“A deaf dolphin or whale is a dead dolphin or dead whale.”
Michael Jasny

По данни на РИОСВ – Бургас от началото на сезона до 05.08. в района от с. Бяла до с. Резово са намерени 22 броя мъртви китоподобни бозайника, като три от случаите са били със съмнения за насилствена смърт. За тях са сигнализирани съответно органите на МВР. От началото на тази година до 3.08. във Варненската екоинспекция са получени 15 сигнала за изхвърлени от морето делфини, 6 от тях – неоснователни.

Общо броят на регистрираните мъртви морски бозайници по нашено Черноморско крайбрежие от началото на годината до сега е 31. Това са само регистрираните случаи. Можем обаче да предположим, че труповете са повече, тъй като за да бъде регистриран трупът от РИОСВ, трябва някой да подаде сигнал, което, практиката показва, не се случва толкова често.

Въпреки това, пак по данни на РИОСВ – Бургас, броят на животните, изхвърлени от морето, е в рамките на нормалното, като дори не се доближава до рекордния брой регистрирани случаи на изхвърлени мъртви животни през 2012 г. – 74 броя (2014 г. – 15 бр.; 2013 г. – 37 бр.; 2012 г. – 74 бр.).

В медиите и социалните мрежи веднага се появиха доста снимки на изхвърлените от морето мъртви „малки делфинчета“, създаде се паника, започнаха да се отправят обвинения. Проблемът от екологичен прерасна в политически, в поредното безсмислено противопоставяне на антиеколози срещу еколози. Русофили срещу русофоби и какво ли още не.

Първо, добре е да отбележим, че от представените снимки ясно се вижда, че в по-голямата част от случаите не става въпрос за „малки делфинчета“, а възрастни муткури (морски свине). Муткурът (Phocoena phocoena) е вид морски бозайник от сем. Морски свине (Phocoenidae). Той е значително по-дребен от делфините по размери, като възрастните индивиди достигат максимална дължина на тялото 1,5 m. За сравнение, възрастен бутилконос делфин (афала) може да достигне дължина на тялото над 2,5 m.

Фигура 1. Схематично представяне на трите вида морски бозайници в Черно море

Второ, при липса на данни от проведени изследвания на мъртвите животни не може да бъде направено експертно заключение за причините за смъртта. В световен мащаб съществуват подразделения на екологичните институции или упълномощени от тях организации, които извършват специализирани изследвания на намерените на брега трупове на морски бозайници, чрез което могат да бъдат установени причините за смъртта и да бъдат предприети адекватни мерки за намаляване на смъртността, ако такива са необходими.

Например, Американската национална администрация за океаните и атмосферата (NOAA), съгласно Закона за защита на морските бозайници (MMPA) е отговорна за защитата на делфините, китовете, тюлените и морските лъвове в САЩ. Агенцията по рибарство към NOAA за Югоизточен район включва Северна Каролина, Тексас, Пуерто Рико и Вирджинските острови. Тя упълномощава организации и техни доброволци, съгласно MMPA, да отговарят за изхвърлените на брега морски бозайници. Тази своеобразна Югоизточна мрежа за изхвърлени на брега морски бозайници включва обучени специалисти и ветеринарни лекари, които се задействат при подаден сигнал и провеждат лечение и рехабилитация, когато това е необходимо, обхождат ключови райони за издирване и събиране на изхвърлени от морето тела, провеждат изследвания и проучвания на труповете за установяване на причините и придобиване на нови данни, които след това да бъдат използвани за опазването на тези видове.

В България в това отношение съществуват все още доста неизяснени въпроси и неуредени законово процедури. Като защитени видове морските бозайници, изхвърлени по нашите брегове, са под юрисдикцията на съответната РИОСВ, до която трябва да бъде подаден сигнал. Никой друг няма право да премества или работи с трупа. Разрешение за преместване могат да получат общините след подадено заявление в МОСВ, но то е времененно и е необходимо да се подновява всяка година.

Така в България няма организация/институция, която да е упълномощена да извършва всички необходими процедури, стъпка по стъпка, при сигнал за изхвърлен на брега труп на морски бозайник – от съхраняването и транспортирането на трупа, до провеждането на изследвания и събирането и систематизирането на информацията. Да не говорим за провеждане на систематични обхождания на плажовете, за да не се разчита само на сигнали от граждани. Не разполагаме и с обучени експерти, нито с подходяща лаборатория и оборудване. Липсват и финанси за подобно начинание, а за да бъдат предприети стъпки по намиране на финансиране, трябва да бъдат изчистени недоразуменията в законодателството. Омагьосан кръг, който води в крайна сметка до родната действителност – при повишена смъртност сред морските ни бозайници хвърчат обвинения в медийното пространство, но виновни и отговорни няма. Съответно няма и адекватна стратегия и мерки, които да бъдат предприети.

Без подробни и компетентни изследвания на изхвърлените трупове е невъзможно да бъде установена причината за смъртта на изхвърлените на брега животни. Без отговор остават редица въпроси – какво е причинило смъртта; кога е настъпила смъртта; в кратък срок ли са умрели всички намерени животни или просто вълнението на морето изхвърли труповете им на брега наведнъж, създавайки погрешно впечатление, че са умрели внезапно и масово; от какъв вид и на каква възраст са животните (коректни данни има само за част от описаните от РИОСВ случаи, всички останали са описвани от очевидци като „малки делфинчета”, което е неточно и безполезно) и т.н., и т.н. Все въпроси, без чиито отговори е невъзможно да бъде направено експертно заключение.

Трето, необходима е информация за провежданите в района на Черно море (и по-специално българския участък) дейности, които биха могли да причинят акустично натоварване на средата. Ако има такива. Досега официални и потвърдени данни за такива няма, а спекулациите са безполезни. Данните за проведеното международно военно учение са непълни и липсва официална информация за параметрите на взривните устройства и муниции, които са използвани. Информационното затъмнение относно дейности, извършвани на територията/акваторията на страната ни и имащи отношение към опазването на екосистемите е типична родна картинка. От БНТ излязоха с изявление, че са получили уверение от Министерство на енергетиката, че проучвания за нефт и газ в момента не се провеждат и че всички минали и настоящи такива са с изготвени екологични оценки и се прилагат съответните смекчаващи мерки, заложени в тях. Длъжни сме да се усъмним поне във втората част на това твърдение, доколкото данни и доклади от подобни екологични проучвания на страницата на МОСВ липсват.

Четвърто, въпреки оскъдната информация и противоречивите мнения на медии и граждани, да се говори за проблема и да се търсят причините във всеки един възможен аспект е не само необходимо, но и жизнено важно, задължително! В политиката на ЕС за околна среда има едно правило, което трябва да бъде приложено в този случай – принцип на предпазливостта: когато дейност или политика носи риск от увреждане на околната среда или човешкото здраве, незабавно се предприемат мерки.

В съобщението на Европейската комисия относно принципа на предпазливостта е казано така:

„Въпреки че принципът на предпазливостта не се споменава изрично в международните споразумения, освен в областта на околната среда, неговото приложение е далеч по-широко и обхваща тези конкретни обстоятелства, при които научните доказателства са недостатъчни, неокончателни или несигурни и има индикации, чрез предварителна обективна научна оценка, че са налице основателни причини за безпокойство, че потенциално опасните въздействия върху здравето на околната среда, хората, животните или растенията могат да бъдат в противоречие с определеното ниво на защита.”

А защо това е толкова важно?

Може би звучи странно, но учудващо голям брой хора не знаят, че делфините и муткурите са бозайници, че дишат атмосферен въздух с бял дроб като нас, че раждат малките си и ги кърмят и отглеждат понякога в продължение на години. Бременността при муткурите, например, е с продължителност ~10,6 месеца, последвана от 8 до 12 месеца кърмене. Малките съзряват полово на около 3-4 годишна възраст. При афалата брменността продължава близо 12 месеца, а кърменето около 3 години, а младите индивиди съзряват полово на възраст около 4-5 години за женските и 10-12 години за мъжките. Подобно е положението и с обикновения делфин. Всичко това трябва да ви покаже, че морските бозайници са изключително бавно размножаващи се животни. Всяка негативна промяна във факторите на средата може да доведе до спад в численостите на популациите им, от който те не само че не могат бързо и лесно да се възстановят, но и много лесно положението може да излезе от контрол. Пример в това отношение са безвъзвратно осакатените популации на много видове китоподобни бозайници, чието изчезване вече е просто въпрос на време – китайският речен делфин (байджи), който се счита за изчезнал, последното животно е видяно през 2002 г.; делфин от Мауи (подвид на новозеландския пъстър делфин) с приблизително 55 останали индивида; речните делфини от Инд и Ганг; вакита и др. Затова всяка информация за причините за повишена смъртност е изключитлно важна, за да бъдат взети навременни и адекватни мерки.

А защо и това е важно?

Средностатистическият отруден и изнервен от проблеми човек разсъждава така: „То хляб за хората няма, те тръгнали делфините да спасяват“. Друго погрешно, но много разпространено схващане е, че делфините пречат на рибата, съответно и на рибарите и ако не са те, ще има неимоверно повече риба за нас, хората.

Да, ама не. Делфините са хищници, на върха на хранителната пирамида на Черно море. В научните среди няма две мнения по въпроса за важността и ролята на хищниците за целостта и здравето на екосистемите. Учените са единодушни, че екосистемите се контролират от върха на хранителните пирамиди. Как точно става това? По отношение на стратегията си за оцеляване видовете се делят на два типа: R-стратези – това са видове, които разчитат на бързо размножаване, многобройно потомство и минимални грижи по отглеждането му; К-стратези – видове, които се размножават бавно и инвестират в полаганите грижи за поколението. Едрите хищници, намиращи се на върха на хранителните си пирамиди, принадлежат към втория тип. Отсъствието им от екосистемата ще има лавинообразен пагубен ефект, разпространяващ се надолу по пирамидата. Всички екосистеми имат фиксиран енергиен бюджет, продиктуван от броя на първичните производители (продуценти) - растенията на сушата, фотосинтезиращите микроби в океана. Той не може и не бива да бъде надхвърлян.

Фигура 2. Схема на хранителна пирамида в морето

При липсата на контрол „отгоре” обаче освободените екологични ниши в хранителната пирамида ще бъдат заети от опортюнистични, бързорамножаващи се видове (R-тип), които имат потенциала да пренаселят и изтощят средата и да нарушат екологичното равновесие, което е толкова важно за правилното функциониране на една екосистема. Това е така нареченият „трофичен каскаден ефект”, който се предава надолу по пирамидата. Добре документиран печален пример в това отношение е историята на сивия вълк в САЩ. Екосистемата е като организъм, нуждае се от всичките си компоненти така, както организмът се нуждае от всичките си органи. Надявам се, сега става по-ясно защо при отсъствието на топ-хищници, като делфините, рибата в морето няма да стане повече, а в дългосрочен план ефектът от липсата им би бил опустошителен.

За опазването на върховните хищници на нашето море е много важно всички хора, институции и контролни органи да бъдат информирани освен за тяхното значение за екосистемите и за опасностите и вредите, които ги заплашват. Една такава опасност, която беше много коментирана последните дни е акустичното натоварване. То може да има директно и косвено въздействие върху морските бозайници. Директното се изразява в причиняване на: безпокойство; разстройване на нормални жизнени функции като хранене, размножаване, общуване; физически увреждания; кръвоизливи и смърт. Повишените нива на шум освен това причиняват стрес, който води до повишаване нивото на стресовите хормони. Това прави животните по-податливи на заболявания. Косвените въздействия на подводния шум върху морските бозайници чрез повлияване на тяхната плячка и други критични елементи на местообитанието им са много слабо проучени. Повишените нива на подводен шум маскират нормалното общуване между бозайниците и водят до дезориентация и по-голям разход на енергия при общуване в шумна среда. Няма изследвания или резултати, които директно да потвърждават това, но редица проучвания (Lesage et al., 1999, Miller et al., 2000) показват, че морските бозайници адаптират, променят начина си на вокализиране, за да избегнат маскирането, което само по себе си няма как да не коства допълнително усилие.

Фигура 3. Схема на слухово-гласов апарат на делфин

Защо е важно да бъдат опазвани видове и екосистеми и защо е необходимо за тези неща да се обръщаме към специалистите и да следваме техните съвети и препоръки, мисля че стана ясно от изложеното дотук. Но все пак нека подчертаем, че както великият Карлин казва – няма смисъл да спасяваме Земята, тя си е добре, ще я има дълго след като сме си „отишли”, с делфини или без, за природата като цяло това не е важно. За нас е важно да поддържаме екосистемите си в състояние, което позволява на човешката популация стабилно и безпроблемно съществуване. И това трябва да се прави компетентно (от специалисти), безкомпромисно (тези, които действат в разрез с препоръките на учените в областта, нанасят вреда на човечеството) и глобално (защото в природата граници няма).

Източници:

Lockyer, C., Heide-Jørgensen, M. P., Jensen, J., Kinze, C. C., and Buus Sørensen, T. 2001. Age, length and reproductive parameters of harbour porpoises Phocoena phocoena (L.) from West Greenland. – ICES Journal of Marine Science, 58: 154–162.
Richardson et al. (1995)
National Oceanic and Atmospheric Administration
„Зелени Балкани”
A History of Wild Wolves in the United States
COMMUNICATION FROM THE COMMISSION on the precautionary principle (PDF), COMMISSION OF THE EUROPEAN COMMUNITIES, Brussels, 2.2.2000
Черно море изхвърля все повече мъртви делфини, БНТ
МОСВ
РИОСВ-Бургас

Още по темата

10/08/2015

Животът

"Мълчаливият" убиец на делфинчета

27/07/2015

Животът

Делфините "крещят", за да надвикат шума от корабите

27/05/2015

Животът

Нефтеният разлив е причинил смъртта на 1400 делфини (видео)

07/05/2015

Животът

Убиват делфини, за да плащат за булки на Соломоновите острови