Когато кокошките и дивите зайци за пръв път се появяват в древна Британия преди повече от 2 000 години, ранните обитатели на островите не ги възприемат като вкусна храна, а ги свързват с боговете. Особеният висок статут на зайците и кокошките може би е изиграл роля във формирането на съвременните великденски традиции, все още практикувани днес.
"Великден е важен британски празник, но нито един от тези известни елементи не произхожда от Британия. Идеята, че кокошките и зайците първоначално са предизвиквали религиозни асоциации не е изненадваща, тъй като изследвания на пресичането на културите показва, че на екзотичните неща и животни често се дава свръхестествен статут", разказва водещият автор на изследването професор Наоми Сайкс (Naomi Sykes) от Университета на Екстър.
Археологическите доказателства предполагат, че най-ранните диви зайци и кокошки в Британия - като нито едните не произхождат първоначално от островите - са внимателно погребвани цели без следи от порязване или друго доказателство, че са били разчленявани, което предполага, че животните не са внесени само за храна. Радиовъглеродният анализ на костите, открити на няколко места, предполага, че животните са пренесени на островите по едно и също време през желязната епоха, между 5-ти и 3-ти век пр.н.е.
Учени от Университетите на Екстър, Лестър и Оксфорд обясняват, че доказателствата предполагат, че нито едно от двете животни не е било използвано за храна преди римската инвазия в региона векове по-късно, потвърдено в записките "De Bello Gallico" на Юлий Цезар, където се съобщава, че "британците смятат противно на божествения закон да ядат зайци, кокошки или гъски. Въпреки това те ги отглеждат за свое собствено забавление и удоволствие". Дион Касий, римски писател и държавник, описва по подобен начин, че британската кралица Боудика освобождава жив заек, за да получи божествена помощ при битката си срещи римляните, призовавайки древната богиня на войната Андрасте.
"Историческите данни предполагат, че кокошките и зайците са били твърде специални, за да бъдат консумирани и вместо това са асоциирани с божества - кокошките с бог от желязната епоха, подобен на римския Меркурий, а зайците с неизвестна женска богиня заек. Религиозните асоциации на зайците и кокошките са продължили и през римския период", обяснява Сайкс.
"Въпреки това археологическите доказателства показват, че колкото повече са се увеличавали популациите им, толкова по-често са били изяждани и накрая зайците дори са отглеждани като домашни животни. Вместо да ги погребат поединични, останките от зайците и кокошките тогава са изхвърляни като хранителни отпадъци".
Учените добавят, че по време на римския период хората са се хранили с питомни зайци и кокошки, до оттеглянето на Римската империя от Британия през 410 г. сл.н.е., което води до икономически колапс. Археологическите доказателства предполагат, че зайци започват да се консумират отново чак през средновековието, но популациите на кокошките нарастват, вероятно след заповедта на Свети Бенедикт от 6-ти в., която забранява да се ядат четирикраки животни по време на католическите пости.
Едва през 13-ти век зайците са въведени отново, този път само като храна за елита. Техните популации се увеличават докато не стават често срещани в природата през 19-ти век, което учените предполагат, че може да е довело до ключовата им роля във великденските традиции на британските острови.
Източник: IFLScience - Archaeological Evidence Offers Clues To Origin Of The Easter Bunny In Britain
Коментари
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!
Няма коментари към тази новина !
Последни коментари