Деутерият, изотоп на водорода, се инжектира в плазмата и излъчва ярка розова светлина, концентрирайки се в по-хладните краища на плазмения облак. Розовата светлина е смес от дължини на светлинните вълни, съответстващи на червена и синя светлина. Междувременно, литиеви гранули са разпръснати из плазмата като песъчинки, добавяйки свои собствени уникални нюанси. На ръба на плазмата, неутралните литиеви атоми излъчват червеникаво-бордо светлина. Докато се потапят в по-горещото и по-плътно плазмено ядро, атомите губят електрон и се превръщат в Li⁺ - еднократно йонизиран литий. Този процес създава зелено-жълта лента, която следва магнитните линии, които държат плазмата в токамака.

Плазма в активната зона на токамака. Кредит: Tokamak Energy

Тези цветове не са просто красива гледка. Те помагат на учените да разберат поведението на лития, сравнявайки данни със спектроскопия, която анализира специфични дължини на вълните на светлината, излъчвана от плазмата. Тези визуални данни помагат на Tokamak Energy да изучава режимите на охлаждане на плазмата.

Цветната камера е особено полезна, защото позволява бързо да се оцени къде се излъчва газов компонент, като например деутерий, и дали литиев прах достига до плазменото ядро. Незабавната визуална обратна връзка помага за по-точно разбиране на взаимодействията и насочва изследването в реално време.

Ядреният синтез, процесът, който захранва звездите, включва сблъсък на леки атоми като деутерий и тритий, освобождавайки огромни количества енергия. За разлика от ядреното делене, което разделя тежките атоми и произвежда радиоактивни отпадъци, синтезът определено е по-чиста алтернатива.

Плазмата вътре в токамак – реактор с форма на поничка – може да достигне температури, по-високи от тези в ядрото на Слънцето. Ядрото е твърде горещо, за да излъчва видима светлина, така че камерата улавя по-хладните ръбове на плазмата, където цветовете разкриват какво се случва вътре. Задържането и стабилизирането на плазмата, както и защитата на стените на реактора, е една от основните пречки пред използването на термоядрен синтез като източник на енергия.

Източник: Seeing plasma in colour: new imaging from ST40, Tokamak Energy

Как древните култури са реагирали на кризи и разпадането на установения социален ред? Наскоро извършените разкопки от археолози от Университета в Копенхаген на 5000-годишния обект от ранната бронзова епоха Мурайгат в Йордания може да даде отговора.

Мурайгат възниква след упадъка на т. нар. халколитна култура (около 4500–3500 г. пр.н.е.), период, белязан от първите селища, богати символни традиции, медни артефакти и малки култови светилища.

Изследователите смятат, че климатичните промени и социалните смущения може да са довели до колапса на културата и в отговор групите от ранната бронзова епоха започнали да създават нови форми на ритуално изразяване.

"Вместо по-малки домашни светилища, създадени през халколита, нашите разкопки в Мурайгат от ранната бронзова епоха показват струпвания от долмени (каменни погребални паметници), изправени камъни и големи мегалитни структури, които сочат към ритуални събирания и общи погребения, а не към жилищни помещения", разказва ръководителят на проекта и археологът Сузане Кернер (Susanne Kerner) от Университета в Копенхаген.

Общ преглед на централния хълм (зона 1) от север, показващ различни редове от изправени камъни. Кредит: The Ritual Landscapes of Murayghat Project, Susanne Kerner.

Предефиниране на територията и социалните роли

Археолозите са документирали останки от над 95 долмена, а централният хълм на обекта съдържа каменни ограждения и издълбани скални елементи, които също предполагат церемониална употреба.

Тези видими маркери може да са помогнали за предефинирането на идентичността, територията и социалните роли във време без силна централна власт.

"Мурайгат ни дава, вярваме, завладяващи нови прозрения за това как ранните общества са се справяли с разрухата, като са изграждали паметници, предефинирали са социалните роли и са създавали нови форми на общност", посочва Кернер.

Разкопките в Мурайгат са разкрили керамика от ранната бронзова епоха, големи общи купи, шлифовъчни камъни, кремъчни инструменти, животински рога и няколко медни предмета – всички те сочат към ритуална дейност и евентуално пиршества. Разположението и видимостта на обекта също предполагат, че е служил като място за срещи на различни групи в региона.

Справка: Susanne Kerner, Dolmens, standing stones and ritual in Murayghat, Levant (2025). DOI: 10.1080/00758914.2025.2513829

Източник: Archaeologists uncover 5,000-year-old ceremonial site in Jordan, University of Copenhagen

Вероятно никога няма да има повече такива снимки.

Видът Numenius tenuirostris официално е обявен за изчезнал от IUCN, световния орган за опазване на дивата природа.

"Изчезването на тънкоклюния свирец е трагичен и отрезвяващ момент за опазването на прелетните птици", заявява Ейми Френкел (Amy Fraenkel), изпълнителен секретар на Конвенцията за опазване на мигриращите видове диви животни (CMS). "Това подчертава неотложната необходимост от прилагане на ефективни мерки за опазване, за да се гарантира оцеляването на мигриращите видове."

Подробности за точните места за размножаване и зимуване на тънкоклюния свирец са в най-добрия случай мъгляви, въпреки че е известно, че е гнездил в Сибир и Казахстанската степ и е мигрирал към Европа, Северна Африка и Близкия изток.

През юни 1995 г. тънкоклюният свирец е включен сред 255-те приоритетни вида водолюбиви птици, изброени в тогавашното ново Споразумение за опазване на афро-евразийските мигриращи водолюбиви птици (AEWA) според прессъобщението на CMS.

Последната оценка на IUCN за вида отбелязва, че исторически погледнато, тънкоклюният свирец вероятно е бил често срещан в района, но е имало признаци на намаляване на популацията още в началото на 1912 г. До 40-те години на миналия век изследователите предупреждават, че птицата може би вече е близо до изчезване.

Според учените, тънкоклюният свирец, прелетна брегова птица, която някога се е размножавала в Западен Сибир и е зимувала около Средиземно море, сега е изчезнала. Това е първото известно глобално изчезване на птици от континентална Европа, Северна Африка и Западна Азия. Кредит: Bird Life.

В проучване, публикувано през ноември 2024 г., изследователите заключават, че птицата най-вероятно е изчезнала някъде в средата на 90-те години на миналия век, след последното потвърдено наблюдение в Мароко. По това време Греъм Бюканън (Graeme Buchanan), водещият автор на изследването и учен по опазване на природата в британската неправителствена организация Royal Society for the Protection of Birds (RSPB), съобщава пред Monfgabay, че изследването се е родило от необходимостта от официална, количествена оценка на състоянието на вида, така че подкрепата за опазване да не е била оттеглена твърде рано или твърде късно.

Последната оценка на IUCN потвърждава изчезването на вида.

"Това е първото регистрирано глобално изчезване на птици от континентална Европа, Северна Африка и Западна Азия", пише в The Conversation Естер Кетъл (Esther Kettel), еколог от Университета Нотингам Трент, Великобритания.

"Може би прекарахме твърде много време в наблюдение на намаляването на популацията на птицата и недостатъчно в реални опити да поправим нещата, въпреки че е лесно да се каже: не е ясно какво всъщност бихме могли да направим, което би променило нещата", коментира Джеф Хилтън (Geoff Hilton), учен по опазване на природата в британската благотворителна организация Wildfowl & Wetlands Trust.

Кривоклюн брегобегач  (Calidris ferruginea), Пак Тале, Петчабури, Тайланд. Кредит: Wikimedia Commons

Мигриращите брегови птици като тънкоклюния sвиrец намаляват в световен мащаб, предупреди Birdlife International миналата година.

"Евразийският дъждосвирец (Numenius arquata), роднина на тънкоклюния свирец, е от особено значение за опазването му и се смята за най-бързо намаляващия вид във Великобритания", пише Кетъл.

"Изчезването на тънкоклюния свирец служи като трогателно напомняне, че рамките за опазване на вида трябва да бъдат въведени бързо, подкрепени от адекватна наука, ресурси и устойчива политическа воля", заявява в прессъобщението Жак Трувилие (Jacques Trouvilliez), изпълнителен секретар на AEWA.

Справка: Global extinction of Slender-billed Curlew (Numenius tenuirostris), Graeme M. Buchanan, Ben Chapple, Alex J. Berryman, Nicola Crockford, Justin J. F. J. Jansen, Alexander L. Bond; IBIS; First published: 17 November 2024 https://doi.org/10.1111/ibi.13368 

Източник: The Slender-billed Curlew Is Officially Extinct. It’s the First Mainland European Bird Extinction in Modern History, ZMEScience

Старата идея на Айнщайн може би е ключът към Сътворението

Смело ново проучване на изследователи от Испания и Италия преосмисля най-ранните моменти на Вселената, предполагайки, че гравитационните вълни, а не инфлацията, са дали тласък на космоса. Използвайки усъвършенствани компютърни симулации, екипът свързва Общата теория на относителността с квантовата механика в прост, проверим модел, базиран на пространството на Де Ситер.

Как се е появила Вселената и какви ранни процеси са оформили всичко, което е последвало? Ново проучване, публикувано в Physical Review Research, се насочва към този фундаментален въпрос. Учени от Испания и Италия са представили модел, който преосмисля случилото се моменти след раждането на Вселената. Техният подход би могъл да преобърне дългогодишни представи за силите и събитията, които са управлявали най-ранната еволюция на Вселената.

За да изследват това, изследователите са провели усъвършенствани компютърни симулации, които поставят под въпрос традиционната теория за "инфлацията". Според тази теория, Вселената се е разширила с изключителна скорост в рамките на малка част от секундата след възникването си. Инфлационният модел разчита на няколко взаимосвързани променливи, всички от които трябва да се съгласуват, за да работи този модел.

"Предлагаме нов сценарий, при който скаларните смущения, които пораждат мащабната структура на Вселената, се генерират, без да се разчита на скаларно поле (инфлатон). В тази рамка инфлацията се задвижва от пространство-време на де Ситер, където тензорните метрични флуктуации (т.е. гравитационни вълни) естествено възникват от квантови вакуумни осцилации, а скаларните флуктуации се генерират чрез тензорни ефекти от втори ред", пишат авторите на статията.

Повече може да научите за пространство-време на де Ситер в статията "Хуан Малдасена: Илюзията гравитация".

Новопредложеният модел предлага по-просто обяснение. Той предполага, че гравитационните вълни – предсказани от Общата теория на относителността – може да са истинската движеща сила зад формирането на Вселената, давайки началото на галактики, звезди, планети и в крайна сметка живот на Земята. Изследователите свързват тази идея с математическа конструкция, известна като пространство на Де Ситер, кръстена на холандския математик Вилем Де Ситер, който е сътрудничил с Алберт Айнщайн през 20-те години на миналия век, за да разбере структурата на Вселената.

"В продължение на десетилетия се опитвахме да разберем ранните моменти на Вселената, използвайки модели, базирани на елементи, които никога не сме наблюдавали", заявява д-р Раул Хименес (Raúl Jiménez), който изучава експериментални науки и математика в ICREA в Испания и е съавтор на изследването. "Това, което прави това предложение вълнуващо, е неговата простота и проверимост. Ние не добавяме спекулативни елементи, а по-скоро демонстрираме, че гравитацията и квантовата механика може да са достатъчни, за да обяснят как се е появила структурата на космоса."

Концепцията за гравитационни вълни датира от 1893 и 1905 г., когато Оливър Хевисайд и Анри Поанкаре за първи път предлагат подобни идеи. Алберт Айнщайн разширява това през 1916 г., описвайки гравитационните вълни като вълнички в тъканта на пространство-времето в своята Обща теория на относителността. Тези вълни могат да произхождат от мощни космически събития като свръхнови, сливащи се черни дупки и сблъскващи се неутронни звезди. Тъй като са изключително слаби, засичането им изисква високочувствителни инструменти. Едва през септември 2015 г. учените от Лазерната интерферометрична гравитационно-вълнова обсерватория (LIGO) със съоръжения във Вашингтон и Луизиана постигат първото потвърдено откриване.

Раждането на Вселената продължава да бъде една от най-големите загадки на науката. Теорията за Големия взрив остава преобладаващото обяснение, но много въпроси остават – особено за това какво може да се е случило преди това експлозивно начало.

Карл Сейгън веднъж казва за дълбоката връзка на човечеството с космоса, казвайки: "Космосът е вътре в нас. Ние сме направени от звездна материя. Ние сме начин вселената да познае себе си."

Може никога да не разберем точно как е възникнала Вселената и какви са процесите, поради които четем тази статия точно сега. Но подобно на простотата, която това изследване представя, може би то е просто начин да опознаем самата Вселена малко по-добре.

Справка: Inflation without an inflaton; Daniele Bertacca, Raul Jimenez, Sabino Matarrese and Angelo Ricciardone; Phys. Rev. Research 7, L032010 – Published 8 July, 2025; DOI: https://doi.org/10.1103/vfny-pgc2 

Източник: A New Theory of the Universe’s Origins Without Inflation, Universe Today

Пространството на Де Ситер

Пространството-време на Де Ситер е важен фон в космологията, защото се смята, че описва както инфлацията, така и скорошната епоха на ускорено разширение. Метриката на ДеСитер е: 

с коефициент на експоненциално разширение a(t)=etH, където H се нарича "параметър на Хъбъл". Неговата стойност тогава, изразена чрез енергия, е била от порядъка на мащаба на елементарните частици, докато днес е много малка. Едно от привлeкателните качества на пространството на де Ситер – освен очевидното му физическо значение – е, че то е "максимално симетрично" пространство-време.

Начин за представяне на пространството на де Ситер, така че неговите симетрии да са очевидни, е следният. Да разгледаме спомагателно 5-измерно пространство-време, вграждащо пространството на Минковски. Тогава де Ситер може да се разглежда като времеподобен хиперболоид с "радиус" H^-2, а групата от изометрии - изображение на метрично пространство, със запазване на разстоянията - е О(4,1). Изображението вляво илюстрира това за аналог на двуизмерно де Ситер пространство (вградено в триизмерното пространство).

Въпреки това, с гарантирано финансиране само в краткосрочен план, дългосрочният успех на мисията остава неясен. Докато OSIRIS-APEX се приближава до своята новаторска среща с астероида близо до Земята през 2029 г., пътят напред е изпълнен с предизвикателства и несигурност.

Крехкото бъдеще на OSIRIS-APEX

Мисията OSIRIS-APEX, предназначена да изучава астероида Апофис, преминава през бурни премеждия, като съдбата на мисията е висяла на косъм доскоро. През май администрацията на Тръмп постави OSIRIS-APEX в списък с 19 проекта на НАСА, които ще бъдат прекратени, посочвайки съкращенията на бюджета като основна причина.

Камарата на представителите и Сенатът все още не са се споразумели за окончателни бюджетни суми, нито са изпратили законопроект за бюджетни кредити в Белия дом за подпис от президента Тръмп. Ето защо федералното правителство е частично спряно през последната седмица. Въпреки спирането на дейността си, наземните екипи все още управляват научните мисии на НАСА, защото спирането им може да доведе до непоправими щети.

Използването на предложения от Камарата на представителите бюджет би трябвало да спаси голяма част от портфолиото на НАСА, но все още е с 1,3 милиарда долара по-малко от парите, които научната програма на агенцията получи миналата година. Това означава, че някои дейности неизбежно ще бъдат съкратени. Много от другите оперативни мисии, които администрацията на Тръмп определя за прекратяване, остават на път да бъдат спрени. Но мисията OSIRIS-APEX има късмет.

Планетарното общество публикува тази диаграма, показваща 19-те оперативни мисии, маркирани за прекратяване съгласно бюджетното предложение на Белия дом. Кредит: Ars Technica

Въпреки това, точно навреме, космическият кораб OSIRIS-APEX получава спасителен пояс с отпускането на 20 милиона долара, осигурявайки продължаването на мисията през следващата фискална година, съобщава Ars Technica. Тази късна отсрочка е част от по-широка борба в НАСА, където множество мисии са изправени пред несигурно бъдеще поради липса на стабилно финансиране и продължаваща политическа криза във Вашингтон.

"Бяхме призовани за отмяна като част от бюджетното искане на президента и бяхме възстановени и ни бе даден план за действие през фискалната 2026 година само преди две седмици", съобщава Даниела Дела Джустина (Daniella Mendoza DellaGiustina), главен изследовател на OSIRIS-APEX в Университета на Аризона. "Нашият космически кораб изглежда в добро състояние."

Въпреки временното облекчение, бъдещето на мисията остава обвързано с годишни прегледи на финансирането, а липсата на гарантирана подкрепа след следващата година означава, че екипът е изправен пред продължаваща несигурност.

Надпреварата с времето: Близката среща на Апофис със Земята

Апофис, астероидът "Богът на хаоса", привлече вниманието на света заради близкото си прелитане покрай Земята през 2029 г. С ширина над 400 метра, някога се смяташе, че Апофис представлява значителен риск за нашата планета, но според последните изчисления той ще премине на безопасно разстояние от Земята. Въпреки това, близостта на астероида – по-близо от орбитата на геостационарните спътници – означава, че той ще бъде видим с невъоръжено око и предлага уникална възможност за научни изследвания. OSIRIS-APEX ще бъде там, за да наблюдава Апофис по време на този ключов момент, помагайки на учените да разберат поведението на обектите, които преминават близо до Земята.

"Не очакваме да се наложи да съкращаваме научните изследвания в Апофис", заявява Дела Джустина. "Но съкращенията засягат неща като повторното калибриране на научните инструменти на космическия кораб, които се замърсиха и напрашиха от краткото кацане на мисията за събиране на проби от астероида Бену през 2020 г."

Решението на космическата агенция да отложи ключови научни задачи може да има дългосрочни последици за качеството на данните, които OSIRIS-APEX ще може да събере. Въпреки тези неуспехи, Дела Джустина остава оптимистка:

"Радваме се, че сме възстановени, така че мисля, че това е възможно най-доброто, което може да се очаква за този конкретен момент."

При най-голямото си приближаване, астероидът Апофис ще бъде по-близо до Земята, отколкото пръстенът от геостационарни спътници над екватора. Кредит: NASA/JPL

Значението на OSIRIS-APEX: Възможност, която се предоставя веднъж в живота

Мисията OSIRIS-APEX е нещо повече от просто проследяване на голям астероид. Изследването на Апофис предлага на учените рядка възможност да изследват ефектите от близките планетарни прелитания върху повърхността, орбитата и въртенето на астероида. Тези явления биха могли да дадат важна информация за поведението на малки тела в космоса и да помогнат за по-добро разбиране на потенциалните рискове, породени от обекти близо до Земята. Дела Джустина и нейният екип са особено заинтересовани от това как подобни близки срещи биха могли да доведат до сеизмични разтърсвания, повърхностни свлачища и други промени във физическите свойства на астероида.

Като част от по-широката мисия за изучаване на Апофис, екипът е фокусиран върху разбирането на състава на астероида и неговите минали взаимодействия със Слънчевата система. OSIRIS-APEX ще помогне за запълване на празнините в знанията ни за тези обекти, което би могло да играе решаваща роля в оформянето на бъдещето на планетарната защита.

Източник: NASA’s $20 Million Mission to the “God of Chaos” Asteroid Set to Launch After Major Hurdles, The Daily Galaxy

Тъй като не може да се отговори напълно, използвайки настоящия ни физически мироглед, изследователите предполагат съществуването на мистериозната "тъмна енергия". Произходът ѝ обаче остава неясен и до днес.

Международен изследователски екип от Центъра за приложни космически технологии и микрогравитация (ZARM - Zentrum für angewandte Raumfahrttechnologie und Mikrogravitation) към Университета в Бремен и Трансилванския университет в Брашов в Румъния стига до заключението, че разширяването на Вселената може да бъде обяснено – поне отчасти – без тъмна енергия.

Във физиката еволюцията на Вселената досега е била описвана от Общата теория на относителността и уравнението на Фридман, описващо развитието във времето на хомогенна и изотропна Вселена в рамките на Общата теория на относителността. За да се обясни обаче наблюдаваното разширяване на Вселената на тази основа, към уравненията трябва изкуствено да се вкара допълнителен "член на тъмната енергия".

Това незадоволително решение кара изследователите да предприемат различен подход.

Техните открития, публикувани в Journal of Cosmology and Astroparticle Physics, се основават на разширение на Общата теория на относителността (ОТО) чрез по-късно разработения модел на Финслерова гравитация. За разлика от оригиналния обяснителен подход на ОТО, моделът на Финслер позволява по-точно моделиране на гравитационната сила на газовете, тъй като се основава на по-обща пространствено-времева геометрия от ОТО.

Когато изследователският екип изчислява разширението на Финслер на уравненията на Фридман, те правят вълнуващо откритие: уравненията на Финслер-Фридман вече предсказват ускорено разширяване на Вселената във вакуум - без да е необходимо да се въвеждат допълнителни предположения или членове в уравненията за "тъмна енергия".

"Това е вълнуващ индикатор, че може би ще можем да обясним ускореното разширяване на Вселената без тъмна енергия , въз основа на обобщена геометрия на пространство-времето", отбелязва Кристиан Пфайфер (Christian Pfeifer), физик от ZARM и член на изследователския екип. "Новата геометрия открива напълно нови възможности за по-добро разбиране на законите на природата в космоса."

Справка: Christian Pfeifer et al, From kinetic gases to an exponentially expanding universe—the Finsler-Friedmann equation, Journal of Cosmology and Astroparticle Physics (2025). DOI: 10.1088/1475-7516/2025/10/050. On arXiv (2025). DOI: 10.48550/arxiv.2504.08062

Източник: A new attempt to explain the accelerated expansion of the universe, Birgit Kinkeldey, Zentrum für angewandte Raumfahrttechnologie und Mikrogravitation (ZARM)

Бетано бонус- код разяснява какво е „виг“ ?

Най-просто казано, вигът е комисионната или маржът на букмейкъра. Това е предимството на казиното, което е вградено във всеки спортен залог. Начинът, по който букмейкърът гарантира печалба независимо от изхода на събитието. Букмейкърът не е участник в играта той е посредник, който предлага залози от двете страни и, за да остане печеливш, трябва да вгради малка надценка в коефициентите. Така нареченият ,,виг“ е тази надценка. С други думи, дори ако двама играчи заложат по равно на противоположни изходи, букмейкърът ще прибере малка част от сумата като сигурна печалба.

Да вземем за пример класическия залог тип „кой ще победи“ в равностоен мач. Ако вероятностите са напълно равни и си използвал  бонус-код бетано, коефициентите би трябвало да са 2.00 срещу 2.00 (или 50% шанс за всяка страна). Ако заложиш 100 лева на един отбор и той спечели, получаваш 200 лева, тоест чиста печалба от 100. Ако загубиш, губиш цялата сума.

Обикновено букмейкърите като BETANO предлагат коефициент 1.91 срещу 1.91. На пръв поглед разликата е минимална, но в нея се крие печалбата на оператора. Ако двама души заложат по 100 лв. на различните отбори, букмейкърът ще получи общо 200 лв. Победителят ще получи 191 лв. × 100 = 191 лв. плюс залога си (или общо 191 лв. × 1 = 191 лв., в зависимост от формата). Разликата от 9 лв. остава за букмейкъра, това е неговият „виг“. Или печалбата от твоя залог, за казиното.

 Как се изчислява печалбата за казиното?

Преди да използвате бонус- код бетано за залози на спорт трябва да знаете каква е формулата за изчисляване на виг. Тя е сравнително проста, но показателна. За двупосочен пазар (напр. два отбора) се предполага, че букмейкърът е включил около 4.7% марж в пазара. Много начинаещи не осъзнават колко силно влияе вигът върху дългосрочните печалби. Дори малка разлика в процента може да реши дали стратегията ти ще е печеливша или не. Да кажем, че имаш 52% точност в прогнозите си, което звучи доста добре, но ако букмейкърът държи 5% виг, реално, в дългосрочен план ти все още си на загуба.

Професионалните залагащи търсят ниски маржове, често около 2–3%, каквито предлагат някои платформи с „нулев виг“. Дори и да звучи малко, тази разлика е решаваща когато залагаш много.

 Как различните пазари влияят на вига?

Вигът не е еднакъв за всички типове залози на Betano. Футболните мачове обикновено са с 4–7%. Американски спортове (NBA, NFL) често между 4.5% и 6%. А специалните събития и екзотичните пазари, като политически залози или шоу програми, може да достигне 10–15%. Колкото по-„неясен“ или малко популярен е пазарът, толкова по-висок е маржът, защото букмейкърът има по-малко информация и увеличава цената на риска.

 Вигът е вграден механизъм и не може да се избегне, но с няколко интелигентни хода и партньорски код бетано влиянието му може да се намали. Винаги сравнявай коефициентите между различните букмейкъри и използвай бонус-код.онлайн, при всяка възможност. Дори разлика от 0.02 в коефициента може да промени очакваната възвръщаемост. Ползвай сайтове за сравнение на коефициенти, за да намериш най-доброто предложение. Фокусирай се върху стойността. За да изградите добра дългосрочна стратегия, с която да сте на печалба, трябва да вземете предвид тази малка подробност, защото осъзнаването на вига променя начина, по който гледаш на залозите, не като на „игра срещу съдбата“, а като финансова сделка с цена и вероятност.

 Бонус-код Бетано ти гарантира честна игра

Елитните играчи знаят, че вигът не трябва да се разглежда като вид измама. Той е част от бизнес модела и е гарант, че букмейкърът може да оперира, да плаща печалби и да предлага услуги. Честните оператори като betano винаги имат активни бонус-кодове.онлайн,  посочват прозрачни коефициенти и често предоставят инструменти за изчисляване на маржа. Колкото по-ясна е структурата на коефициентите, толкова по-добре за информирания играч. „Вигът“ е като невидим данък върху всеки залог, малък, но постоянен. Той е тайният ключ към разбирането на това защо дори добрите прогнози невинаги водят до печалба. Ако искаш да си от умните играчи, трябва да знаеш как работи, за да можеш да го превърнеш в предимство.

Да познаваш вига означава да познаваш реалната математика на хазарта. Колкото по-малък е той, толкова по-големи са шансовете ти да играеш ефективно и отговорно, в дългосрочен план.

Когато Скот Тили, любител на сателитните спътници в Британска Колумбия, по погрешка се настроил на погрешна радиочестота, очаквал да не чуе нищо. Вместо това, той уловил силен, постоянен сигнал, излъчван от космоса – точно там, където не би трябвало да има сигнал.

Това случайно откритие привлича международното внимание към Starshield, класифицирана сателитна мрежа, управлявана от SpaceX по договор с правителството на САЩ. За разлика от Starlink, нейният граждански еквивалент, осигуряващ глобално интернет покритие, Starshield действаше до голяма степен в сянка. Но това скорошно разкритие повдига част от завесата и повдига нови въпроси за това как военните и търговските участници използват космоса.

Сигналът, засечен в честотната лента 2025–2110 MHz, попада в честотен диапазон, дълго време запазен за комуникации Земя-Космос, а не обратното. Констатациите на Тили, публикувани в Zenodo, показват, че спътниците Starshield предават данни през този ограничен спектър – потенциално нарушавайки разпоредбите на Международния съюз по телекомуникации и излагайки на риск от смущения други космически операции.

SpaceX не е отговорила на исканията за коментар, нито пък Националната разузнавателна служба (NRO), която наблюдава класифицираните изстрелвания на Starshield. Но мълчанието не е попречило на учените и регулаторните органи да обърнат внимание.

Спектърът е запазен, не е споделен

Честотната лента 2025–2110 MHz е световно призната като канал за възходяща връзка, през който сигналите преминават от наземни станции към космически кораби на орбита. На нея силно разчитат мисии за наблюдение на Земята, спътници за космически изследвания и военни комуникационни системи. Съгласно препоръка SA.1154 на ITU-R, лентата не е предназначена за пренос на данни от космос до Земя поради риска от радиочестотни смущения със съвместно разположени спътници.

И все пак сигналите, проследени от Тили, показват точно това: кохерентни, доплерово-съвместими низходящи връзки, идващи от над 170 отделни спътника. Излъчванията са широколентови, постоянни и изненадващо силни – откриваеми дори когато антените не са насочени директно към тях.

Конфигурации на смущения между FPLMTS устройства и космически услуги. Кредит: International Telecommunication Union

Въпреки че няма публични доказателства за прекъсване на съществуващите услуги, самият акт на излъчване в запазена лента може да създаде прецедент, с който наблюдателите на радиочестотния спектър не са били готови да се изправят.

"Близките спътници биха могли да получават радиочестотни смущения и евентуално да не реагират правилно на команди – или да игнорират команди – от Земята", заявява Тили пред NPR в скорошен доклад.

Класифицирано съзвездие в ниска околоземна орбита

От май 2024 г. насам Националната разузнавателна служба е извършила 11 специални изстрелвания на спътници Starshield с ракети SpaceX Falcon 9. Заявената цел, според кратки споменавания в бюджетните документи на правителството на САЩ, е да се изгради "разпространена архитектура" – гъста констелация от малки спътници, способни на бързо наблюдение на Земята и комуникации за военни цели.

Към момента на написването на статията, се смята, че над 200 спътника Starshield са на орбита, повечето от които летят с наклон около 70° в ниска околоземна орбита. Мисиите им остават неразкрити, но Националната разузнавателна служба заявява, че се набляга на навременното предоставяне на данни, устойчивостта и сигурните комуникационни пътища.

Нишка сателити Starlink върху нощното небе. Кредит: Roboflow Universe (CC BY 4.0)

За разлика от Starlink, който предава високоскоростен интернет трафик, използвайки Ka- и Ku-бандови честоти, Starshield изглежда работи в много по-нисък честотен диапазон, по-близък до скоростите на традиционните 3G мобилни данни, отбелязва Тили в техническия си доклад. Това го прави по-малко подходящ за широколентов достъп, но идеален за кратки, криптирани импулси от критична за мисията информация.

Вратичка в закона или стратегически избор?

Причините за неортодоксалното използване на честоти само за възходяща връзка от страна на Starshield остават спекулативни. Някои експерти, като Кевин Гифорд от Университета на Колорадо, предполагат, че ходът може да е по-скоро тактически, отколкото технически.

"Тези честоти са неизвестни през повечето време", отбелязва той. "Те не се използват непрекъснато, което би могло да ги направи привлекателни за комуникации с нисък профил."

Друга теория твърди, че пренасочването на низходящата връзка към честотна лента, която обикновено не се наблюдава, позволява на Starshield да работи скрито. Като избягва стандартните комуникационни честоти, мрежата може да намали риска от прихващане – или поне от откриване от чуждестранни системи за наблюдение.

Възможно е също SpaceX да използва честотната лента, докато чака официална координация. САЩ от време на време са възприемали подход "първо оперирай, по-късно координирай" към използването на спектъра в космоса, особено когато са замесени военни или национални интереси за сигурност.

Справочник на NTIA за спектъра от 2014 г. потвърждава, че макар диапазонът 2025–2110 MHz да е разпределен за федерално ползване – предимно за възходящи връзки – нефедералните операции трябва да се координират чрез строги федерални насоки, особено когато се извършват предавания от космос до Земя.

Следната диаграма показва процента на честотните назначения в правителствения главен файл (GMF) за системите, работещи в честотната лента 2025-2110 MHz. Източник: NTIA spektrum compendium

Последиците от сигнала на Starshield не се ограничават само до честоти или честотни ленти. Те засягат по-голяма промяна в начина, по който се използва, регулира космоса и – може би най-важното – кой може да нарушава правилата.

Източник: Leaked: Classified SpaceX Satellite Network Is Emitting a Mysterious Signal That Was Never Meant to Be Found, Daily Galaxy

Международно проучване променя схващането, че излагането на токсичния метал олово е уникален съвременен проблем, свързан с индустриализацията, лошите минни практики и употребата му като добавка в горивата, която е постепенно премахната от 80-те години на миналия век.

Изследването разкрива, че нашите човешки предци са били периодично изложени на олово в продължение на над два милиона години и че токсичният метал може да е повлиял на еволюцията на мозъка, поведението и дори развитието на езика на хоминидите.

Освен това, изследването, публикувано в Science Advances, добавя още едно парче към пъзела за това как хората са надминали своите братовчеди, неандерталците. Моделите на мозъчни органоиди с неандерталска генетика са били по-податливи на въздействието на оловото, отколкото човешкия мозък, което предполага, че излагането на олово е било по-вредно за неандерталците.

Водено от учени от Изследователската група по геоархеология и археометрия (GARG) в Университета Саутърн Крос, Австралия, Катедрата по екологична медицина в Медицинския факултет "Икан" в болница "Маунт Синай", Ню Йорк, и Медицинския факултет на Калифорнийския университет в Сан Диего, изследването комбинира новаторска геохимия на фосилите, авангардни експерименти с мозъчни органоиди и пионерска еволюционна генетика, за да разкрие изненадваща история за ролята на оловото в човешката история.

Инфографиката показва излагането на хора на олово в днешно време в сравнение с нашите предци; как са анализирани фосили на зъби и мозъчна тъкан за това проучване; как съвременният ген NOVA1 може да е предпазил съвременните хора от нежелани ефекти на оловото. Кредит: J Gregory, Mount Sinai Health System

Токсичната "червена нишка" през човешката еволюция

Досега учените са смятали, че излагането на олово е до голяма степен съвременен феномен, свързан с човешки дейности като минно дело, топене и употреба на оловен бензин и боя. Чрез анализ на 51 фосилни зъба от видове хоминиди и големи маймуни, включително Australopithecus africanus, Paranthropus robustus, ранни Homo, неандерталци и Хомо сапиенс, екипът открива ясни химически следи за периодично излагане на олово, простиращо се почти два милиона години назад.

Използвайки високопрецизна лазерно-аблационна геохимия в съоръжението GARG на университета Саутърн Крос, Нов Южен Уелс, и най-съвременните съоръжения Exposomics на болница "Маунт Синай", изследователите откриват отличителни "оловни ленти" в зъбите, образувани през детството, когато са нараствали емайлът и дентинът. Тези ленти разкриват повтарящи се епизоди на усвояване на олово както от източници на околната среда (като замърсена вода, почва или вулканична дейност), така и от собствените костни запаси на организма, освободени по време на стрес или заболяване.

"Нашите данни показват, че излагането на олово не е просто продукт на индустриалната революция – то е част от нашия еволюционен пейзаж", обяснява професор Рено Жоан-Бойо (Renaud Joannes-Boyau), ръководител на изследователската група GARG в университета Саутърн Крос.

"Това означава, че мозъците на нашите предци са се развили под влиянието на мощен токсичен метал, който може да е оформил социалното им поведение и когнитивните им способности в продължение на хилядолетия."

Реконструиране на излагането на примати на олово от околната среда. (A) Карта на света с обозначение на страната, от която са получени археологическите и съвременните проби. (B) Скица на разрез на фосилен зъб, анализиран чрез лазерна аблация, комбинирана с масспектрометрия с индуктивно свързана плазма (LA-ICP-MS). Лазерът се растеризира върху разрязаната повърхност и изхвърленият материал се транспортира до масспектрометъра. Зелените и пунктирани линии изобразяват биогенния модел на усвояване на метал в растежните пръстени [адаптирано от (65)]. (C) Снимка (вляво) на разрез на трети молар на G. blacki от мястото Куеке в Китай. Разпределението на 208Pb/43Ca от маркираната област е показано вдясно. Геохимичната карта разкрива голям брой биогенни ленти, свързани с многократно остро излагане на олово. Кредит: Renaud Joannes-Boyau et al. Sci. Adv. DOI: 10.1126/sciadv.adr1524

От фосили до функция: Оловото и езиковият ген

Екипът проучва и как това древно излагане може да е повлияло на развитието на мозъка. Използвайки органоиди на човешкия мозък, миниатюрни, лабораторно отгледани модели на мозъка, изследователите сравняват ефектите на оловото върху две версии на ключов ген за развитието, наречен NOVA1, ген, за който е известно, че регулира генната експресия при излагане на олово по време на развитието на нервната система. Съвременната човешка версия на NOVA1 е различна от тази, открита при неандерталците и други изчезнали хоминиди, но досега учените не знаеха защо еволюира тази промяна.

Когато органоиди, носещи архаичния вариант NOVA1, се излагат на олово, те показват забележими нарушения в активността на FOXP2 – експресиращи неврони в кората и таламуса – мозъчни области, които са важни за развитието на речта и езика. Този ефект е далеч по-слабо изразен при органоиди със съвременния вариант NOVA1.

"Тези резултати показват, че нашият вариант NOVA1 може да е осигурил защита срещу вредните неврологични ефекти на оловото", посочва професор Алисон Муотри (Alysson Muotri), професор по педиатрия/клетъчна и молекулярна медицина от Калифорнийския университет в Сан Диего.

"Това е изключителен пример за това как еволюционният натиск на средата (в този случай оловната токсичност) би могъл да доведе до генетични промени, които са подобрили оцеляването и способността ни да общуваме чрез език, но които сега влияят и на нашата уязвимост към съвременното излагане на олово."

Използвайки органоиди на човешки мозък (миниатюрни, лабораторно отгледани модели на мозъка), екипът сравнява ефектите на оловото върху две версии на ключов ген за развитието, наречен NOVA1, ген, за който е известно, че регулира генната експресия при излагане на олово по време на невроразвитието. Съвременната човешка версия на NOVA1 е различна от тази, открита при неандерталците и други изчезнали хоминиди. Кредит: University of California San Diego

Генетика, невротоксини и формирането на съвременните хора

Генетичните и протеомни анализи в това проучване разкриха, че излагането на олово в архаични варианти на органоиди нарушава пътищата, участващи в невроразвитието, социалното поведение и комуникацията. Променената активност на FOXP2 по-специално сочи към възможна връзка между древното излагане на олово и еволюционното усъвършенстване на езиковите способности при съвременните хора.

"Това проучване показва как излагането ни на околната среда е оформило нашата еволюция", отбелязва професор Маниш Арора (Manish Arora), професор и заместник-председател на катедрата по екологична медицина.

"От гледна точка на междувидовата конкуренция, наблюдението, че токсичните експозиции могат да предложат цялостно предимство за оцеляване, предлага нова парадигма за екологичната медицина, за да изследва еволюционните корени на разстройствата, свързани с експозицията на околната среда."

Лабораторни експерименти с мозъчни органоиди, носещи съвременни или архаични гени NOVA1, показват ефектите на оловото върху развитието на мозъка, с фокус върху FOXP2, ген, който е от основно значение за речта и езика. Кредит: University of California San Diego

Съвременни уроци от един древен проблем

Въпреки че излагането на олово днес се дължи предимно на човешката индустрия, то остава сериозен глобален здравен проблем, особено за децата. Констатациите подчертават колко дълбоко са преплетени екологичните токсини и човешката биология и предупреждават, че нашата уязвимост към оловото може да е наследствено наследство от миналото ни.

"Нашата работа не само пренаписва историята на излагането на олово", добавя професор Джоан-Бойо, "но и ни напомня, че взаимодействието между нашите гени и околната среда е оформяло нашия вид в продължение на милиони години и продължава да го прави."

Проучването анализира фосилни зъби от Африка, Азия, Европа и Океания, използвайки усъвършенствано геохимично картографиране, за да идентифицира модели на излагане на олово в детска възраст.

Лабораторни експерименти с мозъчни органоиди, носещи съвременни или архаични гени NOVA1, изследват ефектите на оловото върху развитието на мозъка, с фокус върху FOXP2, ген, който е от основно значение за речта и езика.

Генетични, транскриптомни и протеомни данни са интегрирани, за да се изгради цялостна картина за това как оловото може да е повлияло на еволюцията на социалното поведение и когнитивните способности на хоминидите.

Справка: Impact of intermittent lead exposure on hominid brain evolution, Science Advances (2025). DOI: 10.1126/sciadv.adr1524

Източник: Ancient lead exposure may have shaped evolution of human brain, Southern Cross University

Проектирана от изследователи от Университета на Ватерло, системата за съхранение на енергия чрез чиста гравитация се счита за подходяща за съхранение на възобновяема енергия.

Системата комбинира фасадно монтирани фотоволтаични панели, малки вятърни турбини на покрива, литиево-йонни батерии и съхранение на гравитационна енергия (GS - gravity energy storage) на базата на въжен телфер.

Многоцелева оптимизация

Изследователите посочват, че рамката за многоцелева оптимизация е разработена, за да се минимизират както изравнените разходи за електроенергия (LCOE - levelized cost of electricity), така и зависимостта от мрежата (процентът на енергията на дома или микромрежата, която се внася от основната електропреносна мрежа, като по-ниските проценти показват по-малка зависимост от мрежата. Обозначава се с GD - grid dependency), като се взема предвид реалистична логика на диспечерско управление и годишна експлоатация. Изследователският екип също така разкрива, че системата е оптимизирана за 625 параметрични проекта на сгради, обхващащи различни интензитети на потребление на енергия (EUI - use intensities) и геометрични конфигурации, определени от съотношенията площ към обем на фасадата, дължина към ширина и височина към застроена площ.

Докладите разкриват, че системата, базирана на въжени повдигачи, работи в комбинация с фотоволтаични фасади, инсталирани на южната, източната и западната стена, както и малки вятърни турбини на покрива и литиево-йонни батерии.

В предложената конфигурация системата, базирана на гравитацията, служи като основно устройство за съхранение на енергия, докато батериите се използват само за бързо съхранение по време на часове на значителен производствен излишък или недостиг.

Системата използва енергията, генерирана от фотоволтаичните фасади и вятърните турбини, за да повдигне тежка маса в шахта по време на фазата на зареждане. Тази съхранена потенциална енергия след това се освобождава, за да завърти електрически генератор по време на разреждане, съобщава PV Magazine.

Концептуална диаграма на хибридната система за възобновяема енергия, внедрена в градска сграда. Кредит: Hassan, Araji; Applied Science, 2025; https://doi.org/10.1016/j.apenergy.2025.126879

Системата се състои от мотор-генератор, подемни въжета

Изследователите посочват, че системата се състои от мотор-генератор, повдигащи въжета, трансмисионни механизми и тежка маса, обикновено изработена от стоманени или бетонни блокове. Тази маса се повдига и спуска често във вертикалната шахта ​​на асансьора или контейнерна кула.

​​Когато има излишък от електроенергия, двигателят повдига масата нагоре, съхранявайки излишната енергия като гравитационен потенциал. Когато е необходима енергия (т.е. недостиг в производството/доставката), масата се спуска и генераторът преобразува съхранената енергия обратно в електричество. Според изследователите тази конструкция е технически осъществима и наскоро е доказана и на пазара.

Публикувано в Applied Science, проучването подчертава, че системата е постигнала стойности на изравнена цена на електроенергията (LCOE) между 0,051 и 0,111 USD/kWh и стойности на GD между 0.195 и 0.888, в зависимост от конструкцията на сградата. Тези стойности са съвместими или дори по-добри от тези, докладвани за подобни интегрирани в сгради системи за възобновяема енергия в литературата за подобни места с ниски ресурси.

Работа на системата за съхранение на енергия под действието на чиста гравитация в режим на зареждане и разреждане. Кредит: Hassan, Araji; Applied Science, 2025; https://doi.org/10.1016/j.apenergy.2025.126879

По-високите сгради с големи площи биха могли да бъдат ключови

Изследователите също така посочват, че по-високите сгради с големи площи са склонни да постигат по-ниски стойности на LCOE, но по-високи стойности на зависимостта от мрежата (GD). Техният капацитет на GS постоянно се увеличава с увеличаването на EUI.

Те също така разкриват, че GS е установено като най-влиятелния компонент върху автономността на системата, като специфичният му капацитет варира от близо 0% до 100% от средното дневно търсене в различните сгради. GD показва силна отрицателна корелация с капацитета на GS.

Работата на изследователите подчертава обещаващия потенциал на GS за подобряване на устойчивостта и устойчивостта на ниво сграда, особено във високи сгради с умерен до нисък EUI (енергиен коефициент на потребление на енергия).

Екипът подчертава, че бъдещи проучвания биха могли да разширят тази изследователска насока, като включат несигурността в данните за търсенето и времето, отчитат топлинните натоварвания и системите за комбинирано производство на енергия, разглеждат споделени системи за генериране на енергия в множество сгради или разработват адаптивни и прогнозни методи за управление.

Справка: Building geometry-aware lifecycle optimization of hybrid renewable energy systems with solid gravity storage, Muhammed A. Hassan, Mohamad T. Araji; Applied Science, 2025; https://doi.org/10.1016/j.apenergy.2025.126879

Източник: Gravity battery could power tall buildings using elevator-style energy storage system, Interesting Engineering

Металните сплави рутинно се подлагат на неравновесни процеси по време на производството, като например бързо втвърдяване и термомеханична обработка. Тези сплави имат висока ентропия.

Въпреки че от десетилетия е известно, че в металните сплави съществуват малки химични структури, често се е смятало, че те почти нямат влияние върху свойствата на сплавта.

Но скорошни проучвания показват, че тези структури могат да променят издръжливостта, механичните свойства и устойчивост на метала на радиация в лабораторни условия.

Сега екип от Масачузетския технологичен институт в САЩ демонстрира, че те влияят и върху свойствата на металите, произведени по традиционен начин.

Изследователите предлагат прост модел за прогнозиране на тези химични закономерности в металите, давайки на инженерите допълнителна представа за това как металите се представят в среди като аерокосмическа индустрия, производство на полупроводници и ядрени реакции.

"Това е първата статия, показваща тези неравновесни състояния, които се запазват в метала", отбелязва Родриго Фрейтас (Rodrigo Freitas), доцент в катедрата по материалознание и инженерство в Масачузетския технологичен институт.

"В момента този химичен ред не е нещо, което контролираме или на което обръщаме внимание, когато произвеждаме метали."

Изследователският екип първоначално си е поставил за цел да проучи колко бързо се смесват елементите по време на обработката на метала. Екипът се е надявал, че като намерят точката, в която химичният състав на металите е напълно равномерен, ще могат да проектират прости сплави с различен атомен порядък.

Но докато Фрейтас и екипът продължавали да наблюдават процеса на смесване, те разбират, че сплавите никога не достигат напълно произволно състояние.

"Никога не можете напълно произволно да подредите атомите в един метал. Няма значение как го обработвате", посочва Фрейтас.

Екипът се заел да намери обяснение, създавайки модел, който предсказва как атомите ще се държат при определени условия. Те използвали техника за машинно обучение, за да наблюдават как над един милион атома се движат и организират в процеса на производство на метала.

"Първото нещо, което направихме, бе да деформираме парче метал", разказва Фрейтас.

"Направихме това и проследихме химическия порядък. Идеята бе, че когато се деформира материала, неговите химични връзки се разрушават и това рндомизира системата. Такива интензивни производствени процеси по същество разместват атомите."

Въпреки това, без значение колко деформирани са били металите, атомите никога не са били подредени наистина произволно.

Изследователите използвали статистически модели, за да определят количествено как атомите се подреждат в метала. Някои от откритите химични модели никога не са били наблюдавани извън производствените процеси.

В крайна сметка техният модел разкри обяснение за откритията им.

"Тези дефекти имат химически предпочитания, които ръководят начина им на движение", обяснява Фрейтас.

"Те търсят пътища с ниска енергия, така че ако им се даде избор между разкъсване на химични връзки, те са склонни да разкъсват най-слабите връзки и това не е напълно случайно."

Тези открития са публикувани в Nature Communications.

"Това е много интересно, защото е неравновесно състояние. Не е нещо, което може да се срещне естествено в материалите. По същия начин организмът ни живее в неравновесно състояние. Температурата навън винаги е по-топла или по-студена от тази на телата ни и ние поддържаме това стабилно равновесие, за да останем живи", отбелязва Фрейтас.

"Ето защо тези състояния съществуват в метала: балансът между вътрешен тласък към безпорядък плюс тази тенденция за подреждане, която разрушава определени връзки, които винаги са по-слаби от други."

Фрейтас се надява, че техният модел би могъл да помогне за обяснението на други необясними открития относно свойствата на металите.

"Можете да се сетите за области, където са необходими много оптимизирани сплави, като например аерокосмическата индустрия", посочва Фрейтас.

"Разбирането как атомите всъщност се разместват и смесват в тези процеси е от решаващо значение, защото това е ключът към натрупването на якост, като същевременно се запазва ниската плътност. Така че това може да е от огромно значение за тях."

Екипът вече е насочил вниманието си към по-нататъшно проучване на тези химични закономерности в различни производствени среди.

"Любимата ми част от този проект е колко неинтуитивни са откритията", разказва Фрейтас. "Неочаквано е, че не може напълно да се смеси нещо".

Справка: Islam, M., Sheriff, K., Cao, Y. et al. Nonequilibrium chemical short-range order in metallic alloys. Nat Commun 16, 8926 (2025). https://doi.org/10.1038/s41467-025-64733-z 

Източник: New physical mechanism discovered in metal manufacturing, Cosmos

Онлайн срещу Наземни Казина: Битката за Перфектното Игрално Изживяване

Светът на казино игрите е разделен на два вълнуващи свята: блясъкът и живата атмосфера на традиционните наземни казина и безкрайното удобство на дигиталните платформи. Изборът между тях е въпрос на личен стил, точно както изборът на игра в модерно nv casino, където разнообразието е огромно. И двата свята предлагат уникални преживявания, но кой е правилният за вас? Това сравнение на казината ще ви помогне да навигирате в плюсовете и минусите на всяка опция.

Предимства на наземните казина: Очарованието на физическото преживяване

Няма нищо, което да може да се сравни с влизането в луксозно наземно казино. Звукът на звънтенето на слот машините, смехът и разговорите около масите, дори мекотата на филца под пръстите ви – всичко това създава една неповторима атмосфера. Предимства на наземните казина се крият именно в това сетивно и социално преживяване. Това е идеалното място за една специална вечер навън, където можете да се облечете официално и да се потопите в един свят на елегантност.

Социалният аспект е може би най-големият плюс. Можете да споделите радостта от победата с приятели или дори с непознати на масата. Имате възможност да наблюдавате реакциите на опонентите си на покер масата, да размените няколко думи с крупието и да почувствате енергията на тълпата. Тази човешка връзка е нещо, което дигиталният свят трудно може да възпроизведе.

Освен това, наземните казина често са част от по-големи развлекателни комплекси с ресторанти, барове, концерти и шоу програми. Това ги превръща в цялостна дестинация за забавление, където хазартът е само една част от преживяването. Можете да комбинирате играта с вечеря, питие или гледане на представление, което прави излизането много по-специално.

Предимства и недостатъци на онлайн казината: Удобство без граници

Най-голямото предимство на онлайн казината е безспорно удобството. Можете да играете любимите си игри по всяко време и от всяко място – от комфорта на дивана си, по време на обедната почивка или дори докато пътувате. Не е нужно да се притеснявате за дрескод, транспорт или работно време. Светът на казиното е буквално на една ръка разстояние, 24/7.

Друг огромен плюс е огромното разнообразие от игри. Докато едно наземно казино е ограничено от физическото си пространство, онлайн платформите могат да предложат хиляди различни слотове, вариации на блекджек, рулетка и покер. Освен това, онлайн казината са известни със своите щедри бонуси и промоции – бонуси за добре дошли, безплатни завъртания и програми за лоялност, които рядко ще намерите в такъв мащаб във физическите казина.

Разбира се, има и недостатъци. Основният е липсата на социална атмосфера. Въпреки че много сайтове предлагат чат на живо, това не може да замени истинското взаимодействие. Също така, тегленето на печалбите може да отнеме известно време, за разлика от наземното казино, където просто обменяте чиповете си на касата.

Преживявания на играчи в онлайн казина: Социално срещу самостоятелно

Едно от най-големите различия в онлайн срещу наземни казина е естеството на самото преживяване. Наземното казино е социално събитие. То е шумно, динамично и изисква постоянно взаимодействие. От друга страна, онлайн играта е предимно самостоятелно преживяване, което предлага спокойствие и концентрация.

Това разделение обаче става все по-малко ясно с навлизането на игрите с дилър на живо. Тези игри предават видео в реално време от студио с истински крупиета, с които можете да разговаряте чрез чат. Това е чудесен хибрид, който внася част от автентичната атмосфера на казиното директно на вашия екран и подобрява преживявания на играчи в онлайн казина.

В крайна сметка, изборът зависи от вашето настроение и предпочитания. Понякога може да искате блясъка и шума на истинското казино, докато друг път може да предпочитате спокойствието и удобството на играта от вкъщи, без разсейвания.

Сравнение на ключови характеристики

За да добиете по-ясна представа, нека сравним директно някои от най-важните аспекти на двата вида казина. Този обективен поглед ще ви помогне да прецените кое отговаря по-добре на вашите нужди.

Това сравнение на казината показва, че всеки тип има своите силни и слаби страни. Идеалният избор зависи изцяло от това какво цените най-много в едно игрално изживяване.

Безопасност и отговорна игра

И в двата свята безопасността е от първостепенно значение. Наземните казина са силно регулирани и разполагат с физическа охрана и постоянно видеонаблюдение. Онлайн казината от своя страна трябва да притежават лицензи от строги регулаторни органи и използват криптиране от последно поколение, за да защитят вашите лични и финансови данни.

Що се отнася до отговорната игра, онлайн платформите често предлагат по-добри инструменти за самоконтрол. Ето няколко примера:

1. Задаване на лимити: Можете да зададете дневни, седмични или месечни лимити за депозити, загуби или залози.
2. Периоди на почивка: Можете да "замразите" акаунта си за определен период, ако усетите, че имате нужда от почивка.
3. Самоизключване: Като крайна мярка, можете да се самоизключите от платформата за по-дълъг период.

Тези инструменти ви дават повече контрол върху вашата игра. Важно е винаги да избирате лицензирани сайтове, за да сте сигурни, че тези опции са налични и ефективни.

Изборът е ваш

В крайна сметка, дебатът онлайн срещу наземни казина няма един-единствен правилен отговор. И двата варианта предлагат уникални и вълнуващи начини да се насладите на любимите си игри. Най-добрата стратегия е да се възползвате и от двата свята, в зависимост от настроението и обстоятелствата.

Независимо дали ще изберете блясъка на физическото казино или удобството на онлайн играта, най-важното е да играете отговорно и за удоволствие. Кой свят ще изследвате първо?

Огромната тиква тежи изумителните 2346 паунда или 1064 кг. Това е приблизително колкото теглото на малък седан, съобщава Popular Science.

Ежегодното състезание по най-тежки тикви, на което американците гледат като на Супербоул (финалът на първенството на Националната футболна лига на САЩ) за отглеждане на тикви. В минали години събитието е видяло много исторически, рекордни тикви. През 2023 г. учителят по градинарство Травис Гийнджър, четирикратен победител в това състезание, влиза в Книгата на рекордите на Гинес със своята тиква от 2749 паунда (1247 кг). Така че може да се каже, че тазгодишната конкуренция е била оспорвана.

Доусън започнал да отглежда огромни тикви преди пет години като хоби. Дългогодишен градинар, Доусън работи на пълен работен ден като производствен инженер в Rivian Automotive в окръг Сонома, Калифорния. Този опит на механик е повлиял на техниката му на отглеждане на тикви, съобщава инженерът.

"Понякога [отглеждането на тикви] става доста техническо с много детайли около това как поливате и как торите", отбелязва Доусън пред Associated Press.

Доусън също обича да включва малките си деца в процеса. "Това е много семейна работа", смее се той.

"Обичаме да прекарваме време в градината и да гледаме как расте", разказва Доусън, визирайки 4-годишната си дъщеря и 2-годишния си син. "Моето 4-годишно дете вече наистина може да обърне внимание на процеса на растеж", особено след като тиквата започва да тежи от 20 до 30 килограма на ден – много повече, отколкото тежи тя.

През 2024 г. Доусън се класира на второ място на при претеглянето, губейки само с 6 паунда (около 2,8 кг) от Гингер, тогаващния шампион. Но тази година тиквата на Гингер е била повредена по време на вегетационния период, което го изважда от битката за титлата през 2025 г.

След като в понеделник Доусън е обявен за 52-ри победител в претеглянето на тикви на Световното първенство на Safeway.

Жълтата зимна тиква е вид култивирано растение от рода Cucurbita или род "Тиква", често разпознаваема по кръглата си, оранжева форма и твърдата, оребрена кора. Въпреки че технически е плод, тя често се използва като зеленчук в готвенето и е силно хранителна, богата на фибри, витамини и минерали като витамин А, витамини от група В, калий и желязо. Тиквите са универсални, използват се както в сладки, така и в солени ястия, а семената им също са годни за консумация и хранителни.

Плодът "тиква" според ботаниците е "ягода" и това не е шега - прочетете "Ягодите са орехи, а пъпешите (и тиквите) са ягоди".

 Въз основа на морфологията и приноса на определени слоеве на перикарпа към структурата на плода, плодовете се разделят на три основни анатомични категории: прости (получени от един цвят и плодник, развиващи едно или повече семена), сборни (получени от един цвят, съдържащ много плодници) и множествени (получени от множество цветове, съдържащи слети плодници). a Ботанически плодовете са прости, месести плодове, получени от един плодник (от горния ляв до долния десен ъгъл са напречни разрези през: чушка, домат, краставица, тиква, пъпеш, зимен пъпеш, киви, авокадо, банан, нар, ананас и драконов плод). b Бобовите растения са прости, сухи плодове, които се разделят по протежение на предварително определената зона на отваряне от двете страни (отворени шушулки на грах, боб и фъстъци). c Семковите са фалшиви плодове, образувани от един или повече плодолиста, заобиколени от допълнителна тъкан (напречно сечение на ябълка). d Костилките обикновено са прости плодове с външна месеста част (екзокарп и ендокарп), която обгражда твърд ендокарп със семена вътре (напречни разрези на слива, семена на кокос и многоплодна малина). e Зърното е прост, сух, неразкриващ се плод, наподобяващ ахените, където перикарпът се слива с обвивката на семето (напречно сечение на царевичния кочан и зърната му). f Хесперидиите (Лимоновидните ягоди) са модифицирани плодове, които за разлика от други плодове не развиват ядлива кора (напречен разрез на портокал и лимон). g Ахените са прости, сухи, неразтварящи се плодове, съдържащи семена, които се срещат най-вече в сборни плодове (напречен разрез на ягода). h Шушулка е прост, многосеменен, двугнезден плод със сух перикарп, образуван от плодник от два плодолиста; отваря се отдолу нагоре по шевовете на срастване на две половинки, между които остава лъжлива преграда със семената. Когато шушулката е дребна и дължината й не превишава повече от 2 пъти широчината, тя се нарича шушулчица. Среща се при растенията от сем. Зелеви. (напр.Овчарска торбичка, вляво). Когато шушулката се разпада на неотварящи се многосеменни дялове се нарича членеста шушулка. (напр. Arabidopsis, вдясно). (Singh 2004) Кредит: Łukasz Łangowski et al.

В слабо осветено церемониално пространство дълбоко в Амазонка, горчивата напитка, наречена аяхуаска, отдавна е част от духовните традиции на коренното население – използвана не само за лечение, но и за нещо още по-неуловимо: разбирането на смъртта. Сега учените започват да разглеждат по-отблизо какво се случва, когато хората многократно изпитват усещането за умиране, без всъщност да умират.

Отвара от аяхуаска в Икитос, Перу. Кредит: Wikimedia Commons

Аяхуаската е психоактивна напитка, традиционно използвана от местните амазонски групи в лечебни и духовни ритуали. Напитката съдържа мощния халюциноген ДМТ (N,N-диметилтриптамин), заедно с алкалоиди от Peganum harmala (зърнеш), които я правят активна при перорално приложение. Много потребители описват дълбоко емоционални и често свързани със смъртта видения по време на своите преживявания. Те могат да включват усещане за лична смърт, символично прераждане, контакт с починали хора или чувство за разтваряне на егото - временна загуба на чувство за себе си.

Аяхуаска и чакруна в тенджера преди варенето на напитката. Кредит: Wikimedia Commons

Исторически записи, културни традиции и предишни проучвания показват, че аяхуаската често предизвиква видения или мисли, свързани със смъртта. В едно проучване над половината от потребителите на аяхуаска са заявили, че са преживели нещо, което е било като "лична смърт" по време на сеанс. Други са описали видения, включващи гробове, духове или теми, свързани с живота след смъртта.

Въпреки тези последователни доклади, емпиричните изследвания, които систематично оценяват как аяхуаската влияе върху когнитивните и емоционни аспекти, свързани със смъртта, остават рядкост.

Maloca или място за церемонии в Икитос, Перу. Кредит: Wikimedia Commons

Екип изследователи от Университета в Хайфа публикува наскоро в списание Psychopharmacology проучване, че  аяхуаската може да прави повече от това да предизвиква ярки халюцинации или духовни пробуждания. Тя може фундаментално да промени начина, по който хората се отнасят към смъртността – не чрез вяра или метафизика, а чрез промяна на начина, по който емоционално обработват промяната.

В проучването са участвали над 100 души, половината от които са били дългогодишни потребители на аяхуаска. Средно те са консумирали напитката повече от 50 пъти. Тези хора постоянно съобщават за по-малък страх от смъртта, по-малко избягване на темата и по-голямо приемане на преходността на живота в сравнение с неупотребяващите. Но това, което най-много изненадва изследователите,е психологическият механизъм зад тази промяна – и какво може да каже тя за самия човешки ум.

Приемането на непостоянството предизвиква разликите в преработването на смъртта между дългогодишните потребители на аяхуаска и неупотребяващите. Кредит: Psychopharmacology

Докато голяма част от съвременния разговор за психеделиците е съсредоточен върху клиничните резултати – лечение на депресия, посттравматично стресово разстройство или пристрастяване – това изследване приема по-широк, екзистенциален ъгъл. Ами ако определени променени състояния на съзнанието не само лекуват болести, но и ни учат на нещо за природата на това да бъдеш жив?

Промяна във възприятието, а не във вярата

Едно от най-поразителните открития от проучването е това, което не обяснява разликата между тези, които употребяват аяхуаска и тези, които не употребяват.

Въпреки че потребителите са постигнали по-високи резултати по характеристики като отвореност към преживяванията, осъзнатост и вяра в задгробен живот, нито едно от тях не обяснява намалената им тревожност от смъртта.

Вместо това ключовата променлива е нещо, наречено приемане на непостоянството - психологическа отвореност към идеята, че всичко, включително самият живот, в крайна сметка се променя или свършва.

"Не ставаше въпрос за това в какво вярват хората", обяснява, в PsyPost д-р Яир Дор-Зидерман (Yair Dor-Ziderman), водещият автор на изследването. "Ставаше въпрос за това, което са почувствали. Емоционалното приемане на преходността, а не интелектуалното осъзнаване, беше това, което определя как хората ще се отнасят със смъртта."

За да измерят това, изследователите са използвали както анкети за самооценка, така и имплицитни поведенчески задачи, като например колко бързо участниците са реагирали на думи, свързани със смъртта. Като цяло, тези, които са консумирали аяхуаска, са показали по-тиха и по-спокойна реакция на сигналите за смърт, както съзнателно, така и несъзнателно.

Разтваряне на егото и трениране на ума

Изследователите също така са изследвали какви аспекти на психеделичното преживяване биха могли да доведат до тази трансформация. Честотата на употреба изглежда не е имала голямо значение. Нито пък колко отдавна участниците са употребявали веществото за последен път. Всъщност това, което се откроява, е интензивността на разтваряне на егото - временна загуба на обичайното чувство за себе си, за което много потребители съобщават по време на церемонии с аяхуаска.

Обяснителен модел, базиран на резултатите от изследването за това как аяхуаската и психеделиците като цяло влияят върху преработката на смъртта чрез култивиране на приемането на непостоянството. Стрелките показват хипотетични причинно-следствени ефекти. Кредит: Psychopharmacology

Хората, които са преживели по-дълбоко разтваряне на егото, са по-склонни да проявяват високо ниво на приемане на непостоянството. Изследователите предполагат, че тези епизоди може да действат като вид репетиция за смъртта, премахвайки илюзията за фиксирано аз и замествайки я с въплътено усещане за флуидност на живота.

Това може да обясни защо някои от същите психологически резултати са наблюдавани и при опитни медитиращи. Всъщност, отделно проучване, публикувано в Neuroscience of Consciousness, установява, че дълго практикуващи осъзнатост също показват по-малко несъзнателно отричане на смъртта, измерено чрез мозъчни реакции в милисекунден мащаб.

Не е панацея – и не е без ограничения

Въпреки това, изследователите предупреждават да не се гледа на аяхуаската като пряк път към просветлението. В последващо проучване, публикувано в предпечатна публикация, същите участници са били тествани с помощта на електрофизиологична задача, предназначена да активира автоматични, несъзнателни процеси на отричане на смъртта. Тук потребителите на аяхуаска са реагирали точно както контролната група, което предполага, че някои дълбоко вградени защити срещу смъртта може да са останали незасегнати.

"Изглежда ефектът има таван", отбелязва Дор-Зидерман. "Въпреки че аяхуаската може да промени начина, по който хората реагират емоционално на смъртта, тя може да не разруши всички дълбоко вкоренени механизми, които мозъкът ни използва, за да ни предпази от екзистенциален ужас."

Това откритие подчертава нова тема в психеделичните изследвания: разликата между преходните преживявания и дългосрочната интеграция. Докато пиковите моменти на прозрение могат да отворят вратата към трансформация, може да е необходима продължителна практика – като медитация или терапия – за да може умът напълно да интернализира тези промени.

Справка: David, J., Berkovich-Ohana, A. & Dor-Ziderman, Y. Embracing change: impermanence acceptance mediates differences in death processing between long-term ayahuasca users and non-users. Psychopharmacology 242, 2201–2218 (2025). https://doi.org/10.1007/s00213-025-06792-0 

Източник: Scientists studied ayahuasca users—what they found about death is stunning, PsyPost

Но избликът на гама лъчи GRB 250702B, открит на 2 юли 2025 г., чупи рекорда: той продължава впечатляващите ≈25 000 секунди, около седем часа, значително по-дълго от предишния рекордьор, GRB 111209A, който продължава 10 000 секунди по-малко.

По време на такъв импулс, енергийният поток е стотици пъти по-голям от радиацията от експлозия на свръхнова. Смята се, че кратките GRB произхождат от сблъсъците и сливанията на неутронни звезди, докато дълготрайните GRB се смятат за причинени от колапса на масивни звезди, известни като колапсари.

Международен екип астрономи е проучил всички наблюдения на GRB 250702B и се очертава различна картина.

Кривата на светимостта на GRB 250702B. Кредит: arXiv (2025). DOI: 10.48550/arxiv.2509.22792.

Много алтернативни обяснения са отхвърлени по различни причини, но една остава: Екипът открива, че събитието се обяснява най-добре с "модела на хелиев синтез", при който черна дупка попада в "оголена звезда" и я поглъща отвътре, освобождавайки енергия за продължителен период от време, преди да завърши със свръхнова.

GRB 250702B, необичайно дълготраен гама-лъчев взрив. Снимка: ESO/A. Levan, A. Martin-Carrillo et al.

И двете системи съществуват в двойна звездна система и когато звездата започне да се разширява, докато изгаря водорода и хелия си, тя може да измести позицията на черната дупка, карайки я да падне в подутата звезда.

"Ъгловият момент на черната дупка, загубен по време на орбитата си, я притегля към хелиевата звезда и когато черната дупка достигне центъра на ядрото на звездата, този висок ъглов момент кара хелиевото ядро ​​да се акретира в диск".

"Този диск може да генерира магнитните полета, необходими за захранване на джетове, а вискозитетът в диска създава силни ветрове. Това ще доведе до експлозия на звездата и създаване на свръхнова, подобна на двигателя на свръхнова в колапсарите", пишат авторите.

Екипът се надява да види още подобни събития в бъдеще, за да надгради тази вълнуваща нова идея. Нови телескопи, като например Legacy Survey of Space and Time (LSST) на обсерваторията Вера Рубин, в комбинация с тези, които се използват сега, могат да направят това възможно.

Справка: Eliza Neights et al, GRB 250702B: Discovery of a Gamma-Ray Burst from a Black Hole Falling into a Star, arXiv (2025). DOI: 10.48550/arxiv.2509.22792

Източник: Record-breaking gamma ray burst seems to be caused by a black hole engulfed by a bloated star, Krystal Kasal, Phys.org

Тези огромни градежи имат дълги, ниски стени, които водят до яма и се смята, че са били използвани като мащабни капани за стада диви животни, като например благороден елен.

Изследователи от Университета в Любляна и Института за защита на културното наследство на Словения провеждат проучвания с лазерно сканиране от въздуха (ALS - airborne laser scanning) на площ от приблизително 870 квадратни километра и откриха четири неизвестни досега мегаструктури. Размерите им варират от 530 метра до над 3,5 километра дължина и са подобни на пустинни хвърчила, големи праисторически ловни структури в Югозападна Азия и Северна Африка.

Цялостното разположение и дължина на четирите мегаструктури са забележително добре запазени. Всяка една е изградена от свободно струпани варовикови камъни със стени с ширина от 1 до 1,5 метра. Запазената им височина обаче е ниска, рядко надвишава 0,5 метра. Изследователите смятат, че оригиналните стени са били високи по-малко от един метър. Погледнати отгоре, структурите приличат на гигантски фунии, със скрито, подобно на яма, заграждение в краищата си, разположено под естествен пад, подобен на скала, където животните биха могли да бъдат хванати в капан.

Досега доказателствата за големи древни ловни капани в Европа бяха оскъдни. Сега за първи път археолози откриват ловна система, която много наподобява пустинните хвърчила, известни преди това само в Азия и Африка. Учените все още не са определили точната дата на тяхното построяване, но радиовъглеродното датиране на материала, открит вътре в тях, предполага, че те са били изоставени преди късната бронзова епоха.

Планове на четирите монументални фуниевидни структури (K01-K04), базирани на данни от въздушно лазерно сканиране (ALS). Всеки панел показва каменните елементи в непосредствения им ландшафтен контекст, с ясно видими водещи стени и заграждения на ямите. Фоновото изображение е модел на релеф на хълмиста сянка, получен от данни от ALS с висока резолюция. Загражденията на ямите са номерирани за справка. Кредит: Proceedings of the National Academy of Sciences (2025). DOI: 10.1073/pnas.2511908122

Преосмисляне на праисторическите общества

Това откритие може да ни накара да преосмислим какво знаем за праисторическите човешки общества. Както пишат изследователите в статията си, публикувана в списание Proceedings of the National Academy of Sciences, изграждането на мегаструктурите би изисквало огромни координирани усилия, изискващи голям брой хора да работят в продължение на много човекочасове, много повече усилия от едно семейство. Според оценките, най-голямата структура е изисквала над 5000 човекочаса труд.

"Тези съоръжения разкриват важни измерения на праисторическия живот: координацията на общия труд отвъд домашната сфера, трансформацията на пейзажите в инфраструктурни системи и съчетаването на екологичната среда на животните с архитектурната далновидност."

Откриването на тези структури също така подчертава изобретателността на строителите и тяхното дълбоко, близко познаване на ландшафта и движенията на дивите животни.

Справка: Dimitrij Mlekuž Vrhovnik et al, Prehistoric hunting megastructures in the Adriatic hinterland, Proceedings of the National Academy of Sciences (2025). DOI: 10.1073/pnas.2511908122

Източник: https://phys.org/news/2025-10-discovery-stone-megastructures-view-prehistoric.html

По време на буря миналия декември, сателити засякоха океански вълни, достигащи почти 20 метра височина. Това е приблизително височината на осеметажен блок. Това е и най-високата средна височина на вълните, измерена някога от космоса.

Но размерът на вълните не е единствената изненада – тези вълни променят представите за енергията на океанските вълни.

Какво наистина ни казват океанските вълни

Тези мощни океански вълни се откъсват от бурите, които са ги образували. Това не са бързите вълни, които се разбиват в брега.

Тези вълни са по-гладки, по-дълги и се носят през океана в продължение на дни – понякога седмици – без да губят много енергия. Те могат да се появят на много отдалечени от бурята брегови линии.

Вятърът ги издига, но щом веднъж се задвижат, те не разчитат на него, за да продължат. Важното е времето между гребените на преминаващите вълни – наречено период на вълната.

По-дълъг период обикновено означава по-мощна вълна. Ако вълните се появяват на всеки 20 секунди, това означава, че голяма, далечна буря е изпратила тази енергия на голямо разстояние.

Скорошно проучване установи, че тези вълни действат като пратеници. Те носят информация за размера и силата на бурята, дори ако тя се е случила на хиляди километри разстояние.

Пътят на гигантските вълни

За да проучат по-задълбочено как работят щормовите вълни, изследователски екип използва данни от комбинация от спътници. Най-новите данни са от SWOT – нов френско-американски спътник, който сканира океана в детайли.

Експертите комбинират тези данни с такива от по-стари спътници, някои от които са отпреди повече от 30 години, включително SARAL, Jason-3, Copernicus Sentinel-3A and -3B, Copernicus Sentinel-6 Michael Freilich, CryoSat и CFOSAT.

Учените са проследили какво се е случило по време на бурята Еди на 21 декември 2024 г. В пика си тази буря е създала вълни с височина близо 20 метра в открития океан – най-голямата средна височина на вълни, наблюдавана от повече от десетилетие.

Но това, което наистина се откроява, е случилото се след бурята. Вълната от бурята Еди продължава да се движи повече от 15 дни, изминавайки около 24 000 км.

Вълната започва в северната част на Тихия океан, преминава през пролива Дрейк близо до Антарктида и достигна чак до тропическия Атлантик на 6 януари 2025 г.

Двучестотният (C- и Ku-лентов) радарният алтиметър Copernicus Sentinel-6 Poseidon-4 използва иновативен преплетен режим, който е с подобрена производителност в сравнение с предишните конструкции на сателитни алтиметри. Кредит: ESA

Където се крие енергията на вълната

Данните са помогнали на учените да направят нещо ново. Те не само са измерили височината на вълните, но и са проучили как се разпределя енергията на вълните.

Досега се смяташе, че дългите океански вълни пренасят по-голямата част от енергията, разпространявайки се през океаните. Но новите измервания показват друго.

Оказва се, че повече енергия е съсредоточена в доминиращите видоки вълни на бурята, а не в най-дългите вълни. Това е голяма промяна и е важно, защото енергията на вълните влияе върху ерозията на бреговите линии, устойчивостта на морските конструкции и начина, по който се прогнозират щетите по време на големи бури.

"Изменението на климата може да е двигател, но не е единственият", заявява Фабрис Ардуин (Fabrice Ardhuin), който ръководи изследването в Лабораторията по физическа и пространствена океанография във Франция.

"На крайбрежието условията на морското дъно също оформят вълните, например, и тези много големи бури са рядкост – случват се приблизително веднъж на десетилетие – което затруднява доказването на тенденции."

Сега учените искат да свържат тези резултати с изменението на климата, за да видят как моделите на бурите се променят с течение на времето. Благодарение на дългосрочните сателитни записи, те могат да започнат да проследяват интензивността на бурите с по-голяма увереност.

Наблюдение на бури от космоса

Най-високата вълна, регистрирана през последните 34 години, не е дошла от бурята Еди. Този рекорд принадлежи на атлантическата буря Херкулес през януари 2014 г., чиито достигна 23 метра височина и нанася щети на бреговете от Мароко до Ирландия.

Височина на вълните на бурята Херкулес. Кредит: ESA/Planetary Visions

Въпреки това, вълните на бурята Еди са помогнали на екипа да валидира моделите по сателитните данни в екстремни условия. Това означава по-добри инструменти за прогнозиране на поведението на океана в бъдеще.

Една мисия, която изиграва голяма роля, е Sentinel-6 на мисията по програма "Коперник". Въпреки че е проектирана главно за наблюдение на покачването на морското равнище, тя също така проследява височината на вълните и скоростта на вятъра в реално време. Това помага при ежедневните прогнози за океана, особено за корабоплаване, риболов и безопасност на крайбрежието.

SWOT комбинира традиционния радар с широкообхватно изобразяване, което означава, че може да улавя по-малки вълни (до 3 см) и вълни, които се простират на дължина около 1.2 км – вълни, които други спътници често пропускат.

Сега, с по-ясна картина за това как работи енергията на вълните, моделите могат да покажат какво наистина се случва в океана. Това би могло да доведе до по-точни предупреждения, по-силна крайбрежна защита и по-интелигентно планиране, тъй като климатичните модели продължават да се променят.

Големите бури не е нужно да ударят пряко брега, за да нанесат щети

Не е нужно големите бури да връхлетят брега, за да нанесат разрушения. Вълните им могат да изминат хиляди километри и въпреки това да причинят реални щети. Разбирането на тези вълни и къде отива тяхната енергия не е само въпрос на наука – става въпрос и за безопасност.

Чрез комбиниране на десетилетия данни с нови сателитни технологии, учените най-накрая могат да проследяват бурите и по вълните, които оставят след себе си.

Източник: Satellites reveal the power of ocean swell, ESA

Проучването, публикувано в npj Climate and Atmospheric Science, разглежда 50-годишен бъдещ период от 2050 до 2099 г. спрямо базовата линия от 1965 до 2014 г. Използвайки ансамбъл от 40 CMIP6 модела (техните данни са най-актуалните научно обосновани налични данни и осигуряват основата за Шестите оценъчни доклади на Междуправителствения панел по изменението на климата) и два сценария за емисии, с умерена траектория и много висока. Така екипът установява увеличение на валежите в континентален мащаб с резки регионални контрасти. Забележителното число е прогнозираното 75% увеличение в Сахара. В Югоизточна Африка валежите се увеличават с около 24 до 25%, Южна Централна Африка с приблизително 17%, докато Западна Южна Африка е по-суха с около 5%.

"Променящите се модели на валежите ще засегнат милиарди хора, както в Африка, така и извън нея", казва водещият автор Тиери Ндетатсин Тагела (Thierry Ndetatsin Taguela). "Трябва да започнем да планираме как да се справим с тези промени, от управлението на наводненията до устойчивите на суша култури."

По-висока влажност е резултат от предимно термодинамичен процес. По-топлият въздух задържа повече влага, което подготвя атмосферата за по-обилни дъждове, след като започне конвекцията. Авторите определят това количествено с рамка за баланс на влагата, която разделя термодинамичните ефекти, свързани със специфични увеличения на влажността, причинени от температурата, от динамичните ефекти, свързани с циркулацията. В много региони вертикалният термодинамичен принос доминира, съдействайки за увеличаването на валежите. Историята на Сахара добавя обрат, за който допринасят и хоризонталните динамични промени и изпарението.

Засушаването в Западна Южна Африка отразява различен лост. Там моделите прогнозират отслабване на възходящия клон на циркулацията на Хадли през южното лято. Тази динамична промяна потиска конвекцията, дори когато температурите близо до повърхността се повишават, което компенсира повишаването на влагата и накланя баланса към по-малко валежи.

Приблизително на всяко десетилетие в планините на изток оттук вали достатъчно дъжд, за да може река Цаучаб в Намибия да потече. Когато това се случи, котловините в Сосусвлей се покриват с вода. След това изсъхват, оставяйки напукана кал и достатъчно сол, за да побелее. Но този оскъден дъжд е достатъчен, за да поддържа дървета. Преди около 900 години дюна се е изместила и е отрязала котловината Dead Vlei от тези случайни наводнения. Дърветата от камилски тръни, растящи в далечния край, са изсъхнали и са умрели. И през тези 900 години те стоят под палещото слънце на пустинята, без достатъчно вода, за да изгният или да се разпаднат. Кредит: Greg Willis (CC BY-SA 3.0 US)

За какво моделите съвпадат и за какво не

На много места има стабилно съгласие относно знака на промяната. Поне 70% от моделите сочат една и съща посока за средните промени на ансамбъла в ключовите мрежи. Амплитудата обаче остава несигурна. Авторите разлагат несигурността на три източника: модел, сценарий и вътрешна променливост. Несигурността на модела доминира в цяла Африка и нараства с времето, представлявайки повече от 85% от общата дисперсия до края на века. Виновниците са познати на тропическите метеоролози - параметризации на подмрежите за дълбока и плитка конвекция, микрофизика на облаците и турбулентност в граничния слой. Разликите в сценариите са най-важни в края на века за няколко региона. Вътрешната променливост намалява с времето и е сравнително малка.

Учените са изненадани от един едва доловим резултат. Процесите, които движат средното увеличение, не са същите като тези, които движат обхвата на модела. Вертикалната термодинамика тласка средната влажност към по-висока влажност, но разликите между моделите корелират по-силно с вертикалната динамика, т.е. как са представени промените в циркулацията. Казано по-просто, моделите могат всички да предсказват, че е по-вероятно влажно бъдеще, но да не са съгласни колко, защото се различават по начина, по който вертикалното движение и конвективната организация реагират на затоплянето.

"Прогнозира се, че Сахара почти ще удвои историческите си нива на валежи, което е изненадващо за такъв климатично сух регион", посочва Тагела.

За проектантите сигналът е едновременно възможност и риск. Повече вода би могла да презареди водоносните хоризонти и зелените сезонни пасища, но също така увеличава вероятността от внезапни наводнения, щети по инфраструктурата и огнища на болести. Докладът посочва интензификацията в края на лятото в няколко региона, времева подробност, която е от значение за селското стопанство и експлоатацията на резервоарите. В него се отбелязва също, че конвективните валежи, остават доминиращият дял от общите количества в по-голямата част от Африка, което означава, че краткотрайните събития с висока интензивност ще бъдат от основно значение за адаптацията.

Последици за адаптацията и следващи стъпки

Ясно е какво трябва да се направи - да се инвестира в мрежи за наблюдение под ежедневните интервали, които улавят конвективните бури. Да се калибрират моделите за наводнения спрямо кратки, интензивни валежи, а не спрямо месечните средни стойности. Да се тестват хранителните системи както спрямо по-влажни, така и спрямо по-сухи периоди, особено в Западна Южна Африка, където е вероятно засушаване. Да се увеличат усилията за подобряване на глобалните модели с фокус върху конвекцията и микрофизиката на облаците, тъй като тези избори водят до по-голямата част от несигурността и следователно до по-голямата част от риска за решенията.

Авторите също така свързват части от разпространението със средното глобално затопляне на повърхността и с равновесната чувствителност на климата. Моделите с по-висока чувствителност са склонни да усилват термодинамичния отговор на влагата. Това не решава проблема с разпространението, но обяснява част от него и сочи към по-широка истина. По-добрите ограничения върху чувствителността на климата и по-доброто представяне на тропическата конвекция ще се отплатят за прогнозите за африканския хидроклимат.

Водещото откритие остава очевидно. Пустиня, дефинирана от отсъствие, може да се сблъска с по-чести летни дъждове до края на века, заедно със значително увеличение на по-голямата част от континента. Водният цикъл се ускорява. Задачата сега е тази скорост да бъде осведомена за инженери, фермери и градски управители, преди да се съберат облаците.

Справка: Taguela, T.N., Akinsanola, A.A., Adeliyi, T.E. et al. Understanding drivers and uncertainty in projected African precipitation. npj Clim Atmos Sci 8, 222 (2025). https://doi.org/10.1038/s41612-025-01123-8

Източник: Sahara Poised For A 75 Percent Rainfall Surge By 2100, ScienceBlog.com

Проучването, което комбинира опита на шофьорите с изследвания върху поведението на птиците и навиците за паркиране, предлага нещо повече от просто любопитство - то може да облекчи реално финансовата тежест.

Близо една четвърт от американците (24%) харчат над 500 долара годишно за автомивки и ремонти, свързани с птичи изпражнения, като собствениците на Tesla и BMW са изправени пред най-високите сметки.

Цветните открития 

Според проучването яркочервените автомобили привличат повече птичи изпражнения върху превозните средства от всеки друг цвят. Установено е, че зелените автомобили са пострадали най-малко, следвани от сребърните, докато белите превозни средства са се измъквали по-често от черните в анализа на 1140 автомобила в пет града в продължение на два последователни дни.

Проучването установява, че 18% от червените автомобили са били маркирани с изпражнения, сините - 14%, черните - 11%, белите - 7%, сивите/сребърните - 3% и зелените - 1%.

Учените имат теории за това защо определени цветове привличат повече птичи изпражнения. Птиците притежават способността да улавят ултравиолетова светлина, което им дава подобрено цветно зрение в сравнение с хората. Някои нюанси се открояват по-ясно в зрителното им поле, което потенциално обяснява защо по-тъмните цветове изглеждат като основни цели.

Други специалисти смятат, че птиците виждат червеното като опасност или че птиците са привлечени от цветове, подобни на собственото им оперение - например, чайките в морските курорти се насочват към бели коли, докато в градовете гълъбите се насочват към сиво.

Блестящите повърхности създават друг проблем. Силно отражателните повърхности могат да действат като огледала, отразявайки собствения образ на птицата. Някои казват, че  колкото по-тъмен е цветът, толкова по-ясно е отражението и толкова по-бурна е реакцията.

По време на брачния сезон териториалните птици могат да сбъркат отражението си със съперник, което води до многократни "атаки" срещу едно и също превозно средство.

Британският тръст по орнитология е по-предпазлив относно ролята на цвета.

"Знаем, че птиците могат да бъдат привлечени от определени цветове по време на размножителния си период, но екскрементите по колите вероятно са по-скоро свързани с това къде паркирате - ако паркирате там, където кацат повече птици, тогава ще получите повече екскременти по автомобила си“.

Ако имате кафява кола, птиците ще се опитат да я "боядисат". Кредит: Roboflow Universe (CC BY 4.0)

Какво представляват птичите изпражнения?

Бозайниците отделят азотни отпадъци, предимно под формата на урея, разтворима във вода, образувайки урина. Птиците отделят тези отпадъци под формата на пикочна киселина, която е неразтворима във вода, така че отделянето ѝ минимизира загубата на вода.

Повечето птици нямат пикочен мехур, тъй като носенето на допълнително тегло вода би затруднило полета.

Пикочната киселина образува бяла лепкава паста. Изпражненията излизат от същия отвор – клоаката , и образуват тъмната част на изпражненията.

Повече от 1 на 10 шофьори съобщават за действителни повреди по боята, причинени от птичи изпражнения. Финансовите щети се натрупват бързо. Над половината от всички шофьори (57%) са плащали за автомивка специално за премахване на птичи изпражнения, а 39% мият колите си няколко пъти месечно поради това.

Как да се справим с птичите изпражнения

Водещите експерти по полиране на автомобили Autoglym казват, че повредите по боята на превозните средства се дължат на омекване и разширяване на лака на боята, образувайки неравномерен слой около капките, което създава матов участък. По-зърнестите текстури от птици, хранещи се със семена, причиняват най-много петна, така че гълъбите са по-лоши за шофьорите от чайките.

Ако, или по-вероятно когато, откриете птичи екскременти по колата си, ето кратко ръководство как да ги премахнете, за да избегнете щети.

1. Премахнете при първа възможност.
2. Използвайте влажна кърпа, за да отстраните внимателно отлаганията от повърхността на превозното средство.
3. Ако налепът е сух или не се отлепва лесно, поставете влажна кърпа върху него за десет минути, за да го омекотите.
4. Изхвърлете всички кърпи, използвани за отстраняване на птичи изпражнения, и измийте внимателно ръцете си.

Птиците предпочитат едни марки коли пред други

Освен цвета, някои марки страдат повече от други. Камионите Ram оглавиха списъка като най-често засегнати от птичи изпражнения, следвани от Jeep и Chevrolet. Nissan и Dodge допълват челната петица. Разбира се, ако притежавате тези марки или обмисляте покупка, имайте предвид, че класацията далеч не е научна - друга група от 1000 различни шофьори може да доведе до съвсем различен списък.

Собствениците на Tesla и BMW са изправени пред особено високи сметки. Две трети от шофьорите на тези марки съобщават, че харчат над 500 долара годишно за справяне с птичи изпражнения, което прави поддръжката на тези луксозни превозни средства изненадващо скъпа.

Близо една трета от шофьорите се чувстват лично нападнати

Близо една трета от американците (29%) смятат, че птиците нарочно са избрали превозното им средство за атака. Шофьорите на Lexus се чувстват най-силно атакувани, като 47% съобщават за това усещане, следвани от собствениците на Tesla с 39% и шофьорите на Dodge с 35%.

Над половината американци (58%) съобщават, че колата им е била изцапана повече от веднъж в рамките на един ден. За някои проблемът е нарушил ежедневието им. Повече от 1 на 20 американци (6%) са отменили или отложили планове, защото колата им е била твърде мръсна от птичи изпражнения, а над 1 на 10 (14%) са се изцапали с изпражнения, докато са влизали или излизали от превозното си средство.

Тези преживявания могат да променят начина, по който хората паркират. Близо една трета от американците (29%) са променили обичайното си място за паркиране, за да избегнат птичи изпражнения, докато 55% признават, че настоящата им система за паркиране осигурява малка или никаква защита. Много шофьори полагат големи усилия за по-чиста кола, като 38% са готови да извървят пеша не малко разстояние, само за да избегнат паркирането под така наречените от тях "зони с повишено изхвърляне на изпражнение от птиците".

 Бомбардиране отвисоко: Птиците изглежда харесват кафяви, червени и черни коли. Кредит: Wikimedia Commons

Простите решения могат да спестят пари

Автомобилите, паркирани под дървета, електропроводи или улични знаци, се намират директно под някои от най- често срещаните места за кацане на птици. Тези места осигуряват безопасност и видимост за птиците, но също така поставят всички превозни средства под тях на линията на обстрел.

Около 1 на 5 американци (21%) казват, че биха инвестирали в покривало за кола или пристройка към гаража, за да защитят превозното си средство, като много от тях са готови да харчат около 50 долара на месец за по-добро покритие. Покритите опции за паркиране, като например навеси за автомобили, предлагат практично решение за шофьори, които искат да избегнат скъпоструващо почистване.

Въпреки че шофьорите не могат да променят поведението на птиците, те могат да намалят риска. Паркирането на покрити места, когато е възможно, предлага най-надеждната защита. Покривалата за автомобили предоставят достъпна алтернатива за тези, които имат намерение да паркират на открито за по-дълго време. Избягването на места за паркиране под дървета, жици или первази, където птиците често се намират спокойствие за дефекиране, също помага за минимизирането на риска.

За собствениците на Ram, Jeep и Chevrolet, които чувстват, че губят битката, данните потвърждават чувството им на неудовлетвореност. Независимо дали става въпрос за квадратната форма на тези превозни средства, популярността им на пътя или просто за лош късмет, тези марки понасят най-големите поражения от птичи изпражнения в сравнение с други. С някои стратегически решения за паркиране и скромни инвестиции в защита, шофьорите могат да поддържат колите си по-чисти, а портфейлите си по-пълни.

Топ 10 списък с превозни средства, които най-често биват оцапани от птици. Кредит: Alan's Factory Outlet

Проучването е проведено от Halfords Group и финансирано от доставчика на навеси и гаражи за автомобили Alan's Factory Outlet.

Източници: 

Which Car Colors, Brands Get Pooped On By Birds Most Often?, StudyFinds

Red Cars and Bird Poop, Dr. Roger Lederer, Ornithology

Техните открития, публикувани наскоро в списание Nature Geosciences, ще помогнат на учените да сглобят първичните начални съставки, които са изковали ранната Земя и останалата част от Слънчевата система.

Протоземята и гигантският удар

Преди милиарди години ранната Слънчева система е била вихрушка от газ и прах, която в крайна сметка се е слепила и натрупала, за да образува най-ранните метеорити, които от своя страна са се слели, за да образуват протоземята и съседните ѝ планети.

По това време планетата е била скалиста и покрита с кипяща лава. По-малко от 100 милиона години по-късно протопланета, приблизително с размерите на Марс, наречена Тея, се сблъсква със Земята, като напълно се смесва и разтопя нейната вътрешност. Смятало се е, че оригиналните материали са напълно изчезнали.

Нови изследвания обаче показват, че част от оригиналната "протоземя" е останала. Геолозите са идентифицирали уникален химичен подпис в древните скали – лек дисбаланс на калиевите изотопи. Този дефицит на калий-40 не би могъл да е резултат от последващи удари или съвременни геоложки процеси.

"Това може да е първото пряко доказателство, че сме запазили материали от праисторическа Земя. Виждаме фрагмент от планетата преди гигантския удар. Това е изумително, тъй като такъв древен "подпис" би могъл да бъде заличен от милиарди години геоложка активност", коментира Никол Най (Nicole Nie), доцент по науки за Земята и планетарни науки в Масачузетския технологичен институт.

Как калият помогна да надникнем в миналото на планетата

Изотопите са разновидности на един и същ елемент с различен брой неутрони. Калият съществува в природата като калий-39, 40 и 41. На Земята 39 и 41 са преобладаващи, като калий-40 се среща в малки количества.

Екипът на Найизследва метеорити от цял ​​свят и открива различни изотопни комбинации на калий. Тези аномалии предполагат, че определени материали са се образували преди днешния състав на Земята.

"Осъзнахме, че калият може да се използва като индикатор за градивните елементи на планетата. Всеки дисбаланс показва, че материалът е възникнал в ранната Слънчева система", обяснява Най.

Древните скали на Земята

В настоящото проучване са взети проби от вулкани в Гренландия, Канада и Хавай, където древни скали са били изнесени на повърхността от дълбините на мантията. Екипът е разтворил праха в киселина, изолирал калия и е измерил изотопните съотношения с помощта на масспектрометър.

В резултат на това е открит дефицит на калий-40, дори при относително малкото съдържание на този изотоп в съвременната Земя.

"Все едно да намериш зрънце кафяв пясък в кофа с жълт пясък. Тази аномалия предполага, че материалът е "структуриран по различен начин" от повечето съвременни земни скали", разказва Най.

Протоземята в лабораторията

За да проверят тази хипотеза, учените моделират ефектите от гигантския удар и сблъсъците на метеорити в продължение на милиарди години. Моделите показват, че оригиналните материали с дефицит на калий-40 може да са били частично запазени, докато повечето от тях са били променени до съвременните си стойности.

Интересното е, че химичният състав на тези скали не съвпада напълно с този на изследваните метеорити.

"Настоящият списък с метеорити не е пълен и все още имаме много да научим за състава на първичната Земя и нейните градивни елементи", отбелязва Най.

Значението на откритието

Според геолозите, резултатите предоставят уникална представа за условията на ранната Слънчева система и формирането на планетите. Те позволяват да се реконструира химичния състав на първичната Земя, да се разберат процесите, протичащи във вътрешността ѝ преди и след гигантския удар, и как материалът на протоземята е оцелял до наши дни.

Справка: Da Wang et al, Potassium-40 isotopic evidence for an extant pre-giant-impact component of Earth's mantle, Nature Geoscience (2025). DOI: 10.1038/s41561-025-01811-3

Източник: Geologists discover the first evidence of 4.5-billion-year-old 'proto Earth', Jennifer Chu, Massachusetts Institute of Technology

Изследването на материалите е от решаващо значение при работа с квантови състояния. Материалът, използван като основа за създаване на контролирани квантови състояния – независимо дали за изчисления, сензори или комуникации – до голяма степен определя колко успешно може да се потисне повсеместният шум, който пречи или дори унищожава желаните "чисти" квантови състояния или сигнали. Това е постоянна борба.

Екип, ръководен от Саулиус Вайтекенас (Saulius Vaitiekenas), доцент в Института "Нилс Бор", успя да създаде това, което се смяташе за невъзможно: междинно състояние между свръхпроводник (без съпротивление или загуба на електрическа връзка) и пълен изолатор (без никакъв електрически сигнал).
Работата е публикувана в списанието Physical Review Letters.

Прекъснатото разпределително табло направи възможно неочакваното поведение

Екипът построил "разпределително табло" с малки свръхпроводящи острови, оборудвани с "регулатор на напрежението" – нещо като транзистор – който им позволявал да контролират взаимодействията между тези острови. Според досегашните представи системата ще премине от свръхпроводящо състояние (когато островите могат да "комуникират" помежду си) директно в изолиращо състояние (когато са изключени).

Вместо това, изследователите откриват междинно състояние, в което островите продължават да взаимодействат помежду си, но без свръхпроводимост. Поради това неочаквано поведение, състоянието е наречено аномален метален режим.

"Нашето проучване хвърля повече светлина върху това състояние, показвайки, че именно квантовите флуктуации, или по-точно, неопределеността между свръхпроводящата фаза между островите и броя на частиците върху островите в нашата проба, генерират това поведение", посочва Вайтекенас.

Квантовите фазови преходи са част от по-голям пъзел

Експериментът хвърля светлина върху дългогодишния въпрос за аномалния метал – неочаквано състояние на материята, наблюдавано, когато устройствата преминават от свръхпроводящо състояние (перфектен проводник) в изолиращо състояние.

"Разбирането на такива квантови фазови преходи е като решаването на по-голяма задача. Едно парче от този пъзел може да не разкрие цялата картина, но в дългосрочен план това може да бъде стъпка към електроника, която консумира по-малко енергия, и квантови устройства, които са по-управляеми и надеждни за бъдещи приложения“, обяснява Вайтекенас.

Откриването на аномално метално състояние може да има важни последици за развитието на квантовите технологии. За разлика от конвенционалните метали, където съпротивлението постепенно намалява с понижаване на температурата, при свръхпроводниците съпротивлението рязко спада до нула под критична температура. Откритото междинно състояние, при което се запазва известна проводимост, но липсва свръхпроводимост, оспорва традиционните представи и би могло да доведе до създаването на нови видове квантови устройства с подобрена управляемост.

Справка: S. Sasmal et al, Voltage-Tuned Anomalous-Metal to Metal Transition in Hybrid Josephson Junction Arrays, Physical Review Letters (2025). DOI: 10.1103/xbm4-37cf. On arXiv: DOI: 10.48550/arxiv.2505.12536

Източник: Anomalous metal sheds light on 'impossible' state between superconductivity and insulation, University of Copenhagen

Земната ябълка е многогодишна култура – непретенциозна и адаптивна към всякакви условия: издържа на студ, жега и бедни почви. 

• Земната ябълка е многогодишна култура – непретенциозна и адаптивна към всякакви условия: издържа на студ, жега и бедни почви.

• Земеделската култура е известна с най-разнообразни имена у нас: йерусалимски артишок, гулия и топинамбур. Има и редица полезни приложения: за храна и фураж, за биомаса и за биоенергия (биоетанол, биогаз).
• Ключово предимство на земната ябълка е високото съдържание на полизахарида инулин в грудката – полезен и богат на много витамини (B1, B2, B6, C, PP), аминокиселини и минерали.
• Земната ябълка е подходяща да се отглежда във всички райони на България, но този потенциал не е развит до момента.
• Тя дава и стабилни добиви върху бедни, ерозирали и сухи почви с минимално торене и често без напояване. Говорим за идеалната култура за новите климатични условия в повечето български региони.

Земната ябълка е традиционно отглеждана култура, днес позабравена. В климатични времена тя има нова роля: вирее и на суша и бедни почви, полезна е в кухнята и като фураж, а грудките ѝ са суровина за биоетанол. Защо видът има голям потенциал да се отглежда у нас и как можем да го използваме отговорно?

Многогодишна култура с редица приложения

Земната ябълка (Helianthus tuberosus) е позната с редица имена: йерусалимски артишок, гулия и топинамбур. У нас се отглежда от края на XIX век. Произхожда от Северна Америка, а днес е навлязла в Европа и може да бъде инвазивна на места, включително и в Северна България. Многогодишната култура е непретенциозна и адаптивна към всякакви условия, издържа на студ, жега и бедни почви. Използва се за храна и фураж, за биомаса и за биоенергия (биоетанол, биогаз). 

Името топинамбур идва от племето на коренните американци в Чили, култивирали растението от древни времена. 

Едно от най-важните предимства на земната ябълка е съдържанието на полизахарида инулин в кореноплодите. Той е полезен, защото спомага храносмилането, може да помогне за намаляване риска от сърдечно-съдови заболявания, за поддръжка плътността на костите и за понижаване нивата на кръвната захар.

Земната ябълка наподобява много картофите на външен вид, но също и по начина на отглеждане и употреба – ядат се кореноплодите. Многогодишното тревисто растение е „роднина“ на слънчогледа: с изправеното си стъбло, високо около 1.5–5 м. В края на лятото по върховете се появяват жълти „слънчеви“ кошнички. Цъфти основно от края на август до септември.

^{Снимка 1: Цъфтяща земна ябълка, източник Wikimedia Commons} 

Насажденията се използват и като зелени пояси около индустриални зони с цел абсорбирането на въглероден диоксид (СО₂). 

Гъстата листна маса засенчва почвата и потиска плевелите, което улеснява отглеждането ѝ съществено. Растението по-рядко бива нападнато от листни въшки, което допълнително намалява нуждата от третирания.

Полезна и лесна за приготвяне: естествен източник на фибри и витамини

Земната ябълка е хрупкав кореноплод с леко сладък вкус (напомня на зеле и артишок). В грудките ѝ се съдържат ценните фибри инулин, наред с много витамини (B1, B2, B6, C, PP), аминокиселини и минерали. Инулинът е прeбиотик – подпомага „добрите“ бактерии в червата и може да повлияе благоприятно храносмилането и нивата на кръвната захар. Не е лекарство, но е добра храна за разнообразно и балансирано меню.

Как да я консумираме: Сурова е подходяща настъргана в салата или като заместител на картофи в супи и основни ястия (по-големи количества могат да причинят газове – нормално за храни, богати на инулин).

За фураж: питателна култура за крави, птици и свине

Земната ябълка е отличен фураж – често е много по-хранителна от картофа и царевицата. Ако бъде използвана като част от дажбите за животните, може да повиши количеството на млякото при кравите, броя и качеството на яйцата при кокошки и на сланината при угояване на свине.

Земната ябълка в енергийния микс: от нивата до резервоара

През последното десетилетие пазарите на биоенергия нараснаха бързо – като обем, но и географски. Днес има световна търговия с дървесни пелети и особено с биоетанол. В общото крайно енергийно потребление на ЕС (ток, отопление/охлаждане и транспорт – биоенергията е водещият възобновяем източник: близо 60% от всички ВЕИ през 2021 г., което се равнява на приблизително 12–13% от общото крайно потребление. Тенденцията остава сходна и в последните години. Важно е да отбележим, че в електропроизводството нещата са различни: водещи са вятърът и слънцето, а биоенергията е след тях.

Предимството на биомасата е, че е универсална и лесна за съхранение и разпределение. Тя може да замести изкопаеми горива или да допълва променливите ВЕИ (слънце и вятър) в електропроизводството и топлоснабдяването, транспорта и част от промишлените процеси. Така се повишава устойчивостта и сигурността на енергийната система.

Устойчивата биоенергия може да:
• подобри енергийната независимост и достъпа до чиста енергия;
• подкрепи селските региони чрез доходи и работни места;
• повиши производителността в земеделието и доходите на фермерите;
• подпомогне мерките за смекчаване на климатичните промени.

От земната ябълка в биоетанол

За фермерите в България биоенергийните култури са начин да стабилизират доходите и в същото време щадят биоразнообразието, а и да се намали натискът върху климата и местното биоразнообразие. 

Земната ябълка е добра възможност именно за това: грудките ѝ съдържат 8–13% инулин. След съхранение инулинът се разгражда до фруктоза, която лесно се ферментира до етанол. 

Установено е още средата на миналия век, че при добри условия 1 хектар насаждение може да даде до около 11 тона етилов алкохол.

Политики и устойчивост

ЕС насърчава производство на биогорива, произведени от отпадъци, остатъци или култури, които са отглеждани на изоставени или пък т.нар. маргинални земи – това са територии с ниска земеделска стойност, ерозирали, засолени или сухи терени. Тези култури изискват минимална употреба на вода, торове и пестициди. Така рискът от изместване на хранителното производство и допълнително разораване на нови територии (т.нар. ILUC) е по-нисък. По тези критерии земната ябълка е видът култура, която заслужава специално внимание и се вписва в целите на Директивата за възобновяема енергия (RED II). 

Тя отговаря именно на тези условия: дава стабилни добиви върху бедни, ерозирали и сухи почви с минимално торене и често без напояване, което сваля емисиите „по веригата“. Като многогодишна култура с дълбоки корени ограничава обработките, задържа почвата и подпомага натрупването на въглерод. Осигурява висока и разнообразна биомаса — клубени, богати на инулин, подходящи за ферментация (биоетанол/биохимикали), и надземна маса за биогаз или горива от втора генерация. Може да се включва и като междинна култура в сеитбооборота, без да конкурира основните хранителни култури. 

В България: голям потенциал, но неразвит 

Земната ябълка е подходяща да се отглежда във всички райони на България, самостоятелно или заедно с други култури (например с тиквовите култури). Ако съдим по адаптивността ѝ, тя е особено подходяща за по-сухи райони – Добрич, Североизточния регион и Тракийската низина, както и за бедни, ерозирали и слаби почви, изоставени ниви, периферии около индустриални зони. Добре е да се избягват речни тераси и влажни коридори, където е налице инвазивен риск. 

Засега обаче тази култура с голям потенциал не се отглежда никъде у нас индустриално, а само от дребни фермери и в семейните градини. Основната причина за това е незаинтересоваността на едрите земеделци, които контролират над 90% от обработваемата земя у нас. В средата на миналия век в страната се отглеждат над 60 различни растениевъдни култури, които днес са сведени до едва три вида: пшеница, слънчоглед и царевица. 

Тази тенденция едва ли ще се промени в обозримо бъдеще без активни политики, стимулиращи дребното и средно фамилно земеделие и отглеждането на алтернативни култури. 

Преминаването от „нефтена“ към биоикономика цели да намали зависимостта от изкопаеми горива и замърсяването, без да нарушава хранителната и фуражната верига. Затова е важно да се избират подходящи за местния климат видове, които дават добиви при по-ниски нужди от вода, земя и торове. Такава е земната ябълка в българския контекст.

Рискът от инвазия е реален

Засега в България нямаме примери на инвазия на вида или случаи той да конкурира други видове. Рискът обаче съществува, ако съдим от чуждия опит и практики. Той не се ограничава само до „маргинални“ земи, макар именно там видът да става настъпателен, тъй като липсва конкуренцията на други растения. Земната ябълка често се разраства именно в нарушени и влажни местообитания (речни тераси, наводняеми ливади), където образува плътни петна и изтласква местната растителност. Това е документирано в Централна и Западна Европа, включително Белгия и по речните заливни равнини на Карпатския басейн. 

Ето затова е добре да се планира строга превенция и контрол: пространствена изолация от естествени местообитания и водни коридори, редовно косене преди семеняване, внимателно управление на биомасата, стриктна хигиена на техниката и извозваната почва, защото фрагменти от ризоми/клубени лесно се разнасят (вкл. от прииждащи води), както и многогодишен мониторинг на периферията. Механичният контрол има ефект, но изисква повтаряеми намеси и дисциплина.

В България, където за разлика от Западна Европа видът успява да завърши цикъла си и да даде фертилни семена, опасността от инвазия може да бъде улеснена чрез разнасяне на тези семена от вятъра и птици на нови територии.

Освен опасност за биоразнообразието, подивелите инвазивни форми на вида могат да бъдат източник в селекцията на нови, високопродуктивни сортове, адаптирани към местните условия и земеделски практики.

Малко история
През XIX век във Франция грудките се ползват за бира и спиртни напитки, по-късно – и за саке в Япония. Проучвания показват, че след Първата световна война добивът на ферментиращи въглехидрати на хектар, е сравним с този на захарното цвекло и е бил по-висок от този на картофите.

Уроците от други региони

Вече можем да посочим като доказано успешни примерите като етанола от захарна тръстика в Бразилия и биодизела от негодни за консумация масла в Южна Азия, но те няма как да се пренасят автоматично в Европа заради различната среда и условия. За нашите условия култури като земната ябълка са по-практичният избор.

Земната ябълка съчетава устойчивост, хранителна стойност и икономически потенциал — култура за климатични времена. Ако я отглеждаме и използваме разумно, печелят хората, стопанствата и природата. 

^{Снимка 2: Насаждение със Земна ябълка/ Източник: Wikimedia Commons}

Указания за отглеждане накратко
Засажда се от грудки – през есента (няколко седмици преди трайния студ) или през пролетта (след затопляне на почвата). Подредете в бразди на около 60–80 см между редовете и ~40 см в реда, полейте и поддържайте почвата рохка. Растението е непретенциозно и потиска плевелите с гъстата си листна маса.
Съхранение
Може да се гледа и в големи съдове (минимум ~40 см диаметър и дълбочина). Грудките са с нежна кожица – съхранявайте в хладилник, в хартиен плик, до около 30 дни; обелени/нарязани – до 3 дни.

В публикацията са използвани материали от:

• Chen F, Long X, Yu M, Liu Z, Liu L, Shao H. Phenolics and antifungal activities analysis in industrial crop jerusalem artichoke (Helianthus tuberosus L.) leaves. Ind. Crop. Prod. 2013; 47, 339–345.
• Chen F.J, Long X.H, Li EZ. Evaluation of antifungal phenolics from Helianthus tuberosus L. leaves against Phytophthora capsici leonian by chemometric analysis. Molecules. 2019; 24(23), 4300.
• Rossini F, Provenzano ME, Kuzmanović L, Ruggeri R. Jerusalem artichoke (Helianthus tuberosus L.): A versatile and sustainable crop for renewable energy production in Europe. Agronomy,2019; 9(9), 528.
• Vasiliki Liava, Anestis Karkanis, Nicholaos Danalatos and Nikolaos Tsiropoulos , Cultivation Practices, Adaptability and Phytochemical Composition of Jerusalem Artichoke (Helianthus tuberosus L.): A Weed with Economic Value, Agronomy 2021
• Ruf, T.; Audu, V.; Holzhauser, K.; Emmerling, C. Bioenergy from Periodically Waterlogged Cropland in Europe: A First Assessment of the Potential of Five Perennial Energy Crops to Provide Biomass and Their Interactions with Soil. Agronomy 2019
• Растениевъдство, Ат. Попов, К. Пвлов, П. Попов, Земиздат 1957 г.
• Bioenergy report outlines progress being made across the EU – Energy
• CountryReport2024_EU27_final_v2.pdf
• Invasive Alien Species in Belgium: Helianthus tuberosus

Източник: Земната ябълка: стара култура за новите климатични времена, Климатека

Авторът Роман Рачков е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, дългогодишен експерт по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интереси в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.

Научният форум ще събере в София международни лектори и ще разкрие тайните на световете, които рядко виждаме, но които определят бъдещето на планетата.

Можем ли да обикнем осите? Какво се крие под антарктическия лед? И защо трябва да се вълнуваме от морския планктон?

Тази есен Ratio Forum отново ще срещне любопитната публика с учени от световна класа и теми, които ще разширят представите ни за света около нас – от микроскопичния до глобалния мащаб. Събитието ще се проведе на 8 ноември в Sofia Tech Park и ще включва три основни презентации и дискусия с участието на специален гост.

Морска супа – д-р Ръсел Арнот (University of Exeter)

Планктонът може да е микроскопичен, но има планетарно значение. Д-р Ръсел Арнот, океанолог и преподавател, ще разкаже защо тези невидими същества произвеждат по-голямата част от кислорода, който дишаме и как инвазивните медузи в Черно море са част от голямата картина на климатичните промени. Очаква ни вълнуващо пътуване от повърхността на морето до най-дълбоките му слоеве.

Живот под леда – Хю Грифитс (British Antarctic Survey)

Под антарктическия лед се крие цял свят с гигантски морски гъби, корали, морски паяци и над 20 000 уникални вида, адаптирани към най-студените води на планетата. Хю Грифитс ще ни покаже как изглежда този свят и как климатичните промени и човешката дейност застрашават една от най-непознатите екосистеми на Земята.

Тайният живот на осите – проф. Сириън Съмнър (University College London)

Ако осите ви звучат като лятна досада, време е да ги преосмислите. Проф. Съмнър ще ни поведе на пътешествие в света на „нехаресваните“ насекоми и ще обясни защо те са едни от най-важните герои на екосистемите ни – ловци на вредители, опрашители и строители на сложни социални общества. През нейната призма ще видим как пренебрежението към определени части от природата всъщност вреди на цялото.

В дискусионния панел ще се включи и д-р Ерика МакАлистър (Natural History Museum, London) – ентомолог, обичан лектор и добре познато име на публиката от предишни издания на форума. Със заразителен хумор и страст към света на мухите, Ерика ще добави още един научен ракурс към вечерта.

Форумът обещава един ден, изпълнен с вдъхновение, любопитство и нови хоризонти. Вълнуваща програма с лекции, дискусии и интерактивни изложби, които ще провокират мисленето и въображението на посетителите.

Ratio Forum ще се проведе на 8> ноември (събота) в Sofia Tech Park от 10:00 часа. Програмата на събитието включва общо 3 презентации и дискусионен панел, изложбена част и още изненади. Билети за събитието, както и повече информация за темите и лекторите можете да намерите на сайта на организаторите Ratio

Генерира се от течното желязно външно ядро ​​на Земята, което действа като динамо. Три спътника в съзвездието Swarm на Европейската космическа агенция измерват магнитните сигнали, излъчвани от ядрото, мантията, кората и океаните, както и от йоносферата и магнитосферата. Тази уникална мисия позволява на учените да получат повече информация за различните източници на магнетизъм, за да разберат как и защо магнитното поле отслабва на някои места и се усилва на други.

Аномално отслабване на полето

Едно такова място е Южноатлантическата аномалия, разположена югоизточно от Южна Америка. Открита за първи път през 19-ти век, тя е от особен интерес днес, защото спътниците, прелитащи над този регион, се сблъскват с повишени дози входяща радиация. Това може да доведе до неизправности, повреда на важно оборудване и дори прекъсвания на електрозахранването.

Последните резултати от мисията Swarm, публикувани в списанието Physics of the Earth and Planetary Interiors, показват, че Южноатлантическата аномалия непрекъснато се разширява от 2014 до 2025 г., като особено бързо отслабване на магнитното поле е регистрирано в точка югозападно от Африка от 2020 г. насам.

"Южноатлантическата аномалия не е единичен, монолитен блок. Тя се променя различно към Африка и близо до Южна Америка. В този регион се случва нещо специално, което причинява по-интензивно отслабване на полето", обяснява професор Крис Финли (Chris Finlay) от Техническия университет на Дания, водещ автор на изследването.

Това поведение е свързано със странни структури в магнитното поле на границата между течното външно ядро ​​на Земята и нейната скалиста мантия, които учените наричат ​​петна с обратен поток .

Южноатлантическа аномалия 2025 в сравнение с 2014 Кредит: ESA (Data source: Finlay, C.C. et al., 2025)

"Теоретично, линиите на магнитното поле би трябвало да се разпространяват от ядрото в Южното полукълбо. Но под Южноатлантическата аномалия виждаме изненадващи региони, където магнитното поле, вместо да се разпространява от ядрото, се връща обратно. Благодарение на данните от Swarm, наблюдаваме как един от тези региони се измества на запад над Африка, което допринася за отслабването на полето там", разказва професор Финли.

Аномално усилване на полето

Наблюденията не се ограничават само до Южноатлантическата аномалия. В Южното полукълбо има една точка, където магнитното поле е по-силно, а в Северното полукълбо има две - една близо до Канада и една в Сибир.

"Когато се опитваме да разберем магнитното поле на Земята, е важно да помним, че то не е просто обикновен дипол като магнитна пръчка. Само със сателити като Swarm можем да картографираме напълно тази структура и да видим как се променя", подчертава Финли.

След изстрелването на Swarm, магнитното поле над Сибир се е засилило, докато над Канада е отслабнало. Регионът на силно поле над Канада се е свил с 0,65% - това е повърхност, голяма почти колкото Индия, докато регионът над Сибир се е увеличил с 0,42% от земната повърхност, сравнимо с размера на Гренландия.

Това изместване, причинено от сложни процеси, протичащи в турбулентното ядро ​​на Земята, е свързано с неотдавнашното изместване на Северния магнитен полюс към Сибир. Това е важно за навигацията, която е повлияна от взаимодействието между двата региона със силни магнитни полета.

Последните резултати от спътниковата констелация Swarm на Европейската космическа агенция подчертават динамичния характер на земния магнетизъм. В Северното полукълбо има две области, където магнитното поле е особено силно – едната около Канада, а другата около Сибир. След изстрелването на Swarm през 2013 г. регионът на силно поле в Канада е намалял, докато регионът на силно поле в Сибир се е увеличил. Кредит: ESA (Data source: Finlay, C.C. et al., 2025)

Справка: Core field changes from eleven years of Swarm satellite observations; C.C. Finlay, C. Kloss, N. Gillet; Physics of the Earth and Planetary Interiors, Volume 368, November 2025, 107447; https://doi.org/10.1016/j.pepi.2025.107447

Източник: Swarm reveals growing weak spot in Earth’s magnetic field, ESA

Тези естествени стълбове се образуват от вода, която се филтрира през земята, капе в пещери и се изпарява, отлагайки калцит (калциев карбонат) и други минерали слой по слой.

Сталагмитите растат от няколко сантиметра до метри височина за дълги периоди от време, като някои образуват тънки конуси, други масивни колони или пиедестали с плосък връх.

Сега изследователите са решили математическия въпрос как растат сталагмитите, което има значение за това как учените интерпретират записите за древния климат, заключени в каменните слоеве.

Математическият модел предсказва как расте идеален сталагмит, когато условията в пещерата остават едни и същи с течение на времето.

Двойка сталактит-сталагмит от пещерите Пунква, Чехия. Кредит: Piotr Szymczak

"Оказва се, че богатото разнообразие от форми на сталагмити може да се обясни с един прост параметър", отбелязва Пьотр Шимчак (Piotr Szymczak) от Варшавския университет, Полша.

"Това е рядък случай, в който красотата, която виждаме в природата, съответства директно на чист математически закон."

Този фактор, "Числото на Дамкьолер" (Damköhler number), представлява баланс между водния поток и скоростта на минералното утаяване.

Според модела колоновидните сталагмити се образуват, когато водата капе отгоре концентрирано и равномерно. Докато капките, които падат разпръснато, образуват сталагмити с плосък връх.

Остри, заострени конуси възникват, когато водата тече бързо или капе директно върху сталагмита без промяна.

"Когато сравнихме нашите аналитични решения с реални пещерни проби, съвпадението бе забележително", споделя съавторът Матей Липар (Matej Lipar) от Изследователския център на Словенската академия на науките и изкуствата.

"Това показва, че дори при естествени, хаотични условия, основната геометрия се запазва."

Падащите капки омокрят малко кръгло петно, а не точка, поддържайки горната повърхност, докато се утаява калциевият карбонат. Кредит: Matej Lipar

Учените използват променящите се съотношения на определени елементарни изотопи, хванати в каменните слоеве на сталагмита, за да реконструират данните за валежите и температурата в далечни периоди.

Новият модел показва, че сталагмитите с плосък връх записват тези сигнали по различен начин от колоновидните или коничните.

"Сталагмитите са естествени климатични архиви, но сега виждаме, че тяхната геометрия оставя свой собствен отпечатък върху изотопния запис", разказва съавторът Антъни Лад (Anthony Ladd) от Университета на Флорида в САЩ.

"Разпознаването на този ефект ще ни позволи да извлечем по-надеждна информация за минали климатични промени."

Справка: Szymczak, Piotr et al, Shapes of ideal stalagmites, Proceedings of the National Academy of Sciences (2025). DOI: 10.1073/pnas.2513263122. doi.org/10.1073/pnas.2513263122

Източник: The maths of how stalagmites form, Cosmos magazine

Хронологията на генетичните промени в милиони години човешка еволюция показва, че варианти, свързани с по-висок интелект, са се появили не по-рано отпреди около 500 000 години и са били последвани от мутации, които ни правят по-склонни към психични заболявания.

Резултатите от изследването са публикувани в списание Cerebral Cortex.

Констатациите предполагат "компромис" между интелигентността и проблемите с психичното здраве в еволюцията на мозъка, казва невропсихологът Илан Либедински (Ilan Libedinsky) от Центъра за неврогеномика и когнитивни изследвания в Амстердам, един от авторите на статията.

"Мутациите, свързани с психични разстройства, изглежда засягат част от генома, която е свързана и с интелигентността. Така че има припокриване. [Напредъкът в интелигентността] може да е дошъл за сметка на това да направи мозъка ни по-уязвим към психични разстройства", обяснява Либедински.

Геномът като машина на времето

Хората са се отделили от най-близките си живи роднини – шимпанзетата и бонобото – преди повече от 5 милиона години и оттогава мозъкът ни се е утроил по размер, като най-бързият растеж се е наблюдавал през последните 2 милиона години.

Въпреки че фосилите позволяват на учените да изучават промените в размера и формата на мозъка, те не могат да ни кажат много за това на какво са били способни тези мозъци.

Но наскоро се появиха забележителни проучвания на асоциации в целия геном, които могат да идентифицират мутации, свързвани с характеристики като интелигентност, размер на мозъка, ръст и различни заболявания. Освен това, съвременните технологии позволяват да се определи кога за първи път са се появили определени генетични варианти.

"Нямаме доказателства, че нашите предци са били наясно с поведението или проблемите си с психичното здраве – те са невъзможни за откриване във вкаменелостите. Искахме да видим дали можем да създадем един вид "машина на времето", използвайки нашия геном, за да разберем това", продължава Либедински.

Екипът е изследвал еволюционния произход на 33 000 генетични варианта, открити при съвременните хора, които са свързани с голямо разнообразие от характеристики, включително мозъчна структура и различни когнитивни и психически показатели за здраве, както и физически и характеристики като форма на очите.

Повечето от тези мутации показват слаба връзка с тези черти, признава изследователят:

"Тези асоциации могат да бъдат полезни отправни точки, но далеч не са детерминистични."

Еволюционна експлозия

Повечето от тези генетични варианти са възникнали преди между 3 милиона и 4000 години, с експлозия от нови варианти през последните 60 000 години - приблизително по времето, когато Homo sapiens е извършил голямата си миграция от Африка.

Според Либедински вариантите, свързани с напреднали когнитивни способности, са еволюирали сравнително скоро в сравнение с вариантите за други черти.

Например тези, които са допринесли за флуидната интелигентност (способността за абстрактно мислене, разсъждение и решаване на проблеми без предишни знания и опит), са се появили средно преди около 500 000 години - около 90 000 години след вариантите, които увеличават риска от рак, и близо 300 000 години след тези, свързани с метаболитните функции и нарушения. Те са били последвани от мутации, които са ни причинили проблеми с психичното здраве - средно преди около 475 000 години.

Историята се повтаря преди приблизително 300 000 години, когато се появяеат много от вариантите, засягащи формата на мозъчната кора, отговорна за висшите когнитивни функции. През последните 50 000 години гените, свързани с речта, са еволюирали, скоро последвани от варианти, свързани с алкохолната зависимост и депресията.

Логиката на мутациите

"Мутациите, свързани с най-основната структура на нервната система, се появяват малко по-рано от мутациите, засягащи когнитивните функции или интелигентността, което е логично, тъй като мозъкът първо трябва да се развие, за да се прояви по-висша интелигентност. След това мутациите, засягащи интелигентността, се появяват преди психичните разстройства, което също е логично – първо трябва да сме интелигентни и способни на реч, преди да могат да възникнат дисфункции на тези способности", разсъждава невропсихологът.

Датировката е в съответствие и с доказателствата, предполагащи, че Хомо сапиенс е придобил някои варианти, свързани с консумацията на алкохол и разстройствата на настроението, чрез кръстосване с неандерталци, добавя Либедински.

Защо еволюцията не е елиминирала варианти, които предразполагат към психични разстройства, не е ясно, но може би е така, защото ефектите им са малки и могат да предоставят предимства в някои контексти, предполага Либедински. 

"Това е интересно проучване – то ни помага да разгледаме дългогодишните въпроси в човешката еволюция по нов начин, като тестваме хипотези по конкретен начин, използвайки реални данни, извлечени от нашите геноми", коментира Зимон Фишер (Simon Fisher), директор на Института за психолингвистика "Макс Планк" в Наймеген.

Въпреки това, подобни изследвания подчертават само онези региони на генома, които се различават между живите индивиди – което означава, че може да се пропускат по-стари, по-стабилни промени, които може да са били ключови за нашата еволюция, предупреждава Фишер. Разработването на инструменти за изучаване на такива "фиксирани" региони би могло да осигури по-задълбочено разбиране за това, което наистина ни прави хора.

Справка: Ilan Libedinsky, Yongbin Wei, Christiaan de Leeuw, James K Rilling, Danielle Posthuma, Martijn P van den Heuvel, The emergence of genetic variants linked to brain and cognitive traits in human evolution, Cerebral Cortex, Volume 35, Issue 8, August 2025, bhaf127, https://doi.org/10.1093/cercor/bhaf127

Източник: Evolution of intelligence in our ancestors may have come at a cost, New Scientist

Новото откритие има последици отвъд геоложката история, като например търсенето на важни минерали и обитаеми планети извън Земята.

В продължение на милиарди години континентите на Земята са останали забележително стабилни, формирайки основата за планини, екосистеми и цивилизации. Но тайната на тяхната стабилност е озадачавала учените повече от век.

Сега ново проучване на изследователи от Щатския университет на Пенсилвания и Колумбийския университет предоставя най-ясните доказателства досега за това как формите на релефа са станали и са останали толкова стабилни — а ключовата съставка е топлината.

В статия, публикувана наскоро в списанието Nature Geoscience, изследователите демонстрират, че образуването на стабилна континентална кора – от вида, който трае милиарди години – изисква температури над 900 градуса по Целзий в долната континентална кора на планетата. Такива високи температури, според тях, са от съществено значение за преразпределението на радиоактивни елементи като уран и торий. Елементите генерират топлина по време на разпадането си, така че докато се движат от дъното към върха на кората, те отнасят топлина със себе си и позволяват на дълбоката кора да се охлади и укрепи.

Схемите показват процесите, участващи в рафинирането на незрялата континентална кора в стабилна кора и кратони. а, Младата средна и долна кора не е стратифицирана по отношение на производството на топлина. b, Удебеляването на земната кора по време на планинообразуване транспортира радиогенни скали в долната кора, където те произвеждат гранитни стопилки, богати на елементи, произвеждащи топлина. c, Не толкова ултависокотемпературни стопилки, получени от метаседиментни и еволюирали метамагнетични скали, съдържат по-ниски концентрации на U и Th. Издигането и кристализацията на UHT стопилката преразпределят U и Th от долната към горната кора, термично стабилизирайки континенталната колона. Ерозията и разширението на земната кора възстановяват удебелената кора до нормална дебелина на земната кора. Кредит: Smye, A.J., Kelemen, P.B. Nat. Geosci. (2025). https://doi.org/10.1038/s41561-025-01820-2 

Защо не се образуват нови континенти?

Съвременната континентална кора е започнала да се формира преди около три милиарда години. Преди това тя е имала различен, по-малко силициев състав. Учените отдавна подозират, че топенето на древни скали е част от процеса на стабилизиране на континента, но нови изследвания показват, че това е изисквало кората да се нагрее значително повече, отколкото се е смятало досега.

"По същество открихме нова рецепта за образуване на континенти: те трябва да са много по-горещи, отколкото геолозите са предполагали досега", отбелязва Смай.

"Стабилните континенти са предпоставка за обитаемост, но за да станат стабилни, те е трябвало да се охладят", обяснява водещият автор Андрю Смай (Andrew Smye). "Това изисква да се преместят произвеждащите топлина елементи – уран, торий и калий – към повърхността, защото ако тези елементи останат дълбоко, те създават топлина и разтопяват кората."

"Металът се нагрява, докато стане достатъчно мек, за да може да се оформя механично чрез удари с чук", дава аналогията Смай. "Този ​​процес на деформиране на метала при екстремни температури пренарежда структурата му и премахва примесите – което прави по-здрава кованата стомана. По същия начин тектоничните сили, приложени по време на създаването на планински пояси, изковават континентите. Показахме, че това изковаване на земната кора изисква пещ, способна на ултрависоки температури."

Той обяснява, че топенето на повечето видове скали се случва, когато температурата надвиши 650°C или малко над шест пъти по-висока от тази на врящата вода. Обикновено, колкото по-навътре в земната кора се навлиза, температурата се увеличава с около 20°C за всеки километър дълбочина. Тъй като основата на повечето стабилни континентални плочи е с дебелина около 30 до 40 километра, температури от 900°C не са типични и е наложило преосмисляне на температурната структура.

Ново проучване на химичните компоненти на скалите предоставя най-ясните доказателства досега за това как континентите на Земята са станали и са останали толкова стабилни - и ключовата съставка е топлината. Кредит: Jaydyn Isiminger / Penn State . Creative Commons.

За да потвърдят откритията си, изследователите анализират стотици скални проби от Алпите, югозападната част на Съединените щати и други региони. Те ги класифицират по максимални метаморфни температури и установяват, че скалите, разтопени при температури над 900°C, съдържат значително по-малко уран и торий. Това показва, че радиоактивните елементи наистина са били отстранени от долната кора по време на образуването на континентите.

Смай обяснява, че в миналото количеството топлина, произведено от радиоактивните елементи, изграждащи земната кора - уран, торий и калий - е било около два пъти по-голямо от днешното, поради което не се формират толкова активно нови континенти.

Последиците от откритието надхвърлят геологията, казват изследователите, и отварят пътища за съвременни приложения, като проучване на критични минерали – които са от съществено значение за съвременните технологии като смартфони, електрически превозни средства и системи за възобновяема енергия – и търсене на обитаеми планети.

Справка: Smye, A.J., Kelemen, P.B. Ultra-hot origins of stable continents. Nat. Geosci. (2025). https://doi.org/10.1038/s41561-025-01820-2

Източник: Earth’s continents stabilized due to furnace-like heat, study reveals, Penn State 

Оранжев или червен код, прелели дерета и наводнени улици, щети и …жертви – отново поставиха въпроса „защо всеки порой става бедствие“. Климатът прави валежите по-интензивни, но щетите и жертвите идват от нашите решения: строежи в заливаеми зони, „изчезнали“ реки в планове и тесни бетонни корита. Климатека потърси за коментар експертите Тома Белев – лесовъд и природозащитник, бивш зам.-министър на околната среда, екс-директор на ПП „Витоша“, и Борислав Сандов  – бивш вицепремиер по климатични политики и министър на околната среда и водите, работи в областта на климатичните промени и водите на национално и международно ниво, за да обяснят къде системата пробива — и какво може да се направи веднага, за да спрем повторението на сценария.

Тома Белев: Наводненията са природно явление, но бедствията са резултат от човешки грешки и бездействие

Екстремните валежи или дълги засушавания са следствие на бързо променящия се климат. Но човешките жертви, икономически загуби или режим на водата са резултат от човешкото действие или бездействие. Ако никой не строи в коритата и заливаемите тераси на реките, няма да има разрушения. Вода за пиене има за всички български граждани достатъчно – но трябва да стигне до чешмите им, а това зависи от действията на ВиК оператора.

Реките, които изчезват на хартия

Реките и техните корита са публична държавна собственост, според Закона за водите. Забранено е нарушаването на естественото състояние на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици, намаляването на проводимостта на речните легла, извършването на строежи над покритите речни участъци и разполагането на жилищни и вилни сгради и стопански постройки в заливаемите тераси на реките.

Виждаме, че въпреки това има случаи, в които се строи в речните корита, изграждат се хотели или аквапаркове. Забраните в Закона за водите се заобикалят като реките не се посочват като реки в Общите устройствени планове, т.е. като воден обект, а като дерета. Така реката престава да е река, например такъв е случаят с реките, които наводниха Царево и околността през 2023 и 2025 г. и реките в карловските села, наводнени през 2022 г. 

Друг начин е в картите реката да е отбелязана като река, но видът на територията под нея да се запише не като „воден обект“, а като „урбанизирана територия“ или „земеделска земя“. Така – при склонни за компромиси местни власти, формално се заобикалят ограниченията на Закона за водите. Такъв вероятно е случаят в Елените.

Няма законов минимум за „отстъп“ от речни корита. Всяка река има корито и има заливаема ивица, ако не е изградена корекция на реката или построени диги.

Значим проблем е, че често в населените места речните корита се коригират прекалено тясно, за да се освободи повече терен за строителство. При интензивни валежи това създава опасност като намалява проводимостта и реката прелива, заливайки съседни сгради.

^{Фиг. 1: Реката в курортен комплекс Елените е с площ по кадастър 1,5 ха. Тя има начин на трайно ползване река, но се води урбанизирана територия, а не територия, заета от води и водни обекти. Това позволява да се намерят вратички за покриването или застрояването на водния обект.
Източник: Агенция по геодезия, картография и кадастър} 

На национално ниво подобни на Елените случаи с реките са върху 970 хектара, съгласно данните на кадастъра. Поне пет пъти са повече водните обекти, които даже нямат начин на трайно ползване река или водно течение, а например дере или площ за застрояване. С други думи, случаят с Елените  – при интензивни валежи, може да се повтори в между 500 и 2500 населени места в България, включително в столицата, предупреждава Тома Белев.

Кадастърът като първа бърза защита

Най-бързата мярка, която може да има ефект е всички водосливи (в това число дерета и временни водни течения) с водосбор над определен праг да се нанесат в кадастъра като реки и водни територии. Така ще се предотврати засипването им (както видяхме в София и Царево) и по закон ще се забрани строителство в техните заливаеми зони.

^{Фиг. 2: Курортен комплекс Оазис, в синьо е очертана река, водно течение, публична държавна собственост, преминаваща през дворовете и даже басейните на хотелите.
Източник: Агенция по геодезия, картография и кадастър} 

Човешкият фактор в наводненията

Запечатаните повърхности (асфалт, бетон, плочки) и изсичането на растителност – все човешки дейности – намаляват инфилтрацията (възможността им да поемат водата). Така дъждът се превръща в бърз повърхностен отток, който пълни дерета и реки и повишава водните нива дори при умерени валежи.

Особено рискови са „корекциите“ извън населените места: стесняването на коритата и заливните тераси премахва естествения им буфер. Водата от тях се ускорява и се “изнася “ към градовете, където коритата са още по-тесни — и така се стига до наводнения.

Т.нар. „почистване“ чрез изгребване на баластра и премахване на растителност понижава дъното и подпочвените води в сухо време, а при порои добавя инертни маси към приливната вълна и усилва разрушителната ѝ сила.

Природосъобразният подход, познат у нас от векове:
• не се строи в коритото и по заливните тераси на реките;
• не се изсичат крайречните (рипариални) гори;
• защитните мерки се правят в населените места (диги, отводнителни канали, мостове), а около тях се оставят земеделски земи и гори, където реките да се разливат при високи води.

За съжаление, у нас липсва и устойчива връзка между научната експертиза и управленските решения. Стратегическите проекти често попадат при частни изпълнители, което показва, че независимата експертиза не винаги е търсена. А без доверие в науката и без последователност в политическите решения, всяка стратегия остава на хартия.

Борислав Сандов: Климатичните екстремни явления се усилват, превенцията изостава

Климатичните промени правят пороите по-чести и по-интензивни, а когато това се съчетае с неприлагане на законите и слаба координация между институциите, резултатът са повече щети и жертви. Проблемът е двоен: реагираме след събитието, въпреки наличните надеждни прогнози, а системата за ранно предупреждение често не достига навреме до хората. Допълнителен системен дефект е, че за речните корита извън населените места отговарят областните управители без бюджет, техника и експертиза — което води до „почистване срещу добив“: фирми изземват баластра и изсичат крайречна растителност. Така краткосрочно се „освобождава“ коритото, но в дългосрочен план се ускорява оттокът, нараства ерозията и рискът от наводнения.

Къде е пробивът в системата

Регулаторните пропуски, които превръщат пороя в бедствие са липсата на изпълнение на мерките от Плановете за управление на риска от наводнения, както и липсата на много от малките реки в кадастъра на България. 

Какво да се промени веднага

Ефективен контрол за спазване на закона може да има само с наказателно преследване за длъжностни престъпления от страна на местните власти – главни архитекти най-вече. 

В общинските планове за адаптация по Черноморието през 2025–2026 г. трябва да се предвиди все по-голямото вълнение при силно зареден валежен фронт, което създава невъзможност на водите от прииждащите реки да се оттичат в морето. 

Самите площи около вливането на реките трябва да са по-широки и в долното течение на тези реки трябва да има повече пространство за разливане. 

Друга важна регулация е да се прилагат природно-базирани решения по възстановяване на естествените речни корита и заливни тераси, възстановяване или създаване на нови ретензионни водни обеми (като блата, мочурища, езера) в непосредствена близост до реките преди навлизането в населените места. Също така трябват допълнителни мерки в горите от водосборния басейн, с цел подобряване техните функции за водозадържане и предотвратяване на ерозията. 

Защо мерките не се прилагат

Съществуват приети документи като Национална стратегия за адаптация към климатичните промени, Планове за управление риска от наводнения, областни и общински планове за рискове и бедствия, но не се прилагат: Защото се подценява рискът, както и научното познание и предупрежденията на експертите. Често пъти е неудобно да се прилагат стратегиите, заради “корупционни или имиджови въпроси”, заради алчността за повече застрояване и свързани с това корупционни схеми или политически програми, предизборни обещания на местни управници. Липсва и капацитет от гледна точка на експерти в местните власти, особено в по-малките общини.

Политическата рамка: решения, базирани на данни

Изисква се политическа воля за извеждане на приоритети от страна на централната власт, както и правенето на политики и вземането на решения да са обосновани с данни и научни анализи. Косвено за това ще помогне влизането ни в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), доколкото голяма част от изискванията за присъединяване са свързани точно с тези подходи при вземането на решения. 

Дъждовете ще стават по-редки, но по-интензивни — това е реалността на затоплящия се климат. Дали ще се превърнат в бедствие, зависи от нас: да върнем реките на картата и да им дадем място; да спрем строителството в заливаеми зони; да възстановим крайречните гори и естествените тераси; да работят ранните предупреждения и контролът по закон. Това са решения, които могат да започнат веднага — и които спестяват човешки животи и милиони щети при всеки следващ порой.

^{Фиг. 4 НУЦГИТ при СУ предостави достъп до реални високо точни данни за района на бедствието в комплекс Елените. От линка всеки заинтересован може да разгледа, измери и да се увери как изглеждат нещата, какви са обемите и да си направи изводи какво е причинило това бедствие. Изтоник: https://cloud.pix4d.com/}

Източник: Бедствия по наша вина: Къде се пробива системата?, Климатека

В своя 11-ти тестов полет, огромната ракета излетя от стартовата база на Space X в Южен Тексас, според видео предаване на живо, което включва и бурни аплодисменти от инженерните екипи.

Ракетният ускорител Super Heavy се приземи във водите на Мексиканския залив по план, докато горната степен, известна още като Starship, прелетя през космоса и премина през тестовете, очертавайки подобен път на последната успешна мисия през август.

Starship се вряза в Индийския океан малко повече от час след изстрелването, след като изстреля фалшиви спътници, както и при предишния си полет. Не бе планирано възстановяване на апарата.

НАСА планира да използва мегаракетата Starship – най-голямата и най-мощна в света – в усилията си да върне астронавтите на Луната. Това е ключово и за пламенната визия на Мъск да отведе хора на Марс.

Очакваше се тази тестова мисия да бъде последната за тази итерация на прототипи на Starship. Следващият полет ще дебютира с нов модел, Версия 3, съобщава SpaceX.

Компанията за космически технологии може да определи двата си последни полета като победи.

Но имаше серия от зрелищни експлозии, които породиха опасения, че Starship в крайна сметка може да не изпълни обещанията си - поне не в сроковете, на които американските власти и научната общност се надяват.

Програмата „Артемида“ на американската космическа агенция има за цел да върне хората на Луната, докато Китай продължава с конкурентни усилия, чиято първа пилотирана мисия е насочена най-късно към 2030 г.

В проучването са участвали 481 души, преживели първия си епизод на психоза (първият път, когато човек има симптоми като налудности, халюцинации или загуба на връзка с реалността). Сред тях 14,5% са показали признаци на кожни проблеми (24% от жените и 9,8% от мъжете), включително обриви, сърбеж или чувствителност към светлина. Всички участници са получили четири седмици антипсихотично лечение, след което изследователите са оценили различни показатели за психично здраве.

"След 4 седмици проследяване, пациентите с първи епизод на психоза, проявяващ се с кожни състояния, са имали по-високи нива на депресия и риск от самоубийство. Установихме, че само 7% от пациентите без първоначални кожни състояния са имали мисли или опити за самоубийство, за разлика от това, около 25% от пациентите с първоначални кожни състояния са имали мисли или опити за самоубийство. Първоначалните кожни състояния са свързани и с по-голяма депресия и по-лошо благосъстояние при проследяване", обяснява водещият изследовател д-р Хоакин Галван (Joaquín Galvañ) от Instituto de Investigación Sanitaria Gregorio Marañón, Мадрид.

"Това откритие предполага, че наличието на кожни заболявания показва, че тези пациенти са изложени на по-голям риск от по-лоши резултати, отколкото пациентите, които нямат кожни заболявания след първи епизод на психоза."

Екипът отбеляза, че ако по-нататъшни изследвания подкрепят тези резултати, кожните симптоми биха могли да послужат като ранен предупредителен знак за повишени рискове за психичното здраве, подобно на начина, по който кръвните изследвания могат да сигнализират за вероятност от рак или сърдечни заболявания.

Тъй като и мозъкът, и кожата се развиват от един и същ ембрионален слой, наречен ектодерма, учените се заели да проучат как тези две системи биха могли да бъдат свързани.

"Вече е известно, че между 30% и 60% от хората с кожни заболявания показват психиатрични симптоми. Това, което направихме, е да погледнем на нещата от обратната посока - имат ли хора с психични проблеми кожни заболявания и ако е така, може ли това да ни каже нещо полезно?", добавя д-р Галван.

"Нашите открития показват, че дерматологичните симптоми могат да представляват маркер за тежестта на заболяването и лошите краткосрочни резултати в ранните стадии на психозата, потенциално идентифицирайки подгрупа от пациенти с по-лоша клинична прогноза, които биха могли да се възползват от ранни, адаптирани интервенции. Причината за връзката все още не е ясна, но нашата работна хипотеза е, че това може да се дължи на общия произход на развитието и възпалителни пътища на кожата и неврологичната система, но това трябва да бъде потвърдено. Доколкото ни е известно, това е първото проучване, което показва тази връзка при пациенти с психоза, така че се нуждаем от последващи проучвания, за да потвърдим откритието. Трябва също да разберем дали тази връзка се отнася и за редица други психиатрични състояния, като биполярно разстройство, ADHD, тревожност или депресия."

Предлагайки независима перспектива, професор Ерик Руе (Eric Ruhe), професор по труднолечима депресия в университета Радбауд, Холандия коментира:

"Това е интересна връзка между кожни проблеми и първи епизод на психоза. Тези резултати се нуждаят от повторение в различни кохорти, но наистина биха могли да покажат нова връзка между кожата и психопатологията."

"Тъй като кожата и мозъкът произлизат от един и същ ембрионален произход, това би си струвало да се проучи по-нататък, както диагностично, така и механистично (което може да е по-интересно). Например, тази връзка може да се използва за култивиране на кожни клетки, за да се започне с разбирането кое лечение е подходящо."

Източник: Your skin could warn of hidden mental health trouble, European College of Neuropsychopharmacology