Какъв е смисълът да стигнем до Плутон

Предполагам, всеки от вас, освен ако не живее напълно потопен в света на най-ниското ниво на битовизъм или паралелната реалност на телевизонни сериали и реалити шоута, е разбрал, научил или поне подочул с едно ухо за поредния грандиозен успех на човешката мисъл и инженерен гений – изследването на най-отдалечената (макар и бивша) планета от Слънчевата система – Плутон.

Някои следят информацията с вълнение, други са безразлични, трети с досада реагират на потока информация, който се лее тия дни, четвърти питат „какъв е смисълът да се харчат пари за глупости, след като още не сме си оправили проблемите на Земята“... Но всеки, освен ако не е от споменатата в началото категория е научил за събитието.

Успехът на мисията е потвърден – тази сутрин са получени първите сигнали от космическата сонда, които свидетелстват, че всичко е минало безаварийно. Не знам, колко хора си дават сметка, колко много трудности са преодолени, за да се случи това. Един малък апарат, с недостатъчно мощен енергиен източни, за да работят всички инструменти на борда едновременно, а трябва да се включват последователно, без връзка със Земята в решителния момент да прелети над 6 милиарда километра, да премине на достатъчно разстояние, хем да могат да се правят точни изследвания, хем да бъде относително безопасно за него, да се насочи в правилната посока, за да не заснеме пустия Космос, а желаната цел... Много е писано за проблемите около мисията, още много информация ще бъде предоставена, който се интересува, ще я намери.

Поводът за тази статия е един филм на National Geographic - „Мисия Плутон“, който гледах снощи. Филмът дава много интересна информация за историята на мисията. Съществен момент беше, че няколко години след изстрелването на сондата, все още не е била ясна точната орбита на Плутон. В миналото не са се правели много точни наблюдения на тази планета, по-точни измервания има чак от 90-те години на 20-и век. Тези измервания не са достатъчни за да се определи точната орбита, а всяка малка грешка може да доведе до отклонение от хиляди километри. Екипът отчаяно търсел решение, докато не се натъкнал в обсерваторията Лоуел (Lowell Observatory) - същата, в която Клайд Томбо открил Плутон, друг астроном - Карл Ото Лампланд (Carl Otto Lampland) в продължение на близо двадесет години направил много прецизни снимки на малката планета, благодарение на които успели да изчислят точната орбита. И ето – успехът е налице.

Кадър от филма на  National Geographic - „Мисия Плутон“

Да, така работи науката. Изследвания, явно сметнати за излишни навремето, но за щастие запазени, след повече от половин век се оказват много полезни. Така е при всички изследвания и изобретения. Всяко едно е базирано на работата на много учени по различно време.

Много хора казват – да се спрат ненужните изследвания, да се финансират само престижните, без да осъзнават колко глупаво и опасно е това привидно разумно решение. Науката не работи, както повечето неизкушени от нея си представят – сядаме и измисляме нещо. За да достигнем това, което търсим, трябва да стъпим на раменете на страшно много хора.

Великият Капица мразеше изкуственото деление на науката на „фундаментална“ и „приложна“. Казваше: „Няма фундаментална и приложна наука, а наука и приложение на науката.“ Уви, хора, нямащи идеи, как работи науката се опитват да наложат изкуствени критерии, за да я делят на „нужна“ и „ненужна“...

Много учени са правили да речем „сухи“ изследвания на оптичните свойства на различни полупроводници и полимери с различни примеси, докато се получат дисплеи за електронни устройства, които дават ясно изображение на слънчева светлина и не се повреждат от нея. Който си спомня, как се „разтичаха“ дисплеите на калкулаторите на слънце в миналото, ще разбере, за какво говоря. Някой „оръфан“ учен дни наред измервал устойчивостта на удар на стъкла за очила при легиране с различни материали. Изследванията се оказали полезни за стъкла на апарати, работещи при екстремални условия (не че здравината на очилата ви не е важна, за да оцелеят очите ви при инцидент). И така, това изброяване може да продължи неограничено. Въпросът е, че за да се направи нещо, необходим е трудът на много хора, често работили някога по съвсем други проблеми. Единствено трудно е да се намери нужната информация. Може да съществува, но да бъде пропусната. В случая с New Horizons изследователите са имали късмет, да намерят навреме необходимите, но забравени за дълго изследвания.

С развитието на електронните архиви и цифрофизирането на информацията, достъпът до нужните данни ще става все по-лесен. Като споменавам електронните архиви се сещам, че откривателят на електрона, Томпсън (J. J. Thomson) е мислел, че откритието му няма да има практическа стойност. Хмм, погледнете само устройството, на което четете тази статия. Впрочем същото е мислел и Айнщайн за прословутата си формула за връзката между масата и енергията. Историята бързо ги е опровергала.

Кадър от филма на National Geographic - „Мисия Плутон“

Погледнете още веднъж устройството, с помощта на което четете в момента. Независимо дали десктоп, лаптоп, смартфон или таблет. Или кой знае какво още чудо на техниката. На него, на видно място е отпечатано името на фирмата-производител. Но не мислете, че единствено специалисти от тази фирма са хората, благодарение на които го държите в ръцете си. Зад него стои трудът на безброй хора от последните повече от век и половина. Повечето от които въобще не са предполагали, че резултатите от усилията им ще намерят място в такова, немислимо за времето си устройство. Зад удобствата и улесненията, които ползваме в ежедневието и почти не забелязваме стоят денонощия измервания, забъркване на смеси, наблюдения... И изчисления. Преди компютрите, неща, които днес се смятат за часове или дни са отнемали месеци и години за изчисления.

И ето, един човек преди повече от 60 години, нощ след нощ е снимал едно малко небесно тяло, отдалечено на милиарди километри. Информация, сметната от съвременниците му за ненужна – кого го интересува някаква дребна прашинка нейде невъобразимо далече. Нито можем да я стигнем, нито да я видим подробно, нито има стопанско значение. Благодарение на труда му днес стана възможно Човечеството да доведе свой пратеник до това невъобразимо далечно небесно тяло, който да събере информация за началото, за първичния състав на онзи облак от прах – остатък от загинали звезди, който е дал началото на нова звездна система - нашата Слънчева система, в която се е зародил разумът, призован да я опознае.

Още по темата

15/07/2015

Космос

Защо Плутон вече не е планета?

15/07/2015

Космос

Едно пътуване в историята към "подземния" свят на Плутон в снимки

09/06/2015

Скептик

Гафовете на "Научни чудеса на България"