Хъбъл наблюдава разпадането на кометата C/2025 K1 (ATLAS)

Ваня Милева Последна промяна на 23 March 2026 в 00:00 9349 0

Последователна фрагментация на кометата C/2025 K1 (ATLAS) след преминаването ѝ близо до Слънцето

Кредит Dennis Bodewits et. al. https://arxiv.org/abs/2511.19707
Последователна фрагментация на кометата C/2025 K1 (ATLAS) след преминаването ѝ близо до Слънцето

Кометата K1, с пълно име C/2025 K1 (ATLAS), наскоро бе достигнала най-близкото си приближение до Слънцето и напусна Слънчевата система. Въпреки че K1 бе все още непокътната няколко дни по-рано, тя се разпадна на поне четири части, докато я наблюдава космическият телескоп Хъбъл. Вероятността нещо подобно да се случи, докато Хъбъл наблюдава комета, е изключително малка.

Комета K1 – да не се бърка с междузвездната комета 3I/ATLAS – не е била първоначалната цел на скорошно изследване на телескопа Хъбъл.

Наблюденията са дело на екип изследователи, фокусирани върху комети. Групата е получила време за наблюдение на Хъбъл с предложение да наблюдава съвсем различна комета. Тези планове не са се осъществили поради технически ограничения, така че те са се опитали да намерят друга цел. И са избрали C/2025 K1 (ATLAS) и тя се е разпаднала, докато са я наблюдавали.

Резултатите от наблюденията на Хъбъл са представени в ново изследване в списанието Icarus.

"Понякога най-добрите научни открития се случват случайно", коментира съавторът Джон Нунан (John Noonan), професор по физика в университета Обърн в Алабама, САЩ.

Изследователите не са предполагали, че К1 ще се фрагментира, докато не виждат изображенията на средващия ден след като Хъбъл заснема кометата.

"Когато погледнах данните за първи път, видях, че на изображенията има четири комети, докато ние искахме да изучаваме само една", разказва Нунан. "Така че знаехме, че това е нещо много, много специално."

Траектория на кометата C/2025 K1 (ATLAS). Кредит: NASA, ESA, R. Crawford (STScI)Траектория на кометата C/2025 K1 (ATLAS). Кредит: NASA, ESA, R. Crawford (STScI)

Това е експеримент, който изследователите винаги са искали да проведат с Хъбъл. Вече са предлагани различни наблюдения с Хъбъл, за да се заснеме разпадаща се комета. За съжаление, те са много трудни за планиране и никога не са се доказали като успешни.

Хъбъл заснема как К1 се е разпаднала на поне четири парчета, всяко с ясно изразена кома - мъглив слой от газ и прах, който обгражда леденото ядро ​​на кометата.

Хъбъл успява да заснеме събитието така, че могат да се различат много ясно фрагментите, коиро за телескопите на Земята по това време са едва различими бледи петна.

Изображенията от Хъбъл са направени само месец след най-близкото приближаване на K1 до Слънцето или т. нар. перихелий. Перихелият на кометата е бил в орбитата на Меркурий, на около една трета от разстоянието от Земята до Слънцето. По време на перихелия кометата изпитва най-интензивно нагряване и максимално напрежение. Точно след перихелия някои дългопериодични комети като K1 се разпадат – преди това кометата изглежда, че е преживявала перихелий.

Преди да се разпадне, K1 вероятно е била малко по-голяма от средностатистическа комета, вероятно с диаметър около 8 километра. Екипът смята, че кометата е започнала да се разпада осем дни преди Хъбъл да започне да я наблюдава. Телескопът Хъбъл е направил три 20-секундни изображения, по едно на ден, между 8 и 10 ноември 2025 г. Докато телескопът е наблюдавал кометата, един от по-малките фрагменти на K1 също се е разпаднал на парчета.

Тъй като Хъбъл може да различи изключително фини детайли с острия си поглед, екипът успява да проследи историята на фрагментите до момента, в който те все още образуват едно цяло. Това им позволява да реконструират времевата линия на разпадането.

Кометата C/2025 K1 (ATLAS): ноември 2025 г. NASA, ESA, D. Bodewits (Auburn). Image processing: J. DePasquale (STScI)

Кометата C/2025 K1 (ATLAS): ноември 2025 г. Кредит: NASA, ESA, D. Bodewits (Auburn). Image processing: J. DePasquale (STScI)

Но по този начин изследователите откриват една мистерия: защо е имало забавяне между момента, в който кометата се е разпаднала, и момента, в който ярките изблици са били видими от Земята? Защо кометата не е станала по-ярка почти веднага, когато се е фрагментирала и е разкрила пресен лед?

Екипът има някои предположения. По-голямата част от яркостта на кометата се дължи на слънчевата светлина, отразена от праховите частици. Но когато кометата се разпуква, се разкрива чист лед. Може би върху чистия лед се е образувал слой сух прах и след това е издухан. Или може би топлината се е натрупала под повърхността, натрупало се е налягане и след това е изхвърлена разширяваща се обвивка от прах.

Колкото и вълнуващи да са тези открития, най-хубавото тепърва предстои.

Екипът очаква с нетърпение да завърши анализа на газовете, произхождащи от кометата. Анализ от Земята вече показва, че кометата K1 е химически много специална – съдържанието ѝ на въглерод е значително по-ниско от това на други комети. Спектроскопските анализи, използващи инструментите STIS (Space Telescope Imaging Spectrograph) и COS (Cosmic Origins Spectrograph) на телескопа Хъбъл, вероятно ще разкрият много повече за състава на K1 и произхода на нашата Слънчева система.

Комета K1 сега е колекция от фрагменти на около 400 милиона километра от Земята. Разположена в съзвездието Риби, тя е на път да напусне Слънчевата система и вероятно никога няма да се завърне.

Астрономите наблюдават, че дългопериодичните комети като K1 имат по-голяма вероятност да се фрагментират, отколкото техните краткопериодични аналози, като например 67P/Чурюмов-Герасименко, която бе посетена от мисията Rosetta на Европейската космическа агенция (ЕКА), но не е известно защо.

Мисията Comet Interceptor на ЕКА, която стартира към края на това десетилетие, ще бъде първата мисия, която ще посети дългопериодична комета.

"Случайното наблюдение на K1 от Хъбъл ще ни помогне да разберем защо някои дългопериодични комети се разпадат и ще ни даде първи поглед върху техните вътрешности", отбелязва съавторът проф. Колин Снодграс (Colin Snodgrass) от Университета в Единбург в Шотландия и интердисциплинарен учен на мисията Comet Interceptor.

Тези нови резултати ще допълнят подробната картина на дългопериодична комета, която ще бъде получена с Comet Interceptor, и ще помогнат на астрономите да изберат целта на мисията.

Справка: D. Bodewits, J.W. Noonan, M.S.P. Kelley, C.E. Holt, T.A. Lister, H. Usher, C. Snodgrass, B.J.R. Davidsson, S. Greenstreet, Sequential fragmentation of C/2025 K1 (ATLAS) after its near-sun passage,
Icarus, 2026, 116996, ISSN 0019-1035, https://doi.org/10.1016/j.icarus.2026.116996;
(https://www.sciencedirect.com/science/article/pii/S001910352600062X)

Източник: Hubble unexpectedly catches comet breaking up, ESA/Hubble

Виж още за:
    Най-важното
    Всички новини

    Още от Космос

    Коментари

    За писането на коментар е необходима регистрация.
    Моля, регистрирайте се от TУК!
    Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

    Няма коментари към тази новина !