Знаете ли, че вкусови рецептори има не само на езика в устата ни, а в сърцето и дори в тестисите? Какво представляват вкусовите рецептори и защо някои от нас не понасят някои храни? Колко от вас намират броколито за горчиво, а кориандърът има вкус на сапун? Ще се запознаете с генетичните вариации, които определят някои вкусови възприятия. Освен това, ще пробвате така поляризиращия натриев глутамат. Ще разберете и защо ягодите не са толкова сладки, ако ни е запушен носът. Ще дегустирате желирани бонбони и вино с вкус на пуканки (второто ще изисква самоотверженото участие на някой родител). И разбира се, с Явор Денчев и екипа на ДНК – Детски научен клас ще поговорите за лютото – вкус, топлина или болка – и защо млякото ни спасява най-добре.

На кръстопътя на биологията, физиката и инженерството, органът върху чип е нововъзникваща технология, която имитира добре човешките органи в лабораториите. С размерите на USB памет, тези микроустройства позволяват на изследователите и клиницистите да моделират по-добре човешкото здраве и болести. Впуснете се в бъдещето с младия френски изследовател Александър Грасар от Института Пастьор.

Биографичният филм за Мария Склодовска-Кюри (в ролята: Каролина Грушка) разказва за живота на нобеловата лауреатка в периода 1903-1911 г. Ето какво казва режисьорката на филма Мари Ноел: „Бих искала този филм да покаже жена от плът и кръв, невидима зад монументалната фасада. Полякиня, която трябва да напусне любимата си родина, за да се посвети на науката; човек, разкъсван от противоречия и дилеми, но никога не губещ от поглед целта. Целта ми е да запозная зрителите с непознатото досега човешко лице на тази героиня.

Какво е геном и как може да го изследваме? Каква информация получаваме за нашето здраве, болести и произход? Какво представлява проектът „Геномът на Европа” и какво е участието на България в него? Как нашият геном може да бъде в полза на обществото? Отговорите на тези и още много въпроси ще научим от Цветана Керелска.

Пандемията от Ковид-19 и грипните епидемии показват ясно, че имунният отговор се развива различно при всеки индивид и зависи от неговото здравословно състояние – включително от режима на хранене и физическа активност, хронични заболявания и прилагана терапия. Респираторните вируси предизвикват локална инфекция в белия дроб, като при повечето хора, тя протича леко, защото се развива адекватен имунен отговор.

Ние описваме изчислителен подход за проектиране на алостерични рибозими, задействани от олигонуклеотиди. Четири универсални типа РНК превключватели, притежаващи Булеви логически функции И, ИЛИ, ДА и НЕ, бяха създадени в модулна форма, което позволява специфичността на лиганда да бъде променяна, без да се променя каталитичното ядро на рибозима.

Ядрената авария в Чернобил през 1986 г. оказа голямо влияние върху горската екосистема в Централна Европа. Докато радиоактивното съдържание в елените и сърните очаквано намаляха с течение на времето, измерените нива на радиоактивност в месото на дивата свиня и до днес остават изненадващо високи. Разберете за този парадокс и какво да очакваме занапред от австрийския професор по радиохимия и физична радиоекология, проф. д-р Георг Щайнхаузер.

Чудили ли сте се защо фурните и котлоните имат степени, а не просто копче за включено/изключено? Питали ли сте се как да изпържите перфектните пържени картофки? Защо някои гозби са аламинути, а други се готвят от днес за утре? Какво изобщо е Су Ви? Защо във фурната винаги трябва да се бърка със защитни ръкавици? Физикът д-р Стефан Николов ще ни разкаже за част от науката на готвенето. Няма да има храна, но ще има забавни (и само малко опасни) опити.

Как започва всичко за всеки от нас? Нашето индивидуално пътешествие през света има своите общи спирки, без които не би могло да се осъществи. Можем ли да променим дестинацията на някои от тях? Какво означава изкуствена утроба и как това може да повлия на нас, на света и на бъдещето? Молекулярният биолог от Софийския университет д-р Петър Ефтимов, чиито интереси в областта на ембриологията са се превърнали в професия, ще ви впечатли с увлекателния разказ за всеки от нашите животи.

Повече от 45 хил. години кучетата са неразделна част от нашия бит – от асистенти при лов до източници на щастие. Дългата ни връзка с тях води до много анатомични и физиологични промени, в резултат на които ние имаме изградена двупосочна връзка с тях, сходна само с тази между родител е дете. Но как се е случило това и какво означава? Наистина ли ни обича кучето и дали изпълнява командите, само защото очаква награда? И дали другите животни са така?