наистина изумително, особено като се вземе предвид колко е старо животното и все пак има характеристики на доста по-модерни форми. Това показва, че някъде в по-старите скали би трябвало да има дори още по-стари видове за откриване".
Откритието е публикувано на 31ви август в списанието BMC Evolutionary Biology.
Източник: Live Science
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари