На тази дата е роден Адолф фон Байер, един от най-видните химици от втората половина на 19 и началото на 20 век.

Известен е с многото си трудове в областта на органичната химия. Той е първият, който синтезира индиго.

Удостоен е с благородническа титла в Кралство Бавария през 1885 г., а през 1905 г. става носител на Нобелова награда за химия.

Байер е роден на 31 октомври 1835 г. в Берлин като син на известен геодезист и капитан от кралската пруска армия Йохан Якоб Байер и съпругата му Евгения Байер, родена Хициг. И двамата му родители са били лутерани по време на раждането му и той е възпитан в лутеранската религия. Майка му е дъщеря на Юлиус Едуард Хициг и член на първоначално еврейското семейство Ициг. Тя приема християнството, преди да се ожени за бащата на Адолф Байер, който е от нееврейски немски произход.

Адолф фон Байер е най-големият от петте деца в семейството. Още от малък има интерес към химията, като на 12-годишна възраст прави първото си химическо откритие – нова двойна сол (карбонат на мед и натрий).

След завършване на гимназия, през 1853 постъпва в Берлинския университет, където две години изучава математика и физика. След една година служба в армията Байер става студент в Хайделбергския университет. Изучава химия под ръководството на Роберт Бунзен.

През 1857 г. Байер публикува статия за хлорметана, увлича се по органичната химия и започва работа при Фридрих Август Кекуле в лабораторията му в Хайделберг. Тук Байер изследва органичните съединения на арсена, за което му е присъдена докторска степен.

От 1858 до 1860 г., заедно с Кекуле, работи в Гентския университет в Белгия. След завръщането си в Германия чете лекции по химия в Берлинския технически университет. От 1872 е професор по химия в Страсбургския университет. През 1875 г., след смъртта на известния химик-органик Юстус фон Либих, Байер става негов наследник, заемайки длъжността професор по химия в Мюнхенския университет.

Умира на 20 август 1917 година в Щарнберг на 81-годишна възраст.

Научна дейност

Първоначално Байер изследва пикочната киселина, а от 1865 г. нататък – структурния състав на индигото, високо ценен в промишлеността. Продължавайки опитите, започнати от френския химик Огюст Лоран през 1841, Байер получава през 1866 изатин, като използва нова технология за възстановяване на индигото чрез нагряването му с прахообразен цинк. Използваният от него метод позволява да се направи по задълбочен структурен анализ отколкото при процеса на окисление, осъществен от Лоран. Анализирайки обратния процес – получаване на индиго чрез окисление на изатин, Байер за пръв път успява да синтезира през 1870 г. индиго, като по този начин прави възможно промишленото му производство.

Докато е професор в Страсбургския университет Байер изучава кондензацията, процес, при който се отделя вода. Кондензирайки групи съединения като алдехидите и фенолите, той и колегите му успяват да изолират няколко имащи важно значение багрилни вещества, по-специално пигментите на зозина, които по-късно Байер синтезира.

Изучаването на оцветителите довежда Байер до изследването на бензола, в чиято молекула шестте въглеродни атоми образуват пръстен. Според неговата теория, заради наличието на други атоми в молекулата, връзките между атомите на въглерода се намират под напрежение и това напрежение определя не само формата на молекулата, но и нейната стабилност. Изследването на бензола го довежда също до разбирането, че структурата на молекулата на бензолната група на ароматните съединения, наречени хидроароматни, е нещо средно между пръстеновидно образувание и структура на молекула на безпръстенен въглеводород. Това негово откритие не само сочи взаимната връзка между дадените три типа молекули, но и дава нови възможности за тяхното изследване.

През 1905 г. получава Нобелова награда за химия „за приноса му в развитието на органичната химия и химичната промишленост, благодарение на неговите изследвания в областта на органичните оцветители и хидроароматните съединения“.

Източник: Адолф фон Байер, wikipedia

Още по темата

21/01/2023

Физика

На днешната дата е роден откривателят на аспирина Феликс Хофман

24/03/2021

Животът

За ваксините и хората (част V). Ваксината КюрВак