Какво е общото между слушането на музика, удрянето на бухалка за бейзбол и решаването на трудна математическа задача? Всички те активират по-малко сиво вещество, отколкото дегустирането на вино.

В интервю за NPR невроученият Гордън Шепърд (Gordon Shepherd) от Университета Йейл и бивш главен редактор на Journal of Neuroscience, разкрива, че вкусът на виното "ангажира повече нашия мозък от което и да било друго човешко поведение". Едно просто действие като сръбване на мерло включва сложно взаимодействие между въздух и течност, контролирано от координирани движения на езика, челюстта, диафрагмата и гърлото. 

Вътре в устата молекулите на виното стимулират хиляди вкусови и обонятелни рецептори, като изпращат сигнал към мозъка, който задейства огромно познавателно изчисление, включващо разпознаване на образа, памет, оценка на стойността, емоция и разбира се удоволствие, обяснява Шепърд.

В книгата си Neuroenology: How the Brain Creates the Taste of Wine, Шепърд говори за ролята на мозъка в дегустацията на вино. И макар изследването му да сочи, че виното наистина ангажира нашия мозък, авторът признава, че сравнението с математически проблем не е напълно точно.

"Аналогията е преувеличена с цел да се наблегне върху контекста. Трябва да прочетете книгата, за да разберете контекста, където ще откриете, че Невроенологията е първият обширен преглед на всички системи в мозъка и тялото, които са замесени в цялата последователност на консумирането на вино", коментира Шепърд.

Това включва първият поглед върху бутилката и многото мускули, които след това биват ангажирани в манипулирането на виното в устата. Шепърд отбелязва, че има "огромен кръг от сензори, опорно-двигателната и централна мозъчна системи, които са включени в дегустирането на вино".

Тошал Пател (Toshal Patel), невроучен и независим консултант в Tagus Scientific Consulting, коментира за изданието IFLSience, че има известни основания за тези твърдения. "По подобие на очите, които взимат информация, която поразява ретината, и изграждат оптичен образ във визуалния кортекс, а носът и езикът имат сензорни рецептори, които проектират възприятия към мозъка, така и усещането за вкус и миризма се изгражда там", коментира Пател. 

"По мое мнение, доказателствата показват, че наблюденията на Шепърд вероятно са истина относно това, че консумирането на вино предизвиква невронна активност в много области на мозъка. Но това също така може да е резултат и от включването на множество сензорни системи, обонятелна или визуална, или вкусова, за разлика от при математически проблем".

Пател отбелязва, че данните на Шепърд не са публикувани в рецензирано издание, така че вероятно ще са необходими допълнителни проучвания. 

Още по темата

14/09/2015

Животът

Може ли червеното вино и шоколадът да помогнат при болестта на Алцхаймер?

10/06/2015

Животът

Документирани са 51 случая на пиянство на шимпанзета (видео)