Вероятно вече заете, но нека си преговорим какво знаем досега за 3I/ATLAS - третия посетител, идващ от далечни звезди. На 1 юли 2025 г. е забелязан обект, преминаващ през нашата Слънчева система по траектория, която подсказва това. С наблюдения от "Системата за последно предупреждение за сблъсък на астероид със Земята (ATLAS - Asteroid Terrestrial-impact Last Alert System) и много други телескопи по света, скоро е определено, че е междузвезден обект.

Бързо бе потвърдено, че е комета, тъй като обектът проявява класическо за кометите поведение. Въпреки че кометите може да са доста разнообразни, те имат някои сходни характеристики. Те имат ядро ​- централното скалисто-ледено тяло на кометата, голямата им кома и техните прахови и йонни опашки. Всички те са наблюдавани в междузвездната комета, наречена 3I/ATLAS.

Едно очаквано поведение на комета, което може да звучи малко подозрително за хора, които не са много запознати с кометите, е негравитационното ускорение. Това е ускорение или промяна в скоростта на обект, която не е причинена от гравитационни взаимодействия с други небесни тела. Признаци на негравитационно ускорение са открити в междузвездната комета 3I/ATLAS.

"Негравитационното ускорение е измерено на перихелийно разстояние от 1,36 пъти разстоянието между Земята и Слънцето (дефинирано като астрономическа единица или "au"), еквивалентно на 203 милиона километра", обяснява известният астроном от Харвард Ави Льоб в публикация в medium блога за тези първи наблюдения, добавяйки, че то показва "радиално ускорение от Слънцето от 135 километра (=9x10^{-7}au) на ден на квадрат" и "напречно ускорение спрямо посоката на Слънцето от 60 километра (=4x10^{-7}au) на ден на квадрат".

В нова предпечатна статия, която все още не е рецензирана, Флориан Нойкарт (Florian Neukart) от Института за напреднали компютърни науки в Лайден (LIACS) към Университета в Лайден, който публикува статии по широк кръг от теми, се опитва да види дали негравитационното ускорение може да се обясни с обикновено отделяне на летливи вещества или са необходими по-екзотични летливи вещества, за да се обяснят промените в скоростта.

Въпреки че трябва да подчертаем, че това е статия на един автор и ще са необходими допълнителни наблюдения на кометата, за да се определи точно какво се е случило, докато тя се е приближавала до Слънцето, статията предполага, че негравитационното ускорение може да се обясни с доста конвенционално отделяне на газове от кометата.

"Предложени са алтернативни обяснения за аномално ускорение, които не са свързани с отделяне на газове, за междузвездни обекти, включително радиационно налягане, действащо върху тела с изключително ниска плътност или подобни на листове, и сценарии, изискващи екзотични състави или технологии. Радиационното налягане изисква големи съотношения площ към маса и екстремни порьозности, които са трудни за съгласуване с динамичното оцеляване и с липсата на силни смущения в положението", обяснява Нойкарт в статията.

"Нашите резултати показват, че конвенционален механизъм, задвижван от летливи вещества, възпроизвежда както величината, така и посоката на ускорението за реалистични активни фракции и колимация на струите. Това премахва необходимостта от прилагане на специални геометрии на радиационно налягане или неестествени хипотези за 3I/ATLAS."

Според изследването, в което са използвани термофизични и модели по метода Монте Карло, ускорението може да се обясни с нагряване на конвенционалните летливи вещества, присъстващи в кометата, докато се приближава към Слънцето.

"Показахме, че чисто физическият механизъм, задвижван от летливи вещества, е достатъчен, за да обясни негравитационното ускорение, установено за 3I/ATLAS", заключава статията. "Термофизични модели с реалистични зависимости за налягането на парите, дневно и наклонено осредняване и умерена колимация на струите възпроизвеждат както величината, така и посоката на наблюдаваното ускорение, използвайки доминирана от CO и CO2 активност с подпроцентово покритие на активната повърхност. NH3 и CH4 сами по себе си не произвеждат достатъчно тяга при равновесни температури близо до 1 AU, но могат да допринасят като второстепенни компоненти в смесени ледове."

"Тези резултати елиминират необходимостта от нефизични или екзотични обяснения и определят термофизични граници за естествените механизми на ускорение в междузвездните комети", добавя Нойкарт.

Ще са необходими допълнителни наблюдения, за да се тества този модел, и е много вероятно той далеч да е последната дума по темата, но поне тази статия показва, че някои от по-лудите обяснения, предложени за обекта, не са необходими, за да се обясни неговото поведение.

На други места е доказано, че кометата проявява съвсем очаквано кометно поведение. Радиодетекторите на 3I/ATLAS от радиотелескопа MeerKAT, за които е съобщено, показват абсорбция от хидроксилни (OH) молекули, което е ясен знак, че обектът отделя воден лед, докато се нагрява от нашата звезда.

"Тези наблюдения показват, че OH е бил открит в 3I/ATLAS на 24 октомври. OH е продукт на разграждането на водата (която обикновено е най-разпространената молекула в кометните ледове) в атмосферата на кометата", обяснява пред IFLScience д-р Сириел Опитом (Cyrielle Opitom), сътрудник на канцлера в Института по астрономия към Университета в Единбург, чиято работа е фокусирана предимно върху комети и други тела от Слънчевата система.

"Това означава, че кометата в момента отделя вода, което е очаквано за комета, която току-що е преминала най-близкото си разстояние до Слънцето. Вода не е била открита при по-ранни наблюдения със същия телескоп, но това не е твърде изненадващо, тъй като кометата е била по-далеч от Слънцето (така че е произвеждала по-малко вода) и по-слаба, което е правело откриването ѝ много по-трудно. Но вода е била откривана в 3I/ATLAS и с други телескопи преди това."

Засега трябва дасе изчакат по-нататъшни наблюдения на тази много интересна комета, която може да представлява 10-милиардна капсула на времето от друга епоха на Вселената и различна част от нашата галактика.

"Трудно е да се каже повече само с това откриване, но ще знаем повече през следващите седмици, когато стане по-видимо за оптичните телескопи", добави д-р Опитом.

Справка: Non-Gravitational Acceleration in 3I ATLAS: Constraints on Exotic Volatile Outgassing in Interstellar Comets;
Florian Neukart; https://doi.org/10.48550/arXiv.2511.07450

Източник: "Non-Gravitational Acceleration" Of Interstellar Object 3I/ATLAS Explained In New Study, James Felton
James Felton

Проследявайки доброволци по време на почивка, интензивни тренировки и тренировки за издръжливост, изследователите са открили, че бъбреците действат като скрит команден център, насищащ организма с метаболит, наречен бетаин, който възстановява баланса, подмладява имунните клетки и понижава възпаленията.

Още по-поразително е, че приемането на бетаин само по себе си е довело до много от преимуществата на продължителните тренировки – от по-остри когнитивни възприятия до понижаване на хроничните възпаления.

Молекула имитира упражнения и забавя стареенето

Ново проучване, публикувано в списание Cell от Китайската академия на науките и Медицинския университет "Сюанву" към болница "Сюанву" обяснява как упражненията помагат на организма да остане млад. Изследователите също така посочват бетаина – метаболит, произвеждан в бъбреците – като перорално съединение, което може да имитира много от подмладяващите ефекти, обикновено свързани с физическата активност.

Бетаинът е малка молекула, която се намира в храни като цвекло и спанак, но тялото го произвежда и самостоятелно. В това проучване той се очертава като важен сигнал, който помага за координирането на ползите от продължителните упражнения против стареенето.

Как организмът реагира на упражненията

Изследователският екип е проследил 13 здрави мъже в продължение на шест години, наблюдавайки как организмът реагира както на краткосрочни, така и на продължителни упражнения. Използвайки инструменти за мултиомика, които проследяват гени, протеини, метаболити и чревни бактерии, учените са сравнили организма в покой, след еднократно бягане от 5 км и след 25-дневна програма за бягане.

Резултатите им показват, че бъбреците играят централна роля в управлението на реакцията на организма към упражнения. По време на продължителни тренировки бъбреците произвеждат големи количества бетаин, което помага за изпращането на защитни сигнали против стареене в целия организъм.

Решаване на парадокса на упражненията

Проучването помага да се обясни и "парадоксът на упражненията", при който една интензивна тренировка причинява стрес, но дългосрочните тренировки подобряват цялостното здраве. Кратко бягане предизвиква временно възпаление и "метаболитен хаос", докато редовните тренировки възстановяват баланса и укрепват имунната система.

Редовните упражнения подобряват микрофлората на стомашно-чревния тракт, засилват антиоксидантната защита и противопоставят на свързаните с възрастта промени в Т-клетките чрез стабилизиране на ДНК и коригиране на епигенетичните маркери, като например намаляване на експресията на ETS1.

Бъбреците също увеличават производството си на бетаин чрез активността на ензима CHDH. Забележително е, че сам по себе си приемът на бетаин създава много от същите ползи като тренировките, включително по-добър метаболизъм, подобрена когнитивна функция, намалено депресивно поведение при по-възрастни мишки и по-ниско възпаление в организма.

Как бетаинът намалява възпалението

Изследователите откриват, че бетаинът се свързва с TBK1, киназа, която предизвиква възпаление и я блокира. Чрез потискане на TBK1 и неговите низходящи IRF3/NF-κB пътища, бетаинът помага за заглушаване на хроничното възпаление, свързано с възрастта.

Този механизъм свързва парадокса на упражненията: краткосрочната активност задейства пътища за оцеляване (IL-6/кортикостерон), докато дългосрочните тренировки активират системата бъбреци-бетаин-TBK1, която стимулира младостта. Тъй като бетаинът се смята за безопасен и ефективен, той може да бъде полезен за хора, които не могат да спортуват редовно.

"Това предефинира "физическите упражнения като лекарство", заявява съавторът д-р Лиу Гуан-Хуей (Liu Guang-Hui). "Това проучване ни дава нов метод да превърнем начина, по който тялото ни работи, в нещо, върху което можем да въздействаме с химични вещества. То отваря вратата към геропротективни лечения, които могат да променят начина, по който множество органи работят заедно."

Справка: Lingling Geng, Jiale Ping, Ruochen Wu, Haoteng Yan, Hui Zhang, Yuan Zhuang, Taixin Ning, Jun Wang, Chuqian Liang, Jiachen Zhang, Qingqing Chu, Jing Zhang, Yifan Wen, Yaobin Jing, Shuhui Sun, Qin Qiao, Qian Zhao, Qianzhao Ji, Shuai Ma, Yusheng Cai, Yandong Zheng, Zhiran Zou, Zhiqing Diao, Mingheng Li, Hao Zhang, Jianli Hu, Liangzheng Fu, Wang Kang, Ruijun Bai, Hongkai Zhao, Sheng Zhang, Yingjie Ding, Jinghui Lei, Wei Wang, Yun Ji, Bo Gou, Guoqiang Sun, Jian Yin, Pengze Yan, Hao Li, Zehua Wang, Shikun Ma, Zunpeng Liu, Hezhen Shan, Qiaoran Wang, Tianling Cao, Shanshan Yang, Cui Wang, Ping Yang, Yanling Fan, Yanxia Ye, Jinghao Hu, Mengmeng Jiang, Ye Wang, Kan Liu, Yujing Li, Yuanxiang Li, Jingyi Li, Weimin Ci, Zi-Bing Jin, Xiaobing Fu, Xu Zhang, Guoguang Zhao, Juan Carlos Izpisua Belmonte, Si Wang, Moshi Song, Weiqi Zhang, Jing Qu, Guang-Hui Liu. Systematic profiling reveals betaine as an exercise mimetic for geroprotection. Cell, 2025; 188 (19): 5403 DOI: 10.1016/j.cell.2025.06.001

Източник: Scientists find a molecule that mimics exercise and slows aging, ScienceDaily

След десетилетия на объркване, учените го свързват със семейството на Мешестите (Cnidaria). Находката задълбочава информацията за това как животните за първи път са се научили да изграждат собствените си скелети.

Разгадана мистерия на 540 милиона години

Всъщност истинската "ера на скелетите" е започнала отдавна през ранния камбрийски период, преди приблизително 538 до 506 милиона години.

По време на тази трансформационна епоха много от основните животински групи на Земята независимо един от друг са открили как да създават минерализирани скелети или черупки. Те обикновено са правили това по един от два начина: или чрез изграждане на минерални тъкани върху органична рамка (подобно на начина, по който хората образуват кости и зъби), или чрез събиране на минерали от околната среда и свързването им във втвърдена външна обвивка.

Илюстрация на Salterella pulchella. Кредит: Wikimedia Commons 

Тези строителни стратегии се оказаха забележително успешни, запазвайки се в продължение на повече от половин милиард години без особена нужда от промяна.

Вкаменелост, която нарушава правилата

Сред многото камбрийски същества, едно се откроява с това, че е правело нещата по различен начин. Вкаменелости на салтерела (Salterella) - малък, конусовиден организъм, изобилстващ в ранните камбрийски скали - разкриват необичаен подход към изграждането на скелета. Този фосил е толкова различен, че палеонтолозите често го използват като индексна вкаменелост за определяне на възрастта на скалните слоеве.

За разлика от повечето си съвременници, салтерелата не е избрала само един метод за изработка на черупката си. Първо е изградила конична външна структура, а след това е запълнила вътрешната кухина с внимателно подбрани минерални зърна, създавайки втори слой вътре в черупката. Този вид двойна конструкция е почти невиждан сред древните животни.

"Това прави салтерелата трудна за поставяне върху дървото на живота", обяснява Прескът Вайда (Prescott Vadya), докторант по геонауки в държавния университет на Вирджиния, ръководител на скорошно проучване върху мистериозния фосил, публикувано в Journal of Paleontology.

Salterella от формацията Harkless близо до Gold Point, Невада. (1) Полева снимка, показваща шисти от формацията Harkless с редки варовикови пластове, съдържащи Salterella (бели стрелки) и археоциатни рифове в горната част на разреза. (2) ръчна проба, показваща изобилие от Salterella във фосилеферен слой. (3–10) Фотомикрографии на Salterella с тънък срез в надлъжни (3–6) и напречни (7–10) разрези, показващи биоминерализирана черупка (сини стрелки), слепен материал (червени стрелки) и централна тръба (жълти стрелки); бялата стрелка в (5) отбелязва срастването между биоминерализираната черупка и слепения материал. (6) Микритизирана черупка; обърнете внимание на липсата на разграничение между слоевете на черупката. (10) Напречен срез, показващ размера на зърната и сортирането на слепения слой. Кредит: Journal of Paleontology, 2025; 1 DOI: 10.1017/jpa.2025.10164

Дългото търсене на истинското място на салтерелата

През годините учените се затрудняват да определят къде се вписва салтерелата в еволюционната история. Първоначално е била групирана с калмари и октоподи, след това с морски охлюви, предци на медузи и дори червеи. В крайна сметка, през 70-те години на миналия век, изследователите се отказват от опитите да я впишат акуратно в съществуваща категория и създават нова за салтерелата и свързана с нея вкаменелост, наречена Волбортела (Volborthella).

И така, в продължение на десетилетия, остава изолирано и неразбрано това животно.

Това започна да се променя, когато Вайда и професор Шухай Сяо (Shuhai Xiao) от същия университет се заемат да търсят нови връзки.

"Намирането на правилното място за тези фосили е важно за нашето разбиране за това как животните са еволюирали със скелети и черупки", отбелязва Вайда.

Фосилни следи от различни континенти

Вайда прекарва четири години в събиране на проби от салтерела от отдалечени места като Долината на смъртта, Юкон в Канада и окръг Уайт, Вирджиния. В сътрудничество с изследователи от Политехническия институт на Вирджиния, Университета "Джонс Хопкинс", колежа Дартмут, университета на Мисури и Музея на природата и науката в Денвър, той анализира формите, минералния състав и кристалните структури на фосилите, за да разбере по-добре тяхната биология и произход.

Той открива, че салтерелата може да е била малка, но е била придирчива към материалите си. Избягвала е изцяло глинести минерали, толерирала е кварц, но изглежда е предпочитала богати на титан зърна – впечатляващо силен избор за древен организъм.

Например, никакви глини, кварцът е приемлив, но не идеален. Титанът е добър избор, разбира се. Кой не би харесал титаниев скелет?

Реконструкцията на древния строител

Разнообразието от използвани минерали предполага, че вътрешната структура на салтерелата е служила за цел, отвъд обикновената защита. Изследователите подозират, че добавените минерали може да са спомогнали за стабилизиране на черупката или да са подпомагали храненето. Фосилите също така подсказват, че животното може да е притежавало малки израстъци за събиране и подреждане на минерални зрънца.

Реконструкция на салтерелата като мешесто. Кредит: Wikimedia Commons 

"Започваме да получаваме представа за тяхната биология и къде се вписват в по-голямата мрежа на живота", разказва Вайда.

След като са изследвал формата, местообитанието и структурата на черупката им, екипът заключава, че салтерелата и волбортелата най-вероятно принадлежат към групата (тип) на мешестите (Cnidaria) – роднини на съвременните корали, медузи и морски анемони.

Преоткриване на изгубена връзка в еволюцията

Точното определяне на този дълго неразбран клон от еволюционната история предоставя нови прозрения за това как ранните животни са започнали да формират черупки и скелети. Тези открития добавят още едно парче към пъзела на най-ранните иновации в живота и помагат да се изясни как са еволюирали сложните телесни структури на Земята.

Справка:Prescott J. Vayda, Shuhai Xiao, Noah D. Keller, Amy P. I. Hagen, Justin V. Strauss, James W. Hagadorn, Mary C. Lonsdale, Tara Selly, James D. Schiffbauer. A Cnidarian affinity for Salterella and Volborthella: implications for the evolution of shells. Journal of Paleontology, 2025; DOI: 10.1017/jpa.2025.10164

Източник: A skeleton and a shell? Ancient fossil finally finds home on the tree of life, Virginia Tech.

Според ново проучване, след сливания на черни дупки и разпад на гравитационните вълни, в пространство-времето остават слаби следи, наречени късни гравитационни "опашки". Тяхното съществуване преди е било само теоретично.

Международен екип изследователи е провел числени симулации на сливания на черни дупки, базирани на уравненията на Айнщайн от Общата теория на относителността, за да проучат допълнително съществуването на опашки от гравитационни вълни в късен етап.

Типичен сигнал на гравитационна вълна, произведен от двойка сливащи се черни дупки. Веднага след сливането, вече единствената черна дупка ще "звъни". Този звън се заглушава в следващия етап, наречен "затихване" (ringdown), на излъчването на гравитационни вълни. Фазата на "затихване" започва, когато черните дупки се доближат една до друга в рамките на фотонната сфера. В тази област по-голямата част от излъчените гравитационни вълни отиват към хоризонта на събитията, а амплитудата на излизащите намалява. Дистанционно откритите гравитационни вълни имат трептене с бързо намаляваща амплитуда, тъй като ехото от събитието на сливането е резултат от все по-тесни и по-тесни спирали около получената черна дупка. Кредит: Kip Thorne; (Bottom) B. P. Abbott et al.; adapted by APS/Carin Cain

Резултатите, публикувани в Physical Review Letters, показват, че тези "опашки" не само съществуват, но и могат да имат и по-голяма амплитуда от първоначално предвидената и следователно би могло да бъдат наблюдавани в бъдещи експерименти.

"Когато деформирана черна дупка – продукт на сливане – се върне в равновесие, тя първо излъчва суперпозиция от добре дефинирани, дискретни вибрационни честоти. Тази фаза се нарича "затихващи трептения" (ringdown). Нашата работа показва, че затихващите трептения не са краят на историята", обяснява водещият автор Марина Де Амичис (Marina De Amicis).

Учените откриват, че след фазата на затихващите трептения, пространство-времето остава леко изкривено и бавно се връща в първоначалното си състояние, произвеждайки последно "издихание" – самата "опашка".

Основният проблем с моделирането бе, че "опашките" са много слаби и се появяват само когато симулациите вече са шумни.

Изследователите се фокусират върху челните сблъсъци на черни дупки, които естествено усилват този сигнал.

Еволюция във времето на производната по време на амплитудата на най-силния мод в сигнала на гравитационната вълна, както би се наблюдавало от нашите детектори. Показани са резултати за различни съотношения на масите на черните дупки-предшественици и са сравнени с пертурбативния лимит на изключително малка черна дупка, падаща в много по-голяма. Опашният компонент на сигнала съответства на неосцилиращото поведение, което доминира в късни времена, след като фазата ringdown е приключила. Вложката показва степенния показател във времето, който характеризира опашката в късния етап. Кредит: De Amicis et al.

Оказва се, че някои сливания могат да укрепят гравитационните "опашки" и те носят отпечатъка на нелинейния характер на гравитацията – способността ѝ да взаимодейства сама със себе си. Това откритие означава, че нелинейните гравитационни ефекти могат да бъдат изучавани не само в момента на сливането на черните дупки, но и много по-дълго след това.

В бъдеще тези сигнали биха могли да бъдат засечени от обсерваториите за гравитационни вълни.

Справка: Marina De Amicis et al, Late-Time Tails in Nonlinear Evolutions of Merging Black Holes, Physical Review Letters (2025). DOI: 10.1103/2brx-xnyr.

Източник: Black hole mergers could give rise to observable gravitational-wave tails, Ingrid Fadelli, Phys.org

Изследователи от Корнел са създали първите спектри на отражението – графика, която показва количеството светлина, отразявано от даден материал при различни дължини на вълната – на разнообразни, цветни микроорганизми, които живеят в облаците, носещи се над земната повърхност.

Астрономите не знаят дали тези бактерии съществуват другаде във Вселената и в достатъчно изобилие, за да бъдат открити от телескопи - на Земята те не съществуват. Но сега астрономите могат да използват спектрите на отражението като цветен ключ в търсене на живот извън нашата планета – което прави облаците на екзопланетите, в допълнение към повърхността и въздуха им, обещаваща област за намиране на признаци на живот.

"В нашата атмосфера съществува жива общност от микроорганизми, които произвеждат цветни биопигменти, които очароват биолозите от години", обяснява астробиологът Лигия Коелю (Ligia Coelho), постдокторант по астрономия в Колежа по изкуства и науки (A&S) и сътрудник в Института "Карл Сейгън" (CSI).

Коелю ръководи изследването "Цветове на живота в облаците: Биопигменти на атмосферни микроорганизми като нов признак за откриване на живот на планети като Земята" (Colors of Life in the Clouds: Biopigments of Atmospheric Microorganisms as a New Signature to Detect Life on Planets Like Earth), което е публикувано в The Astrophysical Journal Letters.

Облаците като нови граници за биосигнатури

"Откриването на пъстър живот в земната атмосфера отвори напълно нова възможност за намиране на живот на други планети", разказва Лиза Калтенегер (Lisa Kaltenegger), професор по астрономия и директор на CSI, която е втори автор на изследването. "Сега имаме шанс да открием живот, дори ако небето на екзопланетите е изпълнено с облаци. Мислехме, че облаците ще скрият живота от нас, но изненадващо те биха могли да ни помогнат да го намерим."

С помощта на спектрите астрономите ще могат да търсят биосигнатури на екзопланети, които имат плътна или дори на 100% покриваща планетата облачна покривка, отбелязва тя.

Пълният спектър от бактериални цветове, получени в проучването. Кредит: Zhou et al., Trends in Biotechnology

Събиране и анализ на атмосферни микроби

Цветните микроби, които са създали спектрите на Коелю, са рядкост в земната атмосфера и е било необходимо специализирано проучване за събирането им. Тя е получила своите седем от сътрудници от Университета на Флорида, които са използвали латексов балон за измерване на биота, за да съберат биота от по-ниски височини в стратосферата, между 21 и 29 километра над земята.

Коелю отглежда културите с оборудване и експертиза от Стивън Зиндер (Stephen Zinder), почетен професор по микробиология в Колежа по земеделие и науки за живота, член на CSI. След това тя анализира техните отражателни спектри в лабораторията на друг член на CSI, Бил Филпот, професор по гражданско и екологично инженерство в Cornell Engineering.

Самото познаване на спектрите на тези бактерии отваря нови начини за търсене на живот, посочва Коелю.

Но още повече информация е кодирана в цветните сигнатури на тези микроби. Те разказват за условията, в които живеят микробите, защото пигментацията предпазва формите на живот от елементи като радиация, сухота или екстремни температури. Много форми на живот, включително бактериите, произвеждат пигменти за защита от ултравиолетовите лъчи, от които се нуждаят толкова високо в земната атмосфера, обяснява Коелю.

Последици за бъдещи мисии с телескопи

Чрез моделиране на възможни крайности, изследователите са определили, че облачна планета с широко разпространени цветни бактерии в облаците си би изглеждала значително по-различно от планета без тях, което дава потенциал на цветните бактерии да бъдат откриваеми знаци.

Справка: Lígia F. Coelho et al, Colors of Life in the Clouds: Biopigments of Atmospheric Microorganisms as a New Signature to Detect Life on Planets like Earth, The Astrophysical Journal Letters (2025). DOI: 10.3847/2041-8213/ae129a

Източник: How to spot life in the clouds on other worlds, Kate Blackwood, Cornell University

Международното проучване разкрива как различни частици се самоорганизират в идентични геометрични патерни (модели, шарки, подредби), когато са ограничени. Работата е публикувана в списание Physical Review E.

Откритието би могло да помогне на учените да проектират усъвършенствани материали за медицинска употреба – включително в интелигентни системи за доставяне на лекарства и целенасочени терапии. То би могло да предложи и ценни прозрения за тъканното инженерство, където разбирането как биологичните клетки се разполагат в тесни пространства е от съществено значение за разработването на ефективни скелета и регенеративни лечения.

Университетът в Абъристуит участва в експериментите с пяна, провеждани на Международната космическа станция. Това дългогодишно многонационално проучване върху свойствата на мокрите пени в условия на микрогравитация води до подобрени математически модели за образуване на пяна и до производството на храни с по-постоянна и по-дълготрайна текстура и подобрения в промишлените процеси, като например извличане на масло и пречистване на минерали. Кредит:  Simon Cox/Aberystwyth University

Пробивът е постигнат с помощта на прост математически модел, който балансира две конкуриращи се сили - колко силно частиците се отблъскват и колко плътно са ограничени. Чрез настройване на тези параметри, учените са успели да предскажат и възпроизведат същите подредби в редица материали.

За да проверят теорията си, екип от изследователи от Великобритания, Бразилия и Ирландия провежда експерименти с плаващи магнити, сачмени лагери и сапунени мехурчета. Забележително е, че въпреки различията си, всички частици придобиват еднакви форми, когато са поставени в внимателно проектирани контейнери.

Професор Саймън Кокс (Simon Cox) от катедрата по математика на университета в Абъристуит. Кредит:Aberystwyth University

"Увлекателното е, че отделни обекти, толкова разнообразни като сапунени мехурчета и магнитни частици, могат да бъдат накарани да се държат по един и същи начин, просто чрез промяна на начина, по който са ограничени. Това е силно напомняне, че природата често следва универсални правила, дори когато съставките изглеждат напълно различно", коментира съавторът на изследването професор Саймън Кокс (Simon Cox) от катедрата по математика на университета в Абъристуит.

"Разбирането на това как частиците се самоорганизират в затворени пространства е ценно за проектирането на нови материали с персонализирани свойства, например в биомедицинското инженерство, където би могло да помогне за разработването на лечения като целенасочени терапии и интелигентни или бавно освобождаващи се капсули. То би могло да бъде от полза и за индустрията, като помага при опаковането и транспортирането на гранулирани материали като прахове, зърна или пелети."

Справка: P. D. S. de Lima et al, Self-assembled clusters of mutually repelling particles in confinement, Physical Review E (2025). DOI: 10.1103/1wcz-hhw6. On arXiv: DOI: 10.48550/arxiv.2506.19772

Източник: Diverse particles form identical geometric patterns when confined, model reveals, Aberystwyth University

В ново проучване, публикувано в Scientific Reports, изследователите използват математически модел, за да определят дали изчезването на неандерталците може да се обясни само с генетично разреждане от чифтосване с хора през периоди на повтарящи се малки миграции. Резултатите им показват, че това със сигурност е било възможно.

Бавно и постоянно изчезване или гибел-катастрофа?

Неандерталците са се появили в Евразия преди около 400 000 години и са били преобладаващият вид хоминини в региона до появата на съвременните хора (Homo sapiens) преди около 40 000 години.

Тъй като съвременните хора са влизали в контакт с неандерталците по време на вълни от миграционни събития в продължение на няколко хиляди години, близо до времето на изчезването на неандерталците, много изследователи смятат, че съвременните хора са играли роля в окончателната им гибел. Каква роля обаче са играли, не е ясно.

Последователни разпръсквания на хоминини (обозначени в години назад във времето) на предимно Homo erectus (жълто) Homo neanderthalensis (охра) и Хомо сапиенс (червено). Кредит: Wikimedia Commons

В изследването се обсъждат четири основни хипотези.

Първата хипотеза обвинява демографските характеристики на неандерталците – малки и изолирани популации, инбридинг (близкородствено чифтосване), намален растеж на популацията, трудности при намирането на партньори, ниска раждаемост и висока смъртност.

Друга хипотеза предполага, че виновни са климатичните колебания и бедствията.

Трето възможно обяснение е, че съвременните хора са донесли нови болести и конкуренция за ресурси, а по-ниските популации на неандерталците не са могли да преодолеят тези нови препятствия.

Хипотезата, която най-много се подкрепя от това ново проучване, е малко по-малко драматична от разпространението на болести или климатични катастрофи, а именно, че популациите на неандерталците и Хомо сапиенс просто са се смесили с течение на времето, което е довело до хибриден (но предимно Хомо сапиенс) вид хоминин.

Какво разкрива нашата ДНК за древното пътешествие на нашия вид? Класическият модел "Извън Африка" разказва само част от историята. Последните открития в древната ДНК разкриха мрежа от миграции, кръстосване и генетични наследства, които свързват съвременните хора, неандерталците, денисовците и дори мистериозните предци "призраци" В това видео се проследява истинския произход на човечеството – както и изненадващата неандерталска и денисовска ДНК, която все още се среща в хората днес. Новото секвениране на генома разби стари теории, защо всички неафрикански хора носят неандерталски гени и как кръстосването е оформило нашата имунна система, кожа и дори чувството ни за идентичност.

Интеграция и асимилация

"Съвременният човешки геном разкрива множество случаи на генетична интрогресия с други хоминини, с нарастващи доказателства, че кръстосването е довело до значителен генетичен поток между неандерталците и съвременните хора. Съвременните хора все още пазят немалко количество неандерталски генетичен материал, на видово ниво, ако не и във всеки индивид", обясняват авторите на изследването.

За да се определи дали само тази смес може да обясни изчезването на неандерталците, екипът разработва аналитичен модел, базиран на дрейф на неутралните видове и популационна генетика, и симулира повтарящи се миграционни цикли на Хомо сапиенс в малки неандерталски племена. Техният модел не приема селективно предимство за нито един от двата вида.

Резултатите им показват, че многократни миграции на Хомо сапиенс в малък мащаб биха могли почти напълно да заменят неандерталските гени в рамките на 10 000–30 000 години, без помощта на каквито и да било катастрофални събития. Тези резултати не са твърде изненадващи, тъй като предишни археологически и генетични доказателства потвърждават тази идея.

Авторите отбелязват, че изследването не се опитва непременно да докаже, че примесването е единствената причина за изчезването на неандерталците, а че това е математически осъществимо.

Те пишат:

"Въпреки че този модел предоставя възможно надеждно генетично обяснение, важно е да се отбележи, че той не изключва други възможни допринасящи фактори, които не са били взети предвид в нашия подход, като например промени в околната среда, конкуренция или демографски колебания."

"Доказателствата за кръстосване и генетична интрогресия подкрепят идеята, че Хомо сапиенс и неандерталците са взаимодействали интензивно в продължение на хиляди години. Следователно, взаимодействието на генетични, демографски и екологични фактори вероятно е допринесло за сложния процес на гибелта на неандерталците."

Справка: Andrea Amadei et al, A simple analytical model for Neanderthal disappearance due to genetic dilution by recurrent small-scale immigrations of modern humans, Scientific Reports (2025). DOI: 10.1038/s41598-025-22376-6

Източник: Mathematical model indicates Neanderthal disappearance can be explained by genetic dilution, Krystal Kasal, Phys.org

 Сблъсъкът се случва в галактика на 7 милиарда светлинни години разстояние, а масите на двете черни дупки, плюс скоростта им на въртене, се оказват озадачаващо големи. Двете черни дупки, които се сливат, имат маси от около 100 и 140 пъти масата на слънцето и освен това се въртят бързо. Въпросът бе как е възможно това.

Оре Готлиб (Ore Gottleib) от Центъра за компютърна астрофизика към Института Флатирън и неговият екип сега откриват това благодарение на компютърни симулации – по-горе е скрийншот от една от симулациите. Оказва се, че силните магнитни полета са обяснението за екстремните свойства на GW231123.

Това бе обсъдено вече през юли 2025 г. (вж "Най-големият сблъсък на черни дупки, открит някога, оспорва физичните теории").

Известно е, че много масивните звезди експлодират като свръхнови в края на живота си, по-специално под формата на така наречената свръхнова с "двойна нестабилност".

Буквално нищо не остава от звездата, дори черна дупка.

Ето защо астрономите виждат един вид "пропаст на масите" (mass gap) в диапазона на масите между 70 и 140 слънчеви маси, празнина или диапазон на масите, който е изключен за черните дупки заради свръхновите с двойна нестабилност.

Но как биха могли двете черни дупки, които са образували GW211123, да бъдат в този диапазон на масите?

Да, самите две черни дупки също биха могли да бъдат продукт на сблъскващи се черни дупки, първоначално по-леки,  с маса под "пропастта на масите".

Но тогава въртенето на четирите първоначални черни дупки би било толкова хаотично, което често нарушава въртенето на получената черна дупка. Черните дупки на GW231123 са най-бързо въртящите се, наблюдавани от LIGO, усуквайки пространство-времето около себе си почти със скоростта на светлината.

Две черни дупки с техния размер и въртене са изключително малко вероятни, така че астрономите смятаха, че трябва да има нещо друго.

Инфографика за образуването на черната дупка при GW231123. Кредит: Lucy Reading-Ikkanda/Simons Foundation

Чрез симулациите Готлиб и екипът му разбрали какво трябва да се е случило.

Първо, те симулирали гигантска звезда с 250 пъти масата на слънцето през ключовата фаза от живота ѝ, от момента, в който започне да гори водород, до момента, в който се изчерпи и колапсира в свръхнова.

Докато такава масивна звезда достигне етапа на свръхнова, тя е използвала достатъчно гориво, за да се свие до едва 150 пъти масата на слънцето, точно над "пропастта на масите" и достатъчно голяма, за да остави след себе си черна дупка.

Втори набор от симулации, които вземат предвид магнитните полета, разглежда последиците от свръхновата. Моделът започва с останките от свръхновата: облак от остатъчен звезден материал, смесен с магнитни полета и черна дупка в центъра.

Тези 3D визуализации на колапсар с директен хоризонт и първоначално слабо магнитно поле илюстрират еволюцията на системата. В началото на колапса, ветровете на акреционния диск развързват голяма част от звездната обвивка, намалявайки масата, достъпна за акреция върху черната дупка. В крайна сметка, едностранна струя излиза от областта точно извън черната дупка, завъртайки черната дупка надолу и изхвърляйки останалия звезден материал. Кредит: Ore Gottleib/Simons Foundation

Преди това астрономите са предполагали, че цялата маса на облака ще падне в новородената черна дупка, което ще направи крайната маса на черната дупка равна на тази на масивната звезда. Но симулациите показват друго.

След като невъртяща се звезда се колапсира в черна дупка, облакът от остатъчна материя – предимно външните слоеве на звездата – бързо пада в нея.

Ако обаче оригиналната звезда се е въртяла бързо, този облак образува въртящ се диск, който кара черната дупка да се върти все по-бързо и по-бързо, докато материалът пада в бездната. Ако има магнитни полета, те оказват налягане върху диска от отломки.

Това налягане е достатъчно силно, за да изхвърли част от материала от черната дупка почти със скоростта на светлината. Тези изтичания в крайна сметка намаляват по-голямата част от материала в диска, който след това се влива в черната дупка.

Колкото по-силни са магнитните полета, толкова по-голям е този ефект. В екстремни случаи, с много силни магнитни полета, до половината от оригиналната маса на звездата може да бъде изхвърлена от диска на черната дупка чрез изхвърлянията. В случая на симулациите, магнитните полета в крайна сметка са създали окончателна черна дупка в празнина в масите.

Симулациите показват връзка между масата на черната дупка и скоростта ѝ на въртене. Силните магнитни полета могат да забавят черната дупка и да отнесат част от звездната ѝ маса, създавайки по-леки, по-бавно въртящи се черни дупки. По-слабите полета позволяват появата на по-тежки, по-бързо въртящи се черни дупки. Това предполага, че черните дупки може да следват модел, който свързва тяхната маса и въртене.

Справка: Ore Gottlieb et al, Spinning into the Gap: Direct-horizon Collapse as the Origin of GW231123 from End-to-end General-relativistic Magnetohydrodynamic Simulations, The Astrophysical Journal Letters (2025). DOI: 10.3847/2041-8213/ae0d81

Източник: Mysterious ‘Impossible’ Merger of Two Massive Black Holes Explained, Ore Gottleib/Simons Foundation

В проучването на инженери от Университета на Делауеър, публикувано в Proceedings of the National Academy of Sciences, изследователи от Центъра за хибридни, активни и реагиращи материали (CHARM) към университета, съобщават, че магноните - малки магнитни вълни, които се движат през твърди материали - са способни да генерират измерими електрически сигнали.

Това откритие предполага, че бъдещите компютърни чипове биха могли да обединяват директно магнитни и електрически системи, премахвайки необходимостта от постоянен енергиен обмен, който ограничава производителността на днешните устройства.

Как магноните предават информация

Традиционната електроника разчита на потока от заредени електрони, които губят енергия под формата на топлина, движейки се през електрически вериги. За разлика от тях, магноните пренасят информация чрез синхронизираното "въртене" (спин) на електроните, създавайки вълнообразни модели в материала.

Според теоретичните модели, разработени от екипа на Уудланд, когато тези магнитни вълни преминават през антиферомагнитни материали, те могат да индуцират електрическа поляризация, като ефективно създават измеримо напрежение.

Към ултрабързи, енергийно ефективни изчисления

Антиферомагнитните магнони могат да се движат с терагерцови честоти – около хиляда пъти по-бързо от магнитните вълни в конвенционалните материали.

Тази изключителна скорост сочи обещаващ път за ултрабързи изчисления с ниска мощност. Изследователите сега работят за проверка на теоретичните си прогнози чрез експерименти и за изследване на взаимодействието на магноните със светлината, което би могло да доведе до още по-ефективни начини за тяхното контролиране.

Напредък в изследванията на квантовите материали

Тази работа допринася за по-голямата цел на CHARM за разработване на хибридни квантови материали за авангардни технологии.

Изследователите от центъра изучават как различни видове материали – като магнитни, електронни и квантови системи – могат да бъдат комбинирани и контролирани, за да се създадат технологии от следващо поколение. Целта на CHARM е да проектира интелигентни материали, които реагират на средата си и дават възможност за пробиви в областта на изчисленията, енергетиката и комуникациите.

Справка: D. Quang To, Federico Garcia-Gaitan, Yafei Ren, Joshua M. O. Zide, M. Benjamin Jungfleisch, John Q. Xiao, Branislav K. Nikolić, Garnett W. Bryant, Matthew F. Doty. Magnon-induced electric polarization and magnon Nernst effects. Proceedings of the National Academy of Sciences, 2025; 122 (43) DOI: 10.1073/pnas.2507255122

Източник: Breakthrough links magnetism and electricity for faster tech, University of Delaware

Изследването, публикувано в списание Communications Biology, е ръководено от доцент Евгений А. Подолски (Evgeny A. Podolskiy) от Арктическия изследователски център към университета Хокайдо. Учените, работещи с местни инуитски ловци, са разположили три подводни акустични записващи устройства на дълбочина от 190 до 400 метра.

Схема на станция на морското дъно в ледения фиорд Ингълфийлд Бреднинг, северозападна Гренландия. Кредит: Evgeny A. Podolskiy., 2025 г.

Неочаквано поведение на нарвалите

Между август 2022 г. и май 2024 г. инструментите са регистрирали 247 случая на удари на нарвали върху оборудването. Предвид пропуските в записите, действителният брой взаимодействия би могъл да достигне 484–613 през двата месеца, в които нарвалите са присъствали в района – средно 10–11 удара на ден, предимно през деня.

"Нашите резултати показват, че нарвалите многократно са посещавали станциите на дъното заради игриво любопитство или, по-вероятно, заради объркване с потенциална плячка", обяснява д-р Подолски.

Стадо нарвали във фиорда Ингълфийлд Бреднинг, северозападна Гренландия. Кредит: M. Ogawa, август 2024 г.

Възможни обяснения

Изследователите предполагат, че нарвалите могат да объркат регистраторите с треска или камбала близо до морското дъно.

Регистрирани са и продължителни звуци на "триене" след ударите, което може да е свързано с линеенето на животните.

"Инуитските ловци не бяха изненадани от взаимодействието: те са запознати със случаи на нарвали, които се заплитат в оставени без надзор оборудване. Те също така вярват, че нарвалите обичат да играят и се шегуваха, че могат да си чешат гърба като котки", отбеляза Подолски.

Последици за мониторинга

Констатациите оспорват схващането, че пасивното акустично наблюдение е напълно ненатрапчиво. Проучването показва, че нарвалите са привлечени от научно оборудване, вместо да го избягват, което може да повлияе на поведението им. Учените предлагат използването на къси дънни линии като проста предпазна мярка за минимизиране на неволното въздействие върху животните.

Справка: Podolskiy E.A., Ogawa M., Otsuki M., Hasegawa K., Sugiyama S., Repeated narwhal interactions with moorings challenge safety assumptions of passive acoustic monitoring in the Arctic. Communications Biology, November 12, 2025.
DOI: 10.1038/s42003-025-09106-4

Източник: Narwhals hit moorings—questioning safety assumptions of oceanographic monitoring in the Arctic,
Press Release, Arctic Research Center at Hokkaido University in Sapporo,

Това е заключението на ново проучване, публикувано току-що в Physical Review D, проведено от екип от изследователи от три италиански институти - Международна школа за висши изследвания (SISSA), в сътрудничество с Национален институт за ядрена физика (INFN), Институт по фундаментална физика на Вселената (IFPU), както и Варшавския университет.

Изхождайки от хипотезата, предложена от някои космологични модели, че в най-ранните фази на Вселената е имало кратка "Ранна ера, доминирана от материята" (EMDE - Early Matter-Dominated Era), авторите изследват как частиците може да са взаимодействали помежду си, откривайки, че подобни взаимодействия могат да доведат до изненадващо разнообразие от космически обекти. По този начин изследването показва, че дори в първите мигове след Големия взрив Вселената вече може да е била сцена за богата и сложна физическа феноменология.

Веднага след инфлацията: Какво се е случило след това

Последните постижения в космологията позволяват да се реконструира подробно историята на Вселената, от бързото първоначално разширение, известно като инфлация, до първичния нуклеосинтез, образуването на първите атомни ядра, по-тежки от водорода, което се е случило между 10 секунди и 20 минути след Големия взрив. Междинният период обаче остава до голяма степен неизследван.

Както обясняват авторите, "интригуваща възможност е, че през този интервал материята временно е доминирала във Вселената."

В този сценарий, естествено могат да се образуват облаци от материя. Освен това, ако частиците биха могли да взаимодействат помежду си, тогава тези взаимодействия могат да доведат до гравитационно-топлинен колапс, което да доведе до компактни обекти като черни дупки и други екзотични космически структури.

Странни структури в зората на Вселената

Сред тези компактни обекти, изследователите предполагат, че е възможно да са се образували звезди-канибали. Канибалските звезди са подобни на традиционните звезди, с изключение на това, че захранването им се осъществява от самоунищожението на частиците, а не от ядрен синтез.

В същото време, отбелязват авторите, е възможно да са се образували и бозонни звезди, където квантовата природа на частиците поддържа звездата. Тези звезди може да са населявали новородената вселена само за няколко секунди, преди да колапсират допълнително в първични черни дупки (PBH). Алтернативно, PBH може да са се образували директно от колапса на облаците материя.

Дял на плътността на тъмната материя в първичните черни дупки (PBH) като функция (ƒ_BH) от масата на PBH или M_BH, за фиксиран набор от параметри λ = 10^-1, T _rh = 100 MeV и a _rh/a₁= 10^-15 . Червената линия показва ƒ_BH, приемайки незначителна акреция на черни дупки, докато лилавата линия приема максимална акреция. Ограниченията върху изпаряващите се PBH от космическия микровълнов фон и нуклеосинтезата по време на Големия взрив са показани съответно от сините и зелените области. Вертикалните пунктирани линии маркират праговите маси, необходими на ядрото, за да преодолее канибалното нагряване или налягане от взаимодействието Φ⁴ и да образува черна дупка. Кредит: Physical Review D (2025). DOI: 10.1103/xpwl-w5zk

Нови хипотези за първичните черни дупки

Според изследването, ореолите (облаци от материя), образувани по време на EMDE, са имали относително малки маси (по-малки от 10²⁸ грама) и след гравитационно-топлинен колапс биха могли да генерират още по-малки първични черни дупки. Използвайки опростен теоретичен модел, изследователите показват, че в някои случаи първичните черни дупки може да са били прекалено много, нарушавайки наблюдателните ограничения; в други могат да се образуват първичните черни дупки с маса на астероид, потенциално обясняващи цялата тъмна материя във Вселената.

Накрая, някои първични черни дупки могат да се изпарят бързо, изчезвайки преди първичната нуклеосинтеза, т.е. преди образуването на леки атоми като водород и хелий.

Нови перспективи за Вселената

Резултатите също така отварят по-широки перспективи. Както авторите заключават:

"Би било интересно да се изследва образуването на звезди-канибали и бозонни звезди в съвременната Вселена чрез колапса на самовзаимодействащи си ореоли от тъмна материя. Освен това, макар и по-спекулативно, изучаването на образуването и натрупването на звезди в прости модели на частици би могло да предостави нови прозрения за сложните астрофизични процеси, които оформят нашата Вселена."

Справка: Pranjal Ralegankar et al, Gravothermalizing into primordial black holes, boson stars, and cannibal stars, Physical Review D (2025). DOI: 10.1103/xpwl-w5zk. On arXiv: DOI: 10.48550/arxiv.2410.18948

Източник: Within a second after the Big Bang, particle interactions may have created black holes, boson stars and cannibal stars, International School of Advanced Studies (SISSA)

Екипът от от Медицинския факултет на Университета на Вирджиния, ръководен от невролога Харалд Зонтхаймер (Harald Sontheimer), установява, че болестта на Алцхаймер разрушава защитната решетка на мозъка, известна като периневронни мрежи. Тези захарно-протеинови покрития обграждат определени неврони и стабилизират веригите, които кодират социалните спомени – спомените, които ни помагат да разпознаваме лица и взаимоотношения. Когато мрежите се предпазват в лабораторни мишки, животните запазват способността си да запомнят други мишки, дори когато болестта прогресира.

Скритата броня на мозъка

Под микроскоп, хипокампалната CA2 област изглежда като мрежа от светещи нишки. Тези периневронални мрежи (PNN - perineuronal nets) действат като изолация около окабеляването, поддържайки електрическите сигнали на мозъка прецизни. При болестта на Алцхаймер обаче тази изолация се износва. Изследователите от UVA откриват, че ензими, наречени матрични металопротеинази (MMP), разрушават мрежите, оставяйки невроните оголени и техните връзки нестабилни.

Блокирането на тези ензими спира увреждането. Когато изследователите лекуват мишки с болестта на Алцхаймер с MMP инхибитори, лекарства, вече тествани за артрит и рак, тяхната социална памет се връща към нормалното. Същите животни все още могат да формират спомени за нови обекти, което предполага, че болестта първо атакува социалните вериги, които ни помагат да запомняме познати хора и лица.

"Откриването на структурна промяна, която обяснява специфична загуба на паметта при болестта на Алцхаймер, е много вълнуващо", каза д-р Харалд Зонтхаймер, председател на катедрата по неврология към Университета на Вирджиния. "Това е напълно нова цел и вече разполагаме с подходящи кандидати за лекарства."

Мрежите изглежда пазят самата същност на социалното разпознаване. Когато екипът ги защитава в ранен стадий, дори генетично уязвими мишки са запазили паметта си за социални взаимодействия.

Изследване ще помогне за откриването на нов, нетрадиционен начин за лечение или още по-добре - за предотвратяване на болестта на Алцхаймер. Запазването на тези мозъчни структури непокътнати може да е ключът към запазването на това, което сме.

"Откриването на структурна промяна, която обяснява специфична загуба на паметта при болестта на Алцхаймер, е много вълнуващо", каза д-р Харалд Зонтхаймер, председател на катедрата по неврология към Медицинския факултет на Университета на Вирджиния и член на Института за мозъка към UVA. "Това е напълно нова цел и вече разполагаме с подходящи кандидати за лекарства". Кредит: UVA

Отвъд амилоидните плаки и тау-вплитанията

Откритието оспорва десетилетия догма за болестта на Алцхаймер. Традиционните теории се фокусират върху натрупването на амилоидни плаки и тау-вплитания като основни виновници. Но екипът на Зонтхаймер наблюдава, че разрушаването на периневроналните мрежи се случва дори в мозъчни области, свободни от амилоидни отлагания. Констатацията предполага, че загубата на социална памет може да следва съвсем различен биологичен път.

При стареещите мишки мрежите отслабвали прогресивно в CA2 региона на хипокампуса, същата област, свързана със социалното познание при хората. Генетичното заличаване или ензимното смилане на тези мрежи води до идентични поведенчески дефицити. Когато мрежите се преформират естествено две седмици по-късно, социалната памет на животните се възстановява, което е поразителна демонстрация, че увреждането е обратимо, ако се открие рано.

На молекулярно ниво, РНК секвенирането разкрива пик в активността на MMP, който изпревари способността на мрежите да се самовъзстановяват. Това неравновесие, казват изследователите, може да отбележи повратна точка в прогресията на болестта на Алцхаймер. То също така осигурява нова терапевтична опора: инхибиране на MMP, за да се стабилизира извънклетъчната матрица, и веригите на паметта може да бъдат пощадени.

Работата добавя ново измерение към представата на учените за стареенето на мозъка. Ако се потвърди при хора, терапиите, които запазват периневроналните мрежи, биха могли един ден да допълнят или дори да надминат лекарствата, насочени към амилоида. Групата на Зонтхаймер в Института по биотехнологии "Пол и Даян Манинг" към Университета на Вирджиния вече провежда последващи проучвания относно безопасността и времето на инхибиране на MMP.

За семействата, които наблюдават как близките им гаснат, идеята, че може да се спре тенденцията да спрат да ги разпознават, предлага рядка доза надежда. Паметта, изглежда, може да зависи не само от самите неврони, но и от незабележимата структура, която ги пази.

Справка: Degradation of perineuronal nets in hippocampal CA2 explains the loss of social cognition memory in Alzheimer's disease
Lata Chaunsali, Jiangtao Li, Erik Fleischel, Courtney E. Prim, Izabela Kasprzak, Shan Jiang, Silky Hou, Miguel Escalante, Elise C. Cope, Michelle L. Olsen, Bhanu P. Tewari, Harald Sontheimer
Alzheimer's & Dementia; 22 October 2025 https://doi.org/10.1002/alz.70813 

Източник: Why Alzheimer’s Patients Forget Loved Ones,  ScienceBlog.com

Простирайки се на около километър и половина през стръмните хълмове на долината Писко, дългата лента от хиляди равномерно разположени ями е описвана ту като отбранително укрепление, ту като гробище, ту като добив на полезни изкопаеми и – неизбежно – като възможно доказателство за извънземно инженерство сред крайните теоретици на конспирациите.

Сега международен екип, воден от археолога д-р Джейкъб Бонгърс (Jacob Bongers) от Университета в Сидни, смята, че са разрешили загадката и тя е далеч по-човешка, отколкото космическа.

В ново проучване, публикувано в Antiquity, д-р Бонгърс и колегите му твърдят, че Монте Сиерпе, както официално е наречено мястото, някога е служило като огромен център за събиране и обмен на информация, както и като местна система за счетоводство, която е предшествала пристигането на европейците с векове.

Въздушна снимка на Монте Сиерпе, направена от Робърт Шипи и публикувана от Националното географско дружество през 1933 г. Кредит: American Natural History Museum; AMNH Library negative no. 334709

Комбинирайки картографиране с дронове, микроботанически анализ и сравнения с устройства за броене на инките, екипът предполага, че обектът може да е започнал като оживен бартерен пазар по време на царството Чинча и по-късно да се е превърнал в официален център за събиране на данъци по време на Империята на инките.

"Хипотезите относно предназначението на Монте Сиерпе варират от отбрана, архив и счетоводство до събиране на вода, улавяне на мъгла и градинарство", разказва д-р Бонгърс в прессъобщение. "Тези данни подкрепят хипотезата, че по време на предколумбовите времена местните групи периодично са облицовали дупките с растителни материали и са поставяли стоки вътре в тях, използвайки плетени кошници и/или вързопи за пренасяне."

Въздушна снимка отгоре на "Лентата от дупки" в Монте Сиерпе. Кредит: Jacob Bongers.

Мястото за първи път привлича вниманието на обществеността през 1933 г., когато в National Geographic се появявт въздушни снимки на изследователя Робърт Шипи, разкриващи змиевидна лента от дупки, издълбани в подножието на Андите. Местните хора отдавна наричали мястото Монте Сиерпе или "Змийската планина". Въпреки случайните посещения на археолози, предназначението му оставало неясно в продължение на десетилетия.

Обектът се състои от приблизително 5200 кръгли дупки, всяка с диаметър от 0,9 до 1,8 метра и дълбочина до 0,9 метра, разположени в лента, която се простира по протежение на около километър и половина по хълмовете северно от долината Писко - сух крайбрежен район в южно Перу, разположен на около 209 километра южно от Лима.

Ранните теории предполагаха, че ямите може да са били за складиране на зърно, гробници или дори военно укрепление. Нито една от тези идеи обаче не отговаря на данните. Дупките не съдържаха човешки останки, нито оръжия, и малко доказателства за дългосрочно съхранение.

Това започна да се променя, след като съвременните дронови изображения направиха възможно картографирането на мястото с безпрецедентни детайли.

"Преди появата на технологията с дронове, мястото на Монте Сиерпе бе изключително трудно за картографиране на повърхността", обяснява съавторът и професор по археология в Университета на Южна Флорида, Чарлз Станиш (Charles Stanish). "След като получихме прецизни изображения от ниска надморска височина, веднага стана ясно, че това място е изключително важно и трябва да бъде проучено от учени."

Отгоре, въздушните снимки разкриват нещо изумително: математически закономерности, скрити в разположението на дупките. В няколко участъка ямите се появяват в повтарящи се числови групи – предимно поредици от седем и осем – което предполага умишлено проектиране, а не произволно изкопаване.

Екипът също така събира 21 проби от седименти от различни дупки и ги анализира за микроскопичен цветен прашец, нишестени зърна и фитолити. Резултатите разкриват следи от царевица, тиква и папур. Тези растения обикновено се свързват с търговски стоки, изработка на кошници и транспорт.

Заедно тези открития сочат икономическа цел.

Д-р Бонгърс и колегите му предполагат, че мястото е било използвано от Чинча, процъфтяващо крайбрежно царство, което е доминирало региона между 1000 и 1400 г. сл. н.е. Историческите летописи описват Чинча като опитни търговци, които са търгували както по сухопътни, така и по морски пътища, свързвайки крайбрежни и планински общности.

Стратегическото положение на Монте Сиерпе – близо до кръстопът на древни търговски пътища и между административните центрове на инките Тамбо Колорадо и Лима Ла Виеха – го прави идеално място за обмен.

"Според съобщенията, кралство Чинча е било съставено от икономически специалисти, с най-малко 10 000 рибари, 10 000 фермери и 6000 занаятчии и търговци, живеещи в различни части на долината Чинча", отбелязват изследователите. "Наред с постоянните рибарски и фермерски общности, търговците Чинча значително са разширили междурегионалните търговски мрежи и са се превърнали в ценен източник на богатство за кралството."

Изследователите предполагат, че Лентата от дупки първоначално е функционирала като бартерен пазар по време на царството Чинча, където местно отглеждани стоки като царевица и памук са били разменяни между близките общности. Дупките може да са служили като временни съдове, позволяващи на търговците да депозират или организират стоки в структурирана, ритуализирана обстановка.

По-късно, след като инките включили кралство Чинча в своята империя през 15-ти век, функцията на Монте Сиерпе изглежда се е променила. Сегментираното му разположение – блокове от дупки, разделени от открити пространства – наподобява структурата на кипу на инките, устройствата с възли, използвани за записване на информация от преброяванията, данъци и описи.

Един такъв кипу, намерен близо до Писко и сега съхраняван в Етноложкия музей в Берлин, има почти идентичен модел на групирани числови последователности с тези, наблюдавани в Монте Сиерпе.

Кипу.

Авторите предполагат, че по време на управлението на инките, селището Монте Сиерпе е служило като мащабно счетоводно пространство за събиране и преразпределение на данък. Всяка секция може да е съответствала на социална група, отговорна за депозирането на стоки – като царевица – в дупките, което отразява организационната логика на кипуто от инките, използвани за записване на данни за преброяване и данък.

Подобно на близките линии Наска, Монте Сиерпе е любима цел на крайбрежните теории за "древните астронавти" от десетилетия, с твърдения, че хилядите му дупки са били места за кацане на извънземни или останки от извънземни минни работи. Д-р Станиш посочва, че новите открития помагат за възстановяване на истинското културно значение на мястото.

"Обектът винаги е бил много известен в света на псевдоархеологията с необуздани спекулации и погрешни характеристики на данните на място", коментира д-р Станиш. "Едно от предимствата на научната работа е опровергаването на необосновани твърдения, които по много начини лишават коренното население от законното им право на собственост върху миналото."

Като демонстрира, че Монте Сиерпе е бил част от местна андска информационна система, изследването не само изяснява земния му произход, но и подчертава сложността на знанията на коренното население много преди контакта с европейците.

"Това проучване допринася за важен казус от Андите за това как народите в миналото са променяли ландшафта, за да обединят хората и да стимулират взаимодействието", добавя д-р Бонгърс. "Нашите открития разширяват разбирането ни за бартерните пазари и произхода и разнообразието на местните счетоводни практики в и отвъд древните Анди."

Откритието има широки последици за начина, по който археолозите разбират предколумбовите икономики. Както отбелязва изследването, коренните общества, като Чинча и инките, са развили сложни системи за математика, логистика и водене на записи, за да управляват сложни регионални мрежи за обмен. Важно е да се отбележи, че те са постигнали този вид административна прецизност без писмена азбука.

Чрез идентифициране на обект, който може да е функционирал едновременно като пазар и като държавен счетоводен комплекс, изследването предоставя осезаеми доказателства, че андският свят е функционирал на споделени принципи на ценност и реципрочност, управлявани чрез общински системи, а не чрез монети или валута.

И все пак, въпреки цялата прецизност, която сега се вижда в дизайна на Монте Сиерпе, остават много въпроси. Д-р Станиш отбелязва, че бъдещата работа ще се задълбочи в растителните останки и моделите на разпространение в целия обект.

"Сега, след като установихме, че това място е било за склад и преразпределение, нашият екип от USF ще проведе допълнителна работа, за да определи ареала и произхода на различните растения, особено на лечебните", разказва д-р Станиш. "С всяко идентифициране на нов вид растение, "Лентата от дупки" става все по-интригуваща."

Справка: Bongers JL, Kiahtipes CA, Beresford-Jones D, et al. Indigenous accounting and exchange at Monte Sierpe (‘Band of Holes’) in the Pisco Valley, Peru. Antiquity. Published online 2025:1-19. doi: 10.15184/aqy.2025.10237 

Източник: Archaeologists Decode Peru’s Mysterious “Band of Holes,” Revealing Ancient Indigenous Accounting System, Tim McMillan, The Debrief

По-рано тази година космическият телескоп "Евклид" на Европейската космическа агенция, натоварен със задачата да създаде най-голямата 3D карта на Вселената - изпрати обратно множество космически данни от дълбокия космос. Оттогава астрономите работят усилено, проучвайки звездите, а един екип стигна до изненадващо заключение за съдбата на Вселената.

Чрез изучаване както на оптичните измервания на "Евклид", така и на данните в далечния инфрачервен спектър от вече приключилата мисия "Хершел", екип от 175 астрономи изгражда най-подробната топлинна карта на Вселената. Температурната карта категорично подсказва, че образуването на звезди в нашата Вселена вече е преминало върховите си темпове и че галактиките са започнали да се охлаждат. Накратко, нашата Вселена "вече е отминала своя разцвет", отбелязват изследователите в изявление .

"Вселената ще става по-студена и по-мъртва отсега нататък", добавя в изявлението Дъглас Скот (Douglas Scott), автор на изследването и космолог в Университета на Британска Колумбия в Канада.

Статията, описваща резултатите, е изпратена за публикуване в Astronomy & Astrophysics и в момента е достъпна като препринт в arXiv.

3D карта на Вселената

Тази графика предоставя общ преглед на мозайката и увеличените изображения, публикувани от мисията Euclid на ESA на 15 октомври 2024 г. В горния ляв ъгъл се вижда карта на цялото небе, като местоположението на мозайката на Евклид на южното небе е маркирано в жълто. Кредит: ESA/Euclid/Euclid Consortium/NASA, CEA Paris-Saclay, обработка на изображения от J.-C. Cuillandre, E. Bertin, G. Anselmi; ESA/Gaia/DPAC; ESA/Planck Collaboration

През март, наскоро активираният телескоп "Евклид“ на ЕКА сподели първите си големи данни, включително наблюдения на 26 милиона галактики, простиращи се на повече от 10,5 милиарда светлинни години в космическите далечини. Това беше само първата фаза от мисията на телескопа за изграждане на най-голямата досега 3D карта на Вселената, с крайна цел да се картографират около 1,5 милиарда галактики, покриващи една трета от нощното небе.

Докато космическият прах се утаява

За новото си проучване, изследователите са разгледали 2,6 милиона галактики, каталогизирани в първото издание на данни на "Евклид", и са ги комбинирали с архивни наблюдения от космическата обсерватория "Хершел" на ESA, която е била активна от 2009 до 2013 г.

Докато двата бордови инструмента на  "Евклид" са настроени да записват видима и близка инфрачервена светлина, инструментите на "Хершел" са засекли далечна инфрачервена светлина. Следователно, комбинирането на тези набори от данни е позволило на екипа да изучи топлината, излъчвана от звездния прах в широк диапазон от дължини на вълните. След това са направили съответните корекции, за да отчетат елементи като червено отместване или измествания в дължините на вълните на галактиката, докато тя се отдалечава от нас. Това проучване предоставя най-пълните измервания на галактическите температури, правени някога.

Според проучването, средните температури на праха не са се променили толкова много от около 35 Келвина или -238 градуса по Целзий в ранните дни на Вселената. За 10 милиарда години температурите на праха са паднали само с 10 Келвина.

Това е важно, защото температурата на галактическия прах е силно свързана със скоростта на образуване на звезди, отбелязват изследователите в съобщението. Просто казано, по-горещите галактики образуват повече звезди, докато по-хладните галактики образуват по-малко звезди. Малките, но ясни низходящи тенденции в наситеността с прах на галактиките  и техните температури предполагат, че "сме преминали епохата на максимално образуване на звезди", обяснява Скот.

Космическият прах е от решаващо значение за жизнения цикъл на звездите. Звездите се образуват, когато облаците от газ и прах станат толкова плътни, че се свиват под собствената си гравитация, нагрявайки се и въртейки се. Ако едно от тези струпвания стане достатъчно горещо и плътно, в ядрото му се задейства ядрен синтез, образувайки звезда. В крайна сметка, когато звездата изчерпи запасите си от ядрено гориво милиарди години по-късно, тя експлодира като свръхнова, изхвърляйки още повече прах в околностите си, който става материал за образуването  на следващото поколение звезди.

Галактиките могат да изчерпят материала си за образуване на звезди по редица начини -например материята за образуване на звезди да бъде издухана мощно в космоса от изригвания на свръхмасивни черни дупки. В крайна сметка, галактика без достатъчно материал за образуване на звезди угасва - без гориво е обречена да изтлее.

Изглед във видимата светлина, направен от Евклид на звездообразуващ район в галактиката Месие 78, разположена на 1300 светлинни години в съзвездието Орион. Зашеметяващото изображение показва млади звезди, образуващи се между нишки от газ и прах. Кредит: ESA/Euclid/Euclid Consortium/NASA, обработка на изображението от J.-C. Cuillandre (CEA Paris-Saclay), G. Anselmi

Далечното бъдеще

Въпреки всичко казано, ако нещо се усети на Земята в резултат на това постепенно охлаждане, то няма да се случи поне десетки милиарди години. Земното Слънце ще изчерпи горивото си и ще експлодира много преди галактиката Млечен път да угасне, а по-масивни обекти като черните дупки ще съществуват още много еони след това.

Въпреки това новите открития са впечатляващи, тъй като астрономите са използвали огромен набор от данни, за да направят задълбочени заключения за галактиките, които се смятат за градивните елементи на космоса.

"В миналото изследователите не разполагаха с достатъчно голяма извадка или може би са пропускали ключови популации от студени или горещи галактики", казва в изявлението Райли Хил (Ryley Hill), астрофизик от Университета на Британска Колумбия, който ръководи изследването. "Тъй като Евклид е толкова всеобхватен, наистина може да се измери температурите на праха по начин, с който не може да се оспори."

Ако Вселената наистина се забавя по отношение на образуването на звезди, това отваря цял набор от нови въпроси, които изследователите трябва да изследват. Какво означава това за тъмната енергия или тъмната материя? И тъй като това е първата партида данни от Евклид, ще разкрият ли следващите цикли активност нещо съвсем различно? Ще продължат ли настоящите космологични модели успешно да защитават своята надеждност?

Нито един от тези въпроси няма да бъде лесен за отговор. Така че изглежда, че дори звездообразуването във Вселената да е отминало своя разцвет, човешките изследвания имат още дълъг път пред себе си.

Справка: Euclid Quick Data Release (Q1). The average far-infrared properties of Euclid-selected star-forming galaxies; R. Hill et al. https://eceb.astro.uni-bonn.de/public/coordinated_release/hill_etal_q1b.pdf 

Източник: 'The universe will just get colder and deader from now on': Euclid telescope confirms star formation has already peaked in the cosmos, Brandon Specktor, Live Science

Изследователите са проследили 20 здрави възрастни, подбрани от 561 участници, и са събрали два пласта доказателства. В ЯМР скенер е установено, че цикъл медитации са променили моделите на невронната активност на мозъка в сравнение с покой. Плазмата след ретрийта е променила поведението на клетките, от растежа на неврити до производството на АТФ. Двойната перспектива, мозък и кръв, прави този доклад необичайно ярък, дори и да е ранна стъпка с ясни ограничения.

По време на медитация, функционалната свързаност намалява в мрежите с пасивен режим и мидцингуло-инсуларна мрежа (широкомащабна мрежа на човешкия мозък, съставена предимно от предната инсула и дорзалната предна цингуларна (поясна) кора), центровете, свързани със самореферентните мисли и регулацията на състоянието на организма.

Модулността на целия мозък намалява, а ефективността нараства, което показва, че системата е станала по-малко фрагментирана и по-глобално синхронизирана. Картината се тразява и в субективните отчети : резултатите от въпросника за "мистично преживяване" се повишават между сеансите преди и след тях.

"Не става въпрос само за облекчаване на стреса или релаксация; става въпрос за фундаментална промяна в начина, по който мозъкът възприема и взаимодейства с реалността", заявява водещият автор Хемал Пател (Hemal Patel), анестезиолог в Калифорнийския университет в Сан Диего.

Той твърди, че данните поставят медитацията в същия контекст като фармакологията, защото невронният модел наподобява ефектите от психеделици, но не разчита на никакви дроги.

"Виждаме същите мистични преживявания и модели на невронна свързаност, които обикновено изискват псилоцибин, сега постигнати само чрез интензивна медитационна практика."

Какво разкрива сканирането и кръвните изследвания

Молекулярните показания са също толкова поразителни. В сравнение с пробите преди ретрийта, плазмата след ретрийта увеличи невритния растеж в култивираните неврони, класически признак за повишена пластичност. Протеомният индекс, свързан със сигналния път BDNF, се повишава, за което допринасят SLITRK1 и NGFR.

В метаболитните анализи, клетките, изложени на въздействието на постплазмата след ретрийта, са се изместили към по-интензивно гликолитично производство на АТФ, което е енергиен профил, който може да поддържа бързи реакции. Протеиновите маркери, включително повишаването на ENO2 и LDHA, съответстват на тази промяна.

Нивото на ендогенните опиоиди също се повишава. Нивото на бета ендорфина и динорфина се увеличава в ензимните анализи, което е в съответствие с използваната вътрешна аптека за облекчаване на болката без измама или хапчета. Имунният профил се оказва с двупосочен характер. Панелите от възпалителни и противовъзпалителни протеини показват възходяща тенденция, което авторите интерпретират като динамично ремоделиране, а не като просто потискане. Междувременно, специфичните за екзозомите РНК се променят по начини, които съответстват на пътищата на невротрансмисията и метаболитната регулация.

При изследванията със скенер, се откроява един детайл: медитацията засилва връзката между лявата инсула и задната цингуларна (поясна) кора, свързване, наблюдавано по време на трансови състояния, като същевременно намалява интеграцията в мрежата на пасивния режим.

Обещаващо проучване, но с ограничения и последващи въпроси

Екипът разглежда ретрийта като комбинирана интервенция, а не само като медитации. Ежедневните лекции са били насочени към преосмисляне на убежденията, свързани с ума и тялото, сеансите с водещ наблягат на фокусираното интероцептивно внимание, а откритите лечебни ритуали са били разработени за използването на механизмите на плацебо без заблуди. В байесовата рамка на статията тези елементи могат да работят заедно, за да отслабят стари предистории, да отслабят низходящите прогнози и да актуализират алостатичните зададени точки на тялото. Наблюдаваните промени в плазмата и свързаността отговарят на тази теория, въпреки че причинно-следствената връзка все още не е проследена.

Необходимо е повишено внимание. Това е било неконтролирано наблюдателно проучване с 20 участници, променливо време за вземане на кръв и потенциални обърквания, свързани с движението, диетата и циркадния ритми. Не е била сканирана или взета кръв от контролна група, съответстваща на възрастта, едновременно, а данните от изследванията в състояние на покой са били кратки. Важно е да се отбележи, че авторите не твърдят за трайни клинични ползи. Те документират краткосрочни невронни и молекулярни промени, свързани със седмица строго структурирана практика.

Въпреки това, широтата на показанията е трудна за игнориране. fMRI предполага мозък, по-малко доминиран от самореферентни цикли. Протеомиката и метаболомиката намекват за временно възстановяване организма: той е по-пластичен, по-гликолитичен и настроен към производство на ендорфини. Промените в ексРНК сочат променен трафик на сигналните пътища, който би могъл да помогне за свързването на тези деа фактора. Ако бъдещи контролирани проучвания възпроизведат тези ефекти и ги свържат със симптоми или работоспособност, медицината ще се изправи пред важен въпрос. Колко можем да постигнем, променяйки навиците и убежденията на хората?

Засега впечатленията са скромни, но впечатляващи.

Справка: Jinich-Diamant, A., Simpson, S., Zuniga-Hertz, J.P. et al. Neural and molecular changes during a mind-body reconceptualization, meditation, and open label placebo healing intervention. Commun Biol 8, 1525 (2025). https://doi.org/10.1038/s42003-025-09088-3 

Източник: Study Finds Meditation Can Rewire Body’s Cells, ScienceBlog

• В навечерието на COP30 Бил Гейтс публикува меморандум с три „истини“ за климата, които предизвикаха тревога в научната общност.
• Сред тях са твърденията, че „човечеството няма да загине от климатични промени“ и че „температурата не е най-важният показател“. Те бяха приветствани от скептиците и Доналд Тръмп.
• Според учени това послание размива научния консенсус и подкопава спешните действия за ограничаване на затоплянето.
• Гейтс призовава да се пренасочи вниманието от емисиите към „подобряване на живота“ и борба с бедността – позиция, която поставя фалшива дилема между климата и здравето.
• „Бих позволил температурата да се повиши с 0,1°C, ако можем да се отървем от маларията,“ казва Гейтс. В пълен контраст, докладът State of the Climate 2025 и генералният секретар на ООН Антонио Гутереш предупреждават: „Всяка частица от градуса означава повече глад и страдание.“
• Технооптимизмът на милиардери като Гейтс може да се превърне в нова форма на климатичен ревизионизъм предупреждават учените.

В навечерието на COP30 Бил Гейтс публикува меморандум, който преобръща част от досегашните му позиции за климата. С изявления като „човечеството няма да загине от климатичните промени“ и „температурата не е най-важният показател“, той предизвика буря от реакции сред учени и експерти. „Успокоителният“ му тон подкопава спешността на климатичните действия и дава нови аргументи на скептиците. 

Съоснователят на Microsoft и създател на фондация „Гейтс“, която инвестира милиарди в здравеопазване и образование, днес е сред най-влиятелните филантропи и гласове в глобалния климатичен дебат. Той стартира и инвестиционната и технологична мрежа Breakthrough Energy през 2015 г., за да ускори иновациите в чистата енергия.

На 28 октомври Бил Гейтс публикува на своя сайт Gates Notes меморандум от 17 страници, озаглавен „Три трудни истини за климата“. Той е адресиран до всички участници в най-голямата годишна климатична конференция – COP30 в Белем, Бразилия, която започва днес и ще продължи до 21 ноември. В него Гейтс излага своите виждания за най-наболелите проблеми, по които се очаква да има някакъв прогрес по време на събитието. Гейтс призовава световните лидери да се запитат дали ограничените финансови средства, предназначени за климата, се харчат за правилните неща.

Някои от предложените идеи от Гейтс представят драстична промяна в неговите предишни възгледи и действия във връзка с климатичните промени. Това предизвика разгорещена дискусия във всички лагери на световната климатична общност. Реакциите варират от възторжени – отстрана на климатичните скептици и крайните консерватори, включително президентът Тръмп, през умерено аналитични до силно критични – от страна на мнозинството от климатични учени, експерти и активисти. 

Джефри Сакс – директорът на Съвета за устойчиво развитие към ООН, определи меморандума като „безсмислен, неясен, безполезен и объркващ.“ 

Аргументите на Гейтс предизвикаха възмущение от водещите световни климатолози. Те посочват, че „този меморандум вече се подкрепя от онези, които се стремят да дезинформират, да всяват съмнения относно изменението на климата и да забавят напредъка в областта на климата, включително изпълнителната власт на правителството на САЩ“. 

Кои са основните „нови“ идеи, които Гейтс излага, а редица сериозни представители на климатичната общност считат за погрешни, подвеждащи и отклоняващи вниманието от действителните проблеми в особено неподходящ момент в навечерието на COP30 в Бразилия?

Фиг.1: Бил Гейтс, източник: Public Domain (U.S. Government) / Office of Sen. Chris Coons (via Wikimedia Commons)

Основната теза на Гейтс: от признание към омаловажаване

В меморандума Гейтс не отрича сериозността на климатичните изменения и това, че те вече имат и ще имат огромен отпечатък върху живота на Земята. Но още в началото се появява „новата“ теза:

„Въпреки че изменението на климата ще има сериозни последици, особено за хората в най-бедните страни, то няма да доведе до гибелта на човечеството“.

Всъщност това твърдение, което дава тон на целия декларация, не е съвсем ново за Гейтс. В книгата си от 2021 г. „Как да избегнем климатично бедствие“ той безусловно подкрепя необходимостта от постигане на нулеви емисии на парниковите газове, за да се избегне цивилизационна катастрофа. В същото време Гейтс е против катастрофизма на някои климатични активисти за т. нар. „гибелен“ сценарий (англ. doomsday scenario), базирайки се на прагматизма и технооптимизма. 

Фиг 2.: Книгата на Бил Гейтс Как да избегнем климатично бедствие (2021 г.). Издател: Книгомания

Проблемът е, че в лагера на противниците на климатичната криза самото твърдение, че тя не е гибелна за човечеството се представя като победа. Най-ярко това се изрази в поста на Тръмп в неговата социална мрежа Truth Social:

„Аз (НИЕ!) току-що спечелихме войната срещу измамата, наречена климатични промени. Бил Гейтс най-накрая призна, че е бил напълно ГРЕШЕН по този въпрос. За това се изискваше смелост и затова всички сме му благодарни.“

Тръмп едва ли е прочел всички 17 страници на изявлението, но това не му пречи да тръби как Гейтс е признал „греха си“, се посочва в последвалите коментари. Подобни поздравителни публикации се появиха в не една от десните медии, включително от анти-климатични активисти като Бьорн Ломборг. 

С други думи щетата беше нанесена и това принуди самият Гейтс да заяви по-късно, че тези оценки представляват „гигантски грешен прочит“ на меморандума. 

„Гибелният“ сценарий, който науката никога не е поддържала

Проф. Катрин Хейхо от Тексаския технологичен университет отбелязва, че в едно отношение Гейтс е прав – науката никога не е твърдяла, че изменението на климата ще доведе до изчезване на човечеството в обозримо бъдеще. Нито един научен доклад, включително тези на IPCC, не говори за апокалипсис, а за нарастващи рискове и страдания.

Проблемът е, че в своя меморандум Гейтс представя именно този „гибелен“ сценарий като широко разпространен мит, който той сам опровергава. Така се създава погрешно внушение, че науката е била алармистка, а той е „гласът на разума“. В действителност, както подчертава Хейхо, гибелните сценарии са медийна конструкция, не научен консенсус.

Учените говорят за криза – не защото очакват краха на цивилизацията, а защото вече наблюдават нарастващи страдания, неравенства и рискове, които ще се задълбочават, ако липсват решителни действия.

Тръгвайки от това „успокоително“ твърдение, Гейтс развива своята теза, че прекаленото фокусиране върху намаляването на емисиите в кратък и средносрочен план на практика отклонява средства и ресурси от други неотложни проблеми, които той обобщава като „подобряване на живота“ в условията на затоплящ се свят. Посланието към COP30 е, че „това е шанс да се пре-фокусираме върху показателя, който би трябвало да е дори по-важен от емисиите и температурните промени: подобряване на живота. Нашата главна цел, твърди Гейтс, трябва да бъде предотвратяването на страданието, особено на тези, които живеят в най-бедните страни и най-тежките условия в света, защото най-големите проблеми са бедността и болестите. Гейтс счита, че тази преоценка на приоритетите е необходима поради ограничените ресурси за действия, които биха донесли най-голяма полза на най-застрашените хора. Според Гейтс, богатите държави намаляват помощите си, а бедните потъват в дългове – затова средствата трябва да се пренасочат към „по-спешни“ нужди.

Така се стига до тезата на Гейтс, че:

„Изменението на климата, болестите и бедността са все основни проблеми. Трябва да се справяме с тях пропорционално на страданието, което причиняват. Както и да използваме данните, за да увеличим максимално въздействието на всяко действие, което предприемаме.“

Втората „истина“ на Гейтс: Температурата не е най-добрият начин да измерваме напредъка си в областта на климата

Общоприета е оценката, че дори при 1,5 °C затопляне – целта на Парижкото споразумение от 2015 г., която изглежда неизпълнима – вече предизвиква огромни материални щети и страдания на хората в засегнатите райони.

Дали нарочно или неволно, това твърдение има неградивна стойност като подкопава доверието към най-разпространения начин да се измерват климатичните изменения. Гейтс предпочита да говори за „качество на живота“ и да се използват показатели като Индекс на човешкото развитие (HDI), използван от ООН. Обясненията към тази част на меморандума са доста мъгляви и не става ясно как въпросният индекс подобрява стратегическия подход към справяне с проблемите. 

Фиг. 3: Акция на Грийнпийс. Кредит: © Lucas Wahl

Гейтс цитира консенсусната оценка, че при умерени действия за ограничаване на емисиите, до 2100 г. средната температура на Земята вероятно ще бъде между 2°C и 3°C по-висока, отколкото е била през доиндустриалния период. Озадачаващо е, че Гейтс не коментира какви ще са проявленията върху всички аспекти на живота на земята от тази прогноза. Критиците на меморандума намират това за още една причина да се смята, че декларацията му обслужва тезата на скептиците и на отявлените противници на климатичните действия, най-вече въглищната и петролната индустрия. 

Учените коментират, че оптимизмът и увереността на Гейтс, че проблемите ще бъдат решени чрез иновативни технологии, подкрепя именно онези, които не виждат спешност от мерки по ограничаване на изкопаемите горива в национален и световен план. 

Технооптимизмът на Бил Гейтс
Гейтс представя множество иновации и нови технологии, в които той инвестира. Част от тях са интересни и обнадеждаващи, като част от глобалните усилия за намаляване на ефекта и адаптиране към климатичните изменения чрез технологични решения в енергетиката, селското стопанство, индустриалното производство, транспорта, строителството.
Никой не оспорва необходимостта от изследвания и внедряване на нови технологии. Но мнозина учени и експерти поставят под съмнение ефективността и скоростта, с която тези технологии могат реално да променят ситуацията.
Особено спорни са идеите за геоинженеринг, който може да има непредсказуеми ефекти върху атмосферата и климата, а оттам и върху живота на Земята. Дори улавянето на въглерод от въздуха, макар и полезно в ограничени мащаби, би изисквало огромни ресурси, ако се прилага глобално.
Затова технооптимизмът на Гейтс, характерен и за други представители на свръхбогатата технокрация, често се възприема като отклоняване на вниманието и оправдание за забавените политически решения за ограничаване на изкопаемите горива.

Майкъл Ман, директор на Центъра за наука, устойчивост и медии при Университета на Пенсилвания напомня, че “сред класическите митове на скептиците, промотирани в новия текст на Гейтс, е старата теза, че чистата енергия е твърде скъпа“. Гейтс обича да набляга на няколко трудни за декарбонизация сектора като стоманата или въздушния транспорт като прикритие на факта, че по-голямата част от енергийната ни инфраструктура може лесно да бъде декарбонизирана сега. 

Той също така настоява, че „можем просто да се адаптираме“, въпреки че при липса на съгласувани действия затоплянето би могло правдоподобно да ни тласне отвъд границата на адаптивния ни капацитет като вид“.

Предлаганите „технокорекции“ за климата всъщност водят до опасен път, защото изместват далеч по-безопасни и по-надеждни опции, а именно прехода към чиста енергия, също така предоставят извинение да продължим обичайното изгаряне на изкопаеми горива. 

Третата „истина“ на Гейтс: здравето пред климата

Тезата на Гейтс е, че средствата за подпомагане на най-бедните страни по линия на различни международни програми и филантропия са ограничени и затова трябва да има приоритети по отношение на климата, здравето и бедността и неравенството. Според него, вече е направено много за климата: например, прогнозата на Международната агенция за енергетика (IEA) за глобалните въглеродни емисии е, че те са почти достигнали своя пик и ще започнат устойчиво да намаляват, като през 2050 г. ще бъдат под 30 гигатона. Така е оправдано тези средства да се намалят и да се прелеят към здравето и ликвидиране на бедността. 

Грешната дилема: климат, здраве и справедливост

Едва ли има някой, който да оспорва здравето и благоденствието като достойни цели на международната помощ. Проблемът, който виждат много учени климатолози е, че меморандумът представя фалшив избор, смекчаване на действията срещу климатичните промени за сметка на повече усилия и средства за борба с бедността и болестите. 

Самото разделяне на климата, здравето, благосъстоянието като отделни „силози“ на дейност и финансиране е дълбоко погрешно, защото в действителност те са тясно преплетени. Повече от очевидно е, че климатичните изменения изострят бедността, здравните рискове и неравенството. Проф. Катрин Хейхо казва: „Просто ми дайте списък с 10-те най-важни неща, които тревожат хората, и мога да ви кажа как изменението на климата влошава всяко едно от тези 10 най-важни неща.“

Учените критикуват Гейтс за внушението, че борбата с болестите трябва да има предимство, защото пропорционално те нанасят повече страдания от екстремните метеорологични условия. Затова и не приемат „приоритизирането“ и разделното третиране на климата, болестите и бедността, за което Гейтс пледира точно преди COP30. 

„Бих позволил на температурата да се повиши с 0,1 °C, ако можем да се отървем от маларията.“

Казва Гейтс, въпреки факта, че глобалното затопляне е до голяма степен отговорно за разширяването на обхвата на комарите, пренасящи малария и други болести. 

Докладът, който опровергава успокоенията на Гейтс

Ден след публикуването на меморандума на Гейтс, излезе доклад, който можеше – и трябваше – да бъде водеща новина: „Състояние на климата 2025 – планета на ръба“. Вниманието на медиите бе насочено към думите на Гейтс, а не към тревожните факти, които науката изнесе. Това е и симптоматично за начина, по който общественото внимание често се измества от данните към лицата. А този документ заслужава изключително внимание: той е тревожен отчет за състоянието на планетата в навечерието на COP30 и съдържа следното предупреждение:

“Последиците от предизвиканите от човека промени в климата вече не са бъдещи заплахи, а са тук и сега. Тази разгръщаща се извънредна ситуация произтича от неуспешна далновидност, политическо бездействие, неустойчиви икономически системи и дезинформация. Почти всеки ъгъл на биосферата е засегнат от засилващи се горещини, бури, наводнения, суши или пожари. Прозорецът за предотвратяване на най-лошите последици бързо се затваря.”

В пряко противоречие с тезите на Гейтс, авторите на доклада подчертават, че „избягването на всяка частица от градуса затопляне е от критично значение“.

Същото послание отправи и генералният секретар на ООН Антонио Гутереш при откриването на COP30 в Белем:

„Неуспехът да се ограничи глобалното затопляне до 1,5°C е морален провал и смъртоносна небрежност… Всяка частица от градуса означава повече глад, разселване и загуби, особено за тези, които са най-малко отговорни [за затоплянето]”. 

Климатичната ирония: ураган по време на меморандум
По ирония на съдбата, в момента на публикуването на меморандума, и ураганът Мелиса, може би един от най-силните урагани в историята, вилнееше в Карибския басейн. Жителите на Ямайка – най-пострадалият Карибски остров – твърдят, че щетите и страданията от Мелиса надминават всичко, което някога се е случвало. Затоплянето на океанската повърхност, една от най-значимите прояви на климатичните промени, дава допълнително „гориво“ за урагани като Мелиса и това е тенденция, която ще продължава в следващите години.

В заключение, мнозинството от климатичните учени намират меморандума на Гейтс като контрапродуктивен, а моментът на огласяването му: за крайно неподходящо. Неговите „нови“ тези подкопават крехкия консенсус за жизнено-важните действия, необходими за постигането на целите на Парижкото споразумение, особено в настоящия момент, когато администрацията на Тръмп открито отрича дори съществуването на климатични изменения. 

По-острите критици смятат, че тезите на Гейтс не са легитимни аргументи, които да бъдат изтъкнати добросъвестно, а са изтърканите твърдения на индустрията на изкопаемите горива. Други го обвиняват за технооптимизма, базиран на очаквания на технологични пробиви и дори „чудеса“, които отклоняват вниманието от напълно осъществими подходи за постигане на целите за въглеродна неутрално посредством възобновяемите източници на енергия. 

Как политиката и икономиката пренаписват климата?

Когато икономически и политически интереси започнат да диктуват тона на климатичния дебат, рискът от подмяна на самия научен консенсус е реалност.

Най-сериозната тревога произтича от факта, че Бил Гейтс, в ролята си на глобален политически и технологичен инфлуенсър, популяризира идеи, които размиват научния подход към справянето с климатичните промени. Не е ясно дали обядът на Гейтс с Доналд Тръмп в Белия дом през септември — заедно с останалите т.нар. „бролигарси“ (от bro + oligarchs) — има връзка с появата на меморандума в навечерието на COP30, но удовлетворението в лагера на скептиците и отричащите климатичната наука е повече от видимо.

Разместване се наблюдава и сред други някогашни лидери на глобалния климатичен консенсус. Бившият британски премиер, Тони Блеър наскоро също публикува противоречив доклад, озаглавен „Климатичният парадокс“ – текст, който бързо предизвика внимание и критика. Подобно на Гейтс, Блеър се опитва да „рестартира“ глобалния климатичен дебат, застъпвайки се за това, което описва като „прагматичен и политически осъществим“ подход.

И меморандумът на Гейтс, и докладът на Блеър претендират, че предлагат нова, по-реалистична визия за справяне с климатичната криза. На практика обаче техните послания по-скоро възпроизвеждат аргументите на индустрията за изкопаеми горива, отколкото да предлагат научно обосновани решения. Така те рискуват да отслабят доверието в климатичната наука в момент, когато тя е под открит политически натиск.

Не е случайно, че думите на Тръмп пред Общото събрание на ООН — „Това ‘климатично изменение’ е най-голямата измама, извършвана някога срещу света“ — продължават да отекват. Днес те намират неочаквани съюзници не сред отричащите фактите, а сред онези, които претендират да бъдат „прагматици“. А това е може би най-опасната форма на ревизионизъм.

Говорейки за Гейтс – и пишейки тези редове с помощта на софтуера на неговия Майкрософт, нека завършим с емоционалните думи на Майкъл Ман:

„Гейтс стана известно име през 90-те години на миналия век като изпълнителен директор на Microsoft, който създаде операционната система Windows. Microsoft беше известен с пускането на софтуер, затънал в уязвимости в сигурността. Критиците твърдяха, че Гейтс е давал приоритет на преждевременното пускане заради печалбата в ущърб на сигурността и надеждността. Неговият отговор на най-новия вирус, който срива компютъра ви и компрометира личните ви данни? „Хей, имаме кръпка, за да съшием това!“ … Ето какво, Бил Гейтс: Няма „кръпка“ за климатичната криза. И няма начин да рестартираме планетата, ако я сринем. Единственият безопасен и надежден изход, когато се окажете в климатична дупка, е да спрете да копаете и да изгаряте изкопаеми горива.“

В публикацията са използвани материали от: 

• https://www.independent.co.uk/climate-change/bill-gates-climate-change-memo-b2858293.html
• https://thebulletin.org/2025/10/you-cant-reboot-the-planet-if-you-crash-it/
• https://x.com/KHayhoe/status/1985514989067599994 
• https://academic.oup.com/bioscience/advance-article/doi/10.1093/biosci/biaf149/8303627 
• https://www.washingtonpost.com/national/2025/10/28/bill-gates-climate-change-united-nations/c1bb6e7e-b3b3-11f0-88c1-4e2f98984a34_story.html?_pml=1 
• https://cleantechnica.com/2025/10/29/another-self-important-middle-aged-white-guys-pragmatic-climate-reset/ 
• https://www.theguardian.com/environment/2025/nov/06/missing-15c-climate-target-is-a-moral-failure-guterres-tells-cop30-summit?CMP=Share_AndroidApp_Other 
• https://cleantechnica.com/2025/05/05/tony-blairs-new-climate-reset-report-promotes-delay-not-action/ 
• https://www.theguardian.com/commentisfree/2025/may/01/tony-blair-climate-uk-policy-undermine

Източник: Трите „истини“ на Бил Гейтс, които тревожат климатичните учени, Климатека

Авторът Димитър Иванов има над 20 години международен опит в областта на метеорологията, хидрологията и климатологията, натрупан в двете агенции на ООН – Международната организация за гражданско въздухоплаване (ИКАО) и Световната метеорологична организация (СМО). В СМО (2009–2021 г.) заема редица ръководни постове, сред които регионален представител за Европа, ръководител на отдела по авиационна метеорология и директор на офиса за публично-частни партньорства в метеорологията. Преди това е експерт към ИКАО (2002–2009 г.), ръководител на авиационната метеорологична служба към Ръководство на въздушното движение (1992–2001), както и синоптик и научен сътрудник в НИМХ-БАН (1981–1992 г.). Завършил е физика със специализация по метеорология във Физическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

В рамките на събитието, което ще се проведе на 14 ноември 2025 г. (петък) от 10:00 часа,  посетителите ще могат да видят, че физиката ни отвежда най-дълбоко и най-далече в човешкото познание, че може да бъде увлекателна и интереса, че е престижна специалност с многобройни възможности за реализация в България и по света.

Обществото на обединените нации (ООН) обяви 2025 г. за Международна година на квантовата наука и технологии, а Нобеловата награда по физика за 2025 г. свързана с квантовата механика и открития, които предоставят възможности за разработване на следващото поколение квантови технологии, включително квантови компютри, квантови сензори и др. По този повод откриващата лекция на Есенният ден на отворените врати е на тема „Пътешествие в света на квантовите компютри“. Тя ще бъде изнесена от доц. д-р Боян Торосов от Института по физика на твърдото тяло (ИФТТ) при БАН, който е и ръководител на научна група към Центъра за квантови технологии към Физическия факултет на СУ. Доц. Торосов е съавтор на научна статия с проф. Джон Мартинис, един от Нобеловите лауреати за тази година.

В рамките на събитието за първи път в България ще бъде представен първият китайски документален филм, заснет в Космоса. „Синята планета през илюминатора – Шънджоу-13“ ще бъде на китайски език с английски субтитри, като премиерата се реализира с партньорството на Посолството на Китайската Народна Република в България и Института за космически изследвания и технологии към БАН.

На космическа вълна и като част от Есенния ден на отворените врати на Физическия факултет 2025 г., посетителите ще могат да разгледат и обновената Астрономическа обсерватория на Софийския университет в парк „Борисова градина“, която съвсем наскоро отново отвори врати след мащабни и продължителни реновационни дейности. Програмата там ще започне от 12 часа, като ще включва наблюдения на Слънцето (при хубаво време) и лекционна програма с научно-популярни лекции от 14 до 16 часа.

Като част от събитието посетителите ще могат също да се насладят на множество интересни научни демонстрации за всички възрасти, да посетят водещи лаборатории във Физическия факултет и да научат повече за възможностите за обучение и развитие в различни области на физиката, както и да зададат своите въпроси.

Събитието е напълно безплатно и не изисква предварителна регистрация. Очакваме ви!

П Р О Г Р А М А
за
ЕСЕНЕН ДЕН НА ОТВОРЕНИТЕ ВРАТИ 2025
на Физическия факултет на Софийския университет
14 ноември 2025 г. (петък)
от 10:00 до 15:00 часа във Физическия факултет на СУ
от 12:00 до 16:00 часа в Астрономическа обсерватория на СУ

ЛЕКЦИОННА ПРОГРАМА В ЗАЛА А205
10:00-10:10 – Откриване

Лекционен панел 1 (10:10 до 11:10 )
10:10-10:40 „Пътешествие в света на квантовите компютри“, лекция по повод Международната година на квантовата наука и технологии и Нобеловата награда по физика за 2025 г., доц. д-р Боян Торосов, Институт по физика на твърдото тяло (ИФТТ) при БАН и ръководител на научна група към Центъра за квантови технологии към Физическия факултет на СУ

10:40-11:10 „Какво ще видим, ако гледаме черна дупка със слънчеви очила?“, Цанимир Ангелов, докторант в катедра „Теоретична физика“

Лекционен панел 2 (11:30 до 12:30 )
11:30-12:00 „Лазерни методи за измерване на гравитационни вълни“, доц. д-р Иван Стефанов, катедра „Квантова електроника“

12:00 -12:30 „Да видиш невидимото: измерване на радиация чрез светлина“, Владислав Тодоров, докторант в катедра „Атомна физика“

Лекционен панел 3 (13:00 до 15:00 )
13:00 до 15:00: Премиера на „Синята планета през илюминатора – Шънджоу-13“, първият китайски документален филм, заснет в Космоса. (филмът е на китайски език с английски субтитри)

Реализира се с партньорството на Посолството на Китайската Народна Република в България и Института за космически изследвания и технологии към БАН.

10:30-15:00 Посещение на избрани лаборатории с гид
• Лаборатория по Лазерна физика и приложения (А-017),
– Как се наблюдава динамиката на реални процеси в квантови системи.
– Фотоволтаична система за собствени нужди: От неефективното към ефективното.
– Как се изгражда съвременна научна инфраструктура и за какво служи тя? Представяне на „Eкстремна кохерентна светлина в средната инфрачервена и рентгеновата област като лабораторна инфраструктура (ХЕФЕСТ)“, обект от Националната пътна карта за научна инфраструктура на България 2020 – 2027.

• Лаборатория по плазмени технологии, А010 (сутерен, сграда А)
(време за посещение: 30 минути)
– „Разряди при атмосферно налягане за третиране на газове, с приложение за производство на кислород на Марс“
– „Графен-съдържащи метаматериали и тяхното приложение в комуникациите“
• Лаборатория по оптометрия – Б1
• Лаборатория по фемтосекундна фотоника – Сграда ЛЛТ, партерен етаж
• Лаборатория по Атомна и молекулна спектроскопия – сграда В, В19
• Лаборатория по геофизика – сграда В, ет. 4, В68
• Измерителни методи в метеорологията – сграда В, ет. 4, В58
• Лаборатория с демонстрация на Атомно Силова Микроскопия (А107)
• Лаборатория „Физика на елементарните частици“, А316
• Учебно-научна лаборатория „Метрология на йонизиращите лъчения“, каб. В23
• (ОТ 10 до 13 часа) Лаборатория А431 Експериментален практикум по „Основи на физиката“
• (ОТ 13 до 15 часа) Лаборатория А429 Експериментален практикум по „Основи на физиката“
• Лаборатория по експериментална физика за работа с учители и ученици, Препараториум (сграда А, фоайе вляво и в дъното на коридора)

10:00 – 15:00 Демонстрационни щандове във фоайето на сграда „А“
• Забавни физични експерименти – Демонстрации от всички области на физиката
• Демонстрационен щанд с научни експерименти и демонстрации на плазмени източници от катедра „Радиофизика и електроника“
• Демонстрации на нашите партньори от „Университет за деца“/„ScienceMeUp“
• Демонстрации на Студентски клуб „Моторни спортове и състезателно автомобилно инженерство“
• Светът на светлината отвътре – реално участие в експерименти, демонстрации от областта на фотониката и оптиката от катедра „Квантова електроника“ и щанд на Студентския клон на Optica към Софийския университет

ПРОГРАМА В
АСТРОНОМИЧЕСКА ОБСЕРВАТОРИЯ НА СУ
В ПАРК „БОРИСОВА ГРАДИНА“
(От 12:00 до 16:00 часа)
12:00 до 14:00 часа – Възможност за наблюдения на Слънцето с телескоп (при хубаво време)

12:00 до 16:00 часа – Щандове с научни демонстрации и възможност за обиколка на Обсерваторията с гид

14:00 до 16:00 часа – Научно-популярни лекции от преподаватели и алумни на катедра „Астрономия“ на Физическия факултет на СУ

14:00 – АСТРОНОМИЯТА – КЛЮЧ КЪМ МИНАЛОТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО
Валентина Александрова, кат. Астрономия
14:20 – ЖИВОТ НА МАРС
Моника Рангелова, студент-магистър, МП АПА
14:40 – ПО-ГОЛЕМИТЕ СПЪТНИЦИ ОТ ЛУНАТА
Галина Кацарова, кат. Астрономия
15:00 – ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ЗЕМНИЯ МЕРИДИАН ПО ЕРАТОСТЕН
Владимир Дойчев, магистър-астроном
15:20 – ЗВЕЗДНИТЕ КУПОВЕ В МЛЕЧНИЯ ПЪТ
Мартин Тонков, студент-магистър, МП АА

"Когато чух новината, си казах: "О, имам едно малко парче от Партенона", разказва Тости-Кроче пред Art Newspaper, цитиран от Smithsonian Magazine. "Трябва да го върна."

Бащата на Тости-Кроче е Гаетано Тости-Кроче, италиански инженер по подводници, участвал във Втората световна война. През 1930 г. Гаетано посещава Атина с италианския флот. И на Акропола – хълмът на гръцката столица, покрит с древна архитектура – ​​той взема малко парче резбован мрамор близо до основата на Партенона, храм, построен за богинята Атина през V век пр.н.е.

Мраморният фрагмент тежи около килограм. Висок е около 7.5 см и широк 11.4 см, гравиран с част от лотосов цвят. Гаетано го донесъл у дома и когато той и семейството му емигрирали във Виня дел Мар, Чили, след войната, взел мрамора със себе си. Тости-Кроче разказва пред El País, че " парчето от Партенона" на баща му е заемало рафт в трапезарията им: "просто още едно украшение".

Когато родителите на Тости-Кроче починали през 1994 г., той наследил артефакта и в крайна сметка го занесъл в дома си във Вилярика, Чили. "Когато някой идвал в къщата ми за първи път, му показвал камъка и казвал: "Това е от Партенона", разказва Тости-Кроче пред Art Newspaper. "Някои ми вярваха, други не."

От 80-те години на миналия век гръцкото правителство се опитва да си възвърне от Британския музей колекцията от мраморни скулптури от Акропола. Известни още като "Мраморни плочи от Елджин" са група от релефни панели, статуи и фризови фрагменти от сградата на Партенона, датиращи от V век пр.н.е. В началото на 19 век, когато Атина все още е част от Османската империя, британският посланик в империята, лорд Елджин, събира мраморните плочи и ги отнася в Обединеното кралство.

Мраморна плоча, изнесена от лорд Елджин, Британски музей, Лондон: Западен фриз, II, 2. Кредит: Wikimedia Commons под  CC BY-SA 2.5

"Лорд Елджин е използвал незаконни и несправедливи средства, за да конфискува и изнесе скулптурите от Партенона, без реално законно разрешение за това, в крещящ акт на серийна кражба", заявява гръцкият министър на културата Лина Мендони в изявление през 2022 г., цитирана от Guardian.

Смята се, че тази статуя на лъв, който яде теле, е украсявала източния фронтон на Хекатомпедона. Кредит: Fcgsccac / Wikimedia Commons под CC BY-SA 4.0

Според изявление на гръцкото Министерство на културата, трогнат от усилията на Гърция да си върне историческия имот, Тости-Кроче се е свързал с гръцкото посолство в Чили миналия януари. Той е изпратил имейл до заместник-посланика на посолството Теодосиос Теос, твърдейки, че има парче от Партенона, след което е изпратил изображения и подробности, съобщава El País. В края на март Тости-Кроче е донесъл мраморното парче в посолството в Сантяго.

Месеци по-късно той получава писмо от директора на Гръцката археологическа служба, Олимпия Викату (Olympia Vikatou). Тя му благодарила и му предоставила подробности за мраморното парче:

Археолозите смятат, че вероятно е било част от улук на Хекатомпедон - най-старият монументален храм на Акропола, построен около 570 г. пр.н.е. по време на архаичния период на Гърция. Според El País Викату отбелязва, че улукът на храма е бил украсен с редуващи се овални палми и лотосови цветове.

Фрагменти от скулптура на змия, вероятно от източния фронтон на Хекатомпедон. Кредит: Fcgsccac / Wikimedia Commons под CC BY-SA 4.0.

"Оказа се, че фрагментът не е от Партенона, а от още по-стар храм" , разказва Тости-Кроче пред Art Newspaper.

Според изявлението, артефактът е бил предоставен на Ефората на антиките на град Атина. Теос се надява, че завръщането му "може да бъде пример за честност и смелост за други граждани в Чили или в чужбина да направят същото", коментира той пред El País.

Тости-Кроче отбелязва пред Art Newspaper, че когато е напуснал посолството, след като е предал мраморната колекционерска вещ на баща си, "изпитах особен вид удовлетворение. Дори не знам как да го опиша... Чувствах се сякаш съм направил нещо добро."

Източник: A Man Brought His Father’s ‘Piece of the Parthenon’ to Greek Officials. They Said It Was From an Even Older Temple in the Acropolis of Athens,  Smithsonian Magazine

Статия, публикувана в Nuclear Physics B, на екип, ръководен от Ричард Пинкак (Richard Pincak), изследва идеята, че всички фундаментални сили и свойства на частиците могат да възникнат от геометрията на скритите допълнителни измерения.

Според изследването, Вселената може да съдържа невидими измерения, сгънати в сложни седемизмерни форми, наречени като G₂-многообразия. Традиционно тези структури са били изучавани като статични. Но Пинкак и колегите му ги разглеждат като динамични: еволюиращи в процес, наречен поток G₂-Ричи (G₂–Ricci flow), където вътрешната геометрия се променя с времето.

"Както в органичните системи, като например усукването на ДНК или движението на аминокиселините, тези извънизмерни структури могат да притежават торзия (torsion), един вид вътрешно усукване", обяснява Пинкак.

"Когато ги оставим да еволюират във времето, откриваме, че те могат да се установят в стабилни конфигурации, наречени солитони. Тези солитони биха могли да предоставят чисто геометрично обяснение на явления като спонтанно нарушаване на симетрията."

В Стандартния модел на физиката на елементарните частици, полето на Хигс дава маса на W и Z бозоните. Но авторите предполагат, че масата може да възникне от геометрично торсионно движение в допълнителни измерения, без да се въвежда допълнително поле на Хигс.

Калибровъчните бозони действат като преносители  на фундаменталните взаимодействия в природата.

Таблица на фундаменталните взаимодействия
Фундаментални взаимодействия и сегашни теории за тях	Калибро-въчни Бозони	Частици, участващи във взаимодействието (примери)	Време (s)	Радиус (обхват) (м)	Относи-телна сила
Квантова хромодинамика (QCD)		Кварки (адрони)	10-23	10-15	1038
Квантова електродинамика (QED)		Заредените частици	10-23 ÷1016	∞	1036
Теория на електрослабите взаимодействия		Всички частици	10-12	10-18	1025
Обща теория на относителността (ОТО)		Всички частици	∞	∞	1
Гравитонът е хипотетична елементарна частица, която не е включена в Стандартния модел, но ако съществува, би трябвало да бъде калибровъчна. Илюстрациите са от: ETH Zurich, Institute for Particle Physics, превод Наука ОFFNews

"В нашата картина", отбелязва Пинкак, "материята възниква от съпротивлението на самата геометрия, а не от външно поле."

Теорията свързва торсионното (усукващото) движение с кривината на пространство-времето, предлагайки възможно обяснение за положителната космологична константа, която движи космическото разширяване. Авторите дори спекулират за нова частица, наречена "торстоун", която би могла да бъде наблюдавана в бъдещи експерименти.

Крайната цел е да се разшири визията на Айнщайн: ако гравитацията е геометрия, може би всички взаимодействия са геометрия.

Както отбелязва Пинкак, "Природата често предпочита прости решения. Може би масите на W и Z бозоните не идват от известното поле на Хигс, а директно от геометрията на седемизмерното пространство."

Справка: Richard Pinčák et al, Introduction of the G2-Ricci flow: Geometric implications for spontaneous symmetry breaking and gauge boson masses, Nuclear Physics B (2025). DOI: 10.1016/j.nuclphysb.2025.116959

Източник: Could mass arise without the Higgs boson?, Institute of Experimental Physics SAS

Изследванията, използващи радар, ултразвук и eлектрическа резистивна томография (ERT), доказват съществуването на две кухини, запълнени с въздух, под източната фасада, предоставяйки първоначални доказателства в подкрепа на хипотезата.

Работата е публикувана в списание NDT & E International.

От известно време структурата на гранитните блокове от източната страна на пирамидата на Микерин, висока над 60 метра, озадачава изследователите. Камъните са забележително полирани върху площ с височина около четири метра и ширина шест метра. Такива гладки камъни иначе се срещат само на това, което в момента е единственият вход към пирамидата, от северната страна. Изследователят Стийн ван ден Ховен (Stijn van den Hoven) за първи път през 2019 г. изказва предположението, че тук има евентуален допълнителен вход.

(a) северната страна на пирамидата на Микерин и (b) близък план на главния вход, и (c) полираната част на източната страна (предмет на интерес в това изследване). Кредит: NDT & E International (2025). DOI: 10.1016/j.ndteint.2025.103331

Сливането на изображения (Image Fusion) на всички измерени данни е ключово

Екип от от Университета в Кайро и Техническия университет в Мюнхен изследва източната страна на пирамидата на Микерин като част от изследователския проект ScanPyramids и открива две аномалии зад гладката фасада. Използвайки методи за безразрушителен контрол с георадар, ултразвук и електрическа резистивна томография, изследователите ясно идентифицират две кухини, запълнени с въздух. Това е първият път, когато са идентифицирани структурни аномалии зад отличителната фасада от източната страна.

Двете аномалии, запълнени с въздух, са разположени на дълбочина 1,4 метра и 1,13 метра зад външната фасада, с размери съответно 1 метър височина, 1,5 метра ширина и 0,9 метра на 0,7 метра. Такова прецизно определяне на запълнените с въздух кухини е възможно само чрез комбиниране на всички данни от измерванията. Методът Image Fusion, използван за това, е бил решаващ за потвърждаване на находката.

"Хипотезата за вход е много правдоподобна"

"След значителното потвърждаване на скрит коридор в пирамидата на Хеопс през 2023 г., ScanPyramids отново успя да направи важно откритие в Гиза", отбелязва Кристиан Грос (), професор по безразрушителен контрол в Техническия университет в Мюнхен.

"Методологията за тестване, която разработихме, позволява да се направят много точни заключения за естеството на вътрешността на пирамидата, без да се уврежда ценната структура. Хипотезата за друг вход е много правдоподобна и нашите резултати ни приближават с голяма стъпка към потвърждаването ѝ."

Справка: Khalid Helal et al, Detection of two anomalies behind the Eastern face of the Menkaure Pyramid using a combination of non-destructive testing techniques, NDT & E International (2025). DOI: 10.1016/j.ndteint.2025.103331

Източник: Air-filled anomalies in Menkaure Pyramid could indicate a new entrance, Technical University Munich

Тези дни из социалните медии се разпространява новината за голямо научно постижение на изследователи от Южна Корея. Съобщава се за микроиглен пластир, който може да стимулира зъбните стволови клетки да регенерират емайла и дори да образуват нови зъбни.

Новината дава надежда за пациентите: по-малко стъргане, по-малко импланти и повече биологични решения. Но преди да се зарадваме, е необходима доза критично мислене.

Най-старото съобщение във фейсбук е отпреди 3 дни от It's Science и то накратко описва изследването:

Пластирът доставя лекарство (Tideglusib) плюс растежни фактори чрез безболезнени микроигли, прилагани върху венеца в продължение на ~20 минути дневно.

Докладваните забележителни резултати от клинични изпитвания са:

Малки кариеси напълно са оздравяли за 4-6 седмици. Счупените зъби са възвърнали емайла в рамките на 8 седмици. При 30% от участниците са започнали да се образуват напълно нови зъби.

Декларираните предимства са без пробиване, без пломби, слаба болка и регенерираната тъкан е генетично собствената на пациента (следователно нисък риск от отхвърляне). Съобщени са планове за комерсиализация с прогнозни разходи (~300 щатски долара на зъб в ранен етап на комерсиализация).

Има ли достоверни научни доказателства зад тази новина?

Като източник на новината се посочва Стоматологичния факултет на Националния университет в Сеул и списание Science Translational Medicine за проучване върху микроиглената лепенка с Tideglusib. Но в споменатия Journal of Biomaterials Applications не намирам такава статия.

Но наистина има реални изследвания за регенерацията на зъби с употребата на Tideglusib.

В списъка на публикациите за изследванията на Стоматологичния факултет на Националния университет в Сеул има проучване от 2023 г. върху Tideglusib и напомня за разпространявата в социалните медии "новина".

Статията е публикувана в Journal of Biomaterials Applications под заглавието: "Tideglusib-incorporated nanofibrous scaffolds potently induce odontogenic differentiation", Nadia Tabassum, Saira Khalid et al; от учени от южнокорейския университет и от Пакистан. (https://doi.org/10.1177/08853282231190470). 

В случая се използва Tideglusib за стимулиране на възстановяването на дентина чрез инхибиране на GSK-3, но изобщо не става дума за цялостно решение за възстановяване на растежа на зъбите. Освен това проучването не е било върху пациенти, а върху клетъчни култури.

Графично резюме. Кредит: https://doi.org/10.1177/08853282231190470

"Анализът със сканираща електронна микроскопия показа, че нановлакната показват контролирани архитектурни характеристики, които ефективно имитират естествения извънклетъчен матрикс (ECM). UV-Vis спектроскопията показа, че Tideglusib е успешно включен и освободен по контролиран начин. И двата вида биомиметични нановлакнести матрици (PCLF-TG100, PCLF-TG1000) значително стимулираха клетъчната пролиферация. Освен това, тези скелета значително индуцираха експресията на дентиногенни маркери (ALP и DSPP) и биоминерализацията. За разлика от настоящите материали за покриване на пулпата, които стимулират възстановяването на дентина, описаните тук сложни полимерни скелетни системи с разтворими и неразтворими пространствено-времеви сигнали могат да насочат диференциацията на стволовите клетки и регенерацията на дентина. Следователно, биоактивният нановлакнест скелет, включващ малки молекули, предлага иновативен клиничен инструмент за тъканно инженерство на дентина", описват авторите резултатите си.

Както виждате, не се споменава "поникване на нови зъби".

Трудно ни е да се конкурираме по бързина с "научните инфлуенсъри" в социалните мрежи, но ние все пак сме малко по-внимателни.

"Те са социално силните хора на България, които чертаят бъдещето на света...“, се казва в пресъобщението.

Мисията на "Социално силните", казват създателите на филма, е да предизвика дебат за това какво общество искаме и какъв е пътят да го изградим. Как да „усилваме таланта“ на всеки от членовете му и да направим страната си място, където хората се чувстват успели и щастливи. Тема, която в контекста на изправената пред трудности образователна система и демографските предизвикателства пред България, акцентира върху важността на образованието и личната ангажираност като път към промяната.

Като своеобразно продължение на изключително успешния "Формулата на Тео", "Социално силните" ни запознава с някои от първите ученици на учителя Теодосий Теодосиев.

Героите на филма "Социално силните", своеобразно продължение на "Формулата на Тео", са освен учитрелят им Теодосий Теодосиев и:

• създателят на свръх екстремни камери, използвани от НАСА,  д-р Петко Динев,
• първият български златен медалист от олимпиада по физика, Александър Проданов.
• кандидатът за Нобеловата награда за физика, създал лаборатория за лазерно наблюдение на атоми, избран сред десетте най-обещаващи млади учени в света, проф. Теньо Попминчев
• участникът в екипа на Нобеловия лауреат Кип Торн и впоследствие ръководител на екип за финансово моделиране в най-голямата световна банка на Уолстрийт, д-р Павлин Савов 
• Иван Бъчваров,  преподавателят на братята Попминчеви;
• Александър Проданов, дългогодишен успешен участник в международни олимпиади по физика и астрономия;
• Маргулан Исмолдаев - студент по компютърни науки и физика в Масачузетския технологичен институт (САЩ).

"Който много е получил, много трябва и да даде" е тяхната философия и това е точният пример как да направим обществото си по-човечно, по-подкрепящо и по-хармонично.

Премиерата ще бъде на 18.11 в кино "Люмиер", като част от програмата на "Киномания", а от 5.12 ще тръгне в регулярно киноразпространение.

Защо е така? В някои животински групи видовете, които живеят на групи, имат по-голям мозък от самотните видове. Те трябва да се справят с бързо променящите се социални ситуации и следователно се нуждаят от по-мощен мозък. Освен това, бозайниците и птиците, които генерират собствена телесна топлина и следователно имат по-висока и по-стабилна телесна температура, имат по-голям мозък от повечето други гръбначни, чиято телесна температура се определя от температурата на околната среда. Но засега няма солидно обяснение за тази разлика. Нещо повече, дори в рамките на тези групи все още има големи разлики.

Мозъчната тъкан изисква постоянно количество енергия. За разлика от други органи, мозъкът не може просто да се изключи по време на сън или периоди на глад. Така че, когато мозъкът расте, организмът трябва да намери повече енергия, която да го снабдява.

Според "Хипотезата за скъпия мозък", мозъкът може да расте само ако сам произвежда допълнителната енергия или ако подобри шансовете на организма за оцеляване толкова много, че той може да си позволи да расте и да се размножава по-бавно. Това обяснява например защо видовете маймуни, които не е нужно да издържат на периоди на глад и по този начин загуба на енергия през цялата година, имат по-големи мозъци и защо мозъците на заседналите птици са по-големи от тези на прелетните птици.

Телесната температура влияе върху размера на мозъка

За разлика от други риби, много акули, като рифовата акула черноперка (Carcharhinus melanopterus), има едро потомство и живее в топли води. Това обяснява защо акулите имат мозъци, чийто размер се припокрива с този на топлокръвните гръбначни – птици и бозайници. Кредит: Imran Razik

Изследователи от Института за поведение на животните "Макс Планк" в Констанц са изследвали дали тези корелации се отнасят за всички гръбначни животни. Те са установили, че във всички групи гръбначни телесната температура има значително влияние върху размера на мозъка. Видовете, които могат да поддържат телата си постоянно топли, обикновено могат да си позволят по-големи мозъци, тъй като те са по-ефективни в топли среди. Това важи и за така наречените студенокръвни видове, които живеят в топли води или специално избират такива места.

Връзката между мозъчната маса и телесната маса при гръбначните животни, по класове. Видовете в тази графика са включените в това проучване. Моля, обърнете внимание, че символите за белодробни риби, целаканти и миксини представляват отделни видове. Кредит: Proceedings of the National Academy of Sciences (2025). DOI: 10.1073/pnas.2506145122

Освен това, според изследователите размерът на потомството също ограничава размера на мозъка в зряла възраст. Тъй като цената на големия мозък спрямо теглото е особено висока за младите животни, е добре в началото да се поддържа ниска стойност. Тези линии, които успяват едновременно да поддържат телата си топли и да произвеждат едри малки, имат най-големите мозъци за даден размер на тялото.

"Ние, хората, имаме късмета да бъдем топлокръвни. Освен това, нашите бебета са големи и се хранят с години. Това позволява да се случи еволюцията към най-големия мозък от всички гръбначни спрямо теглото", коментира Карел фон Шайк (Carel von Schaik,), ръководител на екипа в Института по поведение на животните "Макс Планк".

Следователно постоянно високата телесна температура е била предпоставка за еволюцията да създаде по-големи мозъци. Тази способност обаче първоначално се е развила по други причини – вероятно, за да могат бозайниците да останат активни през нощта, а птиците да летят на по-дълги разстояния. Едва тогава вратата за растеж на мозъка се е отворила. В еволюцията иновациите могат да имат неочаквани последици и да открият напълно нови възможности.

Справка: Zitan Song et al, Parental investment and body temperature explain encephalization in vertebrates, Proceedings of the National Academy of Sciences (2025). DOI: 10.1073/pnas.2506145122

Източник: Large brains require warm bodies and big offspring, Max Planck Society

Съвременната физика се основава на Стандартния модел, теория, която описва фундаменталните частици и техните взаимодействия. Този модел обаче има значителни пропуски. Той не може да обясни защо бозонът на Хигс е много по-лек от очакваното и, което е по-важно, не обяснява феномена на тъмната материя.

"Знаем, че няма жизнеспособен кандидат за тъмна материя в Стандартния модел на физиката", обясняват учени от Испания и Германия в своята статия., "така че този факт вече изисква наличието на нова физика."

Тъмната материя съставлява 75% от материята, но никога не е била наблюдавана досега.

Тъмната материя е хипотетична форма на материя, за която се смята, че съставлява по-голямата част от цялата материя във Вселената. Знаем за нейното съществуване само косвено – чрез гравитационното ѝ влияние върху видимата материя, галактиките и структурата на космоса. Без тази скрита маса галактиките просто биха се разпръснали.

Проблемът е, че тъмната материя не взаимодейства със светлината или електромагнитните полета, което я прави напълно невидима за нашите инструменти. Ето защо Стандартният модел, който успешно описва видимия свят, е безсилен тук.

Тъмната материя може да е резултат от изтласкването на фермиони в усукано пето измерение

Теоретичната концепция за "изкривено допълнително измерение" (WED - warped extra dimension) е представена за първи път през 1999 г., като модел на Рандал-Сандръм, където пространство с повече измерения има извита или "изкривена" геометрия. Това изкривяване не е равномерно и може да създаде голямо съотношение на енергийните мащаби, което помага да се обясни защо гравитацията е много по-слаба от другите фундаментални сили върху нашата 3D "брана". Смята се, че частиците на Стандартния модел са ограничени до тази брана, докато гравитацията може да се разпространява през изкривеното допълнително измерение.

Наскоро публикуваното изследване в The European Physical Journal C, е първото, което последователно свързва тази теория с проблема на тъмната материя във физиката на елементарните частици.

Ново проучване предлага елегантно решение на този проблем, свързвайки го с друга дългогодишна загадка – така наречения "проблем с йерархията" или защо бозонът на Хигс е толкова по-лек от характерния мащаб на гравитацията.

Теорията на учените предполага, че отговорите и на двата въпроса са скрити в петото измерение.

Авторите на изследването са изследвали масите на фермионите (клас частици, който включва всички частици, които изграждат материята като електрони и протони). Те предполагат, че тези частици могат да "комуникират" с петото измерение, като преминават през специални портали. Влизайки в това "извито допълнително измерение“ (WED), те се превръщат в "фермионна тъмна материя“ – невидими реликви, които изпълват нашата вселена.

Могат ли фермионите, пътуващи в различни измерения, да обяснят поне част от тъмната материя, която учените досега не са успели да наблюдават?

"Знаем, че няма жизнеспособен кандидат за тъмна материя в Стандартния модел на физиката", казват учените, "така че този факт вече изисква наличието на нова физика."

По принцип, ключов елемент от математиката създава огромни маси фермиони, които се проявяват в така нареченото петоизмерно изкривено пространство. Този "тъмен сектор" е един от възможните начини да се обясни огромното количество тъмна материя, което досега не е било откривано с помощта на традиционни измервания, предназначени за Стандартния модел на физиката. Фермионите, блокирани през портал към изкривено пето измерение, биха могли да "действат като" тъмна материя.

Как може да се наблюдава този вид тъмна материя, да се потвърди?

Най-важният въпрос за всяка теория за тъмната материя е как да се тества. В момента това е основната пречка пред десетки хипотези.

Авторите на статията твърдят, че тяхната теория може да бъде проверена.

Ако фермионите наистина "бягат“ в друго измерение, този процес би трябвало да генерира гравитационни вълни. Всичко, което е необходимо, за да се идентифицира фермионна тъмна материя в извитото пето измерение, е "подходящ тип детектор на гравитационни вълни“. С бързото развитие на подобни технологии в световен мащаб, отговорът на мистерията на тъмната материя може да е "точно зад ъгъла“.

Справка: 

Carmona, A., Castellano Ruiz, J. & Neubert, M. A warped scalar portal to fermionic dark matter. Eur. Phys. J. C 81, 58 (2021). https://doi.org/10.1140/epjc/s10052-021-08851-0 

New Test of the Gravitational 1/????2 Law at Separations down to 52  ????⁢m
J. G. Lee, E. G. Adelberger, T. S. Cook, S. M. Fleischer, and B. R. Heckel
Phys. Rev. Lett. 124, 101101 – Published 10 March 2020 DOI: https://doi.org/10.1103/PhysRevLett.124.101101 

Източник:

 Scientists Are Pretty Sure They Found a Portal to the Fifth Dimension, Popular mechanics

How a simple physics experiment could reveal the “dark dimension”, New Scientist

Началото на 10 ноември, 2014 г. ни бе ентусиазирано - работата на НаукаOFFNews стартира смело с три статии:

1. "Кривите огледала на Козирев" - актуална за онова време, смес от почти журналистическо разследване и коментар;
2. статията, която събра най-много прочитания, недостигнати от никоя друга и досега: "Ефектът на Дънинг-Крюгер или как глупавите са твърде глупави, за да разберат, че са глупави" и  
3. една статия, предизвикващата полемика, но много важна за нас: "Не, нямате право на мнение!".

Потеглихме с младежки порив, който все още не ни е напуснал, макар че леко поулегнахме.

На този специален и за нас ден искаме да поздравим вас, нашите читатели, за подкрепата, която ни оказвате през годините, както и за критиките, коментарите и идеите, които ни дават стимул да се развиваме. А и да се стараем да ви представяме все повече важна и доказано обективна научна информация.

Благодарим и на всички наши външни автори, сътрудници и колеги - бивши и настоящи, a те не са малко - Калоян Константинов, Николаос Цитиридис, Мая Младенова, Емил Вълков, Антон Оруш, Николай Кереков, Недялка Аценова, Галина Викторова, Божан Божков, Йордан Стефанов, Катя Димитрова, Антония Петрова, Галина Мешкова, Диана Маркова, Боян Рашев, Роса-Виктория Гаммелтофт, Георги Гърков, Ивайла Сопотенска, Мариана Тодорова, д-р Иван Димов, Константин Чипев от Университета Стони Брук, Ню Йорк. И най-младият - студентът Деян Милков, който отрази едно важно събитие за нас.

Трябва да споменем с благодарност и респект и нашите партньори от Климатека и Horizon.

А за тези, които искат да станат научни журналисти или се колебаят, прочетете тази дописка: "Искате да сте научен журналист? Няма по-хубава професия от тази". И нека не ви звучи пресилено, ние мислим точно така.

Съвестта ще ви накара да бъдете точни, честно да посочите източника си, критично да прецените значимостта на изследването, да пресеете пиарите на университета или държавната институция, да разконспирирате "изключителните твърдения, които изискват изключителни доказателства", както казва Карл Сейгън (Extraordinary claims require extraordinary evidence).

Много внимавайте със сензациите, не бързайте. Науката обикновено върви с малки скучни стъпки.

Ако силите ви не достигат или се колебаете, потърсете някой специалист. Как ще го познаете? Научните му постижения са някакъв знак, но не забравяйте, че и учените са хора, с човешките си слабости и могат да грешат, особено ако се изказват извън своята област или имат някакъв интерес.

Честността към читателя изисква и да не казваме неща, които не разбираме. Тук идва най-хубавото - ще имаме възможност да научим още нещо. Ще ни помогне безкрайното вместилище на знания - интернет. Но в този океан ще ни е нужен компас - това е научният метод - той ще ни помогне да избегнем плитчините на псевдонауката.

Условията ни за работа бързо се променят. В социалните медии има вече много блогъри, които пишат за наука. Не се изкушавайте да се надпреварвате с тях - те винаги ще са преди вас. Ще загубим това състезание, но по-важно е, да не загубим доверието на нашите читатели. Ние поемаме отговорност за достоверността на това, което представяме.

Пряко засяга нашата работа и навлизането и усъвършенстването на изкуствения интелект, по-коректно е да се каже, Large Language Model (LLM). Ресурси като ChatGPT и Google Gemini стават все по-добри в генерирането на текст като качеството е близко до човешкото. Те са наистина мощен инструмент, но нека ги използваме само като инструмент - да ни съберат и анализират информация например. Невероятно бързи са и много е изкушаващо да ги използваме. Но не ви ли отблъскват вече тези тенекиено ярки и прекалено подредени стерилни илюстрации и текстове? Да не забравяме, че пишем за хората, затова е хубаво текстовете ни да си останат човешки.

Научният журналист може да предаде вярно и честно фактите, общата картина, процеса и смисъла на някакво научно усилие и ще си е свършил добре работата.

Но ако не приемете тази дейност като кауза, ще изпуснете много , ще изпуснете празника - да затупти сърцето ви с отброяването на старта на ракетата, вълнението да видите сянката на черна дупка за първи път или светлината от дълбоките звездни полета, тръгнала от зората на Вселената. Т ези вълнения ще бъдат вашият най-голям бонус. Защото неволно осъзнавайки, докато работим, нищожното място на човека във времето и пространството, няма как да не усетим и малко тъга.

Ще завърша с думите на американския астрофизик нобелист Стивън Уайнбърг от книгата му "Първите три минути":

"Опитът да се разбере Вселената е едно от малкото неща, които леко повдигат човешкия живот над нивото на ежедневния фарс и му придават оттенък на висока трагедия."

И макар че не ние открехваме тайните на природата, нека не забравяме, че може да ни чете някой малък Стивън Уайнбърг.

Статията е написана по поръчка на Мичо Таталович (Mićo Tatalović), председател на Асоциацията на британските научни писатели. Работил е като редактор на научни новини в Nature, New Scientist и SciDev.

Свръхпроводниците нямат електрическо съпротивление, което означава, че могат да провеждат електричество, без да губят енергия под формата на топлина, което ги прави изключително ефективни.

Но е доказано, че конвенционалните свръхпроводници работят само при изключително ниски температури. Неконвенционалните свръхпроводници, работещи при стайна температура, биха позволили на технологиите, от ЯМР апарати до ускорители на частици и квантови мрежи, да работят по-ефективно.

Материалът, наречен MATTG, се произвежда чрез подреждане на 3 тънки 1 атом листа графен заедно и усукването им под "магически ъгъл". Предишни изследвания на MATTG показват, че той има потенциал да бъде свръхпроводящ, но новото изследване, публикувано в Science, е първото, което го потвърждава директно.

Изследователите правят това, измервайки свръхпроводящата празнина на материала, което описва колко стабилно е свръхпроводящото състояние на материала при дадени температури.

Свръхпроводяща празнина еенергийната празнина, която се образува в свръхпроводник при или под критичната му температура, което представлява минималната енергия, необходима за разкъсване на електронните двойки (куперовите двойки), които осигуряват свръхпроводимостта. Тази празнина е фундаментално свойство на свръхпроводниците и размерът ѝ е максимален при абсолютната нула (0 K) и се свива с повишаване на температурата, изчезвайки напълно при критичната температура (Tc). 

"Когато един материал стане свръхпроводящ, електроните се движат заедно по двойки, а не поотделно, и има енергийна празнина, която отразява как са свързани", обяснява Джонг Мин Парк (Jeong Min Park), съавтор на изследването от Масачузетския технологичен институт (MIT) и Принстънския университет в САЩ.

"Формата и симетрията на тази празнина ни разказват за основната природа на свръхпроводимостта."

Профилът на празнината е отчетливо различен от този на типичен свръхпроводник.

"Има много различни механизми, които могат да доведат до свръхпроводимост в материалите", отбелязва Шууен Сун (Shuwen Sun), другият съавтор на изследването от MIT.

"Свръхпроводящата празнина ни дава представа какъв механизъм може да доведе до неща като свръхпроводници при стайна температура, които в крайна сметка ще бъдат от полза за човешкото общество."

Изследователите измерват свръхпроводящата празнина, използвайки нов експериментален метод, който включва "тунелиране" на електрони между 2 слоя от трислойния графен, усукани под магически ъгъл. След като изпращат ток през MATTG, екипът проследява как се променя празнината при различни температури и магнитни полета.

Докато електроните преминават през свръхпроводници, те се сдвояват с други електрони в куперовски двойки. Тези двойки позволяват на електрона да се движи през материала без съпротивление и предотвратяват сблъсъка им един в друг и отлитането им като загуба на енергия.

"В конвенционалните свръхпроводници електроните в тези двойки са много далеч един от друг и слабо свързани", разказва Парк.

"Но в графена с магически ъгъл вече можехме да видим признаци, че тези двойки са много тясно свързани, почти като молекула. ​​Разбрахме, че има нещо много различно в този материал."

Докато конвенционалните свръхпроводници имат постоянен, плосък профил на празнината, изследователите откриват, че празнината за техия графенов материал е V-образна. Именно този уникален профил, предполагат авторите, предоставя доказателство, че материалът е неконвенционален свръхпроводник, отваряйки вратата към свръхпроводници при стайна температура.

Изследователите са уверени, че ако изучат добре един неконвенционален свръхпроводник, това може да им даде тласък на разбирането на останалите. Това познание може да ги насочи към проектирането на свръхпроводници, които работят при стайна температура например, което е нещо като Светият Граал на цялата област.

В конвенционалните свръхпроводници електроните се сдвояват чрез вибрациите на решетъчната структура на материала. Авторите обаче подозират, че този процес протича по различен начин в техните усукани листове графен.

"За тази система от графен, усукан под магически ъглов, има теории, обясняващи, че сдвояването вероятно възниква от силни електронни взаимодействия, а не от вибрации на решетката", обяснява Парк.

"Това означава, че самите електрони си помагат взаимно да се сдвоят, образувайки свръхпроводящо състояние със специална симетрия."

Екипът сега насочва вниманието си към тестване на други 2D усукани структури и материали с новия си метод.

"Този ​​директен поглед може да разкрие как електроните се сдвояват и конкурират с други състояния, проправяйки пътя за проектиране и контрол на нови свръхпроводници и квантови материали, които един ден биха могли да захранват по-ефективни технологии или квантови компютри", коментира Парк.

"Това ни позволява както да идентифицираме, така и да изучаваме основните електронни структури на свръхпроводимостта и други квантови фази, докато те се случват, в рамките на една и съща проба."

Справка: Pablo Jarillo-Herrero et al, Experimental evidence for nodal superconducting gap in moiré graphene, Science (2025). DOI: 10.1126/science.adv8376. www.science.org/doi/10.1126/science.adv8376

Източник: Physicists observe key evidence of unconventional superconductivity in magic-angle graphene, Massachusetts Institute of Technology

Те се надяват, че инструментът AeroMap, който ефективно визуализира връзката между геометричните свойства и аеродинамичните свойства, използван досега за състезателни автомобили, ще помочне на инженерите да оптимизират разработването на по-безопасни и по-икономични самолети, с по-малък разход на гориво.

Съпротивлението е аеродинамичната сила, която се противопоставя на движението на самолета във въздуха. Възможността за точно прогнозиране на съпротивлението в ранен етап на проектиране помага на инженерите да избегнат по-късни корекции, които могат да доведат до допълнително време и разходи. Надеждните ранни оценки могат също да намалят необходимостта от продължителни и скъпи тестове в аеродинамичен тунел или мащабни компютърни симулации.

AeroMap, софтуер, разработен от изследователи от Университета в Съри, оценява съпротивлението за различни конфигурации на крилото и тялото, работещи при скорости, близки до скоростта на звука.

AeroMap предоставя набори от данни до 10 до 100 пъти по-бързо

В проучване, публикувано в Aerospace Science and Technology, изследователите показват как AeroMap предоставя набори от данни до 10 до 100 пъти по-бързо от висококачествените симулации, предлагани в момента на пазара, като същевременно поддържа добра точност.

"Нашата цел е да разработим метод, който осигурява надеждни трансзвукови аеродинамични прогнози за редица конфигурации, без високите изчислителни разходи за симулации в пълен мащаб", коментира д-р Реджиш Джесудасан (Rejish Jesudasan), научен сътрудник в Университета в Съри и водещ автор на изследването.

"Като предоставя надеждни резултати по-рано в процеса на проектиране, AeroMap намалява необходимостта от скъпи редизайн и многократни тестове в аеродинамичен тунел. Той също така осигурява нивото на детайлност, от което инженерите се нуждаят, за да усъвършенстват концепциите по-ефективно и с по-голяма сигурност."

Подходът позволява на AeroMap да улови основните ефекти на съпротивлението

AeroMap комбинира редуцирана форма на уравненията на Навие-Стокс (вижте най-долу какво представляват уравненията на Навие-Стокс), които описват въздушния поток, с модел на тънкия граничен слой въздух, който се движи по повърхността на самолета.

Изследователският екип твърди, че този подход позволява на AeroMap да улови основните ефекти на съпротивлението без високите изчислителни изисквания на по-подробни симулации. В резултат на това той предоставя практичен инструмент за ранните етапи на проектирането на самолети, когато инженерите се нуждаят от резултати, които са едновременно надеждни и бързи.

Много съществуващи модели все още разчитат на емпирични методи, разработени преди няколко десетилетия. Въпреки че те остават широко използвани, те могат да бъдат по-малко точни, когато се прилагат към съвременни, високоефективни конструкции на крила. AeroMap е валидиран спрямо данни от аеродинамични тунели на НАСА, като резултатите показват близко съответствие между неговите прогнози и експериментални измервания, което показва неговата пригодност за устойчиво разработване на самолети, според прессъобщение.

Прогнозиране на свръхзвуковите характеристики на конфигурациите на самолетите

Проучването описва, че точното прогнозиране на характеристиките на аеродинамичното съпротивление в широк диапазон от конфигурации на крилото и тялото е от решаващо значение в ранните етапи на проектиране на свръхзвукови търговски транспортни самолети.

Изследователите представят рамката AeroMap за бързо генериране на аеродинамични карти на ефективността за оценка както на аеродинамични характеристики на конфигурациите на крилото и тялото както при проектни условия, така и при работа в условия, различни от първоначалната му, оптимизирана проектна схема. Последното се случва, когато се променят външни фактори като например вариации в натоварването или околната среда. Вместо да изчисляват за идеалните условия, инженерите анализират състоянието на самолета при тези променени, извънпроектни условия, за да разберат как ще се държи съоръжението и да го оптимизират.

Според изследователите прогнозите на рамката за началото на дивергенцията на съпротивлението при различни конфигурации на крилото и тялото подчертават важността на отчитането на взаимодействията между вискозната свиваемост и прогресията на ударната сила по обхват, фактори, които не се отчитат от метода на Корн-Лок-Мейсън.

"С изчислителни разходи, поне с един до два порядъка по-ниски от тези на висококачествените моделни изследвания, AeroMap е подходящ за проучвания на конфигурацията търговия в ранната фаза на проектиране", казват изследователите в проучването.

Справка: Enhancing rapid drag analysis for transonic aircraft configuration trade studies; Rejish Jesudasan, John Doherty, Simão Marques; Aerospace Science and Technology; Volume 168, Part A, January 2026, 110727; https://doi.org/10.1016/j.ast.2025.110727

Източник: Fast, accurate drag predictions could help improve aircraft design, University of Surrey

Идеята за международен ден на науката е предложена през 1999 г. по време на Световната конференция по въпросите на науката под егидата на ЮНЕСКО. През 2001 г. празникът е одобрен и от тогава се чества ежегодно в повечето страни по света.

"Честван на всеки 10 ноември, Световният ден на науката за мир и развитие подчертава значителната роля на науката в обществото и необходимостта от ангажиране на широката общественост в дебати по нововъзникващи научни въпроси. Той също така подчертава значението на науката в нашето ежедневие. Световният ден на науката за мир и развитие има за цел да гарантира, че гражданите са информирани за развитието на науката", заявяват от ЮНЕСКО.

Темата на празника за 2025 г. е "Доверие, трансформация и утре: Науката, от която се нуждаем за 2050 г."

През август 2023 г. Общото събрание на Организацията на обединените нации обяви периода 2024–2033 г. за Международно десетилетие на науките за устойчиво развитие, подчертавайки съществената роля на науката за справяне с най-належащите предизвикателства пред света. Тази инициатива признава, че постигането на амбициите на Програмата до 2030 г. и след това ще изисква не само напредък в знанията и иновациите, но и по-силни партньорства между науката, политиката и обществото.

Изкуственият интелект като глобално предизвикателство

Като глобално предизвикателство ООН посочва развитието на изкуствения интелект (ИИ), очеставайки "светлините и сенките на ИИ", призовавайки за "поставяне на хората пред печалбата" и за "гаранция за етично управление на ИИ".

Както посочва Генералният секретар на ООН, Антонио Гутериш, "човечеството никога не трябва да бъде оставяно на "черната кутия" на алгоритъм", подчертавайки значението на човешкия контрол върху решенията за употреба на сила, за да се насърчи развитието и защитата на всички човешки права.

Организацията на обединените нации отбелязва четирите основни области на генеративния изкуствен интелект:

Мир и сигурност: Дезинформацията, задвижвана от изкуствен интелект, вече застрашава миротворческите и хуманитарни операции на ООН, излагайки на риск персонала и цивилното население. Над 70% от миротворците на ООН, участвали в скорошно проучване, заявиха, че невярната информация и дезинформацията сериозно са възпрепятствали способността им да изпълняват работата си.
Нарушения на правата на човека: Изкуственият интелект се използва за създаване и разпространение на вредно съдържание, включително материали за сексуално насилие над деца и порнографски изображения без съгласие, особено насочени към жени и момичета. ООН е дълбоко загрижена и за това, че антисемитското, ислямофобското, расисткото и ксенофобското съдържание може да бъде допълнително засилено от генеративния изкуствен интелект.
Демокрацията е в риск: Потенциалът на изкуствения интелект да манипулира избирателите и да влияе на общественото мнение по време на избори представлява сериозна заплаха за демократичните процеси по целия свят.
Подкопаване на науката и публичните институции.

С все по-широкото разпространение на технологиите за изкуствен интелект е необходимо глобално координирано управление на ИИ, за да се увеличат максимално ползите от него, като същевременно се управляват ефективно свързаните с него рискове.

Участие на гражданите в науката

Обосновката за отбелязване на Световния ден на науката за мир и развитие се корени във важността на ролята на науката и учените за устойчивите общества и в необходимостта от информиране и участие на гражданите в науката.

Участието на непрофесионалисти в науката, наричано още "гражданска наука", има вече важна роля в процеса на научни изследвания за генериране на нови знания. Гражданите могат да допринасят по различни начини, като например събиране и анализ на данни, и могат да участват в различна степен, от подпомагане на събирането на данни до участие в целия изследователски цикъл. Този подход е от полза както за обществото, така и за учените, защото подобрява ефективността на изследванията, повишава общественото доверие, предоставя нови прозрения и съгласува науката с реалните нужди.

В този смисъл, Световният ден на науката за мир и развитие предлага възможност да се покаже на широката общественост значението на науката в живота ѝ и да се ангажират с дискусии. Подобно начинание също така внася уникална перспектива в глобалното търсене на мир и развитие.

След това революционно откритие Уотсън става директор, президент и канцлер на лабораторията „Колд Спринг Харбър“ в Ню Йорк. Под негово ръководство лабораторията се разраства значително, превръщайки се в световен лидер в молекулярната биология. Той е и ръководител на Проекта за човешкия геном в продължение на две години, преди да се оттегли в знак на протест срещу опитите за патентоване на генни последователности.

Той се сблъсква с много противоречия през цялата си кариера. Самото откритие на структурата на ДНК е станало възможно благодарение на рентгенови изображения, направени от друга изследователка, Розалинд Франклин , чиято работа не е била призната в статията от 1953 г., донесла на Уотсън и Крик Нобеловата награда, а Уотсън е бил критикуван за омаловажаването на приноса ѝ.

Уотсън бе известен с пренебрежението си към други области на биологията и често е бил осъждан и порицаван от колеги за коментарите му както за други изследователи, така и за маргинализирани групи като цяло, което до 2007 г. води до пенсионирането му от "Колд Спринг Харбър".

Въпреки многобройните му противоречия, академичните му постижения го поставят сред най-важните учени на 20-ти век. Неговата работа отваря врата към изцяло нови области на изследване, давайки ни прозрения за това как се съхранява наследствената информация, връзките между видовете в дървото на живота и нови начини за лечение на генетични заболявания.

Източник: James Watson, co-discoverer of DNA’s double helix, has died aged 97, New Scientist