Изследователи от катедрата по етология на Университета "Еотвьош Лоранд" (ELTE), Унгария, са проучвали реакциите на кучетата на вълчи вой. Има ли кучета, които са по-склонни да отговарят с вой? Дали тези кучета са генетично по-близки до вълците? За да се даде отговор на тези въпроси, в това проучване е проверено влиянието на породата, възрастта и пола на кучетата върху тяхното поведение.

Резултатите от това необикновено изследване са публикувани в списание Communications Biology.

Когато човек чуе вой в гората, първото нещо, с което свързва този звук, е вълкът. И това е вярно, воят е характерна форма на общуване на вълците, но той е широко разпространен и сред кучетата. Те го използват за общуване на големи разстояния с другите, за маркиране на границите на територията, а също и за определяне на позицията на другите вълци, които в повечето случаи също отговарят с вой.

Сред техните опитомени роднини, нашият най-добър приятел - домашното куче, ситуацията изглежда малко по-сложна: за някои породи, като например кучетата за впряг, подобни на вълците, се смята, че са " твърдо виещи", което означава, че те вият често, дори в "отговор" на несъществени звуци като звънци, сирени или музика, докато други никога не надават вой дори веднъж през живота си, въпреки че са способни да го произвеждат.

Породите кучета, генетично по-близки до вълците, отговарят на възпроизвеждането на вълчи вой по-често с вой и също така проявяват по-голям стрес от породите, генетично по-отдалечени от дивите роднини - но интересното е, че тази генетична разлика се появява само сред по-възрастните кучета.

Изследователите от Катедрата по етология към Университета "Етвьош Лоранд" си поставят за цел да разгадаят тайната на кучешкия вой и да проверят дали е вярно, че определени породи са по-склонни към вой и дали това има нещо общо с генетичната им близост с вълците.

За да отговорят на тези въпроси, изследователите тестват 68 чистокръвни домашни кучета, като възпроизвеждат записи на вълчи вой и наблюдават реакциите им в поведенческа лаборатория. За да се провери влиянието на породата, като мярка е използвана генетичната близост на различните породи с вълците (т.нар. "коренно разстояние").

^{Изследователи от Катедрата по етология към Университета "Етвьош Лоранд" изследват реакциите на кучетата към вълчия вой. Има ли кучета, които са по-склонни да отговарят с вой? Дали тези кучета са генетично по-близки до вълците? За да се даде отговор на тези въпроси, в това проучване е проверено влиянието на породата, възрастта и пола на кучетата върху поведението им. Резултатите от това необикновено изследване са публикувани в Communications Biology. Кредит: Lehoczki Fanni и Gáti Oszkár Dániel}

"Според нашите резултати породите, които генетично са по-близки до вълците ("древни породи"), са по-склонни да отговарят със собствен вой на възпроизвеждането на вълчи вой. От друга страна, породите, които са по-далечно свързани с вълците ("съвременни породи"), обикновено реагират с лай вместо с вой. Изглежда, че въпреки че воят присъства в репертоара на повечето породи, той е загубил своята функционалност поради променената социална среда, поради което съвременните породи не го използват в адекватни ситуации", обяснява Фани Лехочки (Lehoczki Fanni), първият автор на изследването.

"Освен това установихме, че породите, които надават повече вой, показват и повече поведение, свързано със стреса в тази ситуация."

Предполагаме, че по-древните породи, които са генетично по-близки до вълците, могат да обработват информацията, закодирана във вълчия вой, по-добре от съвременните породи. По този начин древните породи от нашето изследване могат да изпаднат в стрес при нахлуване в територията на глутница и да използват воя с цел избягване, точно както правят вълците", обяснява Тамаш Фараго (Tamás Faragó), постдокторант в катедрата по етология на ELTE и старши автор на изследването.

"Интересно е, че този генетичен ефект върху виенето се проявява само сред по-възрастните кучета (>5 години), за което правдоподобно обяснение може да бъде опит или някакъв личностен ефект, свързан с възрастта. Възможно е - в съответствие с нашата хипотеза, че воят, появяващ се при по-високо ниво на стрес, е реакция на страх - по-възрастните кучета да са по-страхливи, което вече беше предположено от предишни изследвания, но тези предположения изискват по-нататъшно проучване."

Освен породата и възрастта на кучето е проверено и влиянието на други характеристики като пол и репродуктивен статус.

_{Изследователи от Катедрата по етология към Университета "Етвьош Лоранд" проучват реакциите на кучетата към вълчия вой. Има ли кучета, които са по-склонни да отговарят с вой? Дали тези кучета са генетично по-близки до вълците? За да се даде отговор на тези въпроси, в това проучване е проверено влиянието на породата, възрастта и пола на кучетата върху тяхното поведение. Резултатите от това необикновено изследване са публикувани в Communications Biology. Кредит: Gáti Oszkár Dániel}

"Това, което установихме, е, че нещо се случва с мъжките полови хормони, тъй като няма разлика между интактните и кастрираните женски, но интактните и кастрираните мъжки се държат различно. Кастрираните мъжки, при които липсва тестостерон, вият повече в отговор на възпроизвеждането. Тъй като се предполага, че кастрираните мъжки са по-страхливи, този резултат може да е в съответствие с нашите констатации за отзивчивостта и по-стресираното поведение. По този начин кучешкият вой може да означава "Страх ме е, не се приближавай", обяснява Фани Лехочки.

Това е първото проучване, което специално изследва воя при домашните кучета.

Резултатите подкрепят хипотезата, че опитомяването и селективното развъждане от хората са променили фундаментално вокалния репертоар на кучетата и както възприемането, така и продуцирането на вой при кучетата. Това прозрение ни доближава до разбирането на историята и въздействието на изключително важните взаимоотношения между хората и техните "най-добри приятели" - домашните кучета.

Справка: