Една година в станция на Марс

Галина Викторова Последна промяна на 11 септември 2015 в 15:00 5360 0

Кредит HI-SEAS, University of Hawaii, Mānoa

Експерименталната станция в подножието на вулкана Мауна Лоа.

"Биг Брадър" в света на науката. Шестима доброволци ще живеят в продължение на година на Хавай все едно са на червената планета. НАСА цели проучване на динамиката на групата и по какъв начин тя подлежи на контролиране.

Бялата топка изпъква на фона на оскъдния каменист пейзаж в подножието на вулкана Мауна Лоа на Хавай, на 2500 м. надморска височина. Симулирайки обитаване на космическа станция, трима мъже и три жени ще живеят в един вид съвместна общност, като същевременно ще предприемат и научни проучвания. Експериментът стартира на 28 август и ще продължи една година. Станцията е с площ 100 м2., а куполът е с височина 6 м. Всеки член на екипажа разполага с малка самостоятелна стая, обзаведена с легло и работна маса. За изхранване са предвидени замразени и сушени хранителни продукти.

Един вид "Биг Брадър" на науката

Проектът "Hawaii Space Exploration Analog and Simulation" се осъществява с общите усилия на световната агенция за космически изследвания НАСА и Университета Хавай. Главната цел е проучване на груповата динамика в условия на изолация и начините за нейното контролиране. За целта екипажът ще бъде наблюдаван непрекъснато от камери.

Целта на мисията е не да създаде нещо, абсолютно наподобяващо марсианската обстановка, а да проучи
психологичните аспекти в условия на изолация

Това не притеснява Кристиане Хайнике – германски физик от 6-членния екипаж. "Информацията е кодирана и е достъпна само за избран кръг от учени", разказва тя. "Но все пак вече сме като лабораторни мишки".

За целите на проучването екипажът е снабден с гривни за ръката, които броят стъпките, измерват пулса и наблюдават съня.

Фокус върху социалния и психологически аспект

Хайнике, която не е омъжена, е следвала в Швеция. Последно е работила върху проучване за морските ледове към университета Аалто във Финландия. През 2013 г. получава наградата "Клаус Чира" за разбираема наука. Животът в космическа станция на Марс отдавна я привлича и дори е кандидатствала за участие в подобен проект на Mars-Society в Арктика.

През юни шестима учени се завърнаха към нормалния си живот след 8-месечна изолация

Това е четвъртата мисия в хавайската станция далеч от морския бряг и палмите. Миналата година в нея взе участие французойката Луси Пулет от Германския център за космически пътувания в Бремен. Със своята продължителност от 365 дни сегашната мисия ще е най-дългата до момента.

"Колкото по-продължителни стават мисиите, толкова по-добре можем да разберем рисковете, които крие пътуването в космическото пространство", обяснява ръководителят на проекта Ким Бинстед. "Надяваме се, че новата мисия, която се основава на сегашното ни разбиране за социалните и психологически фактори при продължителен престой в Космоса, ще предостави на НАСА солидни данни за това как точно да бъде избиран и подпомаган екипажът при подобни мисии".

Това е от изключителна важност, тъй като една мисия до Марс би продължила между 2 и 3 години. В такъв случай екипажът задължително трябва да функционира като екип, за да не застраши научните резултати и живота на отделните членове.

"Желанието ни е да помогнем за изпращане на първите хора на Марс. Докато всички говорят за това, че за целта трябва да се изградят специални космически кораби, да се построят станции на Марс, да се разработят подходящи скафандри, се подценява фактът, че най-важният фактор във всичко е самият човек".

Постигнатите до момента резултати са били толкова убедителни за учените, че НАСА чрез трета финансова инжекция решава да удължи проекта до 2018 година.

Телефонните обаждания от станцията са невъзможни, а комуникацията чрез интернет се осъществява с разминаване във времето. Екипажът има право да напуска дома си само със скафандър.

За целта Хайнике се е екипирала със специални ботуши за катерене – заради остроръбестите лавинни камъни. Възнамерява да експериментира как чрез изпаряване от скалите може да се извлече вода – въпрос, който би бил от животоспасяващо значение при истинска мисия на Марс.

Животът в станцията ще зависи основно от Слънцето, защото захранването ѝ ще става със слънчева енергия. С останалите членове на екипажа – двама мъже и две жени от САЩ, както и един французин - Хайнике се запознава предварително по време на 10-километров преход в Скалистите планини в Северна Америка.

Тя възнамерява да информира външния свят за живота си в станцията чрез блог. За някои от своите колеги тя има информация, че са заявили желание след приключване на мисията да се кандидатират за астронавти към НАСА. Дали обаче и тя би взела участие в истинска мисия до Марс?

"Там съм. Но само ако има билет за връщане", гласи отговорът ѝ.

Страница на статията : 0102
Най-важното
Всички новини
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

Няма коментари към тази новина !