Вълната, предизвикана от Делта варианта на коронавируса SARS-CoV-2, набира сили и върви към своя пик. Болниците вече се пълнят с неваксинирани - те са 94% от всички постъпили според главния здравен инспектор Ангел Кунчев. На този фон колебаещите се да си сложат ваксина, която може да ги предпази от тежко протичане на болестта и мъчителна смърт, е важно да намерят прости отговори на въпросите, който ги спират да вземат това спасително за тях решение.

В тази статия може да намерите още отговори, които дава д-р Иван Димов на най-разпространените аргументи, с които някои хора обясняват нежеланието си да се ваксинират. Иван Димов не е лекар, а е бакалавър по химия от Оксфорд, защитава докторантура по бионанотехнологии в Кембридж.

Последните няколко дни срещам няколко упорити мита относно ваксинирането против ковид. Този, както и другите ми постове, нямат за цел толкова да карат някого да се ваксинира, колкото просто да изтъкнат че няма научна обосновка за много от масовите притеснения. С други думи, няма научно обоснована причина средностатистически човек да не се ваксинира – може да си има религиозна или идеологическа такава, но научна такава няма.

Тъй като много хора се оплакват от претоварване с информация, кого да слушат, и на кого да вярват, преди да мина по същество, ще предложа едно просто правило, което помага за отсяване на информация относно странични ефекти от ваксините. Ако някой говори общо “ваксините за ковид причиняват еди-какво си“, без да уточни коя от четирите доста различни технологии на пазара има предивд (пет с естественото протичане на вируса, ако го броим като вид ваксина), бъдете скептични. Няма как страничен ефект да е свързан с иРНК ваксини (Файзер, Модерна), аденовекторни (Астра, Спутик, ДжДж, КанСино), инактивиран вирус (Синовак) или с вирусен протеин (Новавакс, ЕпиВакКорона) едновременно. Понеже в България преобладават иРНК ваксините в момента, ще се съсредоточа върху тях в настоящия пост.

1. Отказвам да влизам в контакт с чуждо РНК

Влизането с контакт с чуждо РНК се случва непрекъснато, само по себе си не е нищо нечувано. Ние непрекъснато сме в контакт с вируси, които искат да реплицират своята генетична информация (своето РНК), използвайки машинарията на нашите клетки за това. Тази голяма група на РНК вирусите (сред които и ковид) включва много представители, включително грипа и обикновенни настинки, които минават почти незабелязано (такива са четирите тривиални човешки коронавируса и риновируса). Няколко пъти годишно в нашите клетки влиза чуждо РНК на такива вируси и трайни последици от това на практика няма.

2. Недопустимо е да се ваксинирам с ваксина нетествана десет години.

Ако ще държим чиновнически на десетгодишен срок, на практика го имате, че и отгоре. Предишните два опасни коронавируса, SARS и MERS, които инфектираха човешки клетки по сходен механизъм, са познати от 2003 и 2012 година, но не се разпространиха глобално. От там имахме знания, за кои биха били най-обещаващите подходи, срещу нов коронавирус (ваксини именно срещу активната конформация на шипа, а не примерно срещу нуклеокапсида).

3. Считам, че риска от скрити дългосрочни последици е твърде голям.

Няма основание за това притеснение. В общи линии, всички отрови чиито ефекти да се забелязват след години, познати на човечеството, колкото и да са различни от химична/биологична гледна точка помежду си, имат няколко общи белези, които ги правят способни на такива закъснели ефекти.

Всички те се натрупват в тялото, не могат да бъдат метаболизирани и отделени. Това са неща като тежки метали (например олово, талий, кадмий), полихалогенирани ароматни въглеводороди (с каквито например се подозира, че бе отровен Виктор Юшченко), полифлуорирани въглеводородни производни, метални колоиди (например т.нар. колоидно сребро), неразградими микро и нано влакна (например многостенни въглеродни нанотръби, multiwall carbon nanotubes или азбест), ретровируси (ХИВ, и Т-лимфотрофните вируси при хората, които имат уникалната способност да се интегрират в човешкото ДНК) или неща които директно влияят на ДНК по физикохимичен път (като например йонизираща радиация, или определени химични вещества, част от които се припокриват с гореспоменатите). Нито едно от тези неща не фигурира в които и да било ковид ваксини. Транслация на произволна чужда РНК е нещо сравнително рутинно случващо се в тялото, без никакви трайни последици, както споменах във въпрос 1. Интересно, как притесняващите се от дългосрочни последици от ваксините винаги неглижират евентуални дългосрочни такива от ковид.

4. Как така одобряват всички ваксини, много съмнително!

Ами просто за неодобрените никой много не пише. Немската фирма CureVac, например, наскоро публикува данни за неуспешен кандидат за иРНК ваксина, който имаше под 50% ефективност. Хипотезата е, че формулировката не е успяла да стабилизира иРНК молекулата достатъчно ефективно, и съответно е разградена от тялото преди да свърши работа.

Още по темата

30/07/2021

Животът

Митове и заблуждения за PCR тестовете - разяснени от д-р Иван Димов

28/06/2021

Животът

Д-р Димов отговаря на някои от най-често срещащите се опасения спрямо ваксините