Илюзии ли са спомените ви? Ново проучване разплита парадокса на мозъка на Болцман

Ваня Милева Последна промяна на 26 January 2026 в 00:00 3109 0

Доверяваме се на спомените си, защото ни се струват естествени, и се доверяваме на времето, защото то сякаш тече само в една посока. Физиката обаче допуска по-странни възможности, които оспорват тази интуиция.

Кредит The Principles of Light and Color, 1878. Smithsonian Libraries and Archives
Доверяваме се на спомените си, защото ни се струват естествени, и се доверяваме на времето, защото то сякаш тече само в една посока. Физиката обаче допуска по-странни възможности, които оспорват тази интуиция.

Дали нашите спомени, възприятия и наблюдения не отразяват реалното минало на Вселената, а възникват от случайни колебания в ентропията? Точно това твърди т. нар. "хипотеза за мозъка на Болцман".

Възможността да е верен този дългогодишен парадоксален мисловен експеримент в статистическата физика и космологията е изследвана в наскоро публикувана статия на група физици от Института Санта Фе.

Работата е публикувана в списание Entropy.

Парадоксът произтича от напрежение в основата на статистическата физика. Един от централните стълбове на нашето разбиране за асиметричния във времето втори закон на термодинамиката е H-теоремата на Болцман, фундаментална концепция в статистическата механика. Парадоксално обаче, самата H-теорема е симетрична във времето.

Тази времева симетрия предполага, че формално погледнато е много по-вероятно структурите на нашите спомени, възприятия и наблюдения да възникнат от случайни флуктуации в ентропията на Вселената, отколкото да представляват истински записи на нашата реална външна вселена в миналото. С други думи, статистическата физика сякаш ни принуждава да заключим, че спомените ни може да са фалшиви - сложни илюзии, създадени случайно, които не ни казват нищо за това, което си мислим, че правят. Това е хипотезата за мозъка на Болцман.

Авторите разработват формална рамка, за да изяснят как хипотезата за мозъка на Болцман, вторият закон на термодинамиката и свъзаната с нея "хипотеза за миналото" зависят от допускания за това кои моменти във времето се третират като фиксирани при анализа на еволюцията на ентропията на Вселената. Някои анализи обуславят настоящото състояние на Вселената, докато други предполагат начало с ниска ентропия (при Големия взрив). Но самата физика не казва кой от тези избори е правилен.

Основана на това, което авторите наричат ​​"хипотезата за ентропията", статията показва, че много стандартни аргументи в тези дебати разчитат на фини форми на кръгово разсъждение, при които предположения за миналото се използват за обосноваване на заключения – като например надеждността на паметта или посоката на ентропията – които след това се използват в подкрепа на същите тези предположения. Вместо да разрешава тези дебати, статията статията очертава скритата, имплицитна и фундаментална рамка на хипотезата. Като разделят физическите закони от изборите, основани на изводи, авторите предлагат по-ясна основа за оценка на дългогодишните дебати за времето и ентропията.

Справка: David Wolpert et al, Disentangling Boltzmann Brains, the Time-Asymmetry of Memory, and the Second Law, Entropy (2025). DOI: 10.3390/e27121227

Източник: Are your memories illusions? New study disentangles the Boltzmann brain paradox, Santa Fe Institute

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Физика

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !