Как и защо човечеството се е научило да лъже

Възможността да се лъже е заложена в самата човешка реч. Има многобройни примери за това, как с помощта на речта хората създават субективна картина на света.

Представяме ви основните моменти на една лекция, публикувана в лента.ру, от доктора по философия, професор и преподавател Олег Донски в руското литературно списание "КапиталЪ" на тема защо феноменът на човешката реч крие възможността за лъжа.

Блестящият дипломат Шарл Морис Талейран казва, че езикът ни е даден, за да скриваме мислите ни. Известният философ Лудвиг Витгенщайн в своя "Логико-философски трактат" пише, че "границите на моя език определят границите на моя свят" и "за това, за което не може да се говори, трябва да се мълчи". А в 115-ти псалм се казва: "Всички хора са лъжци".

Артур Шопенхауер използва образа на Майя от индийската ведическа философия, за да покаже езика като лъжа. Индийците смятат, че Майя е илюзия, че човек е отделен от реалния свят с "воала на Майя". Ние не познаваме реалния свят, а реалният свят е проява на воля, според Шопенхауер,

Оказва се, че светът ни се представя само благодарение на "воала на Майя". Езикът, от една страна, отмества този воал, представя ни света; от друга страна - той определя как трябва да виждаме тази реалност. Не знаем дали това е истина или не, а да се провери е невъзможно. Ние не сме в състояние да отидем отвъд езика и да видим реалността такава, каквато е. Може само да сравняваме едно определение с друго, но и двете ще са субективни. И тук възниква проблемът на чуждия език.

Езикът като "булото на Майя"

Проблемът в изучаването на чужд език не е запаметяването на думите, а необходимостта да започнем да мислим на другия език. Когато ни предлагат да научим "английски език за един месец", е ясно, че ще говорим за ниво goodbye и how are you. Английският език е различен начин на мислене, но да се мисли на два езика едновременно не може. Ето защо Google преводач е толкова зле - той превежда думите, но разказ няма.

Казват, че езикът е начин на комуникация, но това е невярно определение, защото начинът на комуникация е речта. Езикът ни помага да я разберем, а след това ние я изграждаме в зависимост от езика, който знаем.

Езикът е система от знаци, тези знаци си взаимодействат по определен начин и са свързани един с друг в рамките на определена граматична система. Тя задава определена визия за света. Има съществителни, глаголи, прилагателни. Какво означават всички тези думи? Какво означава прилагателното "зелен"? Цвят. Съществува ли този цвят отделно от езика? Не.

Същото се отнася и за глаголите и съществителните. Имаме глагола "бягам" и съществителното "бяг". Каква е разликата? Изглеждат едно и също понятие, но извикват различни представи. Езикът показва явлението в една или в друга форма, а реалността не се променя от това. Ние започваме да мислим по различен начин, в зависимост от това как искаме да представим нещата, а езикът ни дава тази възможност. Друг език по различен начин ще представи същата реалност.

Всичко това е "воалът на Майя", който опосредства нашето отношение към света. Езикът е като очила, през които ние виждаме света, той ни дава класификация на всичко, което съществува, той се вмъква между нас и реалността и ни кара да мислим за света по определен начин.

Ние и животните 

Животните реагират спонтанно на реалността. Те имат реч и може да се каже, че са способни да общуват. Комуникацията помежду им става по няколко различни начина: звуци, миризми, допир и т.н. Езикът не е пряк израз на чувствата им.

Оказва се, че тук някога хората са се разделили с животните. Това, което чувстваме, и това, което казваме - това са различни неща и животните не могат да лъжат. Но човек може да чувства едно нещо и да казва нещо съвсем различно и често прави точно това. Оказва се, че именно езикът ни дава тази възможност, а животните нямат тази възможност по принцип.

Езикът е дискретен (с прекъсната структура), той съдържа фонеми и думи - единиците, на чиято основа е построен и които можем ясно да отделим. Всички изкази на животните са плавни, те нямат никакви граници. От техния начин на комуникация в нашия език е останала само интонацията. Ние можем да изброим колко думи имаме в нашия език, но интонацията - не можем. Хората по това принципно се отделят от животните, което им дава възможност да създадат втора реалност, чрез която виждаме света. Оказва се, че, от една страна, хората живеят в реалния свят, а от друга - благодарение на езика изграждат паралелен свят в съзнанието си. Хората знаят и владеят огромен брой думи, връзки между тях и безкраен брой техни съчетания.

С интонация е невъзможно да се лъже, тя по правило не лъже, трудно е да се скрие, трябва да бъдеш добър актьор. А чрез езика е лесно. Чове пита събеседника си: "Уморен ли си?". Той всъщност е много уморен, но казва: "Не, аз не съм уморен, всичко е наред". Думите му не съответстват на състоянието му, макар че не иска да измами събеседника си.

Ние живеем така  - имаме чувства, имаме реално състояние, но искаме да представим друго пред хората. Тази функция на езика се знае отдавна.

Най-добре се вижда това разделение между език и интонация в общуването по интернет. Събеседниците най-често не се виждат един друг и затова всеки може да се представя както си иска. Не може да чуете интонацията на речта и следователно по-трудно може да определите дали ви лъжат.

В търсене на истинския език

Оказва се, че езикът е лъжа. Софистите безцеремонно заявяват, че за всяко нещо може да се говори като за нещо вярно, и едновременно с това - и невярно.

През Средновековието, в християнството възниква идеята, че езикът е равен на логиката. "Логос" се превежда като "дума, учение, истина". Светът е логичен и езикът изцяло съответства с реалността на света. Всички езици малко се различават един от друг.

Тази идея повлиява на един съвременник на Тома Аквински - Раймонд Лулий. Майчиният му език е арабски, но след това научава латински. Това е по времето на кръстоносните походи и той не понасял съществуването на исляма. Лулий решил, че ако построи абсолютно логичен език, чисто логическа аргументация може да потвърди, че християнството е истинската вяра. Ще го покаже на арабите и те незабавно ще приемат християнството.

Лулий изградил система, описал четири механизми, които определят всички истински понятия в света и след това описал с различни кръгове комбинациите от тези понятия. След това заминава при арабите. Лулий бил стар и всичко свършило тъжно. Не приели арабите християнството и го пребили до смърт с камъни. 

Още една интересна идея има в Петокнижието, свързана с това, че Адам е измислил език. Бог му довел животните и Адам им дал имена. В рая Адам измислил lingua adamica (езика на Адам), на който не може да се лъже. Но го е знаел само той и никой никога не го е реконструирал.

^{А кой език е избрала Ева? Фрагмент от фреските на Сикстинската капела. Микеланджело Буанароти.}