Странно откритие: Човешките чревни бактерии произвеждат електричество

offnews@offnews.bg () — Thu, 20 Sep 2018 09:14:18 +0300

Досега бактерии, които произвеждат електричество, са намирани в екзотични среди като киселинните езера на Уелоустоун. Но учените са пропуснали едно място, което може да се каже, е почти под носа им - човешките черва. Изследователи от Университета на Калифорния, Бъркли, откриха, че бактерията, причиняваща диария, Listeria monocytogenes , произвежда електричество, използвайки съвсем различен метод от известните електрогенериращи бактерии и че стотици други бактериални видове използват същия процес, съобщава Science Daily . Много от тези бактерии-"електрогенератори" са част от човешкия чревен микробиом и много от тях са патогенни - като споменатата по-горе L. monocytogenes , причиняваща често смъртоносно инфекциозно заболяване, листериоза, което уврежда тежко централната нервна система. Бактериите, причиняващи гангрена ( Clostridium perfringens ) и болнични инфекции ( Enterococcus faecalis ) и някои болестотворни стрептококови бактерии също произвеждат електричество. Други електрогенни бактерии, като лактобацилите, са важни при ферментацията на киселото мляко и много от тях са пробиотици. "Фактът, че толкова много бактерии в тесен контакт с хората, било като патогени или пробиотици, или в нашата микрофлора или участващи в ферментацията на човешка храна, са електрогенни - бе пропуснат досега. Той може да ни разкаже много за това как тези бактерии ни заразяват или ни помагат да имаме здрави черва", коментира Дан Портной (Dan Portnoy), професор по молекулярна и клетъчна биология и растителна и микробиална биология от Университета на Калифорния, Бъркли. Откритието е добра новина за тези, които се опитват да създадат живи батерии от микроби. Такива "зелени" биоенергетични технологии биха могли например да генерират електроенергия от бактерии в заводи за преработка на отпадъци. Откритието е описано в статия, излязла наскоро онлайн в Nature преди публикацията от 4 октомври в печатното издание на списанието. Те дишат метал Бактериите генерират електричество поради същата причина, поради която дишаме кислород - да се освободим от електроните, продукт на метаболизма и да подсигурим клетките си с използваема форма на енергия. Докато животните и растенията пренасят електроните си в кислород вътре в митохондриите на всяка клетка, бактериите в безкислородни среди - включително червата ни, но също и среди на алкохолна и млечна ферментация и киселинни басейни - трябва да намерят друг акцептор на електрони . Извън клетката в геоложки среди често това са минерали - например желязо или манган. В известен смисъл тези бактерии "дишат" желязо или манган. Прехвърлянето на електрони от клетката в минерал изисква каскада от специални химични реакции, така наречената верига на извънклетъчен електронен трансфер, която пренася електроните като слаб електрически ток. Някои учени използват тази верига, за да направят батерия - сложете електрод в колба с тези бактерии и може да генерирате електричество. Новооткритата система за извънклетъчен трансфер на електрони всъщност е по-проста от вече известната верига на пренос и изглежда се използва от бактериите само когато е необходимо, може би когато нивата на кислород са ниски. Досега тази проста верига за предаване на електрони е намерена в бактерии с единична клетъчна стена - микроби, класифицирани като грам-положителни бактерии - които живеят в среда с много флавини, производни на витамин В2. "Изглежда, че клетъчната структура на тези бактерии и богатата на витамини екологична ниша, която заемат, прави значително по-лесно и икономически по-ефективно прехвърлянето на електрони от клетката", отбелязва водещият автор, постдокторантът Сам Лайт (Sam Light). "По този начин смятаме, че обичайно изследваните минерално-дишащи бактерии използват извънклетъчен трансфер на електрони, защото е от решаващо значение за оцеляването им, докато тези новооткрити бактерии го използват, защото е "лесно”. За да разбере колко устойчива е тази система, Лайт работи съвместно с Каролайн Ай-Франклин (Caroline Ajo-Franklin) от Националната лаборатория "Лорънс Бъркли", която изследва взаимодействието между живите микроби и неорганичните материали за възможни приложения при улавянето и задържането на въглерода и генерирането на био-слънчева енергия. Тя използва електрод за измерване на електрическия ток, който протича от бактериите - до 500 микроампера - което потвърждава, че наистина се произвежда електроенергия. Всъщност те произвеждат толкова електричество - около 100 000 електрона в секунда на клетка - както известните електрогенни бактерии. Лайт е особено заинтригуван от наличието на тази система в Lactobacillus , бактерии, които са от решаващо значение за производството на сирене, кисело мляко и кисело зеле. Може би, предполага той, преносът на електрони играе роля във вкуса на сиренето и киселото зеле. "Това е важна част от физиологията на бактериите, която хората не осъзнават, че съществува и може да бъде манипулирана", коментира той. Интересно е как и защо тези бактерии са развили такава уникална система. Простотата - по-лесно е да се прехвърлят електрони през една клетъчна стена, а не през две - и възможността - като се възползват от повсеместните флавинови молекули, за да се отърват от електроните - изглежда, позволява на тези бактерии да намерят начин да оцелеят и в ниско кислородна и бедна на кислород среда.

Намирането на двойки Хигс бозони може да разкрие нова физика

offnews@offnews.bg () — Thu, 20 Sep 2018 00:00:34 +0300

Експериментаторите от Големия адронен колайдер търсят следи от раждането на двойки частици бозони на Хигс. Откриването на голям брой двойни Хигс бозони може да е знак, че съществуват частици или сили извън Стандартния модел, и също така да помогне да се обясни дисбалансa на материята и антиматерията във Вселената, а също и дали има повече измерения на пространството от познатите ни три. За физиците, които се опитват да разширят Стандартния модел на елементарните частици, регистрирането на Хигс бозона се превърна в сладко-горчив триумф, пише Science magazine . Дълго търсената частица бе открита през 2012 г. в най-големия ускорител, Големия адронен колайдер (Large Hadron Collider - LHC), изпълвайки последната празнина в Стандартния модел на фундаменталните частици и сили. Оттогава досега Стандартният модел издържа всеки тест и никакви признаци за нова физика не се появиха. (вж " Стандартният модел на елементарните частици ") Самият Хигс бозон може да предложи изход от задънената улица Хигс бозонът играе важна роля в Стандартния модел, който описва как десетки различни частици взаимодействат с трите сили: електромагнетна, слаба и силна ядрена сила. Моделът не обяснява гравитацията и съществуването на тъмната материя. Силите в модела възникват поради определени математически симетрии на пространството и времето (вж " Пространствено-времеви трансформации и закони за съхранение. Теорема на Ньотер "). Тази математика работи само докато частиците не придобиват маса. Масата трябва да възникне в резултат на взаимодействието между безмасовите частици. Тук се появява "божественият" Хигс. Физиците предполагат, че в космическия вакуум се крие полето на Хигс. Частиците взаимодействат с полето, за да произведат енергия и чрез известното уравнение на Алберт Айнщайн E = mc 2 , масата. Този механизъм на Хигс получи твърда подкрепа преди 6 години, когато експериментатори, работещи с двата най-големи детектора на частици ATLAS и CMS, разбиха частица 133 пъти по-тежка от протона. Частицата се разпадна, както се предполага за бозона на Хигс - на двойки фотони. Но физиците не са сигурни дали са наблюдавали Хигс бозона от Стандартния модел или нещо съвсем различно. Събитията на двойно раждане на Хигс бозони обещават начин да кажат със сигурност колко силно взаимодейства полето на Хигс със себе си. Електрическото поле изчезва, ако няма заряд, но полето на Хигс винаги се запазва във вакуума, иначе не би могло да даде маса на другите частици. Стандартният модел предполага, че това се случва с полето на Хигс, което взаимодейства със себе си и достига минимума на своята енергия не когато изчезва, а приемайки ненулева стойност. Свикнали сме да наричаме минимума на потенциалната енергия “вакуум” . Но в случая на потенциал с отрицателно µ 2 <0, вакуумът не отговаря на нулевата стойност на полето, а за стойност v. Математически има много начини за създаване на такава схема и Стандартният модел използва най-простия, контролиран от един параметър. Този параметър прогнозира скоростта, с която трябва да се появят двойките Хигс при сблъсъка на частиците и дава на физиците начин да тестват Стандартния модел. Два Хигс бозона е по-добре от един Стандартния модел прогнозира, че на всеки 10 000 сблъсъци на протони в Големия адронен колайдер, които произвеждат един бозон на Хигс, който приблизително на шест бозона ще даде двойка. Раждането на два Хигс едновременно трябва да създаде хаотични потоци други частици, което прави още по-трудно да откриването им. Големият адронен колайдер вероятно е произвел около 1000 събития на раждане на двойки Хигс бозони, но ATLAS и CMS все още не могат да се справят с пресяването на сигнала от фоновия шум. Въпреки това експериментаторите са оптимисти, особено с подобряването на методите им за определяне на Хигс бозоните. Миналия месец те обявиха, че са открили особено "замръсен" режим на разпад, в който Хигс бозона поражда двойка масивни частици, наречени дънни кварки (вж " Един неуловим разпад на Хигс бозона бе наблюдаван най-сетне "). И това се случва в 60% от всички разпадания. Това е добър знак за търсенето на двойни бозони. Появата на двойки Хигс бозони може да е полезна при търсенето на нови явления във физиката, пише сайтът на американския ускорител на частици Fermilab . Например, в опит да се разбере защо гравитацията е толкова по-слаба от другите сили, учените използват Хигс бозони, за да изследват идеята, че има повече измерения на пространството от трите, които познаваме. (вж " Как доказването на Суперсиметрията може да промени разбирането ни за Вселената ") Тази Файнманова диаграма показва протонен сблъсък, при който се получава двойка Хигс бозона, които се разпадат на по два дънни кварка. Souvik Das, Caterina Vernieri, Jacobo Konigsberg, Andrea Rizzi Един клас модели на повече от 3 измерения на пространството прогнозира съществуването на тежки гравитони. Това са хипотетични частици, които пренасят гравитационното взаимодействие, По принцип се смята, че те нямат маса, но ако съществуват допълнителни измерения, тогава е възможно поне някои форми на гравитоните да са масивни. (вж " Бозоните и фундаменталните взаимодействия ") Тежките гравитони биха се разпаднали и един от възможните начини на разпад ще бъде на два бозона на Хигс. Хигс бозоните сами по себе си са нестабилни и те също се разпадат най-често на двойки дънни кварки. Учените в CMS търсят събития, при които са произведени четири дънни кварка, по два за всеки два бозона на Хигс. След внимателен преглед на данните, това, което учените откриха, съвпада напълно с прогнозите на Стандартния модел: Те не откриха тежки гравитони и следи от 5-то измерение с точност 95%. Ще минат години преди да уловим двоен Хигс. А може би не? Сега може да са нужни години, докато се забележи сигнала. Първо, тази година LHC спира за две години за модернизация. Огромният CMS детектор на LHC ще търси двойни-Хигс събития. CERN През 2026 г. ще претърпи още едно 2-годишно прекъсване, за да увеличи скоростта на сблъсъците. Колайдерът с висока яркост на светлината (LHC High-Luminosity) ще работи до 2034 г. Някои учени смятат, че само един пълен работен цикъл ще даде достатъчно данни за тестване на Стандартния модел. Някои физици обаче смятат, че могат да оптимизират този график, тъй като техните алгоритми за разпознаване на Хигс бозоните продължават да се подобряват. Катерина Верниери (Caterina Vernieri) от експеримента CMS в Fermilab заяви, че ще могат да се доближат до прогнозите на Стандартния модел преди старта на LHC High-Luminosity. Разбира се, всички експериментатори в ЦЕРН се надяват, че честотата на събитията на генериране на двойки бозони на Хигс ще надхвърли прогнозите на Стандартния модел. Тя не може да бъде прекалено висока, защото съществуват преки ограничения, установени при наблюденията на разпада на Хигс", обяснява Елени Вриониду (Eleni Vryonidou), теоретичен физик от ЦЕРН. Въпреки това, тя вярва, че честотата на появата на двойни Хигс бозони може да бъде 6 пъти по-висока, отколкото прогнозира Стандартният модел. Подобно покачване на честотата би означавало силно самовъздействащо си поле на Хигс и може да има последици далеч извън физиката на частиците, коментира Марсела Карена (Marcela Carena), теоретик от Fermilab. Физиците не знаят защо ранната Вселена завършва с повече материя, отколкото антиматерия. Но Карена смята, че внезапната поява на силно самовъздействащо си поле на Хигс може да е причината за този дисбаланс.

По-малкият прототип на бъдещия детектор за неутрино откри първите частици

offnews@offnews.bg () — Wed, 19 Sep 2018 14:13:42 +0300

По-малкият прототип на бъдещия детектор за неутрино откри първите частици. Тези първи данни показват, че учените се приближават до създаването на планираният детектор за неутрино, пише ScienceNews . Експериментът Deep Underground Neutrino Experiment, или DUNE, ще използва 70 000 метрични тона течен аргон за изследване на тайните на неутриното - странни, почти безмасовите частици, които могат да ни помогнат да разберем защо материята е често срещана във Вселената, а антиматерията е рядкост. DUNE ще търси следи от заредени частици - електрони и мюони, които се образуват при взаимодействията на неутриното. Прототипът е един от двата детектора, известни като ProtoDUNE, създадени да тестват технологията DUNE. Той проследява пътя на мюоните, образувани по време на преминаването на протоните през пространството в земната атмосфера. От 2026 г. детекторът, който се намира на около километър под земята в Станфордския подземен изследователски център в Южна Дакота, ще открива частици неутрино, излъчвани от лабораторията Fermilab в Батавия, Илинойс.

Как птиците не затлъстяват, дори когато преяждат

offnews@offnews.bg () — Wed, 19 Sep 2018 11:01:01 +0300

Ако сложите хранилка за птици, вероятно ще забележите, че повечето птици не се въздържат от безплатната закуска. Но въпреки изобилната храна, която поглъщат, няма да видите затлъстяла птица. Възможно е всички птици с надморнено тегло систематично да са били изяждани от хищниците, но ако случаят е такъв, тогава поведението "преяждане" вероятно щеше да бъде премахнато от еволюцията. Тогава какво се случва? Защо птиците не надебеляват? Лондонският биолог Люис Холзи (Lewis Halsey) също си задава този въпрос. Той решава да провери дали пойните птички регулират активността си така, че по някакъв начин да консумират повече енергия и да останат слаби. Резултатите от изследването му са публикувани в списание Cell . "Прелетните птици от птиците, които се хранят близо до дома ми, никога не изглеждат тлъсти, въпреки че постоянно разполагат с храна, но има хора, които биха затлъстели много в подобна среда на изобилие", коментира Холзи от Университета в Рохамптън. Последните изследвания индиректно показват, че птиците могат да коригират колко енергия извличат от храната, която поглъщат, но все още механизмът е много неясен. // "За дадено количество храна едно животно може несъзнателно да коригира ефективността на използването на своята енергия или поведенчески, например чрез промяна на честотата на размахване на крилата си или на пеенето, за да използва повече или по-малко енергия или физиологично по отношение на храносмилателната или клетъчната метаболитна ефективност", обяснява Холзи. Неговите резултати подкрепят това предишно проучване. Холзи заяви, че трябва да предефинираме идеята, че калориите са това, което минава през устата ни - те не само това, което се поглъща, но и начина, по който се усвоява храната. Това, обяснява той, не се отнася само за птиците - то може да бъде важно и за хората. "Трябва да помним, че "постъпващата енергия "не е това, което се пъха в човката, а това, което прониква през червата, а после и това, което се извлича от клетките. Да наблюдаваме просто количеството консумирана храна е твърде елементарно", отбелязва той. "И това важи и за хората, и за другите животни, а не само за птиците".

Странен инфрачервен сигнал се излъчва в космоса, но какво го създава?

offnews@offnews.bg () — Wed, 19 Sep 2018 10:42:23 +0300

За първи път е забелязана неутронна звезда, която излъчва в широка зона само в инфрачервена светлина в данните на космическия телескоп "Хъбъл" на НАСА, съобщава LiveScience . Космосът е изпълнен със странни сигнали, на които учените се опитват да придадат смисъл - а сега те откриха още един загадъчен сигнал, появил от неутронна звезда и за първи път е инфрачервен. Но какво би могло да го създаде? Учените имат няколко идеи. Когато една звезда достигне края на своя живот, тя обикновено претърпява експлозия със свръхнова - звездата се срива (колапсира) и ако има достатъчно маса, тя се превръща в черна дупка. Но ако звездата не е достатъчно масивна, тя ще стане неутронна звезда. Неутроните звезди са много плътни и както подсказва името им, се състоят предимно от плътно подредени неутрони. Неутронните звезди могат да бъдат "пулсари", ако са силно магнетизирани и се въртят достатъчно бързо, за да излъчват електромагнитни вълни. Обикновено неутронните звезди излъчват радиовълни или по-високоенергийни като рентгеновите лъчи, но международна група изследователи от Университета на Пенсилвания, Аризона и Университета "Сабанчи" в Турция забелязаха нещо интересно в данните на космическия телескоп "Хъбъл" - дълъг сигнал от инфрачервена светлина, излъчвана в близост до неутронна звезда, съобщиха изследователите в Astrophysical Journal . Откритият сигнал идва от около 800 светлинни години и е "разширен", което означава, че се разпростира в голяма област от пространството, за разлика от типичните "точкови" сигнали от неутронните звезди, които излъчват рентгенови лъчи. По-конкретно, сигналът се простира в област с размер 200 астрономически единици (1 AU е средното разстояние от Земята до Слънцето - около 150 милиона километра) в пространството или над 2,5 пъти орбитата на Плутон около слънцето, според изявление на Университета на Пенсилвания. Такива разширени сигнали са наблюдавани и преди, но никога в инфрачервения диапазон, коментира водещият автор Бетина Поселт (Bettina Posselt), професор по астрономия и астрофизика в Университета на Пенсилвания. Илюстрацията изобразява "мъглявина от пулсарен вятър" ("pulsar wind nebula"), друг източник, който би могъл да произведе този инфрачервен сигнал. Кредит: ESA/N. Tr’Ehnl (Pennsylvania State University)/NASA Въз основа на предишни данни количеството на инфрачервеното лъчение е много повече, отколкото една неутронна звезда би трябвало да излъчва, отбелязва Поселт. Така че "всички емисии в инфрачервения диапазон, които виждаме, вероятно не идват от самата неутронна звезда", казва Поселт. "Има още нещо". Въпросната неутронна звезда RX J0806.4-4123 е един от близките рентгенови пулсари, известни като "Великолепната седморка". Те имат странни характеристики - въртят се много по-бавно от типичните неутронни звезди (11 секунди за едно завъртане на RX J0806.4-4123, докато типичните се завъртат за част от секундата) и са много по-горещи, отколкото трябва според момента на формирането им. В своето изследване изследователите предлагат две възможности за това, което може да се крие близо до RX J0806.4-4123 и да излъчва тези загадъчни сигнали. Първата от тях е прахов диск около пулсара, който може да се простира на 29 милиарда км и може да се е образувал от останките на звездата след експлозия на свръхновата, обяснява Поселт. Такива дискове "отдавна се търсят, но не са намерени", добавя тя. Неговото взаимодействие с неутронната звезда може да го загрее и да забави въртенето на свръхплътния остатък. Ако предположението бъде потвърдено, резултатът ще промени общото разбиране за еволюцията на неутронните звезди. Второто възможно обяснение за разширеното инфрачервено излъчване на RX J0806.4-4123 е мъглявина от пулсарен вятър. Пулсарният вятър може да се получи, когато частиците се ускорят в електрическото поле, създадено от бързото въртене на неутронна звезда със силно магнитно поле. Докато звездата се движи през пространството със скорост, превишаваща скоростта на звука, може да възникне удар от взаимодействието на междузвездното пространство с пулсарния вятър. След това възбудените частици излъчват синхротронно излъчване, предизвиквайки удължен инфрачервен сигнал. Обикновено мъглявините от пулсарен вятър се виждат в рентгеновия диапазон, така че появата им в инфрачервената област е много необичайна и вълнуваща. "Това определено е интересно", коментира Поселт.

Учените определиха четири нови типа личности

offnews@offnews.bg () — Wed, 19 Sep 2018 10:11:11 +0300

Анализирайки данните от повече от 1,5 милиона анкетирани учените установиха, че съществуват най-малко четири различни типове личности: егоцентричен тип (self-centered), сдържан тип (reserved), образец за подражание (role model) и среден тип (average). Констатациите, публикувани в списание Nature Human Behavior, предизвикват съществуващите парадигми в психологията. "Хората се опитват да класифицират типовете личности от времето на Хипократ, но научната литература отдавна е установила, че това е глупост", заяви съавторът Уилям Ревел (William Revelle), професор по психология в Колежа в Уайнбърг и специалист по измерване, теория и изследване на личността, цитиран от Science Daily . "Сега новия набор на данни показва, че има по-висока плътност на определени типове личности", коментира Ревел. След десетилетия уточнения и стандартизиране на методите повечето съвременни психолози приеха , че хората проявяват пет основни личностни черти - т.нар. "Големите пет". Те включват невротизъм, който се характеризира с емоционална нестабилност, екстраверност като насоченост на съзнанието на субекта навън, откритост към преживявания, доброжелателност и добросъвестност. В зависимост от това как и до каква степен тези черти се съчетават в един човек, психолозите Доннелън (Donnellan, М.) и Робинс (Robins, Р.) идентифицираха три топа хора - устойчив (resilient), свърхконтролиращ (overcontrolled) и подконтролен (undercontrolled). Хората от първия вид личност се характеризират с емоционална стабилност, способност да се разбират с хората и лесно понасят стресови ситуации. Свърхконтролиращите не показват емоциите си, затворени са и често не комуникират. Контролираните хора са много емоционални и понякога дори агресивни. Този подход често се критикува, тъй като за потвърждаването му няма достатъчно изследвания, освен това всички вече извършени експерименти трудно се възпроизвеждат. Учени от Северозападния университет в Илинойс решиха да проверят дали психологическата теория съответства на реалността. За целта вземат голям набор от данни, получени от онлайн проучвания. Като цяло са анализирани данните на повече от 1,5 милиона доброволци. Изследователите сортират отговорите, с помощта на сложни алгоритми, които обединяват хората в групи въз основа на смисловото сходство на техните отговори. В резултат на това бяха избрани четири групи. Учените ги определиха като: егоцентричен тип (self-centered), сдържан тип (reserved), образец за подражание (role model) и среден тип (average). Хората от "егоцентричната" група демонстрират високо ниво на екстравертност, от "сдържания тип" - желание за съгласие и добросъвестност. Личностите от типа "образец за подражание" е отворен за нови преживявания и има ниско ниво на невротизъм, такива хора са много стабилни и емоционално стабилни. Лицата от "среден" тип са приблизително подобни на "образеца за подражание", но имат малко по-високо ниво на невротизъм и ниско ниво на откритост. Повечето хора принадлежат към този тип. Учените също така установяват, че на различни възрасти човек може да има различни типове личност. Така че младите хора имат по-голям шанс да бъдат "егоцентрични", а възрастните хора - "образец за подражание".

Виц на деня: 19 септември

offnews@offnews.bg () — Wed, 19 Sep 2018 07:12:39 +0300

Астрологията е точна наука, всичко казано в хороскопите задължително се сбъдва. Само не е ясно кога, къде, с кого и какво конкретно.

Учени разказват за своята работа и любовта към науката по време на Европейската нощ на учените

offnews@offnews.bg () — Wed, 19 Sep 2018 00:05:42 +0300

Науката търси отговори на въпроси, които се простират от необятния Космос до елементарните кварки, а съвременните ѝ постиженията звучат почти като научна фантастика. Човечеството изпрати сонда до Слънцето, разработва технология за редактиране на генома и използва изкуствен интелект в сфери като борсова търговия, медицина и националната сигурност. Зад тези и други примери за прогреса на науката не стои въображението на Артър Кларк или Айзък Азимов, а упоритата работа на учени и академици. Обичайно хората срещат учени само на телевизионния екран, по време на сутрешните блокове или вечерните новини. Гостите на “ Ratio представя: Учените нощем ” обаче ще имат възможност да поговорят с тях в неформална среда на 28 септември от 20:00 часа в клуб „Терминал 1“ (входът е свободен). Лекторите на събитието ще разкажат повече за работата си и актуалните научни въпроси, които вълнуват академичните среди. Участниците специализират в различни сфери на науката и ще представят най-вълнуващите проекти и предизвикателства в своето поле. Радослав Александров е докторант в Лабораторията по геномна стабилност към Института по молекулярна биология на БАН. Той изучава механизмите, по които живите организми поправят увредени частни на своето ДНК и как регулират неговата репликация. Наблюдава живи клетки, за да изучава жизнения им цикъл – как клетките растат, как се делят и остаряват. Мурад Реджеб защитава докторантура по химия през 2017 г. в Университета в Гент в Белгия. Научната си дейност обаче извършва в института по микроелектроника imec, Льовен, където изучава материали с ниска диелектрична константа (изолатори) за приложение в бъдещите поколения микропроцесори. Мая Белчева завършва магистратура по Астрономия и астрофизика в СУ “Св. Климент Охридски” и защитава докторантура в Атина, Гърция. От 2011 г. работи в Институт по астрономия с Национална астрономическа обсерватория (БАН). Научните ѝ интереси в момента са насочени към изследване на основните характеристики на затъмняващи се променливи звезди. В свободното си време води посетителски беседи в НАО Рожен. Събитието се организира от Ratio като част от проекта REFRESH за Европейската нощ на учените.

На 19 септември, 1783 г. за първи път се издига балон с пътници

offnews@offnews.bg () — Wed, 19 Sep 2018 00:00:39 +0300

Първият си опит в областта на въздухоплаването, братята Жозеф и Етиен Монголфие, направили през юни 1783 в родния си град Аноне. Те поставили в мрежа от въжета една платнена торба, облепена с хартия и пуснали получения балон с горещ въздух във въздуха. И имали огромен успех. За техния опит чува Френската академия и ги приканила да повторят опита си в присъствието на крал Луи XVI. Но братята отишли още по-далеч: На 19 септември 1783 от двора на замъка Версай пред краля и съпругата му Мария Антоанета се извисил във въздуха балон с пътници. И този път балонът е бил напълнен с дим от изгарянето на вълна и мокра слама. Първите въздушни пътници в света са били овен, патица и петел - за десет минути ужасените животни отлетели на четири километра от кралската резиденция. След няколко месеца и хора ще се надигнат във въздуха. Отново успешно....

Плаващи жилища, устойчиви на урагани от 4-та категория, скоро ще станат реалност

offnews@offnews.bg () — Tue, 18 Sep 2018 15:31:32 +0300

Както ураганът Флорънс премина през Каролина, милиони жители на крайбрежието с основание се притесниха дали домовете им ще останат цели. Вече почти 300 000 жилищни сгради останаха без електроенергия, а 20 хиляди души продължават да са във временните убежища. Когато ураганът Харви опустоши Тексас през септември миналата година, засегна повече от 204 000 жилищни сгради. По същото време ураганът Ирма унищожи една четвърт от домовете във Флорида Кийс, според федералните власти. Може идеята за устойчиви на ураган къщи да звучи пресилено, но стартъп компанията Arkup е създала проект на жилища, които могат да издържат на покачващите се морски нива и урагани от четвърта категория. Ключът е в тяхната хидравлика, която може да издигне домовете на 12 метра над дъното на океана. Arkup нарича жилищата "обитаеми яхти", поради тяхната плаваемост. След представянето на конструкцията през 2017 г. компанията се събра с The Advantaged Yacht Charters & Sales, най-старата компания за наемане на яхти в Маями, за да направи конструкциите достъпни за отдаване под наем и покупка. През август The Advantaged обяви, че приема онлайн резервации за наемане на плаващите жилища . Жилищата са проектирани от архитект Коен Олтуис, който е пионер в концепцията за плаващ дом. Всеки от дом от 404 квадратни метра разполага с четири спални и четири бани. Цените варират от 2 милиона до 3 милиона долара. Жилищата предлагат 360 градусови гледки към водата. Те също така имат нулеви емисии и се захранват от слънчеви панели на покрива. Обитателите на домовете могат да се откажат от канализационната мрежа, благодарение на система, която събира, съхранява и пречиства дъждовната вода. Конструкциите са също толкова мобилни, колкото обикновена яхта. Дори когато жителите на крайбрежните зони се почувстват заплашени от покачването на морското равнище, Олтуис смята, че трябва да гледат на водата като предимство, а не като проблем. По материал на Business Insider .

Ново съединение счупи рекорда за високотемпературен свръхпроводник

offnews@offnews.bg () — Tue, 18 Sep 2018 11:47:49 +0300

Свръхпроводниците стават все по-"горещи" и световният рекорд е отново счупен, съобщава Science News . Две проучвания показват данни за свръхпроводимост - предаването на електроенергия без съпротивление - при температури, по-високи от наблюдаваните преди това. Ефектът се появява в съединения на лантан и водород, подложено на изключително високи налягания. Всички известни свръхпроводници трябва да бъдат охладени, за да функционират, което ги прави трудни за практическото им приложение. Ако учените открият свръхпроводник, който работи при стайна температура, материалът може да бъде интегриран в електронни устройства и проводници, което потенциално ще спести огромно количество енергия, загубено сега заради електрическото съпротивление. Така че учените непрекъснато търсят по-високотемпературни свръхпроводници. Досегашният рекорд принадлежи на сероводород , който също трябва да бъде компресиран и работи като свръхпроводник под 203 келвина или около -70° по Целзий. Новите доказателства за свръхпроводимост се базират на силния спад в съпротивлението на лантановодородните съединения при охлаждане под определена температура. Екип физици установи, че съпротивлението им спада при температура 260 келвина (-13 ° C), температурата на студен зимен ден. Свръхпроводимост възниква, когато материалът е смачкан с почти 2 милиона пъти налягането на атмосферата на Земята чрез притискане между два диаманта. Някои проби дори показват признаци на свръхпроводимост при по-високи температури, до 280 келвина (около 7 ° C), съобщава физикът Ръсел Хемли (Russell Hemley) от Университета "Джордж Вашингтон" във Вашингтон и екипа му в проучване, публикувано в arXiv.org . Признаците на свръхпроводимост на съединението бяха докладвани през май на Симпозиум по свръхпроводимост и налягане в Мадрид. Когато съединението се притисне между два диаманта и се охлади, се проявяват свойства на свръхпроводник (показан е изглед през диамантите). A.P. Drozdov et al/arXiv.org 2018 Друга група учени открива доказателства за свръхпроводимост в съединение на лантан и водород при по-студени, но все пак рекордни условия. Изследователите притискат лантан и водород в диамантена преса с около 1.5 милиона пъти атмосферното налягане на Земята. Когато се охлади до около 215 келвина (-58 ° C), съпротивлението на химичното съединение пада рязко, се съобщава в статията, публикувана онлайн в arXiv.org от физика Михаил Еремец (Mikhail Eremets) от Института по химия към Дружеството за научни изследвания „Макс Планк“ в Майнц и екипа му. Не е ясно какви точно са структурите на химичните съединения и дали двете групи са проучавали идентични материали. Разликите между образците на двата екипа може да обяснят температурното несъответствие. Използвайки разсейването на рентгеновите лъчи от съединението, Хемли и екипа му показват, че структурата на материала съответства на LaH 10 , който съдържа 10 водородни атома за всеки лантанов атом. Те предварително предсказват, че LaH 10 ще бъде свръхпроводящ при относително висока температура. Резултатите са "много вълнуващи", коментира проф. Ева Зурек (Eva Zurek), експерт по свръхпроводници и химия на високото налягане от Университета на Бъфало, Ню Йорк. Изследванията обаче не са окончателни - те не са прегледани от експертите и все още не показват една съществена отличителна черта на свръхпроводимостта, наречена ефект на Майснер , при която магнитните полета са неутрализират вътре в свръхпроводящия материал. Но резултатите са в съгласие с предишни теоретични прогнози. Сега изследователите работят върху засилването на доказателствата за свръхпроводимост. "И двете групи трябва да положат повече усилия, за да убедят хората", отбелязва Еремец. Изискването за ултрависоко налягане прави материалите неприложими, но по-доброто разбиране на високотемпературната свръхпроводимост може да доведе учените до други, по-практични свръхпроводници. Учените търсят свръхпроводимост в материали, богати на водород, въз основа на прогнозата, че чистият водород при изключително високи налягания ще се превърне в метал , който е свръхпроводящ при стайна температура. Но металният водород се оказва трудно да се произведе, изискващ дори по-високи налагания от тези, необходими за богатите на водород съединения. Така че учените търсят свръхпроводимост в съединения, имитиращи водород, които са по-лесни за създаване.

Илън Мъск обяви първата туристическа мисия до Луната и първия пътник (видео)

offnews@offnews.bg () — Tue, 18 Sep 2018 06:20:15 +0300

Илън Мъск извърши следващата стъпка в стремежа си да направи космическото пространство достъпно за всички, обявявайки в понеделник вечерта първия турист, който неговата компания SpaceX ще изпрати на пътешествие около Луната. По време на предварително обявения брифинг в седалището на SpaceX до Лос Анджелис Мъск представи първия лунен турист - Юсаку Маезава, японски милиардер предприемач, основал модната марка Zozo, съобщава Washington Post . Маезава заяви, че ще покани 6 до 8 творци - скулптори, художници, архитекти и режисьори - от цял свят, за да летят с него на едноседмично пътешествие през 2023 г., което според него ще доведе до произведение на изкуството, което "да вдъхнови мечтателя във всеки от нас". Мъск не съобщи колко ще струва пътуването и нарече Маезава "смел" и "авантюрист". "Опасно е, трябва да е ясно" - заяви Мъск. - "Това не е разходка в парка. Да се отварят нови хоризонти не е безопасна работа. ... Има някаква вероятност нещо да се обърка. ..". "Само 24 човека са били на Луната в историята. Никой не е посетил след последната мисия Аполо през 1972 г.", заяви Мъск. За полета ще се използва наскоро разработения проект на високата 120 метра ракета Big Falcon Rocket или BFR като първите полети в орбита се предвиждат след две до три години. Неотдавнашно представяне на Big Falcon Rocket на SpaceX. (Elon Musk/SpaceX/Twitter) Крайната цел на компанията е да използва BFR, за да колонизира Марс. Business Insider ще съобщава на живо от седалището на SpaceX в Hawthorne, Калифорния, когато се срещаме с пътника и докато Муск разкрива защо пътуващият пътува. Можете да изгледате цялото събитие на видеото долу или в YouTube. Ракетата BFR, която ще лети до Луната, е в процес на разработка и вероятно ни делят години от осъществяването на полета. SpaceX, която е сключила договор с НАСА да изпраща нейните астронавти до Международната космическа станция, наскоро обяви, че трябва да отложи този първи полет до април. Плановете да се изпратят туристи в полет около Луната също се забавя. Ако всичко бе по график, SpaceX сега ще подготвя първия лунен полет, изпълнявайки обещанието си в началото на миналата година да пусне двама туристи "по-бързо и по-навътре в Слънчевата система, отколкото никой преди". Въпреки закъсненията и съмненията Мъск и неговата компания SpaceX извършват подвиг след подвиг, които никой не мислеше за възможни, от първото успешно изстрелване до орбита преди десетилетие до началото на тази година, когато първият полет на ракетата Falcon Heavy изпрати една Tesla Roadster на пътешествие до Марс. Визията на Мъск за междупланетното бъдеще на човечеството може да изглежда някъде между мечтите и фантасмагориите, но най-малкото той продължава да вдъхновява едно ново поколение ентусиасти като това от епохата на Аполо през 60-те години.

Странни "ядрени спагети" са може би най-здравият материал във Вселената

offnews@offnews.bg () — Tue, 18 Sep 2018 00:00:36 +0300

Една наистина странна форма на материята, намираща се в ултраплътни обекти като неутронните звезди, изглежда добър кандидат за най-здравия материал във Вселената. Според новите изчисления и компютърните симулации тази материя е впечатляващите 10 милиарда пъти по-здрава от стоманата. Статията за проучването е приета в Physical Review Letters и може да бъде прочетена в ресурса за препринти arXiv . "Това е много шантава форма", коментира физикът Чарлс Хоровиц (Charles Horowitz) от Университета на Индиана Блумингтън за Science News , "но материалът е също много, много плътен, което го прави по-як". Неутронните звезди са една от крайните точки на жизнения цикъл на звездата с голяма маса. След като сърцевината на една звезда изгаря до желязо, тя се колапсира, превръщайки протоните и електроните в неутрони и неутрино. Неутриното излита, но неутроните гъсто се уплътняват в обект с диаметър между 10 и 20 километра. Тази невероятно висока плътност прави нещо странно с ядрото на атомите в звездата. Колкото се приближаваме към центъра, плътността се увеличава, притискайки ядрата, докато се деформират и се слеят заедно. Получените ядрени структури приличат на макаронени изделия. Някои структури са сплескани в листове като лазаня, някои са подобни на макарони, други - на спагети, нудли и юфка. Тяхната плътност е огромна - над 100 трилиона пъти повече от водата . Ядрени видове "паста" (Caplan & Horowitz / arXiv) Както може би се досещате, възпроизвеждането на този вид плътност в лабораторни условия е просто невъзможно. За щастие учените сега имат достъп до мощни компютърни симулации, които са използвали за този случай. Изследователите създават компютърни модели на ядрената паста и прилагат натиск, за да проверят как реагира материалът. Те установяват, че силата, необходима за разрушаване на ядрените "спагети", е 10 милиарда пъти по-голяма от необходимата за разрушаване на стоманата. Въпреки че кората на неутронната звезда е изчислявана преди това и определена като изключително здрава , ядрените "спагети" са още по-яки. Този резултат предполага, че йонната кора на една неутронна звезда ще се счупи значително по-рано от ядрената "паста" в сърцевината. Това, от своя страна, може да окаже влияние върху разрушаването на кората в определени ситуации, твърдят изследователите, по време на сливанията на неутронни звезди или ултрадългите гама-лъчеви избухвания, предизвикани от магнетари . "Освен това голямата якост и плътност на ядрената "паста", предсказани от това проучване, предполагат, че неутронните звезди могат да поддържат големи "погребани" планини под кората си", пишат изследователите в своята статия . Това означава, че заради тези плътни области вътрешността на неутронната звезда може да бъде твърде нехомогенна. И ако случаят е такъв, неутронните звезди може би постоянно генерират гравитационни вълни - вълни в тъканта на пространство- времето. Те няма да бъдат особено силни, поне недостатъчно силни, за да бъдат открити от съвременните детектори, като се има предвид колко е трудно да се открие дори сблъсък между две масивни черни дупки. Но може би бъдещите ъпгрейди на гравитационната обсерватория LIGO могат да подобрят чувствителността ѝ. А може би обсерваторията на лазерната интерферометърична космическа антена (Laser Interferometer Space Antenna - LISA ), планирана за изстрелване през 2034 г., може да открие тези слаби вълни. Изследването не само хвърля светлина върху естеството на сърцевината на неутронните звезди, но и поставя основата за бъдещи наблюдения, които един ден могат да дадат конкретно доказателство за съществуването на ядрената "паста".

Открит е нов вид меки корали в Панама (видео)

offnews@offnews.bg () — Tue, 18 Sep 2018 00:00:06 +0300

Нов кърваво червен вид мек корал е намерен край бреговете на Панама сред слабо осветени рифове в Тихия океан на 60 километра от континенталната част в Панама. Откритието е на учени от Смитсоновия институт за тропически изследвания в Панама (Smithsonian Tropical Research Institute in Panama - STRI) и Центъра за изследване на моретата и океаните и езерата (Centro de Investigación en Ciencias del Mar y Limnología - CIMAR) към Университета на Коста Рика , съобщава EurekAlert . Описание на корала е публикувано в списание Bulletin of Marine Science . Учените установяват новия вид като сравняват физическите му характеристики, като дебелината на клонките му и яркочервения цвят на колонията с единствените други видове от рода Thesea в източната част на Тихия океан - Thesea variabilis. Името на новия вид - Thesea dalioi - е дадено на коралите в чест на Рей Далио (Ray Dalio), благодарение на когото се провежда експедицията. Коралът е открита в защитената територия Hannibal Bank от Национален парк Койба на най-големият остров на Панама. Паркът е обект на световно наследство на ЮНЕСКО. Голямата подводна планина, издигаща се от океанското дъно, Hannibal Bank, се намира на запад от островите Coiba и Jicaron в Панама. Кредит: Google Earth image of Hannibal Bank provided by Héctor Guzmán Мястото е известно със своето биоразнообразие, но е проучено едва наскоро. "След само две експедиции с помощта на подводници до 300 метра идентифицирахме 17 вида октокорали (шест- и осемлъчеви корали) в Hannibal Bank, включително откриването и описанието на три нови вида", отбеляза Хектор М. Гузман (Hector M. Guzman), морски еколог от STRI и един от авторите от изследването. Thesea dalio i са открити в така наречената мезофитна зона на рифове, където прониква малко светлина. Откриването на учените допълва биологичното дърво на коралите. Откритието обаче е от интерес не само за еколози и биолози, но и за лекарите. Както меките, така и твърдите корали имат противовъзпалителни и противоракови свойства, подпомагат възстановяването на костите и терапията на неврологичните заболявания, коментира авторът Гузман.

На 18 септември 1819 е роден Жан Бернар Леон Фуко

offnews@offnews.bg () — Tue, 18 Sep 2018 00:00:01 +0300

На днешната е роден френският физик и астроном Жан Бернар Леон Фуко, получил славата си най-вече заради махалото, което носи неговото име. Махалото на Фуко е експериментално устройство, което позволява да се наблюдава визуално денонощното въртене на Земята. Това е доста дълга (в оригиналната конструкция на Жан Фуко е с дължина 67 м) стоманена тел, на която е закрепена тежест. С течение на времето, равнината на люлеене на махалото се променя и бавно се завърта в посока, обратна на въртенето на Земята, като географското местоположение (географската ширина) се отразява на скоростта на промяната. Да си представим повърхност, неподвижна спрямо звездите и съответно въртяща се спрямо Земята е много трудно. Земята е твърде голяма, твърде добре сме свикнали с нейната "неподвижност" и да се почувства въртенето ѝ е невъзможно. Махалото на Фуко ни показва ефектът на денонощното въртене, но дори и като го наблюдаваме, не винаги е лесно да се разбере и приеме неговото свидетелство. Но освен махалото, ясно потвърждаващо въртенето на Земята, Фуко има много други научни заслуги: изобретил е жироскопа, открил е електрическите вихрови токове, по-късно наречени токове на Фуко, определил е скоростта на светлината във въздух и вода с метод (използвайки система от въртящи се огледала), който също носи неговото име.

Няма доказателства за допълнителни пространствени измерения

offnews@offnews.bg () — Mon, 17 Sep 2018 14:23:52 +0300

Наличието на скрити допълнителни измерения в нашия свят може да се прояви чрез отслабването на гравитационните вълни, но точните изчисления не разкриха такова явление, тоест пространствените измерения остават три, съобщава сайтът на Университета на Чикаго . Изследванията на астрономите от Университета на Чикаго, които не откриха доказателства за допълнителни пространствени измерения на Вселената въз основа на данните за гравитационни вълни, са публикувани в списание Journal of Cosmology and Astroparticle Physics . В началото на ХХ век Общата теория на относителността прогнозира съществуването на гравитационни вълни - деформации на пространство-времето, излъчвани от движещи се масивни обекти. Те обаче са регистрирани едва преди 2,5 години - силни гравитационни вълни възникват по време на катастрофалното сливане на черни дупки. Миналата година детекторите LIGO и VIRGO уловиха вълната на сливане на двойка масивни неутронни звезди, а анализът на събраните данни продължава и до днес. Настоящата статия е една от многото в резултат на регистрацията на това събитие. На базата на наблюденията на LIGO екипът на професора от Чикагския университет Даниел Холц (Daniel Holz) разглежда проблема за съществуването на тъмната енергия. Според текущите оценки тази мистериозна субстанция представлява около 3/4 от масата-енергията на Вселената, така че в големи мащаби тя не само неутрализира гравитацията, но и я побеждава. Но все още обаче не можем да кажем какво всъщност представлява. В новата статия Холц и колегите му изучава една от хипотезите за тъмната енергия , която я разглежда като проява на допълнителни измерения на нашето пространство-време. За разлика от трите основни измерения на пространството допълнителните измерения колапсират и не се проявяват в достъпни за нас мащаби. Но именно в тях може да "изтече" част от енергията на гравитацията като отслабва нейното действие. Наблюденията на сливащите се неутронни звезди от 17 август 2017г., които се извършваха и за гравитационните и за електромагнитните вълни (от радиовълни и видима светлина до рентгенови и гама-лъчи), позволиха на учените да проверят тази хипотеза. Те помогнаха на изследователите да направят оценка на истинската сила на това далечно събитие и количеството на енергията, която бе разпръсната с гравитационните вълни. Ако гравитацията проникваше в други измерения по своя път, тогава сигналът, който измериха детекторите за гравитационни вълни, би бил по-слаб от очакваното. Но не беше така. Засега изглежда, че Вселената има същите познати измерения - три за пространството и едно за времето - дори в мащаба от сто милиона светлинни години. Но това е само началото казват учените. "Има толкова много теории, че досега нямахме конкретни начини да тестваме", коментира съавтор на статията Мая Фишбах (Maya Fishbach). "Сега чакаме какви други нови изненади от гравитационните вълни ще ни даде Вселената", заявява Холц.

Археолози откриха в древен храм в Египет статуя на сфинкс

offnews@offnews.bg () — Mon, 17 Sep 2018 13:56:00 +0300

Египетски археолози, които работят по проект за намаляване на нивото на подпочвените води в храма Ком Омбо в Асуан, намериха статуя на сфинкса, съобщава Министерството на антиките на Египет на страницата си във Фейсбук. Както заяви генералният секретар на Върховния съвет по антиките Мустафа Уазири (Mostafa Waziri), статуята принадлежи към периода на управлението на Птолемеите, тъй като е открита в югоизточната част на храма "Ком Омбо" - същото място, където преди два месеца бяха открити двата релефа от пясъчник на Птолемей V. Широчината на статуята при основата на пиедестала е 28 сантиметра. Главата на сфинкса е украсена с изображение на богинята-кобра Уаджит и украсата е допълнена с фараонска брада. Археолозите ще проведат допълнителни проучвания, за да се научат още подробности за откритата статуя, съобщава ръководителят на организацията Aswan Antiquities ("Асуански антики") Абдел Монейм Саид (Abdel Moneim Saeed). Той посочва, че двата открити преди това релефа са датирани от епохата на Птолемей V. Те са издялани от пясъчник, украсени с йероглифни и демотични надписи и след откриването им са прехвърлени в Националния музей на египетската цивилизация в историческия град Фустат в старата част на Кайро.

Вижте как растенията сигнализират, че са наранени (видео)

offnews@offnews.bg () — Mon, 17 Sep 2018 11:16:44 +0300

От известно време изследователите наблюдават интригуващ феномен - когато част от растението е подложена на атака (да речем от гъсеница), се активират защитните системи в други части на растението. Но откъде знаят да го направят? Растенията нямат нервна система. Ново проучване, публикувано в списание Science , заедно с невероятни видеоклипове, хвърля светлина върху този процес, разкривайки средствата, чрез които растенията си комуникират. Според новото изследване растенията използват едни и същи сигнализиращи молекули като използваните от животните в тяхната нервна система. Растенията нямат нерви, но както се оказва, те имат нещо, което е изненадващо подобно, пише ScienceAlert . "Знаем, че съществува такава система за сигнализация и ако раните на едно място останалата част от растението задейства ответните реакции. Но не знаехме какво стои зад тази система", обяснява ботаникът Саймън Гилрой (Simon Gilroy) от Университета на Уисконсин-Мадисън. Гилрой и ботаникът Масацуго Тойота (Masatsugu Toyota), бивш постдокторант от лабораторията на Гилрой, наблюдаватс помощта на флуоресцентни протеини за маркировка как се разпространява този сигнал в отговор на стрес. "Знаем, че ако нараните лист, ще се получи електрическа заряд и ще се разпространи в растението", добавя Гилрой. Какво задейства този електрически заряд и как се разпространява по цялото растение не бе известно досега. Но учените запозряха един потенциален виновник - калцият. Калцият се среща почти навсякъде в клетките, често действащ подобно на сензор. Тъй като носи електрически заряд, може да генерира сигнал за променящата се среда. Но проблемът е, че калцият много трудно се изследва, бързо се разтваря, а изследователите се нуждаят от начин да го изучават в реално време. Затова създават генетично модифицирано растение синап, което да разкрие промените в концентрацията на калция в реално време. Създадените от тях растения произвеждат протеин, който флуоресцира около калция. Изследователите откриват, че това им позволява да видят процеса на сигнализация, който се разпространява със скорост около 1 милиметър в секунда - светкавично бързо за растителния свят, но все пак доста по-бавно отколкото в животинския свят - до 120 метра в секунда. При животните разбудената нервна клетка освобождава аминокиселина, наречена глутамат, която предизвиква вълна от електрически заредени калциеви йони, които се разпространяват в клетки, които са далече от мястото. Както можете да видите от видеоклиповете, какво се случва с растенията е нещо невероятно. От мястото на раната излизат вълни от светлина, които се разпространяват през растението. Изследователите откриват, че след като вълната засегне отдалечените клетки, защитните хормони се покачват в този район на растението в опит да се спре разпространението на щетите. Тези хормони възпират някои от хищниците по растенията. Екипът също така си постави за цел да види какво предизвиква това освобождаване на калций в нараненото място. Предишни изследвания предполагаха, че ключът е глутаматът, аминокиселина и важен невротрансмитер в растенията и животните. Така че изследователите използват мутантни растения без глутаматни рецептори и установяват, че потокът от калций прекъсва. "Така мутантите с изключено електрическо сигнализиране имат и напълно изключена калциева сигнализация", обяснява Гилрой. Така че, по същество, когато растението е наранено или атакувани, изхвърля глутамат от мястото на раната. Оттам, това води до вълна от калциеви йони, протичаща през растението, което води до активиране на хормоналните защитни механизми на растението. Това е изключително сложен и динамичен процес за група организми, които често се считат за инертни и без нервна система. Освен като допълнение към описанието на този процес - изследователските видеоклипове могат да помогнат на учените да визуализират този удивителен механизъм - да си признаем, те са и много приятни за гледане.

Папеса Йоана наистина е съществувала, според ново проучване

offnews@offnews.bg () — Mon, 17 Sep 2018 10:03:37 +0300

Средновековните легенди твърдят, че папеса Йоана е първата и единствена жена папа. Сега анализ на древни сребърни монети показва, че тази жена може би наистина е съществувала. Според легендите папа Йоан или Йоханес Англикус (Johannes Anglicus), ръкоположен в средата на девети век, всъщност е бил жена, папеса Йоана . Например, една история от 13-ти век, написана от полски доминикански монах на име Мартин Опавски, твърди, че папеса Йоана е била бременна и е родила по време на църковно шествие. Но има много съмнения дали въобще папа на име Йоханес Англикус е съществувал, още повече дали този папа е бил мъж или жена. Това подозрение произтича отчасти от голямата бъркотия относно идентичността на папите в средата на девети век. Например в най-старото оцеляло копие на "Liber Pontificalis", официалната книга на биографиите на папите през ранното средновековие, "папа Бенедикт III липсва изцяло", смята авторът на изследването Майкъл Хабихт (Michael Habicht), археолог в Университета Флиндърс в Аделаида, Австралия, в коментар за Live Science . Откритието, че папеса Йоана е съществувала, може не само да разреши религиозната и историческа мистерия , но и да допринесе за съвременните аргументи за ролята на жените в църквата. "Дебатът за женското ръкополагане в църквата все още продължава", отбелязва Хабихт. Сега Хабихт предполага, че символи върху средновековните монети показват, че може би е съществувал папа Йоханес Англикус, така че и папеса Йоана може и да е била реална. "Монетите наистина обърнаха залога в полза на една тайна, но истинска история", коментира Хабихт. Монетите имат монограм на папа, вероятно папа Йоан, върху едната си страна и името на императора на франките на другата. "В началото също смятах, че историята на Йоана е просто фантазия, но когато разширявах все повече и повече изследванията си, се появи вероятността, че в тази история има нещо повече", разказва археологът. Хабихт анализира сребърни монети, известни като дение, използвани в Западна Европа през Средновековието. Името им идва от древна римска сребърна монета, известна като денарий. "Те са доста малки, може би с размерите на четвърт щатски долар или десет цента", обясняваа Хабихт. Изследваните монети от Хабихт са изсечени с името на императора на франките от едната страна и монограм на папата - символ, направен с помощта на инициалите на човека - от другата страна. Хабихт се фокусира върху монетите, приписвани преди това на папа Йоан VIII, на власт от 872 до 882 г. Археологът обяснява, че макар някои от монетите да притежават монограм, принадлежащ на папа Йоан VIII, по-ранните имат съвсем различен монограм. "Монограмът, който може да бъде приписан на по-късния Йоан VIII, има отчетливи различия в положението на буквите и цялостния дизайн", отбелязва Хабихт. Тези различни монети може би са принадлежали на друг папа Йоан - Йоханес Англикус, потенциалната папеса Йоана, заяви Хабихт. Той отбелязва няколко исторически източника, според които папа Йоан действа от 856 до 858 година. Например летописецът Конрад Бото (Conrad Botho) съобщава, че папа Йоханес Англикус е коронясал Луи II като император на Свещената Римска империя през 856 г., обяснява Хабихт. "Монограмът е предшественик на подписа - коментира Хабит. - По този начин вероятно ще имаме някакъв подпис на папа Йоан". Хабихт предполага, че последователността на папите в средата на девети век трябва да включва Лъв IV от около 846 до 853 г., следван от Бенедикт III от 853 до 855 г., Йоханес Англикус от 856 до 858 г. и Николай I от 858 до 867 г.. Според предишни научни изследвасния тези монети не са фалшификати, отбелязва Хабихт. Освен това "няма почти никакъв пазар на колекционери за такива средновековни монети", според учения. "Преди няколко години на търг в Ню Йорк бяха предложени някои папски монети от 9 в. сл. н.е.. Повечето от монетите останаха непродадени и върнати на собственика". В крайна сметка "някои ще харесат моето проучване и ще намерят други доказателства за жени свещеници в ранните векове на християнството ", заяви Хабихт. "Други ще отхвърлят напълно идеята и ще вдигнат много шум срещу такива твърдения. Може би ще последва голяма мръсна битка, която може да продължи завинаги". Хабихт подробно разкрива констатациите си в книгата "Папа Йоан", която излезе от печат на 28 август. Илюстрация в манускрипт, изобразяващ папеса Йоана с папската тиара. Bibliothèque nationale de France Изображение на "папеса Йоана VII" в религиозната хроника Nuremberg на Хартман Шедел (Hartmann Schedel), публикувана през 1493 г. Според легендата папеса Йоана е била дъщеря на английски мисионер, родена в Майнц или в Ингелхайм в деня на смъртта на Карл Велики. На дванайсетгодишна възраст тя среща монах от манастира Фулда и си тръгва с него, облечена в мъжки дрехи към Атон. След продължителни скитания се заселва в Рим, където благодарение бна способностите си става секретар на курията, след това кардинал и накрая папа, но по време на една процесия и след което умира или е била убита с камъни от разярените участници в шествието. Папеса Йоана в образа на вавилонската блудница. Лукас Кранах Старши - Творчеството на Бонифацио Бембо изобразява Папа Йоан VIII в привидно напреднала бременност. Поддръжниците на легендата (например, Лео Таксил) твърдят, че след тази история всеки новоизбран папа след Лъв X преминава през процедура за определяне на пола с помощта на стол с дупка, известен като Sella (или Sedes) Stercoraria. Процедурата е включвала израза Mas nobis dominus est! (от латински - "Нашият господар е мъж!"). Причината да имат дупка е спорна, но и столовете и дупките на тях предхождат историята за папеса Йоана и дори католицизма с векове и нямат нищо общо с проверката на пола на бъдещия папа. Има мнение, че те са с римски произход и това всъщност са троновете, на които седели консулите. Обяснението за използването им е, че високопоставените благородници често приемали съветници по време на „утринния си тоалет“ във физиологичен смисъл. Автентичността на историята за папата-жена за пръв път се оспорва през XV век. От средата на XVI в. мнението на историците клони, че тази история е измислена. Смята се, че легендата е възникнала вероятно като подигравка на порнокрацията - период на господство на жените в папския двор, от Йоан X до Йоан XII (919-963 г.).

На днешната дата е роден Циолковски, „бащата на космонавтиката”

offnews@offnews.bg () — Mon, 17 Sep 2018 00:45:10 +0300

На днешната дата, 17 септември 1857 г. е роден руският учен от полски произход Константин Циолковски, който заедно с американецът Робърт Годард, се смята за един от основоположниците на съвременната ракетна техника и космонавтиката. Неговите разработки са водещи за съветските ракетни инженери като Сергей Королев и Валентин Глушко и имат немалък принос за успеха на съветската космическа програма. Циолковски прекарва по-голямата част от живота си в дървена къща в покрайнините на Калуга, на около 200 км югозападно от Москва. Отшелник по природа, заради своите необичайни навици е изглеждал странно за колегите си. Роден е в с. Ижевско (сега в Рязанска област) в Руската империя, в семейство от средната класа. Баща му, Едуард Циолковски (на полски: Ciołkowski), бил лесничей, учител и държавен служител от руско-полски произход, а майка му е с руско-татарски корени. На 10-годишна възраст Константин се разболява от скарлатина и губи частично слуха си. Когато е на 13 години, майка му почива. Заради проблемите си със слуха не бил приет в начално училище и затова се самообучава в къщи като прекарва голяма част от времето си да чете книги и се интересува от математика и физика. Още като тийнейджър започна да обмисля възможността за космически пътувания. Циолковски прекарва три години в московската библиотека. Там усвоява физиката, диференциалното и интегрално смятане, висшата алгебра, аналитичната и сферична геометрия. След като издържа изпитите за учител и се премества в Боровск, разположен на 100 километра от Циолковски прекарва по-голямата част от живота си в дървена къща в покрайнините на Калуга, на около 200 км югозападно от Москва. Отшелник по природа, заради своите необичайни навици е изглеждал странно за колегите си. Роден е в с. Ижевско (сега в Рязанска област) в Руската империя, в семейство от средната класа. Баща му, Едуард Циолковски (на полски: Ciołkowski), бил лесничей, учител и държавен служител от руско-полски произход, а майка му е с руско-татарски корени. На 10-годишна възраст Константин се разболява от скарлатина и губи частично слуха си. Когато е на 13 години, майка му почива. Заради проблемите си със слуха не бил приет в начално училище и затова се самообучава в къщи като прекарва голяма част от времето си да чете книги и се интересува от математика и физика. Още като тийнейджър започна да обмисля възможността за космически пътувания. Циолковски прекарва три години в московската библиотека. Там усвоява физиката, диференциалното и интегрално смятане, висшата алгебра, аналитичната и сферична геометрия. След като издържа изпитите за учител и се премества в Боровск, разположен на 100 километра от Москва, където е назначен от Министерството на просвещението. Сам разработва своя кинетична теория за газовете, но разбира от Менделеев, че тази теория е открита преди 25 години. Втората му работа, "Механика на животинския организъм", получава благосклонна оценка от Сеченов и Циолковски е приет в Руското физико-химическо общество. През това време Циолковски изследва много аспекти на космическите пътешествия и ракетните двигатели. Той е смятан за бащата на космонатиката и първият човек, на когото му хрумва идеята за космическия асансьор през 1895 г. по повод новоизградената Айфелова кула в Париж. Модел на обвивката на балон от гофриран метал (къща-музей на К. Е. Циолковски в Боровск, 2007). Wikimedia Commons Освен това на Циолковски принадлежи и идеята за орбитални космически станции и влак на въздушна възглавница. Той смята, че развитието на живота на една от планетите на Вселената ще достигне такава мощ и съвършенство, че ще преодолее силата на гравитацията и ще разпространени живота във Вселената. Въпреки че остава в Калуга, малък град далеч от големите учебни центрове, Циолковски успява да направи много научни открития сам. Там построява аеродинамичен тунел за своите изследвания. Основната работа на Циолковски е свързана с няколко големи предизвикателства - научната обосновка на изцяло покрит с метал аеростат (дирижабъл - тогава тази дума не е съществувала), оптимизация на обтекаемостта аероплана, ракетите с реактивен двигател за междупланетни пътешествия. Циолковски заявява, че развива теорията на ракетостроенето само като допълнение към философските си изследвания. Написва повече от 400 работи, включително приблизително 90 публикации за космически пътешествия и свързани с тях теми. Сред произведенията му са проекти за ракети с кормилни тласкачи, многостепенни ракети-носители, космически станции, въздушни шлюзови камери за излизане в космическия вакуум и космически колонии. През 1895 година е публикувана книгата му „Мечти за земята и небето“, а след още една година излиза и статията за другите светове, разумни същества от други планети и за общуването на земляните с тях. В същата 1896 година Циолковски започва писането на своя основен труд „Изследване на космическото пространство с помощта на реактивния двигател“. В тази книга са засегнати проблемите на използването на ракетните двигатели в космоса – навигационните механизми, доставката и транспортирането на горивото и други. Чертеж на първия космически кораб на Циолковски (от ръкописа "Свободно пространство", 1883). Wikimedia Commons През 1903 г. Константин Циолковски публикува основния си труд „Изследване на космическото пространство с помощта на реактивни апарати“ където за първи път доказва, че ракетата е устройството, което може да направи космически полет. В тази статия е предложен първия проект за ракети с голям обхват. Тялото му представлява продълговата метална камера, снабдена с течен реактивен двигател като за гориво и окислител, Циолковски предлага да се използват съответно течен водород и кислород. Полетът на ракетата се контролира с газови кормилни тласкачи. Но резултатът от първата публикация е разочароващ за Циолковски. Нито съгражданите му, нито чуждите учени не оценяват проучването, което днес се гордее руската наука - то просто е изпреварило времето си. През 1911 г. Циолковски публикува втората част от труда си, където Циолковски изчислява работата за преодоляване на силата на гравитацията на Земята, определя необходимата скорост, за да излезе апаратът в Слънчевата система ("втора космическа скорост") и времето за полет. Този път статията на Циолковски направи сензация в научния свят и му донася заслужена слава в света на науката. Малко известен факт е , че Константин Циолковски е бил задържан близо месец в затвора на КГБ Любянка през ноември 1919 г. по донос, че помага на белогвардейците. Разпитващият го решава, че ученият е твърде проницателен и е разкрил двойния агент, който му изпращат и затова не се е издал. И чекистът предлага да се изпрати 62-годишният учен за една година в концентрационен лагер. По някаква случайност заповедта попада при началник, който е имал представа кой е Циолковски и делото е прекратено. Днес много от прогнозите на Константин Циолковски, направени преди повече от век, вече са реалност - изследване на космическото пространство с помощта на многостепенни ракети носител, спътници и космически станции, скафандри и системи за поддържане на живота, появата на които бе предвидена от родоначалника на космонавтиката.

Нийл деГрас Тайсън: Мъск е "най-доброто нещо, което сме имали след Томас Едисон" (видео)

offnews@offnews.bg () — Mon, 17 Sep 2018 00:00:06 +0300

Известният астрофизик и популяризатор на науката Нийл деГрас Тайсън (Neil deGrasse Tyson) защити изпълнителния директор на Tesla Илън Мъск в интервю за TMZ като го нарича "най-доброто нещо, което сме имали след Томас Едисон", съобщава Business Insider . Тайсън защитава поведението на Мъск в интервю миналата седмица с Джо Роган, по време на което Мъск е заснет да пуши марихуана . Трябва да се отбележи, че употребата на марихуана за развлечение е законна в Калифорния, където е заснето интервюто. "Не може ли да го оставят на мира? Нека човекът се напуши, щом иска да го направи", заяви Тайсън. Преди интервюто си с Роган Мъск заяви за The New York Times през август , че марихуаната пречи на работоспособността му. Тайсън обръща внимание и на това, че Мъск проучва възможността да превърне Tesla в частна компания, като заяви, че Мъск трябва да бъде отговорен пред обществеността, тъй като акциите на Tesla се търгуват на борсата. "Трябва да се подчини на Комисията по ценните книжа и борсите (SEC), но ако не иска да се подчинява на SEC, тогава трябва да направи частна компанията, тогава може да прави каквото си иска", коментира Тайсън. Мъск предизвика спорове през август за твърденията си в туит, че иска да си върне Tesla и да я направи частна, което постави под въпрос сигурността на финансирането й. Fox Business и New York Times съобщиха, че Комисията по ценните книжа и борсите е изпратила призовка до Tesla относно плановете компанията да стане частна и изявленията на Мъск за този процес. Той в крайна сметка обяви, че Tesla ще остане публично дружество . Тайсън по-късно заяви, че е фен на Мъск и че той е сред най-иновативните хора, които работят днес. "Бройте ме в отбора на Илън", отбеляза Тайсън. "Той е най-доброто, което имаме. Най-доброто след Томас Едисон".

Стартира европейски проект за оползотворяване на отпадъчни суровини с българско участие

offnews@offnews.bg () — Sun, 16 Sep 2018 00:31:30 +0300

Стартира нов проект в рамките на програма Хоризонт-2020 , финансиран от Европейския институт за иновации и технологии. Проектът е насочен към трансфер на европейския модел към страните от Източна и Югоизточна Европа за оползотворяване на отпадъчни и нискокачествени суровини чрез получаване на ценни продукти. Участници в проекта са университети и научни организации от Италия, Испания, Финландия, Босна и Херцеговина и България, както и индустриални предприятия. От българска страна, партньор по проекта е Институтът по органична химия с Център по фитохимия на Българската академия на науките. В рамките на проекта ще бъдат разработени нови наноматериали с потенциално приложение като адсорбенти, катализатори, електроди за горивни клеткии, батерии и добавки за лубриканти и масла на базата на отпадъци от черната металургия в Босна и Херцеговина и високотехнологични въглеродни материали получени от нисък ранг въглища, с каквито разполагат нашата и другите страни от Балканския полуостров. Като суровина ще бъдат използвани и отпадъци от селското стопанство и някои химични производства. Приложението на резултатите от проведените изследвания ще подпомогнат автомобилната индустрия и екологията чрез разработване на горивни клетки на базата на водород, получаван от възобновяеми суровинни източници като био-метанол, био-оцетна киселина и др. Ще бъдат разработени методи за получаване на ефективни адсорбенти за пречистващи инсталации на вода и въздух от органични замърсители и тежки метали. В рамките на реализацията на проекта EIT Raw materials Blow UP № 160320, на 26-27 юни 2018 г. в София се проведе семинар. Домакин на семинара бе Институтът по органична химия с Центъра по фитохимия (IOCCP), БАН. В семинара взеха участие проф. Сузана Готовац Атлагич (Suzana Gotovac Atlagic) от Университета в Баня Лука, участници в проекта от IOCCP, БАН и други учени. По време на семинара бяха представени следните лекции: ⦁ доц. проф. д-р Бойко Цинцарски, IOCCP, БАН: "Activated carbons from waste biomass: Preparation and application". ⦁ проф. д-р Сузана Готовац Атлагич, Университет в Баня Лука: "Минното дело, материалите и нанотехнологиите като възможности за развитие на Източна Европа". Представени са нови резултати за използването на отпадъците от минното дело. ⦁ проф. дн Таня Цончева, IOCCP, БАН: "Activated carbons from waste biomass as catalysts support". По време на срещата д-р Сузана Готовац посети лабораториите в IOCCP, БАН, работещи в областта на новите въглеродни композити и катализатори. По време на семинара се проведе много полезно обсъждане на получените резултати и обмен на идеи. Тя ще допринесе за успешното изпълнение на проекта. Изпълнението на проекта ще допринесе за изграждането на по-ефективна икономика чрез получаване на високо-технологични продукти от евтини отпадни суровини. Проектът ще засили взаимодействието между бизнеса и науката, което ще доведе до практическо приложение на научно-изследователските резултати. Участниците по проекта направиха своята първа среща на 15 и 16 май 2017 г. в г. Баня Лука, Босна и Херцеговина. На срещата бяха изнесени доклади, в които бяха представени участващите институции. Проведено бе и работно посещение на компанията „Tehnosint”, проиводител на масла и лубриканти.

Квантовото вплитане - обяснено просто от един нобелов лауреат

offnews@offnews.bg () — Sun, 16 Sep 2018 00:00:39 +0300

„Квантовото вплитане е едно от най-изтънчените концепции в науката, но в основата му са прости принципи. Веднъж разбрано вплитането открива по-задълбочено разбиране на понятия като "множественост на световете" в квантовата теория”, пише във въведението на статията си за Quanta magazine Франк Вилчек (Frank Wilczek) - американски теоретичен физик, математик и лауреат на Нобелова награда, в момента професор по физика в Масачузетския технологичен институт. Представяме ви неговите обяснения за едно от основните странни явления в квантовата механика, което като че ли и Айнщайн не бе разбрал. Понятието квантово вплитане е обгърнато с очароваща мистерия и (по някакъв начин) е свързано с изискването на квантовата теория за необходимостта от "много светове". И все пак, по същество това са научни идеи със земен смисъл и конкретни приложения. Бих искал да обясня понятията вплитане и набор от светове толкова просто и ясно, колкото ги разбирам аз. I Вплитането често се разглежда като уникално квантово-механично явление, но не е така. Всъщност, за начало, като по-разбираемо, макар и необичайно, ще разгледаме една проста неквантова (или "класическа") версия на вплитането. Това ни позволява да разкрием тънкостите на самото вплитане, отделно от другите странности на квантовата теория. Вплитането възниква в ситуации, в които имаме частична информация за състоянието на две системи. Например, нашите системи могат да бъдат два обекта, които ще наречем „К-они” (c-ons). С "К" имам за цел да подскажа "класически", но ако искате да си представите нещо специфично и приятно в съзнанието си, може да мислите за нашите каони (както ще ги наричаме за благозвучие ние - бел. пр.) като за кексчета. Нашите каони ще имат две форми, квадратни или кръгли, и тези форми ще показват техните възможни състояния. Четирите възможни смесени състояния на двата вида каони са: (квадрат, квадрат), (квадрат, кръг), (кръг, квадрат), (кръг, кръг). Таблицата показва вероятността системата да се намира в едно от четирите изброени състояния. Olena Shmahalo/Quanta Magazine Каоните са "независими", ако знанието за състоянието на единия от тях не ни дава информация за състоянието на другия. Първата таблица има това свойство. Ако първият каон (кекс) е квадрат, все още не знаем формата на втория. Обратно, формата на втория не ни казва нищо за формата на първия. От друга страна, казват, че два каона са вплетени, ако информацията, да кажем, за единия от тях подобрява познанията ни за другия. Втората таблица ще ни покаже силно вплитане. В този случай, ако първият каон е кръг, ние ще знаем, че вторият каон също е кръгъл. И ако първият каон е квадрат, тогава вторият каон ще бъде също квадратен. Знаейки формата на единия, недвусмислено можем да определим формата на другия. Olena Shmahalo/Quanta Magazine Квантовата версия на вплитането е по същество същият феномен - т.е. липса на независимост. В квантовата теория състоянията се описват от математически обекти, наречени вълнови функции. Правилата, свързващи вълновите функции с физическите вероятности, въвеждат много интересни усложнения, както ще обсъдим, но основните понятия за вплетените системи, които демонстрирахме в класическия случай, остават същите. Кексчетата не са квантови системи, разбира се, но вплитане между квантовите системи възниква по естествен начин - например, след сблъсъци на частици. На практика, невплетените (независими) състояния са по-скоро редки изключения, защото когато системите си взаимодействат, взаимодействието създава взаимовръзки между тях. Да разгледаме например молекулите. Те се състоят от подсистеми, а именно електрони и ядра. Най-ниското енергийно състояние на молекулата, което се среща най-често, е силното вплетено състояние на нейните електрони и ядра, тъй като позициите на съставящите я частици никак не са независими. Когато ядрото се движи, електронът се движи с него. Да се върнем към нашия пример. Ако обозначим с Φ ■ , Φ ● вълновите функции, които описват системата 1 с нейните квадратни или кръгли състояния и ψ ■ , ψ ● за вълновите функции, които описват системата 2 с нейните квадратни или кръгли състояния, тогава в нашия пример всички състояния могат да бъдат описани като: Независими: Φ ■ ψ ■ + Φ ■ ψ ● + Φ ● Ψ ● + Φ ● ψ ■ Вплетени: Φ ■ ψ ■ + Φ ● ψ ● Независимата версия може да бъде написана и като: (Φ ■ + Φ ● ) (ψ ■ + ψ ● ) Забележете, че в последния случай скобите ясно разделят независимите части на първата и втората системи. Има много начини за създаване на вплетени състояния. Единият от тях е да се измери съставна система, която дава частична информация. Може например, че две системи са се „разбрали” да бъдат от една и съща форма, без същевременно да се знае коя форма са избрали. Тази концепция ще стане важна малко по-късно. По-характерните последици от квантовото вплитане, като ефектите на Айнщайн-Подолски-Rosen (EPR) и Грийнбърг-Хорн-Зелингер (GHZ), възникват в резултат на взаимодействието с още една особеност на квантовата теория, наречена "принцип на допълнителността". За да обсъдим EPR и GHZ, нека първо да ви запозная с този принцип. До този момент си представяхме, че каоните са в две форми (квадратни и кръгли). Сега си представете, че те са също могат да бъдат и в два цвята - червено и синьо. Разглеждайки класическата система, например, кексчетата, това допълнително свойство, ще означава, че каонът може да съществува в едно от четирите възможни състояния: червен квадрат, червен кръг, син квадрат и син кръг. Но квантовите кексчета - кванткексчетата - или квантони (q-on) - се държат много по-различно. Фактът, че в някои ситуации даден квантон може да има различни форми и цветове, не означава непременно, че едновременно има и формата, и цвета. Всъщност, здравият смисъл, изискван от Айнщайн от физическата действителност, не съответства на експерименталните факти, които скоро ще видим. Можем да измерим формата на квантона, но губим цялата информация за неговия цвят. Или можем да измерим цвета му, но губим информация за неговата форма. Според квантовата теория не можем едновременно да измерим и формата, и цвета. Никой не може да възприеме квантовата реалност в нейната пълнота, той трябва да вземете под внимание много различни и взаимно изключващи се картини, всяка от които дава своя собствена непълна представа за това, което се случва. Това е същността на принципа на допълнителността, такъв, какъвто бе формулиран от Нилс Бор. В резултат на това, квантовата теория ни принуждава да бъдем внимателни при приписването на свойства на физическата реалност. За да избегнем противоречията, трябва да признаем, че: Няма свойство, ако не е измерено. Измерването е активен процес, който променя измерената система. Olena Shmahalo/Quanta Magazine II Сега да опишем две популярни (класически), но не „класически” илюстрации на странностите на квантовата теория. И двете са проверени в строги експерименти (в реалните експерименти хората не измерват формите и цветовете на кексчета, а ъгловите моменти на електроните). Алберт Айнщайн, Борис Подолски и Нейтън Розен (EPR) описват изненадващия ефект, който възниква, когато две квантови системи са вплетени. Ефектът EPR съчетава в специфична експериментално постижима форма квантовото вплитане с принципа на допълнителността. EPR-двойката се състои от два квантона, всеки от които може да бъде измерен по форма или цвят (но не и двете едновременно). Да предположим, че имаме много такива двойки, те са еднакви и можем да изберем какви измервания ще направим на техните компоненти. Ако измерим формата на един от членовете на двойката EPR, вероятно ще получим квадрат или кръг. Ако измерим цвета, тогава с еднаква вероятност получаваме червено или синьо. Интересните ефекти на EPR, смятани за парадоксални, възникват, когато правим измервания и на двата члена на двойката. Когато измерваме цвета на двата члена или тяхната форма, установяваме, че резултатите винаги съвпадат. Тоест, ако установим, че единият от тях е червен и след това измерим цвета на втория, откриваме, че е също червен - и т.н. От друга страна, ако измерим формата на единия и цвета на другия, не се наблюдава корелация. Тоест, ако първият е квадрат, тогава вторият с една и съща вероятност може да бъде син или червен. Според квантовата теория ще получим същите резултати, дори ако двете системи са разделени от огромно разстояние и измерванията са направени почти едновременно. Изборът на типа измерване на едното място очевидно оказва влияние върху състоянието на системата на другото. Това "призрачно действие на разстояние", както го нарече Айнщайн, очевидно изисква предаване на информация - в нашия случай информацията за измерването - със скорост, надхвърляща скоростта на светлината. Но дали е така? Докато аз не разбера какъв резултат имаш ти, не знам какво да очаквам за мен. Получавам полезна информация, когато разбера твоя резултат, а не когато ти измерваш. И всяко съобщение, съдържащо твоя резултат, трябва да бъде предадено по някакъв физически начин, по-бавно от скоростта на светлината. Но ако вникнем още, парадоксът започва да се размива. Нека да разгледаме състоянието на втората система, ако измерването на първата даде червен цвят. Ако решим да измерим цвета на втория квантон, той ще бъде червен. Но съгласно принципа на допълнителността, ако решим да измерим формата му, когато е в "червено" състояние, ще имаме еднаква вероятност да получим квадрат или кръг. Следователно резултатът от EPR е логически предварително определен. Това е просто принципът на допълнителността в друга опаковка. Няма парадокс във факта, че са свързани отдалечени събития. В края на краищата, ако сложим по една от много чифтове ръкавици в кутии и ги изпратим в различни краища на света, не е чудно, че поглеждайки в едната кутия, мога да определя за коя ръка е предназначена другата ръкавица. По същия начин във всички случаи корелацията на ЕРР двойките трябва да бъде фиксирана, когато са близо една до друга и така могат да издържат на последващото разделяне, сякаш имат памет. Странността на парадокса EPR не е в корелацията като такава, а във възможността за нейното запазване във вид на допълващи се форми. III Даниел Грийнбъргър (Daniel Greenberger), Майкъл Хорн (Michael Horne) и Антон Зелингър (Anton Zeilinger) откриват още един блестящ пример за квантово вплитане. Той включва три от нашите квантони, които са в специално подготвено вплетено състояние (GHZ-състояние). Разпределяме всеки един от тях на различни отдалечени експериментатори. Всеки от тях избира самостоятелно и случайно дали да измерва цвят или форма и записва резултата. Експериментът се повтаря многократно, но винаги трите квантона започват в състояние GHZ. Всеки отделен експериментатор получава произволни резултати. При измерването на формата на квантона е еднакво вероятно да получи квадрат или кръг. Измерването на цвета на квантона е също толкова вероятно да даде червено или синьо. До тук всичко е както обикновенно. Но когато експериментаторите се събират и сравняват резултатите, анализът показва невероятен резултат. Да наречем тези с квадратна форма и червен цвят "добри", а тези с кръгчетата и син цвят - "зли". Експериментаторите установявяват, че ако двама от тях са решили да измерят формата, а трети - цвета, тогава 0 или 2 резултати от измерванията ще се получат "зли" (т.е., кръгли или сини). Но ако и тримата решат да измерят цвета, тогава 1 или 3 измервания се оказват зли. Това се прогнозира от квантовата механика, и точно това се случва. Въпрос: Дали количеството на злото е четно или нечетно? В различни измервания се реализират и двете възможности. Трябва да изоставим този въпрос. Няма смисъл да се говори за количеството на злото в една система, без да се взема предвид как се измерва. И това води до противоречия. Ефектът GHZ, както е описан от физика Сидни Колман (Sidney Coleman), е "шамар от квантовата механика". Той унищожава обичайното очакване, получено от нашия опит, че физическите системи имат предварително определени свойства, независимо от тяхното измерване. Ако това бе така, тогава балансът на доброто и злото нямаше да зависи от избора на типовете измервания. След като приемем съществуването на ефекта GHZ, няма да го забравим и ще се разшири начина ни на мислене. IV Досега обсъждахме как вплитането не ни позволява да присвоим уникални независими състояния на няколко квантона. Същата логика е приложима и за промените в един квантон, възникващи във времето. Говорим за "вплетени истории" (вплитания във времето), когато на системата не може да се присвои определено състояние по което и да е време. Подобно на начина, по който се стига до конвенционалното вплитане, изключвайки някои възможности, можем да създаваме темпорални вплитения като извършваме измервания, събиращи частична информация за минали събития. В най-простите истории на вплитане имаме един квантон, изучаван от нас в две различни времеви точки. Можем да си представим ситуация, в която установяваме, че формата на нашия квантон е веднъж квадратна, а после кръгла, като и двете ситуации остават възможни. Това е времева квантова аналогия с по-простите варианти на вплитане (в пространството - бел. пр.), описани по-горе. С помощта на по-сложни споразумения (протокол), можем да добавим малко допълнителност в тази система, както и да дефинираме ситуации, които водят до свойството "множественост на световете" в квантовата теория. Нашият квантон може да се подготви в червено състояние, след което да се измери и да се получи в синьо състояние. И както в предишните примери, както не можем на квантон трайно да присвоим свойството цвят в интервала между две измерения, така той няма определена форма. Такива истории ни карат да осъзнаем по един ограничен, но напълно контролируем и точен начин интуицията, която лежи в основата на свойствената на квантовата механика множественост на световете картина. Едно определено състояние може да бъде разделено на две противоречащи си една на друга исторически траектории, които след това отново да се свържат. Ървин Шрьодингер, основателят на квантовата теория, е скептичен относно истинността на тази картина, подчертавайки, че еволюцията на квантовите системи естествено води до състояния, чието измерване може да даде изключително различни резултати. Неговият мислен експеримент с "котката на Шрьодингер" постулира, както знаем, квантовата неопределеност, изведена на ниво влияние върху смъртността на котките. Преди измерването на котката не може да ѝ бъде приписано свойството живот (или смърт). И двете състояния - или нито едното от тях - съществуват заедно в други светове на възможности. Езикът, който използваме в ежедневието си, е неподходящ, за да обясни квантовата допълнителност, тъй като тя липсва във всекидневния ни опит. Практически котките взаимодействат с околните въздушни молекули, както и с други предмети по съвсем различни начини, които зависят от това дали са живи или мъртви, така че на практика измерването се стартира автоматично, а котката остава стабилно в едно от двете състояния - жива (или мъртва). Но историята на вплитането описва квантони, които са Шрьодингерерови котета. Пълното им описание изисква да вземем предвид две взаимно изключващи се траектории на свойства. Контролираната експериментална реализация на истории на вплитане (времево вплитане - бел. пр.) е деликатен въпрос, тъй като изисква събирането на частична информация за квантоните. Конвенционалните квантови измервания обикновено събират цялата информация наведнъж - например определят точната форма или точния цвят - вместо да получават частична информация. Но това може да се направи, макар и с изключителни технически трудности. По този начин можем да зададем определен математически и експериментален смисъл на концепцията за "множественост на световете" в квантовата теория и да демонстрираме нейната реалност.

Доклад на Оксфорд: Добрите учители правят качеството на образованието

offnews@offnews.bg () — Sat, 15 Sep 2018 00:31:39 +0300

Намаляването на броя на учениците и на училищата от 1991 насан в нашата страна буди тревога, но снижаването на качеството на образованието е още по-сложен проблем, който заслужава особено внимание. Защото именно реалните умения, придобити от учениците в класната стая, са може би най-важната полза от образованието както за отделния човек, така и за обществото като цяло. Днес ви представяме анализ на връзките между различни фактори и качеството на образованието на Макс Росър (Max Roser) и Мохамед Наги (Mohamed Nagdy) от Университета в Оксфорд. Как се мери качеството на образованието За съжаление, данните за уменията и знанията на учениците са оскъдни и ограничени. Това отчасти се дължи на трудностите и разходите по създаването и прилагането на стандартизирани оценки, които могат да бъдат сравнени между отделните държави и във времеви мащаб. Kачеството на образованието и резултатите от тестовете Най-широко дискутираната количествена оценка на качеството на образованието е Програмата за международно оценяване на учениците (Programme for International Student Assessment - PISA) на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие - ОИСР. PISA оценява представянето на 15-годишните ученици в областта на четенето, математиката и природните науки. Тестовете са направени така, че да бъдат сравними в различните страни, и са предназначени да оценят знанията на учениците, както и техните умения за решаване на проблеми. Първият кръг от тестове се състоя през 2000 г. и се повтаря на всеки три години. В класацията на ОИСР PISA се вижда силата на образованието в страните от Източна Азия. Тези резултати са подкрепени от подобно изследване, проведено от Международната асоциация за оценяване на образователните постижения (International Association for the Evaluation of Educational Achievement - IEA) и Бостън колидж. IEA произвежда оценки за математика и научни постижения (TIMSS), както и за четене и грамотност (PIRLS). Страните, които постоянно са в топ 5 по математика и науки, са Сингапур, Южна Корея, Хонг Конг, Тайван и Япония. Силата на тази група страни може да се дължи на техните образователни системи и културните различия, които влияят върху поведението на учениците без намесата на самите училища. Ресурси Училищата се нуждаят от много и различни ресурси за създаването на образовани хора, сред които учителите и учебниците са най-основните. Освен тях, добрите училища често имат по-добри съоръжения и оборудване. Достъпът до интернет и компютрите също имат все по-важно значение в образованието. Други фактори са отделените разходи за един ученик и съотношението ученик-учител. Съотношение между ученици и учители за началното образование по държави Държавни разходи за основното образование по държави Последните изследвания обаче показват, че връзката между ресурсите и качеството на училищното образование не е толкова проста и линейна. ОИСР проучи дали парите могат да купят по-добра ефективност при теста PISA. Те стигнаха до заключението, че най-важният фактор в ефективността при теста PISA е как се използват ресурсите: страните, за които е приоритет качеството на учителите пред броя на учениците в класовете, се представят много по-добре. Тази гледна точка представлява все по-голям консенсус в образователната литература, според която фактори като размер на класа и разходи за един ученик имат малък или никакъв ефект върху възвръщаемостта на училищното обучение в развития свят. Следващата графика, обединяваща средните разходи за един ученик на възраст от 6 до 15 г. и резултатите от изпитите за четене през 2009 година, показва голямо разсейване. Средни резултати по четене в PISA и средни разходи за един ученик на възраст от 6 до 15. Hanushek, Eric A., and Ludger Wößmann. “ The role of education quality for economic growth .” World Bank Policy Research Working Paper 4122 (2007). Изводът, направен от изследователите Ерик Нанушек (Eric Hanushek) и Лудгер Воесман (Ludger Woessmann), е, че липсата на ясна връзка между ресурсите и резултатите от училищните тестове показва минимално изискване за ресурс. След като се достигне някакъв необходим праг на ресурси, допълнителните разходи имат малко или никаква възвръщаемост в качество на училищното образование - вместо това, например качеството на учителите, има много по-голямо значение. Зависимости и последици Качеството на учителите Проучване от Радж Чети (Raj Chetty), Джон Фридман (John Friedman) и Йона Рокоф (Jonah Rockoff) подкрепя идеята, че качеството на учителите създава съществената разлика между изпълнението на тестовете на учениците. Изследователите смятат, че не само използването на висококачествени учители подобрява резултатите, а и наличието на слаби учители влияе негативно на резултатите на учениците. Освен това те съобщават, че подобрението в оценките на тестовете се отразява дългосрочно в по-добри резултатите на учениците и по-късно. Екипът на Чети разглежда въздействието върху оценките от тестовете при постъпване и напускане на учители с висока или ниска квалификация върху резултатите от изпитите на учениците. Влияние върху оценките от тестовете при постъпване на учители с висока квалификация върху резултатите от изпитите на учениците. Влияние върху оценките от тестовете при напускане на учители с висока квалификация върху резултатите от изпитите на учениците. Въздействието върху оценките от тестовете при постъпване на учители с ниска квалификация върху резултатите от изпитите на учениците. Влияние върху оценките от тестовете при напускане на учители с ниска квалификация върху резултатите от изпитите на учениците. На хоризонталната ос са нанесени относително по 2.5 години преди и след постъпването/напускането на учителя. На вертикалната ос са резултатите от тестовете. Chetty, Raj, John N. Friedman, and Jonah E. Rockoff. 2014. “ Measuring the Impacts of Teachers I: Evaluating Bias in Teacher Value-Added Estimates. ” American Economic Review, 104(9): 2593-2632. Ранно възпитание, семейна среда и култура Джеймс Хекман (James Heckman) отбелязва, че образованието е един непрекъснат процес. Той пише: "Формирането на умения е динамичен процес със силен комбиниран ефект на компонентите. Уменията раждат умения. Ранните инвестиции насърчават по-късни инвестиции. Уменията извън познавателните и мотивацията са важни фактори за успеха и те могат да бъдат усъвършенствани по-успешно и в по-късни години, отколкото основните когнитивни умения". Изследването на Джеймс Хекман показа, че ефектите от програмите за ранно обучение в САЩ са значителни и имат дълготрайни ефекти . Деца на възраст 4-5 в неравностойно положение с под нормалното IQ в Ипсиланти, Мичиган, са били избрани на случаен принцип за Програмата Пери за предучилищно обучение ( Perry Preschool Project ) и интензивно са се занимавали с тях. След като заниманията с тях са прекратени и хората са последвани през жизнения им цикъл. Тези хора сега са на около 35-годишна възраст. Доказателствата сочат, че тези, които са били записани в програмата, имат по-високи доходи и по-ниски нива на криминалното поведение в края на 20-годишния период, отколкото сравними деца взети на случаен принцип извън програмата. Съобщените съотношения на разходите и ползите от програмата са значителни. След 27 години е изчислено, че програмата връща 5.70$ за всеки похарчен долар. Очакваната възвръщаемост до края на живота на участниците в програмата се покачва за всеки вложен долар до 8.70 долара. Намаляването на проблемите с престъпността 10 години по-късно е било над 70% в сравнение с деца, взети на случаен принцип извън програмата. Изследванията на такива програми за ранно обучение и възпитание са открили повишение на резултатите от тестовете, по-малко повтаряне на един и същи клас, както и по-висок процент на завършване на средно образование сред записаните деца. Друг интересен аспект на резултатите в училище е ефектът от семейната среда и култура на постиженията на учениците при тестовете. Едно проучване от Джон Джерим (John Jerrim) установи, че децата на източноазиатските имигранти в Австралия превъзхождат съучениците си в тестовете PISA. Например по математика, той открива, че те получават с 100 точки повече, представляващи две и половина години образование. Тези данни показват , че разликите, подчертани от PISA и IEA, може да се дължат на културни или семейни фактори, а не на системите за училищното образование. Връзка с икономическото развитие Показателите за знания и умения, като например оценките на PISA, са силно свързани с показателите на икономическо развитие. Следващата графика показва корелацията между резултатите за четене на PISA и индекса на ООН за човешкото развитие (ИЧР) за избрана група от държави. Конкуренция и качество на училището Много е писано относно ефектите на конкуренцията по отношение на качеството и ефективността на училището. Като цяло може да се очаква, че ако има повече училища, би могло да има по-добри резултати заради конкуренцията, но това зависи от училищата, така и от родителите, които са отговорни за избора. От страна на търсенето, родителите трябва да имат възможност да наблюдават качеството на училищното образование, а също и да имат възможност за смяна на училищата. В същото време, училищата се нуждаят от някакъв стимул да реагира на всяко увеличаване на конкуренцията. Това е особено важно, тъй като на повечето системи държавни училища им липсва мотивът печалба. Източници: Chetty, Raj, John N. Friedman, and Jonah E. Rockoff. 2014. “ Measuring the Impacts of Teachers I: Evaluating Bias in Teacher Value-Added Estimates. ” American Economic Review , 104(9): 2593-2632. Heckman, James J. “ Policies to foster human capital. ” Research in economics 54, no. 1 (2000): 3-56. Jerrim, John. “ Why do East Asian children perform so well in PISA? An investigation of Western-born children of East Asian descent. ” Oxford Review of Education ahead-of-print (2015): 1-24. Rothstein, Jesse M. 2006. “ Good Principals or Good Peers? Parental Valuation of School Characteristics, Tiebout Equilibrium, and the Incentive Effects of Competition among Jurisdictions. ” American Economic Review, 96(4): 1333-1350. Bayer, Patrick, and Robert McMillan. Choice and competition in local education markets . No. w11802. National Bureau of Economic Research, 2005. Bayer, Patrick, Fernando Ferreira, and Robert McMillan. A unified framework for measuring preferences for schools and neighborhoods . No. w13236. National Bureau of Economic Research, 2007. Hoxby, Caroline M. 2000. “ Does Competition among Public Schools Benefit Students and Taxpayers? ” American Economic Review , 90(5): 1209-1238. Rothstein, Jesse. 2007. “ Does Competition Among Public Schools Benefit Students and Taxpayers? Comment. ” American Economic Review , 97(5): 2026-2037. Heckman, James J. “ Policies to foster human capital. ” Research in economics 54, no. 1 (2000): 3-56. Does money buy strong performance in PISA? – OECD. Hanushek, Eric A., and Ludger Wößmann. “ The role of education quality for economic growth. ” World Bank Policy Research Working Paper 4122 (2007).

Бъбречните камъни записват ден след ден историята на организма

offnews@offnews.bg () — Sat, 15 Sep 2018 00:00:37 +0300

Камъните в бъбреците са истински камъни, в геоложкия смисъл на думата, а се образуват слой по слой, подобно на всяка друга природна или изкуствена минерализация, разкри ново изследване То опровергава установения възглед, че да се разтварят бъбречните камъни е невъзможно. Комбинация от нови методи дава възможност да се разбере, че тези минерални образувания постоянно частично се унищожават и нарастват, съобщава ZMEScience . Резултатите от изследването на интердисциплинарна група учени - биолози, геолози, лекари и инженери - са представени в списанието Scientific Reports . Днес повече от 10% от световното население страда от камъни в бъбреците. Приблизително 70% от тях се състоят от калциев оксалат CaC 2 O 4 . Досега в медицината се приемаше, че тези камъни са хомогенни обекти, които никога не се разтварят и не се различават от другите естествени камъни. Това ограничава възможните методи за лечение. Най-същественото, което екипът съобщава, е че камъните в бъбреците частично се разтварят и регенерират през целия ни живот - откритие, което може да отключи нови, неинвазивни лечения за тези болезнени камъчета. Камъните в бъбреците не нарушават костите ви Камъните в бъбреците са изградени от богати на калций слоеве, които са много подобни на други минерализации в природата, като тези, образуващи кораловите рифове, сталактитите или сталагмитите , структури в геотермалните извори. Това противоречи на разпространеното мнение, че бъбречните камъни са уникални сред всички други скални образувания в природата, защото са хомогенни и никога не се разтварят. "Противно на това, на което са обучавани лекарите, ние открихме, че камъните в бъбреците претърпяват динамичен процес на нарастване и разтваряне, нарастване и разтваряне", обяснява Брус Фуке (Bruce Fouke), професор по геология и микробиология от Университета на Илинойс . "Това означава, че един ден може да успеем да се намесим да разтворим камъните направо в бъбреците на пациента, което повечето лекари днес биха казали, че е невъзможно". Наблюденията на екипа станаха възможни благодарение на новата образна технология. Това позволи на авторите да разгледат камъните по-подробно от всякога и да използват за целта по-широк спектър микроскопия, базирана на светлина и електрони. Методите, прилагани от екипа, включват: микроскоп на ярко поле , фазовоконтрастна , поляризационна , конфокална , флуоресцентна и електронна микроскопия, няколко комбинации от тези методи с рентгенова спектроскопия . Макар че често се срещат в области като геофизиката, геологията и други науки за земята, тези методи всъщност не са използвани за изучаване на минерализацията в живи организми, като бъбречни или жлъчни камъни, отбелязват Фуке. Използването на ултравиолетова светлина по време на обработката на изображенията също е особено полезно, добавя той, тъй като техниката прави някои минерали или протеини флуоресциращи при определени дължини на вълните - позволявайки бързо и точно определяне на тези елементи. Сравнително нова технология, микроскопията Airyscan с висока разделителна способност също позволи на екипа да заснеме невероятни 140-нанометрични снимки на структурата на бъбречните камъни: COD = калциев оксалат дихидрат; COM = калциев оксалат монохидрат; UA = пикочна киселина; HSE = последователност от събития. Кредит: Mayandi Sivaguru et al., 2018, Nature. "Вместо безполезни кристални образувания, бъбречните камъни представляват запис минута по минута на здравето и функционирането на бъбреците на човека", обяснява Фуке. Изображенията показват, че камъните в бъбреците започват като мънички кристалчета калциев оксалат дихидрат (СаС 2 О 4 .2Н 2 О), минерал, познат като Уеделит (Weddelite) . Тези кристали може да загубят малко вода, в зависимост от състоянието на тялото, превръщайки се в калциев оксалат монохидрат (минералът Уевелит (Whewellite) - СаС 2 О 4 .Н 2 О ). В ранните фази на образуване на бъбречните камъни тези кристали се свързват в бучки с неправилна форма. Органичната материя и други видове минерали по-късно се отлагат върху това ядро в последователни слоеве, създавайки външна обвивка. Процесът е добре познат на геолозите. Наличието на тези слоеве също позволи на екипа да пресъздаде историята на развитието на камъните в бъбреците, точно както се прави с геоложките структури. Празнините в тези слоеве сочат, че определени части от камъните - обикновено вътрешните кристали дихидрат - са се разпадали в миналото, съобщават от екипа. Тези празнини впоследствие се запълват, обикновено с кристали на калциев оксалат монохидрат. Кредит: Mayandi Sivaguru et al., 2018, Nature. "Когато видите слоеве в геологията, това означава, че нещо по-старо е под нещо по-ново", обяснява Фуке. "Един слой може да се депозира в течение на много кратки до много дълги периоди от време." "Следователно, един камък представлява своеобразен запис на цяла поредица от събития, което е от решаващо значение за дешифриране на историята на заболяването на бъбречните камъни", коментира Фуке. Изследванията показват, че камъните в бъбреците всъщност не са единични образувания от постоянен стабилен кристал, а представляват разбъркана смес от минерали и органични вещества. Те също така са много динамични, непрекъснато се променят, изграждайки историята на организма. "Бъбречните камъни ще могат да бъдат "прочетени" в бъдеще при клинични условия като безпрецедентен ултрачувствителен запис in vivo на бъбречните функции и динамични биогеохимични реакции у човека", пишат авторите.

15 септември, 2017: Големият финал на сондата "Касини" в облаците на Сатурн

offnews@offnews.bg () — Sat, 15 Sep 2018 00:00:30 +0300

На 15 септември, 2017 г., космическият кораб "Касини" завърши своята 20-годишна мисия. Автоматичната междупланетна станция, кръстена на италианския астроном Джовани Касини, бе изпратена в космоса през октомври 1997 г. Задачите на "Касини" бяха да изследва системата на планетата Сатурн - самата планетата, нейните луни и пръстени, както и да достави спускаемия апарат "Хюйгенс" на Титан - най-големия спътник на Сатурн. Станцията пристигна на планетата едва през юни 2004 г. и стана нейният първи изкуствен спътник. След като прекара 13 години в системата на Сатурн, Касини направи около 400 000 снимки и изпрати над 600 GB данни на Земята. На базата на резултатите от наблюденията му са написани над 4000 научни статии. Снимките на апарата позволиха на учените да открият нов пръстен на Сатурн - пръстена на Янус-Епиметей. Сондата изследва малко проучените спътници на Сатурн. За да се избегне сблъсък със спътници на планетата, на които може да има потенциално живот, космически кораб бе насочен в атмосферата на Сатурн, където изгоря в облаците на газовия гигант.

Антинобел 2018: Пощенски марки за контрол на ерекцията, канибализъм и вуду кукли (видео)

offnews@offnews.bg () — Fri, 14 Sep 2018 14:17:56 +0300

Знаете ли как да се возите на влакче в увеселителен парк, така че да излязат камъните от бъбреците ви, какво може да се почисти с човешка слюнка, как с пощенска марка може да се тества мъжкото репродуктивно здраве, може ли да усетите мириса на муха в чаша вино и добре ли могат маймуните да имитират хората? Такива научни въпроси занимават носителите на наградата "Антинобел" 2018 г. Тази вечер в театър "Сандърс" в Харвард обявени лауреатите на наградата „Антинобел 2018” (Ig Nobel Prize), която се присъжда от редколегията на списание Annals of Improbable Research („Анали на невероятните изследвания"). Тази комична награда могат да получат тези учени, чието изследване кара хората "първо да се засмеят и след това да се замислят". По време на своята Ig Nobel-ова реч лауреатите получават минута слава, докато осемгодишно момиченце не започне да повтаря: "Моля, спрете. Отегчена съм". Истински носители на Нобелова награда връчват на победителите приза и десет трилиона долара (зимбабвийски). Тази година това са Ерик Маскин (икономика, 2007), Волфганг Кетерле (физика, 2001), Оливър Харт (икономика, 2016) и Майкъл Росбаш (физиология и медицина, 2017). Гвоздеят на церемонията по награждаването за 2018 г. бе "Опера за разбитото сърце", където деца сглобяват механично сърце и го чупят, а след това, вдъхновени от песен на британско-австралийската група Bee Gees, ремонтират. Солисти на операта: Мария Фернанта и Джена Хендланд, пее хорът на лауреатите и местни кардиолози. Британски учени от Университета в Брайтън станаха лауреати на награда в областта на храненето за проучване, което показва, че канибализмът през палеолита не е не е доставял на предците на Хомо сапиенс необходими хранителни вещества в достатъчни количества. На свой ред, японецът Акира Хориочи получи награда в областта на медицинското образование за колоноскопия, която може да се провежда самостоятелно в седнало положение. Победителите в областта на химията са учени, доказали, че човешката слюнка е подходяща за почистване на мръсни повърхности. Антинобеловата награда за мир бе присъдена на специалисти, изследвали крясъците и проклятията на водачите на автомобили, установявайки факторите, които насърчават хората да се държат агресивно. "Момент за наука" в церемонията по награждаването АнтиНобел 2017 г .: Даниел Дейвис пред бобина на Тесла. Литературна награда отиде при екип учени, воден от Теа Блеклер: Експертите са загрижени за въпроса, защо хората не четат инструкциите, описващи работата на съвременните устройства. А лауреати на наградата в областта на икономиката станаха канадски учени, доказали, че ако "измъчвате" вуду кукли, символизиращи омразния шеф, това ще ви донесе облекчение. На свой ред биологичната награда бе връчена на шведски изследователи, които доказаха, че умелите сомелиери могат не само да разпознаят муха в чаша вино, но и да определят нейния пол, защото миризмата на женската се отличава с молекула, наречена Z4-11Al. Наградата за антропология отиде при друг шведски колектив учени, доказали, че хората са склонни да копират поведението на шимпанзетата в не по-малка степен, отколкото шимпанзетата имитират човешкото поведение. В областта на репродуктивната медицина получи награда изследването "Нощенt мониторинг на детумесценцията на пениса с помощта на пощенски марки". Учените си поставят зацел да разграничат физиологичната импотентност от психогенната. Те разработват "безоръжаващо прост" метод: на 11 -те доброволци в боксерки така че техният сексуален орган да се издува свободно е залепен пръстен от лента пощенски марки и на сутринта се проверява дали е разкъсана перфорацията между марките. Оказа се, че такава техника дава по-малко фалшиви положителни резултати от стандартните медицински подходи. Още една награда бе присъдена за медицински изследвания на американски изследователи, които показаха ползата на увеселителните влакчета за отстраняване на камъни от бъбреците. Различните атракции обаче имат различен ефект (най-добре е на задното вагонче) и положителното въздействие се постига само в 70% от случаите (засега само върху силиконов модел). Пълният списък на победителите е показан на официалния сайт на наградите .

SpaceX избра първия космически турист за полет около Луната

offnews@offnews.bg () — Fri, 14 Sep 2018 12:45:56 +0300

Компанията SpaceX обяви, че е избрала първия космически турист, който ще направи полет около Луната на ракетата BFR (Big Falcon Rocket). Ка кто се съобщава в Twitter профила на компанията, името на туриста ще бъде обявено в понеделник, 17 септември. В съобщението на компанията туристическият полет до Луната е наречен "важна стъпка към осигуряване на достъп за обикновените хора, които мечтаят за пътуване в космоса". От SpaceX също така отбелязват, че за цялата история Луната е посетена само от 24 души. В този случай, след края на мисията "Аполо" през 1972 г. повече хора не са стъпвали на спътника на Земята. SpaceX has signed the world’s first private passenger to fly around the Moon aboard our BFR launch vehicle—an important step toward enabling access for everyday people who dream of traveling to space. Find out who’s flying and why on Monday, September 17. pic.twitter.com/64z4rygYhk — SpaceX (@SpaceX) September 14, 2018 През февруари 2017 г. компанията съобщи, че планира да изпрати космически туристи на Луната през 2018 г. Мисията ще използва една от капсулите на SpaceX Dragon, която ще бъде променена, за да се даде възможност комуникации в дълбокия космос. Не се планира кацане на туристи на Луната. Очаква се те да долетят до Луната и да се завърнат на Земята. Пътуването ще продължи около седмица, през това време туристите ще преодолеят разстоянието от 500-650 хиляди километра. Цената ще бъде приблизително същата като за изпращането на екипаж до Международната космическа станция.

БАН ще се включи в Европейските дни на наследството на 15 септември

offnews@offnews.bg () — Fri, 14 Sep 2018 12:32:17 +0300

Българската академия на науките ще се включи в Европейските дни на наследството, организирани за трета поредна година от Столична община, съвместно с Френското посолство и Френския културен институт. 15 септември, събота, 10.00 до 16.00 ч. И тази година Академията отваря вратите на една от най-старите и емблематични сгради в центъра на София. Желаещите да посетят Централната сграда на БАН на ул. „15-ти ноември 1“ ще имат възможността да разгледат колекцията „Книжовното наследство на Марин Дринов в Централна библиотека на БАН“, свързана със 180-годишнината от рождението му. Екскурзовод ще изнесе беседа на български и английски език за историята на сградата и на най-старата институция у нас. Филмите „Блян за щастие“ и „БАН – научен и духовен център“ ще се прожектират в зала „Проф. Марин Дринов“. В беседата ще ви разкажем за основаването на Българското книжовно дружество и трансформирането му в Българска академия на науките, както и за историята на сградата и архитектурните й особености, които ще имате възможността да видите по време на посещението. На разположение на гостите ще има брошура с кратко представяне на най-интересните факти, свързани с историята на БАН. Брошурата можете да свалите от тук на български и на английски език. • Виртуална изложба „Книжовното наследство на Марин Дринов“, от 11:00 до 14:00 часа Виртуалната изложба „Книжовното наследство на Марин Дринов“, както и оригиналните издания и документи, свързани с бележития историк, ще бъдат показани в читалня „Акад. Стефан Панаретов“ в Централна библиотека на БАН. Дигиталната колекция е със свободен достъп на страницата на библиотеката. • Филм „БАН – научен и духовен център“, начален час на прожекциите 10:15 и 13:45 ч. Филмът „БАН – научен и духовен център“ (60 мин., на български, сценарист и режисьор – гл. ас. д-р Галина Георгиева, оператор – Стефан Калъпов, музика – „Исихия“, по идея на акад. Дамян Дамянов), реализиран по повод 145-годишнината от основаването на Академията. • Филм „Блян за щастие“, начален час на прожекциите 11:30 и 15:00 ч. Филмът „Блян за щастие“ (54 мин., на български, режисьор – Станислав Дончев, сценаристи – гл. ас. д-р Теодора Стоилова и гл. ас. д-р Елица Гоцева-Барекова, продуцент – Христо Христов, оператор – Мартин Димитров, композитор – Александър Костов), посветен на 100-годишнината от гибелта на големия поет Димчо Дебелянов.

Когато образователната система се проваля

offnews@offnews.bg () — Fri, 14 Sep 2018 09:11:20 +0300

Възможно ли е тестовете, на които милиарди ученици по целия свят са подлагани поколения наред, да се окажат плод на упорита математическа заблуда — пита образователният активист Карим Дерек (Karim Derrick) в Medium . Те споделят някои фундаментални недостатъци , правещи ползата от тях крайно съмнителна, без значение дали са тестове за образователен прием, психично здраве, личностни типове, интелигентност, модели на мозъчната активност, критерии за прогреса в психотерапевтични лечения или фирмени политики за подбор на кадрите. Кратка история на стандартизацията Съвременните масови разбирания, за начина по който (следва да) работи една или друга организация, независимо дали обществена, или частна, до голяма степен се свеждат до идеите на четирима учени, явяващи се ключови фигури. Нещо като конници на "култа към ефективността". Историята на стандартизацията - сложна и разнопосочна, може да се каже, че води началото си от разработките на белгийския математик Адолф Кетле , роден преди около 200 години. Вследствие на надигащите се вълни от социални безредици, както в собствената му страна, така и отвъд нея, в стремежа си да открие някакво решение срещу увеличаващото се негодувание спрямо държавните институции, Кетле се отказва от мечтата си да се занимава с астрономия и взема съдбоносното решение да се посвети на "науките за човека". Как държавата да предотврати обществените сблъсъци и подсигури спокойствието на своите граждани? Астрономите по времето на Кетле прилагали една важна техника за справяне с проблема. Десет различни астрономи измервали скоростта на някакъв обект едновременно, с най-добрите инструменти за онова време, но неминуемо получавали десет различни стойности. Въпросът бил: как да определят коя от тях да използват? Решението се явило в метода на средните стойности. Тази техника давала най-голяма точност. Приносът на Кетле се състои именно в това, че той взел тази техника и се опитал да я приложи към разгадаването на човека. Когато измерил гръдната обиколка на 5738 войници (вероятно най-първото изчисление на средната стойност, на която и да е човешка характеристика), Кетле направил извода, че гръдната обиколка на отделния войник представлява естествено появяваща се грешка, а средностатистическата обиколка всъщност, била "действителният" размер на войника. През 30-те години на 19 век средните стойности на Кетле предизвикали истинска сензация. Успявайки да докаже, че дълбоко ирационално и непредсказуемо явление като самоубийството, следва стабилни закономерности във времето - стига само да се види броя на самоубийствата на година и да се изчисли средната им стойност, било революционно. Няколко десетилетия по-късно, на сцената излязъл Франсис Галтън , един от първите ученици на Кетле, който го смятал за "най-големия авторитет в жизнените и социалните статистики". Галтън с готовност приел всичките идеи на Кетле, с изключение на една — разбирането, че средностатистическият човек разкривал някакъв природен идеал. Съвсем обратното — Галтън бил на мнение, че средностатистическото е грубовато и посредствено. Затова в класификацията си той означил попадащите над средното като "знаменити", в рамките на средното като "посредствени", а под средното като "имбецили". Как успял Галтън да съгласува разбирането за средното като тип с отхвърлянето на отклоненията като грешка? Подменил "грешката" с "ранг". Галтън, разбира се, отишъл още по-далеч, твърдейки, че рангът на човек остава постоянен във всички качества и измерения — психични, физически и морални. От изключителните интелектуалци се очаквало да могат да станат изключителни атлети. За да докаже твърденията си, Галтън разработил нови статистически методи, включително корелацията , с които да означи с точност връзката между отделните качества. Кетле тръгнал от разбирането, че стойността на човек зависи от това колко се доближава до идеалната Платонова форма, разкриваща се в средното. Галтън пък настоявал, че стойността на човек зависи от това колко далеч се намира от нея. Към 90-те години на 19 век схващането, че хората могат да бъдат сортирани в отделни категории, напълно превзело социалните и поведенческите науки. В сливането на тези две идеи може да се открият именно корените на съвременната образователна система, практиките за подбор на човешки ресурси и оценяването на работата на служителите по целия свят. Третото парче от пъзела било поставено от Фредерик Тейлър , който получил образованието си в Прусия, една от първите страни, организирала училищата и армията си според възгледите на Кетле. Когато се завърнал у дома, в Пенсилвания, Тейлър не отишъл да учи право в Харвард като баща си, а взел неочакваното решение да започне работа във фабриките за производство на помпи. По това време Съединените щати били в процес на преход към индустриалната икономика и Тейлър осъзнал, че желае да се включи в създаването на новите тенденции (Тод Роуз в това отношение го сравнява със Зукърбърг, който напуска Харвард, за да основе Facebook). Кетле тръгнал да решава обществените проблеми с „наука за обществото“. Тейлър пък искал да оправи безредиците във фабриките с „наука за работата“, адаптирайки доктрината за средните стойности към работното място. Собствените му думи били "възгледът, че индивидуалността няма значение... В миналото човекът стоеше на първо място... в бъдещето това трябва да бъде системата". В тази визия за работното място творчеството и индивидуалността не играели особена роля: "Организация, съставена от лица с посредствени способности... в дългосрочен план ще се докаже като по-успешна... от такава, в която работят вдъхновени гении", пише в "Принципите на научното управление" Тейлър. Вдъхновението на Тейлър за стандартизирането на труда дошло от неговия учител по математика. Той засичал колко време отнемало на учениците му да решат поставените в часа задачи и използвал данните, за да изчисли колко въпроси да сложи в домашните така, че на средностатистическия ученик да му отнеме точно два часа да ги реши. Тейлър решил да приложи същия принцип в индустриалните процеси. Според него съществувало един и само един най-добър начин, за да се извърши всеки процес — стандартизираният, разказва Тод Роуз в "Краят на средностатистическия човек". Разбира се, тук възниквал въпросът кой следва да определя тези стандарти и така на бял свят се появила длъжността на мениджъра, една нова класа от централни планьори. С отделянето на мисленето и планирането от създаването и правенето, бързо се създал глад за нов вид експерти в мисленето и планирането: консултанти по мениджмънт, от които Тейлър бил първият. През 20-те години на миналия век се стигнало дотам Лигата на нациите да нарече тейлъризма "характеристика на американската цивилизация". Как обществото да разграничи работниците от мениджърите? През 1900 година в САЩ само около 6% от учениците завършили гимназия и само 2% колеж. Необходимостта от образование за масите ставала все по-осезаема с напредъка на индустриализацията и тейлъризмът съумял да отбележи пореден триумф в държавните политики за образование. Макар и да не липсвала опозиция от хуманистично настроено малцинство на философи и преподаватели, според които училищата трябвало да развиват способността за мислене, се наложил възгледът да се подготвят работници за индустрия на тейлъристичен принцип. "Няма да се опитваме да направим тези хора или децата им философи, търсачи на знанието или учени. Не трябва да отглеждаме сред тях автори, оратори, поети или книжовници. Нито велики творци, художници, музиканти, адвокати, лекари, проповедници, политици и държавници, каквито имаме достатъчно... Задачата, която поставяме пред себе си, е съвсем проста, но и красива... ще организираме децата в малко общество и ще ги учим да изпълняват по съвършен начин онова, което техните майки и бащи изпълняват несъвършено", пише един от застъпниците на тейлъризма в свое есе през 1913 г. Училищните йерархии били преустроени така, че да отразяват в себе си тейлъристичните мениджърски структури - с образователни експерти на върха, определящи до най-малкия детайл начина, по който следва да се организира работата - от времеви, през социални до чисто съдържателни формалности, засягащи последователността и видовете преподавани уроци. Подобна тенденция остава силно изразена в българската образователна система до ден днешен . Не бива да се изненадваме, че тейлъризмът оставил доста сериозен отпечатък също върху големите тоталитарни режими на 20 век. През 20-те и 30-те години на 20 век Съветския съюз ентусиазирано решил да приеме идеите на тейлъризма и фордизма като основен организиращ принцип, привнасяйки американски консултанти за изграждането на новата индустриална инфраструктура. Концепции като „петилетката“ и „централно планираната икономика“ всъщност могат пряко да бъдат проследени до влиянието на тейлъризма върху съветското мислене. За руснаците научният мениджмънт бил нещо като символ на американската ефективност. Сталин дори отбелязал , че "съчетанието на руския революционен замах с американската ефективност е същността на ленинизма". За да ускори индустриалния преход, той премахнал работническите синдикати, разгръщайки потенциала за широкото разпространение на експлоатация над работниците. Идеята на научния мениджмънт за хората като взаимнозаменяеми части от машина, намерила добро отражение в нацистка Германия, макар че в предизборните си речи Хитлер твърдял, че индустриалната рационализация предизвиквала безработица. За концлагерите данните са смесени. Рудолф Хес споделя , че се е стремял да управлява „Аушвиц“ като "трудов лагер, посветен на производителността, въз основа на просветните принципи на научния мениджмънт". В подкрепа на подобни стремежи, някои анализи цитират например разказите на оцелели от лагерите, за експерименти, целящи определяне на минималния брой затворници, които да пренасят едни или други части. Не след дълго ударил часът за появата на четвъртия, последен „конник“ — бихейвиористът Едуард Торндайк. Той не бил съгласен с Тейлър, че целта на образованието е да дава на всеки ученик едно и също стандартизирано знание. Торндайк по-скоро бил на мнение, че училищата трябва да сортират младите хора според техния бъдещ статус в социалната йерархия (сравнете със запазилото се до днес разделение между "елитни" и "квартални" училища у нас). За целите на подбора той изработил различни стандартизирани тестове за оценяване на почерка, правописа и пр. Задачата на училището за Торндайк не била да образова, а да сортира и поставя рангове. Днес обсебеният от рангове образователен лабиринт приковава всички към стените си — преподаватели, училища, университети... всички вкарани в системата на ранговете. Проучвания върху състоянието на висшето образование в множество западни страни разкриват нарастващото влияние на "мениджърските" ценности , а в някои случаи броят на мениджърите може да надхвърли дори този на служителите, занимаващи се пряко с образователните процеси - преподаватели или не. В съчетание с нарастващите в геометрична прогресия разходи за обучение, тази бюрократизация е способна да докара мнозина до ръба на отчаянието. Статистика и „статистизъм“ Традиционен "похват" на тейлъризма и съвременните му развития може да се открие в т. нар. rank and yank (ритай или се омитай) система. Характерното за нея е, че се определят ограничен брой места за постиженията на служителите в дадена организация, според формата на Гаусовото разпределение. За 100 човека, подбрани на случаен принцип, Гаусовата крива на интелигентността "предсказва", че 68 от тях ще се окажат "посредствени", 14 "умни", 14 "интелектуално затруднени", 2 "гениални" и 2 "тежко увредени". Източник: Hyperphysics Обърнато в rank and yank корпоративната версия означава, че независимо колко сходни резултати получат служителите в годишното оценяване, за бъдещето им в организацията са отредени крайно различни пътища. Двадесетина ще получат по-големи бонуси и повишения, двама може да се сдобият с акции или по-високи ръководни позиции, около шейсет ще си останат както преди и... десетина ще бъдат уволнени. Единственият начин да растеш в кариерата, се оказва, е да "изриташ" някой друг, но и да не позволяваш на онези под теб да покажат достатъчно високи резултати, за да те изместят. Макар все още прилагана на много места - и в български, и в чуждестранни фирми, тази политика се счита за основен виновник за фалитите или финансовите затруднения на редица корпоративни гиганти, като например Енрон и Майкрософт (от последното десетилетие). Подобни крайно състезателни политики, е добре установено в практиката, могат да "докарат" служителите до влошено психично здраве, конфликтност, подривни и измамнически тактики, липса на иновативност и неспособност за бърз отговор на предизвикателствата на непрекъснато променящата се обстановка на пазара. Липсата на здравословни отношения води до загуби в размер на трилиони долари в световен план всяка година. Скандалното в случая, разбира се, не е това, че някакви мениджъри вярват в съществуването на Гаусовата крива, а това, че се опитват да я наложат "насила", въпреки че разликите в представянето на служителите биха могли до голяма степен да се отдадат на случайни и независими фактори — какъвто често е случаят. И все пак Гаусовата крива се наблюдава в много аспекти на човешките способности. Може би не е чак толкова голямо преувеличение да приемем, че тя ни разкрива някаква обективна същност за нас самите? Серия експерименти на образователния психолог Бенджамин Блум (Benjamin Bloom) и негови сътрудници от 80-те адресират точно този въпрос. В експериментите си те подбрали група ученици от обикновени училища, чието ниво на овладяване на материала в някаква област следвало нормално разпределение. Някои се справяли по-лесно, други се запъвали. Когато обаче били поставени от групова в индивидуална форма на обучение, със собствен наставник, противно на всякаква логика, резултатите на тези ученици се повишили с поне две стандартни отклонения, а разпределението се събрало около средната стойност. За ученик, в средата на разпределението, това означавало да достигне категорията на "гениите" (горните два процента), според традиционната класификация на Галтън. Съотношение преподавател - ученик в три експериментални условия. От ляво надясно: обикновен клас от 30 души, клас по майсторство и индивидуален урок. Най-високи резултати се постигат в индивидуалния урок. Източник: Bloom, 1984. Голям брой изследвания, прилагащи подхода на динамичните системи , разкриват впечатляващи различия за начините, по които хората могат да достигнат до еднакъв резултат, стига средата да се окаже достатъчно гъвкава и свободна, за да им го позволи. На теория развитието ни би следвало да върви по права линия, с универсално изразени последователности. На практика - то може да се окаже достатъчно изпълнено с непредсказуеми завои и обрати, за да ни накара да захвърлим всички теоретични модели. Разбира се, съдейки по възхода на мениджърските ценности, за много образователни институции е вероятно резултатите от подобни експерименти да останат глас в пустиня. Ергодичната подмяна Тестовата теория достига съвременния си вид още през 1968 г., когато излиза превърналият се в класика за поколения психолози учебник "Статистически теории за резултатите от психологическите тестове" на Фредерик Лорд и Мелвин Новик. Целта на всеки тест е да очертае действителния резултат на попълващия го. Според класическата тестова теория единственият начин да се постигне това, е ако тестът се попълни многократно от даден човек, тъй като при всяко попълване има някакво външно влияние, което изкривява резултата. На практика обаче това е невъзможно, тъй като той ще се научи да отговаря по-добре и тестът ще изгуби обективността си. Решението било многократното попълване от един човек да се замени с еднократно попълване от група хора. През 19 век този подход се прилагал от физиците, които се опитвали да предскажат средностатистическото поведение на отделната газова частица чрез това на останалите газови частици. Същото допускане сега стои в основата на почти всяка област от социалните науки, училищните тестове, приемните изпити, въпросниците за психично здраве, мозъчните модели, психотерапевтичното лечение, наемането и оценяването на служители и пр., и пр. Това парадоксално допускане, че можеш да разбереш индивидите, като игнорираш тяхната индивидуалност, беше сериозно поставено под въпрос от работата на Питър Моленаар. Според ергодичната теория можем да използваме средния резултат за групата, за да предсказваме пътя на отделния й член само ако две условия са изпълнени: 1) всеки член трябва да бъде еднакъв с останалите и 2) членовете не трябва да се променят с времето. И ето тук получаваме ергодичната подмяна: стандартизацията приема, че хората са ергодични — като е повече от очевидно, че не са. В научната литература например, изобилстват опити да се докаже съществуването на обща интелигентност. Но в същото време, дори по-консервативните изчисления извеждат едва около 25% обяснена дисперсия (колко силно "общата интелигентност" повлиява на резултатите от въпросниците), което оставя поне 60-70% за влиянията на други фактори - генетични или не. Връзките между различните подтестове за измерване на интелигентността пък са между 0.2 и 0.8 , което означава, че даден подтест може да обясни от 4% до 60% от резултата върху друг подтест. Корелациите в подобен интервал, особено ако клонят към 0.2, всъщност не обясняват голяма част от зависимостите. Следователно дори по-консервативните изчисления оставят немалко пространство за разлики между отделните "области" на интелигентността, за строго индивидуален профил. В някои области може да се клони повече към средното, в други по-далеч от него. За да илюстрира вредите от ергодичната подмяна, Тод Роуз използва за пример машинното писане: представете си, че търсим начин да намалим грешките си в него. Ако просто гледаме съотношението на грешките към скоростта, лесно може да си помислим, че ако пишем по-бързо, ще направим по-малко грешки. Но това е така, защото професионалните машинописци е по-вероятно да пишат с добра точност при висока скорост. Да пишеш по-бързо не те прави автоматично по-точен, въпреки че изглежда така на групово ниво. Ако вместо това погледнем проблема на индивидуално ниво, бързо ще забележим, че когато начинаещите бързат, допускат повече грешки. Вероятно ще възразите, че никой не би опитал да реши проблемите си, като вземе само една мярка, освен това твърде елементарна. Вероятно бихте казали, че количеството подготовка най-добре би предсказала грешките. И именно тук е въпросът. Със сигурност би било глупаво да се даде на учениците тест, просто за да се измери техният резултат и колко дълго им е отнело да го попълнят, и после да се каже, че резултатът показва тяхната способност, без да се вземат под внимание фактори като тяхното ниво на подготовка. По този начин стигаме до политики за отпускане на кредити, които наказват подходящите получатели, стратегии за образователен прием, отхвърлящи обещаващи студенти, и фирмени политики, пренебрегващи скрития талант. Не че средните стойности не могат да бъдат полезни. Те действително са, когато става въпрос за различия между индивидите. Когато обаче се използват, за да се каже нещо за процесите вътре в самия индивид, техните ползи се губят.