Как хората станаха "голи маймуни"

offnews@offnews.bg () — Sun, 16 Dec 2018 00:00:51 +0200

Милиони съвременни хора си задават един и същи въпрос всяка сутрин, докато се гледат в огледалото: Защо съм толкова космат? Като общество, харчим милиони годишно за лазерно отстраняване на косми, бръснене на лицето и краката, оформяне на вежди, да не говорим за паричните средства, които даваме във фризьорските салони. Но се оказва, че поставяме грешния въпрос - поне според учените, които изучават човешката генетика и еволюцията. За тях голямата загадка е защо сме без косми. Слабото окосмяване на човека в сравнение с други маймуни е отдавнашна мистерия в биологията. Има няколко хипотези, които обясняват причините за липсата на косми, но засега няма достатъчно доказателства. Учените не са съвсем сигурни, но биолозите започват да разбират физическия механизъм, който превърна хората в голи маймуни. В ново проучване, публикувано в списание Cell Biology , започна да разбулва мистерията на молекулярно и генетично ниво. Изследователите откриват, че изобилието на определен протеин определя растежа на космите на лапите. Ако протеинът, наречен Dickkopf 2 или Dkk2, е в малко количество (като при зайците и полярните мечки), козината на ходилата е гъста. При мишките, които имат малко косми по лапите си, Dkk2 присъства в по-големи количества, обяснява сайтът Smithsonian magazine . Екипът предположи, че протеинът блокира специфичен сигнален път, известен като WNT , който е отговорен за растежа на космите. За да проверят това, изследователите създават мишки, които не произвеждат Dkk2. Тези животни развиват козина на ходилата си, но е по-тънка, по-къса и по-произволно разпръсната от останалата част от козината на животните. Протеинът явно играе важна роля, но това не е пълната картина. "Dkk2 е достатъчен да предотврати растежа на космите, но не и да премахне всички контролни механизми. Има още много неща, които трябва да разгледаме”, коментира съавторът проф. Сара Милър (Sarah Millar), експерт по дерматология от Школата по медицина Перелман в Университета на Пенсилвания. "Ние имаме наистина дълги коси по нашите скалпове и къси косми в други области и сме без козина на дланите и на долната страна на китките и на ходилата на краката ни. Никой изобщо не разбира как възникват тези различия”. Въпреки че тези наблюдения не дават пълна картина, те разкриват интересна информация за плешивостта. Изследователите смятат, че пътят WTN е от ключово значение, а следващата стъпка е да се проучат какви други протеини могат да възпрепятстват този път. Това би могло да доведе до по-пълна представа на това, как сме загубили козината си и дори предлага потенциални медицински приложения. То със сигурност ще помогне за лечението на състояния като плешивост или алопеция. То също може да ни помогне да разберем по-добре някои състояния на кожата като псориазис и витилиго. Реконструкция на главата на човешки прародител Australopithecus afarensis , изчезнал хоминин, който е живял между 3 и 4 милиона години. Известният скелет Луси принадлежи към вида Australopithecus afarensis . Tim Evanson / Reconstruction by John Gurche/Flickr/CC BY-SA 2.0) Докато големият въпрос как се е обезкосмила кожата на нашите предци остава, то въпросът защо хората са останали почти без косми е по-ясен. Милър казва, че има някои очевидни причини - например, тъй като космите на дланите ни и китките ни биха пречили да се изработват сложни каменни инструменти, човешките предци, които са загубили тези косми, може да са получили еволюционно предимство. Причината, поради която останалата част от тялото ни е изгубила козината обаче се обсъжда от десетилетия. Според основната теория хората са изгубили козината си, защото им е било необходимо по-добро терморегулиране, когато са се преместили от сенчестите гори в по-горещата савана, което им е позволило да ловуват и през деня. Друга хипотеза предполага, че по-малкото козина намалява паразитите. Съществува и "теория на водната маймуна", която предполага, че на нашите предци им се е налагало да плуват за храна, а козината пречи за това. А би могло да е комбинация от няколко фактора.

5 упорити заблуди за човешкото тяло (видео)

offnews@offnews.bg () — Sat, 15 Dec 2018 00:00:15 +0200

Хората имат склонност да споделят погрешната информация, която с течение на времето може да бъде объркана с факт. Човешкото тяло не е изключение. Ако вярвате, че алкохолът загрява тялото ( не може ) или че новородените не могат да почувстват болка ( те могат ), това е резултат от онези градски легенди и приказки, които се повтарят толкова често, че започваме да не се съмняваме в тях. Днес обаче фалшивите факти за здравето и човешкото тяло се разпространяват със скоростта на интернет, а последствията могат да бъдат катастрофални. Нещо, което изглежда невинно като публикуването на статия в социалните медии, може да има сериозни последици и ние го дължим на останалата част от обществото, за да помогнем на истината да заглуши измислицата. За щастие научните изследвания ни позволяват да проверяваме тези твърдения. И ако се отнася до здравето и човешкото тяло, тази проверка е особено важна, защото понякога може дори да спаси живот. Ето пет неточни твърдения за човешкото тяло, разкрити от истинската наука. Мит 1 Пръстовите отпечатъци са абсолютно уникални Повече от един век пръстовите отпечатъци са играли важна роля в съдебните разследвания. Всичко започна със шотландския учен и лекар Хенри Флоудс, който през 1888 г. написа една статия, която твърди, че всеки човек има напълно уникален набор от пръстови отпечатъци. Сега един отпечатък на грешното място може да бъде достатъчен за наказателна присъда . Няма обаче никакъв начин да докажем убедително, че всеки набор от линии по пръстите е уникален (освен ако се съберат отпечатъците на всеки, който някога е живял и да се сравнят). "Невъзможно е да се докаже, че двама души нямат едни и същи отпечатъци", отбелязва Майк Силвърман (Mike Silverman), инспектор по съдебната медицина във Великобритания за The Telegraph . "Може да звучи невероятно, все едно да спечелиш на лотария, но хората го правят всяка седмица." Вярата, че анализът на пръстовите отпечатъци е непогрешим, може да има сериозни последици. През 2005 г. Саймън Коул (Simon Cole), криминолог от Университета на Калифорния, Ървайн, публикува проучване, описващо 22 известни случая на грешки при пръстовите отпечатъци в историята на американската правна система. Той подчертава необходимостта от справяне с това погрешно схващане, за да не се окажат невинни хора обвинени или дори осъдени за престъпления, които не са извършили. Мит 2 Имате пет сетива От деца знаем, че имат пет сетива - зрение, слух, вкус, допир и мирис. Това е мит, възникнал от произведение на гръцкия философ Аристотел , написано около 350 г. пр.н.е. Всъщност имаме повече от пет сетива. Много повече. Всъщност учените дори не са сигурни колко повече - оценките варират от 22 до 33. Някои от тези други сетива включват равновесие (чувство за баланс), термоцепция (чувство за температура), ноцицепция (чувство за болка) и кинестезия (усещане за движение). Въпреки че никое от тези допълнителни сетива не включва способността да общуваме с мъртвите , някои от тях са абсолютно необходими за живота. Например, нашето усещане за жажда помага на телата ни да поддържат подходящи нива на хидратация и хората, които нямат това усещане - рядко състояние, наречено адипсия - могат да станат силно дехидратирани или дори да умрат. Мит 3 Никога не трябва да събуждате сомнамбул Въпреки че около 7% от населението в някакъв момент от живота си са ходели на сън, никой не знае със сигурност какво причинява сомнамбулизма. За това, какво трябва да направите, ако срещнете разхождащ се спящ човек, също има объркване, благодарение на много старо погрешно схващане. Легендата, че е опасно да се събуди сомнамбул, идва от древността, когато хората са мислели, че душата напуска тялото по време на сън. Затова събуждането ще съсипе спящия сомнамбул и ще го остави без "душа". Предполагаемите последици от събуждането на сомнамбул са еволюирали - някои смятат, че може да предизвикате сърдечен удар или да изпадне в трайно състояние на лудост, обяснява за Live Science Марк Пресман (Mark Pressman), психолог и специалист по сън яв болница "Ланкау" в Пенсилвания. Макар че събуждането на сомнамбул няма да му навреди, може да не е лесно да се направи. Но и да се оставят сомнамбулите да продължат да се разхождат очевидно не е опция, тъй като това може да има опасни последици - те могат да се наранят или дори загинат . Следователно, най-добрият начин за действие е просто да отведете сомнамбула обратно в леглото. Мит 4 Погълнатата дъвка остава в стомаха седем години Някои вярват в легендата, че дъвката, която са преглътнали преди години, все още е в тялото им, а тяхният храносмилателен тракт все още работи върху дъвката. Макар че е невъзможно да се определи произхода на този мит, разкриването му е доста лесно. Дъвката става за дъвчене, защото съдържа синтетична каучукова основа, която наистина не се смила. Но това не означава, че погълнатата дъвка не може да завърши пътуването си през храносмилателния тракт. През човешкото тяло може да преминат обекти приблизително с размерите на монета от четвърт долар (2.4 см), така че едно парче дъвка би трябвало да представлява проблем, обяснява за Scientific American Роджър Лидъл (Rodger Liddle), гастроентеролог в Школата по медицина към Университета Дюк. Ако погълнете няколко дъвки за кратък период от време, може да се окажете с маса, твърде голяма, за да премине. В този случай може да се наложи да се обадите на лекар, за да го махне ръчно - през 1998 г. педиатричният гастроентеролог Дейвид Милов (David Milov) публикува проучване , в което описва три такива случая при деца, а освобождаването от запушващата ректума лепкава маса не изглежда приятно. Мит 5 Повечето от топлината на тялото се губи през главата Това погрешно схващане не е толкова старо, колкото някои от другите и се смята, че има (донякъде) научен произход. Този мит най-вероятно се е утвърдил през 50-те години, когато американската армия провежда проучване, за да определи как студеното време засяга войниците, разказват пред The Guardian изследователите Рейчъл Врийман (Rachel Vreeman) и Арън Каръл (Aaron Carroll). Според легендата, те обличат доброволци в костюми за оцеляване в Арктика и наблюдават как телата им реагират на ниските температури. Военните заключават, че доброволците губят голяма част от топлината си от главата и пренебрегват факта, че главата е единствената част от тялото, която не е защитена. Две десетилетия по-късно Ръководството за оцеляване на американската армия включва тези открития, подчертавайки значението на покриването на главата при излагане на студ, за да се избегне загубата на 40 до 45% от топлината на тялото". Така се ражда митът. Както обясняват Врийман и Каръл, никоя част от тялото не задържа топлина повече от друга. Проучване от 2008 г. от Университета на Британска Колумбия подкрепя тази оценка. В това проучване осем субекта прекарват 45 минути във вода с температура 17 градуса по Целзий. Някои участници са потопили и главите си, докато са само до шия. Потопилите главата си губят 11% повече топлина. Тъй като главата представлява около 7% от повърхността на тялото, тя не изглежда много по-важна от която и да е друга част на тялото, що се отнася до задържането на топлина. ___ По материали на статия, публикувана в Futurism . Прочетете оригиналната статия .

Тази суперколония от 1,5 милиона пингвини остана скрита за почти 3000 години (видео)

offnews@offnews.bg () — Fri, 14 Dec 2018 14:55:41 +0200

Тази година учените обявиха невероятно откритие, докато разглеждаха петната в сателитните изображения - 1,5 милиона пингвини Адели живеят и процъфтяват на малко късче земя в Антарктида, заобиколено от коварен морски лед, наречено Дейнджър айлъндс (Опасните острови), разказва Live Science . Оказва се, че тези неуловими морски птици са се заселили на островите и са останали там неоткрити най-малко 2800 години, според ново непубликувано изследване, представено на 11 декември на срещата на Американския геофизичен съюз (American Geophysical Union) във Вашингтон. Всичко започва, когато група изследователи прекарва цели 10 месеца в едно панантарктическо проучване на пингвините Адели, разглеждайки всяко безоблачно сателитно изображение от южния континент. "Смятахме, че знаем къде са всички колонии пингвини [Адели]", разказва Хедър Линч (Heather Lynch), еколог от Университета Стони Брук по време на пресконференцията. Сателитно изображение на островите Дейнджър близо до Антарктическия полуостров, където се намира най-голямата колония пингвини Адели в Антарктика. НАСА Островите Дейнджър не са лесни за проучване, тъй като са "почти винаги са покрити с дебел слой морски лед наоколо, което изключва редовни преброявания в тази област", обяснява Линч. По-рано неговият екип изследва един от островите, но не намира птици Но през 2008-2009 г. екипажът на плавателния съд, преминаващ покрай островите Дейнджър, вижда пингвини на тях, а през 2014 г. изследователите откриват на сателитните изображения няколко големи, преди това неизвестни колонии пингвини. На следващата година учените организират експедиция на островите, за да преброят пингеините - физически на земята и с дронове. "В тази област, която е толкова малка, че дори не се появява на повечето карти на Антарктика, живеят повече пингвини Адели, отколкото в останалата част от Антарктика", коментира Линч. И така, през март тази година екипът на Линч съобщи невероятната новина за най-голямата колония пингвини Адели. Изследователите преброяват 751.5 хиляди гнезда и изчисляват общия брой в колониите на 1.5 милиона. Пингвините Адели на остров Пауле, разположен близо до Антарктическия полуостров, Антарктида. Останалите пингвини Адели на континента, техните местообитания, са засегнати от промените в климата, те постоянно намаляват през последните 40 години. Всъщност "никъде не се променя климатът по-бързо, отколкото на Антарктическия полуостров", отбелязва Линч. Но някои от новите открития на екипа показват, че макр 1,5 милиона да изглеждат огромно количество, това не е толкова много, колкото е било преди. След първоначалните си анализи на последните сателитни изображения, екипът решава да разгледа сателитни изображения, датиращи от 1982 г. Те установяват, че популациите на пингвините Адели вероятно достигат своя връх в края на 90-те години на миналия век и оттогава насам бавно, но стабилно намаляват", коментира Линч. Спадът "не е катастрофален", а по-скоро от порядъка на 10 до 20 процента, по-късно добавя тя. Тъй като "Опасните острови" са почти винаги заобиколени от морски лед, те са по-защитени от риболовните кораби и други човешки интервенции в сравнение с други райони на континента, обяснява Линч. Но дори и така, най-добрата работна хипотеза е, че намаляването на популациите вероятно се дължи и на изменението на климата.

Млади учени от БАН приемат въпроси за скали, минерали, лекарства

offnews@offnews.bg () — Fri, 14 Dec 2018 12:03:35 +0200

Младите учени от Института по минералогия и кристалография „Акад. Иван Костов“ представиха своя инициатива, която си поставя за цел да провокира интереса на обществото към науката. Сформирана специално за целта работна група от млади специалисти – геолози, химици, биолози, инженери и фармацевти ще отговаря на запитвания на граждани по интересни за обществото теми, обясни гл. ас. Александър Николов. Областите на компетентност са: идентифициране на скали, минерали, лекарства и други природни или синтетични продукти; сравнителни анализи; определяне на физични и физико-химични свойства; определяне на химичен и минерален състав и други. Въпросите могат да се изпращат на имейл: media@imc.bas.bg или на фейсбук страницата на инициативата „Млади учени в полза на обществото“ ....

Имате ли неандерталска ДНК? Вижте формата на черепа си

offnews@offnews.bg () — Fri, 14 Dec 2018 11:04:07 +0200

Ново изследване установи, че съвременните хора, носещи някои генетични фрагменти от нашите най-близки изчезнали роднини, неандерталците, може да имат по-продълговати мозъци и черепи, отколкото другите хора, съобщава Live Science . Съвременните хора притежават уникални, относително кълбовидни черепи и мозъци. За разлика от тях, най-близките изчезнали роднини на съвременните хора, неандерталците, имат удължени черепи и мозъци, характерни за повечето примати. Учените разясниха своите открития онлайн на 13 декември в списание Current Biology . Предишни изследвания предполагат, че тези контрастни форми на черепа може да отразяват различията в размера на различните мозъчни области при съвременните хора и неандерталците и как тези области на мозъка се свързват заедно. "Въпреки това, мозъчната тъкан не се фосилизира, така че основната биология е остава неуловима", отбелязва водещият автор на изследването Филип Гюнц (Philipp Gunz), палеоантрополог в Института за еволюционна антропология от обществото „Макс Планк” в Лайпциг, Германия. За да помогнат за разрешаването на тази загадка, учените правят CT (компютърна томография) сканирания на седем фосилни неандерталски черепа и 19 съвременни човешки черепа, изработват отпечатъци от вътрешността на черепите и измерват тяхната закръгленост. След това изследователите анализират близо 4500 съвременни хора, за които имат генетични данни и снимки с магнитен резонанс (MRI) на мозъка им. "Ние разсъждавахме, че ако успеем да идентифицираме специфични неандерталски ДНК фрагменти в достатъчно голяма проба от живи хора, бихме могли да изпробваме дали някой от тези фрагменти предпоставя по-малко закръглена форма на мозъка, което да ни позволява да открием гените, които може да са важни за тази особеност", разказва авторът на изследването Саймън Фишер (Simon Fisher), неврогенетик в Института за психолингвистика към "Макс Планк" в Ниймеген, Холандия. Предишни проучвания са установили, че съвременните хора и неандерталците са имали множество случаи на кръстосване, заради което в съвременния човешки геном има неандерталска ДНК. В новото изследване учените откриват, че неандерталските ДНК фрагменти в съвременните човешки хромозоми 1 и 18 са свързани с по-малко закръглени мозъци. Различията във форма на мозъка между неандерталците и съвременните хора. Neandertal Introgression Sheds Light on Modern Human Endocranial Globularity "Ефектите от тези редки неандерталски фрагменти са незначителни”, обяснява Фишер. "Ефектите от неандерталските генни варианти са малки, няма да можете да ги забележите в нечия глава, ако ги срещнете". Фрагментите на неандерталската ДНК съдържат два гена от предишни изследвания, свързани с развитието на мозъка. Единият, UBR4, е свързан със създаването на неврони, а другият, PHLPP1, е свързан с развитието на мастната изолация около нервните клетки. Изследователите откриват, че тази неандерталска ДНК има най-силно въздействие върху мозъчните структури, известни като путамен ( putamen ) и малък мозък (cerebellum), които са от ключово значение за обучението и координацията на движенията. Путаменът представлява външната част на базалните ганглии на мозъка, които са свързани с паметта, вниманието, планирането, изучаването на умения и потенциално - речта и езика. Учените отбелязват, че ако човек има повече неандертална ДНК от средната, това не означава непременно, че мозъкът му е по-дълъг. "Двама души, които имат много подобни общи количества неандертална ДНК - например 1% от техните геноми - могат да носят напълно различни фрагменти", пояснява Фишер. Изследователите също така отбелязват, че тези различия в черепа вероятно не отразяват някакви разлики от времето на раждането на детето: съвременните хора и неандерталците имат подобни форми на черепа по това време, отбелязва Гюнц. След раждането, разликите в развитието на мозъка вероятно водят до изразените разлики, които се срещат в формата на черепа между възрастните от двата вида, добавя той. Едно бъдещо изследване може да потърси повече неандерталска ДНК, свързана със съвременния човешки мозък, и да определи какви специфични ефекти могат да имат тези древни генетични варианти, чрез отглеждането на мозъчна тъкан с неандерталска ДНК в лаборатория, коментира Фишер.

Сателит на НАСА фотографира модула InSight на Марс от космоса

offnews@offnews.bg () — Fri, 14 Dec 2018 10:59:30 +0200

На 26 ноември космическият апарат InSight навлезе в атмосферата на Марс. Кацането премина нормално - на височина 16 километра апаратът отвори парашут с диаметър почти 12 метра и извади защитния панел, който го защити от прегряване -температурата при кацане достига 1000 градуса по Целзий! Въпреки че специалистите на НАСА предполагаха, че модулът е пристигнал някъде в зоната за кацане, планирана като елипса (основната ос е с дължина 130 километра), те нямаха точни координати. Сега, благодарение на камерата HiRISE на спътника на Марс MRO, те най-накрая откриха точното местоположение не само на самия апарат, но и на елементите на неговата конструкция на кацане, съобщава НАСА . Елипсата за кацане. NASA Модулът, парашутът и защитният панел. NASA Камерата HiRISE засне два пъти парашута, самия апарат и защитния панел - на 6 и 11 декември. Всички те се намират на няколкостотин метра един от друг на равнината Елизиум (Elysium Planitia). Модулът. NASA Парашутът. NASA Защитният панел. NASA През последните няколко дни, които модулът прекара на Марс, той вече успя да свърши много неща. Първо, той фотографира пространството около себе си, използвайки камера, монтирана на роботизираната му ръка, след което изпрати още 11 изображения, от които сътрудниците на Космическата агенция сглоби "селфи". Освен това инструментите му - сензорът за атмосферно налягане и сеизмометърът - за първи път записаха звуците на марсианския вятър. Космическият орбитален апарат MRO достигна до Червената планета през 2006 г. и оттогава камерата му многократно фотографира апаратите на НАСА, включително и предшественика на InSight - Phoenix и марсоходите Opportunity и Curiosity.

Рекорд: Ток без загуби при температури от минус 23 градуса по Целзий

offnews@offnews.bg () — Fri, 14 Dec 2018 00:23:28 +0200

Германски учени съобщиха, че стигнали нов етап в овладяването на високотемпературната свръхпроводимост. Според тяхната статия те са получили електрически ток без съпротивление при най-висока температура - само 250 Келвина или -23 градуса по Целзий, съобщи ScienceAlert , Въпреки че резултатът на свръхпроводящият материал на екипа все още не е проверен, шансовете за публикуването му са доста големи. Проучването е достъпно в АrХiv.org . Работата е ръководена от Михаил Еремец (Mikhail Eremets), физик от Института по математика към "Макс Планк", който направи предишния високотемпературен рекорд за свръхпроводимост през 2014 г. - 203 Келвина или минус 70 градуса по Целзий. Свръхпроводимостта , открита за пръв път през 1911 г., е любопитен феномен. Обикновено потокът от електрически ток се сблъсква с известна степен на съпротивление - както, ако поставим камъни в река, се забавя скоростта ѝ или както въздушното съпротивление забавя скоростта на движещ се обект, например. Колкото по-висока е проводимостта на материала, толкова по-малко е електрическото му съпротивление, а токът може да протича по-свободно. Но при ниски температури в някои материали се случва нещо странно. Съпротивлението намалява до нула, а токът преминава безпрепятствено. Възниква ефектът на Мейснер - магнитните полета на материала изчезват от вътрешността на проводника, след като премине под определена критична температура. Това състояние се нарича свръхпроводимост. Ефектът на Мейснер. Wikimedia Common Така наречената свръхпроводимост при стайна температура , над 0 градуса по Целзий, е нещо като "Свещеният Граал" за учените. Ако може да се постигне, това ще направи революция в електрическата ефективност, значително ще подобри функционирането на енергийните мрежи, високоскоростния трансфер на данни и електрическите мотори. Така че това е нещо, върху което работят много лаборатории по света, с нови твърдения, че са постигнали високотемпературна свръхпроводимост, от време на време, които след това не успяват да преминат тестовете за възпроизводимост . Еремец и неговият екип постигнаха предишните рекорди за високотемпературна свръхпроводимост, използвайки сероводород под 150 гигапаскала налягане (ядрото на Земята е между 330 и 360 гигапаскала ). Новото проучване използва друг материал - лантанов хидрид (LaH 10 ) , при около 170 гигапаскала на налягане. По-рано тази година екипът съобщи, че е постигнал свръхпроводимост, използвайки този материал при 215 Келвина (-58,15°C), а сега, само няколко месеца по-късно, резултатът е подобрен - вече е само - 23°C. Новата температура е наполовината на средната зимна температура на Северния полюс . Новото наблюдение на свръхпроводимост в LaH10. Superconductivity at 250 K in lanthanum hydride under high pressures, M.Eremets et al. "Този скок с 50 Келвин от предишния критичен температурен рекорд от 203 Келвин показва реалната възможност да се постигне свръхпроводимост в стайна температура (т.е. при 273 Келвин) в близко бъдеще при високи наляганията и перспективата на стандартна свръхпроводимост при нормално налягане", твърдят изследователите в своята статия . Резултатът все още предстои да бъде проверен от научната общност и статията очаква преглед (peer-review). Има три теста, съобщава MIT Technology Review , които се считат за златен стандарт за свръхпроводимост, а екипът постига само два: спада в съпротивлението под критичния температурен праг и заместването на елементите в материала с по-тежки изотопи за наблюдение на съответния спад в температурата на свръхпроводимост. Третият е ефектът на Мейснер , който е един от белезите на свръхпроводимостта - когато материалът преминава под критичната температура и влиза в състояние на свръхпроводимост, неутрализирайки магнитния поток вътре в свръхпроводника. Екипът все още не е наблюдавал този феномен, тъй като техният образец е много малък - техният материал има диаметър само няколко милиметра и е разположен във вътрешността на диамантена капсула под високо налягане. Преходът към свръхпроводимост обаче има и въздействие върху външното магнитно поле. Това не е пряко откриване, но екипът е успял да наблюдава този ефект. Това не е ефектът на Мейснер, но изглежда обещаващ. Въпреки че това все още не може да се счита за потвърждение на ефекта, въпреки че изглежда достатъчно обещаващо.

Сондата Паркър изпрати първата си снимка от вътрешността на слънчевата атмосфера

offnews@offnews.bg () — Fri, 14 Dec 2018 00:00:59 +0200

Слънчевата сонда "Паркър", която започна своето пътуване до Слънцето през август тази година, вече направи първото си близко прелитане над звездата и изпрати една вълнуваща снимка, която показа НАСА . Слънчевата сонда "Паркър" изпълнява мисия, която според плана предвижда процесът на сближаване със звездата да продължи седем години - с всяка нова орбита (общо 24) апаратът ще се доближава до звездата. Най-близкият подход към Слънцето е насрочен за средата на декември 2024 г., когато Паркър ще бъде на разстояние около 9-10 слънчеви радиуса (около шест милиона километра) от звездата. Това е седем пъти по-близо от перихелията на орбитата на Меркурий и досега нито един космически кораб не е стигал толкова близо до Слънцето. Този видеоклип показва актуални данни от космическия апарат на НАСА STEREO-A (Solar and Terrestrial Relations Observatory Ahead) заедно с местоположението на сондата Паркър, която лети през външната атмосфера на Слънчевата система през първата фаза на срещата си със Слънцето през ноември 2018 г. Кредит: NASA/STEREO В продължение на 12 дни през октомври и ноември тази година слънчевата сонда "Паркър" премина през слънчевата корона и направи невероятна снимка с помощта на инструмента WISPR (Wide-field Imager for Solar Probe) на разстояние малко над 27 милиона километра от звездата. Отляво на снимката ясно се виждат два джета от слънчев материал, известни като коронарни струи. Яркото петно в далечината е газовият гигант Юпитер, а черните точки са артефакти за корекция на фона. Снимката бе показана на пресконференцията на Американския геофизичен съюз. На срещата учените от НАСА обсъдиха какво се надяват да научат от първите данни, които ще изпрати сондата. Първият набор от данни започна да пристига на Земята от 7 декември и ще бъде завършен до времето на второто прелитане на слънцето през април 2019 г. Снимката, направена от сондата на Паркър от вътрешността на слънчевата корона. Ярката точка е Юпитер, тъмните точки - артефакти от обработката на фона (NASA/Naval Research Laboratory/Parker Solar Probe). Въпреки факта, че "Паркър" е в космоса само за четири месеца, тя свърши доста работа. На 19 септември сондата изпрати първите си снимки от космоса, позволявайки на учените и инженерите на НАСА да се уверят, че всички инструменти работят добре. През октомври сондата счупи две дългозадържали се рекорда, достигайки най-близо до Слънцето и ставайки най-бързият обект от всички космически кораби в историята. По време на своята мисия сондата ще бъде в екстремни условия, включително силното нагряване, влиянието на заредените частици и радиацията на Слънцето. За да функционира нормално близо до Слънцето, сондата е оборудвана с охладителна система и термичен щит, който действа като чадър, под който са защитени всички научни инструменти. Освен това много структурни елементи и научни инструменти са направени от устойчиви на висока температура материали. По време на преминаването на перихелия сондата изпълнява научната си програма в автономен режим и предава данните си след като се отдалечи малко от Слънцето. В продължение на 12 дни през октомври и ноември тази година слънчевата сонда "Паркър" премина през слънчевата корона и направи невероятна снимка с помощта на инструмента WISPR (Wide-field Imager for Solar Probe) на разстояние малко над 27 милиона километра от звездата. Кредит: NASA's Goddard Space Flight Center Благодарение на своя набор от инструменти за изучаване на слънчевите електромагнитни полета, йоните и високоенергийните частици Паркър ще помогне да се разкрият най-големите тайни на Слънцето - например защо слънчевата корона е по-гореща от слънчевата повърхност. Мисията на сондата ще продължи до 2025 г.

На 14 декември 1546 г. е роден астрономът Тихо Брахе

offnews@offnews.bg () — Fri, 14 Dec 2018 00:00:01 +0200

На тази дата през 1546 година в замъка Кнутсторпс е роден Тихо Брахе - датски астроном, астролог и алхимик от времето на Ренесанса. Тихо Брахе първи в Европа извършва систематични и точни астрономически наблюдения, които използва Кеплер, за да изведе законите за движението на планетите. Ражда се в благородническо семейство, чийто корени са известни от началото на XV века, с името Тюге Брахе, по-късно прочут с латинизираното име Тихо. Неговият сънародник Ханс Кристиан Андерсен го описва в приказката "Лебедовото гнездо"(Svanereden). "Между Балтика и Северно море има древно лебедово гнездо, наречено Дания; там са се раждали и се раждат лебеди, чиито имена няма никога да изчезнат..."- така Андерсен поетично описва своята родина. В приказката споменават три лебеда, излитащи от "гнездото". Първият лебед разрязал с мощните си криле надвисналата над земята мъгла и звездното небе се открило пред очите на хората в целия си блясък и им станало по-близко. Това е астрономът Тихо Брахе. Другият лебед бил скулпторът Бертел Торвалдсен. А третият лебед "дал крила на мислите" е датският физик Ханс Кристиан Оерстед. Тихо Брахе заслужава напълно тези вдъхновени думи. Той е съставил първият подробен каталог на звездите с невероятна за времето си точност - грешката му не надминава 40", а средните грешки при уточняване положенията на другите звезди са около 1'. Това е първият съвременен звезден каталог с 788 звезди, изместил каталозите на Хипарх и Птолемей. Благодарение на неговите усилия са изградени две астрономически обсерватории - "Ураниборг" (Небесен замък) и "Стьорнеборг" (Звезден замък). Свръхновата на Тихо или SN 1572 - изображение на остатъчната ѝ радиация в рентгеновата част на спектъра, направено от космическия телескоп Чандра. На 11 ноември, 1572, Тихо Брахе, прибирайки се от химичната си лаборатория, забелязал в съзвездието Касиопея необичайно ярка звезда, която не е виждал преди. Той веднага разбрал, че това не е планета и започнал да измерва нейните координати. Звездата греела в небето още 17 месеца и била видима дори през деня, но постепенно блясъкът ѝ помръкнал. Това е първата за 500 години наблюдения свръхнова в нашата галактика. Следващата се случва скоро след смъртта на Брахе, описана от Кеплер и повече в нашата галактика свръхнови, видими с невъоръжено око, не е имало. Въпреки великите научни постижения, с които е известен, датчаните имат израз "денят ми е като на Тихо Брахе", което за тях означава, че целият ден не им е вървяло. Наречен е на Брахе, заради начина по който е починал - спукан пикочен мехур след запой. По време на пиршество Тихо Брахе получава силни болки в корема, но отказва да напусне събитието, тъй като това, според него е неспазване на етикета. Почива 11 дни по-късно със силни болки и разкъсан пикочен мехур.

Настръхването на кожата може да стимулира растежа на косата

offnews@offnews.bg () — Thu, 13 Dec 2018 14:51:30 +0200

Настръхването на кожата не само кара космите ви да се изправят, но и да започнат да растат по-интензивно - мускулите, участващи в този процес, могат да стимулират космените фоликули, съобщи Science News . Това твърди Я-Чи Сюй (Ya-Chi Xu) от Харвардския университет, който обяви откритието си на среща на Американското общество по клетъчна биология и Европейската организация по микробиология. Според Сюй, настръхването на кожата може да стимулира растежа на по-гъсти косми при животните. Нервите и мускулите, които участват в настръхването на кожата, стимулират и стволовите клетки в кожата, за да накарат космените фоликули да растат. Изследователите установиха, че нервите, които са част от симпатиковата нервна система, която контролира разширяването на зениците, пулса и други автоматични процеси, се намират до стволовите клетки, които образуват космените фоликули. Обикновено нервите са обвити в защитен филм - миелин - като изолатор на проводник. А екипът на Сюй установи, че краищата на нервите са оголени там, където докосват стволовите клетки на космените фоликули. Тези нерви в кожата съдействат за отделянето на хормона норадреналин (норепинефрин). Това е необходимо за растежа на косата, според учените. Тази информация може да обясни защо плешивостта е страничен ефект на лекарства, известни като бета-блокери, които противодействат на норадреналина. Симпатиковите нерви в близост до космените фоликули са увити около малките мускули аректор пили (arrector pili), които се свиват, за да накарат космените клетки да отидат в края, причинявайки настръхване. Мишките с мутации, които не позволяват на тези мускули да растат, също не са имали симпатични нерви и коса се разраснаха зле. Хората с мъжки модел плешивост също не разполагат с достатъчно мускули аректор пили в скалпа. Сюй предполага, че симпатиковите нерви и мускули могат да играят важна роля при плешивостта при мъжете. Възстановяването на нервите и мускулите вероятно ще помогне за растежа на косата, казва тя.

Имате научен въпрос? Лекторите на Ratio ще ви отговорят на 18 декември

offnews@offnews.bg () — Thu, 13 Dec 2018 14:45:30 +0200

Знаете ли, че белите мечки в действителност са черни? Космите, от които е съставен дебелият им кожух, не съдържат никакъв пигмент и са кухи и прозрачни. Между отделните косми има голямо количество въздух, който разсейва светлината в целия видим спектър. Затова пък кожата им отдолу е напълно черна, а прозрачните косми действат подобно на фиброоптични нишки и провеждат светлината навътре към кожата. Това помага на бялата мечка да използва с максимална ефективност слънчевата светлина, за да се затопля. Подобни въпроси ще намерят своите отговори на 18 декември на събитието „Ratio представя: Няма глупави въпроси“. В последното събитие на Ratio за тази година темите остават изцяло в ръцете на гостите, които могат да задават своите научни въпроси на страницата на събитието във фейсбук или по време на ивента. Имате научен въпрос, не разбирате дадено явление или имате друг тип дилема, за която само науката може да помогне? Попитайте, а лекторите на Ratio ще ви отговорят. Ето и кои са те. Д-р Никола Кереков е биолог и специалист по имунология. Интересува се от всички сфери на биологията, физиология на човека и животните, клетъчна биология, генетика, невробиология и еволюция.Привърженик е на идеята, че човекът е много повече животно, отколкото е склонен да си признае, но вярва, че редките прояви на здрав разум у човечеството трябва силно да се окуражават – в интерес на едно по-светло бъдеще (идеалист и оптимист по природа). Той е човекът, който може да отговори например защо хората, алергични към шоколад, често могат да ядат бял шоколад или защо има повече породи кучета отколкото котки. Петър Руевски е истински фен на физиката. Инженер по образование (и призвание) и програмист по професия, но в живота нищо техническо не му е чуждо. Неутолимо вътрешно любопитство го кара (на моменти против волята му) да вниква в дълбочина в устройството на всичко около нас - как и защо работи и на какви принципи се основава. Някога хора като него са проектирали пирамидите, строили са катапулти, стенобойни машини, кораби и сложни крепостни съоръжения, но бидейки скромен, понастоящем помага на колите да се движат плавно в гравитацията на Земята. Петър може лесно да отговори на въпроси като това колко килограма ток харчи България за една година. Марияна Богданова завършва специалност бакалавър по Информатика. След десет години работа като програмист се обръща към физиката и през 2017 защитава магистратура по Космически изследвания с фокус върху Слънцето и моделирането на слънчева плазма. В момента е докторант по Астрономия и Астрофизика във ФзФ на СУ, а обект на изследванията ѝ са областите на звездообразуване в нашата Галактика. Извън факултета се занимава с преподаване на роботика за ученици, създаване на уеб сайтове и дизайн на градски игри. Марияна знае отговорите на въпроси, свързани с раждането, живота и смъртта на звездите. Специалистите ще напомнят колко е важно да задаваме въпроси и да сме любопитни. А някои от любопитните гости ще спечалят и награди. Ratio представя: Няма глупави въпроси“ ще се проведе на 18 декември от 20:00 часа в клуб „Строежа“. Събитието се организира от организацията за популярна наука Ratio. Входът е свободен, а повече за събитието можете да научите на страницата на Ratio във фейсбук: https://web.facebook.com/ratio.bg/

Видео от дрон улови рядък момент на игра на косатки с плувец

offnews@offnews.bg () — Thu, 13 Dec 2018 13:20:26 +0200

Вероятно мнозина си мечтаят да плуват в океана със семейство морски бозайници. Ето, че това се случва не с един, а с двама плувци край бреговете на Нова Зеландия през последните седмици, които получават привилегията да плуват със семейства косатки ( Orcinus orca ). Видеоклипът, който сега набира популярност, е заснет от фотографа Дилън Брейшоу (Dylan Brayshaw) в Хайе бийч (Hahei Beach) на 4 декември. Той показва как една плувкиня се насочва към група от три косатки, които започват да плуват около нея. Тя излиза от водата, за да осъзнае и когато се връща, Брейшоу започва да снима. Видеото е спиращо дъха - малко семейство косатки, включително двама млади индивида, които сноват около жената, докато се носят през океанските води. Подобна среща се случва на харпунджията Роуан Вирбикас (Rowan Virbickas) на 26 ноември. Докато изследва морското дъно той среща друго семейство косатки - трима възрастни индивида и едно бебе - което също плува около него в игриви кръгове. Той успя да улови невероятната среща със своята камера GoPro. Заради многото инциденти в морски развлекателни съоръжения като SeaWorld, в които косатките убиват своите треньори и заради прозвижето си "кит-убиец", тези морски бозайници (които са вид океански делфин, а не кит) имат репутацията на агресивни животни. Въпреки това, в дивата природа, косатките, въпреки че могат да убият много по-голяма и по-силна плячка от хората, никога не са съобщавани случаи, че са убивали човек - извънредно редките нападения са поради това, че косатките могат да сбъркат човека с тюлен. Мненията са разделени по въпроса дали атаките на косатките срещу хора са преднамерени, но има доказателства, които предполагат , че пленничеството има пагубен ефект върху психическото здраве на животните, както и върху физическото им състояние. Знаем, че косатките са забележително интелигентни - те имат различаващи се езикови диалекти и дори се смята, че са развили култура със сложно поведение, което се различава в зависимост от района и стадата.

Как може да видим най-ярката комета за 2018 година?

offnews@offnews.bg () — Thu, 13 Dec 2018 11:40:47 +0200

Чували ли сте за кометата 46P/Wirtanen? Тя минава най-близо до Слънцето на 12 декември 2018 г. и най-близо до Земята само няколко дни по-късно, на 16 декември. Кометата Wirtanen е най-ярката комета в нощното небе сега и ще бъде най-ярката комета за 2018 г. Въпреки че сега е теоретично видима за просто око, тази комета не се вижда лесно без помощни средства - телескопи или бинокли. Най-добре се вижда, разбира се, от тъмно място. Ако нямате такива възможности, посетете проекта Virtual Telescope Project за безплатно онлайн наблюдение на кометата Wirtanen на 17 декември, приканва Earth&Sky . Посетете проекта Virtual Telescope Project за безплатно онлайн наблюдение на кометата Wirtanen на 17 декември. От началото на декември много наблюдатели по света съобщават, че кометата 46P/Wirtanen (Уиртанен) е достатъчно ярка, за да се види с просто око, но е като размито петно в звездното небе. Проблемът е, че слабата светлина, отразена от кометата, се разпръсква в голямата кометна атмосфера или кома. Така че трябва да търсим голям, дифузен, блед обект. Кометата се движи всяка нощ пред едни и същи звезди, както от Северното полукълбо, така и от Южното полукълбо. Но както винаги, нашата ориентация към тези звезди е различна от различните части на Земята. Къде трябва да гледате на дадена дата? Вижте графиките. Интерактивна карта за позицията на кометата 46P/Wirtanen на theskylive.com Ето къде трябва да гледаме от София в нощта на 15 декември 2018 г., когато кометата ще бъде най-близо. Погледнете на изток, малко след свечеряване. Имайте предвид, че кометата е приблизително на линията между ярката звезда Алдебаран, във формата V на бика в Телец и звездния куп на Плеядите. In-the-Sky.org Пътят на кометата 46P през декември 2018 г. Числата отбелязват датите, когато кометата ще се появи на тези места. Графиката е за Северна Америка, но и за България ще е между същите звезди приблизително на тези дати. Графика: SkyandTelescope.com. Кометата все още се приближава и така става все по-ярка. Тя трябва да е най-ярка около 16 декември, когато ще премине най-близо до Земята в рамките на 7.4 милиона километра. По това време нейната звездна величина трябва да бъде около 3 (някои казват по-близо до 4, което означава, че кометата е по-слаба). Ако кометата бе точков източник, като звезда, тя би била със средна яркост. Но дифузната кома и почти пълната луна на 16 декември ще затруднят наблюденията. Композитно изображение, показващо кометата 46P/Wirtanen с комата ѝ в началото на декември, в сравнение с размера на пълната Луна. Яркостта на кометата се разпростира върху голяма площ и затова е толкова трудно да се види. Изображение: Brian D. Ottum ( @astropicsdaily / Instagram). Още подробности за кометата 46P/Wirtanen Кометата е "мръсна снежна топка" с големина само няколко километра, която се движи през слънчевата система и обикновено е невидима. Когато ядрото на кометата се доближи до Слънцето, повърхността му се изпарява, предизвиквайки облачна атмосфера (кома) около ядрото, което може да се види. Характерната опашка на кометата може да се образува само когато е далеч от Слънцето. Леденото ядро на кометата 46P/Wirtanen е с размер само 1,2 км. Междувременно нейната кома е по-голяма от планетата Юпитер. Поради ориентацията в космоса на Земята и Wirtanen, когато кометата е най-близо, опашката ѝ ще бъде зад кометата и няма да се вижда от гледната точка на Земята. Досега не се е виждала голяма опашка от тази комета, но това може да се промени. В следващите дни може да се развие леко извита опашка. Според астрономи от Университета в Мериленд сегашното преминаване на кометата Wirtanen в близост до Земята (близо по стандартите на кометите) ще бъде десетият най-близък подход на кометата в съвременната история. Когато е най-близо до нас, кометата ще бъде на около 30 пъти разстоянието до Луната (11,5 милиона километра). Рекордът за най-близка наблюдавана комета за цялата човешка история е на D/1770 L1 Lexell, която е била на по-малко от шест пъти разстоянието от Земята до Луната през юни 1770 г. Понастоящем от Wirtanen се вижда само мъглявина, зеленикава топка с много къса опашка. На 15-16 декември 2018 г., когато кометата Wirtanen е най-близо до Земята, това ще бъде на по-малко от 4 дни след перихелия на кометата или най-близката точка до Слънцето. Тъй като кометите стават по-активни, когато се приближават до Слънцето, може да се очаква кометата да е по това време близо до най-високата си яркост. Кометата Wirtanen идва веднъж на всеки 5,4 години близо до Слънцето. Кометата 46P / Wirtanen трябва да премине най-близо до слънцето на 12 декември 2018 г. и най-близко до Земята само няколко дни по-късно. НАСА Между другото кометата 46P/Wirtanen бе първоначалната цел на мисията Rosetta на Европейската космическа агенция, но тъй като стартът бе отложен, бе избрана друга комета - 67Р/Чурюмов-Герасименко.

„Малката стъпка” - най-древният човешки прародител, който е ходел изправен

offnews@offnews.bg () — Thu, 13 Dec 2018 07:34:16 +0200

След 20-годишни епични разкопки в Южна Африка, изследователите най-сетне възстановиха и почистиха почти пълния скелет на древен човешки предшественик на приблизително 3,67 милиона години, наречен „Малката стъпка” (Little Foot). Анализът на този засега най-пълен скелет на ранен предшественик на хората предостави убедителни доказателства, че нашите предци са ходели изправени, въпреки че са живели на дърветата, съобщава Live Science . Малката стъпка вероятно е неизвестен досега вид, твърдят изследователите. В четири новопостъпили проучвания - всичките налични на bioRxiv, което означава, че те все още не са публикувани в рецензирани списания - изследователите разкриват анатомията на Малката стъпка. Първите кости на скелета, принадлежащи на индивид на 3.67 милиона години, регистриран като StW 573 и по-късно наречен „Малката стъпка”, са били 12 кости на стъпалото и фрагменти от кости на крака, описани през 90-те години на миналия век. Останалата част от скелета, сраснала като в бетон в скалите на много дълбока пещера, преживява две десетилетия внимателни разкопки, прецизно почистване, възстановяване и анализ. Изследователите откриват останките на Малката стъпка в пещера в Южна Африка. Кредит: PAST.org.za "Успешното двайсетгодишно разкриване на Малката стъпка е "почти чудо"", коментира за Nature изследователят Робин Кромптън (Robin Crompton), почетен научен сътрудник в областта на мускулно-скелетната биология в Университета в Ливърпул, Великобритания, защото самите кости са по-меки от скалите в пещерите Стеркфонтейн (Sterkfontein), на около 40 километра северозападно от Йоханесбург. Кларк посочва, че Малката стъпка е представител на рода на австралопитеците ( Australopithecus ), подобно на известната Луси ( Australopithecus afarensis ), живяла преди около 3,2 милиона години. Точно както подсказва името му, австралопитек, което означава "южна маймуна", е маймуна, подобна на хоминин. (Групата на хоминините включва хората, нашите предци и нашите близки еволюционни братовчеди, като шимпанзетата и горилите. По същество хоминините са двуноги примати, които са увеличили размера на мозъка си.) Малката стъпка е завършен на повече от 90%, което далеч надхвърля състоянието на Луси, чийто скелет е комплектован около 40%. Скелетът на Малката стъпка е първият от намерените досега с перфектно запазени крайници. Роналд Кларк седи до останките на Малката стъпка. Кредит: PAST.org.za Изследванията потвърждават предположенията на професор Роналд Кларк (Ronald Clarke) от Университета на Уитуотърсранд в Йоханесбург. Той пръв намира няколко малки кости в колекцията фосили от пещерите Sterkfontein. По-рано се е смятало, че колекцията съдържа кости на древни маймуни. Но анализът разкрива, че някои от костите са нещо съвсем друго. Учените нарекоха новооткрития екземпляр Малката стъпка, защото костите му са доста малки. Малката стъпка вероятно е била възрастна женска висока 130 см и вегетарианец, установиха изследователите на новите изследвания. В едно от проучванията, публикувано онлайн на 29 ноември в bioRxiv , изследователите анализират как вероятно е ходила Малката стъпка. Те установяват, че ръцете й не са толкова дълги, колкото краката й, което означава, че има подобни размери на тези на съвременните хора. Малката стъпка "Моят анализ на скелета показва, че тя и останалата част от местната популация от нейния вид по това време са били под натиска на активен естествен подбор да могат да ходят ефективно, напълно изправени по земята на средни и дълги разстояния", разказва Кромптън за Live Science . „Този хоминид, открит преди другите, е имал долни крайници по-дълги от горните, също като нас. Това е важна находка, тъй като малко на по-ранните хоминиди - ардипитеците, които предхождат австралопитеците - ръцете са им по-дълги от краката, както на големите маймуни, като горилите, разказва професор Кромптън. - Това означава, че са ходели на два крака. Освен това, Малката стъпка има тазобедрени стави, подобни на нашите, които могат да пренасят движението от торса на крака и обратно. Въпреки че краката на Малката стъпка са по-дълги от ръцете, те все още не са достигнали относително голямата дължина, както при хората. Затова те не са били толкова умели в ходенето, но им е било много по-лесно да се катерят по дърветата, отколкото на съвременния човек” Констатациите, представени подробно в друго проучване в bioRxiv , публикувано онлайн на 5 декември, показват, че Малката стъпка е претърпяла нараняване на рамото в началото на живота си. В друго проучване учените разглеждат кога е живяла Малката стъпка (изследователите предполагат преди 3,67 милиона години), а последното от тази поредица проучвания включва сравнение на черепа на Малката стъпка с тези на други хоминини. Кларк смята, че в Южна Африка, по едно и също време са живели два вида австралопитеци - Australopithecus africanus , по-дребен вид, които живеят по дърветата и Australopithecus prometheus , който е най-вероятно е ходел подобно на съвременния човек Бъдещите статии ще отбележат подробности за ръцете, зъбите и вътрешното ухо на Малката стъпка, а цялата колекция ще бъде публикувана в специално издание на Journal of Human Evolution, съобщава Кромптън.

На 13 декември 1813 е роден изобретателят Вернер фон Сименс

offnews@offnews.bg () — Thu, 13 Dec 2018 00:00:01 +0200

На днешната дата през 1813 е роден Ернст Вернер фон Сименс - известният немски инженер, изобретател, учен, индустриалец и основател на компанията Siemens. Той може да се нарече европейският Едисон, въпреки че Сименс е роден 30 години по-рано: той изследва, измисля и веднага реализира многобройните си изобретения в практиката. Заедно с механика Халске основана фирмата Telegraphenbauanstalt Siemens & Halske (S&H), която освен с телеграфия и изграждане на телеграфни линии работи в областта на прецизната механика и оптика, както и създаването на електромедицински апарати. През 1849 г. фирмата S&H построява първата телеграфна линия в Германия: Берлин - Франкфурт. А по-късно - и по цял свят от Лондон-Калкута до Санкт Петербург-Севастопол. Изобретената през 1847 г. от Сименс технология за изолиране с гутаперча позволява да се започне работа с полагането на подводни кабели. Специалният кораб "Фарадей", изграден от фирмата S&H, полага кабела на трансатлантически телеграф , пряко свързващ Ирландия и Съединените щати (5700 км) през остров Нюфаундленд. И само за 10 години корабът полага шест трансатлантически кабела. Неговата компания произвежда тръбите, с които Вилхелм Конрад Рьонтген разследвани рентгенови лъчи. Най-значителното му постижение в областта на електротехниката е създаването на съвършенната конструкция на генератор на постоянен ток със самовъзбуждане , дълго време наричан динамо машина . Дори думата "електротехниката" е измислена от Вернер фон Сименс, преди него се е използвал терминът "приложна теория на електричеството". А единицата за електропроводимост носи името "сименс". Компанията на Сименс от 1877г. започва да произвежда телефоните на Бел, а през 1881 г. участва в изграждането на първата в Берлин телефонна централа. През 1879 г. компанията S&H представя на Берлинската промишлена изложба първата електрическа жп линия ; през 1880 г. по време на изложението в Манхайм - първият в света асансьор ; през 1881 г. построява първата електрическа трамвайна линия в покрайнините на Берлин; а през 1882 г., започва първата опитна експлоатация на тролейни линии . През 1877 г. в шисти от периода Юра е открита единствена от вида си, добре запазена вкаменелост на изкопаема птица. Любителят-палеонтолог, който я е намерил, имал намерение да я продаде в чужбина за голяма сума пари. Чувайки за тази рядка находка, Сименс веднага я купува, за да остане в Германия. По-късно я дарява на Берлинския природонаучен музей. Научното наименование на находката Archaeopteryx Simensii (Археоптерикс на Сименс) и досега напомня за благородството на Вернер фон Сименс.

Защо изчезнаха мегалодоните? Отговорът е в звездите

offnews@offnews.bg () — Wed, 12 Dec 2018 14:50:27 +0200

Учените предложиха необичайно обяснение за изчезването преди около 2,6 милиона години на мегалодоните, вид хищна праисторическа акула. Мегалодонът , "мегаакулата" от края на Плиоцена, и днес удивлява учените. Тази огромна риба е достигала до 18 метра дължина и е разкъсвала плячката си с ужасяващите си зъби, дълги 18 сантиметра, разказва Live Science . Според хипотезата на изследователите причината за изчезването на тези праисторически страшилища е избухването на свръхнова приблизително на 150 милиона светлинни години от Земята. Всъщност дори може да е имало повече от една експлозия на свръхнова, бомбардиращи планетата ни с космическа радиация, което би могло да предизвика промени в климата, както и други ефекти, които допринасят за масовото измиране на океанската мегафауна. Изследването е публикувано в списание Astrobiology . Като основание за тези заключения, изследователите прилагат данните за железните изотопи 60 Fe в седименти на морското дъно. Желязо-60 е радиоактивен изотоп с период на полуразпад от около 2,6 милиона години. Това означава, че образуваният заедно със Земята преди около 4,54 милиарда години 60 Fe, не би могъл да оцелее. Същите 60 Fe, които сега присъстват на Земята, са дошли тук вероятно от свръхнови, смятат учените. Сами по себе си изотопите 60 Fe не играят роля в изчезването, но те са пристигнали на Земята заедно с с мюони (нестабилни елементарни частици с отрицателен електрически заряд и спин ½), които в големи количества могат да бъдат опасни за живите същества. Мюоните преминават през нас постоянно и обикновено са напълно безвредни, но в големи количества тези частици могат да увеличат риска от мутации и рак. Освен това, колкото по-голямо е създанието, толкова по-голяма е вероятността от развитието на такива мутации - просто защото големите организми имат по-голям брой клетки, с които могат да взаимодействат мюоните. По този начин, както предполагат учените, една или няколко експлозии на свръхнови могат в крайна сметка да доведат до изчезването на големите животни от времето на Плиоцена, по-специално на мегалодоните. "Дори и нормално, много от тях преминават през нас почти безвредно, но около една пета от нашата радиационна доза идва от мюоните", обяснява Адриан Мелот (Adrian Melott), водещ автор на проучването от Университета на Канзас "Но умножете тези мюони с няколкостотин, а когато броят им е толкова голям и тяхната енергия е толкова висока, ще поличим мутации и рак - и това са основните биологични ефекти. Ние пресметнахме, че нивото раковите заболявания ще се увеличат с около 50 процента за живо същество с размер на човека - и колкото е по-голямо, толкова са по-лоши последствията. За един слон или кит дозата на облъчването значително се повишава", - обяснява ученият. Учените намират и други доказателства за взривовете на свръхновите - в нашата част на Вселената - " Местния мехур " - област на разреден газ с неправилна форма, разпръснат на разстояние от около 300 светлинни години и образуван в резултат на поредица от експлозии. Нашата Слънчева система преминава през Местния мехур през последните пет или 10 милиона години.

Изненадващо: Отстраняването на матката влошава паметта

offnews@offnews.bg () — Wed, 12 Dec 2018 11:53:15 +0200

Ново проучване, проведено върху плъхове, опроверга старата догма, че матката няма функции извън бременността . Серия от експерименти, проведени от учени от Университета на Аризона, показа, че органът влияе върху работната памет - вид краткосрочна обработка на информацията, свързана с извършването на сложни задачи като обучение, мислене и навигация. ""Много се говори за връзката между яйчниците и мозъка, защото сега знаем, че естрогенът и прогестеронът имат забележими ефекти върху паметта. Но се надяваме, че учените ще започнат да мислят за системата матка-яйчник-мозък, а не само за системата яйчник-мозък", заяви за Discover Хедър Баймонт-Нелсън (Heather Bimonte-Nelson), водещ автор на изследването, публикувано в Endocrinology . Според екипа на Баймонт-Нелсън около една трета от жените са с отстранена матка до 60-годишна възраст и по-голямата част от тези операции се правят преди началото на менопаузата. Най-честите причини за хистеректомия са фиброиди (болезнени доброкачествени лезии), ендометриоза, пролапс на матката, хиперплазия (когато маточната обвивка е абнормно дебела, което причинява тежко кървене) и рак. И тъй като наличните до този момент доказателства предполагат, че матката няма никаква роля освен раждането, лекарите обикновено често препоръчват хистеректомия на жените, които вече са родили (или такива, които не се интересуват от деца), след като това може да подобри здравословното им състояние. Приблизително половината от жените, подложени на хистеректомия, имат отстранени яйчници (оооректомия). Освен че произвеждат яйцеклетки, яйчниците са основният източник на естроген и прогестерон на женското тяло, хормони, които регулират менструалния цикъл и имат въздействие, което се простира и върху други органи и физиологични процеси . В изследването си екипът рандомизира плъховете в четири групи интервенции - група с хистеректомия, група с хистеректомия плюс оооректомия , контролна група без операции и група с фалшива операция, която позволява на изследователите да отделят потенциалните ефекти от отварянето на коремната кухина от тези на действителното отстраняване на органи. Всяка група съдържа 14 до 15 плъха. След 6-седмичен период на възстановяване, работната памет на всяко животно бе тествана в наводнен лабиринт с осем разклонения, започващи от централна точка. В края на четири от проходите са скрити платформи, върху които плъховете могат да изпълзят. Плъховете са поставяни в центъра на лабиринта и ако доплуват до платформата, се изваждат от лабиринта. Всеки плъх е връща отново в лабиринта,докато не научи кои проходи имат платформи. Екипът с изненада установи, че плъховете с хистеректомия се справят много по-зле, като трудно си спомнят къде са платформите в сравнение с всички останали групи. Тези, които са имали хистеректомия плюс оооректомия, се представят подобно на тези само с оооректомия и фалшиво оперираните, което кара авторите да заключат, че отсраняването на матката може сама по себе си да има "уникално вредно въздействие върху способността за справяне при силно натоварена работна памет". Но поради неизвестен механизъм, отсраняването на яйчниците предпазва плъховете от когнитивните въздействия на хистеректомията. "Справянето със задачите, свързани само с паметта, не се различава вътре групите, което предполага, че работната памет е особено чувствителна към вариациите в хирургичната менопауза", отбелязват авторите. Резултатите са толкова неочаквани, че учените решават да повторят експериментите с нови групи плъхове. "Когато резултатите от второто проучване показаха същия ефект и същия модел, разбрахме, че сме напипали нещо важно", заяви Баймонт-Нелсън пред Discover. "Независимо как разглеждахме резултата, данните показваха, че премахването на матката оказва влияние върху когнитивните функции". В светлината на тези безпрецедентни констатации екипът призова за по-нататъшно изследване на ефектите на матката върху паметта.

"Звезден дъжд" през нощта на 14 срещу 15 декември (видео)

offnews@offnews.bg () — Wed, 12 Dec 2018 10:24:47 +0200

В четвъртък вечерта, 14 декември, е максимумът на метеорния поток Джеминиди. Това е вторият по големина годишен метеорен поток в звездното небе. Условията тази година са много добри и ще са видими през нощта от петък до събота при ясно време с просто око до около 100 "падащи звезди" на час. Метеорният поток Джеминиди се наблюдава от 4 до 17 декември. Джеминидите са кръстени на съзвездието Близнаци (Gemini - Джемини), откъдето като че ли "идват" метеорите, място, което астрономите наричат радиант. Този зодиакален знак вечер е над източния, а сутрин - над западния хоризонт. Метеорният поток състои от отломките на астероида, а може би изгасналата комета, Фаетон (3200 Phaethon). Обикаляйки около Слънцето, Земята пресича облака от отломки и затова виждаме този метеорен поток всяка година около една и съща дата. Джеминидите се характеризират с големия си брой, яркост, жълтеникав цвят и късите следи, които оставят зад себе си. Нощното небе в района на радианта на Джеминидите в петък вечер над София. timeanddate.com "Падащите звезди" са светлини, които понякога се появяват в звездното небе. Но те нямат нищо общо със звездите. Тяхната причина са космически отломки, често не по-големи от песъчинка, които изгарят в атмосферата на Земята на около 100 километра над главите ни. Поради високите скорости на космическите отломки, въздухът пред тази песъчинка се компресира, нагрява се до блясък, който виждаме като метеор. Нощното небе в района на радианта на Джеминидите в събота сутрин над София. timeanddate.com Скоростите на Джеминидите са средно около 125 000 км/час. Пикът на Джеминидите е сравнително кратък - по-малко от 24 часа, но тъй като луната залязва преди полунощ, астрономическите условия са благоприятни тази година. Според timeanddate.com броят на метеорите през нощта се увеличава от около 50-60 на час около полунощ на югоизток) до 80-120 на час около 6 часа (на запад). Не е необходимо специално оборудване за наблюдение на метеорите - ясно небе и топло облекло са достатъчни. Както и тъмно място, за да се видят и по-бледите метеори.

Руските космонавти изследваха дупката в МКС от открития космос (видео)

offnews@offnews.bg () — Wed, 12 Dec 2018 07:01:52 +0200

Руските космонавти Сергей Прокопиев и Олег Кононенко успешно завършиха операция в открития космос по отварянето на топлинната и противометеороидната обшивка на кораба "Союз МС-09" взеха проби близо до дупката в жилищния отсек и се върнаха благополучно до Международната космическа станция. Извънредното излизане в космоса продължи един час по-дълго от планираното - 7 часа и 45 минути вместо 6 часа и 31 минути, съобщава Роскосмос . Основната им задача бе да изследват външната повърхност на кораба "Союз МС-09", мястото, където в края на август, бе намерен двумилиметров отвор, чиято причина все още остава загадка. Космонавтите трябваше да инспектират района, където тази дупка излиза навън, да я заснемат, да вземат проби близо до нея, за да помогнат да се разбере как се е появила. Космическата разходка бе изключително затруднена, тъй като космонавтите трябваше да работят по външната страна на "Союз", където няма, както на модулите на МКС, ръкохватки и други улеснения за работа на открито. Те се движеха с помощта на телескопични стрели-манипулатори (ГСтМ-1 и ГСтМ-2), разположени на отсека за скачване „Поиск” и товарния блок "Заря". Бяха нужни четири часа на космонавтите само за да стигнат до "Союз". Непосредственно с разкриването на дупката се занимава Олег Кононенко. Той дълго време не можа да си намери позиция, в която да му е удобно да работи с ножа. "Мястото на операцията": в близост до ножа се вижда залепения с епоксидна смола отвор. (Роскосмос) След около 20 минути Кононенко с помощта на Прокопиев успяват да изрежат с нож външния слой екранно-вакуумната топлоизолация (ЭВТИ) на „Союз”. Космонавтите разкриха участък с размери около половин квадратен метър от ЭВТИ и микрометеороидния защитен панел. Под него наистина се оказа покрит с епоксидна смола отвор. Кононенко и Прокопиев направиха снимки на дупката, събраха проби от веществото около нея с помощта на специални сонди и след това се върнаха. Работа идёт тяжело, но идёт. Уже 4 часа 36 минут в открытом космосе pic.twitter.com/OHm0Gzl9oh — Дмитрий Рогозин (@Rogozin) December 11, 2018 Събраните проби ще бъдат доставени на Земята в Союзе МС-09, където Сергей Прокопиев, Александър Герст и Серина Аунен-Ченселор ще се завърна на 20 декември. Самият жилищен отсек ще изгори в атмосферата, ще кацне само спускаемия апарат.

За първи път на български: „Как виждам света” на Айнщайн (видео)

offnews@offnews.bg () — Wed, 12 Dec 2018 00:06:34 +0200

65 есета и писма на един от най-великите умове на всички времена – гениалния физик Алберт Айнщайн – са публикувани в сборника „ Как виждам света ”(ИК „Сиела”) , който излиза за първи път на български език за панаира на книгата в НДК този декември. Книгата, публикувана за първи път в оригинал през 1934 г., съдържа текстове писани в различни периоди от живота на Айнщайн преди 1934 г. – когато най-великият физик на XX век е бил на върха на научната си кариера, но все още не е бил популярен като мъдреца на атомната ера. Сборникът представя възгледите на учения по разнообразни теми: съдбата, боговете и хората, религията и науката, войната и мира, икономиката, международната политика, демокрацията, тиранията, национализма и хуманизма и др. Някои от текстовете са писма до приятели или непознати. Други са добре обмислени трактати на теми като „Смисълът на живота“, „Религия и наука“, „Фашизъм и наука“ и „Еврейските идеали“, „Проблемът на пацифизма”. В книгата са включени и коментари на Айнщайн по актуални за времето си международни събития, както е в случая с „Америка и Конфер;енцията за разоръжаване” и др. В тези преломни години между двете световни войни посланието на Алберт Айнщайн е най-вече за солидарност, мир и обединение. Въпреки че създава текстовете, публикувани в „Как виждам света” в края на най-тежката икономическа криза в съвременната история, във времена, когато самият той е принуден да напусне страната си, за да се спаси от режима на Хитлер, Айнщайн поставя на първо място в ценностната си система – дори над собствените си научни търсения – доброто на човечеството. Геният описва размислите си в размирните първи десетилетия на XX век в тези есета, с които има за цел да убеди хората, че смисълът на съществуването се крие в това да правиш живота на другите по-добър. Предговора към първото издание на „Как виждам света” започва с разяснителните думи: „Тази книга не представлява пълно събрано издание на всички писма, статии и изявления на Алберт Айнщайн. Тя е подбор, направен с една-единствена цел, а именно – да изгради образа на един човек. Днес този човек бива въвлечен, противно на неговите собствени намерения, във водовъртежа на политическите страсти на съвременната история. Така Айнщайн е сполетян от съдбата на толкова много други велики мъже от историята – неговият характер и мненията му са представяни на света напълно изопачени. Истинската цел на книгата е да предотврати тази съдба.” Преводът от английски език на „Как виждам света” е на Димитър Николов. Корицата е на художника Дамян Дамянов. * * * „Да унищожиш предразсъдъците е по-трудно,отколкото да разделиш атома на частици.” Алберт Айнщайн Представяме ви откъс от книгата „Как виждам света” на Алберт Айнщайн: ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ СТУДЕНТСКАТА СРЕЩА ПО РАЗОРЪЖАВАНЕТО Предишните поколения са ни дарили с високо развито научно и техническо познание, с най-ценния дар, който носи със себе си възможността да направим живота си толкова свободен и красив, колкото нито едно предишно поколение не е могло. Но този дар е придружаван и от опасности за нашето съществуване, които са по-големи от всичко, което ни е заплашвало досега. Съдбата на цивилизованото човечество зависи повече от всякога от моралните сили, които то е способно да създаде. Така че задачата, пред която е изправена нашата епоха, определено не е по-лека от задачите, с които нашите предци са се справяли успешно. Храната и другите стоки, от които светът се нуждае, могат да бъдат произведени с много по-малко часове труд отпреди. Но това доведе до задълбочаване на проблема с разделението на труда и разпределението на благата. Всички усещаме, че свободната игра на икономическите сили, нерегулираното необуздано преследване на богатство и власт от индивида вече не води автоматично към приемливо решение на тези проблеми. Производството, трудът и разпределението трябва да се организират според определен план, за да не се губи ценна продуктивна енергия и за да не изпадат цели дялове на обществото в бедност и диващина. Ако неограниченият sacro egoismo води до пагубни последици в икономическия живот, той е също толкова лош водач и в сферата на международните отношения. Развитието на механизирани методи на война ще доведе до това, че човешкият живот ще стане непоносим, ако хората скоро не открият начин да предотвратяват войните. Значимостта на тази тема може да бъде сравнена само с нивото на неадекватност на досегашните опити тя да се адресира. Прави се опит да се намали опасността, като се налагат ограничения на въоръжаването и рестриктивни закони за водене на война. Но войната не е като игрите, които се играят в клубовете, където играчите честно спазват правилата. Когато животът и смъртта са поставени на карта, правилата и задълженията спират да бъдат задължителни. Само абсолютното отричане на всяка война може да доведе до успех. Създаването на международен съд не е достатъчно. Трябва да има договори, които гарантират, че решенията на този съд ще бъдат спазвани от всички нации едновременно. Без тази гаранция те никога няма да имат смелостта да се разоръжат. Представете си например, че американското, английското, германското и френското правителство настояват японското да спре веднага своите военни операции в Китай, под заплаха от пълен икономически бойкот. Смятате ли, че японското правителство ще бъде готово да поеме отговорността да вкара страната си в такова опасно приключение. Тогава защо не се направи именно това? Защо трябва всеки човек и всяка нация да треперят за съществуването си? Защото всеки търси собственото си проклето краткосрочно предимство и отказва да го подчини на просперитета и благоденствието на общността. Затова започнах с твърдението, че човечеството повече от всякога зависи от моралните си сили днес. Пътят към щастливата държава минава през отхвърлянето и самоограничаването във всичко. Откъде би могла да дойдете силата за този процес? Само от тези, които са имали шанса в ранните си години да укрепят своя разум и да разширят светогледа си чрез учение. Така че ние, от старото поколение, разчитаме на вас и се надяваме, че ще се борите с цялата си мощ да постигнете това, което ни беше отказано.

97% спад в популацията на пеперудите монарх показва, че са на ръба на изчезването си (видео)

offnews@offnews.bg () — Wed, 12 Dec 2018 00:00:11 +0200

Tази година доброволците, участващи в преброяването на пеперудите монарх, които се събират по крайбрежието на Калифорния, усетиха драматична разлика спрямо миналата година - пеперудите просто липсваха. Предварителните анализи показват, че популациите на западните пеперуди монарх са спаднали с 87% от миналата година - тревожна цифра, имайки предвид изследванията, които показват, че броят на тези насекоми е спаднал с 97% през последните 35 години, докладва местната природозащитна група Xerces Society. Техните констатации са особено мрачни, като се има предвид, че западните пеперуди монарх са намалени до по-малко от 0,5% от техния исторически размер. През пролетните и летните месеци западните пеперуди монарх се размножават в западните щати - Вашингтон, Айдахо, Невада, Юта и др., преди да стигнат брега на Калифорния, за да прекарат студените зимни месеци там. Доброволци от западния щат преброяват пеперудите на 97 места, най-важните за презимуваващите популации. През 2017 г. тези ключови местообитания са наброявали приблизително 148 000 пеперуди. Тази година цифрите показват малко над 20 000 или както предвиждат изследователите - по-малко от 30 000 общо пеперуди ще прекарат зимата в Калифорния, това означава, че популацията е спаднала опасно ниско и са на ръба на изчезването. В миналото в този сайт, Big Sur, са се събирали над 10 000 пеперуди монарх, тази година тук са по-малко от 1000. (Снимка: Xerces Society, Emma Pelton) Причините за драстичния спад на популациите са неясни, но се предполага, че масовата смъртност може да е възникнала заради късния сезон на презимуване и началото на пролетта, когато възрастните са по-изложени в края на живота си на неблагоприятните условия, което ги прави по-уязвими. Времето също може да се окаже фактор, тъй като Калифорния е връхлетяна от дъждовни бури в края на сезона и тежък и продължителен сезон на горски пожари в повечето от местообитания на мигриращите пеперуди. Да не говорим за дима и лошото качество на въздуха, което порази Запада, съчетано с безпрецедентна суша в щата. Проучване, публикувано миналата година в Biological Conservation установи, че популациите в Западна Северна Америка са в рязък спад и в много по-голяма опасност от изчезване, отколкото техните източноевропейски братовчеди с вероятност от 72% за 20 години и 86% за 50. Според изявление от консервационната група Xerces Society , около 10 милиона пеперуди монарх прекарват зимата по крайбрежието на Калифорния през 80-те години, преди да преживеят внезапен спад през 1997 г. и отново през 1998 г. "Това проучване показва не само, че има по-малко пеперуди монарх сега, отколкото преди 35 години. То ни казва, че ако нещата останат същите, западните пеперуди монарх вероятно няма да се ги има в количествата, познати преди 35 години ", съобщава Шерил Шулц (Cheryl Schultz) от групата Xerces Society. Без специални усилия за възстановяване природозащитниците твърдят, че бъдещето не изглежда оптимистично. Екипът обаче препоръчва няколко прости решения, като възстановяване на местните растения, които захранват мигриращите пеперуди и да се ограничат пестицидите в известните местообитания на пеперудите.

Заминава 27-та Национална „професорска“ антарктическа експедиция

offnews@offnews.bg () — Tue, 11 Dec 2018 15:30:30 +0200

Утре, 12 декември, заминава осемчленната втора група на 27-та Национална антарктическа експедиция в 19:05 по маршрута София - Рим – Сантяго де Чили – Пунта Аренас. Не без основание, групата може да бъде наречена „професорската“ – ръководителят на Експедицията и директор на Българския антарктически институт проф. дн Христо Пимпирев, ще бъде придружен от познатия и от телевизионния екран, коментатор на сложни синоптични обстановки – климатога, проф д-р Георги Рачев, геоморфолога, проф. д-р Александър Сарафов, както и професора по геология от Университета в Улан Батор и бивш посланик на Монголия в България, Лхамсурен Дугержав. Силният научен екип ще допълва и младата почвоведка д-р Росица Янева. Освен изброените, в групата са включени логистиците Ангел Ангелов и Христо Дойков и известната журналистка Мария Чернева, която подготвя авторски филм за ежедневието на базата и перспективите на дейността на България в Антарктика. Допълнително в Пунта Аренас към групата ще се присъединят ректора на Университета на Кипър в Никозия, физика, проф. д-р Константинос Кристофидес, който ще е и първия кипърец в Антарктика и двама учени от Колумбия – биоложката Наталия Мачука и физичката Далия Барбера. От Пуната Аренас всички ще бъдат превозени до съседния о-в Кинг Джордж с военен самолет Херкулес С130 на бразилските военновъздушни сили, а оттам до базата ни „Св. Кл. Охридски“ на о-в Ливингстън с военния кораб на Колумбийската Армада „Венте де хулио“. По време експедицията ще бъдат реализирани шест нови проекта, специално финансирани от Министерството на образованието и науката и селектирани от над 30 заявени от специализиран научен съвет към Националния център за полярни изследвания на Софийския университет, съобразно строгите критерии на Европейския съюз. В базата, разконсервирана от логистичния екип след дългата астрална зима, вече работят по проектите си биолозите д-р Ралица Зидарова, която изучава кремъчните водорасли в Южно-шетландския архипелаг и д-р Любомир Кендеров, който с леководолазен екип ще наблюдава екологичното състояние на акваторията около базата ни. По сателитния телефон, командирът на базата Йордан Тодоров съобщи, че предвидените ремонтни дейности и научната програма се развиват по график, а екип е в добро здраве и с нетърпение очакват новото попълнение.

Само мисълта за "лошите" гени променя физиологията на тялото

offnews@offnews.bg () — Tue, 11 Dec 2018 13:08:22 +0200

Психолози установиха, че е достатъчно само да кажат на някой човек, че има висок или нисък генетичен риск от развитие на определени физически качества и организмът му ще реагира по конкретен начин при спорт или хранене, независимо от того, какъв вид генетичен вариант има човекът в действителност, съобщава Science magazine . Тези костатации са публикувани в Nature Human Behavior . Ако искате да спечелите състезание или да се придържате към строга диета, треньори от всякакъв вид ще ви кажат, че "умът може да контролира тялото" . Голяма част от медицинската общност приемат такива съвети като чиста псевдонаука, защото смята, че способностите на човека зависят изключително от гените и околната среда, а не от мисленето. Резултатите от новото проучване може да са изненадващи за медицинските специалисти и компании за ДНК анализ. "От психологическа гледна точка не е изненадващо, че информацията за генетичния риск може да действа по този начин", заявява изследователят по поведението Сюзън Перски (Susan Persky) от Националния изследователски институт за човешкия геном в Бетезда, Мериленд, която не е участвала в изследването. "Но за генетичната общност тази идея е нова". След като получават етично одобрение за експеримента, в който участниците трябваше да бъдат измамени, Брадли Търлвалд (Bradley Turnwald) и колегите му от лабораторията на психолога Алиа Кръм (Alia Crum) в Станфордския университет в Пало Алто, Калифорния, привличат 116 младежи и хора на средна възраст за т. нар. "персонализирани медицински изследвания". Участниците преминават тест на бягаща пътечка, а също и проверка за вариант на ген, който засяга способността на човека да понася физически натоварвания. Седмица по-късно участниците получават резултатите си, които са определени на случаен принцип. На едни се каза, че имат версия на гена CREB1, която ги кара да се уморяват лесно, а на други - че техният вариант на гена им осигурява висока издържливост. После отново бягат на пътечката. Този път онези, на които им е казано, че имат версията на CREB1, определяща ниска издръжливост, показват по-лоши резултати в теста, дори ако всъщност имат друг вариант. В сравнение с резултатите, получени при първия тест, средно организмите им отделят въглероден диоксид по-малко ефективно и обемът на белите дробове намалява. А онези, които смятат, че имат "добра" версия на гена CREB1, средно бягат малко по-дълго, преди да се почувстват уморени, без значение коя версия на гена имат. "Предоставянето на тази информация на хората промени тяхната физиология", коментира Търналд. Екипът тества и втора група от 107 души за вариант на гена FTO, който оказва влияние върху това доколко се чувстваме сити след хранене. Някои версии на този ген могат да предразположат хората към затлъстяването. Участниците изяждат малка част от храната и оценяват степента си на ситост. След това някои участници получават съобщение, в което се казва, че имат версия на FTO, което ги прави по-гладни от други хора, а други - че тяхната версия на гена им позволява да се насищат по-бързо. След това участниците отново изяждат същото количество храна като първи път. Участниците от групата, на които е казано, че имат "ситата" версия на гена, се чувстват по-малко гладни след храненето, те също имат по-високо ниво на хормон в кръвта си, показващ чувство на ситост. Хората от другата група не претърпяват изменение в чувството си на ситост. При проверките и на двата гена, промените в телесните реакции са по-силни, отколкото между хората с наистина различни версии на гените. "... Тази информация ни кара да се замислим: "Аз съм във високорискова група или съм защитен", коментира Кръм. "И това само по себе си може да има силен ефект върху физиологията и мотивацията". Резултатите от изследването могат да имат сериозни последици за генетичното тестване, особено при комерсиални продукти, които могат да разкрият оценки на риска за състояния като болестта на Алцхаймер и рака. Станфордският екип смята, че хората не трябва да спрат да се тестват. Но те - заедно с медицинските специалисти и генетичните консултанти - трябва да помнят, че познаването на риска може до известна степен да повлияе на резултатите. Работата показа, че ако човек си мисли, че е изложен на висок риск, например затлъстяване, това може да промени физиологията му, което го прави по-податлив на заболяването, обяснява Търналд. Сега учените са изправени пред въпроса: дали тези ефекти са краткотрайни или могат ли да продължат с години?

Промяната на един ген ще ни позволи да ядем колкото си искаме, без да дебелеем

offnews@offnews.bg () — Tue, 11 Dec 2018 11:32:58 +0200

Учени откриха, че деактивирането само на един ген позволява на мишките да ядат толкова храна, колкото желаят, без да натрупват килограми, съобщава IFLScience . С настъпването на сезона на празниците това звучи прекалено хубаво, за да е истина, но изследователите твърдят, че тяхното откритие може да се използва и при хората в близко бъдеще. Съобщавайки в списанието EMBO Reports , учените от Медицинския център от Югозападния университет на Тексас и Университета Флиндерс в Австралия установиха, че един единствен ген, известен като RCAN1, действа като потискащ обратната връзка за всички видове метаболитни процеси и производството на телесна топлина. След като изключват този ген при мишки, откриват нещо интересно - гризачите не повишават теглото си вследствие на обилно хранене. Всъщност метаболизмът им е получил пренасищане, което им позволява да "изгорят" повече калории . Експериментът е тестван досега само върху мишки. Въпреки това, изследователите твърдят, че техните открития притежават потенциал за нова лекарствена терапия за хора със затлъстяване или метаболитни състояния. "Знаем, че много хора се борят да отслабнат или да контролират теглото си по редица причини. Констатациите в това проучване може да означава разработване на хапче, чиято цел е функцията на RCAN1 и може да доведе до отслабване", заяви за Science Daily водещият автор, професор Деймиън Кийтинг (Damien Keating) от Университета Флиндерс. "Тези резултати показват, че можем да направим качествено нова реална стъпка в борбата срещу затлъстяването". "Вече сме разработили серия от лекарства, които са насочени към протеина, който прави този ген, и сега сме в процес на тестване, за да видим дали те възпрепятстват RCAN1 и дали могат да представляват потенциални нови лекарства против затлъстяване", добавя Кийтинг. Човешкото тяло съдържа два типа мазнини: бяла мазнина и кафява мазнина. Бялата мазнина, използвана за съхраняване на енергия, е това, което си представяме, когато чуем думата "мазнини". Кафявите мастни клетки са пълни с митохондрии и изгарят енергия и произвеждат топлина. Ние губим малките си количества кафяви мазнини, докато остаряваме, а при затлъстелите и хората с диабет тези клетки са още по-малко. Според изследователите, деактивирането на RCAN1 може да помогне за превръщането на бялата мазнина в кафява мазнина. "В светлината на нашите резултати лекарствата, които разработваме, насочени към RCAN1, ще изгарят калории, докато хората си почиват", обяснява проф. Кийтинг. "Това означава, че тялото ще съхранява по-малко мазнини, без да е необходимо човек да намали консумацията на храна или да тренира повече." Но засега е препоръчително да следваме балансирана диета , ако искаме да сме здрави. Но за хора с хронично затлъстяване или метаболитни проблеми, откритието може да бъде много полезно.

Нобелист по физика ще изнесе лекция в БАН за гравитационните вълни

offnews@offnews.bg () — Tue, 11 Dec 2018 10:28:27 +0200

Носителят на Нобеловата награда по физика за 2017 г. проф. Бари Бариш ще изнесе лекция на тема „Гравитационни вълни: от детекторите до регистрирането им“ на 11 декември 2018 г. в зала „Проф. Марин Дринов“ на БАН на ул. „15-ти ноември“ 1 от 17 часа. В лекцията си проф. Бари Бариш ще разкаже за предизвикателствата при провеждане на експеримента за откриване на гравитационните вълни и за техническите нововъведения, които позволяват потвърждаването на общоприетия в съвременната физика възглед на Айнщайн за характера на гравитацията. Бари Кларк Бариш (Barry Clark Barish) е американски експериментален физик, професор емеритус по физика в Калифорнийския технологичен институт и водещ експерт по гравитационни вълни. Работи по проекта за Лазерната интерферометрична обсерватория за гравитационни вълни (Laser Interferometer Gravitational-Wave Observatory, LIGO) в град Ханфорд. През 2017 година Бариш е отличен заедно с Райнър Уайс и Кип Торн с Нобелова награда за физика за „определящите им приноси към детектора LIGO и наблюдението на гравитационните вълни“. Събитието се организира от Института по физика на твърдото тяло – БАН. Бари Бариш е роден през 1936г. в Омаха, Небраска, САЩ. Проф. Бариш получава бакалавърска степен по физика през 1957г. и защитава докторат през 1962г. в Калифорнийския университет, Бъркли, САЩ. Започва своята кариера като научен сътрудник в Бъркли (1962г.-1963г.) и след това е изследовател в Калифорнийския технологичен институт (CalTech), където преминава по-нататъшната му кариера. През 2005г. е избран за почетен професор на същия университет. В научен план професор Бариш започва кариерата си в областта на физиката на високите енергии. Работи по експерименти с линейния ускорител в Станфорд. През 1980г. се включва в търсенето на магнитни монополи - хипотетична елементарна частица, която представлява изолиран магнит с един полюс. Професор Бариш ръководи екип за проектиране на експеримент за свръхпроводящ супер колайдер (Superconducting Super Collider, SSC) - гигантски ускорител за елементарни частици в Тексас - но през 1993г. Конгресът на САЩ спира този проект. През 1994г. професор Бариш става главен изследовател в проекта LIGO (Laser Interferometer Gravitational-Wave Observatory). В периода 1992г.-1993г. Националният фонд за научни изследвания на САЩ (NSF) изразява сериозни съмнения относно неговата осъществимост и управленска структура. Професор Бариш е в основата на сериозни организационни и технически промени в дизайна на LIGO, като например използването на твърдотелни лазери, които са по-мощни, отколкото първоначално планираните аргонови газови лазери. По проекта LIGO в тясно сътрудничество работят Калифорнийският технологичен институт и Масачузетският технологичен институт. В процеса на работата професор Бариш разбра, че за постигане на целите на проекта LIGO е необходим постоянен персонал от специалисти в много различни области от науката и технологиите и широко международно сътрудничество. През 1997г. под негово ръководство се създава LIGO Научно Сътрудничество (LIGO Scientific Collaboration, LSC) - екип от стотици учени от цял свят. През същата година професор Бариш е избран за директор на LIGO. Извършените промени и изграждането на научен екип с необходимия потенциал удовлетворява Националния фонд за научни изследвания на САЩ и проектът получава сериозно финансиране. Строителството на два интерферометъра започва през 1994г. в Ливингстън, Луизиана и в Ханфорд, Вашингтон. Първите наблюдения с изградените интерферометри започват през 2002г. Въпреки, че в ранните си години LIGO не открива никакви гравитационни вълни, професор Бариш прокара планове за обновена версия на системата Осъвременено LIGO (Advanced LIGO). През 2004г. новият проект е одобрен от Националния фонд за научни изследвания на САЩ и през 2014г. е завършено неговото изграждане. На 14.09.2015г., благодарение на своята безпрецедентна чувствителност, Advanced LIGO за първи път регистрира гравитационни вълни, генерирани при сливането на двойка черни дупки, които се намират на 1.3 милиарда светлинни години от нас. На основата на казаното, по предложение на катедра Квантова електроника, подкрепено от Факултетния съвет на Физически факултет, Академичният съвет на Софийския университет „Св. Климент Охридски” удостои проф. Бари Бариш с почетното звание "Доктор хонорис кауза".

Как да оцелеем в "Играта на тронове" според науката

offnews@offnews.bg () — Tue, 11 Dec 2018 10:12:56 +0200

Ако искате да оцелеете в "Игра на тронове", трябва да сте благородници, жени и "гъвкави" в представата си за лоялност, коментира Live Science . В едно ново проучване, публикувано в Injury Epidemiology , епидемиолози от Университета Маквейър в Австралия анализират смъртта на ключовите герои в серията на HBO "Игра на тронове" (Game of Thrones) и установяват, че благородниците загиват по-рядко от обикновените хора, а жените оцеляват по-често от мъжете. Васалите, които остават верни на сюзерена си, живеят средно два пъти по-малко от предателите като Тирион Ланистър, който умело лавира избирайки печеливша стратегия за оцеляване. Това са оценките на австралийските медици, които анализират вероятността от оцеляване на 330 персонажа от поредицата по техните социално-демографски характеристики. Когато работи върху серията от романи „Песен за огън и лед", Джордж Мартин е вдъхновен от истински събития, случили се в средновековна Европа. По-специално, войната на Червената и Бялата роза , която водят претендентите за английската корона през 15 век в продължение на 30 години. Ето защо, не е изненадващо, че книгите и сериите се оказаха много кървави. Медиците Рейдър Листад (Reidar Lystad) и Бенджамин Браун (Benjamin Brown) от Австралийския университет в Маквейър решиха да анализират причините за смъртта на героите от поредицата „Игра на тронове” и възможните причини, които им позволяват да оцелеят. Изследователите преглеждат независимо 67-те епизода от седемте публикувани сезона, анализират данни от imdb.com и събират социално-демографските данни за важните герои. Също така, ако някой от тях умре, учените добавят към описанието причината за смъртта и общото време, което този герой живее в поредицата, от момента на появата му до смъртта. Сред социо-демографските данни авторите вземат предвид пола и социалния статус на персонажа, вида на професията, религиозната принадлежност и отношенията васал - сюзерен. Учените класифицират персонажите на „копринени яки” - хора, занимаващи се с интелектуална дейност - търговци, владетели, политици, духовници и „кожени яки” - хора, които работят с ръцете си, по-специално земеделци и воини. Авторите разделят героите от поредицата и по социален статус - „висок” и „нисък”. Авторите събират информация за 330 персонажа от поредицата. 237 (72 %) от тях са мъже, 226 (69 %) - са с нисък социален статус и 196 (59 %) - „кожени яки”. До края на седмия сезон повече от половината герои (186 души, 56 %) са мъртви. И само двама от тях умират от естествена смърт, Мастър Еймън Таргариен от Черния замък и старата Нан, прабабата на Ходор. Най-честата причина е нараняване - 137 души (74% от загиналите). Много герои са изгорени (22 души или 12 %) и са отровени 9 души или 5 %. Времето на екрана от момента на появата до момента на смъртта, варира от 11 секунди до 57 часа и 15 минути. Средното време на преживяване е 28 часа и 48 минути. Според изчисленията на изследователите вероятността за оцеляване през първия час след появата на актьора е 86%. Също така, учените оценяват вероятността от оцеляване на героите в зависимост от техния пол, социален статус, васална вярност и честотата на появата на екрана. Оказа се, че жените и благородниците оцеляват по-дълго, както и героите, които рядко се появяват на екрана, и нечестните васали, които не остават верни на своите сюзерени (във всички случаи р <0,001 като статистически значими се определят при р <0,05 и статистически силно значими при р <0,001). Интересното е, че лоялността струва на героите от поредицата им излиза много скъпо. Тези, които са верни на своите сюзерени, живеят два пъти по-кратко от тези, които им изменят по егоистични причини (средното време за оцеляване е съответно 24,3 часа и 55,2 часа). Социалният статус също играе важна роля - създателите на сериала два пъти по-често жертват хората с по-нисък социален статус от тези с висок (средното време за оцеляване е съответно 19 и 38 часа). Статистика за смъртността и вероятността за оцеляване на героите от Играта на троновете. Reidar lystad Изследователите подчертават, че високата смъртност на героите от поредицата има исторически корени. Изследователите казват, че средно в древни времена или при примитивните племена около 25% от населението са загивали при военни конфликти или сблъсъци. В Западна Европа през Средновековието тази цифра намалява до 0.07% (70 души на 100 хиляди от населението), а в днешно време по-малко от 7 души умират от насилствена смърт на 100 000 души по данни на СЗО . Може би причините за драстично намаляване на броя на насилствените смъртни случаи в Средновековна Европа, са следствие на възникването на централизирани държави, при които единствено властите могат законно да използват сила за разрешаване на конфликти. Развитието на търговските отношения също изиграва роля - става по-изгодно да се търгува, отколкото да се граби. Идеите на хуманизма започват да се развиват и стойността на човешкия живот се увеличава. Авторите отбелязват, че и в света на "Игра на тронове" има потенциал за предотвратяване на много насилствени смъртни случаи. Ако си представим, че във Вестерос се появи стабилно правителство (или правителства) и започнат да се развиват и укрепват търговските отношения и на двата континента, "високопоставените" ще инвестират в изграждането на инфраструктура, училища и болници и провеждат политики, които предотвратяват жестоката смърт на хората, възможно е броят на такива случаи да намалее значително. Според Листад, всички тези открития не могат да изненадат обикновените зрители. Но все пак може да представляват интерес за упоритите фенове. "Ние идентифицирахме няколко фактора, които са свързани с по-леко или по-трудно оцеляване", заяви изследователят, "което може да ни помогне да предположим кой ще надделее в последния сезон".

Подземната биосфера е почти два пъти по-голяма от размера на океаните по обем

offnews@offnews.bg () — Tue, 11 Dec 2018 00:16:32 +0200

Организмите, живеещи в дълбините на Земята, съставляват 245-385 пъти повече въглеродната маса на всички хора, живеещи на планетата. Общо взето според изследователите теглото на биомасата в земните недра е 15-23 милиарда тона въглерод. Това бе съобщено на годишната конференция на членовете на Американския геофизичен съюз по проекта " Deep Carbon Observatory ", който близо десетилетие проучва недрата на Земята. Според учените обемът на подземната биосфера е почти двойно по-голям от този на океаните на планетата, съобщава EurekAlert! . През 2009 г. Геофизичната лаборатория и Фондация "Алфред Слоун" създават програмата "Deep Carbon Observatory", предвидена за 10 години (участниците ще представят резултатите през 2019 г.) и в нея участват над хиляда учени от 52 страни. Основната цел на проекта е да изясни произхода на въглеводородите в недрата на планетата. Също така, изследователите искат да отговорят на въпросите за химическата и биологичната роля на дълбоко разположения въглерод. По-специално, колко големи са неговите ресурси, къде се намира и как се движи от дълбочините до повърхността и обратно; колко дълбоко под повърхността на земята е биосферата. Участниците в проекта изследват приблизително 100 места в различни части на света. Пробиват сондажи под морското дъно и изследват организмите, които живеят в мини и сондажи. Рекорната дълбочина, от която изследователите вземат проби под повърхността на земята, е около пет километра, а под океанската повърхност - 10,5 километра. Червей нематод върху биофилм от микроорганизми. Той е открит в златната мина Копан, Южна Африка на дълбочина 1,4 километра. Gaetan Borgonie / Extreme Life Isyensya, Belgium Оказа се, че дълбочинната биосфера се състои от представители на трите домейна, съществуващи на планетата - бактерии, еукариоти и археи. Общо взето, според изследователите, дълбочинната биосфера заема 2-2.3 милиарда кубични километра, което е почти два пъти повече от обема на всички океани на Земята (обемът на Световния океан е приблизително 1,3 милиарда кубически километра). Въглеродната маса на организмите, живеещи на дълбочина, се оценява на 15-23 милиарда тона. Според изследователите, въпреки присъствието на представители на трите домейна в дълбините на Земята живеят предимно бактерии и археи. Очевидно около 70% от всички археи и бактерии, живеещи на планетата, живеят в дълбините. По генетичното разнообразие жителите на дълбините са сравними с организмите, които живеят на повърхността на планетата. А богатството на разновидностите микробни съобщества, живеещи в утаечните скали, зависи от възрастта на тези скали. Колкото са по-стари, толкова по-малко има храна в тях и толкова по-малко са микроорганизмите.

Voyager 2 официално напусна хелиосферата на Слънчевата система

offnews@offnews.bg () — Mon, 10 Dec 2018 18:00:42 +0200

За втори път в историята обект, дело на човешките ръце, достига пространството между звездите. Сондата Voyager 2 на НАСА вече е излязла от хелиосферата - защитният балон от частици и магнитни полета, създадени от Слънцето. Днес, както съобщи Ед Стоун, несменяемият ръководител на мисията от 1977 г., "Вояджър 2" е прекрачил този праг и е влязъл в междузвездната среда. Но с това, както подчерта ветеранът, мисията му не свършва. Това съобщиха членовете на екипа на Вояджър на пресконференцията в 18:00 часа (българско време) в понеделник на среща на Американския геофизичен съюз във Вашингтон. Пресконференцията бе пусната на живо на сайта на агенцията. Сравнявайки данните от различни инструменти на борда на космическия кораб, учените от мисията установиха, че сондата е пресекла външната граница на хелиосферата на 5 ноември. Тази граница, наречена хелиопауза, е мястото, където слънчевият вятър се среща със студената междузвездна среда. Неговият близнак Voyager 1 прекоси тази граница през 2012 г., но Voyager 2 носи работен инструмент, който ще предостави първото наблюдение на естеството на този вход в междузвездното пространство. Voyager 2 сега е на малко повече от 18 милиарда километра от Земята. Операторите на мисията все още могат да комуникират с Voyager 2 в тази нова фаза от пътешествието му, но за информацията - движеща се със скоростта на светлината - са нужни 16,5 часа, за да стигне от космическия кораб на Земята. За сравнение, светлината, която идва от Слънцето пристига до Земята за около осем минути. Концепция на художник за Voyager 2 с 9 факта, изброени около него. Credit: НАСА Най-убедителното доказателство за излизането от хелиосферата на Voyager 2 идва от неговия инструмента PLS - Plasma Science Experiment, който престана да работи на Voyager 1 през 1980 г., много преди сондата да пресече хелиопаузата. Доскоро пространството около Вояджър 2 бе изпълнено предимно с плазма, йонизирани частици, излъчвани от нашето Слънце. Този поток, наречен слънчев вятър, създава балон, наречен хелиосфера, която обгръща планетите в нашата Слънчева система. PLS използва електрическия ток на плазмата за откриване на скоростта, плътността, температурата, налягането на потока слънчев вятър, както и наличието му. PLS на борда на Voyager 2 отбеляза рязък спад в скоростта на частиците на слънчевия вятър на 5 ноември. От тази дата плазменият инструмент не е регистрирал наличието на слънчев вятър в околната среда на Voyager 2, заради което учените от мисията са сигурни, че сондата вече е напуснала хелиосферата. Този анимиран gif показва данните за плазмата. Credit: NASA / JPL-Caltech "Работата по Вояджър ме кара да се чувствам като първопроходец, защото всичко, което виждаме, е ново", коментира Джон Ричардсън (John Richardson), главен изследовател за инструмента PLS и главен изследовател в Масачузетския технологичен институт в Кеймбридж. "Въпреки че Вояджър 1 прекоси хелиопаузата през 2012 г., той направи това на различно място и по различно време и без данни от PLS, така че виждаме неща, които никой не е виждал преди." Освен данните за плазмата, членовете на екипа на Voyager имат доказателства от три други бордови инструмента - подсистемата за космически лъчи, инструмента за частици с ниска енергия и магнитометъра - които са в съответствие със заключението, че Voyager 2 е преминал хелиопаузата. Членовете на екипа на "Вояджър" ще продължат да изучават данните от другите бордови инструменти, за да получат по-ясна представа за околната среда, през която преминава Вояджър 2. Сондите Voyager 1 и Voyager 2 може да са напуснали хелиосферата, но все още не са напуснали Слънчевата система и няма да я напуснат скоро. Пределът на Слънчевата система е външната граница на Облака на Оорт - множество малки обекти, които все още са под влиянието на гравитацията на Слънцето. Размерът на Облака на Оорт не е опреден точно, но се очаква да започва от около 1000 астрономически единици (AU) от Слънцето и да се простира до около 100 000 AU. ( 1 AU е разстоянието от Слънцето до Земята). Ще са нужни около 300 години, докато Voyager 2 достигне вътрешната граница на Облака на Оорт и вероятно 30 000 години, за да излезе от него. Сондите Voyager се захранват с помощта на топлина от разпадането на радиоактивни материали, съдържащи се в устройство, наречено RTG (radioisotope thermal generator). Мощност на RTG намалява с около 4 вата годишно, което означава, че различни части на вояджърите, включително и камерите на двата космически кораба, са вече изключени. "Мисля, че всички сме щастливи и облекчени, че сондите Вояджър работиха достатъчно дълго, за да преминат този крайъгълен камък", заяви Сузане Дод (Suzanne Dodd), ръководител на проекта Вояджър към Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА в Пасадена, Калифорния. "Сега очакваме с нетърпение онова, което ще можем да научим от двете сонди извън хелиопаузата." Сондата "Вояджър 2" стартира 20 август, 1977, а близнакът й - на 5 септември същата година. Четиридесетата годишнина от "Вояджър 2" мина наскоро, а след още няколко седмици ще бъде и за "Вояджър 1". И двете сонди по различен начин останаха в историята. "Вояджър 1" в момента е най-далеченият обект от Земята, създаден от човека. А "Вояджър 2" стана първата и единствената сонда, която успя да посети наведнъж четири планети, газовите гиганти на Слънчевата система: Юпитер, Сатурн, Уран и Нептун. Voyager 2 е най-дългата мисия на НАСА, която продължава повече от 41 години. Историята на Вояджър е повлияла не само на поколения настоящи и бъдещи учени и инженери, но и на културата на Земята, включително филми, изкуство и музика. Всеки космически кораб носи златната плоча със звуци снимки и съобщения от Земята. След тях е и песента на Валя Балканска "Излел е Делю хайдутин". Тъй като космическият кораб може да продължи да пътува милиарди години, тези капсули на времето могат един ден да бъдат единствените следи от човешката цивилизация.

Учени от Харвард ще започнат експеримент за геоинженерство през 2019

offnews@offnews.bg () — Mon, 10 Dec 2018 14:47:57 +0200

Една новина от миналия месец за нови изследвания от Харвард и Йейл развълнува хората, според която учените предлагат да "затъмнят Слънцето" по "гениален, но все още недоказан начин за справяне с изменението на климата". Само че не е точно така. Както разясниха някои издания , поводът е статия , която всъщност е анализ на това дали геоинженерството е технически и икономически осъществимо, но нищо повече. Учени от Харвард наистина разработват един новаторски план за тестване на ефектите от геоинженерството върху атмосферата и техният експеримент на стойноност от 3 милиона долара може да започне още през следващата година . Проектът, наречен стратосферен контролиран пертурбационен експеримент (SCoPEx - Stratospheric Controlled Perturbation Experiment), е част от научната програма на Харвард за слънчево геоинженерство. Докато повечето проучвания, разглеждат ефектите от пръскането на химикали в атмосферата за охлаждане на планетата, разчитат на компютърни симулации, за да изпробват своите хипотези, SCoPEx ще проведе тестването си "на живо". В експеримента ще бъде пуснат балон до стратосферата на височина около 20 километра и ще освободи малка аерозолна струя калциев карбонат само от 400 гр. След като се освободи полезният химически товар, се очаква той да се разпръсне във въздушната маса на около 1 км дължина и диаметър 100 метра. След това балонът ще полети назад и напред през този облак многократно за около 24 часа, като анализира поведението на частиците в небето. Целта е да се види дали под директна слънчева светлина отразяващите частици в атмосферата може да охладят повърхността на планетата. Източникът на тази идея са ... вулканите, по-скоро наблюдаваните глобални охлаждащи ефекти при изригването им. Масовите емисии на пепел и серен диоксид създават аерозолна обвивка в атмосферата, която отразява почти цялото UV лъчение, идващо от Слънцето. Така през 1991 г. вулканът Пинатубо, който избухна във Филипините, понижи температурата с почти цял градус в региона за цели две години. Но геоинженерството е противоречива технология. Някои изследвания показват, че пръскането на огромни количества частици, отразяващи слънчева светлина в атмосферата, може да има сериозни последици, водещи до нежелани проблеми за селскостопанските култури, климатичните модели или озоновия слой. Озоновия слой по-специално е една от причините, поради които екипът на SCoPEx работи с калциев карбонат - защото предишните изследвания показват, че той е най-безопасен от гледна точка на химията на стратосферата. Има огромна степен на несигурност какво геоинженерството може да предизвика, което е още по-основателна причина за провеждане на малки експерименти като SCoPEx, които ще освободят частици с количество, съизмеримо с емисията за една минута от пътнически самолет . "Всички тези последици надолу по веригата са напълно неясни", заяви пред Nature главният изследовател Франко Кеуч (Frank Keutsch). Но дори експериментите да се окажат успешни, геоинженерството не може да е вълшебната пръчка, която да премахне глобалното затопляне. Документът за изследванията на SCoPEx може да намерите тук .

Една жена почина, заради рядка амеба и лекомислието си

offnews@offnews.bg () — Mon, 10 Dec 2018 11:35:19 +0200

Промиването на носната кухина е обичаен метод за изчистване на синусите, но може да бъде и начин за проникването на смъртоносна амеба в мозъка. Но това може да се случи, ако не спазвате внимателно инструкциите, както е в този случай, описан в International Journal of Infectious Diseases и разказан от ScienceAlert . // Използването на " нети пот " или друг вид лично средство за промивка на носа помага на много хора да дишат по-лесно, но фаталният опит на една жена в Сиатъл подчертава потенциалната опасност, ако не се използва стерилна вода с този вид устройства. "Когато оперирах тази дама, част от мозъка й с размера на топка за голф бе кървава", разказва за The Seattle Times неврохирургът Чарлз Кобс (Charles Cobbs) от Шведския медицински център. "Тези амеби бяха навсякъде, те буквално изяждаха мозъчните ѝ клетки. Нямахме представа какво става, но когато изследвахме истинската тъкан, и видяхме, че това е амеба". Около една година преди това, въпросната 69-годишна жена е развила хронична инфекция на синусите. Когато лекарствата не облекчават симптомите, нейният лекар ѝ предлага да използва устройство за промивки, за да се изчистят синусите. Тези устройства промиват системата синусии с разтвор на солена вода, която почиства носния канал, но според указанията , е важно да се използва само дестилирана вода, за да няма никакви инфекциозни организми. // Това означава да се закупи дестилирана или стерилна вода или да се използва преварена и охладена чешмяна вода, която е вряла между 3 и 5 минути. Освен това, самото устройство също трябва да бъде стерилно, което означава, че се пречиства между употребите. За съжаление, 69-годишната жена не е спазила тези инструкции. Вместо да използва стерилна вода, тя изчиства синусите си с филтрирана чешмяна вода, която не е била преварена. След един месец подобно лечение, инфекцията на синусите се развива в голям обрив на моста на носа ѝ и зачервена кожа на носния отвор. Въпреки няколкократните посещения при дерматолога, като първоначално имаше подозрения, че е нещо като розацея , загадката зад тези странни симптоми остава неразрешена, въпреки че внезапното влошаване здравето на жената година по-късно дава някои отговори. Около една година след появата на носовия обрив, пациентката получава припадък, губи когнитивните си способности и лявата част на тялото й трепери. Томографията разкрива нещо, което приличаше на тумор с размера на малка монета в моторната кора на дясната страна на мозъка. Биопсията показва некроза, което съответства на наличието на такъв тумор, но когато пациентката се завръща след няколко дни с нови симптоми, по-нататъшният анализ разкрива, че лезиите са разпространени в мозъка ѝ. // "На 19-ти следоперативен ден консултиращият невропатолог от Университета Джон Хопкинс предлага възможността за амебна инфекция", се казва в обяснението за случая . "Последвалото хистопатологично изследване от втората резекция разкри ясно доказателство за амебна инфекция и драматична хеморагична некроза". Въпреки че не е известно със сигурност как е получила жената амебната инфекция, изследователите подозират, че организмът - Balamuthia mandrillaris - е нахлул в мозъка на жената чрез "неподходяща назална промивка". Амебата първо навлиза в кръвообращението й, а после се установява в мозъка ѝ. Без съмнение подобни инфекции са много редки. Всъщност, ако хипотезата на екипа е вярна, това е първият първи случай на мозъчна инфекция на B. mandrillaris от назална промивка, въпреки че има съобщения за друг вид амеба - Naegleria fowleri - която се инфилтрира в човешкия мозък по подобен начин . "Това е изключително рядък случай, тази амеба дори не бе известна преди 20 години", коментира Кобс пред Q13 FOX . Има около 200 случая в световен мащаб. За съжаление, идентифицирането на причината става твърде късно за жената. Въпреки агресивната антиамебна терапия състоянието ѝ се влошава и след една седмица тя умира. Изключителната рядкост на тези видове инфекции означава, че не бива да се паникьосваме, но в същото време изследователите напомнят на хората, които използват устройства като нети пот за почистване на синусите си, е наложително да го правят безопасно, като следват всички указания. "Причината, поради която може да получите мозъчни инфекции чрез назална промивка, за разлика от пиенето на чешмяна вода или къпане в чешмяна вода, е че коренът на носа е единствената части на човешкото тяло, където има директна връзка на мозъка и централната нервна система с външния свят", обяснява отоларингологът Бен Блайер (Ben Bleier) от Харвардската Медицинска школа, който не е участвал в случая.