Древна слънчева буря е поразила Земята по време на слънчев минимум и учените са загрижени

9200-годишната слънчева буря оставя изследователите с категоричен извод: Не сме готови за следващата

Ваня Милева Последна промяна на 31 януари 2022 в 00:01 23104 3

Мощно изхвърляне на коронална маса изригва от Слънцето през 2017 г. Кредит: NASA

Изключително мощна слънчева буря е ударила нашата планета преди 9200 години, оставяйки трайни следи върху леда, заровен дълбоко под Гренландия и Антарктида.

Ново проучване на тези древни ледени проби установи, че тази досега неизвестна буря е едно от най-силните слънчеви изригвания, откривани някога и би осакатило съвременните комуникационни системи, ако се бе случило днес.

Но може би най-изненадващо е, че огромната буря изглежда е ударила по време на слънчев минимум, това време от 11-годишния цикъл на Слънцето, когато слънчевите изригвания обикновено са много по-рядко срещани, съобщава проучване, публикувано в списание Nature Communications. Поради това неочаквано откритие авторите на изследването са загрижени, че опустошителни слънчеви бури могат да ударят, когато най-малко ги очакваме - и че Земята може да не е подготвена, когато пристигне следващото мощно изригване.

„Тези мощни бури в момента не са достатъчно включени в оценките на риска“, обяснява съавторът на изследването Раймунд Мушелер (Raimund Muscheler), изследовател по геология в университета Лунд в Швеция. „От изключителна важност е да анализираме какво биха могли да означават тези събития за днешните технологии и как можем да се защитим."

Едно от дългите ледени ядра, изследвани в новото проучване. Кредит: Raimund Muscheler

Когато звездите атакуват

Магнитно присъединяване. Източник: Wikimedia

Слънчевите бури възникват, когато линиите на магнитното поле върху слънчевата корона (най-външната част на слънчевата атмосфера), подравнени в противоположни посоки, се сблъскат, разкъсат и свързват отново. Това внезапно събитие, наречено магнитно присъединяване, може да освободи огромни количества плазма, известни като изхвърляне на коронална маса или CME (coronal mass ejection), които сърфират в пространството на вечно пулсиращия слънчев вятър.

Слънцето може да изригне приблизително милиард тона високо енергийни частици в космоса и ако "оригването" е достатъчно мощно, тези частици могат да ударят земната атмосфера само след 15 часа. Ако мощно CME стигне Земята, то може да притисне магнитния щит на планетата, причинявайки геомагнитна буря.

Леките геомагнитни бури могат да повредят сателитите и да прекъснат радиопредаванията, тежките бури като "бурята на Хелоуин" от 2003 г., могат да причинят масови прекъсвания на електрозахранването по целия свят и трайно да повредят електрическата инфраструктура като например силовите трансформатори. Някои изследователи се опасяват, че достатъчно голяма слънчева буря може също да опустоши глобалните подводни интернет кабели, което да доведе до „апокалипсис в интернет“, който да остави огромни части от световното население без връзка с месеци.

Изблиците на CME обикновено достигат връх на всеки 11 години или времето, когато Слънцето навлезе в частта от своя цикъл на естествена активност, известна като слънчев максимум - времето, когато магнитната активност в короната е ускорена.

Днес спътниците могат директно да наблюдават слънчевите изблици. Но намирането на доказателства за древни бури изисква известна  детективска работа. Авторите на новото изследване търсят доказателства за специални частици, известни като космогенни радионуклиди - по същество радиоактивни изотопи (версии на елементи), които се създават, когато заредени слънчеви частици се сблъскат с елементи от земната атмосфера.

Тези радиоактивни частици могат да се появят в природни записи, като пръстени на дървета и ледени ядра. В проучването авторите анализират няколко ядра, пробити в Антарктида и Гренландия. Ядрата от двете места показват забележителен скок в радионуклидите берилий -10 и хлор -36 , което показва, че е имало екстремна слънчева буря преди около 9 125 години.

Допълнителният анализ на ядрата показва, че бурята е била особено мощна - може би колкото най-мощната слънчева буря, откривана някога, която се е случила по време на слънчев максимум между годините 775 пр. н. е. и 774 пр. н. е.

И двете праисторически бури са били много по-големи от всичко, което сме виждали от 50-те години на миналия век, „затова досега това е подценявана заплаха за нашето общество“, пишат авторите на статията.

Новооткритата поява на буря по време на слънчев минимум, когато магнитната активност на Слънцето трябва да е ниска, оставя авторите на изследването озадачени и разтревожени.

„Тази буря допълнително увеличава мащаба на потенциалния най-лош сценарий за събития от вида слънчеви бури“, пишат изследователите в проучването.

Според авторите на изследването, сега е от съществено значение за изследователите да открият по-древни, екстремни бури в записите на ледените ядра и пръстените на дърветата, за да определят дали има някакъв модел извън 11-годишния цикъл на слънцето, който диктува кога ще настъпят най-екстремните бури.

В противен случай Слънцето може да ни хване напълно неподготвени.

Справка: Paleari, C.I., Mekhaldi, F., Adolphi, F. et al. Cosmogenic radionuclides reveal an extreme solar particle storm near a solar minimum 9125 years BP. Nat Commun 13, 214 (2022). https://doi.org/10.1038/s41467-021-27891-4

Източник: Ancient solar storm smashed Earth at the wrong part of the sun's cycle — and scientists are concerned
Brandon Specktor, Live Science

Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1015

3

kabachef

31.01 2022 в 15:04

https://www.cambridge.org/core/journals/radiocarbon/article/relationship-between-solar-activity-and-14c-peaks-in-ad-775- ad-994-and-660-bc/EFBDD78DEFAAA02B1CB9C3A24933B912

1015

2

kabachef

31.01 2022 в 15:00

Грешката е в оригиналната статия.

1015

1

kabachef

31.01 2022 в 14:58

"между годините 775 пр. н. е. и 774 пр. н. е." всъщност е от новата ера. По време на царуването на Телерик. Може Комнин точно това да е видял и да е решил да се връща, а не да напада българите.