Краят на 4-то хилядолетие пр. н. е. е ключов период в египетската история, който е началото на политическото обединение в целия Египет, което в крайна сметка води до формирането на египетската държава от първия фараон, Нармер, около 3100 г. пр. н. е.

Малко се знае обаче за това как е протекъл този ключов процес в праисторията.

"Формирането на държавата в древен Египет и процесите, довели до него, все още са трудни за осмисляне", заявява авторът на изследването, д-р Дориан Ванхюле (Dorian Vanhulle) от музея "Малгре-Тут" (Malgré-Tout).

"Скалното изкуство в долината на Долен Нил има потенциала да помогне за идентифицирането и анализа на най-ранните форми на политическа власт в този регион и как ландшафтът е бил използван за изразяване и консолидиране на властта. Броят на съответните примери обаче е ограничен."

Затова изследователите смятат, че това петроглифно изображение, показващо може би ранен пример за представител на египетския политически елит, е щастлива находка, която може да даде повече информация.

Изображението е добре запазено и изглежда представя богато украсена лодка, влачена от пет фигури. Изправена фигура задвижва лодката с гребло, докато друга фигура остава седнала върху конструкция, която се интерпретира като паланкин.

Илюстрация на скалната рисунка. Кредит: Dorian Vanhulle, AKAP

"Лодките са сред най-честите мотиви в египетската иконография", разказва д-р Ванхул. "По време на преддинастичния и протодинастичния период (ок. 4500–3085 г. пр.н.е.), периодите, които предвещават Египетската цивилизация на фараоните, лодките са повсеместни и са обвързани със сложни идеологически и символични значения."

За да определи кога датира това пано, д-р Ванхул сравнява петроглифа с други примери за изображения на лодки от предфараонската епоха. Неговите открития са публикувани в списание Antiquity.

Чрез това сравнение той успява да се обоснове, че скалната рисунка е създадено по време на прехода от протодинастичния към раннодинастичния период. Това е времето, през което египетската държава се е формирала за първи път, векове преди първите пирамиди.

Важно е да се отбележи, че паното изглежда има силни стилистични и иконографски сходства с официалните изображения, създадени в края на Протодинастичния период, до управлението на Нармер. Например седналата фигура има удължена брадичка, която може да представлява изкуствена брада, каквито са започнали да носят египетските фараони от Първата династия.

Това предполага, че седналата фигура е била член на управляващата класа в зората на Първата династия.

Освен това, високото качество на изображението предполага, че е поръчано от ранен политически фактор в Египет, което предполага, че скалното изкуство е било ключов метод, чрез който ранните египетски елити са съобщавали за своята власт.

Паното, гравиранo с изображение на лодка, поддържаща човешка фигура върху конструкция, подобна на паланкин. Кредит: Dorian Vanhulle, AKAP

Това има значителни последици за разбирането ни за произхода на египетската държава.

"Скалната плоча е важно допълнение към съществуващата сбирка от гравюри, което може да ни помогне да разберем по-добре ролята на скалното изкуство в ключовите събития, довели до формирането на египетската държава", обяснява д-р Ванхул. "Скалните композиции са били инструмент, с който властите са общували, маркирайки пейзажа и утвърждавайки властта си."

Това също така показва важността на възможно най-бързото документиране на скалното изкуство .

"Ландшафтът на долината и нейните пустинни покрайнини в момента е непоправимо променен, наред с други заплахи, от миннодобивната дейност", заключава д-р Ванхул. "Неотложността на провеждането на спасителни мисии като тази, довела до откриването на обсъждания панел, не може да бъде подценявана."

Справка: Dorian Vanhulle et al, An early ruler etched in stone? A rock art panel from the west bank of Aswan (Egypt), Antiquity (2025). doi.org/10.15184/aqy.2025.60

Източник: Rock art hints at the origins of Egyptian kings, Antiquity

• Юни 2025 г. е третият най-топъл юни в света, като средната температура е била с 1,3°C над прединдустриалната норма.
• В последните 24 месеца едва 3 от тях са били под прага от 1,5°C, заложен в Парижкото споразумение.
• Температурата на морската вода е сред най-високите, регистрирани досега – особено в Западното Средиземноморие, където отклоненията от нормата достигат до 5°C.
• В Европа, юни е петият най-топъл в историята, но най-горещият досега в Западна Европа. В Португалия е отчетена максимална температура от 48°C, а във Великобритания – това е най-топлият юни от 1884 г. насам.
• В България юни прилича на типичния юли. Това е един от най-сухите юни за последните 100 години, с нулеви валежи в отделни станции. София отчита втория най-горещ юни, след този през 2024 г.
• Налице е сериозен риск от воден режим, горски пожари, като сухото и горещо ще продължи.
• Всеки един ден от 10 до 30 юни площта на леда в Арктика е рекордно ниска.

През последните седмици вниманието ни е насочено към продължителното опасно горещо и сухо време в страната ни. Екстремумите не са само у нас, тъй като юни 2025 г. е третият най-топъл юни в света в историята на наблюденията според Европейската служба за изменение на климата Коперник. 

Средната температура на въздуха се оценява на 16,46 °C, което е с 0,47 °C над средномесечната температура за юни за периода 1991-2020 г. Месецът е с 0,20°C по-студен от рекордния юни 2024 г. и с 0,06 °C по-хладен от юни 2023 г., който е вторият най-топъл.

Спрямо нормата за месеца за прединдустриалния период (1850-1900 г.), юни е бил с 1,30 °C по-топъл (Фиг. 1). Това е втори пореден месец, за който глобалната температура е под заложения в Парижкото споразумение праг от 1,5 °C. От агенцията обаче отбелязват, че това е едва третият месец през последните 24, в който температурата е под този праг. 

^{Фигура 1. Графика на температурните отклонения от нормата (аномалии) в света за юни 2025 г. и всички години от 1940 г. Източник: Агенция Коперник / C3S.}

Не бива да бъркаме спада в температурната аномалия (отклонение от нормата) от последните месеци с охлаждане на климата, тъй като общата тенденция от последните години и десетилетия е на затопляне. 

Факт е, че пикът на световната температура през последните 2 години отчасти е причинен от явлението Ел Ниньо, при което температурата на морската вода около Екватора в Тихия океан е по-топла от обичайното. А сега, след като явлението е отминало преди няколко месеца, се вижда и известен спад в световната температурна аномалия. Въпреки това, изминалите месеци са сред най-топлите в историята. А ако погледнем назад през последните 10 години, световната температура, преди тази двугодишна рекордна серия, е била над прага от 1,5°C, само за 5 месеца (януари-март 2016 г. и януари-февруари 2020 г.). А по-рано това никога не се е случвало, независимо от наличието на Ел Ниньо.

Ако разгледаме последния 12-месечен период (юли 2024 – юни 2025 г.), ще видим, че той е бил с 0,67°C по-топъл спрямо нормата, което е само 0,09 °C под рекордното отклонение от 0,76 °C, регистрирано за всеки от трите 12-месечни периода, приключващи през юни, юли и август 2024 г (съответно юли 2023 – юни 2024 г., август 2023 – юли 2024 г. и септември 2023 – август 2024 г.). Температурните аномалии в момента и през последните 2 години са много по-високи от предишните пикови 12-месечни средни стойности от 0,46 °C над нормата за 1991-2020 г., достигнати през 2015/2016 г. и 2019/2020 г.

Морската вода 

^{Фигура 2. Аномалиите и екстремуми на температурата на морската вода през юни. Източник: Агенция Коперник / C3S.}

Регистрирахме третата най-висока средна температура за юни на повърхностния воден слой на океана извън полярните ширини. Средната стойност е била 20,72 °C и е с 0,36 °C по-висока спрямо нормата. Това е с 0,13 °C по-ниска стойност от тази през юни 2024 г. и с 0,09 °C по-ниска от 2023 г.

От март 2023 г. насам през повечето дни температурата на морската вода е по-топла от когато и да е било преди това. През изминалия месец в обширни райони от океаните температурата на водата за месеца е била рекордно топла (Фиг. 2). 

^{Фигура 3. Аномалиите на температурата на морската вода около Европа на 30 юни 2025 г. Източник: Агенция Коперник / C3S.}

В по-голямата част от Западното Средиземноморие температурата на водата през юни е рекордно висока, като тя е с 4 °C над нормата и надминава рекорда за най-висока месечна аномалия от юли 2023 г. Особено забележителни са условията на 30 юни, когато в Лионския залив и Лигурско море средната температура на водата е над 28 °C, което е с над 5 °C по-топло от нормалното.
Температурата на морската вода в екваториалната част на Западния Тих океан продължава да е около нормата, което съответства на неутрални условия (липса на наличие на Ел Ниньо или Ла Ниня). Според прогнозите на водещи агенции като НОАА, през следващите месеци тези условия ще се задържат, като към края на годината нараства вероятността за връщане към Ла Ниня (студена аномалия на водата), докато Ел Ниньо е почти изключено.

Ледът в Арктика е близо до рекорда

Средната месечна площ на морския лед в Арктика през юни 2025 г. е 10,7 млн. км², което е с 0,7 млн. км² (около 6%) под нормата за 1991-2020 г. за юни. Това е втората най-малка регистрирана площ за месеца и едва с 0,2 % над рекордното ниско равнище, отчетено през 2016 г. (Фиг .4). Тази година площта на леда е значително по-ниска от последните 4 години. През всеки отделен ден от 10 юни нататък площта на леда е рекордно малка за 47-те години на спътникови наблюдения за този месец. Юни завършва с дневна площ от 9,6 млн. км², което е най-малката регистрирана площ на тази дата.

^{Фигура 4. Дневна площ на морския лед в света от 1978 г. насам спрямо средното за 1991-2020. Източник: Агенция Коперник / C3S.}

Тенденция на намаляване на морския лед през последните години се наблюдава и за района около Антарктида. През юни средната площ на морския лед в района е 12,6 млн. км², което е с около 9% под нормата. Това е третата най-малка наблюдавана площ след 2023 и 2024 г. и е близо до аномалиите, регистрирани през 2019 и 2022 г. . 

Къде по света има рекорди?

По света месецът е по-топъл от нормалното в по-голяма част от Европа, Съединените щати, Северна Канада, Централна Азия и Китай (Фиг. 5).

^{Фигура 5. Карта на температурните отклонения от нормата (аномалии) в света за юни 2025 г. Източник: Агенция Коперник / C3S.}

В китайските райони Дзянхуай и Дзяннан са поставени температурни рекорди. В Япония е регистриран най-топлият юни, както и в много градове в Корея. По данни на Японската метеорологична агенция изминалият месец в страната е най-топлият от началото на наблюденията през 1898 г., с 2,34 °C по-висока температура от нормалното. Забележителен е фактът, че предишният рекорд за юни от преди 5 години е надминат с цял градус. В центъра на Токио са отчетени рекордните 13 дена, през които максималната температурата е била около и над 30 °C.

В Африка, Южна Америка и Австралия има области с по-топли и по-хладни от средното условия. Забележителни застудявания настъпват към края на месеца в южната част на Южна Америка, включително в Аржентина, Чили, Парагвай и Уругвай, където нахлуването на студен въздух от Антарктида води до рекордно ниски температури в Аржентина и Чили. В Индия също е по-студено от средното. 

Научният колектив Climameter извършва атрибутивно проучване за горещата вълна в Източен САЩ на 24-и и 25-и юни и установява, че температурата за този тип явление за района е станала с 1,5 °C по-висока от преди и че това се дължи почти изцяло на човешката дейност.

Рекордна жега в Западна и Централна Европа 

Средната температура над Европа е 18,46 °C, което е с 1,10°C над нормата и прави месеца петия най-топъл юни в историята.

^{Фигура 5. Ляво – Карта на температурните отклонения от нормата (аномалии) в Европа за юни 2025 г. Дясно – температурните аномалии в Западна Европа за месец юни за периода 1979-2025 г. Източник: Агенция Коперник / C3S.}

В Западна и Централна Европа температурата на въздуха е по-висока от средната (Фиг. 5), като в Западна е регистриран най-топлият юни в историята, със средна температура от 20,49 °C, което е с 2,81 °C над нормата. Температурата за този юни надминава предишния юнски рекорд (само с 0,06 °C), поставен през 2003 г. (20,43 °C). Известно е, че в следствие на горещата вълна от 2003 г. в Западна Европа загиват десетки хиляди души.

Две интензивни горещи вълни в средата и края на месеца засягат големи части от Западна и Южна Европа. На места температурите надхвърлят 38 °C, което съответства на „много силен топлинен стрес“ (Фиг. 6). В някои части на Португалия температурите достигнат до около 48 °C, което означава „екстремен топлинен стрес“ и се доближава до рекорда за Европа от 48,8 °C в Сицилия през 2021 г. 

^{Фигура 6. Карта на максималното регистрирано нива на топлинен стрес в Европа за юни 2025 г. Източник: Агенция Коперник / C3S}

Във Франция е отчетен вторият най-топъл юни в историята, в Испания – най-топлият от 64 г. насам, а в Англия – най-топлият в наблюденията за цялата страна, започнали през 1884 г.

В Европа повече от 75% от най-големите градове са регистрирали положителни температурни аномалии (Фиг. 7). Значително по-топло от нормалното е в Рим  – с 3,7 °C, а в Париж  – с 3,5 °C.

^{Фигура 7. Температурните отклонения от нормата (аномалии) за месец юни 2025 г. за различните европейски столици. София е оградена в червено. Източник: Climatebook.gr.}

Без изненада, Западна и Южна Европа са с по-малко валежи от обичайното. Сухо е и в районите на Южна Скандинавия, както и в части от Западна Русия. Поставени са нови локални рекорди за недостиг на валеж, например в Босна и Херцеговина, а в Словения е отбелязан най-сухият юни от 1950 г. насам. 

Дефицитът на почвена влага е най-силно изразен е в Северозападна Франция, южната част на Обединеното кралство, полуостровна Италия, Балканите и северозападна Турция. Недостигът на вода е засегнал производителността на културите в регионите на Източна Европа, а сухите и горещи условия са благоприятствали също така възникването на горски пожари в Португалия и Турция, наред с други региони.

Въпреки това през юни Исландия, Ирландия, северната част на Обединеното кралство, Дания и голяма част от Феноскандия, балтийските държави, Беларус и част от Украйна и Русия са по-влажни от средното. Рекордни суми на месечен валеж е отчетено в станция в Шотландия, а Ирландия регистрира най-валежния си юни от 2022 г. насам. Други региони, включително Италия, преживяват отделни екстремни валежи, довели до внезапни наводнения, въпреки преобладаващото сухо време.

Климатичните промени увеличават честотата и интензивността на горещите вълни в Европа
Научната мрежа World Weather Attribution (WWA) анализира горещата вълна в Англия за периода 19-21 юни в свое атрибутивно проучване. Установени са няколко извода. При сегашния климат преминаването на прага на гореща вълна (максимална температура над 28 °C) през юни за Югоизточна Англия се очаква веднъж на 5 години (20% вероятност) докато преди хората да затоплят атмосферата, вероятността за това е била едва около 2%. Това означава, че такова събитие е щяло да се случи веднъж на 50 години. А освен, че е станала 10 пъти по-честа, горещата вълна от тази година е с 2 °C до 4 °C по-топла поради изменението на климата. Най-високата измерена температура през периода е била 32 °C, което в резултат на климатичните промени е станало 100 пъти по-вероятно, преди шансът за такова събитие е била едва 1:2500. Това доказва, че най-бързо нараства вероятността именно за най-интензивните събития.
Друг анализ, изготвен от Climameter, установява, че по време на горещата вълна в Западна Европа между 20 и 22 юни температурите са били с 2,5 °C по-високи и е имало с около 2 мм на ден по-малко валеж, спрямо сходни явления в миналото. Явлението е рядко, но не безпрецедентно, а наблюдаваните промени се дължат почти изцяло на човешкия фактор.

В България: юни като юли

Горещото и сухо време не подмина и нашата страна, като температурите през юни са значително над обичайните, макар и не чак толкова, колкото през миналата година. Въпреки това за пореден път условията през месеца бяха като тези, с които сме свикнали през месец юли. 

По данни на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), средните месечни температури за месеца в равнинната част от страната са между 19,0 °C и 25,5 °C и имат отклонение от климатичната норма между 0,1 °C и 3,5 °C. Този юни е по-малко топъл от рекордно топлия юни 2024 г., но е много по-топъл от юни 2023 г. Най-високата измерена температура за страна е 40,6 °C на 26 юни в гр. Лом. 

За сметка на това, най-високата температура в София е 35,3 °C на 27 юни. Юни е вторият най-топъл в София, като отстъпва само на миналогодишния. 

Юни е един от най-сухите месеци юни за последните 100 години. 

Юнските валежи в повечето райони на страната са далеч под нормата – в станции като нос Калиакра и Елхово те напълно отсъстват, а в други достигат най-много до половината от обичайните стойности. Все пак, не липсват и характерните за периода краткотрайни интензивни валежи. В София месечната сума на валежа е 33 мм, което е под половината от нормата за месеца. Към края на месеца, около 27–29 юни, в голяма част от страната има валежи и гръмотевични бури, на места с градушки.

Засушаването в страната, което продължава и в началото на юли, ни поставя пред риск от воден режим, пресъхване на реки и водни басейни, като пресъхването на езерото Сребърна. Наложи се прехвърляне на вода от р. Дунав за оцеляване на местните видове. Тревога буди и фактът, че лятото далеч не е приключило и остават още поне 2 месеца с най-вероятно горещо и сухо време, включително и според сезонната прогноза на НИМХ. Това силно ще обостри досегашните проблеми, като безводие, пожари и рискове за здравето.

*Публикацията е част от поредица, която прави обзор на метеорологичните и климатичните условия на световно, регионално и локално ниво. Ежемесечните публикации излизат в рамките на следващия календарен месец и са базирани основно на обзора на Европейската служба за изменение на климата Коперник (C3S) за предходния месец.

В публикацията са използвани материали от:

1. https://climate.copernicus.eu/copernicus-third-warmest-june-globally-heatwaves-europe-amid-temperature-extremes-across-both 
2. https://climate.copernicus.eu/surface-air-temperature-june-2025 
3. https://climate.copernicus.eu/precipitation-relative-humidity-and-soil-moisture-june-2025 
4. https://climate.copernicus.eu/sea-ice-cover-june-2025 
5. https://www.cpc.ncep.noaa.gov/products/analysis_monitoring/lanina/enso_evolution-status-fcsts-web.pdf 
6. https://www3.nhk.or.jp/nhkworld/en/news/20250701_27/ 
7. https://climatebook.gr/iounios-2025-o-3os-thermoteros-pagkosmios-megales-thetikes-apokliseis-stin-dytiki-amp-kentriki-evropi/ 
8. https://www.climameter.org/20250623-25-eastern-usa-heatwave 
9. https://wmo.int/news/media-centre/wmo-confirms-verification-of-new-continental-european-temperature-record 
10. https://www.worldweatherattribution.org/climate-change-turns-warm-summer-days-in-england-into-health-threat/ 
11. https://www.climameter.org/20250620-22-western-european-heatwave 
12. https://www.bta.bg/bg/news/lik/921112-tazgodishniyat-yuni-e-edin-ot-nay-suhite-za-poslednite-100-godini-saobshtavat-u 
13. https://www.stringmeteo.com/synop/index.php 

Източник: Юни е най-горещ в Западна Европа и трети в света, Климатека

Авторът Николай Петков е завършил е магистратура специалност „Метеорология“ във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“. Магистърската му теза е на тема „Климатични индекси – анализ на климата над Югоизточна Европа в близкото минало и настоящето“. Работи в екологично сдружение „За Земята“ като експерт и координатор. В момента следва магистратура специалност „Интегрирани науки за климатичната система” в университета в Хамбург в Германия.

Накратко резултатите

• Отсяти са 23 съставки:  От 318 варианта, само за 23 съставки за грижа за кожата е постигнат силен консенсус сред 62 експерти по козметична дерматология за третиране на седем често срещани кожни проблеми.
• Ретиноидите оглавяват списъка:  Ретиноидите (производни на витамин А) се препоръчват за най-широк спектър от проблеми - фини линии, акне, тъмни петна, разширени пори и мазна кожа.
• Слънцезащитните продукти не подлежат на обсъждане:  Почти всеки дерматолог смята, че ежедневната употреба на минерални или химически слънцезащитни продукти е най-добрият начин за предотвратяване на стареенето на кожата и зачервяването.
• Модерните съставки не издържаха проверката:  Модните пептиди и ензими за възстановяване на ДНК не попадат в окончателния списък, което показва, че рекламата не винаги съответства на науката.

Проучване, ръководено от Северозападния университет в САЩ, публикувано в Journal of the American Academy of Dermatology, след анкета 62 водещи експерти по козметична дерматология в 43 институции, дава експертна препоръка за третиране на най-разпространените кожни проблеми и разсейва някои заблуди. От 318 възможни съставки за грижа за кожата, само 23 са получили одобрение от водещите американски дерматологи за лечение на седем често срещани проблема.

Ретиноидите царуват в грижата за кожата

Най-големият победител не е нещо екзотично или ново: това са ретиноидите, производните на витамин А, които дерматолозите препоръчват от десетилетия. Тези съставки са получили одобрение за лечение на пет от седем кожни проблема, включително фини линии, акне, тъмни петна, разширени пори и мазна кожа. Над 96% от дерматолозите препоръчват ретиноиди за борба със стареенето, лечение на акне и тъмни петна.

Ретиноидите действат, ускорявайки клетъчния обмен и стимулират производството на колаген, което обяснява защо са ефективни при толкова много различни кожни проблеми. Независимо дали става въпрос за третиноин с рецепта или за по-нежен ретинол без рецепта, тези съставки представляват най-близкото до универсално решение за грижа за кожата, което съществува.

"Вашият дерматолог може да ви помогне да намерите правилния ретиноид и правилния режим на дозиране“, заявява пред водещият автор д-р Мурад Алам (Murad Alam), заместник-ръководител на катедрата по дерматология в Медицинския факултет в Северозападния университет. "Почти никой не е алергичен, но много хора прекаляват, използвайки твърде много ретиноиди, въпреки че малко количество, нанесено веднъж или две вечери в седмицата, може да е достатъчно.“

Слънцезащитният крем: най-добрият инструмент за превенция

Почти всеки дерматолог е на мнение, че слънцезащитните продукти са необходими. Минералните слънцезащитни продукти се препоръчват от 96,8% от експертите за предотвратяване на фини линии и бръчки и 95,2% за намаляване на зачервяването. Химическите слънцезащитни продукти също попадат в списъка с 82,3% консенсус като антиейдж кремове.

Този консенсус отразява фундаментална промяна в мисленето за грижата за кожата. Вместо да се фокусират единствено върху отстраняването на съществуващите увреждания, експертите дават приоритет на предотвратяването им. Ежедневната слънцезащита се очертава като най-важната стъпка, която всеки може да предприеме за кожата си.

Какво не попадна в списъка с продукти за грижа за кожата, одобрени от експерти

Подозрително сред препоръките отсъстват много съставки, които доминират в Instagram постовете и скъпите серуми. Ензимите за възстановяване на ДНК, растежните фактори и пептидите – често срещани модерни съставки в маркетинга на луксозна грижа за кожата – не успяват да получат одобрението на експертите въпреки високите си цени и смелите си твърдения.

Много от тези модерни съставки просто нямат солидните клинични доказателства, които дерматолозите изискват, преди да ги препоръчат на пациентите си. Разликата между това, което инфлуенсърите рекламират, и това, което лекарите наистина препоръчват, показва как маркетингът често изпреварва науката в козметичната индустрия.

Отвъд заглавията: Други съставки, подкрепени от експерти

Освен ретиноидите няколко други съставки получават силна подкрепа за специфични проблеми. Бензоил пероксидът получава одобрение от 95,2% от дерматолозите за лечение на акне, докато салициловата киселина има подкрепата от 93,6% за акне и 79% за мазна кожа. Това потвърждава това изпитано средство за борба с акнето, което работи от поколения.

За тъмни петна, хидрохинонът оглавява списъка с 98,4% консенсус, въпреки че по-нови алтернативи като койевата киселина (93,6%) и транексамовата киселина (87,1%) също са включени в класацията. Витамин C получава одобрение както за борба със стареенето на кожата (88,7%), така и за третиране на тъмни петна (87,1%), което подкрепя репутацията му на универсален антиоксидант.

За суха кожа експертите предпочитат не особено екзотични, но ефективни съставки като вазелин (85,5% консенсус), хиалуронова киселина (79%), серамиди (82,1%) и урея (79%). Тези препоръки наблягат на функционалността пред луксозните опаковки – ефективната грижа за кожата не винаги се предлага в елегантни опаковки с премиум цени.

Дерматолозите подхождат към зачервяването както със стратегии за превенция, така и със стратегии за лечение. Освен слънцезащитните продукти, одобрение получават и продукти с рецепта като бримонидин (75,8%) и ивермектин (72,6%), както и неочакван продукт: продукти със зелени нюанси (77,4%), които използват теорията на цветовете за неутрализиране на червените тонове.

За проучването

Методологията на изследването е била стриктна, използвайки структуриран подход, наречен процес на консенсус по Делфи. Изследователите са започнали с 318 съставки от медицинската литература, публикувана между 1990 и 2020 г., след което са накарали експертите да стеснят списъка чрез множество кръгове на оценка. За да направят окончателния избор, поне 70% от дерматолозите е трябвало силно да препоръчат дадена съставка, а не повече от 15% да са категорично неодобрявали употребата ѝ.

Последващ анализ разкрива, че повечето консенсусни съставки са подкрепени от солидни научни доказателства. 44% са подкрепени от висококачествени рандомизирани контролирани проучвания (ниво 1b доказателства), докато други 47% имат клинични проучвания със средно качество (ниво 2b доказателства), подкрепящи употребата им. Само 5,88% нямат публикувани доказателства за препоръчителната им употреба.

Съображенията, свързани с разходите, също са повлияли на някои препоръки. Тъй като повечето козметични процедури не се покриват от здравните застраховки, дерматолозите взеват предвид достъпността, когато правят своя избор. Този практичен подход помага да се обясни защо много утвърдени, често генерични съставки, са постигнали консенсус пред по-нови, по-скъпи алтернативи.

"Повечето от тези съставки сами по себе си не са много скъпи“, казва д-р Алам. "Те обикновено се предлагат в много достъпни продукти, както и в по-скъпи, и потребителите могат да изберат кой е най-подходящ за тях. Същите съставки често ще работят еднакво добре, ако са в достъпен продукт, както и ако са в скъп.“

За потребителите, които се колебаят в избора си на грижа за кожата, тези експертни препоръки предлагат ясен път напред. Вместо да се впускате в най-новата модерна съставка, фокусирайте се върху доказани основи: ретиноиди за множество проблеми, ежедневен слънцезащитен крем за превенция и целенасочени лечения за специфични проблеми. Най-ефективната рутина за грижа за кожата може би вече се намира на рафтовете на аптеките, а не е скрита в луксозни бутици.

Игнорирайки десетилетия на реклама и маркетингов шум, дерматолозите отправят изненадващо просто послание: придържайте се към това, което науката е доказала, че работи. В индустрия, изградена върху обещания за чудеса, истинската революция може би е просто завръщането към основите.

Проучването има своите ограничения, то се основава на експертно мнение, а не на систематичен преглед или мета-анализ на клинични данни. Всички участващи експерти - козметични дерматолози и академични преподаватели - работят в САЩ, което потенциално ограничава обобщаването до други дерматолози или международни практики. Някои съставки може да са били изключени поради съображения за цена, а не поради липса на ефикасност. Хетерогенността на наличните изследователски данни прави систематичния преглед труден.

Изследването е проведено между септември 2023 г. и септември 2024 г., като статията е приета за публикуване през април 2025 г. и е публикувана онлайн през май 2025 г.

Проучването не е получило външно финансиране. По-голямата част от авторите не съобщават за конфликт на интереси, свързан с темата на изследването.

Подчертаваме, че тази статия обобщава резултатите от едно експертно консенсусно проучване. Тя е предназначена само за обща информационна цел и не представлява медицински съвет. Винаги се консултирайте с дерматолог, преди да започнете или промените каквато и да е рутинна грижа за кожата.

Справка: Skincare ingredients recommended by cosmetic dermatologists: A Delphi consensus study; Alvarez, Gabriella V. et al.; Journal of the American Academy of Dermatology, Volume 0, Issue 0; https://www.jaad.org/article/S0190-9622(25)00612-7/abstract 

Източник: Dermatologists Finally Agree: Major Study Reveals The Only Skincare Ingredients That Actually Work, StudyFinds

Изследователи от Университета в Отава разработват нов лазерен преобразувател на енергия, който може да предава електричество до отдалечени райони, дори в най-суровите условия.

В момента устройствата могат да се захранват по оптични системи. Тези системи включват оптичен кабел, който преобразува оптичната енергия в електрическа.

"В традиционните системи за захранване по оптични влакна, по-голямата част от лазерната светлина се губи", отбелязва професор Карин Хинцер (Karin Hinzer) от SUNLAB, едно от водещите изследователски съоръжения за слънчеви клетки в Канада.

"С тези нови устройства, влакното може да бъде много по-дълго", посочва Хинцер.

В сътрудничество с Института Фраунхофер за слънчеви енергийни системи в Германия, изследователи от SUNLAB създават симулационен модел за фотонни преобразуватели на енергия при инфрачервените дължини на вълните, използвани за телекомуникациите.

Фотонните преобразуватели на енергия са устройства, които преобразуват лазерната светлина в електрическа енергия чрез оптичен кабел.

"Изработеното устройство показва драматично подобрение в предаването на мощност и данни на разстояния, по-дълги от един километър, където традиционните системи са нежизнеспособни", разказва първият автор на статията Гавин Форкейд (Gavin Forcade).

Ключът към техните открития е използването на многопреходни преобразуватели. Тези конвертори подреждат множество полупроводникови преходи един след друг.

Полупроводниковият преход е границата, където се срещат положително зареден и отрицателно зареден полупроводник. Този преход контролира потока на електричество, абсорбирайки лазерната светлина и преобразувайки я в електрическа енергия.

Използвайки многопреходния модел, изследователският екип успява да произведе 2 волта електричество в максималната си точка с ефективност над 53%.

В предишни проучвания, еднопреходните преобразуватели, фотонни преобразуватели на мощност само с един слой, са постигнали ефективност до 52,8%, но са произвели само 0,6 волта.

Въпреки че екипът се надява, че тези разработки могат да помогнат за по-надеждни телекомуникационни мрежи, те също така смятат, че може да има и други ползи.

"Това би могло да подобри захранването за високо напрежение и сензорите за наблюдение за интелигентни мрежи без риск от мълнии", коментира Хинцер.

"Това би могло да намали рисковете от искрене в опасни среди и потенциално би могло да предава едновременно енергия и данни към отдалечени устройства на съществуваща оптична инфраструктура."

Изследователите заявяват, че тази технология може да има допълнителни приложения в космоса, захранвайки устройства като дронове, сателити и лунни апарати.

Справка: Forcade, Gavin P. et al. Cell Reports Physical Science, Volume 6, Issue 6, 102610; DOI: 10.1016/j.xcrp.2025.102610

Източник: Scientists closer to efficiently powering phones with a laser, Сosmos magazine

"Мехурите на Ферми са огромни структури от горещ газ, които се простират над и под диска на Млечния път, достигайки около 25 000 светлинни години във всяка посока от центъра на галактиката – обхващайки обща височина от 50 000 светлинни години", обяснява Ронгмон Бордолой (Rongmon Bordoloi), доцент по физика в Държавния университет на Северна Каролина и съавтор на изследването, публикувано в The Astrophysical Journal Letters.

"Мехурите на Ферми са сравнително скорошно откритие – те са били идентифицирани за първи път от телескопи, които "виждат" гама лъчи, през 2010 г. – има различни теории за това как се е случило, но знаем, че е било изключително внезапно и бурно събитие, като вулканично изригване, но в огромен мащаб."

Бордолой и изследователският екип са използвали телескопа Green Bank (NSF GBT) на Националната научна фондация на САЩ, за да наблюдават мехурите на Ферми и да получат данни с висока резолюция за състава на газа вътре и скоростта, с която той се движи. Тези измервания са два пъти по-чувствителни от предишните радиотелескопни изследвания на мехурите на Ферми и им позволяват да наблюдават по-фини детайли в мехурите.

По-голямата част от газа във вътрешността на мехурите на Ферми е с температура около 1 милион градуса по Келвин. Изследователският екип обаче откриват и нещо изненадващо: плътни облаци от неутрален водороден газ, всеки от които с маса няколко хиляди слънчеви маси, разпръснати в мехурите на 12 000 светлинни години над центъра на Млечния път.

"Тези облаци от неутрален водород са студени в сравнение с останалата част от мехура на Ферми", отбелязва Андрю Фокс (Andrew Fox), астроном на ESA-AURA в Научния институт за космически телескопи и съавтор на статията.

"Те са с температура около 10 000 градуса по Келвин, което ги прави поне 100 пъти по-студени от заобикалящата ги среда. Да откриеш тези облаци в балона на Ферми е като да откриеш кубчета лед във вулкан."

Тяхното съществуване е изненадващо, защото горещата (повече от 1 милион градуса по Келвин) и високоскоростна среда на ядрения поток би трябвало бързо да е унищожила всеки по-хладен газ.

"Компютърни модели на взаимодействие на хладен газ с горещ изтичащ газ в екстремни среди като мехурите на Ферми показват, че хладните облаци би трябвало да бъдат бързо унищожени, обикновено в рамките на няколко милиона години, времеви мащаб, съвпадащ с независимите оценки за възрастта на мехурите на Ферми", разказва Бордолой. "Не би било възможно облаците изобщо да съществуват, ако мехурите на Ферми са на 10 милиона години или повече."

"Това откритие става още по-забележително, заради неговата съгласуваност с наблюденията в ултравиолетовия диапазон на космическия телескоп Хъбъл (HST)", обяснява Бордолой. "Облаците се намират по линията на видимост, наблюдавана преди това с HST, който е засекал силно йонизиран многофазен газ, вариращ в температури от милион до 100 000 Келвина – което е това, което бихте очаквали да видите, ако студен газ се изпарява."

Екипът успява да изчисли и скоростта, с която се движат газовете, което допълнително потвърждава възрастта.

Тези газове се движат с около милиони километра в час, което също определя мехурите на Ферми като сравнително скорошно образувание, изтъкват изследователите.

"Тези облаци не са били тук, когато динозаврите са бродили по Земята. В космически времеви мащаби милион години е един миг", коментира Бордолой.

Тези студени облаци са се издигнали от центъра на Млечния път нагоре от много горещия вятър, който е образувал мехурите на Ферми. Точно както не може да се види движението на вятъра на Земята, ако няма облаци, така не можем да се види горещия вятър от Млечния път, но може да се открие радиоизлъчване от студените облаци, които той носи със себе си, обясняват авторите на статията .

Това откритие оспорва настоящата представа за това как студените облаци могат да оцелеят в екстремната енергийна среда на галактическия център, поставяйки силни емпирични ограничения върху това как изходящите потоци взаимодействат с околната среда. Освен това констатациите дават и ориентир за симулации на еволюцията на галактиките, както и нов поглед върху цикличната трансформацията на енергията и материята в галактиките.

Справка: Rongmon Bordoloi et al, A New High-latitude H i Cloud Complex Entrained in the Northern Fermi Bubble, The Astrophysical Journal Letters (2025). DOI: 10.3847/2041-8213/addd16

Източник: Cold hydrogen clouds discovered inside superheated Fermi bubbles at Milky Way's center, Tracey Peake, North Carolina State University

Изследователи съобщават, че са открили специализирани клетки в чревната лигавица на бирманските питони (Python bivittatus), които преработват калция от костите на храната им. Това обяснява как тези хищници смилат плячката си изцяло, се посочва в статия за откритието в Journal of Experimental Biology.

Бирманските питони обикновено се хранят с птици и дребни бозайници и не е необходимо да се хранят всеки ден. Змиите поглъщат плячката си цяла и прекарват няколко дни в смилане на храната си, преди да започнат да ловуват отново.

Като част от храносмилането, питоните разграждат костите на плячката си. Костите осигуряват необходимия калций в диетата на змиите, но питоните не могат да използват целия калций.

Изследователите си поставят за цел да определят как бирманските питони успяват да преработят калция и как - да ограничават това огромно количество калций, преминаващо през чревната стена.

За да изследват как змиите управляват приема си на калций, биолозите са хранили бирманските питони с една от три различни диети: обичайната диета с цяла плячка; диета с ниско съдържание на калций с обезкостена плячка; и диета с обезкостена плячка и хранителна добавка с калций. След няколко хранения екипът е проучил ефектите на всеки режим върху червата на змиите.

Индийски питон (Python molurus molurus). Това е случаен улов на питон, който поглъща малък (възрастен - според достоверна литература това е невъзможно!) петнист елен в горите на Мудумалай, Индия. Целият акт е отнел около три часа. Изненадващо, противно на общоприетото схващане, питонът се е отдалечил тихо скоро след като целият елен е бил вътре. Кредит: Wikimedia Commons 

Екипът установява, че тесните, специализирани клетки в чревната лигавица на питоните играят ключова роля в смилането на костите. При змиите, които са хранени с цяла плячка или плячка без кости с калциева добавка, тези клетки са съдържали частици, съставени от калций, желязо и фосфор. Но тези частици не са били налични при змиите, които са ядели само месо без кости.

Клетките може да участват в обработката на калция, който змиите не могат да абсорбират. Възможно е клетките да концентрират излишния калций в частиците, след което да ги освободят заедно с други несмилаеми компоненти в изпражненията на змиите, пишат изследователите в проучването.

Авторите на проучването са открили същите чревни клетки като у бирманските питони и у други животни, които поглъщат цялата си плячка - други питони и боа, както и ссъщинските отровни гущери (Heloderma). Но все още няма доказателства, че други животни, които поглъщат цялата си плячка, като делфини или рибоядни птици, произвеждат тези калциеви частици.

По-нататъшни проучвания биха могли да разкрият колко широко разпространени са тези клетки, разграждащи костите, в животинското царство, пишат изследователите.

Морските хищници, които ядат костни риби или водни бозайници, би трябвало да се сблъскват със същия проблем с усвояването на костите и освобождаването от излишния калций. Птиците, които се хранят предимно с кости, като например брадатия лешояд (Gypaetus barbatus), също биха били интересни кандидати за проучване, казват изследователите.

Справка: Diet-dependent production of calcium- and phosphorus-rich ‘spheroids’ along the intestine of Burmese pythons: identification of a new cell type?; Jehan-Hervé Lignot, Robert K. Pope, Stephen M. Secor; J Exp Biol (2025) 228 (14): jeb249620. https://doi.org/10.1242/jeb.249620 

Източник: Scientists discover Burmese pythons have never-before-seen cells that help them digest entire skeletons,  Live Science

Преди близо век Едуин Хъбъл прави откритие, което преобръща представите на човечеството за космоса: Вселената се разширява. За да опише колко бързо се разтяга, той въвежда число, известно днес в астрономията като константата на Хъбъл. Измервайки колко далеч са галактиките и колко бързо се отдалечават от нас, учените могат да преценят скоростта на разширяване на Вселената.

Но после нещата се объркват леко.

Когато астрономите се вглеждат дълбоко в ранната Вселена, използвайки светлина, пътувала милиарди години, за да достигне до нас, те получават една стойност за константата на Хъбъл. Но когато измерват галактиките по-близо до нас, в по-новата Вселена, те получават по-голяма скорост.

Вселената изглежда се разширява бързо. Твърде бързо.

Това несъответствие, т. нар. "напрежение на Хъбъл" не изглежда огромно, но е съществено и последователно се потвърждава. Това е един от основните проблеми на космологията.

Барионните акустични трептения (БАО) – "звукът на Големия взрив" – подкрепят идеята за локална празнота. Кредит: Gabriela Secara, Perimeter Institute

Едно от потенциалните решения на това несъответствие е, че Млечният път, включително Земята, е в огромна празнина или войд - област от пространството, което съдържа много по-малко галактики, звезди и планети от средното.

Това са изводите от  ново изследване, представено на Националната астрономическа среща (NAM) на Кралското астрономическо дружество в Дърам.

Това би накарало гравитацията да привлича материята към по-плътните области извън празнината, правейки самия войд постепенно по-празен с течение на времето. Докато това се случва, обектите вътре във войда сякаш се отдалечават от нас по-бързо, отколкото би било, ако празнината не съществуваше. Това създава илюзията, че Вселената се разширява по-бързо в нашата локална област.

За да е сработи хипотезата за локалната празнина, която би разрешила напрежението на Хъбъл, Земята и нашата слънчева система ще трябва да са близо до центъра на огромен балон в космоса, широк около милиард светлинни години и с около 20% по-малка плътност от средното за Вселената.

Ново прецизно измерване на скоростта на разширяване на Вселената

Броят на галактиките подкрепя тази идея: нашият локален регион има по-малко галактики от околните области. Но идеята за такъв огромен, слабо населен от звезди регион е спорна, защото не се вписва добре в Стандартния космологичен модел, който казва, че материята трябва да е по-равномерно разпределена в големи мащаби.

На NAM 2025 са представени нови данни, показващи, че барионните акустични трептения (BAO), древни акустични вълни от ранната Вселена, също подкрепят хипотезата за празнината. Тези вълни са затинали на място, когато Вселената се е охладила след първичната си гореща фаза и сега действат като космическа линийка, измерваща как се е разширило пространството.

"Локалният войд леко нарушава връзката между ъгловата скала на BAO и червеното отместване, защото скоростите, предизвикани от локалната кухина и нейният гравитационен ефект, леко увеличават червеното отместване в допълнение към това поради космическото разширение", обяснява д-р Индранил Баник, представил проучването на астрономическата среща.

"Като разгледахме всички налични измервания на BAO през последните 20 години, показахме, че моделът с войда е около сто милиона пъти по-вероятен от модел без войд с параметри, проектирани да отговарят на наблюденията на космическия микровълнов фон, направени от спътника "Планк", така наречената хомогенна космология на Планк."

Огромният балон около Земята е източникът на всички близки, млади звезди

Следващата стъпка за изследователите е да сравнят своя локален войдов модел с други методи за оценка на историята на разширяването на Вселената, като например космически хронометри.

Това включва изследване на галактики, които вече не образуват звезди. Чрез наблюдение на техните спектри или светлина е възможно да се установи какви видове звезди имат и в какво съотношение. Тъй като по-масивните звезди имат по-кратък живот, те липсват в по-старите галактики, което предоставя начин за установяване на възрастта на галактиката.

След това астрономите могат да комбинират тази възраст с червеното отместване на галактиката - с колко се е разтегнала дължината на вълната на нейната светлина - което ни показва колко се е разширила Вселената, докато светлината от галактиката е пътувала към нас. Това хвърля светлина върху историята на разширяването на Вселената.

Справка: Theoretical and observational approaches to the Hubble tension‘, Indranil Banik, Harry Desmond, Eleonora Di Valentino, Tom Shanks, NAM at 14:15 BST, 9 July 2025

Източник: Is Earth inside a huge void? ‘Sound of the Big Bang’ hints at possible solution to Hubble tension, 

Чрез сравняване на археологически данни и радиовъглеродно датиране, учени от Университета в Упсала успяват да разделят развитието на ритуалните практики в Рапа Нуи и останалата част от Източна Полинезия на три отделни фази.

Тези фази предполагат по-голяма взаимосвързана мрежа между островите, отколкото бе определено преди, и оспорват идеята, че разпространението на културата се е случило само веднъж и то от запад на изток.

В продължение на векове стотиците загадъчни паметници на малкия остров Рапа Нуи, включително емблематичните монолитни статуи, наречени моаи, ни предлагат поглед към едно минало, което все още не разбираме напълно. Макар че изследователите като цяло са на едно и също мнение, че полинезийците първоначално са се заселили на острова, мигрирайки от запад на изток, ново проучване предполага, че те не са били толкова изолирани, колкото се е смятало някога.

Както отбелязва Phys.org, трудно е да се повярва, че всички тези острови са се развили независимо след първоначалната вълна на разселване на изток – особено като се имат предвид поразителните прилики в техните паметници и доказателствата за споделени ритуални практики.

За да определят как точно са се появили тези подобни практики, изследователи от Университета в Упсала анализират и сравняват радиовъглеродното датиране и археологическите данни от ритуални пространства и други паметници в цяла Източна Полинезия.

Карта на Тихия океан с обозначена източнополинезийска културна сфера. Кредит: Wallin

Техните открития, публикувани от Antiquity, категоризират развитието на ритуалните практики в Източна Полинезия в три отделни периода на активност, които оспорват традиционния възглед за еднократна колонизация от запад на изток и идеята, че Рапа Нуи се е развил в пълна изолация.

Първата фаза, която според учените е настъпила между 1000 и 1300 г. сл. н. е., произтича от това първоначално разширяване от запад на изток. В този период, обобщават те, "виждаме, че ритуалното пространство се изразява чрез организиране на погребения и пиршества, и тези пространства са маркирани с каменна изправена плоча". Със заселването на всяка нова област, те демонстрират сходства в "структурата и организацията на селището, ритуалното пространство и използването на езика".

Но най-важното е, че авторите на изследването установяват, че "по време на първоначалното разширяване на селищата в Източна Полинезия са създадени мрежи за взаимодействие, които в много случаи са поддържали непрекъснат контакт с населението на родината си".

Във втората фаза, датираща приблизително от 1300 до 1600 г. сл. н. е, "ритуалните действия се материализират в ясно видими и по-сложни структури аху/марае ". Изследователите предполагат, че тази еволюция в ритуалните практики е била извършена с цел почитане не само на различни божества, но и на загубени близки.

"Идеите, свързани с материализирането на идеологията, се разширяват чрез установени мрежи в югоизточната част на Тихия океан, от островите Питкерн на изток до Дружествените острови", отбелязват те. "Генетичните изследвания също така показват контакт между района на Централния Пасифик и Рапа Нуи през четиринадесети век."

Това означава, че по време на тези първоначални две фази, Рапа Нуи е имал контакт с други хора "поне два пъти" и че "връзките с островите западно от Рапа Нуи са очевидни".

Третата фаза е фазата, в която взаимосвързаността на тези острови очевидно намалява в полза на "вътрешните вертикални йерархии" и борбите за власт в тях. Учените отбелязват, че докато тези вътрешни йерархии вече са започнали да се проявяват на някои острови във втората фаза (което поставя йерархичните прояви на Рапа Нуи да се появяват около 1350–1450 г. сл. н. е.), в тази фаза йерархиите "са се развили независимо и бързо в големи плодородни островни групи като Дружествените острови, около 1600–1767 г., и Хавай, около 1580–1640 г. сл. н. е."

В тази фаза островните ритуални места се разширяват в мегалитни структури, тъй като местната власт се разпространява из отделните острови.

"Докато споделена идеология се е разпространявала между островите с първоначалните заселници", заключават авторите на изследването, "развитието на ритуалните места е било повлияно от външен принос във втората фаза, а в третата те са се материализирали в силно видими, монументални ритуални места от камък поради социалната йерархия в местната обстановка."

Справка:  From ritual spaces to monumental expressions: rethinking East Polynesian ritual practices, Antiquity (2025). DOI: 10.15184/aqy.2025.96

Източник: Radiocarbon dating reveals Rapa Nui not as isolated as previously thought, Antiquity

Смята се, че около седем астероида или комети се сблъскват със Сатурн всяка година, но подобно събитие досега не е било заснето на камера. Сега служителят на НАСА и астроном-любител Марио Рана (Mario Rana) е записал изображения, които изглежда показват точно това.

Рана е сътрудник в проект, наречен DeTeCt, който използва софтуер за анализ на изображения на Юпитер и Сатурн с надеждата да се улови моментното проблясване от удар. Ако два такива проблясъка бъдат уловени в различни данни, взети с различни телескопи – изключвайки вероятността обектът да е бъг – тогава може да се потвърди наличието на удар.

Рикардо Уесо (Ricardo Hueso) от Университета на Страната на баските в Испания, който също работи по DeTeCt, посочва, че се работи за намиране на данни, които могат да потвърдят дали засеченият от Рана проблясък е "знак за слаб удар или е просто шумен пиксел в камерата". По-точно, астрономите искат кадри на Сатурн, направени на 5 юли между 9:00 и 9:15 UTC.

"Ако само един човек види тази "светкавица" – а точно дотам сме в момента – все още има много голяма вероятност тя да не е истинска. Ще е просто петънце в наблюденията му", обяснява Лий Флетчър (Leigh Fletcher) от Университета в Лестър, Великобритания. „Ако някой друг е видял същата светкавица, фантастично, имаме сблъсък".

Има голяма вероятност някой да е заснел нещо, което или все още да не е разгледал, или просто го е пренебрегнал като бъг. Марк Норис (Mark Norris) от Университета на Централен Ланкашир, Великобритания, се надява на популярността на любителската астрономия и качеството на съвременните телескопи.

Все пак, дори ударът да се потвърди, научната стойност на откритието е ограничена заради липса на информация за обекта.

Идеалният сценарий би бил да се забележи обект предварително и да се направят наблюдения, така че да се знае неговата скорост и маса, и следователно да се преценят ефектите от удара му спрямо известни променливи.

Това се случи, когато кометата Шумейкър-Леви 9 удари Юпитер през 1994 г., първият път, когато имаше предварително известие за сблъсък между комета и планета.

Източник: Did something just hit Saturn? Astronomers are racing to find out, New Scientist

Екип от Германския институт по човешко хранене Потсдам-Ребрюке (DIfE) наскоро проучи това, използвайки данни от кохорта близнаци от 2009-2010 г. Статията им е публикувана в списание eBioMedicine.

Циркадната система е йерархично структурирана 24-часова система за контрол на времето в организма, която регулира поведението и метаболизма чрез централен часовник в мозъка и периферни часовници в органи като черния дроб или панкреаса.

В резултат на това метаболитните ни процеси се различават в зависимост от времето, когато се храним, което води до дневни колебания в глюкозния метаболизъм и освобождаване на хормони след хранене.

Самият прием на храна действа като важен таймер, който синхронизира вътрешните ни часовници. Отделянето на времето за хранене от естествения ритъм на светлината и тъмнината, например при работа през нощта, може да доведе до нарушение на вътрешния часовник и негативни метаболитни промени.

Може ли да ни разболее късното хранене?

Предишни проучвания показват, че храненето късно през нощта е свързано с повишен риск от затлъстяване и сърдечно-съдови заболявания.

Малко се знае обаче за това как точно времето на прием на храна взаимодейства с индивидуалния циркаден ритъм и по този начин влияе върху глюкозния метаболизъм и риска от диабет.

Също така не е ясно кои механизми определят индивидуалното хранително поведение, тъй като то зависи от взаимодействието на културни, лични, физиологични и генетични фактори.

Циркадното време на хранене

Когато някой се храни през деня, във връзка с индивидуалния биологичен дневен ритъм се измерва като интервал между времето за хранене и средата на съня. Средата на съня описва времето, което се намира точно по средата между заспиването и събуждането. Тя е мярка за хронотипа – с други думи, дали някой е ранобуден или нощна птица.

Нутригеномно проучване при близнаци (NUGAT)

Проучването NUGAT, инициирано и разработено от проф. Андреас Ф. Х. Пфайфер, е проведено от 2009 до 2010 г. в Германския институт по човешко хранене Потсдам-Ребрюке (DIfE). Двойките еднояйчни и двуяйчни близнаци са били набрани или от регистър на близнаци (HealthTwiSt, Берлин, Германия), или чрез публични обяви. 92-мата участници (46 двойки близнаци) са преминали през две хранителни интервенции, които обаче не са били от значение за резултатите от проучването, показани тук.

Участниците са преминали през подробно метаболитно фенотипизиране, което е включвало физически преглед, медицинска анамнеза, антропометрични измервания и тест за глюкозен толеранс. Индивидуалният хронотип е определен чрез въпросник.

Освен това, всички 92 участници в теста са попълнили собственоръчно дневници за хранене, в които са отбелязвали началото и края на всяко хранене, както и количеството и вида на консумираната храна в продължение на пет последователни дни. Това включвало три работни дни и два почивни дни, за да отрази хранителните навици на двойките близнаци.

Справка: Janna Vahlhaus et al, Later eating timing in relation to an individual internal clock is associated with lower insulin sensitivity and affected by genetic factors, eBioMedicine (2025). DOI: 10.1016/j.ebiom.2025.105737

Източник: Late eating is associated with impaired glucose metabolism, Deutsches Zentrum fuer Diabetesforschung DZD

Проучване, публикувано на сървъра за препринти arXiv от физици от университета Корнел, университета Шанхай и други институции, предполага, че най-накрая може би имаме отговор и той е изненадващ.

Има скорошни индикации, че тъмната енергия не е постоянна по време на еволюцията на Вселената, а по-скоро намалява по сила много бавно - според скорошни проучвания по темата с резултатите по данни на DESI (Dark Energy Spectroscopic Instrument) и SPT. Ако това е вярно, то може да има дългосрочни последици за съдбата на Вселената.

Използвайки данни от редица астрономически проучвания, включително Dark Energy Survey и DESI, изследователите са разработили модел, който предсказва бъдещето на нашата Вселена.

Вселената в момента е на около 13,8 милиарда години и се разширява. Но ако тъмната енергия - която има отблъскващ ефект - отслабне, гравитацията на обикновената и тъмната материя ще упражнява все по-силно привличане и ще се противопостави на това разширяване.

След седем милиарда години, когато  Вселената достигне максимален размер, около 69% по-голям от днешния, разширяването ще спре и ще започне да се свива. Вселената е започнала преди 13,8 милиарда години с Голям взрив, но според изчисленията това свиване ще доведе до вселена, която се свива до същия размер, както когато е започнала, така нареченият "Голям срив" (big crunch), което е обратното на Големия взрив.

Важно е да се отбележи, че това предсказание е съпроводено със значителна несигурност. Изследователите признават, че техният модел има големи граници на грешка поради ограничените данни от наблюдения. Отрицателната космологична константа, която е в основата на тяхното предсказание, остава силно неопределена и все още са възможни алтернативни сценарии, включително вечно разширяване.

Това, което прави това изследване особено вълнуващо, не е само прогнозата, но и фактът, че скоро може би ще може да се провери. Няколко големи астрономически проекта, стартиращи през следващите години, ще осигурят много по-точни измервания на поведението на тъмната енергия, потенциално потвърждавайки, прецизирайки или изключвайки сценария "Големия срив" изцяло, веднъж завинаги.

Дори да бъде потвърден този сценарий, дотогава ще сме отдавна изчезнали, защото според изчисленията на слънцето му остават само пет милиарда години, преди за кратко да се превърне в червен гигант (оставяйки Земята изпепелена и овъглена), а след това в бяло джудже. Нашата галактика ще се е сблъскала с Андромеда много преди да започне какъвто и да е космически колапс.

Само по себе си това изследване представлява забележително постижение. За първи път учените са разработили конкретно, проверимо предсказание за възможно най-драматичното събитие - края на Вселената.

Справка: Hoang Nhan Luu et al, The Lifespan of our Universe, arXiv (2025). DOI: 10.48550/arxiv.2506.24011

Източник: If dark energy is decreasing, is the big crunch back on the menu?, Mark Thompson, Universe Today

Проучването разкрива, как намаляващата ледена покривка, внезапната загуба на тегло на леда предизвиква декомпресирането на подземните магмени камери. Това потенциално може да доведе до бурна вулканична активност в покритите с ледници региони, особено Антарктида.

От тук нататък може да се задвижи обезпокоителен самоусилващ се процес, при който топящите се ледници предизвикват изригвания, които биха могли да допринесат за по-нататъшно глобално затопляне, което от своя страна ускорява отдръпването на ледниците. Въпреки че връзката между отдръпването на леда и повишената вулканична активност е документирана в Исландия от 70-те години на миналия век, това представлява едно от първите проучвания, които изследват механизма в континенталните вулканични системи.

Тежестта на леда контролира вулканичната активност

С помощта на прецизно аргоново радиоизотопно датиране и кристален анализ изследователи от Университета на Уисконсин-Мадисън проследяват как напредването и отстъпването на Патагонския леден щит е повлияло на вулканичното поведение в продължение на хиляди години. Техният анализ на шест вулкана в южната част на Чили, включително сега спящия вулкан Мочо-Чошуенко, показва как ледниковият лед действа като геоложка тенджера под налягане.

По време на последния максимум на ледниковия период (преди 26 000-18 000 години), дебелата ледена покривка е потискала обемите на изригванията, като същевременно е позволявала на големи резервоари от магма, богата на силициев диоксид, да се натрупат на 10-15 километра под повърхността. Тъй като ледената покривка се е топила бързо в края на ледниковия период, внезапната загуба на тегло е причинила отпускане на земната кора и разширяване на газа в магмата, предизвиквайки експлозивни изригвания от дълбоките резервоари.

Глобални последици 

Констатациите разширяват опасенията относно взаимодействията между ледниците и вулканите по цялата планета освен добре документираните примери за Исландия.

Стотици подледникови вулкани съществуват по целия свят, като в Антарктида има особено голяма концентрация на покрити с лед вулканични системи, които биха могли да станат по-активни с отдръпването на ледените покривки.

Ключови региони, изискващи засилено наблюдение, включват:

• Обширните подледникови вулканични системи на Антарктида;
• Части от Северна Америка с вулкани, покрити с ледници;
• Заледените вулканични региони на Нова Зеландия;
• Покритите с лед вулканични райони на Русия.

Еребус, Антарктида. Проучването разкрива, как намаляващата ледена покривка, внезапната загуба на тегло на леда предизвиква декомпресирането на подземните магмени камери. Това потенциално може да доведе до бурна вулканична активност в покритите с ледници региони, особено Антарктида. Кредит: Wikimedia Commons 

Климатични обратни връзки и време

Изследването посочва, взаимодействията между вулканичната активност и глобалните климатични системи, могат да бъдат доста сложни – многократните изригвания създават противоположни ефекти.

Отделни изригвания могат временно да охладят планетата чрез отделяне на аерозоли, наблюдавано при изригването на вулкана Пинатубо през 1991 г., което намалява глобалните температури с приблизително 0.5 градуса по Целзий.

С течение на множеството изригвания може да допринесе за дългосрочно глобално затопляне заради натрупването на парникови газове, което пък да създаде положителна обратна връзка, при която топящите се ледници предизвикват изригвания, а изригванията от своя страна допринасят за по-нататъшно затопляне и топене.

Реакцията на вулканите на топенето на ледниците се случва почти мигновено в геоложки план, но промените в магмените системи се развиват постепенно в продължение на векове. Това дава възможност да се наблюдават промените и да се изградят системи за ранно предупреждение в опасните райони.

Предизвикателства пред мониторинга и прогнозирането

Изследването показва, че учените трябва да разширят усилията си за мониторинг отвъд традиционно активните вулканични региони, за да включат покрити с ледници системи, които могат да станат по-активни с отдръпването на леда. Проучването на връзката между дебелината на леда, дълбочината на магмените камери и потенциала за изригване би могло да помогне да се предскаже кои вулканични системи представляват най-големите бъдещи заплахи.

С изменението на климата намаляването на ледниците по целия свят става все по-бързо, а това ново изследване посочва още една неочаквана последица от повишаването на температурите – такава, която би могла да създаде нови вулканични опасности в региони, смятани преди това за геоложки стабилни поради ледената им покривка.

Изследването, ръководено от учени от Университета на Уисконсин-Мадисън, е планирано за публикуване в рецензирано списание по-късно тази година. 

Източник: Melting Glaciers Could Awaken Hundreds of Dormant Volcanoes, European Association of Geochemistry

"Това показва, че подобно на хората, други животни също копират очевидно безсмислени поведения един от друг", отбелязва изследователят от Университета в Утрехт Едуин ван Льовен (Edwin van Leeuwen), един от авторите на статията за тези открития, публикувана в списание Behaviour. "А това от своя страна може да ни даде представа за еволюционните корени на човешката култура."

Хората редовно правят неща, които сякаш нямат непосредствена полза, като например бръсната линия на веждата или артистично прехвърлен през врата шал. Повечето хора не измислят тези неща сами, а ги копират от други.

Другите животни също възприемат поведение едно от друго. Често обаче това е полезно поведение, като например шимпанзетата, които се учат едно от друго как да намират храна. Но понякога животните развиват навици, в които няма нищо полезно.

Например модна тенденция сред косатките, които са наблюдавани да носят мъртва сьомга на главите си, привлече доста медийно внимание миналата година.

Но този вид "безполезни" тенденции при животните рядко са били изучавани систематично.

Трева в ухото

През 2010 г. Ван Льовен открива, че женско шимпанзе в резервата за диви животни "Чимфунши" многократно е забивала стръкче трева в ухото си и го е оставяла там, без видима причина. По-късно седем от членовете на групата ѝ възприемат това поведение. И дори след смъртта на женската - законодателката на тази мода, това поведение продължава и някои шимпанзета от групата го правят и днес. Следователно Ван Льовен и колегите му интерпретират това поведение като културна традиция.

Повече от десетилетие по-късно, шимпанзета от друга група в същия резерват също започнали да си пъхат стръкчета трева в ушите. Те не копирали това поведение от предишната група, тъй като не са имали контакт с тях. Но в новата група тенденцията с трева в отвора не спряла дотук. От осемте шимпанзета в новата група пет си пъхали трева в ушите, но шест от осемте са оставяли стръкче трева да виси и бот задните им части.

Изследователите не откриват доказателства, че шимпанзетата са имали някакъв проблем с ушите или задните си части като сърбеж.

Три женски шимпанзета на различна възраст в една от разнообразните социални общности на Чимфунши. Кредит: Jake Brooker/Chimfunshi Wildlife Orphanage Trust

Копирано от гледачи

Вероятно животните да не са измислили поведението сами, а да са го копирали едно от друго. Но когато изследователите се задълбочават в това как е започнало поведението, те откриват нещо поразително.

"И двете групи шимпанзета, които са слагали стръкчета трева в ушите си, имат едни и същи гледачи.

Тези гледачи са съобщили, че понякога са слагали стръкче трева или клечка кибрит в собствените си уши, за да ги почистват", отбелязва Ван Льовен. "Гледачите в другите групи са казали, че не са правили това. След това шимпанзетата в едната група са открили как да забодат стръкчето трева и на друго място."

В дивата природа подобни "безполезни" тенденции не са наблюдавани при шимпанзетата. Защо тогава го правят в плен?

"В плен те имат повече свободно време, отколкото в дивата природа. Не е нужно да са толкова бдителни или да прекарват толкова време в търсене на храна", обяснява Ван Льовен. "Защо правят точно това нещо, не ме притеснява особено. Но това, че копират поведението си един от друг, е важното прозрение."

Човешката култура

Въпросът защо хората са по-културно развити от другите животни все още е обект на дебати сред учените. Някои учени смятат, че ключът се крие в уникалната способност на хората да копират, включително малки, на пръв поглед безполезни детайли. Други животни не биха могли да направят това и биха трябвало постоянно да преоткриват колелото, което ограничава тяхната културна еволюция.

"Но нашето проучване показва, че шимпанзетата са способни да копират малки, безполезни поведения едно от друго", посочва Джейк Брукър (Jake Brooker) от Университета Дърам. "Ето защо смятахме, че е важно да споделим тези нови наблюдения."

Между другото, Ван Льовен и колегите му не са напълно сигурни дали тенденцията с тревата е наистина безполезна.

"Това може да има социална цел. Като копирате поведението на някой друг, вие показвате, че забелязвате и може би дори харесвате този индивид. Така че това може да помогне за укрепване на социалните връзки и създаване на чувство за принадлежност в групата, точно както е при хората", разсъждава Ван Льовен.

Справка: Edwin J.C. van Leeuwen et al, Chimpanzees socially learn non-instrumental behaviour from conspecifics, Behaviour (2025). DOI: 10.1163/1568539X-bja10313

Източник: A pointless fashion trend or something else? Chimpanzees wear blades of grass in their ears and rears, Utrecht University

Хроничната инфекция с бактерията Helicobacter pylori е най-силният известен рисков фактор за рак на стомаха. Важно е да се отбележи, че това е предотвратим рисков фактор, който може да се лекува с комбинация от антибиотици и инхибитори на протонната помпа (ИПП), които намаляват количеството киселина, произвеждано в стомаха.

Независимо от възможностите за предотвратяване, се наблюдава тревожно увеличение на случаите на рак на стомаха при хора под 50 години. Сега изследване, ръководено от Международната агенция за изследване на рака (IARC), специализираната агенция за рак на Световната здравна организация, прогнозира бъдещата честота на рак на стомаха, включително случаи, дължащи се на инфекции с H. pylori, сред хора, родени между 2008 и 2017 г.

Изследователите първо използват мащабно моделиране, за да оценят бъдещата тежест на рака на стомаха, приемайки, че няма промени в настоящите стратегии за превенция или лечение. След това те оценяват колко от тези случаи са свързани с H. pylori.

Националните, специфични за възрастта нива на заболеваемост са извлечени от GLOBOCAN 2022, глобална база данни за статистика на рака, като прогнозите за смъртността идват от Организацията на обединените нации. Симулационният модел оцени колко хора ще развият рак през живота си въз основа на това колко често ракът се появява в различните възрасти, каква е вероятността хората да умрат, преди да могат да развият рак, и демографски тенденции като растеж на населението и застаряване.

Ако настоящите практики за лечение не се променят, въз основа на тези симулации се очаква, че през живота на всички мъже и жени, родени между 2008 и 2017 г., ще има 15,6 милиона нови случая на рак на стомаха в световен мащаб. От тези случаи 76% – или три четвърти – се дължат на инфекция с H. pylori и следователно са потенциално предотвратими. Прогнозира се, че Азия ще понесе най-голямото бреме с 10,6 милиона случая, следвана от Северна и Южна Америка (2 милиона) и Африка (1,7 милиона случая).

Една 100% ефективна програма за скрининг и лечение на H. pylori може да намали случаите с до 75%. Дори програми, които са ефективни от 80% до 90%, все пак биха предотвратили между 60% и 68% от случаите на рак на стомаха. Тези стратегии са икономически ефективни, отбелязват изследователите, дори в страни с по-ниски доходи и са сравними с ваксинационните кампании срещу човешки папиломен вирус (HPV) или хепатит B.

"Промяната на фокуса към жизнения цикъл на днешните млади хора и перспективите им за развитие на рак на стомаха, със или без интервенции, подчертава необходимостта от по-големи инвестиции в превенцията на рака на стомаха, включително прилагането на стратегии за скрининг и лечение на H. pylori", poso`wat изследователите.

Констатациите показват, че по-голямата част от бъдещите случаи на рак на стомаха могат да бъдат предотвратени с по-добри действия в областта на общественото здравеопазване. Според изследователите, елиминирането на H. pylori е доказана и достъпна стратегия, на която трябва да се даде приоритет. Програмите могат да бъдат пригодени за страни с високи, средни и ниски доходи. Например скрининг, базиран на ендоскопия, и лечение, финансирано от здравноосигурителни организации, за първите; скрининг на ниво население и ранно лечение за вторите. Изследователите също така отбелязват важността на инвестирането в разработването на ваксина срещу H. pylori.

Това проучване изпраща ясно послание: ракът на стомаха остава значителна глобална заплаха за здравето, особено за днешната младеж. Но с целенасочени, основани на доказателства интервенции, като скрининг за и лечение на H. pylori, милиони животи биха могли да бъдат спасени.

Справка: Park, J.Y., Georges, D., Alberts, C.J. et al. Global lifetime estimates of expected and preventable gastric cancers across 185 countries. Nat Med (2025). https://doi.org/10.1038/s41591-025-03793-6 

Източник: 75% of stomach cancer cases could be prevented with a simple treatment, Paul McClure, New Atlas

Изследователи са изследвали фосили на 2,1 милиарда години от басейна Франсвил в Габон. Тези фосили принадлежат на еукариоти, организми с усъвършенствани клетки, които са имали обособено ядро, където е събран генетичният материал.

Екипът открива, че тези древни организми са съхранявали арсен в специални клетъчни отделения. Тази стратегия им е помогнала да оцелеят в морета с ниски нива на арсен.

Използвайки усъвършенствана рентгенова технология, авторите на изследването са картографирали арсена във вътрешността на вкаменелостите. Анализът разкрива, че арсенът не е резултат от по-късно замърсяване. А е бил заключен вътре по времето, когато организмите са били живи.

Древните морета са задействали защитни механизми срещу арсен

Проучването предлага нов поглед върху борбата на ранния живот с токсините. Вкаменелостите са живели в богати на кислород морета с изобилие от фосфати. Въпреки това, дори в тези води, арсенатите - солите на арсеновата киселина H₃AsO₄ - токсичната форма на арсена - е представлявал проблем.

Способността да се справят с арсен не е нещо, което еукариотите са развили произволно.

През този период нивата на кислород на Земята започнали да се повишават. Тази промяна направила арсената по-разпространен. Тъй като арсенатът много прилича на фосфатите (солите на ортофосфорната киселина Н₃РО₄), той лесно прониквал в клетките.

Организмите са изправени пред голямо затруднение. Те са се нуждаели от начини да избегнат отравяне, като същевременно абсорбират фосфат, хранително вещество, необходимо за живота.

Вкаменелости показват наличието на арсен в телата си

Фосилите показват високи концентрации на арсен, много над нивата в околните скали. Това предполага, че те са абсорбирали арсен, докато са били живи.

Рентгеновите изследвания разкриват арсен в ядрото на малки пиритни кристали във вкаменелостите. Това сочи към биологичен произход. Арсенът вероятно е дошъл от организмите, а не от околната среда след като са били погребани.

Други структури в същите скали не показват подобни модели. Абиотичните конкреции наблизо не са имали тази структура на арсеново ядро. Подобни богати на арсен модели се появяват в някои по-млади животински фосили. Те обаче липсват в чисто минералните проби.

Тази разлика предполага, че франсвилските организми активно са съхранявали арсен. Той не е бил просто абсорбиран от околните води след смъртта им.

Складирай арсена, за да оцелееш

Изследователите са тествали три сценария, за да обяснят наличието на арсен във фосилите. Първо, изключват пасивното абсорбиране от разлагащ се органичен материал.

Второ, екипът отхвърля идеята, че сулфатно-редуциращите микроби са въвели арсена. Най-вероятното обяснение е биоакумулирането. Тези организми са абсорбирали арсена през живота си и са го съхранявали в телата си.

"Това предполага ясно изразен биогенен контрол върху съхранението на арсен", пишат изследователите. Те твърдят, че съхранението на арсен не е било просто трик за оцеляване. Това е била адаптация, свързана с покачването на кислорода в земните океани.

Арсенът уврежда древните екосистеми

Арсенът разрушава живите организми, имитирайки фосфата. Веднъж попаднал в клетките, той блокира ключови процеси като производството на енергия и генетичните функции.

Съвременните организми използват ефлуксни???? помпи или специални ензими за отстраняване на арсен. Някои дори го съхраняват безопасно във вакуоли или везикули.

Фосилите показват следи от арсен, свързан с други метали като никел и мед. Тези метали също могат да бъдат токсични във високи концентрации.

Това предполага, че организмите са имали по-широка система за детоксикация. Възможно е да са съхранявали множество вредни елементи едновременно.

Концептуален модел за биологичното образуване на фосилизирани, богати на арсен пиритни ядра. a Окисленият As—арсенат или As⁵⁺ (червени точки) се освобождава в океана чрез химическото и окислително изветряне на континенталната кора. b По време на живота As навлиза в клетката и се детоксикира първо чрез редукция до As³⁺ (c), след което се екструдира от транспортери на клетъчните мембрани или се изолира във вътреклетъчни отделения (d). e След смъртта и погребването As се освобождава от вътреклетъчните тела в локализирана редуцирана среда, богата на желязо (лилави точки), където сулфатът (зелени точки) се редуцира до сулфиди (жълти точки). f Пиритът се образува чрез микробна сулфатна редукция, като As действа като катализатор на образуването на пирит. g Арсенът се консумира бързо при ниски концентрации в околната среда. h Растежът на пирита води до изчерпване на As далеч от ядрото. Кредит: El Khoury et al. https://doi.org/10.1038/s41467-025-59760-9 

Съвременните гъби използват подобно място за складиране

Изследователите направили сравнения със съвременните гъби. Тези древни животни често съхраняват арсен в специални отделения.

Гъбите използват тази стратегия, защото тя им помага да управляват излагането на метали от начина си на хранене чрез филтриране.

Организмите от Франсвил може би са правили нещо подобно. Тяхната среда е имала ниски нива на арсен, но дългосрочното излагане вероятно е довело до постепенно натрупване в телата им.

Съхраненият арсен по-късно е образувал пиритни кристали по време на фосилизацията. Моделът на изследователите показва как този процес е оставил ясни химични маркери във фосилите.

Еволюцията на сложния живот

Резултатите показват, че детоксикацията на арсен се е появила много рано в еволюцията на еукариотния живот. Вероятно това не е било рядко или изолирано събитие.

По-скоро способността за контрол на арсена вероятно е еволюирала многократно през дългата история на Земята, тъй като различни организми са се адаптирали към променящите се условия на околната среда.

Тези богати на арсен фосили разкриват много повече от просто детайли от живота на древните организми. Те служат като мощни инструменти за изследователите, предлагайки начин за откриване на признаци на ранен живот в скали, които са на милиарди години.

Останалите следи от химикалите дават убедителни улики за това как животът е еволюирал и се е адаптирал във враждебна среда.

Стратегии за оцеляване на древния живот

В крайна сметка, изследването подчертава значението на химичните сигнатури като записи на биологичните процеси.

Дори когато органичният материал изчезне, тези химични модели могат да разкажат историята на древните стратегии за оцеляване и екологичните предизвикателства.

Чрез складиране на арсен в клетките си, тези ранни организми са развили уникален начин за оцеляване в токсичните морета. По този начин те не само са преодолявали опасни условия, но и са запазили химически отпечатък, който позволява на учените днес да разкрият древното им съществуване.

Справка: El Khoury, A., Somogyi, A., Chi Fru, E. et al. A battle against arsenic toxicity by Earth’s earliest complex life forms. Nat Commun 16, 4388 (2025). https://doi.org/10.1038/s41467-025-59760-9 

Източник: Why ancient organisms stored arsenic inside their cells. Earth.com

Проучването, публикувано в Nature Communications, разкрива как еднократно заместване на аминокиселина в имунен протеин, наречен Fas Ligand (FasL), прави човешките клетки, борещи се с рака, по-малко ефективни срещу солидни тумори в сравнение с шимпанзетата и други нечовекоподобни примати.

Еволюционният компромис

Учените откриват, че хората носят уникална мутация, при която аминокиселината серин замества пролин на позиция 153 в протеина лиганд FasL. Тази на пръв поглед незначителна промяна прави протеина уязвим към деактивиране от плазмин, ензим, който използват туморите, за да се разпространяват в тялото.

"Еволюционната мутация в FasL може да е допринесла за по-големия размер на мозъка при хората", обяснява Джогендър Тушир-Сингх (Jogender Tushir-Singh), старши автор на изследването и доцент в катедрата по медицинска микробиология и имунология. "Но в контекста на рака това е бил неблагоприятен компромис, защото мутацията дава на определени тумори начин да обезоръжат части от имунната ни система."

Изследването показва, че тази генетична промяна е помогнала за развитието на невронната система по време на човешката еволюция, но е дошла с неочаквана цена: повишена уязвимост към рак при съвременните хора.

Как туморите експлоатират тази слабост

Лигандът Fas служи като ключово оръжие за имунните клетки, задействайки програмирана клетъчна смърт в раковите клетки чрез процес, наречен апоптоза. Човешката версия на този протеин обаче съдържа структурна слабост, която агресивните тумори могат да използват.

При ракови заболявания като тройно негативен рак на гърдата, рак на дебелото черво и рак на яйчниците, повишените нива на ензима плазмин могат ефективно да неутрализират човешкия FasL, преди той да убие туморните клетки. Този механизъм помага да се обясни защо някои имунотерапии работят добре срещу рак на кръвта, но често се затрудняват със солидни тумори.

Изследователите установяват, че:

• Човешкият FasL е силно податлив на разцепване от плазмин;
• Версиите на шимпанзета и резус маймуни се съпротивляват на това разграждане;
• Туморите с високи нива на плазмин показват по-голяма резистентност към лечение;
• Блокирането на плазмина може да възстанови способността на човешките имунни клетки да унищожават рака;

Клинични последици

Откритието предлага нови стратегии за подобряване на лечението на рака. Чрез комбиниране на настоящите имунотерапии с плазминови инхибитори или специално разработени антитела, които защитават FasL, изследователите могат да засилят имунните отговори срещу солидни тумори.

Тестването върху клетки от рак на яйчниците, получени от пациенти, потвърждава, че туморите с висока плазминова активност са значително по-малко чувствителни към човешки FasL в сравнение с версиите от примати. Важно е, че блокирането на плазминовата активност възстановява ефективността на имунните клетки, убиващи рака.

"Хората имат значително по-висок процент на рак, отколкото шимпанзетата и другите примати", отбеляза Тушир-Сингх. "Има много неща, които не знаем и все още можем да научим от приматите и да приложим, за да подобрим имунотерапиите за рак при хора."

Връзката с мозъка

Еволюционният контекст добавя още един слой към това откритие. Човешкият мозък е приблизително три пъти по-голям от мозъка на шимпанзето, което изисква внимателно регулиране на клетъчната смърт по време на развитието. Същата мутация, която е направила FasL уязвим към плазмин, може да е осигурила предимства по време на невронното развитие чрез намаляване на преждевременната клетъчна смърт в мозъчната тъкан.

Това представлява класически еволюционен компромис, при който генетичните промени, благоприятни за една черта, носят скрити разходи другаде. Подобни модели са наблюдавани и при други гени, свързани с рака, като p53 и BRCA2, където вариациите, които осигуряват предимства в някои контексти, увеличават податливостта към заболявания в други.

Бъдещи терапевтични насоки

Изследователският екип демонстрира, че антитела, насочени към специфични региони на FasL, могат да го предпазят от разграждане на плазмина, без да пречат на неговата функция за убиване на рак. В проучвания върху мишки тези защитни антитела успешно възстановяват ефективността на имунните клетки срещу тумори, богати на плазмин.

Резултатите показват, че измерването на нивата на плазмин в туморите може да помогне да се предскаже кои пациенти биха могли да се възползват от комбинирани терапии, насочени както към имунните контролни точки, така и към плазминовата система.

"Това е важна стъпка към персонализиране и подобряване на имунотерапията за плазмин-позитивните видове рак, които са били трудни за лечение", коментира Тушир-Сингх.

Проучването подчертава как разбирането на нашата еволюционна история може да отключи нови подходи за лечение на заболявания, които непропорционално засягат съвременните хора.

Справка: Wamba, B.E.N., Mondal, T., Freenor V, F. et al. Evolutionary regulation of human Fas ligand (CD95L) by plasmin in solid cancer immunotherapy. Nat Commun 16, 5748 (2025). https://doi.org/10.1038/s41467-025-60990-0 

Източник: Human Evolution May Have Left Us More Vulnerable to Cancer, UC Davis

Водещият екип от учени нарича съществото Eotephradactylus mcintireae. Родовото име, Eotephradactylus, съчетава гръцките думи Ἠώς (Еос), името на митичната богиня на зората и позицията на животното в началото на еволюцията на птерозаврите, τέφρα (tephra; "пепел"), тъй като костите са запазени на дъното на речно корито благодарение на вулканична пепел, и δάκτυλος (daktylos; "пръст"), отнасяща се до удължения четвърти пръст, образуващ крилата при птерозаврите. Общият превод на това име е "богиня на зората с крила от пепел". Видовото име, mcintireae, е в почит на Сюзън Макинтайър, която открива фосилния материал през 2013 г., докато подготвя блок от кариерата PFV 393.

Влечугото е на приблизително 209 милиона години и се смята, че това е най - ранният птерозавър, откриван досега в Северна Америка.

Костта е открита в пустинно място, част от древни скали в Национален парк "Вкаменена гора". Преди 200 милиона години мястото е било коритото на река, където слоеве от седименти са запазвали кости, люспи и др. Реката е минавала през центъра на древния континент Пангея.

Формацията Чинъл в Национален парк "Вкаменена гора", Аризона. Кредит: Wikimedia Commons

Челюстта е само част от множество фосили, намерени на същото място включително кости, зъби и рибни люспи. Благодарение на тях учените успяват да добият приблизителна представа за размера на създанието и могат да заключат, че главната му плячка са били древен рид риби.

Реконструиран череп на сродния Seazzadactylus, илюстриращ островърхите зъби, подобни на тези на Eotephradactylus. Кредит: Marco Dalla Vecchia - https://peerj.com/articles/7363/

Цялото място е една добре запазена екосистема, която позволява на експертите да разберат много за този период.

Справка: Unusual bone bed reveals a vertebrate community with pterosaurs and turtles in equatorial Pangaea before the end-Triassic extinction
Ben T. Kligman, Robin L. Whatley, Jahandar Ramezani, +4 , and Anna K. Behrensmeyer; Proceedings of the National Academy of Sciences; July 7, 2025
122 (29) e2505513122; https://doi.org/10.1073/pnas.2505513122

Източник: 200 million year-old flying reptile species found, BBC News

Под дълбоките сини води на Тенерифе се простира внушителен подводен пейзаж, изваян от древни вулканични изригвания. Потънали тунели от лава и назъбени базалтови образувания създават един подводен свят, който не прилича на никой друг.

Тази неповторима морска среда недалеч от испанските Канарски острови гъмжи от живот. Водолазите може да срещнат застрашени морски костенурки, грациозни орлови скатове, трудно забележими акули и дори китове. Забележителното е, че около Тенерифе са наблюдавани една трета от всички видове морски бозайници на Земята.

С професионално оборудване за гмуркане морската биоложка Изабел Петерс се носи из тези води — едни от най-чистите, които някога е виждала.

Като старши изследовател тя помага в организирането и ръководенето на подводни гмуркания за внимателното събиране на проби и данни от морското дъно като част от финансирана от ЕС научноизследователска инициатива, наречена OCEAN CITIZEN.

Морските гори

Проектът OCEAN CITIZEN обединява водещи експерти изследователи и специалисти по опазване на океаните от Германия, Дания, Израел, Ирландия, Испания, Италия, Норвегия, Обединеното кралство и Франция.

Работата им, която ще продължи до края на 2026 г., е насочена конкретно към възстановяване на морските гори — подводни зони с популации от морска трева, водорасли, полета от сюнгери, корали и меки корали, наричани „горгонии“. 

„Като се има предвид състоянието на света и влошаването на околната среда, на което сме свидетели, достигнали сме момента, в който само опазване може да не е достатъчно“, казва Петерс.

Ето защо усилията на екипа на OCEAN CITIZEN са насочени към активното възстановяване на подводния живот.

Тяхната цел е разработването на гъвкав, мащабируем модел за възстановяване, защита и управление на морските гори в пет пилотни обекта в Атлантическия океан, Средиземно море, Червено море, Баренцово море и вътрешните датски води.

Подобно на горите на сушата морските гори са богати и сложни екосистеми, които поддържат голямо разнообразие от форми на живот. Тези многообразни морски местообитания играят решаваща роля за поддържане на биологичното разнообразие и устойчивостта на океаните. Те също така имат важно значение за околната среда, като спомагат за съхраняването на въглерод.

„Морските гори не са само групи видове, които съществуват заедно — те са изградени върху сложни биологични взаимоотношения“, казва испанската морска биоложка и екологичен педагог Хуанита Сориля-Пухана. 

Преломен момент

Тези жизнено важни екосистеми са сериозно увредени от човешката дейност и глобалното затопляне.

„Океаните ни са подложени на стрес“, предупреждава Сориля-Пухана, която отговаря за научната комуникация в проекта OCEAN CITIZEN. „Векове наред вземаме всичко от тях, а връщаме само пластмаси и замърсяване.“

Серджо Роси, океанолог в университета на Саленто, в Лече, Италия, и координатор на екипа на OCEAN CITIZEN, също изтъква, че се намираме във време на коренна екологична промяна.

„Изчезват видове, съществували от хилядолетия.“ 

Тази промяна води до загуба на биоразнообразие, изчерпване на ресурси и разпадане на сложни хранителни мрежи, което застрашава общностите, зависещи от рибарството. Освен това изчезват морските гори — естествени прегради срещу бури и екстремни климатични явления.

„Това е огромен проблем и не можем да предвидим какви може да са последиците в идните години или десетилетия“, предупреждава Роси.

Спешна нужда от действия

В работата си на петте пилотни обекта екипът на OCEAN CITIZEN изучава различни екозони на дълбочина от 25 метра до 100 метра под морското равнище.

Целта им е не само да разучат по-добре екосистемите, но и да разработят ефективни решения за възстановяване и опазване на местните морски гори при различни условия.

„Защото не става дума само да сложим парче корал във водата. Много по-сложно е“, казва Сориля-Пухана.

Всяко местоположение е изправено пред специфични предизвикателства.

В Дания изваждането на милиони тонове камъни от подводните местообитания е оставило някои райони без субстрат, върху който да се заселват морските организми. Моретата на Норвегия се борят с нарастващите популации на морски таралежи, които изяждат всичко по пътя си.

„В Испания водите са замърсени до такава степен, че може да се видят защитени морски костенурки да плуват в тъмни канализационни води“, казва Петерс, която живее в Тенерифе и лично е свидетел на тревожната ситуация. 

Според Роси влошаването настъпва толкова бързо, че трябва да се действа незабавно. „Целта ни е да ускорим възстановяването на тези морски гори и да създадем подходящи условия, за да се разширяват в районите, където вече съществуват.“

Гражданите като подводни градинари

Възстановяването на морските гори обаче представлява огромна задача, която учените не могат да изпълнят сами. Ето защо екипът на OCEAN CITIZEN включва не само морски биолози и професионални водолази, но и местните общности.

Инициативата въвежда концепцията за „градинари на морето“ — членове на общността, които активно поддържат проектите за възстановяване. Някои ще се гмуркат, за да „засаждат“ морски организми на дъното, а други ще помагат в отглеждането им в аквариуми на сушата.

Освен екологичните ползи този подход ще помогне и за подобряване на местната икономика. В момента например на Тенерифе се разработва бизнес модел, при който участието на туристи спомага за финансиране на възстановителните дейности.

Морските гори могат да служат и като естествени резервоари за въглерод. Въпреки че точният им потенциал за улавяне на въглерод все още се проучва, Роси предполага, че може да варира между 1,5 и 5 тона въглерод на хектар годишно.

Засаждане и изкуствени рифове

След две години събиране и оценка на данни екипът на OCEAN CITIZEN вече преминава към следващата фаза: активното възстановяване на пилотните обекти.

Водолази, като Изабел Петерс, ще започнат да засаждат макроводорасли, морска трева, горгонии и черни корали. Успоредно с това ще бъдат инсталирани специално проектирани изкуствени рифове, които да подпомогнат възстановяването на морските гори.

Целта на екипа на OCEAN CITIZEN е до 2026 г. да установи гъвкави, възпроизводими протоколи, които да насочват бъдещите възстановителни дейности в цяла Европа и извън нея.

Все пак, както посочва Сориля-Пухана, „океанът е огледало на човешките действия през вековете. Нашата работа е само една част от много по-мащабно решение.“

Изследванията в тази статия са финансирани от програма „Хоризонт“ на ЕС. Възгледите на интервюираните лица не отразяват непременно позицията на Европейската комисия.

​Тази статия е публикувана за пръв път в Horizon, списанието на ЕС за изследвания и иновации.

Повече информация:

• OCEAN CITIZEN
• Уебсайт на проекта OCEAN CITIZEN
• Мисия на ЕС: Възстановяване на нашите океани и води
• Innoceana

Този напредък поражда опасения в академичната общност, че генерирано от изкуствен интелект съдържание тихомълком се промъква в рецензирани публикации.

За да хвърлят светлина върху това колко широко разпространено е съдържанието, свързано с LLM, в академичното писане, екип от американски и немски изследователи анализират повече от 15 милиона биомедицински резюмета в PubMed, за да определят дали LLM са оказали осезаемо влияние върху специфичните избори на думи в статиите в списания.

Тяхното проучване разкрива, че от появата на LLM се наблюдава съответно увеличение на честотата на определени стилистични думи в академичната литература. Тези данни показват, че поне 13,5% от публикациите през 2024 г. са написани с известна степен на LLM обработка. Резултатите са публикувани в списанието с отворен достъп Science Advances.

От пускането на ChatGPT преди по-малко от три години, разпространението на съдържание, свързано с изкуствен интелект и LLM, в мрежата се е увеличило драстично, което поражда опасения относно точността и целостта на някои изследвания.

Миналите усилия за количествено определяне на нарастването на LLM в академичното писане обаче бяха ограничени от зависимостта им от набори от текстове, генерирани от хора и от LLM. Тази настройка, отбелязват авторите, "…може да въведе пристрастия, тъй като изисква предположения за това кои модели използват учените за своето писане, подпомогнато от LLM, и как точно ги подтикват."

В опит да избегнат тези ограничения, авторите на последното проучване вместо това са изследвали промените в прекомерната употреба на определени думи преди и след публичното пускане на ChatGPT, за да открият евентуални явни тенденции.

Изследователите са моделирали разследването си въз основа на предишни изследвания в областта на общественото здравеопазване за COVID-19, които са успели да направят извод за влиянието на COVID-19 върху смъртността, като са сравнили допълнителните смъртни случаи преди и след пандемията.

Чрез прилагане на същия подход "преди и след", новото проучване анализира моделите на прекомерна употреба на думи преди появата на LLM и след това. Изследователите установяват, че след пускането на LLM е имало значителна промяна от честа употреба на "съдържателни думи" към прекомерна употреба на "стилистични и цветисти" избори на думи, като например "демонстриране" (showcasing), "ключов" (pivotal) и "борба" (grappling).

Чрез ръчно присвояване на части на речта на всяка излишна дума, авторите установяват, че преди 2024 г. 79,2% от излишните избори на думи са били съществителни. През 2024 г. е имало ясно забележима промяна. 66% от излишните избори на думи са били глаголи, а 14% са били прилагателни.

Екипът също така идентифицира забележителни разлики в използването на LLM между изследователските области, държавите и местата на провеждане.

Справка: Dmitry Kobak et al, Delving into LLM-assisted writing in biomedical publications through excess vocabulary, Science Advances (2025). DOI: 10.1126/sciadv.adt3813

Източник: Massive study detects AI fingerprints in millions of scientific papers, Charles Blue, Phys.org

Някои смокинови дървета отглеждат собствен варовиков камък, тихо погребвайки атмосферния CO₂ за дълго време, като същевременно служат и като продуктивни овощни дървета.

Някои видове смокинови дървета съхраняват калциев карбонат в стволовете си – по същество се превръщат (частично) в камък, установи ново изследване. Екип от кенийски, американски, австрийски и швейцарски учени установи, че дърветата могат да извличат въглероден диоксид (CO₂) от атмосферата и да го съхраняват като "камъни" от калциев карбонат в околната почва.

Изследването ще бъде представено тази седмица на конференцията "Голдшмит", която се провежда в Прага, Чехия, от 6 до 11 юли 2025 г. Конференцията "Голдшмит" е водещата световна конференция по геохимия. Това е съвместен конгрес на Европейската асоциация по геохимия и Геохимичното дружество (САЩ) и се очаква да присъстват 4000 души. 

Дърветата – произхождащи от Кения – са едни от първите овощни дървета, за които е доказано, че притежават тази способност, известна като оксалат-карбонатен път.

Всички дървета използват фотосинтеза, за да превърнат CO₂ в органичен въглерод, който формира техния ствол, клони, корени и листа; ето защо засаждането на дървета се разглежда като потенциално средство за намаляване на емисиите на CO₂.

Някои дървета също използват CO₂, за да създават кристали калциев оксалат. Когато части от дървото се разлагат, тези кристали се превръщат от специализирани бактерии или гъбички в калциев карбонат – същият минерал като варовика или тебешира. Това повишава pH на почвата около дървото, като същевременно увеличава и наличието на определени хранителни вещества. Неорганичният въглерод в калциевия карбонат обикновено има много по-дълъг живот в почвата от органичния въглерод, което го прави по-ефективен метод за улавяне на CO₂ .

"От известно време знаем за пътя на оксалатния карбонат, но потенциалът му за улавяне на въглерод не е напълно изучен. Ако засаждаме дървета за агролесовъдство и тяхната способност да съхраняват CO₂ като органичен въглерод, докато произвеждат храна, бихме могли да изберем дървета, които осигуряват допълнителна полза чрез улавяне и на неорганичен въглерод под формата на калциев карбонат", д-р Майк Роули (Mike Rowley), старши преподавател в Университета в Цюрих (UZH), представя изследването на конференцията "Голдшмит".

Екип от UZH, Техническия университет в Найроби, Кения, гората Садхана, Националната лаборатория "Лорънс Бъркли", Калифорнийския университет, Дейвис и Университета в Нюшател е изследвал три вида смокинови дървета, отглеждани в окръг Самбуру, Кения. Те са определили колко далеч от дървото се образува калциевият карбонат и са идентифицирали микробните съобщества, участващи в процеса.

Използвайки синхротронен анализ в Станфордския синхротронно-лъчеви източник, авторите са установили, че калциевият карбонат се образува както по външната страна на стволовете на дърветата, така и по-дълбоко в дървесината.

"С образуването на калциев карбонат, почвата около дървото става по-алкална. Калциевият карбонат се образува както на повърхността на дървото, така и в дървесните структури, вероятно тъй като микроорганизмите разграждат кристалите на повърхността и проникват по-дълбоко в дървото. Това показва, че неорганичният въглерод се улавя по-дълбоко в дървесината, отколкото сме предполагали преди", обяснява д-р Роули.

От трите изследвани вида смокинови дървета, учените са установили, че Ficus wakefieldii е най-ефективният в улавянето на CO₂ като калциев карбонат. Сега те планират да оценят пригодността на дървото за агролесовъдство, като определят количествено неговите нужди от вода и добивите на плодове, както и като направят по-подробен анализ на това колко CO₂ може да бъде уловено при различни условия.

Повечето изследвания на оксалат-карбонатния път са проведени в тропически местообитания и са фокусирани върху дървета, които не произвеждат храна. Първото дърво, идентифицирано като имащо активен оксалат-карбонатен път, е Ироко (Milicia excelsa). То може да абсорбира един тон калциев карбонат в почвата през целия си живот.

Калциевият оксалат е един от най-разпространените биоминерали, а кристалите му се произвеждат от много растения. Микроорганизмите, които превръщат калциевия оксалат в калциев карбонат, също са широко разпространени.

"По-лесно е да се идентифицира калциев карбонат в по-сухи среди", обясня д-р Роули. Но дори и в по-влажни среди, въглеродът все още може да бъде уловен. Досега са идентифицирани множество видове дървета, които могат да образуват калциев карбонат. Но ние вярваме, че има много повече. Това означава, че оксалат-карбонатният път може да бъде значителна, недооценена възможност за намаляване на емисиите на CO₂, докато се засаждат дървета за горско стопанство или овощарство."

Източник: From air to stone: The fig trees fighting climate change, European Association of Geochemistry

Система с изкуствен интелект вече може да предвиди следващия ни ход, преди да го направим. Не говорим само за това дали ще кликнем върху "Купи сега", а по-скоро как ще вземем сложни решения, ще усвоим нови умения или ще изследваме непознати територии.

Изследователи са разработили изкуствен интелект, наречен Centaur, който точно предсказва човешкото поведение в почти всеки психологически експеримент. Той дори превъзхожда специализираните компютърни модели, използвани от учените от десетилетия. Обучен върху данни от повече от 60 000 души, взели над 10 милиона решения, Centaur улавя основните модели на това как мислим, учим и правим избори.

"Човешкият ум е забележително универсален", пишат изследователите в своята статия, публикувана в Nature. "Не само че рутинно вземаме ежедневни решения, като например избор на зърнена закуска или избор на облекло, но и се справяме със сложни предизвикателства, като например как да излекуваме рак или да изследваме космоса."

Изкуствен интелект, който наистина разбира човешкото мислене, би могъл да направи революция в маркетинга, образованието, лечението на психичното здраве и продуктовия дизайн. Но той също така повдига неудобни въпроси относно поверителността и манипулацията, когато повече от всякога нашите дигитални отпечатъци разкриват за нас.

Как учените създават дигитален четец на мисли

Изследователският екип започва с амбициозната цел да създаде единен модел на изкуствен интелект, който може да предсказва човешкото поведение във всеки психологически експеримент. Подходът им е изненадващо лесен, но изисква мащабен подход.

Учените са събрали набор от данни, наречен Psych-101, съдържащ 160 експеримента, обхващащи тестове за памет, учебни игри, сценарии за поемане на риск и морални дилеми. Всеки експеримент е преобразуван в описания на английски език на такова ниво, което изкуственият интелект може да разбере.

Вместо да градят от нулата, изследователите вземат езиковия модел Llama 3.1 на Meta (същият тип, който захранва ChatGPT) и го обучават специализирано върху човешкото поведение. Те използват техника, която им позволява да променят само малка част от програмирането на изкуствения интелект, като същевременно запазват по-голямата част от него непроменена. Целият процес на обучение отнема само пет дни на компютър с висок клас.

Centaur доминира в традиционните когнитивни модели

При тестовете си, Centaur напълно смазва конкуренцията. В директни сравнения със специализирани когнитивни модели, които учените усъвършенстват с десетилетия, Centaur печели в почти всеки един експеримент.

Истинският пробив идва, когато изследователите тестват Centaur върху напълно нови сценарии. Изкуственият интелект успешно предсказва човешкото поведение, дори когато историята на експеримента се промени (превръщайки търсене на космически съкровища в приключение с вълшебно килимче), когато структурата е модифицирана (добавяйки трета опция към задача с два избора) и когато са въведени изцяло нови области (тестове за логическо разсъждение, които не са включени в данните за обучение).

Centaur може също така да генерира реалистично човекоподобно поведение при изпълнение на симулации. В един тест, включващ стратегии за изследване, изкуственият интелект постига производителност, сравнима с тази на реалните участници хора, и показва същия тип вземане на решения, ръководено от несигурност, което характеризира поведението на хората.

Centaur може да отбележи нов повратен момент в развитието на изкуствения интелект, що се отнася до безпрецедентната му способност да разбира човешкия ум. Кредит: 
Adaptive US (CC BY-NC 4.0)

Centaur имитира човешката мозъчна активност

В изненадващо откритие, вътрешните механизми на Centaur са станали по-съвместими с човешката мозъчна активност, въпреки че никога не е бил изрично обучен да съпоставя невронни данни. Когато изследователите сравняват вътрешните състояния на изкуствения интелект със сканирания на мозъка на хора, изпълняващи същите задачи, те откриват по-силни корелации, отколкото с оригиналния, необучен модел.

Ученето да се предсказва човешкото поведение очевидно е принудило изкуствения интелект да развие вътрешни представи, които отразяват как мозъкът ни всъщност обработва информацията. Изкуственият интелект по същество е реконструирал аспекти на човешкото познание, само като е изучавал нашите избори.

Екипът демонстрира и как Centaur може да ускори научните открития. Те използват изкуствения интелект, за да анализират моделите на човешкото поведение, което води до откриването на нова стратегия за вземане на решения, която превъзхожда съществуващите психологически теории.

"Създадохме инструмент, който ни позволява да предсказваме човешкото поведение във всяка ситуация, описана на естествен език – като виртуална лаборатория", разказва водещият автор Марсел Бинц (Marcel Binz) в изявление.

Какво следва за изкуствения интелект, свързан с човешкото поведение?

Макар и впечатляващо, това изследване е само началото. Настоящата версия се фокусира предимно върху обучението и вземането на решения, с ограничено покритие на области като социална психология или междукултурни различия. Наборът от данни също така е насочен към западното, образовано население, което е често срещано ограничение в психологическите изследвания.

Екипът планира да разшири набора си от данни, за да включи по-разнообразни области и популации, предвиждайки всеобхватен модел, който би могъл да служи като единна теория за човешкото мислене. Те са направили както своя набор от данни, така и модела на изкуствен интелект публично достъпни, за да могат други изследователи да надграждат модела.

"Ние комбинираме изследванията в областта на изкуствения интелект с психологическа теория – и с ясен етичен ангажимент", добавя Бинц. "В публична изследователска среда имаме свободата да разглеждаме фундаментални когнитивни въпроси, които често не са във фокуса на вниманието в индустрията."

За първи път разполагаме с изкуствена система, която може да предсказва човешкото поведение в целия спектър от психологически изследвания с безпрецедентна точност. Дали това развитие ви вълнува или тревожи, може да зависи от това колко уверено можем да гарантираме, че подобни инструменти се използват отговорно.

Справка: Binz, M., Akata, E., Bethge, M. et al. A foundation model to predict and capture human cognition. Nature (2025). https://doi.org/10.1038/s41586-025-09215-4

Източник: New ‘Mind-Reading’ AI Predicts What Humans Will Do Next, And It’s Shockingly Accurate, StudyFinds 

Свещеното гробно място, което се намира във фригийската долина Афионкарахисар и е вписано в предварителния списък на световното наследство на ЮНЕСКО, е преустроено без разрешение в бизнес пространство, оборудвано с места за сядане, килими, осветление и дори отопление.

Турското издание "Хюриет" съобщава, че заведението е действало под името "Taş Bahçe" ("Каменна градина") и се е рекламирало в социалните мрежи със заглавия като "Славата на каменните камери". Снимки и видеоклипове показват древните камери на гробницата, обновени с модерни удобства и декоративни елементи, прикрепени директно към камъка.

Гробницата е украсена както отвътре, така и отвън. Кредит: Salim Uzun/Hürriyet

Свещено място, превърнато в ресторант

Нарушението шокира експертите, предвид статута на гробницата като регистриран археологически обект. Дървени мебели, прозрачни врати и дори люлка, инсталирана пред паметника, са част от усилията за привличане на туризъм и бизнес в района - всичко това без одобрението на Регионалния съвет за опазване на околната среда на Турция, агенцията, отговорна за защитата на културните обекти.

В древната скала са вкопани електрически кабели, а в помещения, някога запазени за мъртвите, са инсталирани отоплителни системи. Трансформацията, видима за обществеността чрез социалните медийни канали на кафенето, предизвика незабавна негативна реакция от археолози и специалисти по културно наследство.

"Дори стол не трябва да се поставя до регистриран паметник без разрешение, камо ли да се превръща в кафене", коментира проф. Невзат Чевик (Nevzat Çevik) от Университета "Акдениз", катедра "Археология".

Проф. Чевик изразява възмущение от комерсиализацията на толкова важен обект, обвинявайки собствениците, че умишлено експлоатират историческата стойност на гробницата.

Вътрешността на гробницата, красиво украсена, но незаконно. Кредит: Salim Uzun/Hürriyet

Учените осъждат оскверняването на миналото

Археологът проф. Хава Ишкан (Havva İşkan) предупреждава за последиците от подобни трансформации върху свещената и културна памет.

"Това са гробни камери с духовно значение за хората, които са живели по това време. За съжаление, ние ги превърнахме в увеселителни паркове",
отбелязва проф. Хава Ишкан. "Дори са пробили скалата, за да инсталират електричество. Кой знае, може би правят чай и кафе точно в гробницата", добавя тя.

Бързи действия от страна на властите

В отговор на общественото недоволство и споделените онлайн визуални доказателства, Министерството на културата и туризма на Турция започва официално разследване. Бирол Индженджикьоз, генерален директор на "Културни ценности и музеи", потвърждава, че всички ремонти са били неразрешени и представляват нарушение на закона за културното наследство.

"Всяка инфраструктурна работа, извършена без разрешение в регистрирана структура, е нарушение. Започнахме съдебно производство и следим отблизо въпроса", заявява Бирол Индженджикьоз.

Въпреки че гробницата се намира върху парцел частна земя, определянето ѝ като защитен археологически обект прави всяка промяна подлежаща на официален надзор. Музейните власти от Афионкарахисар действат бързо, премахвайки всички модификации – включително килими, мебели и окабеляване – и възстановявайки гробницата в първоначалното ѝ състояние към 30 юни 2025 г.

Собственикът на ресторантa защитава действията си

Халил Чакмак, собственикът на кафе-ресторантa, отрича да е имал злонамерени намерения и твърди, че са подали заявление за разрешение и все още очакват решение.

"Не действахме недобросъвестно. Просто искахме да допринесем за развитието на региона", казва собственикът на кафенето.

Той също така признава, че е платил такса - обезщетение за незаконното преустройство, въпреки че тази такса не се е отнасяла конкретно за района на гробницата. Чакмак заявява, че бизнесът вече ще продължи извън зоната на археологическия обект, спазвайки установените законови граници.

Подобно използване на ценни археологични артефакти се е случвало и у нас. Вероятно си спомняте древноримския саркофаг от II-III век след н.е., използван за бар маса в популярно плажно заведение в курорта "Св. Константин и Елена", без никой да подозира колко е ценен.

Източник: Outrage as Ancient Phrygian Tomb is Illegally Converted Into a Restaurant, ancient-origins.net

Тексасците са засегнати от едно от най-смъртоносните природни бедствия в близката история, след като внезапни наводнения преминаха през централен Тексас, убивайки над 80 души.

Катастрофата засегна района на река Гуадалупе и заля летни лагери като лагер "Мистик", който губернаторът Грег Абът определи като "ужасно опустошен".

Операциите по търсене и спасяване продължават, тъй като десетки хора остават в неизвестност, включително няколко деца от наводнения летен лагер. Юли бележи пиковия сезон на внезапните наводнения в САЩ и тази част от централен Тексас, често наричана "алея на внезапните наводнения", не е непозната с подобни опустошения. Но дори по местни стандарти валежите са били изключително интензивни.

Синоптиците от Националната метеорологична служба (NWS) предупреждават, че са възможни още наводнения през уикенда и следващата седмица, тъй като регионът продължава да е с нестабилно време.

Опустошението обаче предизвика критики от местните власти, които твърдят, че получените от тях прогнози са подценили заплахата.

"Първоначалната прогноза, която получихме в сряда от Националната метеорологична служба, предвиждаше 75-150 мм дъжд в долината Кончо и 100-200 мм в хълмистата местност. Количеството дъжд, паднало на това конкретно място, никога не е било в никоя от тези прогнози", заявява Ним Кид, началник на отдела за управление на извънредни ситуации в Тексас.

Далтън Райс, градски управител на Кервил, разказва, че бурята "е изляла повече дъжд от прогнозираното". Валежите в Кервил са достигнали нива, очаквани веднъж на 500 години, като общото количество в петък надхвърли 250 мм за три часа. В събота близките райони видяха близо 350 мм дъжд за пет часа - ниво, което обикновено се очаква само веднъж на 1000 години.

Недостигът на персонал и сложността на прогнозите

Някои служители смятат, че точността на предупрежденията за наводнения може да е била повлияна от дългогодишния недостиг на персонал в ключови офиси на NWS. В офиса в Сан Анджело, близо до мястото, където паднаха най-обилните валежи, липсват както отговорен метеоролог, така и щатен хидролог. В офиса в Остин/Сан Антонио, който обхваща окръг Кер, липсва служител за координация на предупрежденията.

Въпреки тези пропуски, и двата офиса са наели допълнителен персонал, работещ по време на нощната смяна на 4 юли.

Данните от метеорологични балони от близкия Дел Рио, събрани в четвъртък, показват рекордни нива на влага в атмосферата. Това накара офиса на NWS в Остин/Сан Антонио да издаде предупреждения за наводнения, считано от четвъртък следобед, предупреждавайки за "прекомерен отток" от 127 до 178 мм дъжд.

Центърът за прогнозиране на времето в Мериленд също така предупреждава за възможността за рядко наводнение, позовавайки се на нива на влажност "над 99-ия климатологичен персентил". В 1:14 ч. сутринта в петък NWS издава предупреждение за "животозастрашаващи внезапни наводнения" за Кервил, което активира сигнали за мобилни телефони чрез системата за аварийно предупреждение.

Въпреки това много местни служители са били хванати неподготвени. Съдията от окръг Кер, Роб Кели, заявява:

"Не знаехме, че това наводнение идва... Нямахме никаква причина да вярваме, че това ще бъде нещо подобно на случилото се тук. Абсолютно никаква."

Имало е и объркване относно това дали ръководителите в лагер "Мистик" са получили необходимото предупреждение. На въпроса защо летните лагери не са евакуирани, управителят на града Кървил Райс отговаря:

"Това е чудесен въпрос, но отново искаме да се уверим, че продължаваме да се фокусираме. Все още имаме 11 изчезнали деца, които искаме да съберем отново със семействата си."

Прогнозирането на бедствията

Метеоролозите защитават NWS, заявявайки, че предвид наличните инструменти и данни, агенцията е направила всичко възможно.

"Не виждам никакви доказателства, че съкращенията на NOAA/NWS са довели до влошаване на предварителните предупреждения за времето преди тази трагедия в Тексас", отбелязва метеорологът Джон Моралес (John Morales) в социалните медии.

Метеорологът от Тексас Ейвъри Томаско (Avery Tomasco) добавя:

"Националната метеорологична служба издаде предупреждение за наводнение за окръг Кер повече от 12 часа преди катастрофалното наводнение. Предупреждение за внезапно наводнение бе издадено за Хънт и Инграм три часа преди Гуадалупе да започне да се надига. Те си свършиха работата и я свършиха добре."

"Сигналът, че това ще бъде обилно, изключително валежно събитие, бе налице. Но да се определи точно къде ще паднат валежите? Не е възможно", коментира друг метеоролог Крис Вагаски (Chris Vagasky).

Ефектът от съкращенията на персонала е трудно да се определи количествено, смята Рик Спинрад (Rick Spinrad), бивш администратор на NOAA.

"Без изследвания, без персонал, който да върши работата, можем да предположим, че прогнозите, и не само ураганите - торнадо, наводнения, суша, горски пожари, цунами, впрочем - несъмнено ще се влошат", предупреждава Спинрад.

Бивши директори на NWS са публикували отворено писмо по-рано тази година, в което предупреждават, че съкращенията на персонал от администрацията на Тръмп са оставили агенцията с 10% под необходимите нива по време на най-опасния метеорологичен сезон.

"Най-лошият ни кошмар е, че метеорологичните прогнози ще бъдат толкова недоосигурени, че ще има ненужни загуби на човешки живот", се посочва в писмото.

Източник: US: Forecast failure blamed for tragic Texas floods that left over 80 dead, Interesting Engineering

Този контраинтуитивен резултат се добавя към дългогодишен дебат за това как да се дефинира времето за тунелиране, за което няма единно описание, и колко бързо протича този процес.

Резултатите също така оспорват интерпретация на квантовата физика, известна като механика на Бом (или теория на пилотните вълни), която предполага, че частиците се ръководят от вълни, посочват авторите, публикували своите открития в Nature на 2 юли.

"Това ми се струва като истинско експериментално постижение, отбелязва Ефраим Щайнберг (Aephraim Steinberg), квантов физик от Университета в Торонто, Канада, цитиран от Nature.

Основната концепция на енергийната бариера може да се покаже с помощта на следната аналогия. Представете си топка, която се търкаля в падина между два хълма. Дори при липса на триене, топката ще се търкаля само напред и назад в падината, но никога няма да премине от другата страна, защото няма достатъчно енергия, за да се изкачи на хълма, разделящ двете падини. Хълмът е енергийната бариера, която предотвратява преминаването от едната падина в другата. Топката е затворена в падината наляво, независимо, че дясната падина съответства на по-ниска енергия.

Тест за тунелиране

В класическата физика, ако частица достигне бариера, която няма енергията да преодолее, тя отскача обратно. Но в квантовата физика има малък, но ненулев шанс частицата да я премине. Това явление, наречено квантово тунелиране, играе ключова роля в процесите от фотосинтезата до радиоактивния разпад, но точната му природа не е добре разбрана.

Изследователите провеждат експеримент, за да изследват скоростта на частиците, докато преминават през енергийна бариера. Те създават вълновод - огледална структура, която ограничава движението на фотоните в една посока. Чрез насочване с лазер към единия край на вълновода, изследователите генерират фотони, които пътуват, докато не срещнат бариера (стъпало в огледалната повърхност), която енергията им не би трябвало да им позволи да преминат.

В този момент фотоните тунелират в "забранената" област вътре в бариерата, като същевременно тунелират странично във втори вълновод, минаващ вътре в бариерата, успоредно на първия. Камера заснема моментни снимки на позициите на частиците с течение на времето. Тъй като изследователите знаят колко лесно фотоните тунелират между вълноводите, те успяват да използват натрупването на фотони във втория вълновод като часовник, спрямо който да преценят колко бързо фотоните проникват през бариерата. Експериментът изглежда е първият по рода си, коментира Щайнберг.

"Изследователите могат да направят "снимка" и да наблюдават показанията на часовника на всички позиции в бариерата."

Изследователите установяват, че фотоните с най-отрицателна кинетична енергия (стойности, които не се пренасят в класическия свят, но са позволени вътре в енергийната бариера) са тунелирали най-бързо, разказва съавторът на изследването Ян Клаерс (Jan Klaers), физик от Университета на Твенте в Нидерландия. Това е нещо, което се предвижда от квантовата механика, но е трудно да се докаже експериментално.

Определението за скорост

Физиците са използвали редица техники и дефиниции, за да се опитат да измерят времето и скоростта на тунелиране. Щайнберг не е готов да подкрепи напълно определението на екипа от Твенте за скорост на тунелиране, но казва, че "това със сигурност е най-естествената и класическа интерпретация".

Констатациите предоставят "поглед върху това какво се случва, докато частица преминава през област, в която изобщо не би трябвало да съществува", коментира Щайнберг. "Следователно експериментът е важна стъпка напред."

Клаерс и неговите съавтори заявяват, че резултатите оспорват механиката на Бом - описание на квантовия свят, което обяснява двойствената вълнова и корпускулярна природа на квантовите обекти. Тази теория гласи, че фотоните имат определени траектории и се ръководят от пилотни вълни, които се разпространяват в пространството и влияят на движението на частиците. (повече "Защо Луи де Бройл, нобелов лауреат по физика, изостави теорията си за пилотните вълни?")

Бариерата в този експеримент е ефективно безкрайна от гледна точка на частицата, а механиката на Бом предсказва, че частица, тунелираща в такава бариера, трябва да е в покой, а не да се движи, посочва Клаерс.

"Тази картина обаче не съвпада с резултатите от нашите измервания, които предполагат, че частиците наистина се движат при такива условия", добавя Клаерс.

Това проучване само по себе си едва ли ще разреши дебата относно валидността на интерпретацията на Бом според други физици в статия в News & Views, придружаваща публикацията. "Техният експеримент се основава на поредица от сложни предположения, които биха могли да бъдат оспорени."

Справка:

1. Sharoglazova, V., Puplauskis, M., Mattschas, C., Toebes, C. & Klaers, J. Nature 643, 67–72 (2025). 

   Article  PubMed  Google Scholar 

2. Ramos, R. et al. Nature 583, 529–532 (2020).

   Article  PubMed  Google Scholar 

3. Fedrizzi, A. & Biancalana, F. Nature 643, 37–38 (2025).

   Article  PubMed  Google Scholar 

Източник: ‘Tour de force’ experiment probes quantum tunnelling in action, Nature 

Водени от професор Енрике Хименес (Enrique Jiménez) от Института по асириология към Университета "Лудвиг Максимилиан" в Мюнхен (LMU), изследователите откриват изгубения от векове "Химн за Вавилон" – поетично произведение от 250 реда, възхваляващо града в неговото величие. Работейки с изкуствен интелект чрез платформата Electronic Babylonian Literature, Хименес и неговият екип съпоставяват тридесет допълнителни фрагмента от ръкописи с частично запазен текст.

"С нашата платформа, поддържана от изкуствен интелект, успяхме да идентифицираме тридесет допълнителни ръкописа, които принадлежат към преоткрития химн – процес, който в миналото би отнел десетилетия", обяснява Хименес.

Съставен в началото на първото хилядолетие пр.н.е., химнът е бил широко разпространен в древния свят, както се вижда от многото оцелели копия.

"Химнът е бил преписван от деца в училище. Забележително е, че такъв популярен текст е останал непознат досега", коментира Хименес.

Написан с клинопис върху глинени плочки, химнът е открит сред известната колекция на библиотеката Сипар. Според легендата, Ной е скрил тази библиотека преди библейския потоп.

Преоткриването е голямо постижение както в месопотамските изследвания, така и в дигиталните хуманитарни науки.

"Химнът за Вавилон" е литературен пеан, който възхвалява архитектурата на града, социалната сплотеност и животворната сила на река Ефрат.

Един ярък откъс гласи:

"Ефрат е неговата река — създадена от мъдрия господар Нудимуд —
Тя угасява листата, насища тръстиката,
изригва водите си в лагуна и море…
Стада и овце лежат на зелени пасища,
богатство и великолепие — това, което подобава на човечеството —
се даряват, умножават и царствено се дават."

Най-поразителното в този химн, твърди Хименес, е рядкото изобразяване на природни явления – нещо, което до голяма степен липсва в други произведения на оцелялата месопотамска литература.

"Това е впечатляващо, защото са оцелели само няколко описания на природата от Месопотамия", отбелязва Хименес.

Реконструкция на портата Ищар със сини плочки, Пергамски музей, Берлин, която е била северният вход към Вавилон. Кредит: Rictor Norton / CC BY 2.0

Още по-революционни са пасажите, които описват ролята на вавилонските жени, по-специално като жрици. Никоя по-ранна литература не е описвала толкова живо техните религиозни и социални задължения. Химнът също така говори за космополитно и уважително общество, в което гражданите са учтиви с чужденците.

Вавилон, най-големият град в света от древността и културен център, основан около 2000 г. пр.н.е., се намира на около 85 километра южно от Багдад. Археологическият му обект днес е обект на световното наследство на ЮНЕСКО.

Справка: Fadhil, A. A., & Jiménez, E. (2025). Literary texts from the sippar library v: A hymn in praise of Babylon and the Babylonians. Iraq, 1–58. doi:10.1017/irq.2024.23:

Източник: Hymn to Babylon discovered, revealing ancient Mesopotamian city life, Dario Radley, Archaeology News

От изгарянето на въглища до добива на злато, човешките дейности водят до широко разпространено замърсяване на въздуха с живак. Този живак в крайна сметка се отлага във водата, където се превръща в токсичен метилживак (MeHg). MeHg се натрупва по хранителната верига, излагайки на риск от живачно отравяне и вродени дефекти, особено неврологични разстройства, върховните хищници като червената риба тон и хората, които ги консумират.

Настоящите терапии за токсичност от MeHg разчитат на неспецифично хелатиране - химичен процес, свързващ на метални йони, така че те да могат да се отстранят от организма - са ефективни в остри случаи. Обаче, има нужда от по-целенасочени третирания при хронично излагане. В отговор на това, изследователи започват да проучват естествени и модифицирани бактерии като обещаващи инструменти за детоксикация от живак.

Сред тях е Елейн Хсао (Elaine Hsiao), биолог от Университета на Калифорния, Лос Анджелис, която проучва как майчиният микробиом влияе върху развитието на мозъка на плода. Тя си сътрудничи с колеги от Калифорнийския университет в Сан Диего, които са специалисти по въздействието на MeHg и неговото натрупване в рибата.

Заедно те са създали симбиотичен чревен микроорганизъм, способен да детоксикира MeHg. Резултатите от изследването им, публикувани в Cell Host & Microbe, показват, че създадената бактерия може да намали натрупването на MeHg в бременни мишки и техните плодове. Въз основа на тази работа екипът предвижда разработването на пробиотик, който да помогне за намаляване на рисковете за здравето, свързани с живака, при диета, богата на риба.

Гените за резистентност към живак (mer) до голяма степен липсват в микробите, присъстващи в чревната микробиота на човека и мишките. Поради това изследователите се обръщат към генните последователности merA и merB от резистентен към живак щам на Pseudomonas aeruginosa. Тези гени деметилират и редуцират MeHg. Този процес генерира по-малко вредни съединения като неорганичен живак, който се абсорбира по-трудно и се изхвърля по-лесно от организма. Те интегрират и двете последователности в Bacteroides thetaiotaomicron, широко разпространена симбиотична чревна бактерия, която се е доказала като безопасна пробиотична бактерия.

За да тестват този модифициран щам, наречен BtmerA/B, изследователите отглеждат бактерията в среда, допълнена с чист MeHg или с форма на MeHg, извлечена от червена риба тон. И в двата случая BtmerA/B проявява деметилираща активност спрямо MeHg, докато щамовете, които не притежават гените, не могат да редуцират MeHg.

След това изследователите са колонизирали безмикробни мишки с див тип B. thetaiotaomicron или BtmerA/B, последвано от висока орална доза чист MeHg, тъй като оралното поглъщане е основният начин на експозиция. Мишките с модифицираната бактерия са разградили MeHg само в червата, измерено чрез фекално съдържание; въпреки това, изследователите все още са наблюдавали MeHg в други тъкани, като черния дроб или мозъка.

"Мислехме, че ги претоварваме с твърде много метилживак, защото той все пак успява да проникне в кръвообращението", обяснява Хсао. Вместо това изследователите решават да проучат ефектите му чрез хроничен прием с храната. Наистина, мишките, колонизирани с модифицирания микроб и хранени с храна с високо съдържание на червена риба тон, имат много по-ниски нива на MeHg от очакваното в дебелото черво и мозъка. Изследователите са наблюдавали подобни ефекти и когато са давали бактерията като пробиотик на мишки с нормални микробиоми.

След това изследователите са проучили дали този модел се наблюдава и при бременни мишки.

"Това е най-уязвимата популация към метилживак", коментира Хсао.

Екипът проучва ефектите от експозицията на токсини при диети, богати на MeHg (риба тон), с умерено съдържание на MeHg (сьомга) и без MeHg по време на бременността. Те отбелязват, че мишките с BtmerA/B успешно намаляват нивата на MeHg както в майчините, така и в феталните тъкани, а мишките показват по-слаби признаци на токсичност от живак в мозъка на плода.

Освен това, когато изследователите профилират транскриптомите на мозъка на плода на мишките, те виждат, че BtmerA/B предотвратява някои от негативните последици, свързани с MeHg, като промени в генната експресия, свързани с невроразвитиени аномалии.

"За нас това е хубаво доказателство, че пробиотик, даван по време на бременност, може да бъде възможен тип интервенция дори за ограничаване на експозицията на плода", отбелязва Хсао.

Справка:

1. Yu KB, et al. An engineered gut bacterium protects against dietary methylmercury exposure in pregnant mice. Cell Host Microbe. 2025;33(5):621-631.e7.
2. Lai Y, et al. Engineering the human gut commensal Bacteroides thetaiotaomicron with synthetic biology. Curr Opin Chem Biol. 2022;70:102178.

Източник: Engineered Bacteria Detox Mercury from a Fish-Rich Diet, Laura Tran, The Scientist

Откритието в обекта "Ноймарк-Норд 2" коренно променя разбирането ни за хранителните стратегии на неандерталците, разкривайки сложно управление на ресурсите, което предшества подобно поведение в други човешки групи с десетки хиляди години.

От цели кости до малки фрагменти. Кредит: Kindler, LEIZA-Monrepos

Доказателствата показват, че неандерталците не са чупили просто кости за костен мозък – те са раздробявали огромни количества на десетки хиляди фрагменти, за да получат богата на калории костна мазнина чрез нагряване във вода. Този трудоемък процес изисква внимателно планиране, специализирани инструменти и подробни познания за храненето, което оспорва дългогодишните предположения за способностите на неандерталците.

Организирана обработка в индустриален мащаб

"Това е било интензивно, организирано и стратегическо", обяснява д-р Луц Киндлър (Lutz Kindler), първият автор на изследването. "Неандерталците очевидно са управлявали ресурсите с прецизност – планирали са лов, транспортирали са труповете и са топили мазнините в специфична за задачата зона."

Обектът е запазил изключителни доказателства за тази праисторическа индустрия. Изследователите са открили над 118 000 костни фрагмента, наред с 16 500 кремъчни сечива, чукове и изобилие от следи от употреба на огън. Най-забележителното е, че две трети от костния материал са с размери по-малки от 3 сантиметра – малки фрагменти, необходими за ефективното извличане на мазнини.

Мазнините представляват ключов ресурс за оцеляване, особено за ловците-събирачи, зависими от животински храни. Когато хората консумират твърде много протеини без достатъчно мазнини или въглехидрати, те рискуват "протеиново отравяне" – потенциално смъртоносно състояние. Костната мазнина е осигурявала калорийно решение по време на периоди, когато други източници на мазнини са били оскъдни.

Доказателства за стратегическо управление на ресурсите

Мащабът на операциите в обекта Ноймарк-Норд е потресаващ. Анализът разкрива систематична обработка на кости от коне, елени, зубри и други едри бозайници.

Ключовите открития включват:

• Селективен транспорт: Само богати на мазнини кости, като черепи, дълги кости и мандибули, са били донасяни до мястото за обработка.
  
• Специализирани инструменти: Големи наковални и 58 камъка, използвани като чукове специално проектирани за фрагментиране на костите
• Пожарна инфраструктура: Доказателства за нагряване на кости, камъни и изобилие от дървени въглища от контролирани пожари
• Сезонно планиране: Животните са били ловувани целогодишно, което предполага систематично натрупване на ресурси.

Самото място е било стратегически избрано. Разположено на брега на езеро, мястото е осигурявало лесен достъп до вода за варене, гориво за огън и суровини за инструменти от местни ледникови отлагания.

Система за съхранение

Може би най-интригуващото е, че изследователите предполагат, че неандерталците може да са използвали сложни системи за съхранение. Концентрацията от 172 големи бозайници на толкова малка площ предполага, че костите са били съхранявани в целия ландшафт и по-късно са били транспортирани до мястото за обработка по време на интензивни периоди на раздробяване.

"Всъщност, производството на костна мазнина изисква определен обем кости, за да си струва тази трудоемка обработка и следователно колкото повече кости се раздробяват, толкова е по-ефективна", отбелязва съавторът проф. Сабине Гаудзински-Виндхойзер (Sabine Gaudzinski-Windheuser).

Складирането на храна е от съществено значение за ловците-събирачи от северните ширини, които не могат да оцелеят без складирани храни. Езерата Ноймарк-Норд може би са улеснили използвания метод, при който труповете се потапят в студена вода за съхранение.

На обекта Neumark-Nord 2, близо до ръба на плитък басейн, има гъста концентрация на кости от повече от 170 по-големи бозайници (маркирани в синьо), смесени с кремъчни артефакти (в червено) и камъни-чукове (червено). Кредит: Kindler, LEIZA-Monrepos

Въздействие на ландшафта

Това откритие се основава на десетилетия изследвания на комплекса от обекти Ноймарк-Норд с площ от около 30 хектара, открит през 80-те години на миналия век от археолога от Йена Дитрих Мания (Dietrich Mania). От 2004 до 2009 г. обектът Ноймарк-Норд 2 е разкопан целогодишно от екип, ръководен от археолози от MONREPOS (Археологически център Лайбниц, Германия) и Университета в Лайден (Холандия). Разкопките включват полева школа, в която са обучени над 175 чуждестранни студенти.

През 2023 г. екипът публикува доказателства, че неандерталците са ловували и избивали слонове с прави бивни – животни с тегло до 13 тона, които са могли да осигурят над 2000 дневни порции храна за възрастни неандерталци. Използването на огън за контрол на ландшафтната растителност и разнообразието от преработени видове на различни места разкриват ниво на планиране и екологична ангажираност, което преди това е било подценявано при неандерталците.

"Това, което прави Ноймарк-Норд толкова изключителен, е запазването на целия ландшафт, а не само на едно място", отбелязва проф. Уил Роебрукс (Wil Roebroeks) от Лайден. "Виждаме неандерталци да ловуват и да колят елени в една определена зона, да обработват интензивно слонове в друга и – както показва това проучване – да преработват мазнини от стотици скелети на бозайници на централизирано място. Има дори някои доказателства за употреба на растения, които рядко се запазват. Този широк спектър от поведения в един и същ ландшафт ни дава много по-богата картина на тяхната култура."

Разкопките на обекта Ноймарк-Норд (Neumark-Nord 2/2B) са провеждани целогодишно от основен екип от 2004 до 2009 г., заедно с международна полева школа, с преминали общо над 175 студента. Кредит: Wil Roebroeks, Leiden University

Тези доказателства показват, че ловът на неандерталците може да е оказал значително влияние върху популациите на тревопасни животни през последния междуледников период. Освен 172-те животни на това единствено място за преработка, стотици други са били изклани около близките езера, включително 76 носорога и 40 слона с прави бивни на други места.

Откритието поставя разграждането на костна мазнина отпреди 125 000 години – документирано преди това само отпреди 28 000 години в горнопалеолитни обекти. То показва, че сложното управление на ресурсите, сезонното планиране и преработката на храни в индустриален мащаб са били част от неандерталската култура много по-рано, отколкото се смяташе досега, разкривайки когнитивна сложност, която съперничи на тази на по-късните човешки групи.

Справка: Lutz Kindler et al. , Large-scale processing of within-bone nutrients by Neanderthals, 125,000 years ago. Sci. Adv. 11,eadv1257(2025). DOI: 10.1126/sciadv.adv1257 

Източник: Neanderthals Ran “Fat Factories” 125,000 Years Ago, 

Новото изследване, публикувано на 2 юли 2025 г. в Physical Review Letters, задълбочава разбирането за основните свойства на вплитането и предоставя важна фундаментална представа за това как ефективно да се манипулира вплитането и други квантови явления на практика.

Вплитането е може би централната характеристика на квантовата механика. Ако се каже, че две микроскопични частици са вплетени, тогава ако някой измери квантово свойство на едната от частиците и след това повтори измерването на нейния вплетен партньор, той винаги ще открива, че двойката е корелирана (свързана), дори когато двете частици са разделени от огромни разстояния. Следователно, познаването на състоянието на едната частица автоматично предоставя информация за другата.

Теорията за вплитането (entanglement) бе въведена преди около 90 години като доказателство за абсурдността на квантовата теория, ако се третира като пълно описание на природата. Но днес тя не се смята за абсурдна.

След изчерпателни доказателства за истинността на вплитането в реалния свят, то сега е ключов ресурс в квантовата информационна теория, позволявайки квантова телепортация и квантова криптография и предлагайки значителни предимства в квантовите изчисления, комуникацията и прецизните измервания.

Въпреки че вплитането все още изглежда противоречиво на нашия битов опит за света, изследователите са открили поразителни паралели с нещо много по-познато: термодинамиката. Всъщност са се появили много прилики между теориите за квантовото вплитане и термодинамиката. Например, "ентропията на вплитането" е характеристика на идеализирани, безшумни квантови системи, която имитира ролята на термодинамичната ентропия.

Но еквивалентът на втория закон на термодинамиката – който диктува, че процесите са склонни към нарастващ безпорядък (гореспоменатата ентропия) и че перфектната обратимост е постижим, макар и рядък и високоефективен идеал – остава упорито недостижим. Тук обратимостта не се отнася до времевата симетрия, а до способността на външен агент да манипулира системата в различно състояние и след това да я манипулира обратно в първоначалното ѝ състояние без никакви загуби.

"Намирането на втори закон, аналогичен на втория закон на термодинамиката, е неразрешен проблем в квантовата информатика", отбелязва съавторът на изследването Туля Варун Кондра (Tulja Varun Kondra). "Решаването на този проблем е нашата основна мотивация."

Голяма част от работата по решаването на този проблем е фокусирана върху сценарий, в който две отдалечени страни (често наричани Алис и Боб) искат да обменят квантова информация, но са ограничени да действат локално в своите квантови системи и да комуникират класически, например по телефона или интернет. Това ограничение до локални операции и класическа комуникация (LOCC) опростява ситуацията, което означава, че каквото и да правят Алис и Боб, те не могат да повлияят на присъщите нелокални свойства на вплитането между своите квантови системи.

"Известно е, че при операции с LOCC в този сценарий, вплитането е необратимо", обяснява старши авторът на изследването Александър Стрелцов (Alexander Streltsov). "Така че въпросът е дали можем по някакъв начин да надхвърлим LOCC по смислен начин и да възстановим обратимостта?" Отговорът на екипа е "да", стига Алис и Боб да споделят допълнителна вплетена система: батерия за вплитания.

Точно както обикновена батерия съхранява енергия, която може да се използва за добавяне или съхранение на работа в контекста на термодинамиката, така и батерията със вплитане вмъква и съхранява вплитане. Батерията може да се използва в процеса на трансформация на състоянието, а самото състояние на батерията може да се променя, за да се извършват операции. Има само едно правило: каквото и да правят Алис и Боб, те не трябва да намаляват нивото на вплитане в батерията.

И точно както обикновената батерия позволява изпълнението на задачи, които биха били невъзможни без нея, така прави и батерията за вплитане. Подпомагайки стандартните LOCC операции със своята хипотетична батерия за вплитания, екипът демонстрира, че всяка трансформация на вплитане със смесено състояние може да бъде направена напълно обратима.

Това постижение е значителен принос към дебата дали манипулацията на вплитането е като цяло обратима. Но по-важен резултат от тази работа е, че изследователите са показали, че разработените от тях методи са приложими отвъд трансформацията на вплитането в смесени състояния, което им позволява да използват батерията за вплитания, за да проверят обратимостта в различни сценарии. Очаква се доказването, че манипулациите на вплитането във всички квантови състояния са обратими, да доведе до колекция от втори закони за манипулация на вплитането.

Батерията за вплитания може дори да намери приложения извън теорията за вплитането. Например, същите принципи важат за системи, включващи повече от две вплетени частици, проправяйки пътя за разбиране и манипулиране на сложни квантови мрежи и евентуално за разработване на бъдещи, високоефективни квантови технологии.

Освен това, обобщаването на концепцията за батерия от вплитане към батерия от ресурси – допълнителна квантова система, която участва в процеса на трансформация, без да намалява въпросния ресурс – би могло да позволи систематично демонстриране на обратимост в квантовата физика, основано на минимален набор от предположения.

"Можем да имаме батерия, която би трябвало да запазва кохерентност или свободна енергия, и след това да формулираме обратима рамка в тази обстановка, където вместо вплитане , ние обратимо манипулираме този конкретен ресурс на нашата система", разказва Стрелцов. "Въпреки че много от тези други принципи на обратимост вече са потвърдени чрез други подходи, нашата техника предлага унифицирана рамка за доказателства, базирана на добре установени физически принципи."

Справка: Ray Ganardi et al, Second Law of Entanglement Manipulation with an Entanglement Battery, Physical Review Letters (2025). DOI: 10.1103/kl56-p2vb. On arXiv: DOI: 10.48550/arxiv.2405.10599

Източник: Quantum equivalent of thermodynamics' second law discovered for entanglement manipulation, University of Warsaw

Новооткритият посетител, първоначално наречен A11pl3Z, ни се разкри във вторник, 1 юли, когато изследователи го забелязват в данните, събрани от Системата за последно предупреждение за сблъсък със Земята (ATLAS), която автоматично сканира нощното небе с помощта на телескопи в Хавай, Чили и Южна Африка.

Загадъчният обект се движи към Слънцето с около 245 000 км/ч и е разположен по много равна и права траектория, за разлика от всеки друг известен обект в нашата слънчева система.

Много експерти веднага го определиха като "междузвезден обект", което означава, че произхожда отвъд гравитационното влияние на Слънцето и има достатъчно импулс, за да премине напряко през нашия космически квартал, без да забавя скоростта си. В сряда, 2 юли, НАСА потвърди това и разкри, че посетителят най-вероятно е комета и вече официално е наречена 3I/ATLAS.

Обектът е твърде блед, за да бъде видим с просто око или чрез любителска апаратура за наблюдение на звезди, въпреки че може да се изсветли достатъчно, за да стане видимо за домашни телескопи през следващите седмици и месеци. Предстоящото предаване на живо от проекта "Виртуален телескоп" (VTP) обаче ще сподели гледката от мощния телескоп на VTP в Манчано, Италия.

Предаването на живо е записано на 3 юли и може да се гледа в YouTube канала на VTP.

Източник: Watch newly discovered 'interstellar visitor' 3I/ATLAS shoot toward us in first livestream, Harry Baker, Live Science

Рисунката с перо и мастило на гола мъжка фигура в две наслагвани пози, с ръце и крака, затворени в кръг и квадрат, е създадена от ренесансовия ерудит около 1490 г. Това е изследване на идеалната човешка форма, отчасти повлияно от писанията на римския архитект Марк Витрувий Полион, който вярвал, че човешкото тяло има хармонични пропорции, точно както добре проектиран храм.

Той предположил, че човешка фигура може да се побере идеално в кръг и квадрат, но не предоставил математическа рамка за тази геометрична зависимост. Да Винчи решил проблема, но не обяснил изрично как.

В продължение на повече от 500 години как е постигнал това перфектно съвпадение в една от най-анализираните рисунки в света остава загадка. Тя е породила множество теории и идеи, като например Златното сечение (1,618...). Но никоя от тях не е съвпаднала с действителните измервания.

Ново проучване на лондонския зъболекар Рори Мак Суини, публикувано в Journal of Mathematics and the Arts, най -накрая дава някои отговори на геометричния метод на да Винчи.

Тетраедрична геометрия в човешката краниофациална архитектура. Човешкият череп демонстрира естествена организация около тетраедрична и триъгълна геометрия, които максимизират механичната ефективност. Триъгълникът на Бонуил (в зелено) образува равностранен триъгълник, свързващ двата мандибуларни кондила и средната точка на долните централни резци. Кръгът на Шпее (в лилаво) и кривата на Шпее (в синьо) представляват оптимални подредби за зъбна оклузия, които естествено възникват от тези тетраедрични взаимоотношения. Тази геометрична организация максимизира ефективността на предаване на сила по време на дъвчене, разкривайки присъствието на тетраедричното съотношение в човешката анатомична оптимизация. Кредит: Journal of Mathematics and the Arts (2025). DOI: 10.1080/17513472.2025.2507568

Скрит триъгълник

В статията се описва скрит детайл във Витрувианския човек, а именно равностранен триъгълник между краката на мъжа, споменат в бележките на да Винчи за рисунката. Анализът разкрива, че тази форма съответства на триъгълника на Бонуил, въображаем равностранен триъгълник в денталната анатомия, който управлява оптималното функциониране на човешката челюст.

Структура на векторното равновесие на Фулър. Векторното равновесие на Фулър, образувано от четири шестоъгълника, пресичащи се под ъгъл от 60°, демонстрирайки фундаменталната геометрична структура на перфектното тенсегрити. Тази конфигурация представлява уникално балансирана форма, при която векторните сили от централната точка са перфектно балансирани от периферно ограничаващи вектори, създавайки геометричната основа, която е в основата на оптималната пространствена организация. Кредит: Journal of Mathematics and the Arts (2025). DOI: 10.1080/17513472.2025.2507568

Използването на триъгълника в произведението на изкуството е помогнало да се получи съотношение от 1,64 към 1,65 между страната на квадрата и радиуса на кръга. Това е много близко до специалното число на чертежа 1,633, което се среща в природата за изграждане на най-ефективните структури.

Мак Суини вярва, че това не е случайно и предполага, че да Винчи е разбирал перфектно идеалния дизайн на човешкото тяло, много преди съвременната наука.

Шестоъгълно плътно опаковане на сфери. Шестоъгълно плътно опаковане на сфери, демонстриращо математическата основа, лежаща в основата на геометричната система на Леонардо. Съотношението c/a = √(8/3) = 1.633 представлява оптимална триизмерна пространствена организация и съответства точно на пропорционалните отношения, постигнати от Леонардо чрез неговата конструкция на равностранен триъгълник, разкривайки тетраедрично съотношение, което произтича от ефективното пространствено подреждане. Кредит: Journal of Mathematics and the Arts (2025). DOI: 10.1080/17513472.2025.2507568

Геометричната конструкция на Леонардо успешно кодира фундаментални пространствени взаимоотношения в човешката форма, демонстрирайки забележителната прецизност на неговата ренесансова визия за математическо единство между човешката фигура и природния ред.

Статията на Мак Суини прави много повече от това да задоволи 500-годишна академична нужда. Констатациите биха могли да вдъхновят нови подходи в зъбната анатомия, дизайна на протези и краниофациалната хирургия. Те биха могли също така да подтикнат към по-нататъшни изследвания на ренесансовото изкуство за научни прозрения, които са били скрити в продължение на векове.

Справка: Rory Mac Sweeney, Leonardo's Vitruvian Man: modern craniofacial anatomical analysis reveals a possible solution to the 500-year-old mystery, Journal of Mathematics and the Arts (2025). DOI: 10.1080/17513472.2025.2507568

Източник: Dentist may have solved 500-year-old mystery in da Vinci's iconic Vitruvian Man, Paul Arnold, Phys.org